Многократно съм призовавал ( българските медии или държавни институции) за достоен отговор на руската пропаганда, която произведе пълни с омраза антибългарски филмчета ( с активното участие на видни представители на петата клона у нас), чиято цел е чрез показване на България в черни краски да обслужи кремълската теза за европейското заробване ( на бившите съветски колонии ).
Картината в самата Русия, т.н. “глубинка”, където хората изнемогват икономически, далеч не е онази розова абстракция, която внушават за високите руски заплати, сравнени с ниските подаяния в България, която внушават руските антибългарски филмчета. Това се вижда от откровения разказ за краткия живот и бързата смърт на руския войник Антон Тунанов.
Български отговор на долнопробната кремълска пропаганда така и не се получи- нито на филма “България умира тихо”, нито на подобния му “Българската чушка”. Ето че руският бумеранг на смъртта, захвърлен към Украйна, се завръща под формата на руски ковчези у дома и там се надига…Истината. Няма по-убийствен отговор на пропагандата от Нея.
Възмущението на руските майки и ехото в шепа руски вестници ( като един всекидневник в Псков, откъдето тръгва последният жизнен път на цяла рота загинали в Украйна руски парашутисти) още не е бунт. Но е първи признак на изтрезняване след върха на великоруското опиянение с “превземането” на Крим- безкръвно и без съпротива, както вероломното окупиране на България през септември 1944 г.
Историята на войника Туманов е жесток лъч светлина в мрака от лъжи ( “туман” на руски е мъгла!). Хубаво е тя да бъде прочетена именно от българите, които се наслаждават на побойника Путин, който с бруталността си сякаш ги защитава срещу собствените им житейски несгоди, които те свързват с пустата демокрация и нейния износител- Запада.
Може би точно такива българи вече са се смълчали след публикацията в “Труд”, която се предполага да достига до широка и разнородна аудитория? Защото в случая не им говори омразен американски сенатор, железен германски канцлер или друг западен ръководител, на когото нямат вяра заради сляпата си вяра в Дядо Владимир- новата им версия на Дядо Иван, от когото чакат да ги освободи от собствените им комплекси на възхитени от руската сила българчета.
Не, в случая “говорит” дори не Москва, а глухата руска провинция, откъдето долита първият тътен на недоволството от войнолюбието на Москва.
Московчани показаха през 2012 г. година, че могат да си нарушат спокойствието с протести срещу лъжите на Путин. Защото точно измамата с рокадата на Путин с Медведев, която лъсна тогава като отдавна договорена подигравка с вота на избирателите в Русия, изкара стотици хиляди московчани по уличите на руската столица. Както каза на една вечеря в София тази пролет руският писател Виктор Ерофеев, Путин много се е обидил на тези протести и отмъщава на…Украйна, избивайки страховия си комплекс протестите в столицата му да не се повторят и усилят по аналогия с украинската “оранжева революция” от 2004 г.
А когато и Москва заговори на езика на Псков, и потърси на Путин сметка за лъжите, потвърдени от ковчезите, тогава ще си говорим отново по темата за небивалата популярност на Путлер, който доближи рекордите на Хитлер по обожание на масите на вълната на съзнателно разпалваните шовинистични страсти, употребявани по класическата имперска схема за прикриване на вътрешните проблеми и увековечаване на персоналната власт на един тиранин.
И нещо много конкретно към конкретните пропагандисти сред нашите путлеристи: нека обърнат внимание, че глухият протест долита от дълбините на Русия и това няма как да се припише този път на “соросоиди”, “протестъри”, “еврогейове” и прочее измислени, етикетирани и пробутани от кремълската пропаганда врагове на арийски чистото православие и славянство.
“Не отивам на война, а на работа в армията” – Как безработен руснак става наемен войник и загива край Донецк, преоблечен като опълченец
03.09.2014
Антон Туманов го докарали в затворен ковчег. “Имаше прозорче – добре че поне лицето можеш да разпознаеш. Момчетата ми казаха, че в тяхната част има и такива, които са просто парчета месо. Сега по ДНК ги разпознават. Родителите още не са си получили децата.”
