Ако трябва да перефразирам ролята на „българския Наполеон” Сидеров в миналото 42-ро Народно събрание и подкрепата му за „кабинета Орешарски”, то тя се свеждаше до разграничаване от властта, но с подкрепящ я вдигнат златен пръст. Обаче властта лесно се взима със златни пръсти, но върху тях трудно се седи, би допълнил един днешен Талейран, ако можехме да имаме подобен (бивш) аристократ, чертаещ картата на Европа с таланта на външнополитически крояч от световна класа.
Всъщност, връщайки се към аналогиите от времето на френските велики кръвопролития, известни като „революция”, освен наполеоновци и талейрановци в карикатурен вид, най-много си имаме последователи на Фуше- онзи гъвкав приятел ( и спонсор) на Робеспиер, който без колебание го праща на гилотината, когато трябва да спаси собствената си глава.
Духът на Фуше, изповядвал като основен свой принцип да бъде винаги от партията на мнозинството, броди днес в задния двор на Европа. Което е прекален комплимент за Борисов, понеже Фуше, освен с цинизма си, се слави и като един от най-ефективните политици на хилядолетието. Ето защо има нужда от някои разяснения за разликата между Фуше и „кьор фишека”.
Има хипотези на някои изследователи, според които не Маркс, а тъкмо Жозеф Фуше е бил истинският автор на комунистическия манифест. Но не този нюанс придава на призрака му в кулоарите на неродения ни парламент плът в образа на Борисов като подобие на онзи майстор на обръщането на палачинката.
Сходството между Борисов и Фуше е по-скоро в готовността на нашенеца, също като французина, да се договори с всеки, който е готов да подкрепи властта му. Това се опитва да повтори днес българският Фуше, който успял да обедини немислими по своята противоречивост политически сили в разтърсваната от бунтове Франция, за да спаси себе си. Аргументът , с който Фуше убедил непримирими врагове в тогавашния френски политически паноптикум да си стиснат ръцете, е че в противен случай политиците ще бъдат пометени от народния гняв.
Работата на местния Фуше тук повече прилича на „побългарена” по обичайния ориенталски начин. Това се вижда от „кьор фишека” за заблуда на „противника”, т.е. на всички нас, които се опитваме да отгатнем докъде ще стигне и накъде ще завие (този път)” българският Фуше”, изправен пред риска политическата гилотина да го излекува от пърхота на прекомерната амбиция и мания за величие.
Колкото до споменатия в началото Сидеров ( защо ли ми трябваше- иди обяснявай сега, че не съм му апологет, след като за малко да го направя президент на балотажа му с Първанов през октомври 2006 г., когато зададох в БТВ неудобен за Първанов въпрос, зареден с потенциал да го потопи, ако имаше в България автентични разследващи медии), то тъжната истина е следната: по утъпканата от Сидеров пътека на утвърждаващото отрицание днес вървят всички преговарящи с Борисов, с изключение на реформаторите, които по дефиниция са заподозрени в сестринска близост с него заради съжителството си в ЕНП.
Има голяма ирония във факта, че пред Борисов са се подредили сидероподобни по своята позиция политици, които, съзнателно или не, приличат на онзи руски шовинист с българското име, подкрепящ Орешарски чрез пламенно отричане на този факт. Досущ като него те се борят едновременно да услужат за съставяне на правителство, но ако може това да стане малко тайно, малко не съвсем пряко, малко с уговорки, малко с фередже като аксесоар към бикините, малко с програма, а не с министри, малко с гласуване, но не по всички въпроси, малко с много резерви, недомлъвки, сбърчени вежди и въздишки на примирение пред неизбежното- само и само да се заблуди малоумната (според тях) публика.
Да отидеш при Борисов на посещение с къса пола на гости с преспиване с цел целомъдрено бъдещо съжителство при повторното му управление и да даваш уверения, че ще си запазиш девствеността, е все едно да твърдиш, че вярваш в джентълменското прераждане на един доказан политически изнасилвач.
ДПС му понася в аванс 300 дни шербет в управлението.
БСП, включително чрез пропагандата си, мърка в краката му с призиви да се спре конфронтацията ( с него).
Патриотите му гарантират подкрепа без да взимат нищичко срещу нея- едно към едно повторение на позата на Сидеров.
