|
В България е модерно едно псевдоляво говерене, предлагащо буламач от уж нови идеи – марксистки, реалполитически, националистически, славянофилски, геополитически, алтерглобалистки и пр. Есе от проф. Александър Кьосев.
Дойче Веле
Скръбна ноемврийска неделя, сутрин. Гледам предаването по БНТ с Георги Любенов. Малко след рекламите попадаме в епицентъра на хибридната война – Волгин. На Петър Волгин му е осигурен комфорт – друг събеседник, различна гледна точка обществената медия днес не е предвидила.
Вярно Любенов е там, но той, ако мисли, мисли сходно. И Волгин атакува, громи „дясното клише” – т.е. създава си плашила, а след това ги разпарчетосва без жал. Любенов поддаква ритмично.
Капитализмът не е едноизмерен
Накратко повтарям основното (извинявай, читателю): неолибералният модел доскоро е бил без алтернатива и несъмнено се е в състоял „обожествяване на пазара”, т.е. в това богатите да стават по-богати.
Момент. А че има разнообразни политики и позиции, че има или няма държавни регулации и вътрешни критики, че традиционните либерали, социалдемократи, християндемократи, националисти и пр. невинаги са съгласни с идеите на глоблните пазарни фундамендалисти („неолиберали”), че има борби за коригиращи неравенството механизми, трипатристки модели за осигуряване на работни места, добре работещи здравна и образователна система поне в някои от „големите неолиберални страни” и пр. и пр. – това са неща без значение за критика на глобалния Капитализъм Волгин.
Той минава върху точка номер две: вече не е така. Свърши времето на дясното клише, неолиберализъмът не е без алтернатива, появили са се нови идеи, а в наше време всичко е борба на идеите.
Новите хора, въоръжени с тези нови идеи преследват справедливо разпределение на благата, равенство, солидарност, защита на труда, противопоставяне срещу световния хегемон на неолиберализма САЩ, който досега е определял не само центъра на властта, но и самата картина на света.
Претоплят идеи от по-миналия век
Чакай, чакай… Нови ли са новите идеи? Бедните и богатите, трудещите се и капиталът, равенството, което трябва да се гарантира от държавата? Ако ме питат мен, нищо ново няма в тях – те са родени в средата на XIX-ти век, модифицирани по-късно, включително по ленински и сталински.
Просто марксизмът им е оцелял поради твърдоглавието на западната академична левица, живееща в изолирани кампуси, теоретически и емоционално, опазваща себе си и „комунистическата идея” през Лакан, Лакло, Хичкок и Славой Жижек. И намерила сгода отново да продаде на протестиращите маси по някоя и друга идейка из площадите на Occupy, но не и на киевския Евромайдан…
Истината е, че тя не си е свършила другата работата, тежкото задължение, което Фройд нарича Trauerarbeit – във връзка с провала на собствените си идеи от 1917 до 1989 г. Е, вярно, за това помага и историческият ревизионизъм…
Путин – пътеводна звезда на левите?
Докато аз съм се отплеснал и си мисля такива научни работи, Волгин отдавна е минал към точка номер три: защо толкова хора днес симпатизират на Русия и по-специално на Владимир Путин? Ясно защо – защото те са единствената реална алтернатива на неолибералния хегемон САЩ, единствената сила, която може да подкрепи новите идеи.
Ама чакай малко, Путин неомарксист ли се оказа? Да не би той да воюва в Украйна за солидарност на трудещите се и справедливо разпределение на благата, за държавно гарантирано заплащане на „цената на неравенството”? Мигар има поне следа от „лявост” в неговата политика, вътрешна и външна?
Но скоростното уравнение, с което се минава от точка две към точка три, е удивително просто и не търпи въпроси: лявото не е американско, следователно е руско. Освен това и Волгин сега, а и толкова други новопрорасли геополитици, работят с пълна, сякаш саморазбираща се синонимия: говорим Россия, подразумеваем Путин, говорим Путин…
Незначителни, достойни за презрение държавици
Е, нищо, че икономиката на путиновска Русия е тотално обвързана със същите неолиберални пазари, от които Волгин се възмущава. Не играе роля и това, че именно капиталистическо-пазарните цени на газа и петрола са позволили на днешното руско авторитарно управление да поддържа определен жизнен стандарт за руското население.
Нищо, че идейният фон на властта в съвременна Русия изглежда по-скоро консервативно-православно-славянофилско-имперско-евразийски. С лекота ни карат да забравим, че само преди година-две срещу Путин имаше сериозна опозиция, а ако днес тя е пометена, а руското население – консолидирано със замах, това се случи по особено демократичен и ляв начин: чрез манипулиран военно-патриотичен възторг, който подреди всички зад путинската линия.
Всъщност мнозинството руснаци я поддържат днес не от друго, а от цинично-грандомански ( всъщност травматични) националистически мечти за „славата” на Русия и СССР. Волгин изглежда също ги споделя: новият Владимир ще преодолее руското „унижение” (забелязвате ли сливането на образа на Империята с този на потиснатите и унижените?) и ще възстанови най-накрая полагащата се сфера на геополитическо влияние.
