Взривоопасният рецидивизъм на смъртоносната търговия с политическо влияние

Вестник „Капитал” беше единствената българска медия, която през октомври 2006 г. реагира професионално с разследване на скандала с информацията за получени като подарък мезонети от президента Георги Първанов.

 

Резултатът от разследването им обаче видя свят едва 4 години по-късно в книгата ми „Президент на РъБъ”. Както е известно, разследването остана без последици въпреки очевидната, доказана в книгата близост между сем. Първанови и подставеното лице Владимир Лазов, фигуриращо като собственик на въпросните корупционни подаръци- лице, което след публикуването на книгата се скри вдън земя, за да изплува по-късно тихомълком в други начинания, свързани с Първанови ( като луксозния хотел в Белчин баня).

 

Сега от „Капитал” се явяват на „поправителен изпит” ( казано без злонамерена ирония), разобличавайки документално връзката на Георги Първанов с Валери Митков, собственика на фирма „Видекс” и на фабриката на смъртта за 15 българи „Миджур” в Горни Лом.

 

Ето какво пишат колегите Момчил Милев и Росен Босев в статията си „Взривоопасна немарливост” от 3 октомври 2014 г.” :

 

 

„”Видекс” АД е собственост на софийския бизнесмен Валери Митков, който натрупа солидни политически връзки именно през годините, когато заводът е получил първите си големи поръчки за утилизация. По времето на управлението на тройната коалиция името му се свързва с президента Георги Първанов. От едно решение на съда в Монтана разбираме повече за тази сюжетна линия.

 

 

През 2009 г. бизнесменът завежда дело срещу собственик на местни радиостанция и вестник заради финансови неустойки. От съдебното решение става ясно, че Валери Митков го е ангажирал да проведе две рекламни кампании: първата – в полза на президента Георги Първанов като кандидат за президентските избори през лятото на 2006 година, а втората – отново чрез притежаваните от ответника медии, включително и ново специално за целта издание, вестник “Реплика”, чиято цел е да популяризира и наложи упоменатия Валери Емилов Митков като “крупен бизнесмен, поддръжник на лявата (социалистическа) идея и представител на едрия капитал в Българската социалистическа партия”, с цел да бъде избран за делегат на предстоящия тогава конгрес на БСП, а по-късно и за народен представител от БСП, което обаче не се случило”.

 

Ето и цитата от делото от 4.01.2013 г (гражданско дело № 70 401 по описа за 2010 година), което в. Капитал преразказва по-горе:

 

„По силата на тези правоотношения ответникът твърди, че е бил ангажиран от Валери Емилов Митков (представляващ ищцовото дружество) да организира и проведе две рекламни кампании. Първата – в полза на президента Георги Първанов като кандидат за президентските избори през лятото на 2006 година. Втората кампания била проведена отново чрез притежаваните от ответника медии, включително и ново специално за целта издание в-к “Реплика” да популяризира и наложи упоменатия Валери Емилов Митков като “крупен бизнесмен, поддръжник на лявата (социалистическа) идея и представител на едрия капитал в Българската социалистическа партия”, с цел да бъде избран за делегат на предстоящия тогава конгрес на БСП, а по-късно и за народен представител от БСП, което обаче не се случило…”

 

Приликите между октомври 2006 г. и октомври 2014 г. са поразителни.

Отново става дума за спонсор на Първанов, какъвто беше случаят с Петър Манджуков.

 

Отново става дума за предизборната кампания на Първанов- същата през 2006 г.

 

Отново става дума за крупен бизнесмен, поддръжник на лявата ( социалистическа) идея и представител на едрия капитал в Българската социалистическа партия – Манджуков никога не е крил тази своя принадлежност.

 

Отново става дума за „инвестиране” в пропаганда в полза на Първанов ( Манджуков дори за известно време беше издател на в. „Дума” и собственик на телевизия т.е. пряк участник в медийния бизнес).

Разликите обаче в пораженията от тези поразителни прилики вече са фатални.

През октомври 2006 г. беше „отстрелян” само авторът на този текст при опит да разгласи връзката между спонсора Манджуков (награден междувременно с орден от Първанов).

