Последният път, когато бях обявен в телевизионния ефир за изрод, поне не бях посочен поименно.
„Изроди” беше определението на Ангел Джамбазки от ВМРО , визирайки противниците на АЕЦ „Белене” по времето, когато бях член на допуснатата до телевизионни дебати официално регистрирана за целта група опоненти в рамките на дискусията преди референдума за този руски неустоим магнит за корупционерите в България.
Междувременно се сдобих с наградата, да каже нявга Борисов, че съм идиот ( на 17 юни тази година- помня го, защото беше ден след представянето на книгата ми „Течна дружба 2”).
После по негова заръка изпълзяха в двете най-големи частни телевизии слугите му Цецка Цачева и Цветан Цветанов да ме ругаят за дързостта да предположа като анализатор афинитет на Борисов спрямо управление с БСП ( нещо, което -надминавайки очакванията ми- се потвърди с опита на Борисов да приобщи БСП към властта с предложение да й отстъпи председателското място на парламента и цели 4 министерства).
Явно значимостта на моята скромна личност, без да мога да си обясня защо, се е покачила дотам, че днес бях заклеймен вече поименно като изрод. Каза го в сутрешния блок на ТВ7 изгърбеният от товара на болшевишката импотентност Костадин Чакъров, последният кабинетен пудел на килимчето пред трона на диктатора Живков. Бил ме слушал снощи ( в интервю по повод любимия му режим на сем. Живкови).
Как се реагира на подобни изстъпления от екрана на една телевизия, която се задъхва от проблемите си и от презрението на мнозина погнусени публични личности заради клеймото, което й лепна палачинковият Бареков, поради което отрепки сипят гадости и лъжи в присъствието на усмихнатите водещи?
Наскоро отново бях обруган от същия екран, но реших да не реагирам- лудият, когото бяха настанили в студиото да им прави лудото шоу си изигра ролята на плашило, което удобно служи на мутиращия комунизъм с антикомунистическия си лай без начало и край, с който вероятно бабите плашат внуците си и така обосновават страха от антикомунизма: „ виждаш ли , чедо, ако не слушаш, ще те дам на този Жеков да те изпапка, затова трябва да слушкаш и да станеш примерен комунист като пораснеш” ).
Това, че Чакъров, слугата на диктатора, ме нарича изрод, е голям комплимент- колкото и когато Борисов ме обявява за идиот. Само че Живковият ибрикчия ( който с бяло на устата изтърси сладострастно още определението „минетчии” пред усмихнатите си домакини ), посипа скромното ми име с лъжи, които са лесни за опониране, но и лесни за попиване в съзнанието на зрителите, ако не им отговориш.
Ще маркирам само за протокола, защото въпросният минава за последна инстанция, владетел на истината за комунистическото минало и като нищо изреченото от него ще плъзне и ще се добави към останалия боклук, гравитиращ из интернет около моята персона (залегнал дори в Уикепедия като „достоверна” информация).
Не, не съм „наплюл дечицата” от любимата му комунистическа Асамблея на мира, в която по прищявка на обслужваната от него др. Людмила Живкова беше впрегната да се лигави цялата тогавашна НРБ. Вбесил съм го с няколкото истини, които успях да кажа- например, че корените на тази прищявка са си чисто съветски като част от най-важната опорна точка на съветския комунизъм да пропагандира до припадък „борбата за мир”, докато същевременно се заканваше да закопае цели страни и народи заради нежеланието им да строят комунизъм.
Ако за „наплютите дечица” като лъжа всеки може да се увери в сайта на Нова телевизия, то за лъжата, че съм бил награден с орден от Първо главно на ДС хората доста ще се затруднят да проверят. Офицерите от ДС, които са вербували, награждавали, наказвали и т.н. по линия на ДС са (без)надежно прикрити с препрани биографии. Мнозина от тях са надменно богати и никога при никакви обстоятелства не биха си нарушили осигурения комфорт на удобното задкулисно мълчание, за да защитят такъв, като мен, от подобна хипербола. Те с наслада са наблюдавали как от години обявяваха моя скромност за ( най-малко) полковник, че дори и за някакъв мистичен злодей от антикомунистическото американско задкулисие, което дърпа конците едва ли не на държавата.
