Националният празник –
тържество на духовното единение или конюнктурен
политически акт
Киро Проданов
историк
Днес и децата знаят, че националният празник на една държава е най-важният официален празник и както пише в „Уикипедия“ това обикновено е датата с най-важно значение за историята на нацията и държавата.Ако в монархиите това обикновено е рождената дата на монарха, то в мнозинството държави е денят на независимостта, а за нашата „народна република“ цели 44 години 9 септември не само бе наложен от тоталитарната комунистическа власт на БКП за национален празник, но се превърна в еманация на идолопоклонничеството пред самата партия-държава чрез поредица от „всенародни инициативи“. Същата тази партия, която в залеза на своето съществуване след кадровия земетръс от ноември 1989 г. предприе нескончаеми мимикриращи опити да спасява Системата си чрез всевъзможни действия. Едно от тях бе свързано именно с националния празник – с решение на тогавашния Държавен съветначело с П. Младенов на 27 февруари 1990 г. денят на Освобождението от османско иго бе обявен за национален празник на страната. Така докато протичат процесите на обособяване на бъдещата демократична власт и очертаване на новите приоритети, преходните управници на комунистическата номенклатура приемат и утвърждават за национален празник една меко казано спорна историческа дата. Вероятно за компенсация и препотвърждаване на разклатеното доверие във „вечната признателност“ към „големия брат“ заради „неудобния“ вече 9 –ти септември.*
В последните няколко години се поде дискусия коя от трите дати в нашата история е най-подходяща за национален празник – 3 март, 6 септември или 22 септември. И кой е критерият да определим дали наистина една от тези дати е с „най-важно значение за историята на нацията и държавата“ ни по общо утвърдената практика в света? Привържениците на идеята национален празник да бъде Денят на независимостта 22 септември се обособиха в политическо движение. С най-голямо уважение и симпатии към всички тях защото всяко от исканията им за реформи в страната заслужава адмирации. Но от гледна точка на елементарната историческа логика и на конкретното обществено-политическо развитие у нас изборът на която и да е от трите дати е несправедливо и поради това никога споровете около националния празник няма да престанат.
Денят 22 септември официално утвърждава независимостта ни през 1908 г., след като преди това на 6 септември 1885 г. шепа герои осъществиха Съединението при всеобщата народна подкрепа и защита, довършвайки фактически делото на Освободителната война от 1877/78 г. Една война, от която се роди Свободата, макар и ден да не сме живели в Санстефанска България. Несъмнено всяка от тези дати има своята историческа стойност и значимост в родната ни история. И редно е да са наши официални празници, чествани като Ден на Свободата, Ден на Съединението, Ден на Независимостта. Определянето обаче на който и да е от тези дни за национален празник е меко казано подценяване(или дори противопоставяне) на другите два. И още нещо – факт е, че визирането на едно военно-политическо събитие за Денят с най-голяма значимост за нацията и държавата, какъвто смисъл трябва да има националният празник ще ни изправя, според израза на Станислав Стратиев, пред участта „винаги да избираме най-лошия вариант“ и пред другата парадоксална българска участ „силата да прави съединението, а не съединението силата“.Не постигането на националния идеал с участието на страната и народа ни в четири войни потвърждава нуждата от смяна на подхода за избор на Денят национален празник.
И в конкретния случай най-важното: всяка от посочените дати в нашата история, достойни да се отбелязват като официални празници, нито поотделно нито заедно не биха били възможни без силният духовен заряд на българската народност, консолидиран около празника на буквите и писмеността, празнуван още в далечната 1813 г., през цялото Възраждане, в Третото българско царство и в годините на тоталитарния социализъм. Защото ако и да е изчезнала българската държава през пет вековното османско владичество, ние българите винаги сме имали „Държавата на духа“ по израза на акад.Дм. Лихачов в забележителния мудоклад от 1981 г. А както казва и проф. Роже Бернар, „спасявайки делото на Св.св. Кирил иМетодий,България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност“.
