Сред особеностите на съвременния български език е фактът, че той е претърпял руско наводнение не само по време на северния колониален съветски потоп, но и от самото начало, когато българското „бебе“ се (въз)ражда с руско цезарово, т.е. царско сечение. Руската окупационна администрация налага още тогава основата на русифицирането на българския език. Много от казармената лексика е възприета тук заедно с нагайката и тоягата ( в руската армия е имало обичай дисциплината да се набива в главите на войниците с публичен побой, „споделен“ от съучастието в него от страна на другарите на провинилата се жертва).
Що се отнася до българския език, масово се „касае“, и рядко се „отнася“. Отвсякъде вали руското „следва“, вместо българското „трябва“. Зd рожбата на съветския новоговор „мероприятие“ да не споменавам изобщо. Тя марширува навред в публичността, заменяйки конкретиката със своето нищонезначене.
Вместо да кажем концерт, събор, събрание, забава, кампания, инициатива и т.н. , бръщолевим с опростенческо облекчение обобщаващото съветско понятие „мероприятие“, наложено по времето, когато философията и практиката на „една партия, един вожд“ изискваха различията не просто да бъдат изоставени, а да бъдат прекарвани през центрофугата на контролираното уеднаквяване за все по-пълно задоволяване потребностите на диктатурата.
„Активно мероприятие“ заслужава отделно внимание. И авторът на тези редове например бе обвинен да върши „активно мероприятие“ не от друг, а от олицетворяващия с прякора си Митьо Гестапото комунистическия милиционерски терор днешен мастит историк, бизнесмен, издател, партиен строител на партия с името на Стефан Стамболов ( не sik, а направо sickness,т.е. „болестно състояние“!).
Такова беше профанското му „професорско“ обяснение на факта, че на 22 декември миналата години публикувах в ivo.bg абсолютно автентично ( и проверимо чрез обратната връзка) електронно писмо на неговата другарка Светлана Шаренкова, в която тя без задръжки споделя изобличаващи истини за отношенията във върхушката на БСП и се хвали с могъществото си да „направи“ от действащия президент Георги Първанов „лице на отношенията с Русия“. Сред „подробностите“ при тази съветска реакция на този „стамболовист“ беше и дреболията, че това комунистическо милиционерско величие непрекъснато ме нарича на малко име, внушавайки близост ( макар никога през живота си да не съм разменил и дума с него).
Това им е коронният номер: да те изцапат с прегръдка.
Така правеше и Андрей Луканов. С него също никога не бях общувал, освен веднъж, когато ми се обади лично на домашния ми телефон в една късна ноемврийска събота вечер през 1990 г., за да ми нареди като изпълняващ длъжността директор на БТА да разпространя чрез информационната агенция заплахата до българските медии да не пишат за насрочената за понеделник общонационална стачка, ако не искат да си „имат работа с прокуратурата“. Направих обратното- отидох в телевизията и с помощта на съмишленици прекъснах новинарската емисия, за да призова от екрана журналистите да не се плашат от заканите на Луканов. Доста по-късно научих, че тази моя скромна интервенция е изиграла роля в мотивирането на разколебани стачници в страната, притискани от властта да мируват.
Вместо да ми обяви дуел или да направи нещо друго, което има общо с достойнството и честта, месеци по-късно, при първа възможност, Луканов демонстрира пред отбрана публика близост с мен. Пререди десетки чакащи на опашката пред резиденцията на американския посланик, дойде при мен, хвана ме по ръка ( sickness отново) и на всеослушание започна да ме разпитва за семейството ми, говорейки ми на малко име.
Това е езикът, на който тези другари явно са обучавани- език на омърсяването, чрез приобщаване. Ако не може по друг начин, да омърсим врага с близостта си!