Така започва репортажът на Елена Рачьова в руския в. “Новая газета” (novayagazeta.ru), който ви предлагаме със съкращения (заглавията са на “Труд”).
Майката на младши сержант Антон Туманов – Елена Петровна Туманова, още не е получила вещите, паспорта и военната книжка на своя син. На 20 август Елена Петровна получила само ковчега и копие от свидетелството за смърт от моргата в Ростов. В документа е посочена датата на смъртта – 13 август 2014 г., мястото – “Пункт за временна дислокация на войскова част 27777”, времето – “По време на изпълнение на задълженията от военната служба” и причината – “Комплексна травма. Множество рани от осколки по долните крайници и увредени големи кръвоносни съдове. Остра масивна кръвозагуба”.
“Краката му са били откъснати. Момчетата ми разказаха. Аз и сама почувствах, че той не е целият в ковчега”, казва Елена Туманова на журналистката Елена Рачьова.
Антон тръгва за армията от родния Козмодемянск – градче с 21 000 жители, на 100 км от столицата на република Марий Ел, която е в състава на Руската федерация и е разположена в централната част на европейска Русия. Ходил на училище в Пенза, а казармата изкарал в Южна Осетия.
“Щом се върна от армията, искаше да си намери работа, но нищо не се получи” – спокойно разказва Елена Петровна. – Не го взеха в следствения изолатор, защото имаше анемия.
За армията е годен, за работа – не
Антон отиде в Нижний Новгород, три месеца работи в автозавода. Нямаше къде да живее, наемите са скъпи – върна се. Няколко пъти ходи в Москва, работи на строеж, но не им платиха, пратих му пари за билет да се върне. А при нас в Козмодемянск къде да работи? През май ми каза: “Ще отида в армията по договор.” Аз го разубеждавам: “Недей, виж каква е обстановката… Не дай, боже, те запратят в Украйна, имахме си вече Чечня, Афганистан… “Мамо, там няма да пратят наши войски. Край, решил съм, отивам. Трябват ми пари. Нали не отивам на война – на работа отивам. А друга работа няма.”
На 21 юни Антон постъпва в 18-а Самостоятелна мотострелкова бригада, част 27777, в село Калиновская в Чечня. Сам си избрал мястото на службата. Казвал, че много обикнал планините в Южна Осетия. “Искам, като се събудя, да виждам планини, като заспивам – да виждам планини.” Бързал да попадне там до края на месеца, за да може още от юли да получава заплата. Но в частта научил, че три месеца ще е на изпитателен срок, чак после ще сключи договор. “Изпратих му 3000 рубли (61 евро, б.р.), толкова намерих, санитарка съм с 5500 рубли заплата”, разказва Елена Петровна.
За месец и половина служба Антон така и не получил заплата. На близките си казвал, че му обещали 40-50 хиляди рубли. А според другарите му по служба Антон явно са го излъгали – те получавали не повече от 30 000 рубли (610 евро, б.р.).
Почти всеки ден Антон звънял вкъщи. В началото на юли изведнъж разказал, че в частта попитали
кой доброволно иска да тръгне за Украйна
Майката се надявала синът ѝ да не е сред доброволците. “Да не съм глупак? Тук никой не иска” отговорил ѝ Антон. С него отишъл да служи и негов земляк, който също попаднал в Чечня, в Шали. И после разказвал на Елена Петровна, че в неговата част им казвали така: ако издържите еди-колко си дни в Украйна, ще заработите 400 000 (8162 евро, б.р.). Естествено, никой не се съгласил.
После Антон писал на майка си, че го пращат в Ростов. По думите му, част 27777 на 11 юли била на руско-украинската граница.
