Руската “Новоазия”- другото име на “Антиевропа”

В статията от руския печат, преведена за ivo.bg от Васил Костадинов, няма място за твърде дребна(ва)та на фона на междуконтиненталните руски претенция тема “България”. Но пък написаното от руския автор може да послужи за ориентир накъде ни дърпат от Москва с помощта на тяхната пета колона в България-дърпат ни назад ( към времето, когато България е била  подопечна на Азиатския департамент на руското външно министерство) и на Изток, където дори и най-отявлените путинофили у нас не изпитват желание да живеят и работят. ( ivo.bg)

Новоазия

Русия като „друг свят”

 

Изминалата седмица бе белязана от едно от редките посещения на президента на Русия в Европа. От една страна, то беше съпътствано с доста познати моменти: национален фолклор, дълбока концентрация върху първостепенната тема в света – доставките на природен газ, както и убеждението, че при тези ниски цени на петрола, световната икономика ще рухне. От друга страна, посещението се състоя: “на фона на „срещата на върха „Европа-Азия”, провеждана на всеки две години – и беше трудно да се устои на впечатлението, че Русия в Милано е въздействала на европейците като „най-азиатския” партньор.

 

В течение на много години, законите за развитие на световната икономика диктуват правилата на поведение в политиката и определят начина на живот в много и различни страни – особено ясно това се вижда в Азия. Въпреки че днес е модерно да се говори за появата на „азиатския век”, това не е съвсем правилно.

 

Първо, правилният термин е „тихоокеанска ера” (на района сега се пада повече от 59% от световния брутен вътрешен продукт) – но не трябва да забравяме, че делът на азиатския “бряг” е по-малко от половината, и то дори,ако включим и Русия (БВП по пазарни цени, данни на МВФ за 2013 г.). В тази Азия, освен Китай, към който сервилно гледа Москва, има и Япония, с недружелюбни отношения с Пекин.

 

Второ, Азия напредна през последните десетилетия, не защото ясно се различава от Запада, а по-скоро защото започва да прилича на него. Да, можем да спорим за „китайската специфика”, но посещавайки китайските мегаполиси и индустриални центрове, е трудно да се убедим, че те не са въплъщение на западния модел.

 

Трето, въпреки наличието на голям брой азиатски политически противоречия и дългогодишни конфликти, на континента се запази мира, а дори и Китай, който има, меко казано, малко повече поводи за претенции за Тайван, отколкото Русия – за Крим, предпочита да провежда своята външна политика по съвсем различен начин. Азия с японския скок от 60-те, изглежда, си зададе ясна – и аз ще добавя достойна цел: да използва инструментите, преди това приложени от Запада за установяване на своето господство, да стане по-добра и по-съвършена от същия този Запад.

 

Днес Азия е континент, гледащ в бъдещето, като никой друг. Почти всички страни в региона започнаха модернизация, когато да погледнеш назад беше просто страшно: в Япония още димяха скелетите в Хирошима; в Корея – опожарена земя около 38ми паралел; в Сингапур – прогонени от Малайзия; в Тайван – разгрома в китайската гражданска война …

 

После Китай започна да се модернизира, измъквайки се от “културната революция”, глада и икономическата деградация. Ето защо чувстваш традицията тук, но не се вижда никакво желание “за завръщане в миналото”. Мао в Китай е почитан повече от Брежнев в Русия – но да се върне в онази епоха, за разлика от руснаците , както изглежда, не мечтае нито един китаец. Какво „азиатско” има в икономика, която внася 39% суровини и енергоресурси,а 86% от износа е електроника и други високотехнологични продукти, и където онлайн магазина Alibaba струва на пазара по-скъпо от най-голямата петролна компания PetroChina? „Азиатския начин на производство”, наречен от Карл Маркс най-изостаналата форма на индустриална организация, вече е част от историята.

