Спомени на убитата Политковская ( и за вицегауллайтера Рогозин)

Крис Патън:

“Възможно ли е, че вашият председател на парламента да няма собствен факс?”

В търсене на надеждна информация за Чечня ,министърът на външните работи на ЕС се обърна към кореспондент на “Новая газета”

 

Предварително се извинявам на читателите за твърде личния тон на тази статия – необходима мярка, в противен случай ще ви бъде трудно да разберете , защо във всичко това се забърка журналист от “Новая газета”? И защо, всъщност, на най-високо европейско ниво изведнъж решиха да поискат съвет от тази , чиято работа е   ни повече , ни по-малко да информира съвсем различни хора – тоест вас ?

При тях в Европа отдавна всичко е простичко , без самонадеяност: влиза в стаята весел и побелял здравеняк – има бистри и ясни очи на умник и щастливец, при това те гледа не през мъглява пелена, както е обичайно сред нашите чиновници лукс-класа , а по професорски – над очилата, дори и бащински топло, усмихва се приветливо, с хаотично насъбрани бумаги под мишница , примигва – и …

Започва да говори интересни неща: как наскоро се срещнали с нашия Путин, какво представляват разговорите с Игор Иванов – нашия министър на външните работи (в периода 1998г. – 2004г. )…

Просто ти се замайва главата от имена … И от факта, че има някаква непробиваема стена пред нашите, когато те са в Европа … Непробиваема …Като през „соца”…

Белокосият и весел здравеняк Крис Патън е министър на външните работи на Европейския съюз. Или просто на цяла Европа. В Брюксел, той е много важен човек. Не можех да знам това, разбира се . ” Крис иска да се срещнете “, така ми казаха евродепутатите , които спешно ме помолиха да летя до Брюксел и след това ни представиха един на друг . Ами щом “иска” … Какво толкова ? …

За политическата му тежест ми разказаха , както е присъщо, от обкръжението му : “Със самият Патън ли се срещнахте ? … Не може да бъде … Говорихте половин час ? … В този ден, когато всички коментират Ирак …?”

Постът на Крис Патън официално е Комисар на ЕС по международните въпроси или министърът на външните работи на Европа. С изключително големи правомощия.. Но в действителност, Крис се оказа съвсем земен човек. Много отворен (външно), но също толкова ясен и технологичен човек (очевидно вътрешно). На листче той беше приготвил три въпроса към мен, и всички относно реалната ситуация в Чечня.

Разбира се, това не може да не ви удиви . И аз също бях впечатлена. Мислех си , че съм поканена в Брюксел ей така , по светски, нищо повече – да се поусмихваме протоколно , да се здрависаме , да пийнем сок и да минем на „ти” … Как можете да си представите, че ръководителят на Министерството на външните работи на Европа не разполага с информация? Както и в нашия Кремъл , завзет от тайните служби? И той трябва да слезе от своите VIP-височини, за да разговаря с репортер на московски вестника на тема Чечня , за да запълни тези празноти …

Оказа се , че е истина. Крис е в информационна блокада. Неговият кръг на общуване по Чечня се ограничава с Путин и Иванов, и за него положението там си остава мъгливо. И мъглата се сгъстява при контактите с “другите ваши” – нискостоящи в йерархията дипломатически служители на руската държава, и съмишлениците им – младите издънки заточеници-шпиони , които радват европейските уши. Имат предвид Рогозин (господинчо от нашата Дума , председател на комисията по международни отношения и ръководител на руската делегация в ПАСЕ – Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съпредседател на работната група на ПАСЕ и Руската Дума за Чечня) и Маргелов (функционер на Съвета на федерацията, председател на Съвета на федерацията по международни отношения и от известно време заместник-председател на ПАСЕ) …

Крис се оплака … Много се оплака. Още повече, че , напомням беше 29 януари 2003г. На този ден, Брюксел много силно го втресе от Русия. В съседния Страсбург, където са централите на Съвета на Европа и ПАСЕ и които с Брюксел са скачени съдове се случи “Руски час пик”: Лорд Джъд – уважаван човек в европейските институции, докладчикът на Съвета на Европа за Чечня – прочете обещания доклад; и речта по време на срещата ни с Крис стана историческа, тъй като обещанието на Лорд Джъд беше да подаде оставка, ако Съвета на Европа остане безразличен към проблема за референдума в Чечня, в отговор на което Рогозин започна да се държи също като Хрушчов с обувката си в ООН или като някакъв Жириновски, казвайки на цивилизования свят, че в един цивилизован свят отдавна не е прието така- или ако лорда, моля ви се , мисли така ,” ние ще го сменим.” А кои са “ние” – остана неизвестно.

 

… Крис беше изумен. Само у нас може на някого да му се струва, че изпълненията на Рогозин звучат “готино” и “патриотично” и , че Рогозин издига авторитета на Русия на международната сцена. От Брюксел, всичко изглежда точно обратното: да, крещи Рогозин , вдигна много шум, но това беше много лош шум – срещу нашите интереси и имиджа ни като сериозна държава … Членовете на ЕП само с ръце се питаха : що за човек представлява Русия ? Дали това е “новото лице на Русия на Путин?” И сами си отговаряха с “да”, защото тук всеки знаеше , че Рогозин е от най-близкото обкръжение на Путин.

