БОРИСОВ И ПЪРВАНОВ : РЕСТАВРАТОРИ НА ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД ВЪЗСТАНОВЕНИЯ ПАМЕТНИК НА ЖИВКОВ В ПРАВЕЦ
Днес, по вече установена традиция, българските медии канят събеседници да споделят спомени от навечерието на 10 ноември 1989 г., когато по заръка на Кремъл управляващите се преустроиха, за да се устроят за десетилетия напред с власт и пари, базирани на фалшифицираната история.
Чуват се какви ли не щуротии- например, че първият свободен митинг бил след 10 ноември, макар че той се състоя всъщност на 3 ноември, седмица преди падането на Живков, когато да си участник беше все още опасно. Няма да досаждам със спомени за собственото си присъединяване към него…
Също така категорично се твърди за голямата изненада от смяната на режима, а истината е, че за прехода към капитализъм най-доверените хора на режима са се готвили отдавна.
Моя милост чу за пръв път от един български банкер, че положението е много тежко, дори катастрофално и предстоят страхотни катаклизми още в средата на 80-те години. Трябва да съм честен: не му повярвах, продължих си относително безгрижното живуркане ( бях щастливо свободен човек като кореспондент на БТА в Бейрут, където нямах началник над главата си и бях приел опасностите от всекидневните бомби и снаряди, куршуми и отвличания на чужденци като цената, която съм готов да платя за тази относителна свобода).
Когато прогнозата за катастрофата на социализма се материализира в доклада на Петър Младенов след свалянето на Живков, в който наследството се определяше като „апокалипсис”, си зададох въпроса: какво ли са знаели по върховете на държавата, след като един банкер е знаел толкова много още преди 4-5 години, за да прогнозира апокалипсиса. Дали са стояли със скръстени ръце или са си подготвили отстъплението с цел настъпление, което наистина се случи след бързо прегрупиране?
Но да спра дотук, за да не изневеря на заявката си, че няма да ви занимавам с някаква претенция за частица от „героизма” , свързан с 10 ноември. Връщам ви към една ноемврийска публикация в ivo.bg от 2010 г., за която нямам абсолютно никаква заслуга. „Вината” е на Бареков, чийто сайт BNews се подмазваше на Борисов по онова време и публикува следното реформаторско- пардон, реставраторско интервю с внучката на Живков, в което тя хвали Борисов за неговия живковизъм, какъвто дори и в нейната партия никой не е проявявал.
Ще добавя само, че подобни суперлативи за Бойко сипеха и други „знакови” фигури, като завеждащата дружбата с преродения в Русия бивш Съветски съюз Светлана Шаренкова. Тя демонстрира близост с Бойко в интервю на 25 април 2012 г. в предаването „На светло с Люба Кулезич” в ТВ7, в което моя милост беше първоначално поканен от водещата, но забранен от началника Бареков ( и публично наруган от Кулезич с 10 минутна тирада без право на отговор) , след което бях заменен с Шаренкова като събеседник.
Същата се похвали в едно откровено електронно писмо (публикувано в ivo.bg миналия декември), че е направила действащия президент Георги Първанов „лице на отношенията между Русия и България” и както виждаме, лицето Първанов дефилира с дясната си ръка в орташкия кабинет между него и Борисов в днешно време.
Живкова благодари на Борисов за Живков
Иво Инджев ⋅ ноември 21, 2010 ⋅
Bnews:
Само Бойко е честен и оцени Тодор Живков публично
неделя, 21 ноември 2010 г.
Ива Капкова
Внучката на Тодор Живков оцени по достойнство честното признание на премиера Бойко Борисов в ефира пред Мартин Карбовски, че не може да бъде сравняван с бившия Първи, защото няма неговите заслуги за страната. Борисов може да се гордее с това, че го сравняват с Живков, смята Жени Живкова, която напомня, че той е единственият, признал честно приноса на дядо й, дори БСП не се е осмелила да го стори досега.
