На днешния 1 ноември , отбелязван в България като Ден на народните будители, влиза в сила Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз.
Макар и валидно само в политическата си част, защото търговската предвижда създаване на зона за свободна търговия до края на 2015г. и тази перспектива действа на Путин като окървавено (бивше) бяло знаме на бик, все пак влиза в сила споразумението Украйна-ЕС за преференциален достъп на украинските стоки до европейския общ пазар.
Така, само година след началото на „украинските събития”, предизвикани от опита на Путин с брутален подкуп от 15 милиарда евро да отклони Украйна от европейския й път, кремълската авантюра в Украйна не просто даде обратен резултат, а буквално промени геополитиката в световен мащаб, изобличавайки най-голямата (по територия) държава в света като водещ тиранин, източник на мракобесие, каквато е била руската империя още по времето, когато най-светлите възрожденски умове в България са я наричали „тюрма на народите”.
Същевременно за милиони хора по света Украйна се превърна в международен будител.
Когато попитах руския дисидент Николай Кобляков, когото руските власти се опитаха да заловят в България и да си го поръчат вързан за бой под формата на „съдебен процес” в Русия, с какво е заслужил „честта” срещу него да бъде организирана такава мащабна трансгранична операция, той беше пределно ясен: „Няма как да ме обича Путин- той може и да не знае лично кой съм аз, но фактът, че по време на негово посещение във Франция издигнах публично украинското знаме, не ме прави негов любимец”.
Днес Кобляков е свободен по решение на българския съд и по този повод отправи комплименти към европейска България, въпреки първоначалните му съмнения, свързани с факта, че София на практика беше избрана от Москва като най-подходящ капан за неговото залавяне.
Тъжният парадокс обаче е, че в европейска България гласуването доведе до следния факт: напълни се с проруски партии и депутати в българския законодателния храм под номер 43.
Само една от общо 8 парламентарни групи днес може да се закълне, че не изповядва ( повече или по-малко явно) преклонение в съвременна интерпретация пред символиката на руския император Александър Втори на булевард „Руски”, пред тотема на съветския колониализъм с размаханото победоносно оръжие над покор(е)ната България или пред сянката на катедралата, наречена на руския герой в противопоставянето на Запада Александър Невски.
Точно обратното се случи в Украйна, която избирам за свой Международен будител на днешния 1 ноември.
Една статия на сп. Тайм обяснява защо.
Изборите в Украйна бележат исторически разрив с Русия и съветското минало
29 Октомври 2014
Саймън Шустър, сп. Тайм
След преброяването на над половината гласове на парламентарните избори в страната се оформи безпрецедентен национален консенсус в подкрепа на трайно скъсване с Москва и завой към европейската интеграция.
В неделя вечерта, докато гласовете на украинските избори все още се брояха, президентът Петро Порошенко в телевизионно обръщение поздрави сънародниците си за успешното произвеждане на изборите и, позовавайки се на първоначалните резултати, да подчертае едно от настъпилите важни събития: Комунистическата партия на Украйна, политическа останка от съветското минало на страната, която винаги беше подкрепяла близките връзки с Русия, не успя да спечели нито едно място в парламента.
“Поздравявам ви за това”, каза украинският лидер на своите сънародници. “Решението на народа, което е по-висше от всяко освен Божието, произнесе смъртната присъда на Комунистическата партия на Украйна”. За първи път откакто Руската революция от 1917 г. помете Украйна и я превърна в съветски сателит, в парламента на страната няма да има комунисти.
Тяхното поражение, макар и предимно символично, беше символ на промяната на Украйна, която започна с революцията тази година и в много отношения приключи с изборите в неделя. Докато комунистите и други проруски партии имаха огромна подкрепа в Украйна преди бунта и твърд електорат в източната половина на страната, сега те са почти без значение. В пълен контраст с тях, прозападните лидери на протестите през уикенда станаха свидетели на смазваща победа на своята програма за европейска интеграция. “Над три четвърти от гласувалите избиратели показаха твърда и необратима подкрепа за курса на Украйна към Европа”, заяви Порошенко в телевизионното си обръщение.