Но да се върнем на наложения ни руски език- със забележката, че отношенията ми с Луканов, както и липсата на такива, доказват, че не съм част от онази антикомунистическа опозиция, отгледана от него и най-доброто доказателство за това е фактът, че като премиер той отказа да ме предложи за титуляр начело на БТА на президентите Младенов и Желев въпреки подписката, под която близо 500, от около общо 600 реално работещи так по онова време, се бяха подписали с искане да оглавя агенцията като генерален директор.
Но да се върнем към „езиковата тема“, част от която е езикът на омърсяването.
Пренесеният в административно-правно-официозното говорене руски език е вече май неизтребима величина, освен ако не настъпи прелом в нашето само(не)уважение.
На автора на тези редове например му отне години да обяснява от екрана, а и на улицата ( на агресивни всезнайковци), че на български броим до „десет“ , а не до „десят“ и съответно е правилно да казваме „В десетката“, е не „В десятката“ ( има и друго , доста по-сложно обяснение на проф. Мурдаров, но и то не помага на любителите на простичките решения, за които „десетката“ било „шопска диалектна форма“).
Всуе! И до днес ме „поправят“, че трябвало да се казва „в десятката“.
Сред смешните страни на наложените у нас русизми пътьом трябва да споменем, че много от тях са чуждици за самия руски език. Това е особено характерно за казармената лексика, защото наложената в България в края на 19 век „мунщровка“ на „плаца“ е всъщност част от прусашката дресура на руската армия.
Има обаче и чисто руски казармени термини, използвани като част от българския език и един от тях ще използвам за финал.
Това е звучната до опиянение дума „сводка“.
Ето ви една сводка за няколко дреболии ( извън масово коментираните врачувания около нероденото правителство) от изминалата седмица, които може и да не сте откроили в наводнението от проливните следизборни плямпания.
Буквално в един и същ ден си припомнихме, че Бареков определяше Борисов като тъп, а същевременно същият обиден от това ( до степен да заведе дело) някога Борисов обърна палачинката и определи пред в. „Труд“ Бареков като „политик от класа“. Припомнихме си, защото съдът оневини Бареков за думата „тъп“ точно в момента, когато двамата обръщачи на палачинката пак я намазаха взаимно с комплиментите от времето, когато демонстрираха любовни отношения. Това обаче не попречи на Бареков на следващия ден да обърне палачинката пак- този се отметна от вече разгласеното си намерение да се жертва за народа и да остане депутат ( с мизерна заплата от някакви си няколко хиляди лева). Вместо това Бареков все пак избра големите пари в Европарламента.
Същевременно БТВ изневери на себе си и на дългогодишната си практика да се бори да говори без да се разбира отношението на телевизията по явни казуси, заслужаващи отношение. Този път „обърна палачинката“ за добро, като не си затвори очите за същия този Бареков- буквално в рамките на новинарската емисия водещата Виктория Петрова ( макар и откъснала се от стола на водещия) определи избора на Бареков с полагащия се за случая сарказъм, казвайки че това решение е свързано с голямата брюкселска заплата. Някой ще каже, че не си струва да се чепка такъв дребен детайл, но авторът знае от опит какво причиняват тези малки камъчета в личната обувка- дано промяната да не е случаен епизод от експериментален сериал.
А като стана дума за любовни отношения, в една друга, доста по-малко гледана телевизия, Михаил Мирчев конкретизира, че между Бойко Борисов и Георги Първанов отношенията са „почти любовни“ от 2003 г. насам. Да беше го заявил Иво Инджев, нямаше да е странно: Иво Инджев пише и говори по заи тема от години-дори е посветил по една книга и на двамата. Инджев е идиот ( цитат по Б.Борисов от 17 юни т.г. по Нова телевизия). Михаил Мирчев обаче е ( още един другар) професор. Същият беше в щаба на Първанов през 2006 г. и като такъв беше изпратен в студиото на „В десетката“ да отговаря на злополучния въпрос на Иво Инджев от 8 октомври 2006 г. за мезонетите и президента. Тогава социологът Мирчев, особено след предаването, когато са му „набили канчето“ заради меката му реакция в студиото на „В десетката“, самоотвержено бранеше своя главнокомандващ. А и всички негови самопризнания през годините го сочеха като заклет първановист. Какво ли му е станало сега, че да се изгаври, като поне веднъж каже истината за същия онзи Първанов- при това със задна дата, чак към 2003 г., когато му се мазнеше ( въпреки почти любовните отношения на Първанов с Борисов)?
