Колкото и да размахва пръст Путин с призиви да не се политизира въпросът с енергийната война, която той води, в самата Русия има гласове, който посочват истината за вината на Кремъл. Манията за величие е държавна политика в Москва, но понякога намира отпор от “неочаквани” посоки. Русия постигна невиждани успехи в създаването на врагове по света и някои от тях си отмъщават.
За малката в географския смисъл, както и по население, държава Катар, споменава в блога си Владимир Спиваковски. Дали е напълно вярно, че именно Катар стои зад срива на световните цени на петрола, който е на път да уязви сериозно руската икономика, е друг въпрос. Но е факт, че надменното имперско отношение на Русия спрямо “малките”, за което говори авторът, разкрива късогледството на руската имперска мегаломания.
Катар е изпитал руското имперско презрение на заседание на Съвета за сигурност в ООН, където руският представител Виталий Чуркин е подхвърлял обидни реплики към малкия по територия но имащ статут на световен газов гигант Катар. Чуркин е постъпил спрямо Катар както Чижов, посланикът на Русия в Брюксел, когато той нарече България “руски троянски кон в Европа”. Общото в тяхното поведение не е някаква импровизация. Надменността е типична за руска дипломатическа глупост при това по отношение на честолюбиви хора, които имат как да си отмъстят.
Изводът на автора: не бива да се обиждат малките.
Ако и в България, където държим ключа за “Южен поток” на неговия вход, бяхме така горди, руският проект трябваше да пресъхне още на ” чертожната дъска”, вместо да продължава да изкушава лакомите ни политици с корупционната си привлекателност.
Катар отомстил России
15 октября 2014,
Владимир Спиваковский
Отплачутся Кошке Мышкины слёзы. Катар отомстил!
19 марта 2014 г. – На заседании Совбеза ООН Виталий Чуркин оскорбил представителя Катара: “Еще раз вякни что-то в таком тоне, и твой Катар не доживет до завтра”.
Читайте:
Посол Украины при ООН уже полгода не здоровается со своим российским коллегой
Он также добавил, что представляет “великую Россию, и от ее имени разговаривает только с важными людьми”.
А потом, чтобы все слышали, произнёс: катар- это где? верхних или нижних путей?
Не прошло и 7 месяцев, как теперь уже Чуркину показали, где у него какие пути. Катар выплеснул на мировой рынок море нефти, обрушив её цену ещё на пару пунктов.
Не надо обижать маленьких.
Автор:
Владимир Спиваковский
Колкото до газовата война на Путин, каквато той отрича да води, ето мнението на експерта Михаил Крутихин в статия за “Новая газета”, преведена за ivo.bg от Васил Костадинов .
Михаил Крутихин: “Газпром” не е търговска организация, а инструмент на политиката
08.10.2014
Енергийния пазар – главната надежда и опора на руската икономика през двадесет и първи век – тази есен се превърна в източник на тревожни новини. Тръгна надолу цената на петрола, неизменно стояща на досегашното високо ниво в продължение на почти три години. Износа на руски газ през септември намаля с една трета. Пускането в експлоатация на стратегически важния тръбопровод “Силата на Сибир”, предназначен да обърне потока на природен газ от запад на изток, е отложено за две години. ExxonMobil, която съвместно с “Роснефт” развива добива в Арктическия шелф, съобщи за прекратяване на своите проекти в Русия във връзка със санкциите. А, с Киев Москва не успя да постигне споразумение за газа. Всички тези събития са коментирани от един от водещите руски анализатори по енергетика, партньор на консултантската агенция РусЕнерги – Михаил Крутихин .
– Според последните статистически данни, износът на руски газ през септември е паднал с 35%. Доколкото това е болезнено за Русия?
– Със статистиката трябва да се борави внимателно. В данните за обемите през септември на Централното диспечерско управление на Енергийния комплекс са забравили да отбележат, че процентът, не показва в месечното, а годишното намаление. И със сегашният спад се възстанови нивото на експорт, което беше преди една година. Напомням , че през септември 2013 г., е отчетен рязък скок нагоре (отново, на годишна база): 33.3% в страните от далечният изток и 31,6% на западния пазар. Тогава , европейските потребители се запасяваха с газ за в бъдеще, и в очакване на по-студена зима, и заради конфликта на “Газпром” с “Нафтогаз Украйна”.