17-годишната Настя Чернова, годеницата на Антон, се чувала по телефона всеки ден с него, той ѝ разказвал много повече за службата, отколкото на майка си. На 23 или 25 юли за пръв път казал: “Отиваме на война”. Изплашената Настя само успяла да попита: “Нали в Украйна няма руснаци?”. Отговорът: “Ние отиваме в ролята на опълченци”.
“Явно са ги пратили да контролират ситуацията, да пътуват, да гледат – разсъждава Настя. – Дали им украински пари, Антон разказваше, че влиза в магазина и се смее: “Няма сувенири, поне украински пари ще ти донеса”.
На 10 август Антон позвънил вкъщи:
Мамо, пращат ни
в Донецк
“Къде? Там има война! Не могат да ви пратят там!” – изплашила се Елена Петровна. А той само казал: “Пращат ни на помощ на опълченците. Не се вълнувай, всичко ще е наред.” На Настя добавил, че ще бъде два-три месеца в Украйна и че до ноември сигурно няма да има телефонна връзка.
На 11 август на Антон му дали две гранати и 150 патрона за автомата. В три следобед той пратил съобщения на майка си в социалната мрежа LinkedIn (на руски – “В контакте”, б.р.): “Предадох си телефона, заминах за Украйна”.
По думите на другарите по служба на Антон, на 11 август дошла заповед за пресичане на границата с Украйна. Онези, които отказвали, били оскърбявани и заплашвани от командването на частта с наказателно преследване. Заповядано било всички да предадат документите и телефоните си, да свалят униформите (преоблекли се в обикновен камуфлаж) и да замажат опознавателните знаци и регистрационните номера на техниката. На краката и ръцете си вързали тесни бели превръзки. По-късно Елена Туманова намерила в LinkedIn фотография на сина си с такава превръзка и коментар на негов другар по служба: “Това са опознавателни знаци свой – чужд. Днес на крака, утре на дясната ръка и т.н. Всичко, което се движи без превръзки, се унищожава”.
През нощта на 12 август колона от 1200 души влиза в Украйна и през деня на 13-и спира на територията на завода в град Снежное, Донецка област, на 15 км от границата. Колите и боеприпасите били подредени доста нагъсто. През деня на 13 август по колоната ударил артилерийски огън с ракети “Град”. “Според момчетата от 1200 души в колоната 120 били убити, 450 -ранени” – казва Елена Туманова. – Самите те били някъде отзад, а моят Антон – отпред. Нито окопи, нито защита… Паника, кой по камионите, кой където му видят очите. Всеки се опитвал да се измъкне както може…”
Известието за смъртта на Антон Туманов донася сътрудникът на Козмодемянския военен комитет Будаев. Елена Петровна разказва: “Той изпрати Антон и на срочна служба, той оформи и договора му за наемник. Носи ми известието и сам плаче. Попитах го единствено:
– Къде стана това?
– Под Луганск.
– Но те отивали към Донецк.
– Не пристигнаха.
Даде ми телефонния номер на частта – продължава Елена Петровна – звъннах и казах:
– Може да е грешка, може това да не е моят син?
– Не, всичко е точно, момчетата току-що го разпознаха.
Оттогава никой от военното командване не е говорил с Елена Петровна. А и тя не е звъняла. Просто не знае на кого.
Срещат се две планети:
– Какво ново?
– Нищо особено. Изглежда, че съм прихванала отнякъде разумен живот.
– Дреболия. Аз също съм го карала. Четири, в най-лошия случай, пет хилядолетия – и си отминава само. Ще вдигнеш температура за кратко, ако заразата сама стигне до термоядрена реакция. А ако се лекуваш, то вече на стадия на античността обикновено започва ремисия. Аз обикновено за профилактика взимам по три астероида на хилядолетие след всеки ледников период и нямам никакви проблеми.
От Вашето перо в Божите уши, Г-н Инджев! Амин!