Толкова по тази сводка. С водка щеше да има и повече, но и без това се получи малко дълъг текст като за нищожествата, споменати в него.
“Омърсяващата прегръдка” е доста сполучливо определение. Помня колонката на в-к “Дума” от началото на 90-те “Всички сме грешни г-н…”. Това приобщаване към “тях” си е друг вид “омърсяваща близост”.
Неповторимият образец беше тов. любамыр каларав, журналист-международник и сэсэсэрский агитатор от одинственото телевидение на Болхарската Задунайская ССР. Он беше забыл языка на болхарыте, смело воевал против империализма США от Ботаническия сад и не си играеше само с думи от великия и могучий русский язык, ами прямо му възпроизвеждаше автентичните звуки, които нельзя да се напишат, надо слушать)
Нет тепер товарища каларава в телевидението , он руководит русофилами в Болхарската Задунайская ССР. Но в болхарско-задунайските телевидения все слушаме за състезания по п а р у с н и г о н к и. Достойните й НАТОВСКи офицери я карат със с у м к и, н е п о р я д и, п о л о с и , в и ш к и. В главите им трещят залповете на АВРОРА и врясъците на ансамбъла на Красната армия в изпълнение на Катюша, когато съпругата на име Наталья Сирхеевна им сервира борща, докато те гледат просълзени снимки с друзьята и таварищите от Академията “Фрунзе”, след което тръгват към урните, разкъсвани от съдбоносната дилема- за атака или за бэсэпэ да гласуват?! Но те са хора атлантици и пускат бюлетината за гэрб, защото знаят, че точно така нищо сэсэсэрско в Болхарската Задунайская ССР няма да пострада.
Съскащото”касае” като заразен вирус се е загнездило в главите на журналисти и политици особено напоследък!Забравиха звучните “засяга”,”става въпрос” и “отнася се”.Мисля че не е случайно,преди почти не се употребяваше.
Аз поне изказването на проф. Мирчев за отношенията Борисов-Първанов го възприемам като “да омърсим врага с близостта си”.
Четох днес една статия на Илиан Василев, мисля че намирам потвърждение на неговата теза в злополучното определение на г-н професора.
Колкото до Бареков, идват ми на езика думите на Макиавели – “Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение.”
Покрай естетическата гримаса, която правим при чуване на русизми, трябва да си намомняме и да напомняме на руските нац(ионал)исти, че в основата си руският език е “българизъм”. Финските племена, днешните руснаци, са били колонизирани и цивилизовани в далечното средновековие от говорещи български език свещеници. Тогава старобългарският е бил за Източна Европа като латинския за Западна.
И нещо, с което истински се гордея като български патриот: думата “неудачник”. Нашият народ не е имал дума за това понятие, не е имал нужда да изобретява такава дума. Взел е за ползване тази дума от руснаците – този народ-неудачник, смятащ се за “месия”.
“Толкова по тази сводка. С водка щеше да има и повече, но и без това се получи малко дълъг текст като за нищожествата, споменати в него.” Ех, какво не бих дал да имам острия език и бързата мисъл на Иво. Изкуство е с малко да можеш да кажеш всичко. С 240 Иво Инджевци в парламента България къде ли щеше да е…
За русизмите, мърсящи родната ни реч, е добре казано. Мога само да вметна обаче, че когато на 18 септември 1916 г. ген.-майор Иван Колев по телеграфа праща заповед Първа конна дивизия “немедленно да се дислоцира на рубежа на Топракхисар” (Добруджанската кампания), където на следния ден конниците дръпват незапомнен пердах на руско-румънските части под команадването на ген. Зайончковски, и последните – особено русите, бягат цели 80 км. за 1 ден, русизмите в текста не са важни. Както казва Библията, плодовете (делата) им са важни.