За първи път такава роля ми вмениха през пролетта на 1993 г., когато ме посочиха в уводна статия на в. „Дума” като „кинжал” , готвещ преврат срещу „чудесното” правителство на Мултигруп, т.е. на руската мафия, назоваващото се „Кабинета Беров”. После на острието на кинжала на комунистическия реванш се оказах набоден самият аз, „заклан” с шумно уволнение от поста главен директор на БТА. Инструкцията на гл. редактор на „Дума” Стефан Продев (който имаше неблагоразумието да ме оприличи на Индже войвода, мислейки, че ме заклеймява с определението „еничарин”), публикувана на в специален коментар на първа страница на официоза, беше да бъда предаден на забвение. Изигра нещо като като ритуален танц на червенокожите върху журналистически гроб, при който напушените чернокожи повтарят в транс: ” взехме му скалпа, забравете го”!
Обаче възкръснах като главен редактор на два национални всекидневника.
От „Експрес” ми се наложи да напусна под натиска на рекламодателите, като упражнилият телефонното право на забогателия внезапно след 10 ноември (зет на члена на политбюро на ЦК на КПСС и първи секретар на Украинската компартия Владимир Шчербицки- последният от старата гвардия, когото Горбачов не смееше да смени от поста му в политбюро и съветски шеф на Украйна полковник от ДС,) Борислав Дионисиев и неговата „Булвария”. Натискът да се махна от вестника ( заради публикациите в „Експрес” срещу нарушаването на югоембаргото, станало основа за натрупването на първоначалния капитал на организираната престъпност у нас) беше публично дирижиран от директора на НДК Христо Друмев на правата на „домакин” на редакцията, с което пряко шантажираше собствениците и дори журналистите .
А в. „Демокрация” напуснах след разногласие ( по измислен повод, за да има основание да се разделим, свързваха ме все пак с предишния шеф на СДС, подалия междувременно оставка Филип Димитров) с Иван Костов.
След тройното уволнение в рамките на 3 години и след 5 години коментиране за „Свободна Европа” ( и епизодично коментиране за световната емисия на БиБиСи) се озовах през есента на 2000-та година в най-гледаната, в новосъздадената БТВ ( която избрах пред предложенията да водя „Панорама” по БНТ или създаващия се тогава сутрешен блок на Нова телевизия).
Уж ме бяха „погребали”, но пръв не издържа и не спази инструкцията на началника на пропагандата Продев не друг, а „честният частник” ( както сам се наричаше) Петьо Блъсков. В неподписана, т.е. в уводна по своя смисъл статия, озаглавена „Сини стратези планирали разкол в правителството”, Блъсков публикува буквално следното на 20 юли 2001 г., бранейки слугински величието на величеството Сакскобургготски от моя милост:
„ Стратегът на комплота бил водещият на „В десетката” и бивш главен редактор на „В десетката” Иво Инджев, твърди източникът”
Ето какво още са му нашепнали на Блъсков от изток:
„Планът предвиждал атака по триъгълника Ахмед Доган-Илия Павлов-Симеон Втори. Първата част от него включвала идеята да се удря по желаещите да влязат във властта, но имат агентурно минало. Това ще засегне най-вече хората на Доган”.
Нима моя скромност не е велик- направо активен борец срещу признатия днес комай от всички ( най-вече от завистниците за неговата власт, пари, влияние, непотопяемост и т.н.) партии и политици извън ДПС султан от Бояна! Което не попречи, макар да съм стратегът на борбата срещу Доган и ДС, същият Блъсков да ме обяви не толкова отдавна в едно телевизионно шоу по Нова телевизия за офицер от ДС ( за което поисках право на отговор и му затворих устата като лъжец).
