В ivo.bg продължавам публикуването на четива от руски автори, обитаващи информационни острови на руското свободно слово. За този мост към алтернативната на официалната пропаганда руска журналистика особено много допринасят безкористните преводи на ВАСИЛ КОСТАДИНОВ.
По този начин читателите ще могат да си спомнят за потулената у нас история за руската агресия срещу Грузия от 2008 г., когато президент беше Георги Първанов ,а външен министър беше днешният вицепремиер Ивайло Калфин. Позицията на онази България по въпроса за разправата на Русия с малката, православна, черноморска, традиционно свързана с Русия малка Грузия ( колко много прилики с нас и колко малко, направо никаква солидарност от наша страна!) през август 2008 г. и откъсването на Абхазия от нея ( подготвено от ударно раздаване на руски паспорти на абхазците преди ударното нахлуване на руските танкови колони, артилерия и самолети) беше …никаква. София не реагира иначе, освен с присъединяване с няколко изречения на ниско ниво от името на Външно министерство към осъдителната позиция на Брюксел.
Освен всичко друго, мога да свидетелствам като наблюдател, който изключително внимателно следеше ситуацията през август и следващите месеци, че българските медии тогава се ограничаваха с чужди публикации за ставащото на отсрещния окупуран от Русия черноморски бряг. Въпреки моето усърдие не успях да издиря нито една критична журналистическа българска позиция спрямо руския побой над Грузия. Месеци наред се “поснишавахме”, докато бурята утихне. Този позор за българската журналистите беше индикатор за срива в медийната свобода в България, за чието унизително днешно място под номер 100 в класацията на “Репортери без граница” днес мнозина се вайкат безадресно. Адресът обаче е същият: нищо не се е променило по върховете на българската медийна действителност през изминалите т 2008 г. години, ако не броим рокадите в препродажбите на собствеността, търгувана заедно с безправните журналисти и останалия обслужващ персонал.
А ето и наносите от руската окупационна буря в Абхазия, която руският автор Матвей Ганаполский иронизира като “щастлива окупация”.
Абхазия в задънена улица
Превод от руски за ivo.bg
ВАСИЛ КОСТАДИНОВ
Русия изведнъж се сепна. Стана ясно, че проклетият Саакашвили не само не е арестуван, не лежи поне десетка в панделата, не хапва затворническа каша, а точно обратното. Пътува си по европейските столици, изнася лекции за проклетите цветни революции и, освен това, отново се цели в грузинското президентство. И не защото в йерархията е втори след Бога, а защото Иванишвили – настоящият първи и екипът му не са никакви политици, а само безлични ловци на бившата слава на управлявалите преди него реформатори. Нищо ново не е изградено, за Грузия отново се говори като за вино-мандаринен рай. И не е за чудене, защото сега най-важното е ловът на предшествениците. Обаче, историята често ни поднася неочаквани уроци, така че възкръсването на Саакашвили е напълно възможно. Може да не е точно неговото, а на някой от неговия екип с неговите идеи. Грузинците изведнъж си спомниха, че преди за тяхната страна се говореше като пример за страхотни реформи и модернизация.
Една от основните идеи на Саакашвили е, че окупираните през 2008г. от Русия Абхазия и Южна Осетия, трябва да бъдат върнати. И Русия, която е много чувствителна на тази тема, реши отново да си напазари Абхазия.
По познат вече модел – пари в замяна на бъдеща война в региона.
С една дума, на 24 ноември в Сочи президентите на Русия и Абхазия подписаха споразумение за “сътрудничество и интеграция”. Документ, както беше заявено, издига отношенията между двете страни “на ново ниво”. Главното в документа е формиране на общо пространство за отбрана и сигурност, чрез създаване на обединени сили на Русия и Абхазия, подчинени на съвместно командване.
А колко пари Русия троши за анексираната и непризната Абхазия. В периода 2009-2013г. руските бюджетни инвестиции в „помощ” на Абхазия са в размер на 11 милиарда рубли (350 милиона щатски долара по тогавашен курс или по 70 милиона годишно).
Този път г-н Путин вдигна по-високо летвата – „Поставихме нови задачи и дългосрочни цели. Те са подкрепени от сериозно финансиране – през 2015г. за прилагане на споразумението ще бъдат отделени за Абхазия 5 милиарда рубли (100 милиона долара по днешен курс) “.
Преведено от канцеларски език, за да започне нова война с Грузия, когато тя пожелае да се присъедини към НАТО, в замяна на тези милиарди, Абхазия ще набута военните си бази в близост до границата с Грузия, плюс финансиране от Москва за главатарите на разнебитеното райско кътче.
Разбира се, сега по телевизията вият, че новият рай в Абхазия е съвсем близо, но малко хора се питат защо в отсъствието на война, денонощна охрана от Русия, красивото море и магическите плажове, в Абхазия туризмът например е в пълен крах , Не смея да попитам, къде са руските пари, как работи националната икономика в условията на щастлива руска окупация, че някой ще вземе да се обиди. Но Абхазия е в задънена улица, от която се опитват да я измъкнат с … познахте – руски военни бази.
Даааа, страшен е Саакашвили. Дори от разстояние.