През тази година, въпреки факта, че европейците все още се страхуват да не мръзнат, поради липсата на руски газ, експорта падна на нивото от 2012 година. Това се дължи отчасти на мерките, които предприема Европа, за да намали зависимостта си от “Газпром”, и отчасти поради причини, които могат да бъдат наречени политически. Руският монополист заплашва своите европейски колеги със съкращения в доставките, ако продават газ на Украйна и засилва заплахата си с действия.
Словашкият вносител на газ SPP регистрира намаление на вноса от Русия с 50%. A спад в обемите обявиха в Полша, Австрия и Унгария.
“Газпром” вече се утвърди като компания, която съзнателно унищожава собствената си търговска стойност, като подкопава позициите си на пазарите. Най-големият пазар – украинският – фирмата вече разруши и сега се зае с унищожаване репутацията и капитализацията си в други европейски страни. В действителност, “Газпром” не се държи като търговско дружество, а като инструмент на политиката.
– И какво ще се случи в бъдеще с износа на руски газ?
– В дългосрочен план можем да очакваме да го намали. Вътрешното търсене, според трезва прогноза няма да расте до 2035г. и след това; Европа ще направи всичко, за да купува по-малко газ от “Газпром”; доставките до Китай ще започнат около 2020г. с обем от 4,5 милиарда кубически метра годишно и ще достигнат 30 милиарда чак през 2030г.. Китай не може да замени европейския газов пазар по отношение на продажбите и приходите от износ.
– Като говорим за Китай. Преди няколко дни бе съобщено, че въвеждането в експлоатация на газопровода “Силата на Сибир” е отложен с две години. Служителят, който изрази новините, бе уволнен. “Силата на Сибир” се оказа не толкова силна?
– Представителят на “Газпром добив Ноябърск” знаеше какво говори: неговата компания развива Чаядинското находище – основен източник на газ за първата фаза на “Силата на Сибир” .Както бе потвърдено от източници в “Газпром”, той просто обяви график, утвърден от управителния съвет на дружеството-майка за предпроектното проучване. Неговото уволнение е закономерно: не си струва подчинените да опровергават твърденията на ръководството, дори ако те са напълно безсмислени.
– Има ли нужда по принцип от руски газ Китай и до каква степен?
– В тази връзка, показателна е еволюцията на оценките, които експерти на BP направиха. Преди три години те подчертаваха, че несигурността на перспективите за търсене в Китай е основният фактор за прогнозата за потреблението на енергия на планетата. Миналата година, заместник-председателят и главен икономист на “BP Русия” Владимир Дребенцов отбеляза, че Китай не се нуждае от повече от 30 милиарда кубически метра газ годишно от Русия, а на 26 септември тази година, той заяви, че търсенето на газ в Китай ще бъде задоволено до 2035г. поради вътрешното производството и вноса от Централна Азия и Мианмар, както и доставка на втечнен природен газ. За Русия в това уравнение не остава място.
Ако “Газпром” все пак построи “Силата на Сибир”, усвоявайки за запълването на тръбите газовите залежи в Якутия и Иркутска област (общата инвестиция в проекта заедно с тръбопроводите и газопреработвателното предприятие в Белогорск, аз консервативно оценявам на над $ 100 милиарда долара), Китай ще бъде в състояние да диктува на “Газпром” търговските условия като монополен купувач. Това е много опасна перспектива за такъв скъп проект.
– ExxonMobil, обяви, че прекратява 9 от общо 10 свои съвместни проекта с “Роснефт”, и след известно време ще затвори и десетия. От друга страна, Министерството на енергетиката заяви, че Русия може да се научи да усвоява шелфа и без чужда помощ. Наистина ли е така?
