Утрехт: последна спирка в един спор с неочакван край

Много пъти съм писал и казвал, че надменността българските медии, които не поемат отговорност за нанесените от тях през годините щети от пиедестала на „непогрешимостта“, е сред основните причини за загубените ориентири и ценности на т.н. български преход. Каквото и да стане, медиите у нас са „невинни“, но само в собствените си очи. Така бяха загубени не просто ориентирите, но и доверието на българите в един от стълбовете на демокрацията, какъвто е свободното слово. Смятам, че острата критика по въпроса за медийната язва на България е сред основните причини ivo.bg да привлича близо 22 милиона посещения за малко повече от 6 години съществуване.  Голяма част от читателите са сред пръснатите по света българи, които търсят обратна връзка.

Точно от такива сънародници почерпих и информацията за изборния ден в холандския град Утрехт, която сега трябва да имам достойнството да отрека като невярна в основата си – въпреки истината, че въпросният магазин, където е била избирателната секция, фигурира в холандския търговски регистър като „СССР“.

Дошло е време да покажа, че критикувайки българските медии за чувството им за безпогрешност, мога да дам скромен личен пример за самокритичност.

В дълъг и емоционален телефонен разговор със собственика на магазина Костадин Димитров, който беше изключително афектиран ( и с право, както се убедих), се запознах с един българин, който е обратното на всичко, което с лекота ( понеже тази съветофилска порода е доста разпространена у нас) можем да си представим като поклонник на СССР. Тъкмо напротив!

Нашият сънародник се оказа и наш съмишленик по всички направления на съпротивата срещу съветското колониално наследство ( по света, но особено в България, включително по болната тема за съветските окупационни символи). Че и повече дори. Достатъчно е да се каже, че е участвал в събитията на киевския Майдан-лично и с финансиране.

Загадката“ на юридическата страна на въпроса с регистрирания под названието „СССР“ магазин, който той е наследил като наемател от някакъв фалирал съветофилски арменец, се крие в това, че бившият собственик …се крие. В неизвестност е и наемателят не може да промени нищо в регистъра без него.

Емоционалната част от историята обаче е по-важна.

Като автор не съм предполагал, че една кратка язвителна бележка от моя страна, базирана на информация от негласували в регистрирания в Утрехт като магазин „СССР“ българи, може до такава степен да напакости на засегнатия българин, който от 15 години не живее в България, но държи на доброто си име сред българите. Доброто име, да повторя,  за него означава да си яростен противник на СССР (господин Димитров се изрази дори по-остро, но не искам да прозвуча като мелодраматичен разказвач на убежденията му).

Господин Димитров сподели, че моята статия му е навлекла куп неприятности до степен, че не му се ходи до магазина, за да не го срещне някой и да му зададе станалия от няколко дни стандартен за доста негови познати въпрос „ за колко се продаде на руснаците и на Волен Сидеров“. И от чужбина му се обаждат с такива упреци.

Малко е да се каже, че Костадин Димитров е уязвен- той е бесен, какъвто нямаше да бъде, ако наистина беше „съветофил“. Както знаем, съветофилите са горди със заболяването си и си го вадят на показ като ексхибиционисти на публични места, от което получават удоволствие .

Читателите, които добре ме познават от хилядите ми публикации, знаят, че никога и при никакви обстоятелства не се занимавам с хвалебствена журналистика. Оставям я на екзалтираните, на поръчковите журналисти или просто на специалистите по реклама, на които това им е работата. Ще направя обаче изключение поради чувството на вина, което изпитвам в случая и ще обобщя ( за да не преразказвам твърде личния разговор по телефона), че щеше да е добре ако по света имахме повече такива сънародници, като Костадин Димитров.

Защо му се извинявам ли? Не е само по изброените по-горе причини.

Господин Димитров заяви, че от мен зависи дали на следващите избори ще предостави отново магазина си за избирателна секция ( дневният му оборот, който той губи от това упражнение, е около 1000 евро, но изобщо не става дума просто за пари). Правя, каквото мога- дано да има желания (и) от мен ефект.

22 мнения за “Утрехт: последна спирка в един спор с неочакван край”

  1. най-големият трън в очите на руските диваци е откъсването на Украйна. Без нея русия е малко повече от НИЩО!

  2. Шапки долу пред господата Иво Инджев и Костадин Димитров.
    Гордея се, че има такива български Патриоти. Морални и достойни чеда на майка България.
    Още веднъж, поклон!