Офицер, полковник ( според един известен, истински дори, а не като Жеков, бивш дисидент), стратег на борбата срещу ДС и Доган, но и същевременно орденоносец на ДС, еничарин ( като Индже) идиот, изрод…
Що за държава сме, след като е възможно една толкова подритвана, неовластена, многократно уволнявана и маргинализирана ( от две години в БНТ съм отново забранен в публицистиката) журналистическа фигура на СВОБОДНА ПРАКТИКА може да бъде издигана в култ по подобен малоумен начин от телевизионни и високи политически трибуни!? Тези хора нямат ли си истински врагове, че се занимават с един обявяван за мъртъв, стъпкван многократно с уволнения, давен в плюнките на президенти и премиери скромен публицист с отрязан излаз на „голяма трибуна”, до която бива епизодично допускан ( безплатно, като част от наказанието) предимно за „цвят” и „запълване на дупки” в името на лицемерния плурализъм?!
Ако теглим чертата, ще излезе, че Блъсков, без да иска, е познал в неосъзнатото ми възвеличаване: само някакъв титан ( стратег) може да предизвика такива гръмотевици. И не ми вменявайте нескромност, моля. Просто обобщавам фактите за които нямам никаква заслуга – да му мислят онези, които ги произвеждат.
Благодаря за вниманието, ако сте прочели горното за долните нещица, споделени като реалност в моето малко обобщение.
P.S. Пропуснах да отбележа сред “любимите” лъжи по мой адрес изваденото от контекста на официалния документ на комисията по досиетата изречение, в което се казва на практика, че на офицерите, онези с изтритите досиета, е било заплащано във връзка с моя милост ( така пише ” плащания във връзка” с Иво Инджев), интерпретирано най-напред от вестника на петата колона “Стандарт” като ” Инджев е получавал заплата” от ДС, след което лъжата се завъртя като безспорен факт, добавен към останалата мръсотия върху главата ми.
Има и още “компромати” на това бунище- “еврейският ми произход” , че съм бил партиен секретар, че съм работил за “Дойче веле” ( уви, единствената западна радиостанция с българска секция, която не ми е подавала ръка- явно в резултат на лично “доброжелателство” отвътре), че жена ми била от ЩАЗИ, барабар с родителите си, че съм бил връзката между ЩАЗИ и ДС ( !) , че съм агент на три разузнавания ( според наградения от Първанов “писател” Петър Христозов) , че съм “превербуван” от ЦРУ ( според Андрей Рачев във в. “24 часа”) и т.н.
На всичко това президентът Първанов сложи обобщението: безобиден журналист.
Г-н Инджев,
Вие сте един от малцината журналисти, които не потъпкват журналистическата професия, за да угодят на властимащите.
Е, вярно – имате си малка мания, Първанов, но кой ли си няма нещо подобно:)
Уволнявайки Ви от бТВ, властта Ви направи услуга, която, разбира се, отне известно време, за да бъде правилно оценена. Вие станахте политически независим, а от Вашите писания започнаха да зависят много хора. И затова Ви удрят, вкл. и секретарката на диктатора. Парадоксално е, че на 10-и ноември, 25 години след приемането на оставката му, неговите приближени сътрудници получават ефир. Представете си във ФРГ на 9-и май 1970 г. да се изявяват секретарите на Хитлер. И да говорят срещу някой от противниците на нацисткия фюрер.
Стискаме Ви палци – ние, авторите от http://boikob.blogspot.com/
Между другото, г-н Инджев, може и да сте пропуснали, но вчера Газпром каза, че “Южен поток” вече не им е приоритет, а със спестените $ 30 млрд. ще строят тръбопровода към Китай.
http://kommersant.ru/doc/2607226
Поздравления Г-н Инджев!
Ругатни идващи от питекантропи са комплименти за свестни хора като Вас.
Иво, просто и човешки – не се трови с бълвочите на тази гнусна пасмина!Ясно е от чии удари ги боли най-много.
Г-н Инджев,
Ценя високо вашия журналистически талант и се отнасям със симпатия към вас като личност. Имам, обаче, определено разминаване (макар и не пълно) с вашата гражданска позиция:
България все още няма национален елит, който да защитава интересите на своя народ. Има два псевдо-елита – единият про-руски, проводник на интересите на Кремъл, а другият – про-западен, защитаващ влиянието на Белия дом в страната. Нечестно е да се премълчава подлата роля на единия от двата елита и да се обвинява само другия за всички злини в страната. Подобна нечестност държи този обезверен и деморализиран народ далече от истината.
