След като вчера ДПС се присъедини към скромния ми призив министърът на здравеопазването Петър Москов да подаде оставка (по морално-етични причини и поради нарушаване на конституцията поне в частта за подклаждането на омраза по етнически признак) днес разбрах, че няма да има други присъединили се. Вероятно ще си остана в „компанията” на ДПС в чисто политическия смисъл и това ще бъде удобно да бъда сочен с пръст с нова вина пред онези, които имат желание да ме натоварят такава.
Да, не е реалистично да се очаква, че едва проходилият министър ще си ходи. Означава ли обаче това, че трябваше да бъде „помилван” априори за безпрецедентното палене на един фитил в сламата, в която всички ние можем да пламнем от една искра?
Главният пожарникар на републиката мълчи по въпроса и злорадо оставя коалиционните си партньори да се пържат на ръба на провала, какъвто той, разбира се, няма да допусне съвсем на такъв ранен етап без да си е опекъл работата със следващ властови ход. По същия начин той премълча и кризата със Слави Бинев, чието избиране за шеф на парламентарната комисия по култура и медии напълно предвидимо взриви същите среди, от които долитат (някакви си, достойни за презрението на Москов либерални) критики срещу антициганското говорене.
Посланието на Борисов е ясно в неговата недоизказаност: като пилета в калчища сте без мен! И за съжаление, без да е дошло време пилците да се броят, равносметката от двете микрокризи е точно такава. Реформаторите и патриотите се клатят на пръсти върху табуретката с примка на шията, докато непоклатимият премиер бащински наблюдава лудориите им до момента, когато ще прецени за необходимо да ги напляска.
От една дискусия по Нова телевизия тази сутрин стана ясно каква е политическата конфигурация около затъналата в доста грозна кал линейка на министъра.
ДПС си взеха от заседналата линейка своето. То им беше поднесено на тепсия като шербет.
Реформаторите се гърчат в обяснителен режим с „аргумента”, че Москов все пак е казал истината. Така заприличаха на онези журналисти от БНТ, които се опитаха да оправдаят показването в новините как чеченец реже глава на руски войник, твърдейки (преди да бъдат уволнени по тази причина) ,че истината трябвало да се демонстрира такава, каквато е и че тази прямота е достойна за похвала. Но ако беше така, защо да не покажем в новините и акта на педофила?
Изпуснатата мярка, преминатата граница и вредата от това, поставена на кантара на въображаемите ползи, е „тънък въпрос”. Той не може да бъде третиран с дебелашко пренебрежение от хирург, който вместо скалпел използва брадва.
От въпросната дискусия се видя също разкраченото положение на БСП, чиито избиратели са сред най-върлите циганомразци. Как да им кажеш, че д-р Москов не е прав да заплашва циганите с лишаване от медицинска помощ по колективен признак! Ако питат червените си последователи, те веднага биха приложили някой местен вариант на „окончателното решение”, подсказан от практиката на Фюрера. Ето защо от БСП са измислили тезата, че шумът около казуса всъщност бил хитроумна маневра на управляващите за отклоняване на вниманието от гласуването на едни големи пари.
От позицията на ГЕРБ, изговорена в студиото, се потвърди очакването, че няма да има министерска оставка. Не че ГЕРБ споделят тона и изказа на Петър Москов, но чак пък да уволняват новоназначения си колега заради такива дреболии очевидно нямат намерение ( засега).
Случаят обаче е петно, което няма да се забрави. Прилича на онази руска приказка за дърваря и мечката, чиято рана от брадвата заздравяла, но не могла да забрави лошата дума, която й казал.
Така е, дърварското поведение в управлението на една настръхнала от междуетническа омраза страна прави лошата дума по-опасна от онези с брадвите, срещу които от(к)ровена дума на министъра уж трябваше да има терапевтично въздействие. Получи се обратното- камъкът в блатото рикошира върху репутацията на онзи, който го хвърли и получи аплодисменти от (почти) всички страни за този „подвиг”. Парадоксално е, но от факта, че в защита на невъздържаното му говорене скочиха леви, десни и всякакви, се видя, че тук омразата срещу циганите е комай единствената обединителна „кауза”, която обаче днес копае нови разделителни линии, заплашващи да се превърнат в окопи.
Познайте дали най-радостни от подобно разпадане на европейска България не биха се зарадвали най-много в родината на калашниците!
Нанесената рана остава и има опасен потенциал. Казвам ви го като човек, който 4 години е оцелял в условията на една гражданска (ливанска) война, в която на определен етап вече мнозина участници в нея не се позоваваха на причината за нея – просто хиляди сънародници с различна или еднаква вяра ентусиазирано се самоизбиваха заради всяка (нова) лоша дума, отмъщавайки за брат, сестра, майка или баща. Никоя вендета не е по-яростна и фанатична от лично мотивираната.
Иначе срещу личността на Петър Москов- нищо лично!
Да, изказването на Москов беше непремерено.
Все пак вече е политик, при това министър. А политикът – за добро или лошо – е хубаво да казва какво мисли, но само до някъде. И е много важно да мисли каквото казва, пък дори да е останал частично недоизказан.
Бойко Борисов се понаучи на това за 10 години. На Москов вероятно ще му трябва значително по-малко време.
Ако Москов е способен като министър – нещо което бъдещето ще покаже – ще е жалко да си тръгне заради едно такова нещо. Все пак, мисля че достатъчно патардия се вдигна, пък и съм сигурен, че ще има кой да му подшушне малко повече да внимава какво говори.