Прогнозите след преброяването на половината бюлетини вчера гласят, че неговата политическа партия ще получи най-много гласове и над една четвърт от местата в парламента. Партията на неговия съюзник, премиера Арсений Яценюк, го следва плътно по резултати, което ги улеснява да създадат управляваща коалиция между поддръжници на проевропейския курс и украински националисти. Те вероятно няма да имат нужда от подкрепата на оределите редици на проруските партии, за да приемат закони и да извършат конституционни реформи.
В много отношения те трябва да благодарят на руския президент Владимир Путин за този успех. След като революцията свали неговите съюзници в Украйна през февруари, Путин отчужди повечето украински гласоподаватели, които по-рано подкрепяха близки връзки с Москва. Решението му да нахлуе и да анексира региона на Крим през март, когато Украйна едва излизаше от хаоса на революцията, пробуди в Украйна омраза към Русия, каквато двете страни не бяха виждали през столетията на единство и мирно съвместно съществуване. Последвалата подкрепа на Путин за украинските сепаратисти, които все още се борят да превърнат източните провинции на страната в протекторати на Москва, затвърди разделението между някога братските страни.
Никъде това не се виждаше по-ясно, отколкото в резултатите от изборите в неделя. Единствената партия, която влезе в парламента с програма да възстанови връзките с Москва, беше така наречения “Опозиционен блок”, който се очаква да остане на четвърто място с под 10 на сто от гласовете. Само преди година участващите в него водещи политици бяха част от управляващата коалиция в Украйна, съставена от Комунистическата партия и Партията на регионите, чийто лидер Виктор Янукович беше спечелил президентската надпревара през 2010 г. с програма за братски връзки с Русия.
Сега Янукович, който беше прогонен от властта през февруари, потърси убежище в Русия по покана на Путин, а неговата Партия на регионите беше толкова сигурна в поражението си на изборите този уикенд, че реши да не участва в тях. Какъвто и шанс да оставаше за Путин да задържи съюзниците си на власт в Украйна, сега изглежда загубен, а с това той губи мечтата си да създаде нов политически съюз, съставен от най-големите републики на бившия СССР.
Твърденията на Путин за крайнодесни радикали, които завземат властта в Украйна – в реч през март той нарече лидерите на революцията група “неонацисти, русофоби и антисемити” – също беше разобличена като измислица на изборите в неделя. Макар че крайните националисти играеха ключова роля в революцията, малцина от тях стигнаха до парламента.
Дясната партия “Свобода” се очаква да получи около 6 на сто от гласовете, горе-долу колкото популистите от Радикалната партия, които едва надхвърлят 5-те процента, необходими за влизане в парламента. Ултранационалистическата партия, известна като “Десен сектор”, която руските медии представяха като демоничната сила зад новото украинско правителство, не успя да премине избирателната бариера с прогнозираните 2 на сто от гласовете.
Но истинската заплаха за Русия никога не е идвала от демагозите от украинската десница. Тя идваше от политици като президента Порошенко, които са решени да насочат Украйна по пътя за присъединяване към Европейския съюз. Този път няма да бъде лесен, защото западните лидери едва ли жадуват да приемат в ЕС провалящата се украинска икономика и 45-те й милиона граждани. Но националният консенсус за европейската интеграция и трайният разрив с Русия, което тази програма предполага, в момента са по-силни, отколкото в който и да било период от украинската история”.
БТА
От акцентите в статията на „Тайм” избирам припомнянето, че Кремъл се опитваше да припише на украинската революция „крайнодесен” характер, но този мит беше разбит на пух и прах от изборите в Украйна. Същевременно българите, които си позволяват да оспорват руското господство и съветската му символика в България също вече бяха удостоени с етикета „крайнодесни радикали”, както се изрази руското външно министерство в нота от 8 септември, настояваща императивно да бъдат преследвани въпросните въображаеми български „крайно десни радикали”. Българските власти и медиите обаче се направиха, че не забелязват тази ескалация в руската господарска реторика, наподобяваща пропагандните напъни на московските гьобелсовци в опитите им да очернят непокорните украинци.
Самият Путин беше принуден чрез говорителите си да заяви готовност за диалог с новоизбраните украински власти, лишавайки джавкащите по темата за „киевската хунта” свои палета от една от основните им теми за глозгане, подхвърлена от Кремъл в колибката им тук.