– За развитието на нефтени и газови находища в арктическия шелф, руските фирми нямат нито опита, нито съвременни технологии, нито оборудване, и в условията на ограничено външно финансиране – достатъчно пари.
– Най-големите руски енергийни компании са подложени на санкции, въпреки че в информационното пространство ситуацията се третира по такъв начин, че Западът се страхува да накаже руските петролни и газови производители за да не остане без гориво. Доколко това е тежък удар върху отрасъла?
– Представители на американската администрация изясниха, че санкциите не трябва да влияят върху текущите проекти, свързани с производство и износ на руски енергия. Този режим е най-вече въпрос на арктическия шелф и развитието на залежи от които се добива трудно.
Въпреки това, както показва историята с ExxonMobil, ефектът е по-голям. Чуждестранните компании, работещи в области, различни от попадналите под санкции, за всеки случай, също отказват договори за доставка на оборудване и технология. След това можем да очакваме масово напускане на такива дружества, веднага след като американските власти накажат първият нарушител игнориращ режима на санкции, това ще доведе до лавина на напускане на чуждестранни компании .
Ако, преди санкциите можеше да се очаква,че западните технологии ще помогнат за спиране на започналото намаляване на производството на петрол в Русия, то сега тези очаквания са сведени до нула. Министерството на природните ресурси смяташе, че производството на петрол в Русия ще достигне своя връх през 2017 г., ние от РусЕнерги прогнозирахме началото на спада през 2016 г., шефовете на Лукойл предупреждаваха за 2015 г., но спадът в производството се наблюдава сега.
– Русия води трудни преговори за газа с Украйна. Какви са перспективите за споразумения при напрегнатата геополитическа ситуация?
– Абстрахирайки се от политиката, то решението , приемливо за всички е очевидно. “Газпром” и “Нафтогаз Украйна” можеха да подпишат нов договор по модела на тези, подписани с други клиенти в Европа, т.е. по формула свързана отчасти с цената на газа на спотовия пазар.
Такова е предложението на украинската страна, но за руското ръководство психологически много трудно (ако не и невъзможно) е да го приеме, правейки отстъпки. В резултат на този инат всички страдат. “Газпром” напълно ще унищожи своята пазарна ниша в Украйна и ще мине за ненадежден доставчик (защото без украинските подземни хранилища за газ няма да бъде в състояние да изпълни своите договорни задължения към европейските клиенти през зимата), Русия ще изгуби един източник на доходи, Украйна и Европа може да мръзнат през студения сезон. Но компромисът – това не е пътя, който са избрали преговарящите от Москва. За наше дълбоко съжаление.
– През последните седмици имаше спад в световните цени на петрола. Преди това, близо три години бяха стабилни. Защо се разклатиха позициите му и как може да се развие ситуацията?
– Цената на петрола на световния пазар се ръководи от законите на търсенето и предлагането и, противно на общоприетото схващане, не е обект на конспирации на “световното задкулисие”. На американците сега им трябва по-малко вносен нефт, доставчици създават излишък на пазара, засилва се долара (а именно с долара се формира цената) … В резултат на всички тези фактори, предлагането надвишава търсенето, а цената пада.
Рано или късно, това ще се установи в разумен коридор, долната граница ще бъде 85-90 долара за барел. Под тази стойност ще спрат трудни за добив проекти на скъп нефт, а също и Саудитска Арабия и някои от нейните партньори в ОПЕК ще намалят производството си, за да запазят своите приходи и разходи („Арабската пролет” ги заплашва, в случай на срив на социалните програми). В резултат, петрола отново ще започне да поскъпва. В същото време, можем да заявим : за руския бюджет периодът на ниски цени е изключително чувствителен негативен фактор.
– Какъв е ефектът върху глобалния енергиен пазар на “шистовата революция”?
– “Шистовата революция” в САЩ вече промени пазара, удряйки, в частност и руската икономика. Тя ускори намаляването на цените на петрола и природния газ на световния пазар, промени традиционните маршрути за доставка, появиха се нови страни потенциално независими в енергийно отношение. “Газпром” вече е изправена пред “капризите” на европейските потребители на газ, които изискват преразглеждане на договорите в тяхна полза, защото те могат да внасят значителни количества от “новия” втечнен природен газ от други източници. И “Газпром” трябва да направи някои промени в полза на купувачите, и дори да плати милиарди долари компенсация за минали периоди на завишени цени.