Без да изпадам в сантименталност, ще посоча разликата между преследвачите Ви и Вас уважаеми г-н Инджев: Вие сте обичан от много хора – читатели, приятели, съмишленици и още, а на тези хора това чувство и внимание им е фундаментално непознато.
Затова за нас днес е светла дата на демократичното начало, а за тях е скръбен помен на отнетото им насилие и власт.
Блестящият Ви талант да осветлявате правдиво злополучията у нас, кара злостните им автори да се гърчат от злоба и безполезност.
Това, че не обиждате не Ви прави безобиден, а полезен! Благодаря Ви.
В България може да се случи и каже всичко!Аз съм доволна,че поне в лицето на неколцина журналисти-Инджев,Христов и др., чувам истини,които аз самата съм осъзнала.Има все още и историци,като Пламен Цветков.Благодаря на г-н Инджев за изказаното мнение за Знаме на мира,нека се чуе и нашия глас.Комунистическата пропаганда не спира да говори за Людмила Живкова,една правешка принцеса,а нито дума за царица Елеонора,принцесите Евдокия и Надежда,съпругите на генерали,министри,работили като милосърдни сестри по време на Балканската и първата световна война?Отбелязахме 100 години от Балканската война,а за тези жени,нито дума,защо?Защото още се въртим в омагьосания кръг на комунизъм,простотия,лъжи и манипулации!Каква разлика между бозите на Тошков,така мисля се казваше журналистчето,което обикаля света,неясно с какви пари, и документалния филм за Бандараците?
Както и да го погледнем, да бъдеш мразен и руган от комунягите /и т.п. отрепки/ си е признание и висока оценка! Бих казал – ЗВАНИЕ дори!
Да знаете как само /добронамерено/ Ви завиждам!Но… знам, че постигнатото от Вас не е даром и не е за всеки! Че е плод на ТАЛАНТ,себеотричане, много труд и
ЯКИ ТОПКИ!Все качества неприсъщи на червените нищожества!
Възхищавам Ви се!
Горд съм, че Ви познавам!
– Зад гърба ти някои те обвиняват.
– Няма значение. В мое отсъствие им разрешавам и да ме бият.
СОКРАТ
“безобиден журналист”
Толкова безобиден, че само при споменаване на името му, на всички Гоцета по всички земни кълбета започва видимо да трепери лявото им око, речта им става нечленоразделна, започва обилно слюноотделяне.
Г-Инджев,
Вие сте утвърден, класен журналист.Вас ВИ харесва широк диапазон от нашето общество.Притежавате висока ерудиция и широко познание.Властта трябва да се стреми да я харесвате, а не Вие нея.Винаги ще има удари-от близки и чужди.От близките боли, а чуждите се възползуват.За себе си съм решила да се въздържам от коментари,защото в това смутно време съм зле разбрана.Ценностната си система няма да си сменя.
Нека се присъединя към “уважаваните от мен” Чакъров, Блъсков и да добавя нещо, което не зная как са пропуснали – за протокола 🙂
Вие (освен всичко изброено)сте и един вербовчик, господин Инджев – завербувахте толкова много хора с достойната си, завидна обществена позиция на надежден ориентир в това наше “интересно време”.
Бъдете здрав, защото онези пак са тук…
Г-н Инджев, надявам се да ми повярвате, но аз нямам друга медия,
освен Вашия блог. Не им гледам телевизиите, не им слушам радиата, не им чета вестниците поради една единствена причина – не им вярвам. Вярвам само на Вас. И се образовам пак от вашите статии. Например – не знаех нищо за таврийските българи, не знаех почти нищо за горяните, няма да изброявам повече, излишно е. Благодаря, че Ви има. Да сте жив и здрав и Бог да Ви пази.