Най-вероятно Путин направи това признание за собствената си лъжливост в обосноваването на агресията си срещу Украйна със задна дата като база за „реципрочно” следващо по време, но първо по значение за него признаване и на незаконните избори в сепаратистките райони в Източна Украйна. Путин се кани по този начин да поддържа напрежението в дестабилизираната от него съседна страна. И все пак, основната опорна точка за украинската революция като „крайно дясна”, потъна по зрелищен начин в мътните води на река Москва край Кремъл.
След изборите в Украйна, опровергали лъжите на руската пропаганда, българските слуги на Путин млъкнаха и мълчат вече цяла седмица, но само тактически. Защото стратегически са свръхпредставени в законодателната власт и от тях зависи всичко в българската политика.
На Кремъл не му трябва проевропейска Украйна и просперираща България.Бедните обекти на руския натиск в т.н. „близка чужбина” са по-лесна плячка за имперските интереси на управляващата клика в Москва.
Въпросът е кога ние тук ще се събудим за този факт при положение, че ни е отредена ролята на руски диверсант в ЕС и НАТО, който е дресиран за тази роля и на пръв поглед България не е заплашена от руски оръдия и ракети, както Източна Украйна. Просто от оръдия тук няма нужда- оръдията на труда на петата колона тук са пропагандата, подкупите и тяхната проекция в политиката.
Какво още трябва да ни се случи, за да прозрем истината за руската котва, обрасла с огромна корупция, която ни държи на дъното на европейската бедност?
Не Русия издържа България, а България налива милиарди левове всяка година в руската икономика, които не се връщат по каналите на търговския обмен. „Интересното” е, че българските стоки са приемливи за европейския пазар, накъдето основно е насочен износа ни, но не отговарят на „високите” критерии на Русия, която отдавна ги е заменила със стоки, внасяни от други страни. Но вместо да се засегнем ( например на „чест”), тук се самобичуваме, че сме били „загубили” руските пазари, сякаш през последния четвърт век не беше тъкмо Москва тази, която изгради митнически кремълски стени пред редица български стоки.
Когато ни заплашва, че може (пак) да ни “врътне кранчето” на практика Русия ни заплашва, че може да ни забрани да продължаваме я обичаме самоубийствено като наша любима мащеха и няма да търпи повече да наливаме милиарди в нейната икономика. Пред тази ужасна заплаха българските мекотели политици кършат пръсти и гръбнак с писъци” Ау, сакън, искаме си монополната зависимост, не ни давайте повод да се откачим от нея”! Защо ли?
По линия на тази „течна дружба” Русия систематично и от десетилетия прелива в своя бюджет баснословна печалба, използвайки привилегированата си позиция на монополен снабдител на българската енергетика. Русия брани тази своя колониална и постколониална привилегия да държи страната ни в зависимост със зъби и нокти- отглежда си ги в плодородната корупционна почва в България.
Правителството след правителство в София вдига безпомощно рамене: „какво да се прави, заварено положение”.
Ето защо преводът на надписа над Народното ни събрание на езика на истината е „Примирението прави слабостта”.
Време е да се събудим за тази истина и да врътнем ние самите кранчето на търговците , които продават бакалски българския интерес, припявайки подигравателно пред очите ни “стани, стани юнак бакалски”!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ГОСПОДИН ИНДЖЕВ!
С ТАЛАНТЛИВОТО СИ, ЧЕСТНО,СМЕЛО, БЕЗКОМПРОМИСНО И НЕПРИМИРИМО ПЕРО ВИЕ ВЕЧЕ ИМАТЕ СВОЕТО ДОСТОЙНО МЯСТО СРЕД ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ БУДИТЕЛИ!
НЕИЗКАЗАНО ГОРД СЪМ, ЧЕ ВИ ПОЗНАВАМ!
БЪДЕТЕ ЗДРАВ!
Добре би било да имаме повече политици, които защитават българския интерес повече от руския, но “българскияТ народ” “избира” болшевики да го представляват в парламета?!?
Господин Инджев помогнете да разбием това перпетуммобиле на злото.