– Трябва ли да се страхува Русия от “шистовата революция” в енергийния сектор, както тя се страхува и от цветни революции в политиката?
– В нашата страна, шистовата технология, а именно хидравличното разбиване (Фракинг), се използва повече от половин век.
– Когато същият този “Газпром” използва фракинг в находището „Марково поле” в близост до украинската граница, а лидерите му говорят за опасностите от хидравличното разбиване в Украйна, техните изявления изглеждат наивна и глупава пропаганда.
– По същество, всички планове за усвояване на руските петролни резерви на трудни за добив нефт и газ са свързани с шистови технологии.
– Така , че терминът “страх” е неправилен.
– Напротив, ние трябва да се надяваме, че “шистовата революцията” ще дойде и в Русия.
Българската армия е освободила Сърбия от немските войски.Нашите медии,а и институции трябва да напомнят за това на сърбите ,а и на руснаците.Защото България е дала 40 000 жертви.Сърбия през цялата немска окупация сигурно не са дали толкова .Руснаците как не ги е срам.Да не споменат за нашите войски.Мои близки са воювали на този фронт.Паметник ще им правим за тяхната армия в София.Неблагодарници!Да се събори МОЧА
Специално за ролята на Катар в геополитиката за пръв път ги “забелязах” по време на арабската пролет в Либия. Тогава бунтовниците водеха продължителните битки за няколко ключови бастиона на Кадафи в последната фаза на бунта. Имам предвид президентският дворец в Триполи, родният град на камиларя Сирт и оазиса Ул ал Илиад, ако не бъркам името. Тогава “дискретно” беше обявено от ББС, че крепостите са паднали благодарение на решаващата помощ на катарски спецподеления. Едно време това се водеше за “износ на революция”, сега просто се “бъркат” защото безспорно имат огромен енергиен ресурс в игрите на големите. Жална им майка на пуделите на лилипут.ин, че са се заяли с гордите катарци. Оттук-нататък, ни Господ, ни Аллах не могат да помогнат на комплексираното джудже.
И НРБ се е прилагал и се прилага фракинг за находища с намаляващ добив! Повече от 50 години, но СЕГА има заповед от мАсква забраняваща фракинга в колониите, докато гасударите им разчитат само на него, докато уж са го забранили.
Главатарите на РСФСР(РазззиЯтска СавеЦка ФаШИСТка нашионалСОЧИалистическа РейХспублика) отново са демострирали “завидно ниво” в наследствената си генетична примитивност.
А пък световният цартрап, алфа-догът , ХУН(ТА)раторЪт туПин, достигна такова икономическо “развитие”, което го прави НЕконкурентен дори спрямо “малките”, “абсолютните”, “изостаналите” монархии. Просто маладец!
С тъпото си самофиксиране върху “великият” СССР(СталинскиЯТ сОюз на СавеЦките РейХспублики) , алфа-тиранЪт “успя” да нареди НАЙ-богатата империя в света след НАЙ-малките и НАЙ-бедните държави , дори в “коронната” савеЦка “дисциплина” – износът на нефт и петрол!
На уважаемия автор и на многобройната публика на неговия блог бих препоръчал книгата
Победа: Тайната стратегия на Рейгън за разбиване на СССР
от Питър Суайцър
За мен това четиво беше потресаващо интересно. Бих определил тази книга като американския аналог на “Течна дружба”. Само дето в нея не само са регистрирани опасностите от всякакъв аспект породени от СССР, но и съответните контрамерки (такива засега на практика няма у нас). В нея автора разкрива подробно планирането и реализирането на икономическия срив на колоса на глинени крака ( както го нарича г-н Ингжев). Четейки книгата имам усещането че днес изживяваме едно Дежа-вю. Наблюдаваме възхода на една агресивна империя дължащ се на високите цени на горивата, като приходите от тези горива се реинвестират в пропаганда и военна машина (СССР през 70те/80те и русия днес). Книгата все пак има хепи енд защото президент на САЩ тогава е бил Роналд Рейгън, а не днешният Обама, който ще остане в историята само като първия цветнокож заемащ този пост.