“Спомени от Народната република”. Тя до голяма степен събира носталгично настроените хора, макар и да има критично настроени спрямо това, което е било преди вече 25 години. Тони Димитров публикува снимка, на която Леонид Брежнев дава огънче на Тодор Живков и пише: “Kaто видя на български политик ей така Обама или Путин да му палят цигарката – ми се обадете да ида да гласувам за него !!!!”
О, позволете само да добавя, няма да е честно от моя страна, чета само и единствено в-к “Стършел”. поради същите причини.
Благодаря, че Ви има! Желая четящите Ви последователи да станат милион, само тогава Родината ни ще се оправи. Петър Камбарев
Четейки колко много участници във форума Ви ценят и поздравяват, г-н Инджев, ми се иска да се присъединя и аз към тях.
Не винаги, /макар доста рядко/ съм била съвсем съгласна с тезите и посланията ви, но винаги съм ценяла и ценя начина по който ги излагате – културно и почтено – с това Вие сте пример за качествена журналистика.
За съжаление имаме малко качествена журналистика в България – натирена в Интернет, където голямата широка публика няма достъп. В казионните медии се е ширнала зрелищната журналистика, нескопосано показваща, кой и как й дърпа конците.
Колкото до обидите и насмешливия, подигравателен тон към Вас – българската поговорка “…по високо дърво камъни да хвърлят…“ казва достатъчно.
Накрая, лично да Ви пожелая:
Успех и за напред не само като журналист, но и като писател.
Считам блога, но и книгите Ви изключително полезни за цялото общество.
Аз бих се притеснил ако тези невежи изроди ме хвалеха!
Защо един беден и честен човек не хукна срещу Вас а все угоени лъжливи старци ??? Явно са толкоз тъпи или със замъглени мозъци та не осъзнават, че всъщност Ви възвеличават. Човек дори да е имал съмнения за вашето минало, сега може да бъде абсолютно спокоен кой сте! Вие сте този, който избистря тежката лъжа, сипеща се върху народа от армии слугинска “журналистика”. И как да ви обичат?! Те плащат милиони за тези лъжи а Вие ги разбивате само със силата на духа и едно перо!
Да, права е госпожата, която казва, че освен всичко друго, „идиотът” Инждев е и „вербовчик”. И не само вербовчик, ами и сектант, даже гуру на опасна секта , сектата на едни наглеци, дето си позволяват лукса да не се поддават на обработка и човек не знае „как да ги подхване”с добро не става, с лошо- също. На всичкото отгоре има и талант, як талант като шило дето в торба не стои, пробива някак всякакви цензури и вече започват да си сверяват часовника по него.Я вижте каква секстантска навалица е във форума му! Не дават лоша дума да се каже за него! Направо озверяват започват да им се привиждат сибирски мечки в къщи.
Dai Boje poveche takiva “izrodi i idioti” na BG. Badete zdrav g-n Injev, blagodaria, che vi ima.
Истината почти винаги е проста, дори скучна, тя се обосновава с проста и доказуема фактология.
Хората в повечето случаи не приемат простата истина, склонни са да вярват на конспирациите, слуховете и “сенките, които раждат чудовища”.
не е редно да се обиждат хората,трябва да се изтъкват само факти,без обиди !честно си казвам,по отношение на секциите в Турция и за мнението за циганския терор по селата,одобрявам Ангел Джамбазки ,иначе го намразих заради това че каза преди време ,че уличните кучета трябвало да се избият !!ако искаме да сме цивилизована държава,както на запад,трябва да има зоополиция като САЩ и да се отнасяме с уважение и към хора и животни !!
Налага ми се да се повторя но поводът изрично го изисква. Когато някой от готовите “опоненти”, кавичките не са приумица, да удавят в една вирткапка г-н Инджев влезе в база данни като коментатор на БиБиСи, Ройтерс, ФТ, Франспрес, АП и всички останали медии по които истинската журналистика си сверява часовника тогава могат да се поздравят с “победа”. Пирова. Защото те до един, повече или по-малко страдат от това което наричам СИИ. Синдром на Изгубената Изключителност отпреди точно четвърт век. От фактори тогава, сега са само безпомощно джавкащи по един “безобиден журналист”. А в същото време талантът и неподражаемото майсторство на непоколебимият и не цепещ басма никому стопанин на блога избуяха със страхотна сила.