Две трети от природният газ нужен на България се върти в него.
Топлофикацйите имат основна роля да произвеждат ток чрез когенерация и топлинна енергия като остатък.
Този ток се продава като зелен скъпо и прескъпо.
В нормалните страни газът стига до абонатната станция и там подгрява водата.
Схема която от физическа и икономическа гледна точка не буди съмнение във своята ефективност.
За съжаление в България тя среща яросен отпор защото това значи да заколят златната кокошка.
@Иво Инджев
Честит празник, Будителю! Бъдете здрав още много години и продължавайте в същия дух, докато разбудите и последния българин.
Честит празник г-н Инджев!
Вие сте един от (малкото за съжаление) съвременни Будители в България!
Популярността и посещаемостта на този блог смятам напълно подкрепят думите ми.
Честит празник,г-н Инджев!За мен и вероятно-за мнозина от посетителине на блога, сте един от малцината съвременни български будители.От сърце Ви пожелавам успех в благородната и родолюбива задача да събуждате,да отваряте очите на българина за ИСТИНАТА!
Честит празник на всички тук, привлечени от перото на И.Инджев – знаем защо…
До ЛЮБО НИКОЛОВ:
Абсолютно прав сте, господин НИКОЛОВ. Централното газоснабдяване е основна стъпка от програмата за повишена енергийна ефективност. Дори не е задължително наличието на абонатна станция. Всяко семейство е в правото си да реши как ще се отоплява – на газ, на пелети, със слънчева енергия /солари, колектори/, с термопомпи и възможните комбинации между тях.
Преференциалната цена на ел.енергията, произвеждана от ТЕЦ-овете “с технологично предназначение”, отдавна трябваше да се премахне, но…
По темата “енергийните експерти” се правят на “умрели лисици” и не спират да припяват за “скъпия ток от ВЕИ”.
Честит празник на всички форумци и специално на автора:г-н Иво Инджев -сьвременен будител на Бьлгария.
http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/31444-ruskata-lyubov-kovarstvoto-a-ne-bratstvoto.html
Поразителното в линка е КЬДЕ се сьхраняват вьпросните документи и факта че вече 25 год. НЕ са добили публичност е обяснение за нашето сьстояние (обществено,духовно,икономическо и т.н.)
А продьлжението на престьплението е че статуквото не само продьлжава,прави се ВСИЧКО вьзможно да се промиват мозьците на младите генерации. Относително радостно е че не живеем вьв времето на Стефан Стамболов за да имаме неговата сьдба и кончина.
Rusofilistikus Bulgarikus е болест(при това заразна)която определено подлежи на лечение,но е необходимо поне минимално желание за излекуване от страна на болния.
Заслужени поздрави към истинския будител ИВО! Поздравления за всички БУДНИ и НЕПРИМИРИМИ колеги от форума!
Символът на будещата надежди Украйна е чудесен! Дано събуди и едни други славяни, които са ни най-братски комшии, но много са се заслушали в приспивните ай-люлю-люлю-люлю-ай-люлюлюшка-балюшка!- песенки и особено – мамещи сказки на дядушка Володя Путинайкин и неговите кгбстки молодцы-советници и геополитически разбойници. Ето един много показателен сайт – тежка теоретична трибуна на руско-сръбското евразийство и антизападничество. Само че… и на братска православна и посрещнала го онзи ден с огромно челобитие Сърбия дядушка Володя Путинайкин йпоспира газа и се говори, че нещо са му се опънали в Белград и очень разгневился. Едно че нямат пари да си платят досегашния газов масраф. Друго че- все пак Сърбия е това, не е Узбекистан- средното, старото поколение сърби знаят какво е Запад, половин милион карат с европейски пенсии като бивши гастарбайтери, младите натам гледат, всички наоколо са я в НАТО, я в ЕС, я в двете, и не върви да кажеш- ние не щем Европа!
Така че- ще се събудят и сърби, и беларуси, както се събудиха украинци и молдовци!
http://www.geopolitika.rs/index.php/en/
Питам се, колко ли още украинци ще трябва да пролеят кръвта си, за да се пробудят заспалите в самодоволна себедостатъчност европейски “путеринги”, да пренебрегнат ориенталския си рахатлък, да превъзмогнат небалканския си “бакалски интерес” и прогледнат отвъд “провалящата се украинска икономика и 45-те милиона граждани”?!