Цензурата заяви, че ще го поддържа дори и след като прошението й пред него беше позорно наритано и отхвърлено.
От АБВ пък не крият желанието си да станат направо патерица на властта, стига в нея да участва и столетната гьостерица, от която да бъде издялкана подпирачката за Борисов.
Каква внезапна, спонтанна, искрена, топла, патриотична, национално отговорна и любвеобилна добронамереност блика отвсякъде около Борисов! Да се чуди човек какво не й харесва българския избирател и защо му се сърди самият Той, когато се жалва, че не са му гласували достатъчно много хора, за да управлява сам.
Ако позволите, да кажа и аз смирено: не е прав- гласували са му, но без да искат!
Когато положението в държавата става все по-тежко, а хората избират все същите политици, които именно са причината за това, то тогава избирателите не са жертва, а съучастници! Няма защо и на кого друг да се сърдят!
КОЙ и неговите петоколонни, коленопреклонни подлоги от АТАКА,БСП,ДПС, АБВ, ГЕРБ си разиграха картите – шамаросаха превантивно едни 4 милиарда лева защото като се има предвид че заради ниските цени на петрола КОЙ няма да може да ги снабдява редовно с рубли, парите от КТБ ще им стигнат за едно дълго, доволно и добре подхранено про-руско управление от името на целокупниа олигофренизиран наш народец и под знамето на Евросъюза. КОЙ пил, КОЙ ял и КОЙ се забавлявал за сметта на българите. Но накрая и БГ населението ще остане доволно защото ще си каже че са могли да го насилиятт и повече както през 1944-1948 г или през 1996 да речем, ама не го направили (само му извадили от джеба едни милиарди и толкоз) и ще си каже че е направил правилния избор като гласувал за по-малкото зло (по-малко може да е само от от абсолютното зло) и пак ще отиде да си даде гласа за слугите на москалите. (онзи ден в студиото на ТВ7 Антон Тодоров нарече българите ‘Овце в овча кожа’ – хареса ми)
“Каква внезапна, спонтанна, искрена, топла, патриотична, национално отговорна и любвеобилна добронамереност блика отвсякъде около Борисов!”
И каква излезе тя, г-н Инджев? Всички декларират готовност да подкрепят Бойко Методиев Борисов безрезервно и без да имат претенции, само “сестринските” Му партии от ЕНП, особено едната, си позволяват да Му поставят условия, че и да искат те да са записани, подписани и подпечатани черно на бяло в споразумение. Н
Как не ги е срам, извивачи с извивачи на ръце, такива.
Ноо, Той, Бойко Методиев Борисов, няма да им се даде така лесно да Му “извиват и чупят ръчичките”. За пореден път, любимецът на народа, май пак обърна палачинката и заговори за правителство на малцинството.
Приятели, коментиращи тук, някой чел ли е Програмата на ГЕРБ и заглеждал ли се е, какво е написано на титулната ѝ страница? Каква ирония само. Да напишеш 64 страници програма, наричайки я “програма за реформи”, а да приемаш исканията и условията на Реформаторския блок за провеждането на същите тези реформи, като извиване на ръце!
ПС.
Прав е г-н Инджев. И това ако не е “кьор фишек”…
Докато ние тук изследваме проявите на всенародната любов на Октопода към Б.Б да не изпускаме от поглед и какво вършат някой от пипалата му, които слежубният премиер на Б.Б отказа да уволни:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/10/24/2405862_burgaska_oblast_si_pravi_panair/
А не ви ли прави впечатление , че на нашите парламентарни програмисти най им иде отръки да пишат “програми” само преди изборите и всъщност ги пишат само заради изборите.
Толкова Заспали Ганьовци, като нас нийде нема по белия а и по черния свет. И гащите ни ще вземат някой ден и ще се чува само Блеене нашир и надлъж, сякаш друг глас не сме научили.