През октомври 2014 г. безнаказаността по веригата на причинно-следствената връзка в търговията с политическо влияние доведе вече до истински жертви. Тозипът не някакъв си журналист е принуден да напусне работата си.Напуснаха този свят по ужасяващ начин 13 мъже и две жени, превърнати в роби от крупния представител на капитала с леви убеждения и връзки, покровителстван във варварското изнудване на евтиния човешки живот от „социалния” Първанов.

 

И още една разлика: през октомври 2006 г., на върха на държавата и на могъществото си на главен задкулисен играч в българската политика, бизнес и медии, президентът Първанов, уверен в силата на несправедливостта от позицията на властта, не просто реагира бурно на изобличаващите стрели на един журналист, но и безцеремонно ехидничеше по негов адрес чрез наложена на БТВ заклеймяваща поименно журналиста декларация и в две поредни вестникарски интервюта на слугинските вестници „24 часа” и „Стандарт”.

 

През октомври 2014 г. Първанов обаче мълчи. Липсата на реакция от негова страна е не по-малко арогантно поведение. Издайнически гузно е мълчанието му за връзката му с човека, с когото е демонстрирал близост не толкова отдавна, преди да се взриви фабриката на смъртта в Горни Лом и цяла България да се погнуси от разкритията за робските условия на труд в нея.

И накрая,  в контекста на този сравнителен анализ, към днешна дата се забелязва още една прилика между октомври 2006 и октомври 2014 г. : отново първи в. „Капитал” стига до покровителстването на злото, което останалите все така се задоволяват само да констатират като факт.

 

Уж са много скарани помежду си, но в средите на левицата ( с всичките й метастази, плъзнали да завоюват политическо пространство) не само щадят своя другар Първанов, но направо изключиха трагедията в Горни Лом от предизборното си говорене с пълното съзнание, че тя ги изобличава вкупом. А когато става дума за изобличаване на червените корени на злото, млъкват и най-буйстващите му елементи- от веещите знамената на Че Гевара, до разроилите се бекапета.

 

Няма го на този терен дори най-буйстващия напоследък партиен пропагандатор Александър Симов. Дезертирал е удобно от предизборната кампания тук. Взел си шапката и отишъл да се възхищава на „опълчениците” ( кой ли го спонсорира и него?) в Източна Украйна, както става ясно от негов текст в интернет.

От репортажа му, описващ украинските изчадия, някой извънземен може да остане с впечатление, че гадните украински бандеровци и фашисти са анексирали руски полуостров и водят на друга руска земя боеве срещу миролюбивите руснаци, които нямат никаква вина за нищо и не са предизвикали бойните действия нито с танкове, нито с бронетранспортьори, нито с ракети, нито с каквото и да било друго средство срещу украинските нашественици в Русия, след което, почти без да искат, „опълченците” бележат големи военни победи ( в скоби казано, Симов много обича да се възхищава на руските победи и да се подиграва на украинците, които употребява като пример за човешка страхливост дори в текстове, които нямат нищо общо с Украйна).

 

Те така разбират солидарността, основния постулат на социализма- солидарност с престъпленията на своите другари по соцрелигия, която оправдава всякакви средства в името на властта!

 

Разобличаването на търговията с влияние, която стои в дъното на безнаказаността на една престъпна робовладелска дейност в днешна европейска България, не е някакво самоцелно реваншистко усилие. Нали всички- кой повече, кой по-малко лицемерно, въздишат възмутено по загубената вяра на хората в справедливостта и възмездието! Това загубено доверие се отразява пагубно на самото желание на гражданите да участват с гласа си в управлението на собствената си съдба. Ето случай и начин да си го върнат поне малко.

 

Впрочем, това е задача и за политиците, а не само за правосъдието. Че солидарните в престъпното си мълчание левичари няма да посегнат на своя соцбаджанак, е ясно. Но ще се разграничи ли от дългогодишния си сътрапезник в деленето на ляво-дясната баница в България самият Бойко Борисов, претендиращ да е вожд и учител на дясното пространство в България?