Минавам за далеч над “средно информиран нашенец”. Признавам си обаче, че по някои от любимите ми теми именно ИИ ми отвори очите. Никога не съм допускал, че в курвенската си политика на двойната ни освободителка раззия е стигала и стига и сега толкова далече. Четете и разпространявайте двата тома на “Течна дружба”.
Бог да ви пази, г-н Инджев!
Г-нИнджев,бьдете все така горд,полезен и ОБИЧАН!Щастлива съм,че Ви познавам!
Личният обслужващ персонал на ТЖ и колониалната кремълска администрация в НРБ отново е излезнал на телевизионен припек осигурен от болшевишките им праводаващи!
Оставена без прекият им началнически контрол, лакейската номерКЛАТура си спомня с блаженство за съвместните ИМ възвратно-постъпателни движения с повече от 25-годишна давност. Но пък за компенсация си е издействала благинката да си ги припомня пред телевизионните трибуни на своите господари – бивши или не дотам!
И разбира се ,че ще ги хвали, след като тя друго НЕ е правила. Какво са там някакви са невръстни деца сбрани от “братските” и “вражеските” държави, за “пацифистката” болшевишка пропагадност , която прахосваше много над 50% от БВП за “пацифистка отбрана” на болшевишкият райХ?
Щом като “империалистите” не вярват в “пацифисткият” милитаризъм на таваришите, време е да се включат и децата в “пацифистката” насоченост на съвеЦкият милитаризъм.
Г-н Инджев,
Аз пък помня как наскоро някой манипулативно ви нарече манипулатор. Твърдеше, че е на 17 години. Повярвал, че е възможно човек да води честен и достоен живот. Огледал се и се почувствал излъган.
ай-ай-ай
От мен: Бъдете здрав и все така ‘манипулативен’!
Бог да ви пази г-н Инджев!
Съдете ги тези дебили, не ги жалете, те имат пари!
Господ здраве да Ви дава г-н Инджев! Мисля,че Вашият блог трябва да се превежда на английски и руски и да има видео – нещо като Power Point на Вашите материали!
Пу-пу ! Да ти е живо и здраво Его-то, още дълги години да ни радва с перото ! 😉
Моля, по-горе да се чете: ‘Повярвал Ви, че е възможно човек да води честен и достоен живот.’
Г-н Инджев,
Мога да жи пожелаяа само добро здраве.
Игнорирайте комуно-гювендиите “полковие дами”, и “вся остальная непьющая сволочь”.
Когато Те не могат да Ви оборят могат само да пръскат срещу вас слюнка , жлъч и отрова. Това е тяхната примитивна тактика (не стратегия защото не виждат че са обречени и ще измрат като динозаврите)
Ние сме с Вас
Дано станем 2 милиона и да иметем тази гмеж вън от България.
Поздрави от “Пиндостан” 🙂
Към Woland:
Естествената реакция срещу изцапаното от кучета на тротоара е да го заобиколиш. Само че по моя път е направо бомбардирано с подобни кучешки отпадъци и нямам друг начин, освен да сложа каналджийските ботуши- ако искам да вървя напред и да не се съобразявам с намерението на помиарите да ме отклонят от пътя. Освен това те си ги колекционират мръсотийките, складират ги в интернет и ме замерят с тях. Не си правя илюзии, че мога да почистя виртуалното пространство, но поне мога, въпреки погнусата, да регистрирам някое мое възражение. В противен случай те се позовават на мълчанието ми като на доказателство за “правотата” си.
Г-н Инджев,
Моят коментар беше за това да имате здраве и сили да продължаватге да пишете все така и да громите комуно-брантиите с безпощадното си перо (толкова за игнорирането).