България обаче, няма как да започне да припознава себе си, своите интереси и да заема достойно място в Европейската цивилизация без разрушаването на позорните паметници на окупиралата ни и до днес съветско-руска армия/мафия в страната.
http://www.novayagazeta.ru/society/65075.html
Тази трагедия с още илюстрации…
Ами този президент-цар, щом като е излязал от тайните служби – предпочита тайните операции – то се видя и в случая с Крим и в много други случаи. Необичайното е това, че руснаците се съгласяват на такива неща, на които хора от други народности едва ли биха се съгласили – ето тук е разказано http://rufabula.com/author/yuri-nesterenko/88
Благодаря, Иво, че сте публикували този текст в блога си. Не са много нашите сънародници, които четат “Новая газета”. Когато го четох, плаках – за майката на Антон, за годеницата му, за всички руски жени, изгубили мьже и синове в тази кървава, необявена война, в името на какво? Да бъде задодволено егото на ВВП. Плаках и за онези безимени войници, убити незнайно къде и как, погребани без име и знак, за тези, които ще истанат инвалиди и няма дори да имат мизерна пенсия, защото липсвати документи за ;естоназначението им. Жестоко е да се отнасяш така с човешкия живот…
Самият Путин вече е труп – с или без прозорче на ковчега.
Ако има възприятия веднага (още днес!) да долови тътена от недрата на Русия, може би ще отърве кожата, превръщайки се в поредния политически мъртвец.
Ако обаче продължи с кървавите си увлечения по “величието” на Русия, въздигнато върху планини от трупове, най-вероятно ще стане труп и в медицински смисъл – със съответното заключение от патоанатом.
КРИТЕРИИ ЗА УВОЛНЕНИЕ НА ОБЛАСТНИ УПРАВИТЕЛИ СПОРЕД БЛИЗНАШКИ:
Служебният премиер Близнашки днес е заявил, че критирият му за уволнение на някои областни управители бил ,че имали „ярка политическа украска”.
Интересно тогава защо пропуска областният управител на Бургас Павел Маринов, ярък активист на БСП- Бургас и назначен от Пламен Орешарски. Ако търси по-убедителни ,ярки червено-кагебистки аргументи за уволнението му да чете журналистическите разследвания в медиите:
Областният управител на Бургас скрил връзки с офшорни фирми
Павел Маринов
Областният управител на Бургас Павел Маринов, който е бивш депутат от БСП и лидер на областната организация на партията в Бургас не е декларирал участието си в чужди фирми и жилищна ипотека. Това показва разследване на сайта “Биволъ”.
Маринов бе назначен за областен управител от премиера Пламен Орешарски на 19 юни, според официалното съобщение от Министерския съвет, а дотогава бе народен представител, избран от Бургас с листата на левицата. Премиерът заяви, че носи лична отговорност за назначаването на областните управители, а ограничаването на офшорните компании в икономическия живот, особено при обществените поръчки, бе посочено като приоритет за правителството и управляващите партии БСП и ДПС.
Като областен управител Маринов трябва да подаде декларация за конфликт на интереси, в която да обяви, ако има, участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица, да впише и банкови задължения, по-големи от 5 хил. лв., като се упомене точният размер и към коя банка са.
“Биволъ” е поискал по Закона за достъп до обществена информация от Министерския съвет да види декларацията на Маринов, тъй като тя не е качена на сайта на областната управа на Бургас.
Разследването на сайта е установило, че Маринов не е декларирал в подадения от него на 4 юли т. г. формуляр две чуждестранни фирми, чийто пълномощник се явява. И двете фирми са с име “Интерлог”, но едната е регистрирана в Англия, а другата в щата Делауер в САЩ, който е със статут на офшорна зона.
Какви са фирмените участия на областния управител
Маринов е декларирал 5.5% от акциите във фирма “ЗТВ” АД, собственик на Завода за технологични въглени в гр. Каблешково. Предприятието произвежда продукция за електрическата и електронна промишленост.