… Недоумяваше Крис . “Защо?” – не спираше да се пита . И той си припомни друга свежа история със същия този Рогозин, пряко свързана с Брюксел. Както знаем, нашето правителство, с помощта на председателя на Думата Генадий Селезньов , забранени насроченото за края на януари посещение на делегация на Европейския парламент в Русия, която трябваше да посети Чечня и Ингушетия, и това вече беше третата поред отменена от Москва визита .

… Добре , случва се на всеки. Въпросът е – КАК беше направено! Факс адресиран до Негово превъзходителство председателя на Европейския парламент г-н Патрик Кокс пристигна от факса на … Рогозин!

Интересуваше се… Крис : ” Г-н Селезньов няма факс? Наистина ли? ”

Има факс г-н Селезньов ,разбира се , уверих Крис. И Думата надявам се, че няма да ми се обиди – аз се опитах както може да спася престижа на председателя – какъв председател без факс … Но г-н Селезньов освен факс си има и Рогозин, и трябваше да обясня на Крис защо Рогозин боледува от ” радикално-левичарска детска болест ” .

Пришпорва се сам , защото изгаря от желание да стане министър на външните работи на Руската федерация и затова избра да общува с Европа с груб и агресивен тон – изглежда му ,,модерно” .

Все пак , Чечня … Това беше основната тема. Още повече, че стана пределно ясно: гледната точка по чеченския проблем на сегашните руски представители – Рогозин и Маргелов – в европейските институции просто не предизвикваше доверие , и само полукрачка удържа тези институции от възможни санкции срещу подобни персони. Съответно , против нашата страна.

Крис много се интересуваше: по-добре или по-лошо е в Чечня? Аз казах:

” Толкова зле, колкото беше. Четвъртата година войната не спира. Все още няма никакви човешки права . Блокпостове, грабежи, нощни отвличания, извънсъдебни екзекуции. Преценете, г-н Комисар, сам. ” А защо тогава, продължи Крис, в ТАКАВА Чечня обявиха конституционен референдум ? (Позволете ми да обясня: въпросът се дължи на факта, че в Европа се смята обратното, на това у нас- конституционният референдум е финал на политическия процес в “горещите точки”, което се извършва с участието на всички, без изключение сили в обществото, а не началото на този процес)

Крис просто ме заля с въпроси: защо властите настояват за този референдум, сякаш това е недоносче нуждаещо се от инжектиране на стимулант? А има ли алтернатива на референдума? И с кого се преговаря за мир? И има ли мирен план ?

На всичките “защо”, се оказа, че Крис не е в състояние да получи отговори от нашите официални господа, които за сметка на държавния бюджет посещават оста Брюксел-Страсбург много по-често от Южния федерален окръг в родината, и най-вече многострадалната Чечня.

Така че трябваше да се заема аз , журналиста . Трябваше аз да спасявам престижа на страната:

– Планове за мирно уреждане на кризата в Чечня, уверих съществуват – мога да ги запознаят с персоните и с документите;

– Мирните преговори, макар и много сложни (ситуацията е твърде изтървана – взаимна омраза, недоверие и т.н.), сега може да се осъществят само с участието на международни посредници и условия, известни в международен план като “налагане на мир”, уви;

– Първата стъпка към референдума, насрочен за 23 март – са мирните преговори, а не обратното;

– Референдумът няма да спре кръвопролитията и конфликта, и в този смисъл е безсмислен – само усложнява мирния процес;

– Референдумът ще постави началото на нов кръг от гражданската война – Чечено-чеченски, който вече е реалност;

– Референдумът, обявен в Чечня, няма никаква връзка с концепцията за “демократичен диалог на цялото общество” и се “сватосва” с определен човек – г-н Кадиров – за да бъде избран за президент, цар, лидер и др.; и че хората в Чечня сега открито се сплашват от моллите, например, в джамиите , ако семействата им не отидат да гласуват за новата конституция, написана от Кадиров, те просто ще бъдат убити, а хората честно признават, че те ще отидат, дори и само, за да оцелеят …

Преценете сами вие, в Европа, какви са “реалните условия за политическо решение”, които “са набелязани в Чеченската република” (цитат от писмото № 1-01002 г-н Селезньов (Рогозин) до Европейския парламент) …

Дали ме е чул г-н Комисар Патън?

Кой го знае … Дипломат е в края на краищата. Но нека се надяваме – случваше се в Европа. А Европа, както е известно, е общество на словото – потоци от думи преди всичко. В смисъл, че първо трябва да се споразумеят за правилата на играта – и едва след това да пристъпи към действие. При нас всички беди идват от факта, че всичко е точно наопаки : първо се бием, тогава разговаряме , и със сигурност накрая мислим. Но, размисляйки кратичко , отново не правим нищо, за да облекчим тежкото положение на своите граждани. Превръщайки ги в трупове. В планини от трупове. Карайки ги да бъдат редовни участници в масови погребения. Терористични актове. Експлозии. Катастрофи.

И още едно наблюдение от 29 януари – много и омръзнахме на Европа. Твърде много. Със своята безотговорност. Търпят ни , предвид нашите обширни пространства, дявол знае с какво наблъскани – и демонстративната любов към Путин вече нищо не значи. Търпят ни като възможно зло. Но не ни уважават като източник на добрини. И това чувство все повече прилича на онова, с което дълго търпяха Саддам. Днешния пример е, че всяко търпение си има край. Може би не си струва риска?

 

Анна ПОЛИТКОВСКАЯ, «Новая газета,

03.02.2003

Превод за ivo.bg : Васил Костадинов