Днес е първият учебен за България ( като обиталище на съветофили).
Започна международният арбитраж на Русия срещу България по спора около АЕЦ „Белене”.
Може ли Русия да накаже България с глоба от 1 милиард е и това да се окаже поучително за съветофилите тук?
И да, и не. Защото Русия може отново да накаже България, както я наказва систематично с разни ограничения в търговията от две десетилетия и половина, но това води само и единствено до мазохистични въздишки сред българските съветофили, на които руската строгост никога не им е достатъчна, за да удовлетвори влечението им към удоволствието да бъдат шибани с руската нагайка.
От неграмотния редови съветофил, до професор Андрей Пантев, можете да чуете едно и също: кой си ти, че да оспорваш величието на Русия (професорът наскоро повиши в този смисъл тон на свой опонент в телевизионно предаване, в което основателно му беше напомнено, че не великата руска култура, зад която барикадира русофилството си, а др. Путин и подобните му от КГБ са на власт в Москва).
Така че можем и този път да очакваме съветофилите тук да се самобичуват, получавайки удовлетворение от това, че Русия ни поставя на мястото, което комплексарски сами сме си определили да бъдем малки и незначителни спрямо великата страна.
Всъщност, без да бомбардира малката православна и черноморска България, както направи с Грузия, Русия ни дава шанс да се излекуваме от телешкия възторг – тревопасен по смисъла на преживянето на буренясалите лъжи за „вечната дружба”. Стига тук да има автентична българска воля, която да превърне руската съдебна канонада (поне) в повод за разговор по фундаменталния въпрос за войнственото натрапване на руското влияние у нас.
Вместо това, както основателно беше посочено в нецензурирания вариант на проатлантическия документ на Министерството на отбраната „Визия 2020”, руската пропаганда е преминала в България настъпление до степен на хибридна война.
Русия даде и друг нагледен пример за безмилостното си господарско отношение към „братята” славяни тези дни. Това, че чувствително намали доставките на природен за Полша, едва ли е изненада за всеки, който е наясно с независимото полско поведение спрямо Москва, вбесяващо отдавна Кремъл. „Газпром” отначало отрече, но днес от изявление на шефа на този инструмент на руската енергийна война в Европа Алексей Милер стана ясно, че корпорацията ще санкционира всяка страна, която помага на Украйна да преодолее руската газова хватка.
Под ударите на тази война попадна и Словакия. Не й помогна факта, че нейният популистки премиер Робърт Фицо се подмаза на Путин със закана да наложи вето в ЕС срещу нови санкции по отношение на Русия. Словакия, която се гордее с преследването на финансовите си интереси и при други спорни ситуации ( например с продажбата на оръжия за режими със спорна, да не кажа терористична репутация), реши да припечели от препродажба на руската суровина на Украйна и веднага беше санкционирана със съкращаване на доставките.
Получи следното: Братислава е срещу санкциите срещу Москва, но Москва не вярва на подобни сълзи и замахна с газовата бухалка срещу славянския словашки „брат”.
Австрия, която е любим пример на „Газпром” и на газоблизците у нас като емблематичната западна демокрация, жадна да пие от „Южен поток”, също попадна под ударите на санкциите на „Газпром”. Случи малко след острите приказки на Виена срещу руската намеса в Украйна- още нещо небивало в следвоенна Европа, в която изтеглянето на съветските войски от Австрия през 1951 г. беше разменено срещу десетилетно австрийско премълчаване на доста съветски безобразия на територията на СССР и къде ли още не.
Германия, давана за пример като меркантилен икономически партньор на Русия заради изградения ( с германски инвестиции) „Северен поток”, изненада Путин с готовност да този път да понесе загуби, но да не отстъпи от санкциите срещу Русия заради агресията й в Украйна. Камарата на германските индустриалци направи в това отношение небивало политическо изявление, разбивайки на пух и прах представите на наследниците на КГБ за надмощието на корупционната рубла над европейското евро като единица мярка за правене на политика!
От Москва, вместо да си признаят каква треска ги тресе и да обявят собствените си загуби, взеха да изчисляват очакваните ( от Кремъл) пропуснати ползи за Европа от размяната на санкции- щяло да струва на ЕС 40 милиарда евро, докато в краткосрочен плана Русия нямало да й се отрази кой знае колко.