Мажоритарен собственик на фирмата с 51% е “Аламак Интер” АД, която е собственост на едноименна руска корпорация. В продължение на 3 години “Аламак Интер” е била представлявана официално от “Интерлог – САЩ”, регистрирана в офшорния щат Делауер. Представител на “Интерлог – САЩ” за България е именно Павел Маринов. По някакви причини Маринов е преупълномощил Мая Русева Петрова от Поморие, която и в момента е член на СД на “Аламак”.
Други 25.2% от акциите на “ЗТВ” АД принадлежат на “Интерлог – България” ЕООД, собственост на британската фирма “Интерлог Балкани”. Тази фирма на свой ред е била собственост на американската “Интерлог – САЩ” ООД. През 2009 г. обаче представителят Павел Маринов е прехвърлил 50% от дяловете на “Интерлог – България” на регистрираната във Великобритания “Интерлог – Балкани”. Интересно е да се погледне договорът за продажба на собствеността. В него и от двете страни, като продавач и като купувач се е подписал…. Павел Маринов.
От цялата тази офшорна схема става ясно, че всъщност Павел Маринов е член и на това дружество и дори се явява управител на английската фирма, казват разследващите от “Биволъ”.
Сайтът е направил запитване до областната управа защо Павел Маринов не е декларирал двете фирми. От отдел “Връзки с обществеността” са отговорили, че “двете фирми, които цитирате във Вашето питане до г-н Областния управител са били действащи в периода до декември 2009 година. От 2010 година въпросните фирми не са действащи и са дерегистрирани”.
Справка в Търговския регистър не потвърждава това. Седмица преди да встъпи в поста на държавен служител, на 11.06.2013 г. в качеството си на действащ управител на действащата фирма “Интерлог – Балкани”, Маринов е назначил Леонид Шопов за управител на “Интерлог – България” ЕООД. Обстоятелството обаче не е прието за меродавно от българската съдебна система. Два дни по-късно Агенцията по вписванията изпраща указания до “Интерлог – България” ЕООД, че новият управител не може да бъде вписан в регистрите, тъй като собственикът – чуждестранно юридическо лице “Интерлог – Балкани” не може да бъде установен като съществуващ. До момента указанията на агенцията не са изпълнени и компанията от Великобритания не е изпратила документ изобщо за своята валидност, твърди “Биволъ”.
Към момента Павел Маринов се води представител и управител на компанията “Интерлог – България” ЕООД.
Разследващите задават въпроса защо е укрита от декларацията връзката с тази фирма. И си отговарят, че вероятната причина е, че според Закона за администрацията (Чл. 19 ал 6.) областните управители се явяват органи на изпълнителната власт и нямат право да “упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици”.
Като пълномощник на “Интерлог – САЩ”, която, според отговора от областната администрация е дерегистрирана от 2010 г., Павел Маринов е преупълномощил друго лице да го представлява на Общото събрание на акционерите на “Аламак Интер” АД, състояло се на 14 юни 2013 г., за да освободи “Интерлог – САЩ” (INTERLOG LLC) от членство в Съвета на директорите.
Маринов беше назначен на 11 юни от премиера Орешарски за областен управител. Към момента в Търговския регистър няма регистрирани документи, с които пълномощията на Маринов за “Интерлог” – САЩ и “Интерлог – Балкани” се прекратяват. Той не е вписал тези две фирми в декларацията за несъвместимост с държавната длъжност.
Като депутат Маринов не е декларирал апартамент и ипотечен заем
Преди да стане областен управител, Маринов е депутат от листата на БСП. Справка в имотния регистър разкрива сериозно разминаване в обстоятелствата за депутата, според официалните регистри. И в декларацията си като народен представител по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни обществени и други длъжности, Маринов не е обявил и точното си материално състояние. Той е посочил, че притежава единствено един апартамент в Бургас с площ от 72 кв. м.
Подобен апартамент обаче Маринов не притежава, поне според имотния регистър. Той е бил собственик на общо 3 апартамента в Бургас, показва проверката на “Биволъ”. От тях единият, който се намира на ул. “Странджа”, е наследствен и е бил продаден още през 2002 г. Адресната регистрация на Маринов продължава да се води на този адрес, посочва сайтът.