Защо 24 май е истински значимият в душите и сърцата на българите официален празник, единствен всепризнат и почитан Ден на българската просвета и култура?Отговорът е много прост- защото в продължение на почти 200 години празнуван от ученици, родители, от млади и възрастни, от църковната и светските власти, винаги с непринудена възторженост, без забрани дори от чуждоземната власт, този всекиму емоционално въздействащ празник в най-голяма степен е повдигал самочувствието, признателността и почитта на българския народ. Подготовката и провеждането на тържествата за 24 май винаги са били най-продължителни и особено вълнуващи за ученици и родители, за учители и културни дейци в по-ново време, за всички нас – без разлика на пол, възраст, етнос, вяра. За това без колебание можем да кажем, че Денят 24 май, честван до 1916 г. на 11 май по църковния календар, се е превърнал в най-естественото всенародно тържество на духовното единение и самоуважението на българския народ. Няма в нашия празничен календар друг такъв тържествен ден с толкова силно емоционално и прочувствено въздействие върху всеки човек – ученик, родител, възрастен.
Несъмнено това дължим и на забележителния факт, че още в оригиналния текст на „Химнъ на Св.св.Кирилъ и Методи“ на Стоян Михайловски от 15 май 1892 г. е заложена великата идея за силата и значимостта на духовното възраждане и единение, така близка до сърцето на всеки наш сънародник:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
/от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови! /2
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Няма човешка душа, която да не трепва с възторжено умиление и сладостна тъга от тези силни слова, претворени в прекрасна маршова песен от талантливия композитор Панайот Пипков през май 1901 г. Масово химнът започва да се изпълнява във всички училища още от следващата 1902 г. Колко силна е била тази потребност от духовно единение в прослава на образованието и науката доказват четирите опити за написване на такъв химн 50 години преди Ст.Михайловски от не без известните негови съграждани и учители в същото класно училище на гр.Елена – Стоян Робовски, Иван Момчилов, Иван Кършовски и Йордан Ненов. Знаем как прекрасната музика на композитора Пипков увековечава текста на Михайловски и го превръща във всенароден химн, гордост за народа и нацията ни. Ето и забележителните слова в химна, чийто дълбок смисъл е в пълно противоречие с националната доктрина, родена от идеите на 3-ти март, 6-ти и 22-ри септември и последвалите неуспешни опити за военното й решаване: „Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!“
Робувайки обаче на своите идеологеми, комунистическата цензура премахва „божията благословия“ и безскрупулно редактирайки автора, разрушава благозвучието във възрожденската мисъл на текста му. За комунизма авторските права никога са нямали стойност, освен да бъдат присвоявани и фалшифицирани, както и в този случай! А последиците сега отнасят цели поколения, които дълго ще изучават цензурираната ни история, без да им се дава възможност да познават истинската история на самата тоталитарна комунистическа власт. До кога ще живеем с греха на тази власт, прекроила философията за определяне на празнично-обредната ни система? Учудващо е например, че 3 март се отбелязва като празник само до 1949 година, а от 1950 до 1987 е вън от списъците на неприсъствените дни, с изключение на 1978, еднократно отбелязан като официален празник по повод 100 години от Освобождението.
Всички тези факти доказват липсата на каквито и да са обективни и научно обосновани критерии за определяне на важните за нацията и държавата ни празнични дати. Времето на емоциите от промените изтече, както и от досадата на дългият и труден преход. Нужна е трезва преоценка на тези държавни символи, ако искаме да ни управляват реализмът и прагматизмът. Досегашната липса на държавническо мислене за ролята и значимостта на денят Национален празник е крайно време да бъде запълнена от плодотворна обществена дискусия и окончателно решена с референдум или вишегласие на парламента. И това зависи от всички нас и от всеки поотделно, ако не искаме повече политическата власт да ни казва кога и какво да празнуваме, особено пък националния празник. Време е да бъде отнет като инструмент на политическата конюнктура. Защото освен символ на националното единение, той има особено значение за утвърждаване по израза на Златко Енев на „българския граждански патриотизъм“. Патриотизмът, далеч от шовинистичните и националистически крясъци „против“, а залагащ на възрожденската „заедност“ И защото въздигането на едно утвърдено всенародно тържество като 24 май в национален празникнесъмнено ще впише „етническата идентичност в дефиницията на една гражданска нация, за да имаме ефективна държава и успешна национална общност“(Огнян Минчев).