Матвей Ганаполский , http://www.echo.msk.ru/blog/ganapolsky/1443220-echo/
Нека тук си спомним и за един голям грузински политик, блестящ интелектуалец, поет, писател и полиглот, дългогодишен дисидент в ссср и пръв президент на независима Грузия, който с цената на живота си я изтръгна от мечешките лапи.
Това беше ЗВИАД ГАМСАХУРДИЯ-вечна му слава и памет!
Той беше свален с прокремълски преврат и убит. Но тогава светът се прехласваше по Елцин и Козирев, тогава абсолютни галфони като Строуб Талбот плещеха фантасмагории за Русия като мил и верен партньор, а за ЗВИАД лигльовците от СNN и цялата световна левичарско-либерална медийна тайфа скимтяха “ау-у-у-у!, ама той е грузински националист и предизвиква напрежение с Кремъл,колко лошо!” Никой не му помогна, напротив, помагаха на Кремъл, че мир да има и таварищ Строуб да си чете стиховете на Тютчев спокойно.
Така ЗВИАД се нареди сред жертвите на западната кекавост пред сесесерщината и нейните мутации. В жестоката си книга “Предадената Никарагуа” Анастасио Сомоса ( не му кадя тамян, но режимът му не може изобщо да се сравнява с варварската касапница, която устройват извергите от Сандино -ей! таварищ любамыр каларав как воевал смело рамо до рамо с тях в Ботаническата в София!)пише към Картър , който отказва помощ на Никарагуа- “ще дойде ден да проклинате вашето съзнателно бездействие пред съветския империализъм, а жертвите му няма да дават мир на съвестта ви!”
Няма кътче на планетата, където да е стъпил руския ботуш и то да не се е превърнало в пустиня от райска градина!
Светът се нуждае неистово от промяна на тази благодатна за агресорите територия. Русия трябва да се демократизира и цената на петрола е тясно свързана с това. Този народ ще се излекува от имперската си надменност тогава, когато започне да се срамува от действията на политиците си!
Което всъщност важи с пълна сила и за българите – време да започнат оздравяването на политическото пространство с хора нямащи никакви връзки с репресивните органи на България и Русия!
Май същото се готви и за нас- раздават се неконтролируемо български паспорти на руснаци докато достигнат достатъчно количество за териториални или автономни претенции или поне специални граждански права. илиhttp://nikolaymarchenko.wordpress.com/2014/11/29/%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%87%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B0/
Статията е на опозиционната активистка Ксения Собчак, но не успях да дам линк- съжалявам.
Мисля, че тактиката на Русия в тези местни окупационни войни не е фиксирана предварително, а се развива (или спира) в зависимст от силата на международната реакция, от степента на международната солидарност и отпор в момента, които те не могат да предвидят и затова в началото на всяко “освобождение” службите им са в изключителна активност, събират спешно и понякога НЕПРЕДПАЗИВО информация за обществените настроения от де що има представител на “петите” им колони по света.Стават непредпазливо нагли,защото бързат, и ако имахме истински ДАНС, тези моменти биха били златна жътва за разкриване на ИНАЧЕ СПЯЩИ петоколонници.
Спомням си ,че по това време какви ли не познати,с които не се бях виждал и чувал от години, колеги по международни семинари и други съвсем случайно се сещаха за мен като между другото не пропускаха да зададат и въпроса: ” Абе,какво ти е мнението за Грузия, а какво мислят хората в България за тези събития?
Силата на международната реакция, която по онова време, за съжаление,не беше категорична(а от страна на станишевата България въобще липсваше!), определяше и наглостта на понататъшните окупационни действия.
Вече онгаляха до такава степен, че започнаха да пращат “зелени човечета”, където и когато си поискат. Какво препятствие може да бъде за тях една обща морска граница напр.? Даже вицове измъдриха от рода на “Путин взе Крим, Европа взе мерки”.
Путин е неуморим.Руският президент е подписал закон за създаването на свободна икономическа зона в Крим, съобщава ТАСС.Тя се създава за 25 години.
Питам се какво ще и е свободното на тази зона , след като преди беше решил ракети да разполага там.
Радост, успяхте да дадете линк. Благодаря.
–
Това, което видях лятото по нашето черноморие е алармиращо. Руснаци, собственици на хотели, примъкват фамилни рояци към България и се клонират с една осъзната цел (засега): да пазаруват в бургаските/ варненските молове. Мъкнат маркови пакети и сипят имперска простащина с огромен радиус на действие и с чувство за предопределение.
В тази връзка: няма ли езиков изпит за кандидатите за българско гражданство?
В Украйна алфа-догът има претенции за “изконно руските” Крим и Донецк. А в Грузия ЩО диреше алфа-кучето???
Там няма нито Крим, нито Донецк, които да са заселени с някави “изконни” и арийски роSSисти, а само някакви низши абхазци?!?
А, да, сега се “досетих”, алфа-роSSиста ги водеше фиктивно само за роSSисткоговорящи.
Сигурно трябва много да се “потрудят”, за да достигнат до ранга на чистиТЕ роSSисткославни арийски раШисти?!?
Към Стамбо, винаги съм се възхищавал на принципите и познанията ви. Просто сега реших и да ви го кажа.
Поздрави!
http://www.forbes.com/sites/nathanvardi/2014/12/08/farewell-putin/