В имотната си декларация като депутат Маринов е “спестил” и информацията за апартамент от 60 кв.м. в комплекс Славейков, Бургас, който е бил ипотекиран в Райфайзенбанк през 2004 г., а няколко години по-късно е бил изплатен и ипотеката е закрита.
Маринов е собственик и на апартамент от 86.48 кв. м. в квартал Лазур, който в момента се води ипотекиран два пъти в ДСК. Веднъж през 2003 г. за 30 000 лв. и след това през 2005 г. за още 91 924 лв. И двете ипотеки са открити и заличаване не е вписано. Тези ипотечни кредити също не са декларирани от Павел Маринов, което е задължително по т. 9 от Декларацията. Вписан е само един апартамент от 72 кв. м., придобит през 2002 г. срещу 40 000 лв, според декларатора.
“Биволъ” е попитал в областната управа и за несъответствията между декларацията и вписванията в имотния регистър. Оттам са отговорили, че “Областният управител на област Бургас Павел Маринов притежава един единствен апартамент в град Бургас, в който живее и в момента. Ипотеки към днешна дата няма”.
Далавера на годината с най-апетитната незастроена земя по морето
Областният на Бургас национализира 42 декара в Слънчев Бряг
Олигархични интереси към терена на Министерски съвет
от Биволъ Понеделник, 25 Август 2014 15:03 4974 посещения
Земята под и около почивната станция на Министерски съвет в к.к. Слънчев бряг тайно и в нарушение на всякакви законни процедури е деактувана като държавна собственост. Актът е издаден от областния управител на Бургас Павел Маринов. Той е бил нелегално вписан от Агенцията по вписвания на 18.07.2014 г.
Земята, която Маринов самоволно е деактувал се намира на първа линия в южната част на Слънчев бряг. На практика тя представлява голям парк в непосредствена близост с уникалните дюни и е последния зелен голям незастороен терен до плажа в целия конгломерат на Несебърския залив. Специалисти по недвижимости оценяват стойността на терена от 42 дка с космически суми от близо 20 млн. евро. Поземлените имоти са: 51500.505.240 и 51500.505.232 на обща площ 42.419 м2.
До сега земята е включена в активите на държавното дружество Слънчев Бряг АД, което го защитаваше от приватизация “на тъмно”. Акционерното дружество е в съотношение 75:25 държавен /чрез МИЕТ/ и частен капитал. След актуването му като държавна собственост обаче теренът може да бъде експресно приватизиран по схемата “Дюнигейт” или “Южен Поток”. Всъщност няма никаква основателна причина прилежащите терени да бъдат ударно, и национализирани, и противозаконно отнети от активите на “Слънчев бряг” АД.
Реакцията на кабинета на Плевнелиев и прокуратурата
Павел Маринов се прочу скандално, след като Биволъ разкри (виж тук), че е подписвал фалшиви декларации за конфликт на интереси в качеството си на депутат и държавен служител. Маринов е прикрил собственост и участие в офшорни фирми, където е бил съдружник с високопоставени руски функционери. Най-видният сред тях е шефът на руската космическа военна програма – Сергей Боев. За съставянето на документите с невярно съдържание Маринов е последствен от бургаската прокуратура. Отделно само фактът, че той е в преки връзки с високопоставени служители на Министерството на отбраната на Русия, го прави несъвместим с поста областен управител на държава, член на НАТО. Срещу Павел Маринов и неговите действия като областен управител на Бургас има няколко подадени сигнала за корупция и обслужване на корпоративни интереси още веднага след встъпването му в длъжност. По тях също работи прокуратурата. Отделно Маринов е даден под съд за свои заповеди и има съдебни санкции за тяхната противозаконност.