За мен украинските мъже освен будители на заспала Европа са и освободители, защото в тази война с Империята на злото проливат кръвта си и за нашето бъдеще!
Уважаеми господин Иво Инджев, Честит Празник, Будителю!
Поклон пред мъртвите и уважение към живите ни БУДИТЕЛИ. Честит празник на всички БЪЛГАРИ!
И аз смятам, че един от най-достойните за поздравление днес е стопанинът на блога, г-н Иво Инджев!
Честит празник, Будителю!
http://www.faktor.bg/hlyab-i-pasti/31444-ruskata-lyubov-kovarstvoto-a-ne-bratstvoto.html
Бих искал този свят празник да не бъде символ на надеждата, а на гордостта от победата на гордия дух на българския гражданин. Но ясно е – трябва отново да се катерим по стръмния път на националното помъдряване, да носим на плещите си не само несправедливостта,но и заблудите, които едни хора сеят вече 70 години, сега с помощта на съвременните технологии – и това са непростими грешки в исторически план,защото го допускаме.
Вярвам, че има надежда за изцелението ни – и това е принципната позиция на една от коалиците в НС. Трудна, жестоко провокирана, но защитаваща националната независимост. Умните хора трябва да и помогнат.
Рано е да се радваме на украинското възраждане, ние минахме по този път, с големи надежди и жалки предателства. Още повече, че големия брат ще хвърли гигантски ресурси, за да възобнови господарското си влияние на “империя без граници”.
Г-н Инджев,
Позволете скромно да се присъединя към поздравите за един истински БЪЛГАРСКИ будител и да ви пожелая перото ви да остане все така остро.
А що се отнася до търгашите, които бакалски продават българския национален интерес, и до рАЗИЙските фирми (нещо към 300,000), които не плащат никакъв данък печалба в бюджета на РъБъ – просто трябва да се говори и пише за това, и невнесеното да се събере с лихвите.
Обзалагам се, че ще се намери накрая политик с достатъчно cojones, който да го направи.
Ех, какъв живот ще настане, бюджетът ще се напълни за десетилетки напред, а “петата колона” ще ходи да предава вторични суровини, за да си издава в-к “Дума” и сайта русофили.еу.
Респект!
Явно и от Румъния звъни будилник към нас! КОГА ЩЕ ИМАМЕ ТАКЪВ УЧЕБНИК?
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/11/01/2403405_istoriia_na_komunizma_v_rumuniia_-_uchebnik/
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК Г-Н ИНДЖЕВ!
Привилегия е да Ви четем всеки ден.Благодаря и на всички участници във форума за споделените размисли и публикации.
Радвам се за Украйна, свободна от комунистическа зараза в Парламента.Надявам се да “ги стигнем” украинците на следващите избори.
Без да искам се получи красноречив контраст с горния ми постинг за Румъния. Предупреждавам-четете долното излияние на дебелогъ..ото ченге само с ефективни хигиенни средства!
http://offnews.bg/news/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_8/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2_411910.html
И от мен, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, скъпи г-н Инджев! Бъдете здрав – Вие и вашите обични близки!
Честит празник г-н Инджев и Ви благодаря за хубавата статия!
Наистина ние сме странен народ, изглежда неизлечимо болен от “стокхолмски” синдром. Имената на най-големите предатели и родоотстъпници (русофили) сме закачили по най-големите си улици и булеварди.
Честит празник на г-н Инджев и на всички читатели и коментатори в блога.
Искам да ви преразкажа виц, който чух(колкото и странно да е по един руски канал).
Путин вижда демонстрация на своите противници пред Кремъл. Пита Сталин какво да прави.
Сталин му отговаря:
– Трябва да направиш две неща:
Първо: да разстреляш демонстрантите. Второ: да боядисаш Кремъл в синьо.
Путин го пита:
-А защо в синьо?
А Сталин му отговаря:
– И аз си знаех, че няма да ме попиташ за първото.