– Госпожо Живкова, чухте ли признанието на премиера Бойко Борисов, че не може да бъде сравняван с Тодор Живков, защото не е направил и частица от това, което той е създал в България?
– Да, чух го и след това го прочетох.
– Доволна ли сте, че най-сетне някой го каза на глас, и то не кой да е, а един премиер?
– Смятам, че това е една оценка на политик от новото поколение, която той даде, смятам, искрено, защото надявам се, наистина вижда и чувства нещата по този начин. Това е една оценка, която до този момент никой друг политик от ранга на премиер или от позицията на Бойко Борисов, не е давал до този момент. И смятам, че това е изключително ценно и достойно от негова страна, защото моето мнение е, че той наистина мисли така.
– Тоест, вие смятате, че това е негова позиция и той не се е изтървал случайно в ефира?
– Мисля, че той не се е изтървал случайно. Смятам, че той е чакал удобен момент. И както в случая беше така поставен въпросът и беше направена така съпоставката между него и Тодор Живков – просто той каза това, което мисли.
– Отдясно го обвиниха, че реабилитира Тодор Живков и го заплашиха, че ще го клеветят в ЕНП?
– Не се учудвам от това, което се случва от страна на дясното пространство, защото те отричат като цяло всичко, което е свършено положително по времето на социализма. Така че реакцията им можеше да се очаква. За мен достойно и смело това, което направи премиерът Борисов, защото никой, дори от социалистическата партия, до този момент не е дал подобна оценка за времето на социализма и за това, което е построено, градено и това, за което са работили толкова много хора в България. Пак повтарям, че това наистина е една достойна постъпка. Надявам се, че премиерът Борисов би могъл в случая с много аргументи да защити тази си оценка.
– Мислите ли, че може да му попречи, чисто политически, заради поста, който заема, заради властта?
– Надявам се, че няма да му попречи. И затова пак казвам, че той може с аргументи да извади факти, на които да стъпи и да се базира, за да защити оценката си. И смятам, че така трябва да постъпи, най-вече заради себе си.
– А чисто човешки – като внучка на дядо си, какво изпитахте, като чухте думите на Бойко Борисов в първия миг?
– Аз лично почувствах едно удовлетворение.
– Изненада ли ви признанието му?
– Да, изненада ме в някаква степен това, че той се осмели публично да го каже, въпреки че аз знам неговата оценка, че е такава, но той не я споделял досега толкова открито и по този начин. Смятам, че това е една благородна и честна постъпка от негова страна, защото смятам, че той наистина го мисли.
– А вие намирате ли някаква прилика между него и дядо ви при съпоставката на портретите им?
– Съпоставката е интересна, естествено, тя би могла да бъде обработена така, че да е по-близка, чисто визуално. Смешна и интересна, нищо повече. Но в крайна сметка мисля, че Бойко Борисов би трябвало да се гордее с това, че го сравняват с един държавник, който е имал възможността, според мене, да направи наистина доста за България и да се задържи на този пост над 30 години.
– Мислите ли, че Бойко Борисов подражава на Тодор Живков, че го копира по някакъв начин?
– Не знам дали го копира, той го познава сравнително добре, по-скоро познава неговото отношение към хората. И ми се струва, че по-скоро Бойко Борисов се стреми да има човешко и достъпно отношение към обикновените хора, с което печели и което много други политици не правят. Така че в този смисъл бих казала, че може би има в някаква влияние от Тодор Живков, а не че го копира. Малко политици се държат по този начин непринудено с обикновените хора.
– Как живееше преди една година – тогава депутатът Евгения Живкова, сега само дизайнерът Жени Живкова? По-лесно, по-трудно, какво се промени за това време?
– По-спокойно ми е в момента. Имам много време за творческа работа, да се занимавам с бизнеса си. И това ме удовлетворява на този етап. Не съжалявам, че не се кандидатирах за сегашното Народно събрание.
Сигурно е досадно да сочиш на слепците едни и същи очевидни неща и да знаеш, че няма никога да ги видят.