Любо Пенев, Кубрат Пулев, Димитър Бербатов – те показаха, че им стиска да кажат пред всички какво мислят, без значение на кой му харесва и на кой – не. Но едно е да си известен спортист, друго е да си министър. Мисля, че и Москов ще го осъзнае напълно това.
Тихо и самотно звучи Вашият цивилизован глас, г-н Инджев. България има да се развива стотици години.
Все пак у българина има една дълбоко вкоренена доброта, която винаги го е предпазвала от крайности. Той може да приказва какво ли не, но когато дойде решителния момент да се действа, българинът слуша гласа на сърцето си. Това е причината да бъдат спасени евреите през войната, независимо от личностите като Царя, Патриарха и Пешев. Комунисти и антикомунисти са криели еврейски семейства в апартаментите и мазетата си. По същата причина фашизъм (като Унгария, Хърватия и Румъния) в България не се е получил, а комунизмът имаше относително човешко лице – беше селски и просмукан от тотална корупция чрез която хората взаимно си помагаха, нямаше ги дисциплината и жестокостта на СССР, ГДР, Китай, Виетнам или Северна Корея. При нас след всяко затягане, му се отпускаше края. Тук шовинистичните и ксенофобски партии нямат масова подкрепа. Волен Сидеров беше гласен да стане българския Хайдер, но крясъците му бяха чути само в социалната си част. Когато призовеше за разправа с турците се оказваше сам с групата идиоти от платеното си обкръжение. “Патрулите” на Боян Расате не получиха никаква обществена подкрепа, независимо че сигурно вечер на ракийка и туршийка в кухнята, много хора са казвали: ааа, така трябва, даа. И случаят в Катуница нямаше етнически мотив, то си беше антифеодално въстание. Ние имахме всички предпоставки да се сбием като в Босна и Косово, но не го направихме. Народът ни, за разлика от балканските съседи, не искаше да се бие, независимо от лютите приказки, които се чуваха тук-там в пространството.
Далече съм от мисълта, че сме се цивилизовали и че сме осъзнали принципите на демокрацията във всичките й измерения, но вярвам в доброто сърце на българина, което не му позволява да премине една червена линия.
Напълно подкрепям казаното от Ясен Прахов, т.е. българина като манталитет е уникално животно не може да се приравнява нито с албанците, нито със сърбите нито пък с арабите и затова моята позиция е всички да бъдат равни пред закона, а не както е до сега разни депутати да лобират пред ОДП в различните региони на страната да не закачат определени ромски кланове!
Струва ми се, че дискусията се получи малко нещо смехотворна. Едните казват: не е добре, че ромите бият и крадат, но не е добре и това да се казва така директно и с апломб. Другите опонират: не е добре дето Москов се е изцепил юнашки, но ромите не правят добре дето бият и крадат. Пак се стигна до там да оценяваме кое е по-малкото зло. И друг път съм писала тука, че според мен класация на злото не съществува- което е зло, си е такова, няма как да му се умилкваме, защото злото е от дявола. А “малък дявол” има само в поговорките. Мисля си, че предмет на обсъждането ни е държавността, защото тя е тази, която ако е установена и опазвана би решила много проблеми. Ако има държавност, няма да има необразовани, неработещи, неосигурени – здравно и пенсионно, неподвластни на закона лица и общности. Няма да има и сегрегирани люде, каквито сега са и ромите, и турците, и българите по места. Днес ще коментираме Москов, вчера е бил друг, утре- още по-друг. Докато персонифицираме нещата, все ще се въртолим в кълчищата на §22. Закони трябват и държавни органи да ги прилагат неотклонно- тогава нито Москов ще е фактор, нито Московица…
Дали към патъкламата около непремереното /политически/изказване на д-р Москов,не трябва да погледнем и към полицейската акция в ромската махала в Кюстндил преди седмица,когато безпардонно бяха изключени всички електромери от стълбовете,поради продължително неплащане на консумираната енергия,действие което не предизвика яростни нападки от ДПС и други организации/лично аз одобравам въпросната акция на МВР,защото съгласо Конституцията всички са равни пред закона,независимо към кой от текстовете Й може да бъде отнесен съответния казус/…..
Много точно сте написали г-жа Иванова,ако много от хората са следели и чели изказванията на министър Москов той също го каза-цитирам по памет – “че трябва да се върне държавноста” , с една дума законите добри или лоши трябва да са валидни за всички и да се спазват от ВСИЧКИ !ПО ЗДРАВ.
Ще се радвам, г-н Инджев, да чуя мнението ви относно мъченията на ЦРУ, които бяха разкрити преди дни.
Оставка на Москов би било нещо като “пара в свирката”.
Освен това, “това” негово говорене не е никаква изненада. Мнението ми – когато е отицателно настроен, той говори “остро”, което, за мен, е по-доброто политическо поведение.
@ Ясен Прахов | декември 10, 2014, 14:19
Респект, господине! Бъдете жив и здрав!
🙂 Г-н Инджев, изхождайки от демократичните принципи, работещите в Спешна помощ също са малцинство. И имат нужда от защита ако техни права са нарушени. За всички нормално мислещи е ясно какво има предвид Москов (и това не е подпалването на никакви фитили). А на една малка част от хората пък им е ясно, че реформа в здравеопазването, което се цели, минава през промяна на отношението на пациентите към лекарите и обратно – на лекарите към пациентите.
Прочее аз лично асоциирам темата за етническият мир предимно с милиционерската партия ДПС. Предполагам не съм само аз.