Предговор към новоизлезлия учебник по „История на комунизма в Румъния”
„В момента отваряте един необичаен учебник. Въпреки че е написан от някои от най-добрите (и млади) специалисти в тази област – научни изследователи и преподаватели, служители или сътрудници на Института за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния – с идеята да бъде учебно пособие, настоящият труд е нещо много повече от това. Той възстановява и систематизира в достъпна форма близкото минало: условията, при които се раждат и живеят вашите родители и голяма част от преподавателите ви. Както вече съм казвал,комунизмът за съжаление не е само една идеологическа фикция
Той е среда и начин на живот в един леден свят. В името на комунизма загиват хора, заради страха от него не се раждат деца, в негова чест се е ляла потта на вашите родители. В този свят е имало и радостни моменти, които трябва да оценявате и разбирате като такива. Самите вие сте последният и най-важният от тях, като първото поколение, родено в свободния свят. Именно затова, с този учебник се опитваме да отворим за вас, но и за вашите родители, един прозорец към миналото, без омраза и пристрастност, без гняв или примирение.” /…/
д-р Мариус Опря – председател на Института за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния
Докато ние спим и празнуваме ден на будителите, северните ни съседи се събудиха!
Нашите академици-историци вероятно чакат нашия учебник да го напише “професор” божидар димитров. Или георги седефчов – нали и той е историк.
Ракети „ PATRIOT” срещу свободата на словото
В Деня на народните будители радетелите на патриотичните ценности у нас, накупчени около „програмните си” ракетни установки на границата ни с Турция насочиха този път мерника си срещу свободата на словото. Велизар Енчев бе свален от ефира на СКАТ понеже мислел със собствената си глава, а не с тази на Валери Симеонов. Дори декларацииките за послушание, които патриотчетата в парламента следваше да подписват, вричайки се във вечна вярност на собственика на СКАТ, са невинна закачка в сравнение с днешната флагрантна и цинична проява на патриотична смелост, гарнирана с псевдобудителски плурализъм, поставени под общия знаменатал на простотията, наречена патриотична партийна дисциплина! Патриотизмът по нашите географски ширини май заприлича на вид онанизъм, при който практикуващите го, позабравиха да сядат на удобната си ръка, за да изтръпне като чужда преди да натисне бутона на ракетите „PATRIOT” срещу свободата на словото.
Честит празник, Будителю! Пожелавам все така орлов поглед върху действителността и лъвско перо! На всички мислещи блогери пожелевам /както и до сега/ не само да четем, но и да подпомагаме процеса на освобождение от руско робство.
Павле, “историографския екип” рубладжии си го подбрал перфектно за целта, добавям само андрэй пантев като академичен ментор! Има си хас без него!
Честит празник г-н Инджев.
Пожелавам Ви непоклатимо здраве, и все така да борите с изящното си перо, мрака на пост-комунистическия социо-говнизъм дърпащ като руски пранги към дъното нашата Клета Майка България.
Истинско удоволстяие да Ви четем и дано се намерят повече млади и достойни Ваши последователи да множат плодовете на Вашето Българоугодно Будителско дело.
Поздрави от Америка
Chestit praznik g-n Injev, jelaia vi zdrave i Bog da e s Vas
Честит празник, уважаеми г-н Инджев! Привилиегия и удоволствие е за мен всеки ден да Ви чета! Вие сте моят БУДИТЕЛ, Вие сте БУДИТЕЛЯТ на цялото ни семейство!Поздравления за всички съмишленици от форума! Бъдете здрави, казвам го с искрена благодарност за коментарите ви!
Украинците се доказаха като смел и доблестен народ. Възхищавам им се! Защо ли ми се струва, че Украйна много по-бързо ще се отърве от руското робство и ще започне да се развива като нормална европейска държава, отколкото България…/стига разбира се европейските бюрократи да не й сложат прът в колелото/.
– Ами защото вече извършва лустрация, десъветизация, дерусификация. Все неща немислими у нас.
Г-н Инджев, позравлени за това че сте
единственият български общественик, който назовава истината за българо-руските отношения с истинските има имена.Моля ви при удобен случай разснете на българите , колко дълбоко е залегнала зависимостта ни от Русия.
Когато Г н Инджев говори даже и путинолижците мълчат.