На тази калкулация французите отвърнаха с „плува ли корабче в окото ми” и изненадващо за самоуверения Путин спряха продажбата на строените по руска заявка военни кораби клас „Мистрал”, прежалвайки сделка за един милиард евро.
Неутралната от края на последната световна война Финландия и пацифистката от две столетия и половина Швеция реагираха на руската агресивност с приближаване на НАТО до себе си, което означава приближаване на НАТО до северните руски граници, където и без това на норвежка земя беше демонстрирано натовско военно единство по суша и море това лято.
Италия председателства ЕС и излъчи социалистката Федерика Могерини начело на европейската дипломация, която се кара откровено на Путин заради Украйна. Страната попада в графата на следващ заподозрян от кремълските параноици като саботьор на европейско-руската течна дружба. Няма го на върха в Рим непрежалимия милиардер Берлускони, който се прегръщаше с раздавача на милиарди Путин почти като Брежнев с Хонекер или с Живков. На мястото на податливия на кремълските ласки италиански хедонист ( който направи за посмешище дясноцентристката политическа доктрина) в Рим се е намърдал младият ляв премиер Матео Ренци. На ротационен принцип той пее вече солова ария в антикремълския хор, заедно с френския соцпрезидент Франсоа Оланд, с британския консерватор Дейвид Камерън и – о, времена- в синхрон с американския президент ( също ляв по американските стандарти) Барак Обама.
Май на Москва й остана само една мазохистична България в ЕС, която е готова послушно да газоближе раните си, дори и да ни струват милиард евро. Както ясно се изрази действащият ( пореден в този смисъл) български премиер Близнашки: НЕ МОЖЕ Русия бланкетно да бъде посочвана като враг, защото е велика сила. Казано иначе ( като се знае, че „бланкет” е одеало на един от атлантическите езици), метнахме си за пореден път сами одеалото на покорството на главата и чакаме руската мечка ( нали така се казваше онзи бой с одеало на главата).
В края на краищата Русия е толкова възхитително огромна, че би било обидно да ни зашлеви някакъв малък, незначителен шамар. На по-малко от шамар за един милиард българските съветофили не биха се съгласили, за да продължат да тачат безрезервно любимата си матушка на принципа „бий, за да те уважават”, изповядван открай време като висша руска имперска държавническа мъдрост.
Миналата седмица една световна статистика показа, че близо 60 на сто от жените на планетата смятат за приемливо мъжете им да ги бият. Очевидно това имаше предвид руският телевизионен водещ Леонтиев, главен вулгаризатор на пропагандните послания на Путин, когато през януари 2008 г. каза на пресконференция в София, че България се държала спрямо Русия като невярна съпруга. И се оказа прав- ако не беше ни заплюл основателно, трябваше да бъде изхвърлен от българските патриоти от залата за пресконференции за такава обида.
Обаче обидени нямаше не само в залата, но и в държавата ( на институционално ниво), управлявана по онова време от превъзбудения от големия шлем на Путин президент Първанов (превъзбудата му беше подиграна от друг руски кореспондент, които иронизира, че в устата на Първанов „голям шлем” прозвучало „иначе”).
Тук е съветистан- нещо като бантустан за оцеляващи мутанти от вида „хомо съветикус” на нашия иначе проспериращ ( като цяло) континент.
Когато руският газов облак, сменил съветския радиоактивен подарък за Европа от Чернобил, се разсее и се избистри окончателно пред света истината за нас, можем да очакваме повишен туристически интерес към тукашните съветски забележителности със следната реклама:
„Елате в страната, където съветският плутонии от ядрената катастрофа през 1986 г. е повлиял плутонично на българския (естро)ген- доказателствата могат да бъдат видени да стърчат монументално над некрофилската българската столица София, единствената оцеляла през 21 вик вярна съпруга на покойния СССР”.
На бой и е…е насита няма! В този ред на мисли на българския съветофил, обезумял от любов към днешния главен фашист от руски произход Путин няма да направи изключение. Всеки шамар дошъл от Русия е добре дошъл за тях.
Браво!
Жалко е , как българи се радват ,когато Русия ни мачка като валяк.Сигурна съм,че ще ни самообвинят за този 1 милиард и ще потвърдят правото на Русия да ни наказва, с извратената логика , с която безсрамно представят окупацията на България като освобождение.