Иначе и до днес в армейския жаргон и военно-приложните спортове бъка от русизми. Но работата в екипите на НАТО постепенно ще ги изчисти, убеден съм. А и възпитаните от академиите “Фрунзе” и пр. другари с пагони полека-лека излизат в пенсия по възрастови причини.
Иначе, г-н Инджев, благодаря за добрата находка и подробностите за власт-имащите нищожества от близкото и малко по-далечно време, винаги е интересно човек да види и прочете какви недоразумения са ни ръководели и ръководят и днес.
Респект!
По мое скромно мнение “изборът” на Брюксел на капут дудучев бюреков е доброзорен. От една страна, там е с “пъти, пъти повече” да цитирам реабилитираното МУ гуру бб, гот, и на лекето нб МУ се стои там, та две не види, от друга, авторът на проекта ббц, ахмед боздуган го наказва с “изгнание” в евростолицата заради недостатъчно добрият изборен резултат. Присъдружната на ДПС политформация много бързо се спихна. Мизерна възвращаемост на инвестираните огромни средства.
Искам да Благодаря на г-н Инджев и за тази статия. Отново, за кой ли път, се повдига пореден проблем, за чието банализиране особи от рода на великолепно описания от Стамбо, тав. каларав правят каквото си требе. Русофилщината на битово ниво и в ежедневният език са напаст с която преднамерено или да ни принуждават да съжителстваме.
Няма да мине!
МРАЗЯ РУСНАЦИТЕ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ЗАБРАНИ ТОВА!
Наскоро патриарх Кирил призова да се изчисти руският език от чужди думи.
Явно не знаеше ,че “патриарх” и “Кирил” не са руски думи .
Ако ми позволите да добавя, господин Инджев, безличните, но живи още – МЛАДЕЖ, в ж.р. като в руски (ДНЕШНАТА МЛАДЕЖ)…и в м.р., побългарено (СЪВРЕМЕНЕН МЛАДЕЖ). Забелязвам, как си отиват по биологични причини. Не врастнаха поне тези плевели в езика ни.
Не с водка, а с малко джин “полях” чудесната статия!
В интерес на истината, в личен план малко ме досрамя, че и аз често употребявам доста русизми на мястото на чудесни български “титулярни” думи…
А пък за “десЯтката” си признавам, че не бях чувал, че е русизъм, и в живота си ще се опитам да използвам правилният български изговор.
Не е лесно обществото ни да се освободи от почти половин век насилствено налаган комунистическо-съветски “новговор”
До MISHO.KOSTOV,
не си сам. Ако има нещо, което руснака най-много мрази – това са руснаците. Точно за това си избират такива смрадливи бащици за президенти, диктатори, автократи…
Прекрасно! На България и трябва пречистване и вразумяване. Господ пази България, въпреки всичките Атаки срещу нейния Народ!
Но ние трябва да помагаме и слушаме. Тези, кото търчат подир Чужда воля, вършат РОДОПРЕДАТЕЛСТВО! То може да се види по цялата Българска земя! Техните Родопредателски дела са видни за всеки. А ние трябва да се отделим от неразумните, защото техните плодове са заченати от лукавия! И това го разбирайте БУКВАЛНО!!!!!!!!!
Между другото, мен ме дразнят и последните изцепки на модерно изпростелия Българин от вида на “Креативен”.
Обръщам се към всички, които я ползват- Как не Ви е СРАМ да посегнете на думите Творя , Съзидавам , Деятелен и т.н .
Хайде напишете Креативен, като глагол да видя кво ще измъдрувате … Кретени ???!
Да не забравяме и спорта, в частност – футбола. То не бяха “наказателни /и 11-метрови/ удари”, “растяжения”, “странични хвърляния”, “ъглови удАри”, да не говорим за конгениалното “в положение на засада”!