Който не вижда и не разбира как сегашният национален празник буквално разделя нацията, как минира всякакви приказки за „интеграция на малцинствата“ и наред с другите негативни фактори дори заплашва духовното единство, той просто трябва да изпрати „държавническото си мислене“ на основен ремонт, за по-сигурно вън от голямата политика. И тогава поглеждайки от страни по-ясно ще осъзнае, че всъщност освен всичко друго, Националният празник е живият паметник на моралното и гражданско самочувствие. Че този ден по един непринуден начин винаги е спомагал за утвърждаване на Идеята за целокупна българска народност, единствена оказала се устойчива през вековете.
Защо именно 24 май Национален празник на републиката? Или какво все пак ще постигнем, ако веднъж за винаги променим датата на най-важния си официален празник? Според мен четири са основните цели и положителни последици от тях, изключително важни за държавата и нацията:
- Преливането на отдавна утвърдения всенароден празник на буквите и писмеността, на просветата и културата* с честването му и като национален празник неминуемо ще повишава градивния емоционален заряд на гражданите, непринудено пораждайки в тях целеустременост към знанието и културата по край грижата и радостите за изявата на деца и внуци. Логично ще последва по един естествен начин идейно обогатяване на училищните тържества и на държавните ритуали, каквато потребност особено в годините след прехода се чувства доста осезателно.
- Като най-важен сред всички официални държавни празници, националният ще придобива все повече смисъл и на празник за тържество на единството на нацията с многообразието на етнически и верски традиции. Взаимният стремеж да се чувства всеки един гражданин на републиката достойно уважавана личност без съмнение ще укрепва националното разбирателство и със сигурност ще бъде крачка напред към единение около важните национални приоритети. Разработвайки различни форми на тържествени ритуали, институции и организации ще насърчават и популяризират приноса на хора от всички слоеве на обществото за укрепването на това единство.
- Честването Денят на писмеността и културата като национален празник има огромно символно значение за стимулиране развитието на нова гражданска култура във всички сфери на живота. С нарастващо съзнание за принадлежност към европейските културни ценности, българските граждани като част от голямото европейско семейство все по-активно ще изискват, търсят и прилагат нови критерии за изява на националното достойнство и на културата във всички области на живота. Защото всеки вижда как почти навсякъде ние страдаме именно от липсата на всеобхватна култура – в обучението и възпитанието на децата и във всички области на материалния живот. Ежегодно празникът би бил повод за своеобразен отчет за постигнат напредък в усвояването и прилагането на гражданската култура, за осмислянето на нови цели от държавните власти и гражданските сдружения.
- Денят 24 май винаги ще бъде повод да търсим и прилагаме най-доброто от стичането на различните култури в нашето ежедневие. Ще ни предизвиква и помага да обогатяваме неразривната връзка между древната и средновековната с възрожденската и новата история на България. Това е не просто денят на определено историческо събитие, а тържество на вековна народностна традиция, опазила народността и възкресила държавността. Същността на празника е такава, че винаги ще предполага обновяване на ритуали и почести, ще мотивира надграждането на различни културни ценности в националното и в европейското ни културно-политическо пространство. В един ден ще звучат два химна, толкова близки по смисъл и чувствено въздействие, които наистина пораждат национална гордост. Защото именно националното самочувствие винаги е било и ще бъде в основата на творческите пориви и на стремежа към напредък.