Да, ние сме овце на квадрат или както оригинално сте се изразили по-горе, овце в овчи кожи но това е лицето ни пред господарите ни. А между нас си се ритаме като магарета. По скоро дори си мисля, че сме Магарета в овчи кожички 🙂
http://www.faktor.bg/novini/balgariya/30895-polk-nikolay-markov-istinata-za-ktb-e-garant-za-zhivota-na-tzvetan-vasilev.html
или я по-добре тук
http://news7.bg/predavania/oshte-neshto/vsichki-videa/istinata-za-ktb-e-garant-za-zhivota-na-tsvetan-vasilev/116462#.VErfeiLF9gA
Залагам на Радан…
Знаете ли … Този, който вдигне Народа за разплата със далавераджиите и кражбите им чрез КТБ, той е истинския водач на Народа! Не Виждам някой от нашите Кукли в парламента да има такива намерения. Те са всичките едни малки птички. Научили са се само да чуруликат! И тук таме изакат по нещо, като им напълнят гушките.
Поредният блестящ анализ, г-н Инджев!
Поздравления за снощното Ви участие при Милен Цветков!
Блестящ текст – и все по-тъжна и жалка действителност, благодарвние на страхливия и овчи български народ.
Все пак да добавя, че дори опитният въжеиграч Фуше си е намерил майстора. След като в продължение на 25 години, последователно надживява якобинците, термидорианците и Империята на Наполеон, за да отвори накрая вратите на Реставрацията на Бурбоните, където също запазва поста си, имено когато най-малко очаква, става жертва на нещо, което изобщо не е считал,че ще застраши положението му. А това е моралната непоносимост в лицето на Ангулемската херцогиня, дъщерята на Луи XVI, която единствена от семейството му остава жива и не е забравила, че Фуше е гласувал в Конвента за смъртта на баща и. И тя демонстративно напускала всеки прием, щом се появявал всесилния министър. Дворцовото общество започнало да го отбягва и да го нарича “якобинеца” и “палача” и Луи XVIII,вече утвърдил властта си, без много да се церемони го уволнил като за унижение наредил новината да му бъде предадена от вечния му съперник-въжеиграч Талейран, който малко след това също шял да бъде уволнен. Малко по-късно парламентът гласувал изгнанието му от Франция като “цареубиец”, както и конфискация на имуществото му. Унижен Фуше се заселва в Австрийската империя. Няколко години умира забравен и в бедност в Триест.
Поучителна история и за нашите пишман Фушевци.
Към Adrian:
С дописването на започнатата от мен история Ви се присъединихте към онези уважавани коментатори, които с приноса си правят ivo.bg нещо повече от лично усилие. За което Ви благодаря. По този повод съм изкушен да споделя нещо лично- изкушавал съм се да се откажа от коментарната част на блога,чието поддържане ( четене, преценка и понякога чисто технически трудно одобряване, защото не винаги имам адекватен интернет, когато пътувам)ми отнема повече време и усилия, отколкото самото писане на текстовете ми. Но мисълта, че по този начин ще отрежа възможността на хора, като Вас, да споделят важна и полезна информация, ме крепи да продължавам.
Освен това, ако щете вярвайте, но тъкмо коментаторите са единственият ми коректив, включително при допусната грешка- неволна ( най-често), но и от незнание ( което при близо 3 хиляди статии, публикувани тук, също се случва), макар и по-рядко. Благодарение на това много пъти съм поправял нещо в текстовете си, което иначе щеше да “виси” в архива ми като цирей.
Използвам също случая да кажа на всички, които се опитват да ме поучават какво е трябвало да напиша или просто ме заклеймяват,ругаят и плюят, но след това се сърдят, че не се хващам на въдицата им- не се обръщам на всяко подсвирване на улицата. Понякога го правя, понякога не, няма да обяснявам защо и как. А най-вече не влизам в разговор с онези, които не са разбрали какво съм написал ( или се правят на неразбрали) и започват да ме “цитират”, за да ме опровергават след това : “както пишеш…”- не не съм написал това, но щом твърдиш обратното от “мое име”, нямам причина да влизам в обяснителен режим.
А, да, още нещо- особено жалки са постоянните препратки към прословутото ми досие, които са ярко самопризнание за липса на аргументи в какъвто и да било спор по тема, повдигната от мен и са самопризнание също, че явно ще да съм прав, след като нищо друго не могат да ми отговорят.От Люба Кулезич ( която иначе е висока топка в своята си област), през Цветан Цветанов и Цецка Цачева, та чак до техния кумир Бойко Борисов, всички се “борят” с моя милост именно по този безпомощен начин, когато са вбесени от някоя моя изява и са неспособни да ме оборят и да ми натрият носа, заравяйки отново и отново нос в досието ми, което “изведнъж” им замирисва ( без преди да им е пречило).