🙂
Павел Тинков @
Павле, прав си- спортните ТВ-плмямпала много обичат да се фукат с такива етикети на отборите и игрите като “дружина полска”,”калчо”, а това лято беше суперхит португалското “сълесау” (колекция). Демек-знаят езици! Но нищо не може да се сравнява със “сборная”! Каже “сборная” плямпалото спортно-мм-ммм-м-ммм-м-м!- подмокри се, повтори-“сборная” попикае се от блаженство, потрети “сборная”- и вече се посира от екстаз!
В отговор на всякаква русофилистична и ГЕРБерастка воня за дружба,КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ,СЛАВЯНСИ КОРЕНИ и друга помия (без извинение за грубия език):
Над 51 415 фирми регистрирани у нас са собственост или управлявани от руснаци, но печалба не плащат
Цели сектори от икономиката ни са зависими от Кремъл
Георги Георгиев*
Публикувам конкретни и официални факти от Търговски регистър на Република България, които донякъде обясняват защо продължаваме да бъдем най-бедната страна в ЕС…
И СТРАШНО, И ТЪЖНО…
Справка, която направих към днешна дата:
От регистрираните в Търговски регистър субекти думата „Руска Федерация” се среща в 51415 фирмени досиета като гражданство на собственици или управляващи на тези фирми.
Само на 30.09. тази година са регистрирани осем нови дружества с такива собственици.
На 29.09. – девет нови, на 26.09. – девет нови. Такива са темповете и в другите дни назад.
Новорегистрираните хиляди фирми на руски граждани са основно в Бургас, Варна, Созопол, Царево, Ахтопол, Равда, Св. Влас, София.
Шест от руските фирми са декларирали над 20 000 000 лв. годишен приход, както следва
ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ АД – приход 7 639 339 000 лв (7 МИЛИАРДА 339 милиона или 10 % от БВП на България). Печалба – няма!!!!!!!!! За последните 6 години декларирания приход е 40 МИЛИАРДА ЛВ., но няма година, в която да са отчели дори една стотинка печалба. Вече са изхвърлили на улицата 15 000 българи, работещи в рафинерията.
ТИТАН МАШИНАРИ АД – приход 80 333 000 лв.(80 милиона), печалба – само 798 000 лв.
СОК КАМЧИЯ ЕАД –
Едноличен собственик на капитала: ГРАД МОСКВА ЧРЕЗ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МОСКВА, ДЕЙСТВАЩО ЧРЕЗ СВОЯ ОРГАН ДЕПАРТАМЕНТ ПО ИМУЩЕСТВОТО НА ГР. МОСКВА
приход 23 000 000 лв. (23 милиона лв.), печалба – няма. Заб. – тук съуправляващ е Станка Шопова – ЦК на ДКМС.
ТРЕЙДНЕТ БЪЛГАРИЯ ЕООД – приходи 397 879 000 лв. (397 милиона лв) Печалба – 3 247 000 лв. или под 1 %.
ПРОМЕТ СТИИЛ АД (в борда има руснаци и украинци) – приходи 441 000 000 лв. , печалба – НЕ!!!
ЛУКОЙЛ БУНКЕР ЕООД – еднолична собственост на Руска Федерация. Дори в графата приходи резултатът е отрицателен, а за предни години при приходи от порядъка на 500 000 000 лв. печалба няма декларирана.
За сравнение – ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС ЧЕЛОПЕЧ ЕАД декларира приход от 423 000 000 лв. и печалба от 201 000 000 лв.
РОМФАРМ КОМПАНИ ООД (фирмата е българска) отчитат приход от 250 милиона лв. и печалба 154 милиона лв.
При фирмите с деклариран приход между 5 и 20 милиона положението е същото. Общо 21 на брой. При проявен интерес ще публикувам списък с имената им и данните от счетоводните им отчети. Търговски Регистър е публичен и всеки може сам да провери.