Нима Денят, в който векове сме чествали този напредък, може да бъде оспорен
като най-достоен за български национален празник?
- Всъщност се оказва, че Държавният съвет на все още силната през февруари 1990 г. тоталитарна власт доста тенденциозно и по чисто идеологически причини е наложил за национален празник 3-ти март, макар същата тази власт дълго време да не е зачитала този ден дори като „неприсъствен“. Нима трябва днес, а и в бъдеще свободното гражданско общество да продължи да се подчинява на поредната комунистическа приумица и безпринципна непоследователност?
- За по-обективно следва да наложим определението „българска“, а не „славянска писменост“ пред вид на факта, че днес мнозинството от славянските държави ползват латиницата, а единствено България представя в ЕС кирилицата. Много работа ни предстои в отстояване на българската мисия ( а не изобщо на славянството) в ЕС, ако трябва да перифразираме делото на първо апостолите в Рим.
Бургас, юли 2014 г.
Няма съмнение, че единствено политици от ГЕРБ и Реформаторски блок могат да инициират нужната промяна на денят Национален празник Остава ние обикновените избиратели да им поставим въпроса в дневния ред с надеждата, че в следващите четири години ще очертаят пътя на истинските реформи за окончателно преодоляване на тоталитарното наследство.
P.S. Авторът Киро Проданов, чест коментатор в ivo.bg, е правил опити да предложи този текст другаде, но се оказало, че “няма интерес” към провокирането на дискусия за националния ни празник.С публикуването на неговия текст тук можем да се надяваме подобен интерес да се появи, макар и без конкретен “информационен повод” ( ivo.bg)
Трябва да се върнем назад, за да видим традициите за последните 135 години. Не съм чел Санстефанския договор, само знам, че това е мирният договор между Русия и Османската империя. Той предвижда създаването на българска държава, но е твърде общ. Берлинският договор е несправедлив и отхвърлян от нас, но се явява международно признаване на съществуването на държавата ни. Първият суверенен държавнически акт се явява Търновската конституция, приета на 16.04.1879г.
Става дума за ПРАЗНИК. В момента като официални празници чествуваме 1 яну, 3 мар, Разпети петък, понеделникът след Векикден, 1 май, 24 май, 6 сеп, 1 ное, 24 и 24 дек. Нека всеки да се замисли, кой от тези дни изкарва на мегдана всички хора. Всички. От както се помним. Спонтанно, без никой да ни кара или насилва. Кое българско сърце не трепва при запяването на “Върви народе възродени”, има ли българин, който да не знае текста от отделенията, та доде е жив. Единственият ден, който ни ОБЕДИНЯВА. Действително, а не на думи или на хартия. Или като лозунг над вратата на Народното събрание.
Я да видим какво казват Боговете.
В Индия вярват, че Библиотеката с палмовите листа е част от божествения план. Записите са предназначени за тези, които искат да опознаят себе си, за да се развиват в правилната посока, да пробуждат духа и да работят за глобалния еволюционен план на Твореца. Ако хората проумеят, че днес са американци, в следващия си живот – араби, в другия – руснаци или българи, те няма да унищожават планетата, на която ще живеят много пъти на различни места.
Браво Иво поредния ти страхотен текст. Поздравявам те за страхотния блог
Едва ли ще се намери българин, който да не подкрепи предложението за национален празник на 24 май. Но бъдете сигурни, че в момент на предлагането, веднага ще възникне въпроса дали предложителят е русофоб или русофил. Ще започнат да се оплюват и ще свършат работата като кучето на нивата. Не забравяйте, че в момента пишем на Гражданския шрифт на кирилица, въведен с указ на Петър Велики! Никой днес не пише на българо-славянската кирилица (черковният шрифт). Така че, отново – “Ей ти булка – Спасов ден!”. Истината е, че 24 Май освен български е и гръцки, и руски, а така също и украински, и македонски и т.н. празник на много народи. Това е многонационален празник на многонационална източно-европейска (а защо не и “евразийска”) цивилизация. Дали това ще се хареса на нашите евроатлантически партньори?!