  3. Холандската търговска камара се нарича- Kamer van Koophandel .
    Пишете във гугъл KVK и името или адреса или данните които имате и всичко ще излезе.Основната информация е публична и безплатна.

  4. Стават грешки. Господин Инджев, може да сте сгрешил, но пък печелите нов приятел.
    Искрено желая на господин Костадин Димитров успех в живота и търговията! Нека нашите сънародници и съмишленици от холандския град Утрехт да посещават магазина на господин Димитров!

  5. Към Georgi Nikolov:

    Използвам Вашия коментар с позитивния му акцент, за да акцентирам върху намека си в заглавието: слагам точка.

    Давам си сметка, че не всеки желаещ да коментира ще забележи тази точка, но не мога да си позволя билбордове тук и по света.

    Благодаря на всички, които проявяват разбиране.

  6. Хвала за достойнството, Иво!
    Започвам да броя колко журналисти и медии у нас имат куража да следват подобен пример…

  7. Към Georgi Nikolov:
    Следвам призива Ви, стискам шапката в ръка и препрочитам статията вече няколко пъти. Хубаво ми е, хора сме, живи сме, българи сме.

  8. Ще се радвам и когато някой магазин в България и по-точно по Черноморието стане “Брезичка”. Това ще е работа на местно ниво, но там работят “патриотите”.

  9. А бе стават неволни грешки понякога,но в случая важното е,че проблема е решен!
    Едва ли г-н Инджев е имал намерение да съсипва бизнеса на този човек,който като се разбра е от нормалните хора.
    Аз мисля,че това недоразумение ще отшуми и се надявам всички нашенци от Утрехт да разберат за лекото разминаване.
    Сега,искам да споделя с вас една много силна статия на един наш бивш посланик в москва.
    Според мен човека е направил страхотен анализ на съвременните и не толкова съвременни Българо-руски взаимоотношения.
    Но това,което ме порази,а то ме порази защото от години си го мисля същото и сега го чувам от професионален дипломат,е следното изречение: “Или ще си запазим влиянието в България или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа.”
    Ето затова вече 25 годин се въртим като мухи без глави,а през това време подобни нам нации дърпат напред.
    Но,най-добре прочетете сами за какво иде реч:
    http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/30138-agresivnostta-na-kremal-zastigna-i-balgariya.html

  10. Респект Иво Инджев и Костадин Димитров.
    Гордея се, че ви има!

  11. Поздравления за смелата и достойна гражданска позиция на г-н Костадин Димитров, както и за доблестта на г-н Инджев.

  12. Г-н Инджев, най-много се радвам на Вашия човешки език и хумор.Как ще коментирате – коментарите на тази статия?:

    http://www.vsekiden.com/159441

  13. Между другото този магазин се знае и се посещава от българите в Утрехт. Защо тези българи, които са се възмутили от името СССР не са го знаели ми е чудно- сигурно са от съвсем скоро там.

  14. Всичко това е похвално,достойно,но така и не се разбира г-н Димитров антикомунист ли е.
    Споменава се СССР,колониално господство,съветофилия и др.,но не се споменава нищо за евентуалнте антикомунистически позиции,сиреч позиции срещу българските комунисти.

    Антисъветизма е само една част от общия антикомунизъм.

    Да,всеки допуска грешки,само комунстите бяха безгрешни и затова комунизма не го построиха.

    На основа на тази толерантна статия би трябвало тя(толерантността) да се разшири и задълбочи.

  15. След това което прочетох съм не само горд, но и все повече обнадежден, че родината си ще я променим и направим място където хората ще живеят свободни и достойни.Сигорен съм в промяната и от това което ще прочетете по долу. Аз бях член на СИК в гр.Хаянис Кейп Код щата Масачузетц(една от най-популярните дестинации за студенстки бригади за родни студенти) Ще направя кратки уточнения за да разберете моя възторг и благодарност която съм изразил в текста който е споделен от мен в фейсбук групата на българите от Кейп Код. NANTUCKET е остров на два часа път с ферибот от Хаянис където се гласуваше, и за наша приятна изненада дойдоха хора специално от там да гласуват. Provincetown е град на 100км от Хаянис и също имаше хора дошли специално от там да гласуват. А виновниците да има секция тук за пръв път от 2005г съм аз и мой приятели, всички под 30г. 🙂