Поздрави!
Е добре де, конструктивно погледнато – в този парламент каква конфигурация на управление да се направи? БСП-Атака-АБВ-ДПС, може би…
И аз Ви благодаря за оценката!
V tozi parlament vsichki obichame boiko, obediniava ni lubovta kam putin i parichnite znazi. Noo..boiko “obicha” naroda…i shte se jertva…
Към ivan kostadinov:”Блестящ текст – и все по-тъжна и жалка действителност, благодарвние на страхливия и овчи български народ.”
Не сте прав г-н Костадинов, нито с определението, нито със заключението. Българите са смели и свободни хора. Стотици примери затова в историята ни, стига наистина да искате да ги видите.А в наши дни тези избори нямаше да се проведат, ако бяхме “страхливи” и “овце”. Казвате “блестящ анализ”, блестящ текст”, а се чуствате зле, за което едиствения виновник е “страхливия и овчи български народ”. Статията наистина е добра, но Вие не сте я разбрали. Този, който трови живота Ви, не е “страхливия и овчи български народ”, а “онзи руски шовинист с българското име” доминиращ в 43НС. И въпреки това проевропейско и проантлантическо правителство ще има. В противен случай Нови избори и бъдете сигурен, че този път гласували те за “онзи руски шовинист с българското име” ще бъдат много, ама много по-малко от сега.Докато има БЪЛГАРИ и БЪЛГАРИЯ ще я има.
Драги Тервел,
Някои Българи може и да са смели и свободни (като теб например) но май или са много малко или липсват в Родината!
Защото “Смели” и “Свободни” хора не гласуват за Крадци, Лъжци, Разбойници и Предатели на Родината и Нацията!!! Не стотици а стотици хиляди са примерите за наведената главичка на Българското Магаре! Срам ме е от моите сънародници!
Един единствен пример ще ти дам. кмета на нашия град (от ГЕРБ), публично излъга най-безцеремонно целия град. За което заслужава затвор. Дори се подигра със съгражданите си. Но защо още е кмет и защо града гласува за ГЕРБ (и защо бойковци , цецовци , цецки си мълчат) оставям на теб да Мислиш!
Между другото радвам се, че се усещаш смел и свободен! Дано да е задълго!
Към диване:Съветът ти към мен,да мисля за нещата в твоя град, ме развесели.Съжалявам, но и да искам, не мога.Остави и не мисли за герб. Остави ги да отглеждат патки, картофи и тикви. Нека да мисли ЕНП и дай Боже скоро да стигнат до извода, че герб не е походящия техен представител в България.Просто има неща(страни,организации…), които се създават с една, единствена цел. Да предупреждават хората да не правят като тях, и когато хората получат траен имунитет срещу тях, те изчезват.
Диване, мисля че, основната грешка, която ти и някои други правите е, че не можете да разграничите Българин от български гражданин и всички отрицателни проявления ставащи в нащата страна и които наистина са за срам и позор,ги приписвате САМО на Българите с изрази:”Срам ме е, че съм българин”….или твоя ” Срам ме е от моите сънародници!”. А задавал ли ли си въпроса, кое е сьобщното между теб и тях, че ги наричаш сънародници?
Приятелю, не е чак толкова трудно днес да бъдеш смел и свободен, дори и генетично да не ти е заложено. Само си помисли за Раковски, Левски, Ботев, Бенковски…Те застанаха сами срещу Империя и я победиха. И те не бяха много на брой, но народа им повярва. Казваш, че сме малко. Не, не сме малко! Не само, че не сме малко, но и ще ставаме все повече, защото сме във времето, за разлика от случайните посетители на нашата земя, на които часовниците отдавна са им спрели.
Дали Познанието, дали факта, че съм БЪЛГАРИН ме правят свободен, не знам, и не е толкова важно.По-важното е, че ме карат да се чуствам щастлив.А още повече, че и децата ни тръгват с нас.
За народ,който сам се погребва,няма смисъл да се жали…