Otvraten sam ot predatelstvoto na reformatorite i nai mnogo ot alchnoto cheveche Radancho 6efa na DSB.Te padnaha v kapana na Boko i oligarsite koito znaiat kolko alchni za dalaveri chrez vlasta sa reformatorchetata.Radancho laje pred kamerite i ne moje da nadskochi kompleksite si.Kuneva i Lukarski zaobichaha mutrenskoto si obkrajenie koito im podadoha malko ot kokala.Tova 6te trae kratko za6toto realno istinskata zadkolistna koalicia e GERB,DPS I Parvanov.
Тази снимка не може да се възприема нито в политически, нито в исторически, нито в морални категории, а само с остра реакция на стомашно-чревния тракт, дето му казват ескулапите!
Апропо, има ли снимка на канцлерката Меркел на гроба на Хонекер? На Хавел – пред гроба на сесесерския наместник Хусак? Доналд Туск-пред Берут или Герек? На левия албански премиер Еди Рама-пред гробницата на Енвер Ходжа? На Бъсеску, че и Понта-пред Георгиу-Деж и Чаушеску! Че то май дори и на Путин пред гробовете на Сталин и Брежнев поне официално документирана няма! Няма и на Орбан пред Янош Кадар!
Това обяснява почти всичко за дереджето ни…
А иначе реставрацията тръгна с пълна пара не само в символичната сфера…
http://www.standartnews.com/balgariya-politika/ministar_vasileva_nyama_da_svalya_moratoriuma_za_shistov_gaz-261538.html
Не е честно само за Борисов да се пише вижте и родословното дърво и на останалите в правителството по точно в коалицията който и да пипнеш я партизански внук я ченге.
Има нещо, което още ме смущава от тези времена. Идва Митеран, кани група отявлени комуняги и ги обявява за дисиденти. Още нямам обяснение за този факт. А че Превратът на 10 ноември е под диктовката на КГБ, е ясно:
http://frognews.bg/news_48913/Prevratat_na_10_noemvri_%E2%80%93_pod_diktovkata_na_KGB
П А М Е Т
94% от най-младото поколение (на възраст между 16 и 30 години) споделят, че не знаят почти нищо за този период.
40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена. 92% не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок.
Познанията за епохата на комунизма се опират преди всичко на личните впечатления и разговори. Незначителен е делът на хората, които знаят за този период от книга (10%), филм, публицистично предаване (16%), училище или университет (10%).
Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период, лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах. Така
постепенно социализмът бива забравян,
а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират, коментират от „Алфа рисърч“.
Резултатът е налице:
– Докато мнението на анкетираните през 1991-ва за периода 1944-1989-та се разпределя, както следва:
Негативно 76%;
Позитивно 16 %;
Не мога да преценя 8%,
– Разпредерението на мненията днес е вече:
Негативно 25% ;
Позитивно 55%;
Не мога да преценя 20%.
Някой беше казал, че народ, който не помни миналото си е осъден да го изживее отново!
На ход е управляващата реформатолска коалиция и в частност – новият Министър на образованието!
Свободата иска ЕКЗАРХ! Не ще Караджата.
Остава ми да се надявам на чудо като виждам какво случва!
Според мен откъсването от Русия се отлага, което означава бедност и корупция. Това е резултат от “добрата” работа на медии и повсеместният отказ на българина да направи информиран избор.
Много дълго ходих на протестите почти до края на март и бях изумен от това, какво са готови да простят по-голямата част от протестиращите на Геройкото и същевременно с каква ненавист говореха за Костов.
Чекисти и комунисти спечелиха войната срещу българите.
Фамилията Живкови сега разформироват БСП, защото просто вече не им е необходима – те си създадоха ГЕРБ начело с техния личен телохранител ББ, те си имат също така Валентин Златев и Красимир Гергов (отново свързани лично с Фамилията), те си имат хора на ключови места в службите и МВР. На кого изобщо си мислите, че принадлежи тази държава или по-точно тази територия в ЮИ Европа?