Моля нашият домакин ако сметне това за рекламно съобщение да не публикува този коментар.
(началните глави на книгата са налични в Google books, така че всеки може да прецени дали си струва четивото).
Надменността е типична не само за руските политици, но за огромната част от руснаците които са върховни шовинисти с гигантски комплекси!
браво на “братушките” осират се тотално,дано продьлжат в сьщия дух,че да се отървем от тях…
Моля не зареждайте на Лукойл – това е вражеска фирма – парите които прави се превръщат в бомби върху главите на украинците!
Продължавайки така, Путин найстина ще осъществи Комунизма в Русия. Рублата така ще се обезцени, че ще настанат истински безфискални отношения./Всеки му според труда и доностничеството./
към Ulian:
Напълно подкрепям тази инициатива. Аз и приятелите ми никога на сме зареждали от Лукойл.
Аз не зная бензиностанция, която да не се зарежда от Лукойл. Монополът е пълен. Само не съм наясно с какъв бензин зарежда OMW. Предполагам, че това е причината колата ми да дава преразход на гориво. Всеки шофьор заредил извън България казва, че изминава с около 30% по голямо разстояние със същото количество гориво.
Единствената ми надежда да се откачим от Русия е тя да рухне икономически, както преди 30 год.
В предаването “Кой говори” на Дарик радио от 23.09.2014г. тримата енергийни експерти: Илиян Василев, Христо Казанджиев и Васко Начев обрисуваха бруталния начин, по който ни държат в тежка енергийна зависимост. Има го записът в GOOGLE.
Абе не знам за Катар, ама за четящите англииски ето една статия от Форбс: http://www.forbes.com/sites/melikkaylan/2014/10/17/putin-erdogan-saudi-arabia-the-balance-of-power-is-shifting/
или както обичат да казват където съм: I hate to tell you, but I told you so.
so, тавариш Путя, ще ли гризеш дървото изроде долен?
и още по темата:
http://www.nytimes.com/2014/10/16/world/middleeast/as-oil-prices-plummet-saudi-arabia-faces-a-test-of-strategy.html?_r=0
поздрави!
М-да-а, не знаех тези подробности за представителите на алфа-гнома в ООН и други международни форуми. Това е изключителна простотия, защото хората в Катар са горди, свободолюбиви и помнят дълго (знам го от скромния си опит). Неслучайно няколко световни империи са счупили зъбите о “дребния, незначителен Катар”. Май е ред и на рАЗИЯ. Добрата новина е, че тов. Чуркин (което значичеп, чвор, т.н. не особено умно същество) май ще се наложи да му намирят и друга работа. Все добри новини.
Респект на г-н Инджев за статията и на колегите за ценните коментари.
PS – Без лоша мисъл до г-жа SAVOVA – Не сте права за югославските жертви. Около 1,500,000 са за окупацията и войната. В страната през цялата окупация действа Югославската народоосвободителна армия, има свободна партизанска територия, където немски ботуш не стъпва (нито съветски, впрочем, ген. Тито предпочита американска и британска военна и финансова помощ, не е бил прост, за разлика от Тодор Замфиркьов). Да добавим и въстанието в Банска Бистрица.
Жертвите на Първа българска армия са 40,000 за цялата война, тук сте коректна, но повече от тях падат в Дравската операция, където българските войски са оставени практически без огнева, въздушна и танкова подкрепа на дравския стик срещу елитни немски части като дивизиата “Принц Ойген”.
Впрочем, и в първата фаза на войната, в Югославия, българите са хвърляни от комисари и НКВДейци без милост в огъня, напр. парашутната ни дружина срещу укрепената линия Страцин-Стражин, или безумния десант по пладне в Скопие, когато живи остават само 6 парашутисти.