Руският “хардланд” ще простре бащинска ръка върху близкия геополитически пояс от незначителни, достойни за презрение държавици, чиито претенции за суверенност са просто смешни за всекиго, който знае поне малко за Газпром. Левите идеи ще възтържествуват.
Очевидно за това възстановяване-на-руското-геополитическото-влияние-което-е-равно-на-новите-леви-идеи са допустими всякакви средства. Например и директните лъжи. Позволено е, на нивото на офицалното говорене да се използват спокойни приятелски интонации и да се твърди най-безгрижно, че всичко това с нищо, ама наистина с нищо не нарушава лоялността към съюзниците от ЕС и НАТО, че никой, най-малко Волгин, не оспорва цивилизационния избор и пр., че разделението на „-фили” и „фоби” било смешно и пр.
Как да не ти писне?
Но на екрана продължава да тече бърза, припряно-манипулативна реч, а аз се бавя в разни анализи. В току що появилата се четвърта точка към внимателно аранжирания буламач от „нови идеи” – марксистки, реалполитически, националистически, славянофилски, геополитически, алтерглобалистки и пр., Волгин решава да прибави и малко зелено украшение.
Ако се присъединим към новата идейност и към руската сила, обещава ни той, това е гаранция, че „нашата земя няма да бъде надупчена за шистов газ” и че няма да се храним с ГМО. Ама питал ли е зелените дали си дават идеите за тия цели? Кой го е упълномощил да ги прикачва със зелникаво кламерче към ревера на Путин и да вика паралелно „рот фронт”? Той продължава да говори – бързо и леко. Не личи да е чел нещо за шистите и за ГМО извън списъка с точки.
Не мога повече, писва ми. И не изчаквам пета точка, гася телевизора.
Ех, Днепров, Днепров… Ех, любезни Любенов…
Неделна утрин. Ноември. Печал, би казал един забравен поет-символист. „Mourning sad morning”, пее Пол Роджърс от една забравена, стара рокгрупа. А аз си спомням, как в казармата също пеехме, но в дисциплиниран хор, великото ново-старо парче от сталинско време „Ой, Днепра, Днепра, ты широк могуч…”. |
Офтопик, но бързам да споделя нещо по руска тема, на което попаднах преди малко. Знаем, че днешната путинска пропаганда много чевръсто комбинира разни митове за руското величие от чекизма до царизма(Сибирският бръснар). Одите за благоденствието на царска Русия обаче се охлаждат от данните на руския историк по-долу и то от “най-блажен” период.
Следва изводът – въпрос: политическа система или нещо друго и по-дълбоко предопределя руската мизерия във всички исторически периоди, след като всички огромни природни богатства все си лежат там?
“По подсчетам Н.А. Рубакина, в Европейской России, бывшей, как известно, самой развитой частью Российской империи, годовой доход на душу населения в 1900 г. составлял 63 рубля, в то время как в США — 346, в Англии — 273, во
Франции — 233, в Германии — 184, в Австрии — 127, в Италии — 104, Балканских государствах — 101 рубль. Европейская Россия, делает заключение Рубакин, «сравнительно с другими странами — страна полунищая. Если 63 р. представляют сумму, приходящуюся круглым счетом на одного жителя, это значит, что у многих миллионов русских людей не выходит в год и этой суммы»[15]. /62/
Нямам думи! Отчаянието ми е голямо! Единствената мъждукаща надежда е, че все още има хора, които да напишат горното! Или пък (кой знае) Петър Петров Георгиев да се прекръсти на Струмин, например…
Опорноточкованият “независим” путиниски лакей отново е заслужил своята зарплата.
Лявопропагадният путинист защитава алфа-десният ТИРАН от “крайнолеви” позиции?!?
Как се съвместяват двете ТОТАЛно, направо ТОТАЛитарно противоположни неща, само Путин и придворните му платени ку.ви си знаят.
Но няма какво да се чудим, за Путин и Вольгин “лявото” означава само и ЕДИНСТВЕНО – ТОТАЛен,направо ТОТАЛноОЛИГАРХичен МОНОполен “държавен” КАПИТАЛизъм!
НО не какъвто и да е, а управляван САМО и единствено от гасударят им туПин и неговата КаГеБиска шайка, които са ЕДИНСТВЕНИТЕ “компетентни да управляват този така “справедлив” моноПОЛен “държавен” КАПИТАЛизъм!
А ,че този КАПИТАЛизъм, дори и да е напълно чист и НЕкорумпиран, априори влиза КОНФЛИКТ на интереси с останалата част от икономиката , която е “НЕдържавна”, левашките “интелектуалци” на туПин НЕ ги интересува.
Дали се дължи само на левашката , вече вековна лумпенизация или е и солидно орублена, ето на този въпрос трябва да си отговори “безкорисно” симпатизиращият на рАЗЗЗИЯ Вольгин!
В този ред на мисли се учудвам на протестите на БНТ и БНР от назначаването на Слави Бинев за председател на комисията по култура в Народното събрание. Не че съм фен на “господин ” Бинев, но мисля, че по манталитет и идеи много си подхождат повечето водещи , а и журналисти от двете медии с въпросния господин- дето се вика- лика- прилика.
