Паметник на поваления през септември 1978 г. в Лондон от отровата на отмъстителния режим в София български писател Георги Марков се появи днес в градинката на площад “Журналист” в столицата.
Скулптурата е дело на пловдивския майстор Данко Данков , а оформлението на строящия се в момента кът, където паметникът ще бъде открит официално следващата седмица, е заслуга на архитект Радион Петров.
Спонсор на справедливото дело е българският хирург Георги Лазаров от САЩ.
Надписът гласи: “Живите затварят очите на мъртвите,мъртвите отварят очите на живите” ( по идея на Димитър Бочев)
Предстои му да се въздигне на заслужения пиедестал на 11 ноември с церемония, на която се очаква стълпотворение на настоящи и бивши политици от последните 25 години в държавата, която не намери друг начин, освен частното спонсориране, за да почете един от най-ярките символи на духовната съпротива срещу българо-съветския комунизъм.
Страхотно! Дано не го открадне или съсипе някой, докато полицаите пият кафенце, пазейки паметника на съветската армия.
Браво! Макар и след 25 години да отдадем залужена почит на един достоен българин. Но кога ще бъдат осъдени убийците му?
Добро дело.
Но още по-добро е ако “Задочни репортажи за България” започнат да ги изучават в училище – това е, за което трябва да се борим. И вярвам, че ще стане.
Чудесна новина! Най-после!
Най-сетне! Ще бъда там. Горги Марков е меко казано велик писател. Поклон пред паметника и благодарност за всеки който е помогнал той да бъде издигнат.
Вече съм го казала.Великият публицист,есеист,писател Георги Марков.
Г-н Инджев ,по талант и продуктивност Вие сте следваштият.
Това са. Други няма.Може би и Иво Беров.
Ште го почетем.Адмирации на г-н Лазаров и скулптура Данков.Не е Рашидов и Минеков нали.
ЕДНО ХУБАВО, ДОСТОЙНО ДЕЛО!
ПОКЛОН!
А онзи грозен, агресивен и гигантски исполин стърчи така че да се вижда отдалеч и държавата го пази и чисти… извинявам се за тафтологията.
Тази благородна инициатива заслужава адмирации! Това е достойна почит (макар и с закъснение) към един от великите българи и десидент през епохата на тоталитаризма!
P.S. Грешка: “дисидент”, вместо десидент.
Радва ме новината. Площадът дълго време беше занемарен. Лятото го видях малко по-спретнат и се чудех какво ще сложат в средата.
ДА – Задочните репортажи трябва да бъдат изучавани и обсъждани в училище! а и след това.
И от мен нищо по-различно.
Браво! Най-сетне! Георги Марков е един от най-великите български писатели. Есетата от Задочните репортажи за България трябва задължително да се изучават в училищата и университетите. Само “Белият мерцедес” да беше оставил за поколенията пак би бих честит, че съм негов сънародник и съвременник.
Браво, вижда се вече слънчев лъч!!!
В Рио Де Жанейро най-високия паметник е на Исус Христос! Царя и Спасителя ! Единствения ! Божия Син, придобил човешко тяло, за да страда за нас и да ни спаси!
В Християнска София, най-високия паметник, разположен в сърцето и е паметник на войник Безбожник-Комунист, Убиец на Българи – борец срещу Исус Христос.
Изказвам най-дълбокото си Възмущение от този Факт! Както и от Факта, че българската милиция се държи Неграмотно-Просташки и пречи на Правдата! Нека тези, които пазят паметника на Безбожника, ги постигне заслуженото!
Похвално! “Децата” от моето поколение трябва да четат “Репортажите” като учебник.
Крайно време беше!Защото творчеството на този МЪЖ беше камбаната,която с тревожния си звън будеше,възвестяваше и напомняше,че отвоюването и спасението на душите ни е лично дело.И още-в ръцете ни е да си върнем времето и да го направим наше! Поклон пред светлата му памет!ПОКЛОН!
Моята леля Мара е познавала Георги Марков от тубдиспансера в Искрец. Имал е страхотно излъчване и бляскав интелект. Бил е някак “необикновен” и “изключително чаровен” човек.
Смятам, че “Задочните репортажи” трябва не само да се изучават в училище, но и да бъдат основа за разбирането на онова време.
Чудесно!
Ще дойда на откриването (от 400 км).
Дано нещо не ми попречи
Наред с “Задочните репортажи”,в училищната програма по история задължително да се въведе и “Хайка за вълци” на Ивайло Петров.Дай,Боже,но не вярвам.