Борисов получи днес управленския мандат , но не и пълното удовлетворение от драматургията на напрежението. Реши да го поддържа до последния миг с изявлението си, че утре можел да го върне.
Напрежението, както знаем, е отделен жанр. Това ни стана ясно в зората на демокрацията, но не само защо тя се оказа нещо сложно- не е като „резни си, апни си”, или „ори, мели- яж”. В голямото си мнозинство българите научиха за съществуването на съспенса (suspense) в киното през същата онази зора, която направи възможно легалното разпространение на западни филми чрез видеокасети.
При Борисов досега обаче нямаше съспенс. Той крачеше напред с вид на победител при всички обстоятелства- дали ще бяга от властта или ще я взима пак на абордаж, от него бликаше самоувереността на предизвестения хепиенд.
Днес обаче държи финала отворен до последно- нещо като отворен дюкян ( на надеждите), нещо като комбинация от сус на турски ( “млъкни” на български) и pants( панталони) на английски.
Предстои му да разбере, че отвореният дюкян не винаги е секси и че оставянето на отворена вратичка за бягство и извинение в случай на провал е съмнителна, направо мъженствена постъпка.
Да не говорим, че говоренето „или ще го върна, или не” е „мъдрост”, която напълно съответства на оксиморана „друга алтернатива”, т.е. на другата другост.
Ще видим утре какво ще стане и дали ще има връщане или задържане. Честно казано, май е добре да се поуспокои положението вече, че доста напрежение се събра последните месеци.
На другаряТ милиционер му треперят мартинките – така не му се иска да управлява и да се скрие зад нечий гръб, откъдето да джавка и да говори безсмислици!
И милиарди за харчене , пардон за крадене май не останаха.Никой не го хвали и потупва по рамото откъм запад, защото го видяха, че клони на изток.
Нов спад, 40 рубли = 0.89$
Бокови циркчета. Отчайващо пошло.
https://www.facebook.com/events/744093805669276/?ref=29&ref_notif_type=plan_mall_activity&source=1
Трябва да призная – изгубих баса! (бях се басирал с приятел, че Боко Рапона няма да посмее да стане премиер) Логита беше проста: Рапона смее ли да се противопостави на Европейската Комисия и да започне строителството на ЮП, както един Виктор Орбан, например? – Не смее! А може ли наш Боко да събере смелост, както един Костов, например, и да откаже на Путин започването на ЮП? – Не може да събере чак толкова смелост! Е, тогава му остава да прехвърли отговорността за това на някой друг, както само той умее. Явно съм подценил ЕГО-то Му, и той не можа да отстъпи премиерското място, което би било истинска благотат за страната. И трябва да сме готови за смехотворни и главозамайващи въртележки от Негово Нищожество Тиквоний, Император на Простаците в България!