Вицепремиерът на служебното правителство и министър на МРР Екатерина Захариева остана шокирана, след като получи запитване от Биволъ, дали е известена за далаверата с терена около станцията на МС в Слънчев бряг. Захариева обеща спешно да провери случая, но заяви, че дори да е издаден акт от Павел Маринов, това няма как да промени собствеността на земята. До момента нямаме информация дали вицепремиер Захариева е разпоредила проверка и какъв е резултатът от нея.
Такава проверка обаче е поискана от Бургаската прокуратура. По сигнал за закононарушение от изп. директор на “Слънчев бряг” АД Златко Димитров е издадено становище от Окръжния прокурор в Бургас Андрей Червеняков. На 22.08.2014 г. Червеняков прави официално предложение на Министерски съвет, Главен инспекторат. В него прокуратурата настоява да се извърши проверка на действията на областния управител на Бургас. Отделно Червеняков уведомява Министерски съвет, че вече е разпоредена съответната проверка срещу Маринов от Бургаска окръжна прокуратура.
КОЙ има апетит към “златния” терен в Слънчев бряг?
Мераците към най-ценните площи в курорта, в съседство с брега, върху които е изграден парк, не са от вчера. Още през 2012 г. (писмо изх. N° 02.13-71 05.07.2012) тогавашният премие Бойко Борисов предлага да се извади терена от капитала на Слънчев Бряг АД. Борисов е поискал земята да бъде предоставена” на Министерския съвет по Закона за държавната собственост.
“Слънчев Бряг” АД обаче не се съгласява на този ход. Натискът на правителството не спира. Щафетата за “прилапване” на апетитната площ е поета от БСП-ДПС. Тази приемственост показва, че задкулисните интереси са еднакво силни и влиятелни, и при ГЕРБ, и при новата Тройна коалиция начело със Станишев. През април 2014 премиерът Орешарски създава междуведомствена работна група (Заповед N° Р-87 от 24 април 2014), която да проучи въпроса със собствеността на имотите. Тя стига до заключение, че не са налице предпоставките по чл. 14 от ЗМДТ, за да може областния управител да актува имота като държавен.
Работната група решава на 09.06.2014 г. МИЕ да постави на обсъждане от Общо събрание на акционерите на “Слънчев бряг” АД въпроса за намаляване на капитала чрез изваждане на терените и разглеждане на варианти за компенсация.
Въпреки, че към момента няма такова решение на ОС, областният Павел Маринов актува земята като държавна “на своя глава” в последните си дни, без да има документално и правно основание за това. Въпросът е по какъв начин е бил мотивиран да извърши подобно безобразие? Управата на “Слънчев Бряг” АД разбира съвсем неофициално и случайно, че дружеството е лишено от една значителна част от собствеността си и то по криминален начин. Директорът Димитров е сезирал всички възможни институции: Агенцията по вписванията, Кадастъра, кмета на Несебър, министър Щонов и дори Прокуратурата, за да се противопостави на национализацията, осъществена с превишаване на служебни права от държавния представител в Бургас.
Типично по комунистически
Тъй като “Слънчев Бряг” АД е публично дружество, по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа, то всички действия с неговите активи трябва да спазват реда на този закон и на Търговския закон – аргументира се управата в жалбата до Окръжна прокуратура – Бургас. Актуването на терените като държавни от Павел Маринов нарушава няколко закона и е нанесло имотни вреди на Слънчев бряг АД – подчертава се още в жалбата до прокуратурата.
Безапелационно са нарушени правата върху собствеността на миноритарните частни акционери, които са съдружници в акционерното дружество. “Слънчев бряг” АД бе особено стръвно атакувано от червените активисти, които веднага след идването на Орешарски на власт се опитаха да сменят ръководството на дружеството с партийни кадри. Заради незаконносъобразни действия обаче съдът спря трайно вписването на “калинките” на БСП и ДПС в борда на директорите.
Собственици от курорта се оплакаха, че са били притискани да плащат рушвети на новите директори, независимо, че те никога не бяха признати и не бяха официално вписани от съда.