Най после уцели точната дата за национален празник.
МНОГО ПО-ХУБАВИ ЩЕ СА СВЕТЪТ И ЕВРОПА БЕЗ ТЕБ, РУСИЙО КЪРВАВА !
Долу ръцете от кирилицата-тя е българска, не славянска! —————————————-
…КИРИЛИЦАТАЦАТА е създадена от БЪЛГАРИ за БЪЛГАРИ и за всички хора, живеещи в БЪЛГАРИЯ. Именно на Кирилицата сега пишат близо 300 милиона. Те ползват БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ, а не черковнославянска такава. Никога, никъде по света не е съществувал черковнославянски народ, за да има понятие черковнославянски език и писменост.
… историците казват, че руснаците не са славяни, а са варяги и че ние, българите имаме малко славянски гени (ако изобщо имаме),
…- През 893 г. Симеон Велики, обявява писмеността и езика на Кирил и Методий за официален език на българската държава и църква!
…колкото до писмеността – в старата българска администрация освен другите титли е имало и длъжността КЪНИГАЧИЯ -БИБЛИОТЕКАР в превод. ако не е имало книги и то много, откъде е дошла тази длъжност!?!?!?, а и самата дума “книга” е старобългарска, така че за каква славянска азбука изобщо може да се говори – освен това, защо учениците на Кирил и Методий идват в БЪЛГАРИЯ, а не в русия – просто защото тогава НЯМА РУСИЯ КАТО ДЪРЖАВА.
…Като се почне от кирилицата и се мине през цялата ни история до наши дни се вижда ръката на руските фалшификатори. Фанатичните мужици никога няма да признаят пред света или дори пред себе си, че са получили език, култура, писмо от България. Да обявиме на света, че и ние сме дали нещо, това е наша работа.
…истината е, че когато е имало българска писменост и българска държава и българска писмовна школа, не е имало славянска държава, не е имало русия, а само славянски племена. когато векове по-късно рукият княз святослав киевски навлиза в българия, подкупен от византииците и удря в гръб българската армия, на излизане от България изнася над 1000 /хиляда/ волски коли с книги, църковна утвар и одежди от разгромените български манастири и църкви. русите приемат два пъти християнството – веднъж от българите и след това по политически причини – от ромеите, така че ако не е била БЪЛГАРИЯ сега и русия да я няма. Българският народ е кръсник и създател на русия като държава, народност и култура.
=======================================
Дори да няма човек специални исторически познания,неизбежно си задава някои въпроси,свързани,както с Кирил и Методий,така и с азбуката ни,с православната църква и разбира се,със съседите ни и с Русия.Да не бъда отегчителен,ще се помъча да бъда кратък.Колкото повече чета за братята,толкова повече се убеждавам,че тези хора нямат никаква връзка с нищо,можещо по онова време да се нарече българско.Те са били преди всичко политици,висши държавни имперски служители,с безспорен гръцки произход.Абсолютни претенции за произхода им официално имат,както Гърция,така и БЮРМ.В Русия,доколкото се говори за тях,никой не ги свързва с България.Още повече,че така нареченото им дело е целяло стъпка към асимилацията на колебливия в културно-религиозно отношение хинтерланд.Тази меко казано неустановеност,размива двете имена като чисто български символи и ги прави негодни като патрони не само на 24 май,още повече като патрони на национален празник.Азбуката ни е много далеч от тяхната първоначална глаголица,като се знае,че е дело на Климнт Охридски.Но този факт пак поражда спорове,най-вече с БЮРМ,които го считат за етнически македонец.Ако някои историци в Европа признаят този факт,то той никога няма да бъде признат от другите две държави,използващи кирилицата -Русия и БЮРМ.Православната църква е признала братята и Климент Охридски за светци и няма как да ги отделим,както от празника,така и от гръцките и македонски претенции,в чийто църковни пантеони те присъстват,а може би и в руския.Православната религия и църква е символ на най-дълго просъществувалата империя-Византия,като идеологически орган на самата държава,плътно свързана,финансирана и командвана от нея.От трите вида християнство,тя носи мухъла на средновековието,нещо повече,самата тя е средновековие.Свързването на националния празник с православната църква,подчертава зависимостта ни по онова време,че и сега,с олигархичната структура на византийския феодализъм.Официални лица в Русия говорят за приемственост от Византия и за трети Рим,и това никак не е смешно,това е новата им идеология.Защо и ние трябва да се набъркваме в тази каша?Не съм чул в Рим да честват латиницата,при това никой не им го оспорва.Сигурно имат много други поводи за национална гордост!Моите уважения към Киро Проданов,но това е моето мнение.