Вярно е, че тази носталгия замазва истинското минало, но е грешка да се спори с изпитващите я. За тези, които са били на по 25-30 години през 1970-те тази епоха завинаги ще си бъде тяхната младост. А и битовото ниво и личните свободи в България тогава не са били толкова зле като в самия СССР или пък в Румъния. Поради това споренето с тази носталгия само заинатявя много иначе добри българия в грешни тези. Може би е по-добре да се пише за това как през “онези хубави години” България е била по-добре от СССР именно защото е била малко по-неточна версия на съветския модел.
Докато и нормални хора ползват комунистическата измамна пропаганда,прогрес не може да се очкава.
“Капитализмът не е едноизмерен”.
Ами той не само че не е едноизмерен,той не може да бъде измерван.Капитализъмът е едно от първите неща,които човека започва да прави в живота си,ей така от самосебе си,без никой да му препоръчва и насилва.Капитализъм на български означава стопанска,производствена дейност.Капитализмът не е откриван от никого и не е налаган от никого,и не е строен от никого,вкл. от нито една партия.Затова няма и не може да има капиталистическа партия.Вулгаризма на Маркс е възможно най-гоямата лъжа ,но извън философията.Неговите идиотски теории за експлотатация,класи,класова борба и победа на социализма и комунизма все още заблуждават много хора.
И по времето на комунистическия режим икономиката си е била такава,каквато винаги,само че комунистите ограничаваха правата на хората да развиват свободно своята стопанска дейност(капитализма).
Капитализма бил “пазарно стопанство”.Ами то няма “непазарно стопанство”.Пазара и парите са просто част от стопанаската(икономическата капиталистическата) дейност на хората.Затова,когато комунистите прекратиха комунистическата диктатура,нито един работник,инженерер,архитект ,учен и др. не се е пренастройвал от комунистическа към капиталистическа производствена дейност.
Строителя си строи и зида както преди Десети,така и след Десети,ватмана си кара трамвая също по един и същ начин-както до Десети,така и след това.
Повтарям отново-държавата е комунистическа и всичко комунстическо произлиза от този факт.
Т.нар.от комунистите “ляво” е оригинално комунистическо.Няма нищо “ляво”,което д ае антикомунистическо.Същото важи и за другата комунистическа глупост за “русофилията”.Няма русофили антикомунисти,следователно всеки русофил е комунист.Както и за колоната важи тази логика.Няма нито един петоколонаж,който да е антикомунист и антисъветчик.
БНТ и БНР са еманация на хората,които работят,управляват и плащат, в нея и извън нея.Провинциална история!Момченца и момиченца изплували до ефир и готови на всичко,за да останат там!Още плющи над главите ни пролетарско селския камшик на синове,дъщери и внуци!Сега като се развихри Слави Бинев всичко ще се синхронизира и ние пак оставаме емигранти в собствената си държава!
Групата с която Пол Роджърс пее песента „Mourning sad morning” се нарича “Free”. Верно, че е стара, но не е забравена.
Лоша новина за волгинци и прекрасна за родолюбците. Ах, дано не е само поредният блъф на лилипут.ин.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/12/01/2430350_putin_jujen_potok_niama_da_se_stroi_bulgariia_shte/?p=0#addcomment
Тези Мизерници и извънземни ще станат ако им се плаща добре. Изживяват се като пристрастни футболни коментатори, които коментират мач но тъй като са им платили добре, освиркват десния отбор и искат червени картони при всяка борба за топката. Резултата изобщо не ги интересува. Важното е зрителя да повярва, че левия отбор е по-добрия, дори и с 10 гола в мрежата. Така според тях се заработва хляба. То иначе ако каже истината, къде му е Майсторлъка на Баш Журналиста???
http://frognews.bg/news_81454/Miler-otseche-Krai-na-IUjen-potok/
За едни сватба (вярвам за почти всички българи, за други брадва ( за русофилите от български произход – продажници за шепа рубли и копейки). Що сега ББ не отиде в Маскве да се разберат с ВП.
Другаря Волгин е едно от най-дейните остриета на болшевишката пруруска пропаганда. Умелото боравене с думите и лекотата с която лъжат тези хора е смайваща.
Дано да си струва продажбата на душата му – халал да му е Путин и фашистката му родина на Волгин и волгинци! Защо тези хора не отидат да се радват на живота с пълни шепи на териториите, които е узурпирал претендента за съвременен император на новофашистка Русия??? Никой не им пречи – там могат да дишат с пълни гърди свободата, която им е предоставил комплексаря, оглавяващ империята на злото. Защо толкова се напъват всички да ни направят роби на господаря си? Във 21-ви век да не зачиташ желанието на индивида за свобода си е синдром за мания!
Радостното е все пак, че повече хора проглеждат за реалната рола, която имерската политика на Русия е изграла в живота на България. Колкото и да фалшифицират историята и да си затварят очите за неудобните им факти, не могат да ги скрият. Те са достъпни и човек може да се запознае с тях без посредничеството на хора като Волгин.