Вероятно невъзможността, чрез политически десант в ръководството, да се сложи ръка върху недвижими активи на “Слънчев бряг” АД, какъвто е ценният терен на МС, е накарала областният на БСП да действа “ва банк” и да използва рисково служебното си положение, за да подготви златният терен за приватизация.
Твърде показателно за това как се експлоатира държавна власт от областния управител на Бургас е фактът, че той ползваше безвъзмездно за служебен автомобил, кола от автопарка на “Слънчев бряг” АД. Супер-модел “Фолксваген Фаетон”, натъпкан с всички екстри возеше губернатора ежедневно. Преди дни изп. директор на “Слънчев бряг” Златко Димитров е поискал колата обратно, заради ревизия на активите и в момента луксозният автомобил отново си е на мястото, а не на разположение на всевластния държавен служител.
Съдбата на актуваните като държавни 42 декара в най-скъпата част на курорта е неясна. Не е ясно и защо земята, която е повече от 15 г. в активите на дружеството, менажиращо цялата инфраструктура в курорта, изведнъж трябва да бъде иззета от държавата. Официално афишираните намерения са тя да бъде присъединена към станцията на Министерски съвет. Кой обаче има интерес от тази скандална национализация в период на междувластие и при грубо нарушение на закона? Това ли е най-важният въпрос, който трябва да решава държавата в период на банкова криза и преди избори? Всъщност, историята сочи, че именно в смутни времена се извършват най-успешните задкулисни маневри за приватизация на държавни активи на занижени цени, които се придобиват от близки до властта олигарси или техни подставени лица.
Засега всички институции мълчат за случая. Факт е, че кабинетът Близнашки направи вече две смени на областни управители, но видният активист на БСП в Бургас Павел Маринов остава недосегаем, въпреки доказаните компрометиращи го обстоятелства. Едно многозначително обстоятелство за порочната приемственост и тежка корупционна зависимост във висшите етажи на властта
Трагедия!
Абе защо путинистите не дават личен пример и не пращат децата си на война? Като са такива убедени патриоти в своето богоугодно дело да пращат децата си на първа линия, както правеха нашите генерали след Освобождението.
Спомням си как “служеха” в казармата синчетата на първите другари. Изкарваха си казармата като домашен пансион. Питайте Станишев.
И още по темата тук:http://www.argumentua.com/novosti/v-rossii-uzhe-vmesto-svobody-mitingov-i-sobranii-trebuyut-svobody-pokhoron
и този коментар от Irina Matvienko на:https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1482886358647042.1073741830.1430526587216353&type=1
А в Раше тем временем: НЕТУ ТЕЛА – НЕТУ ДЕЛА!
РОССИЙСКИЙ БИОЛОГИЧЕСКИЙ МУСОР С ВОЙНЫ В УКРАИНЕ ПОДЛЕЖИТ СОЖЖЕНИЮ В МОБИЛЬНЫХ КРЕМАТОРИЯХ “РОСАВТОПРОМА”.
ЧИТАЕМ, СМОТРИМ ВИДЕО, АКТИВНО РАСПРОСТРАНЯЕМ ВО БЛАГО ДЕЛУ МИРА!!!
01.09.14 на FB: “Гробы в РФ больше идти не будут. На территорию боевых действий поставили десяток передвижных крематориев”.
Производство таких крематориев в России налажено давно. С 2011 года. Для кого?
Угадайте, на базе каких автомобилей? Правильно! И на КАМАЗах тоже. Почему то белого цвета. Гуманитарный конвой еще помним? Скоро пойдет второй…
Не сте прав за това, че ‘.. това няма как да се припише този път на “соросоиди”, “протестъри”, “еврогейове” и прочее …’, г-н Инджев. Вчера споделих тази статия на стената си в Фейсбук, от днес.бг мисля. И получих много упреци, че това не е вярно, че е американска пропаганда и т.н. Така че не подценявайте промитите мозъци и не се надявайте изведнъж да прогледнат.