Добра статия… Първо – Андрей Пантев е по-скоро русняк в своята душица от колкото българин, опасен за всички тези, които го слушат в университета. Второ – мисля че, събирането пред символа на окупаторите трябва да стане съвсем скоро..(всъщност не знам какво станало днес..?)
А в първия учебен ден в някои училища децата пеят руски песни. Как да събудим този народ от стокхолмския му синдром към терористите от Русия?
Май само ако ни нападнат явно може нещо да се промени, но не сигурно дали пак няма да ги посрещат с хляб и сол, вместо с тояга.
Ех, г-н Инджев, дълго време се задоволявах само да чета статиите ти, без да участвам в коментарната част, може би поради отчаянието, което ме е обзело от поведението на сънародниците ни. Оставах с удоволствието да ги чета и да се радвам на гражданската ти позиция, устоявана писмено и физически. Тъжно ми е заради нашата самота (твоята и на приятелите в блога)сред съветофилското лоби в нашата страна. Последната ти статия, обаче ме накара да извикам и да ти го кажа тук: Иво, прекрасен си! Прекланям се пред мъжеството ти и неимоверното постоянство! Не е чудно, че всеки западняк се пита, как след уж четвърт вековно отърваване от комунизма българските историци не са на едно мнение по отношение на руския колониализъм (не става дума за българските политици). Ние знаем отговора. Нали все още голяма част от тях, като Андрей Пантев, обслужват тези, които продължават да набиват в главата на простолюдието, че 9-ти септември е светла дата?! Каква пародия, Божидар Димитров (нарочно не слагам титли пред имената, защото за мен са без стойност за тях) се включи в дискусията за неправилната история, която изучавали нашите ученици. Ами да отговори този ментор, защо една от най-нереформираните ни системи е образованието и на кого е нужно това?! Благодаря ти, Иво! Благодаря ти, че плуваш над гнусната предизборна пяна! Благодаря и на приятелите в блога, чийто коментари следя с не по-малък интерес! Желанието ми е казаното тук да добива по-голяма популярност сред българите и по възможност да им се припомня по-често!
От м. май тази година рублата е в състояние на свободно падане. За сведение на нашите съветофили пазарът не се подчинява на партийни разпоредби и пропаганда.
http://novinite.bg/articles/78214/Rekorden-sriv-na-rublata-zaradi-sankciite
До “EN ROUTE”
Абсолютно със сигурност ще е със хляб и сол. И ще си носят въжето от къщи да се обесят (няма да чакат инструкции от кварталната ОФ организация)
“Матриалат” е готов за подобни саможертви
Този “хомо советикус” ебола вирус може да се излекува само с кръвопускане. Както в Украйна
Поздрави от Пиндосия 🙂
Ето още, че сайтът novinite.bg не зная доколко е читав:
http://www.mediapool.bg/nov-tezhak-sriv-na-ruskata-rubla-spryamo-dolara-i-evroto-news224353.html
В България няма русофоби и русофили!!! Всички сме от русо се разорили.
Какво може да се иска от А. Пантев? При него всичко си е обратно, както всички знаем. Бедата е, че са доста тези обратните и че много се изявяват.
Не знам за вас, приятели, но на мен ми писна да се окайваме, сякаш дереджето ни е по волята Божия, а не е в нашите ръце.
Просто е крайно време да се запретнем и да изринем руските слуги от заеманите от тях ключови места в управлението, в стопанския, в културния и в обществения живот на България.
Време е за открито заявена гражданска непоносимост към колениченето пред Русия по какъвто и да било повод.
Като начало, на предстоящите избори партиите, които не заявяват ясна проевропейска и пронатовска ориентация и не осъждат действията на Кремъл, трябва да останат без подкрепа.
Игнатия,кой се обозначава за “руски слуга”.Тази фраза не е политическа категория,докато власт в демократични страни се взима по демократичен ,политически начин.Политическата категория,зад която се скриват русофилите е комунистическата партия.Тя е политическата сила,както и икономическата,както и държавната.Правилно обаче внасяте ирония с Божията воля,да,нашата съдба е в нашите ръце,но всички антикомунистически сили в България бяха излъгани и трансформирани действително в слуги.
Но внасяте напълно необективно предложение с т.нар.”гражданска непоносимост”.Това е пълна абстаркция.