Защо ,за бога,24май?В църковния календар празникът на двамата братя е на 11маѝ!
Аз разбирам но Българите никога не са били неграмотни! Причината за падението на България е угояването и преяждането, което е заслепило Българската прозорливост, каквато е проявил Хан Тервел навремето. Българите не са откликнали на призива на Ромейския Василевс за помощ срещу османските пълчища и така са подпалили цяла Европа с глупостта си!
Да не говорим, че новата Азбука е силно повлияна от други държави.
Ето тук можете да видите как празнуват другите народи
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8
Пример: Гърция — 25 март (Ден на независимостта — от Османската империя, декларирана на същата дата през 1821 г., което е начало на войната за независимост)
15 февруари (Избухване на Първото сръбско въстание за независимост от Османската империя — 1804 г.)
Румъния — 1 декември (Годишнина от възвръщането на Трансилвания и обединението на Румъния, 1918 г.)
А Индия има три национални празника!!!
Индия — 26 януари (Ден на републиката — 1950 г.), 15 август (Ден на независимостта — от Великобритания, 1947 г.) и 2 октомври (Годишнина от рождението на Махатма Ганди — 1869 г.)
България е много много древна Държава! Нейното име е съществува от хиляди години.
Така, че нищо не ни пречи да имаме 2-3 Национални Празника.
1.Ден на Създаване на Българската държава.
2.Датата на Независимостта
3. Деня на Писмеността
Симеоне,
А кой Българин не трепва пред Стани Стани Юнак Балкански ???
Няма нужда да се надуваме за 24май. Не е толкова трепетен .
“Не съм чел Санстефанския договор, само знам” – много обичам подобни изявления, направо ги ФИЛЯ.
Ами прочетете го! Сигурно тогава ще разберете, че не е МИРЕН договор, а само такъв за примирие. Ще си вдигнете и равнището на компетентност също така. Все полезни работи. Прочетете и Берлинския договор. Може да успеете да откриете факта, че по силата на Санстефанското примирие Русия е получавала (сама си е дала)правото на безсрочна окупация. И дори може да стигнете до преоценка на “несправедливия” Берлински договор и “лошите” западни велики сили. Кой знае! Човек винаги има какво да научи, особено ако чете първоизточниците.
Респект, г-н Инджев, и специални благоданости на г-н Проданов, спестил доста ровене на всеки, който се интересува от неманипулираните факти.
Абсолютно сте прав,г-нДанчо Волев!!!
Поздрави за господин Petar Raikov, а на коментаторите, бъркащи кой е написал Кирилицата, или доколко Кирилицата била далеч от Глаголицата, за да излезе 24 Май най-неподходящ за национален празник, препоръчвам да прочетат “Беседи за българските азбуки” на Тачо Танев; както и как руска “духовна” мисия фалшифицира оригинала на История СлаВнобългарска в СлавЯнобългарска – http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=22&t=285&sid=2349cbd6fd89544131c706c52feb8f27
Най-съществената част е, че и в двете азбуки буквознаците покриват като брой и са функция на буквозвуците единствено на българския език, което показва недвусмислино, че това са БЪЛГАРСКИ АЗБУКИ – не руски, не македонски, не гръцки, или на мними славянски племена, чието име, или поне на едно от тях, до момента никой не е написал /включително и рудските учени, измислили тази пропагандна теория/. По мое скромно мнение, за да напишеш една азбука, познанията трябва да са ти на ниво МАТЕРЕН ЕЗИК.