 

Това е така, защото в Европа отдавна като с равен и “на един и същ език” говори с Азия – и този диалог е важен елемент на съвременната система на международните икономически и политически отношения.

 

Но има и друга Азия – Азия на ” Мюсюлманските братя” и “Хамас”, Азия на иранските аятоласи и молла Омар, Бин Ладен и Ислямска държава.Азия от този тип не е склонна да приеме напредъка през последните десетилетия и дори векове; тя е готова да “зацикли” в своята специфичност и уникалност, създавайки своя собствена идентичност, основана на религията, утвърждавайки върховенството на „духовното” над материалното, върховенството на канона над всички практически съображения.

 

Тя не говори със Запада, смятайки го за абсолютното зло, недостоен за съществуване и подлежащ на унищожение. Терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон, Найроби и Бали, Лондон и Мадрид – са само някои примери за новия „Диалог на цивилизациите”. Отговорът на Запада на това, което се случи, не може да се нарече безкрайна проява на хуманизъм – и, както изглежда, голяма война в Близкия изток, е малко вероятно да се избегне. Факт, е че има само един избор: „Или сте с нас или с терористите” – казваха в последните години, хора толкова различни, че изглежда единствено това ги обединяваше.

 

Междувременно, срещата „Европа-Азия” в Милано показа, по мое мнение, че сме свидетели на появяването на още една Азия, различна от първите две. Тя се въплъщава от днешна Русия, външно бързо променяйки се по западен модел, прекланяща се пред западните материалистични ценности, по-силно от съвременния Запад, но в същото време проповядваща собствената си уникалност и изключителност, основани на “силен генетичен код”, общи етнически корени и универсална духовна мисия. Русия, която се „набучи на нефтената игла” толкова дълбоко, колкото Саудитска Арабия, но за разлика от нея – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, заедно с индустриалния Китай и постиндустриална Америка. Русия готова да признава и поддържа клиентелистки псевдодържави и да поддържа “управляема нестабилност” като нов инструмент на международната политика. Въпреки че все още е трудно да се каже колко успешен ще бъде проекта „Новорусия”, проектът „Новоазия” вече може да се счита за завършен.

 

Срещата в Милано, въпреки всички усмивки и комюникета, показа, че Европа е готова да разговаря с „Новоазия” (включително дори и за „Новорусия”), но нейното търпение е изчерпано, и напредъка на тези преговори ще намалява. Канцлерът Меркел изглежда е права като казва – „другия свят”. Съзнанието на руския политически елит и руската интелигенция е коренно различно от европейското. Използваният от тях език за моралните оценки (добро – лошо, справедливо – несправедливо) е много по-близо до реториката и аргументите на мюсюлманските богослови (съответстващи на принципите на исляма – или не), отколкото до европейския правен език (законно – незаконно, легитимно – нелегитимно). Границите на разумното и допустимото не се определят от законите, а от целесъобразността, и с течение на времето това ще става все по-очевидно.

 

„Новоазия” през следващите години има шанс да стане за Запада не по-малко предизвикателство, колкото „Новорусия” – за една малка част от него – Украйна. За Европа ще бъде изключително трудно – и психически, и на политическо ниво – да преодолее отношението си към Русия като част от себе си и да промени възприятието си за нея като враждебно настроена към Запада, традиционалистка и ретроградна държава. Този процес ще отнеме години, ако не и десетилетия – но в крайна сметка Европа ще трябва да се примири с това – както и Украйна, рано или късно трябва да се примири със загубата на Крим и Донбас.

 

Да се примири и продължи – навярно, и по-скоро в ежегоден формат – да провежда срещи на високо равнище „Европа-Азия” и „Азия-Европа”, обсъждайки на тях не само сериозни икономически проблеми, но и да „си сверява часовника” в политиката си към ислямските и православните държави, които толкова неподходящо разделят „атлантическия” и „тихоокеанския” клонове на цивилизацията.

 

Владислав Иноземцев

 

„Московский комсомолец” 21.10.2014