Колениченето пред Русия е следствие от факта ,че държавата е комунистическа и всички институции са комунистически.
Третата Ви грешка е за наличието на пронатовски и проевропейски партии и евентуалната им подкрепа на изборите.Това също не е правилна позиция.Първо трябва да се победи комунистическата партия и то само от антикомунистическа партия,която априори е с проевропейска и пронатовска позиция.
В политическия живот има все пак определна хронолгия,последователсност,традиционност.
Българските антикомунисти на тези избори(оказа се че и на всичките предишни) няма за кого да гласуват.Това беше еда от главните цели на комунистическата централа-да се поставят антикомунистическите сили в патова ситуация. Ход-свободен,но няма ходово пространство.
Изкуствената доктрина за “дясно пространство” е създадена от комунистите като много хора се вързаха и на тази въдица.Но дясното също е абстракция.Дори ако някой по някакви причини се определи за десен,това съвсем не означава,че е антикомунист.
Общата наивност у повечето хора е ,че комунистите може да бъдат свалени от власт с неантикомунистически способи и партии.Знаейки прекрасно това,комунистическата централа създаде свои слуги-партии като НДСВ,СДС и най-вече ГЕРБ.В някои отношения ГЕРБ имат по-силни позиции от компартията,условно казано,но когато са на власт,отново не се наблюдава ерозиране на комунистическата партия.Точно поради тази причина,държавния видим символ са десетките паметници на съветските агресори.
Вярно ли е горното твърдение?Не би могло да не е ,защото както компартията,така и ГЕРБ не обърнаха внимание на кръглите годишнини за Съветско-Българската война.Това геройско,болшевишко мълчание за МОЧА и събратията се явява в качеството на проявител на фотографските филми.
Какво мълчаливо съвпадение с мълчнието на Президента и Правителството.Това мълчние обаче силно крещи-България е комунистическо-руска държава.
Кой нормален политик или държавник ще подмине тези дати?-само комунистическия!
Нивото на комуниста-историк Андрей Пантев е че е истерик.Верен служител на комунистическата сган,в същото време е символ на колениченето пред руските набези.
Само изключително промитивен мозък може да определя една държава днес за велика,която анексира територии от съседни страни. Същата примитовност демонстрира и министър-председателя.Те,комунистите не се усещат и се саморазобличават изпускайки добре познати архаични лозунги от комунистическата пропаганда.
Още нещо от Италия.
Ивеко, ще достави 90 военни джипа на Украйна, първоначално предназначени за Русия, която е искала да ги прекръсти на Рьiс.
http://fakti.bg/technozone/112415-bronirani-djipove-iveco-za-ukraina-vmesto-za-rusia
Мога да възкликна само, Браво Европейци!!!
Г-не Антикомунист, Маркс е оборен от Австрийски Учени още 1920 година, но нашите русофилски тикви не четат! За руските пияни тикви е ясно. 🙂
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D1%81
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D0%BA
В „Пътят към робството“ („The Road to Serfdom“, (1944)) и в следващите си трудове Хайек твърди, че има голяма вероятност социализмът да доведе до тоталитаризъм, тъй като, според него, централното планиране не може да бъде ограничено до икономическия отрасъл и в крайна сметка засяга и обществения живот. Хайек също така твърди, че самият характер на информацията за икономиката не позволява тя да бъде концентрирана, поради което хората или групите хора определящи разпределението на ресурсите при плановото стопанство не могат да разполагат с достатъчно надеждни данни, за да направят това разпределение ефективно.
В труда „Използването на знанието в обществото“ (1945) Хайек твърди, че ценовият механизъм служи, за да подели и синхронизира местното и личното знание, позволявайки на членовете на обществото да постигнат разнообразни и сложни резултати по принципа на спонтанното самоорганизиране. Хайек измисля думата „каталаксия“, която означава „самоорганизирана система на доброволно съдействие“.
Според Хайек, ценовият механизъм не е съзнателно творение на човека, а по-скоро спонтанен ред; „това, което е човешко действие, но не с човешки замисъл“. Така Хайек поставя ценовия механизъм на едно равнище с езика, например. Този начин на мислене го кара да размишлява за това, как мозъкът на човека би могъл да се пригоди към това развито поведение.
До ДИВАНЕ,
Благодаря за препратките към Мизес и Хайек. Ще потърся книгите им или поне част от тях.