Реформаторския блок не можеше да не влезе в коалицията. Дори от ДСБ да бяха отказали, Пръмовица щеше да пристане на Боко, Лукарски също. Троловете на коминтерна, богато заплатени от Путин, сега бълват жлъч и внушават униние и разочарование у честните хора, най-често, представяйки се за едни от нас. Радват се, че ДСБ е най после омърсена чрез прегръдката си с Рапона – ето, сияят те от радост, никой вече не можел да говори от позицията на последна морална инстанция. Добре, нека да стиснем зъби, да преглътнем жабетата. Нека трезво да помислим – кой беше по добрият начин да помогнем на ПРОСТАЦИТЕ – като влезем в коалицията, или като останем в опозиция? Могат ли те, ПРОСТАЦИТЕ, да реформират страната сами, да спрат повсеместния упадък? Имаме ли време да наблюдаваме отстрани. Кой вариант беше по добър за реформаторите – запазване на стерилна чистота и упреци за страх и безотговорност или директно навлизане в джунглата на българския обществен живот, в опит да намерим изхода? Отговорите предстои да получим.
Ето малко спомени от далечната 2002г. – съвместни бизнес срещи на президента ГП и гл.секретар ББ с пратеници на Станко Суботич.http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1458527
Eto kakvo prochetoh v bloga na d-r Filipov,; Сред моите любими басни е „Тиква и бор“ на малко известния словенец Антун Гледжевич (1656 – 1728):
„Тиква с лазещи ластари
тъй високо се издигна,
че овошки изпревари —
до върха на бор достигна.
Самохвалка и надменна,
тя прегърна здраво клона
и доволна, възхитена,
дигна взор към небосклона.
Почна да се смее бора,
изруга я, вежди свъси,
но възвишен, заговори
с думи праведни и къси: —
Твойта слава кратко трае!
Щом завее зимен вятър,
осланена, то се знае,
ти ще рухнеш на земята.“
Послеслов: Като отдавнашен представител, да не кажа сред пионерите на „литературната журналистика“ в България, моя скромност винаги се е борила за налагането на високи стандарти
Поклон пред жертвите на комунизма!
И нека поколенията не забравят престъпленията на най-унищожителната идеология за всички времена.Оцеляваща като вирус и днес най-вече в България и Русия.
EVGENI и МИРИМА – уви, на 100% сте прави.
Съгласна съм с Вас г-н ЖИВКО БОЕВ.
Ако всеки направи нещо в тази държава за нея, без да се страхува от мнението на разни “димитровци”, нещата могат и да тръгнат към добро. Аз не съм песимист, но винаги съм казвала, че Мойсей е говорил директно с Бога, но 40 години води своя народ през пустинята, за да забрави робството. Ние вървим само 25. Но моята надежда е в децата и във внуците ни.
Все пак не се разбра таваришите социалистолози ЗАЩО се питали настоящите камсамолци за периода 1944-1989г.?!?
По същата логика могат да ги питат за периода 9-10 век, или 15-16 век, например!
Докато не се преподава истинската история подкрепена със доказани факти, ниКОЙ от камсамолците НЕ може да изразява “мнението” си за 1944-1989г., защото НЕ е пряк участник и свидетел на презрен(л)ият “социализъм”!
Вместо таваришите социолистолози да проверяват нивото на проникване на большевишката пропагадност в училищното “образование”, ТРЯБВА да се постараят камсамолците да получар адекватно и обективно историческо ОРАЗОВАние, а не да пригласят 45+25години на большевишките си покровители!
Защото вместо със социология при “социализЪма” имаше само стЪкмистика!
Nadejda vsiaka ostavete . Ne skochim li sokro ot biagashtata pateka , i da tichame dori 2500 godini , milimetar niama da sme se pridvijili .
Интересно разпределение г-н Тинков,
– Разпредерението на мненията днес е вече:
Негативно 25% ;
Позитивно 55%;
Не мога да преценя 20%.
Но аз лично бих се заинтересувал за причините да са такива!