    “Искам да благодаря от името на секционната избирателна комисия в Хаянис от която имах честа да бъда част, заедно с Wili Stone Emil Berov Ventsislav Madzharov на всички хора упражнили правото си на глас и взели отношение по това което се случва в родината ни, клета България. Достойно за уважение и гордост е постъпката на групата от Nantucket и Provincetown които дойдоха специално до Хаянис да гласуват. А тези които не гласуваха ще се реваншират през 2016 на президентските избори. Ето и равносметката от изборния ден. 138 гласували от които 131 действителни и 7 недействителни бюлетини. Действителните бюлетини са разпределени както следва:
    Герб 58
    Реформаторски блок 39
    Нова алтернатива 8
    БСП 5
    НФСБ 3
    АБВ 4
    Зелените 3
    Атака 2
    НДСВ 2
    Десните 2
    Движение 21 2
    Глас народен 1
    Република БГ 1
    CAPE COD спокойно може да се обяви за подкрепящ демократичните ценности, а представителите на Външно министерство останаха приятно изненадани и иочаровани от нашата инициативност и гостоприемство.

    А лично членовете благодарят на Aleksandar Grancharov за доброто настроение през дългия 19 часов изборен ден ”

    И нещо любопитно…това е една снимка на бюлетина но тук не мога да я кача.

  16. Уважаеми г-н Инджев,вие оставате един от малкото почтени български журналисти,което е печално!И както пее Богдана,дано до вас застане още един журналист и още един………,за да станем по умни и добри!Искам да споделя,че младите хора не знаят какво е Жилфонд.Как по подобие на комуналките в СССР,нашите другари национализираха частната собственост на буржоазията в големите градове и започнаха да ги раздават,както се казва,с чужда пита помен правят.Прииждаха хора от села и колиби и ги настаняваха в София,Пловдив,Варна,Русе…Те осъществиха диктат на мнозинството над малцинството.Днес в България вече почти няма граждани,градска култура и разбира се гражданско общество.Заражда се някакво подобие,но колко години трябва да минат?Всичко това дължим на КПСС и на БКП.Липсва информация,статистика за Жилфонд,в публичното пространство,надявам се някой журналист да обърне внимание и да изнесе факти.Представяте ли си да национализират вилата на Евгения Живкова в Бояна и да настанят 10 ромски семейства?Защо не,това правеше дядо й!Българските академици историци,вместо да коментират военни съоръжения и настояща външна политика,защо не се ровят в близкото минало?

  17. Важното е , че самият г-н Димитров не споделя идиотизма на тоталитаризма , криещ се под името СССР или еврАЗЗЗИЯтски союз. Грешките в регистрите се оправят!

  18. Уважаеми г-н Инджев,така и не разбрах,защо не бе поместен коментара ми по темата,който в същност съдържаше предложение,собственика на магазина с табела “СССР” да я смени с такава от сорта”НЕ НЕ СССР”.Това би му спестило бъдещи неприятности,а на Вас-грешки водещи до извинения.Поздрави за достойната Ви позиция!

  19. Към инж.Лазар Маджаров:

    Уважаеми г-н Маджаров, благодаря!

    Използвам да призова тук да оставим намира въпроса, който вече изясних. Това е желанието и на потърпевшия г-н Димитров, с когото се разделихме с взаимно уважителен тон.

  20. @Антикомунист
    Със своите “умозаключения”(глупотевини) ставаш за смях, особенно в този блог и при тази аудитория. Има една българска поговорка: “Когато едно куче не може да лае, не си отваря устата”!

  21. Браво,г-н Инджев!
    Във всичките си разговори напоследък с мои приятели и колеги се опитвам да им набия в главите,че “поклонничеството” на руските интереси(както и на на “национал-популистите”)е вредно за България.Донякъде виждам разбиране в тях,най-малкото да не се опитват да ме оборват.Надеждата ми е все повече хора да разберат,че интересите на Русия са вредни за нашето здраве.За съжаление,все още нашите(така наречени)политици не проумяват,че трябва да се борят за независимостта на България и така ще спечелят много повече и за много по-дълго време,без да се притесняват от неудобни въпроси.

  22. Всичко е добро, свъършва ли добре. Ако не свършва добре, значи това не е краят.

    Мисля, че ivo.bg печели още един приятел и съмишленик.

    Респект!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.