Руските фирми с годишен приход между 2 и 5 милиона са 20 на брой. Сред тях е и веригата Берьозка”. Деклариран приход за 2013 г. (добре, че има касови апарати, все пак) – 2 875 000 лв. Печалба – ха, сетете се сами?
Сред регистрираните като чуждестранни представителства с приход от 5 до 20 милиона са три руски фирми, но отново нито една не е декларирала и една стотинка печалба.
Към списъка прибавете и стратегическите предприятия като БТК, която стана руска собственост през 2012 г.
БТК е декларирала приход за 2012 г. от 849 000 000 лв., но не е отчела и стотинка печалба.
За 2013 г. все още не е декларирала печалба.
Добавете към списъка и онези руски образувания, които са регистрирани чрез подставени лица (като ТИМ например) и ще видите, че цели сектори на икономиката ни, освен енергетиката са руска собственост или в зависимо положение от Кремъл – вътрешния въздушен транспорт, речно плаване, вестници, електронни медии, ТЕЦ- ове, пивоварни, цели курортни комплекси и огромен брой хотели, зърнобазите в Добруджа, чрез които се рекетират зърнопроизводителите и се контролира и цената на хляба, МОЛ-ове… Да изреждам ли още???
30 % от икономиката на България е в руски ръце, а възвращаемост – ъ!
Към сметката с ограбването на България прибавете и факта, че държавата плаща най-скъпия руски газ, почти двойно по-висока цена от страни в Централна Европа като Чехия, Унгария, Германия…
Сещате ли се за каква корупция иде реч, за какъв целенасочен, планиран и дирижиран от Кремъл политически и икономически саботаж на икономиката на България иде реч. За каква руска гнусна ченгеджийница ?!?!?
Запитвате ли се защо съдия – изпълнител образува изпълнително дело заради 500 лева и запорира всичко на някой клет българин, който едва връзва двата края, но срещу руските хуни, които дирибействат от 70 г. в България сякаш има табу. Запитвате ли се защо ТИМ във Варна има своя армия, от която се страхуват всички български граждани в региона и не смеят да гъкнат, страхувайки се от саморазправа с тях.
Повръща ми се от безхаберието, от наивността на българина и от страха му.
*Автор: Георги Георгиев,журналист
Господин Инджев,
да не забравяме, че “независимият” социолог Михаил Мирчев, когото често канят да прави “независими” анал-лизи и прогнози на изборни резултати, е отроче на небезизвестния “професор” Стоян Михайлов, член на ЦК на БКП, завеждащ идеологията и съратник на “незабравимата” Людмила Живкова. Др. Мирчев не афишира произхода си от скромност. И защото такава е тактиката на червените агитатори: сменят имената си, за да заблудят публиката. Но на др. Мирчев-Михайлов котилото му е изписано и на суратя, и в лексиката, и в прогнозите.
Най-съвременният български език изобилства с натрапчиви чуждици най-вече от английския — вече не се правят „оперативки“, а „мийтинги“; отделите, звената и колективите са „тиймове“ и още и още… А от неистово изнасилване на езика ни с израза „прави смисъл“, прочетено неотдавна във вестник „Капитал“ още ме втриса.
Едното „благодаря“ е мъчно и дълго на мнозинството българи та си викат „мерси“.
За единия насъщен дума си нямаме, а използваме германска заемка. Без турцизмите, пък, останали в битовата ни лексика съвсем бихме онемели и още повече щяха да бъдат, ако не ги бяхме заменили с русизми.
Не я разбирам (а може би и не е нужно) тази чувствителност към определени русизми. За мене „считам“ и „смятам“ на са напълно еднозначни, ако и да значат едно и също. Звучи параноично когато ти казват, че се „издаваш“ като считаш, а не смяташ – да, точно това ми каза няой веднъж по повод на мое мнение.
Впрочем, счетоводителите какво ги правим!? Смет(к)оводители ли?
Проф. Михаил Мирчев никога не си е сменял фамилното име – който е писал това, а и другите неща за него, просто е или незапознат, или преизпълнен със злоба – към какво ли???