Независимо дали това ще стане наш национален празник, по мое мнение е задължително да бъде върнато оригиналното име на катедралния храм – св.св. Кирил и Методий. Дължим им го – в момента тяхния паметник е около 10 пъти по-малък от паметника на окупаторите МОЧА.
Аз не знам /но може би съществува/ запазен исторически източник на договора от 681 година между кан Исперих и император Константин ІV, който е “кръщелното свидетелство” на държавата България. И какво пречи датата на сключването на договора /дори и да не е най-точната/ да стане ден на Националния ни празник. Така няма да има други мераклии, дето да викат “ама и ние пък …”
Колко мило , колко родно , колко черковно българо-славянско и духовно , колко сълзливо , даже сополиво (мене си имам предвид , че докато четях коментарите… Ех , едно време… Сини , после и червени връзки , цветя , съученички (като никогаш в полички) , сички оше невръсни – при което , както е казал поето , по-добре е да спирам – да са не пръсни сърцето .
Не ми се ще да плювам в ничия супа , но очевидно носталгията е универсално гориво за всякакъв вид популизъм . Имам усещането , че авторите на голяма част от коментарите са на една твърде малка крачка от сакралното : “Абе , добре си беше при бай Тошо – ми да , нищо ме не болеше , бегах като кон , виждах като орел . И сичко имаше . Ма и то какво чак па толко ти требва…”
Благодаря за трезвия поглед на г-н Данчо Волев . 24 май е наистина хубав празник . Но на българската книга на българската култура , на образованието . А национален празник е нещо много по – различно .
Идеята за национален празник на 24 май е идея да се смени датата на 3 март или – 3 март да се премести на 24 май . Само и само да се избяга по – далече и по – задълго от Деня на Независимостта , а с течение на времето той да стане и не толкова задължително неработен .
Остава да плеснем с ръце и да се прегърнем . С който дойде .
И още два реда , за да е ясно от какви позиции попържам народното положение тъй невъздържано .
Моят национален химн е “Шуми Марица”.
Моят национален празник е 22 септември .
Много от коментаторите тук правят сериозна грешка ( съзнателно или не?) като виждат в 24 Май празник само на “Българската книга, култура и образование”…запомнете , че това е празник на българския език, писменост, духовност и самоопределение! Ако всичко това не беше оцеляло през вековете на османското иго, нямаше да има Българско възраждане, Априлско въстание, Цариградска конференция, Освободителна война, Съединение, Независимост…схващате ли хронологията и от къде тръгва всичко. Мисля, че след всичко изброено няма повече спор , че 24 Май(или 11 това е формалност)трябва наистина да бъде националния ни празник! Подкрепям напълно автора!
Честит празник на всички!
Според мен днес е истинският национален празник на всички българи, по една проста причина – това е единственото общо българско усилие, /от последните няколко века/, което се е подкрепяло от всички, и се е увенчало с абсолютен успех. Народ и политически елит, селяни, чиновници, дворец, военни, богати и бедни, всички етнически групи, включително повечето български турци. Поглеждайки назад, не виждам такава политическа дата – тържество на единната ни воля и действие като народ и общество. Точно това общо действие и усещане за единност и държавност ни спечелва симпатиите на напредничавите европейските народи, както и ненавистта и завистта на изостаналата евразийска руска империя. Затова според мен, 6-ти септември си ни е дата за национален празни като по учебник!
Много точен коментар на Данчо Волев, браво!
Преди 130 години българите са се делили /според тях самите/ на патриоти и русофили, което би било уместно и днес.
Наздраве!