Гербалното затопляне топи ледовете със столетната “жена каучук”

Един системно налаган в националната публичност путинофилски пропагандатор обяснява днес в партийния орган „Дума“затоплянето на видимата страна от отношенията на БСП с ГЕРБ със смяна на климата като форма на предопределеност в политиката, като глобалното затопляне, което тук е гербално и че срещу този факт столетницата не бива повече да се дърпа, когато я дърпат поне малко да сподели от съдбата на „Титаник“ ( по израза на левия икономист Дуранкев за преговорите с ГЕРБ като вид покана за споделено пътуване на потъващия лайнер).

Кратката бележка в „Дума“ днес е отчаян опит да се обясни на отчаяните червени избиратели защо червената партия не отказа поканата за бала на „Титаник“, където диригентът е уж адски мразеният от червените Борисов- човекът, чието главно достойнство (сочено в лагера на ГЕРБ и от гравитиращите около него) било в това, че бие комунистите и че е единственият, от когото те се страхуват.

Хем ги бие, хем го ненавиждали, хем не изключват преговорите с него за общо управление- защото при оповестения неуспех, обясняван сега като предизвестен, остава да виси въпросът що за преговори са това, щом е толкова изключено по дефиниция те да имат някакъв резултат.

Резултатът не е само открехнатата врата , която остава такава. Резултатът е смяна на климата. Ледовете се топят ( както е казал Остап Бендер) от подгряването на очакванията, а какви наводнения се очакват от гербалното затопляне, това и сините птици, пренасочени противно на миграционния им инстинкт към автентично дясното гнездене право към мрежите на Борисов, не могат да предвидят- камо ли пък синпоптиците сред политиците от друго „семейство“.

Ето и пъстрото обяснение, което звучи като оправдание за извънредната гъвкавост на столетницата като “жената каучук” в момент на силно разколебана твърдост. Оправдаването за този номер на арената в статията е изпъстрено със стандартните заклинания срещу омразата, конфронтацията и др. подобни мантри, напомнящи приспивните за гражданското общество царски песни на наемника на Москва от Мадрид срещу двуполюсния модел.

Смяна на климата

Александър Симов

14. Октомври 2014 , брой: 237   188   0

БСП и ГЕРБ стартираха вчера пълния цикъл от консултации на всички парламентарни партии около съставянето на ново правителство и съвсем очаквано не успяха да се разберат. Различията между двете партии са твърде големи, а ако бъдем честни, то точно така и трябва да си бъде. Но е добре, че има опит за смяна на обществения климат, защото последните няколко години в България минаха под знака на изключителен дефицит на диалога и резултатът беше подобен на психиатрия за пациенти с гласове в главите.
Последните избори показаха, че политическият модел у нас се задъхва. Това се случи именно заради безкрайната конфронтация и възкресяването на омразата като удобна бухалка за съзнанията и перфектен начин за отклоняване от истинските проблеми. Но омразата не може да бъде политика. Политиката се появява там, където има ясното съзнание, че промяна е необходима. А разпиленият парламент, огромният брой негласуващи, усещането за безизходица са знаци, че подходът трябва да бъде променен. Време е политиката на остра конфронтация да остане в историята. Досега действаше принципът – “вашите решения не струват, нашите са по-добри”. Сега е време да се даде подкрепа на всяко решение на опонента, което отговаря на твоите ценности.
Това не означава заличаване на политическите граници, а ясно формулиране на това, че националните приоритети са на първо място. Всичко това е само в началото, но е добре да бъде зададен тон. Защото политиката винаги стига до момента, в който трябва да се седне на една маса и да се набележат идеи. И тогава е добре всички страни да се чуват. Просто като опозиция на лудостта.