То е по-силно от “каналджийски ботуши” понеже “Ръкописите не горят” (имам предвид вашите а не нелепиците написани от продажни кучета като “Латунски” и “Ариман”)
След години никой няма да си спомня за тях, но всички ще говорят за Вас
Колкото до епитетите с които Ви обиждат, те са изречени от недостойни екземпляри на човешкия род, (от рода на доктора на “маркуческите” науки, исполина на бюългарската пожарникарска култура, продължителя на делото на Винету и.т.н ББ). Тези индивиди са сплав от високо-държавническо безкултурие, парвенющина и висша степен на бай-Ганювщина специално отгледани и култивирана за целта в ДС инкубаторите много преди 1989.
Те се захранват от същата хранилка която създаде изкуственият преход към “псевдо-демокрация” замислена в кулоарите на КГБ и успешно приложена в страни като нашата и Унгария.
За щастие маските на тази пасмина слаби въжеиграчи паднаха и те се откроиха явно като ретроградна клика дърпаща надолу развитието на тези страни и на Русия. Путинизмът като теория и практика се сгромоляса тотално (докато има да се изхарчат половин трилион долара). Тяхната идея (ако въобще имат такава) е обречена, и не е далеч моментът когато те разбирайки че са на другия бряг на историята ще започнат бързо да се оглеждат и преориентират в стремежа за оцеляването си. Всичко е въпрос на време.
Важното е че ви има и перото Ви ги громи безпощадно. Всяка статия написна във Вашив блог е пирон в техните ковчези.
Поздрави
Уважаеми г-н Инджев! Позволете да ви разкажа любимия анекдот на (покойния вече) голям български футболен съдия Любен Радунчев (бате Любо). Та, в първенството на бивша Югославия отборът на “Цървена звезда” губи мач, а суперзвездата им Драган Джаич е неузнаваемо слаб. Пресата разкъсва от критика, по сръбски обилно гарнирана с обиди, и отбора, и Джаич. В понеделник Джаич отива в бръснарницата (си), където е негласната му среща с навиячите на Звезда. Сяда на стола, заобикалят го навиячите и един от тях започва “нелицеприятния диалог” с думите: “Драгане, лошо пише у пресата?”. Джаич невъзмутимо отговаря: “Ама пише!”. Звездашите тъжно потвърждават: “Е, па, пише!”. Джаич продължава: “Важно е да пише! Лошо е кога спре да пише!”.
Колко хора Ви обиждат, ама ИМЕННО Вас обиждат, дето нито бихте, нито имате възможност да им затворите устата с любимото им право на силния с властта си, а самите тези хора Ви обиждат в ролята си на някакви Луни, светещи с виртуалната отразена светлина на превъзнасяни лица и събития, рожби на някакво пейзанско, недомислено статукво, чийто ефект е видим днес навсякъде, а и ще бъде виждан още дълго. Просто, предсказвайки вчера това, което виждаме днес, или днес това, което ще видим утре, Ви обиждат. “За нас е обичайно да издевателстваме над тези, които не (ни е изгодно да) разбираме!” (перефраза на Гьоте).
Добавям и себе си към другите, които Ви четат, уважават и обичат.
България няма да загине щом ражда великани като Иво Инджев.Пожелавам Ви здраве,здраве,здраве.И щастие,господин Инджев.
Г-н Инджев, вече съм ви писал/а, че идните поколения на България имат нужда от алтернативен учебник по история на последните седем десетилетия, написан от вас и други експерти, които се позовават на факти, а не на кремълската пропаганда. Но четейки сега поредния ви материал, мисля, че е не по-малко важно да напишете за поколенията и биографията си. Перипетиите, през които сте минавал и минавате в професионалния си път, илюстрират много добре времето на соца и пост-соца и могат да отворят очите на много хора, както вашият блог отвори моите.
Идва им края. Смешното в ролите, които си разменят опитвайки се да смачкат свободното антикомунистичвско слово, е в обречеността и на словата им и на писанията им, и на самите тях като физически тела.
Студената война, от която вече м тракат зъбите, ще ги умори бързо-бързо.
Иво Инджев им съблича кожусите на лъжата и те знаят, че в лютата зима на Втората Студена война, за тях оцеляване няма.
Дерзай Иво!
Да не ти пука. И все така им разплитай конците по РЪБъовете.