Анализ , публикуван в Новая газета, една от малкото свободни медии в Русия (“вестникът на Политковская”, както е известен по света), заслужава вниманието на всички, които се опитват да разберат ставащото в Русия- въпреки двусмислената мъдрост на Бердяев, според която “Русия не може да бъде разбрана чрез разума”.
НОВАЯ ГАЗЕТА
5 декември 2014 г.
От соцбарока към бълбока
Автор: Михаил Епшейн
Превод за ivo.bg
Васил Костадинов
Цялата днешна геополитика, публицистика и законотворчество са пукащият се балон и последното издихание на отиващият си от историята режим
Политология на душата
Изглежда, че на 2014г. е съдено да бъде повратна точка в историята на Русия. Пост-съветската епоха, която започна през 1991г., вече наближава края си, а настъпващата все още няма име, и не е ясно дали за нея са приложими някакви социално-политически термини.
Най-голямата по територия, свръхмилитаризирана, но лишена от съюзници и ясна идеология страна се осмели да предизвика целия свят и да разпердушини системата на международното право. Опит чисто емоционален и екзистенциален. Срещу всички, въпреки всичко …
Разбира се, затова има и чисто прагматични причини: корупцията, бандитизмът, престъпността, страха от разобличения, войната безнаказано ще размие и разсее …
Но само с това не може да се обясни ентусиазма на страната в решимостта си гордо и самотно да се противопостави на утвърдения дневен ред на цивилизацията. Радост навява възможността да се отритнат всички правила, „наложени от Запада”, и най-накрая да заживеем самостоятелно, „суверенно”. За нас няма закони: нито ООН, нито международната система от договори, нито вече поетите от нас задължения. Ние сме господари на своята тайга. Политолозите се борят в опит да обяснят тази рязка, ирационална промяна в курса. Би било добре да се препрочете Достоевски, в „Записки от подземието” всичко е предсказано:
„Например, аз не бих се изненадал, ако изведнъж, ни в клин,ни в ръкав насред общото бъдещо благоразумие се появи някакъв джентълмен с неблагородна, или по-скоро, с ретроградна и подигравателна физиономия, подпре ръце на хълбоците си и каже на всички нас: е, господа, защо да не стъпчем цялото това благоразумие набързо, с крак, да го стрием на пепел, само с едничката цел – да пратим тези логаритми по дяволите и да заживеем по нашата глупава воля!”.
И така, започна ерата на „глупавата вола”, ерата на разговор около една-единствена, „най-изгодна” полза: да поживеем най-накрая по наш каприз, дори и най-глупавия и нерационален. И колкото по-лошо за нас, толкова по-голяма е сладостта на предизвикателството. Всичко това разпалва кръвта и възбужда ума. Тук не трябва да гледаме в социално-политическия, а във философския и психологически речници. Какво е екзистенциализъм? Това е голото съществуване, което не е подкрепено с никакви закони, обосновка, същност – ей така, въпреки всичко. Това е пълна антитеза на декартовия рационализъм: „Мисля, следователно съществувам”. По нашенски – точно обратното: „Съществувам, следователно, предизвиквам разума”. И още по-рязко: „Побърквам се,значи съществувам”.
„Собственото, доброволно и свободно желание, собствения, дори и най-див каприз, фантазията , понякога раздразнена дори до полуда – това е, тази същата, пропусната най-изгодна полза, която не попада под никаква класификация, и от която всички системи и теории постоянно се разпадат”.
Ето защо е трудно да се намери рационално обяснение за най-новата приумица на руската история, всичко това „изведнъж” и „въпреки”. Нужна е екзистенциална политология, за която няма научна основа. Дали е възможна? Откъде тази ярост, нажежена до бяло, насочена към целия свят, към всичко, което не е „наше”?
Светомразие
На първо място, да не се бърка светомразие и мизантропия. Мизантропът (човеконенавистник) е необщителен, избягва обществото, с твърде ниско мнение за хората, включително и за себе си; това е лошо, но пасивно, страдалческо отношение към света, съзнаващо неговите пороци и слабости. Светомразието е, напротив, емоционално агресивно отношение към света, злорадо за неговите беди и нещастия. Светомразецът изпитва обида и желание за отмъщение, и подземният човек на Достоевски е един от първите и най-ярките представители на този вид.
Слушайки телевизионният водещ, който заплашва да превърне Америка в радиоактивен прах, и геополитикът, който призовава руската армия да окупира Европа и да установи над нея власта на руския цар, може да се заключи, че в света има нещо по-опасно, отколкото дори фашизма или комунизма. Тази идеология съпоставена с фашизма е като сравнението на ядрените оръжия с конвенционалните. Става дума за Панфобия- тотална омраза не към други класи, нации или раси, а към света като цяло.
Това е жажда за абсолютна хегемония над света и желание да му диктуваш своята воля или да го унищожиш. Това е луда, ирационална идея за всемогъществото на една банда, допряла ядреното дуло до слепоочието на човечеството.
Константин Леонтиев веднъж изрече: „Русия ще роди Антихриста”. Преди се е смятало, че той е имал видение за комунизма и опасността вече е приключила. Но може би комунизма беше само пролог към тази отчаяна панфобия, която, според един от лидерите си, планира „есхатологичен захват на планетарната власт. Хитър и жесток захват”. В катехизиса на Евразийския младежки съюз се казва: „Ние сме строители на империя от нов тип и не сме съгласни с нищо по-малко от световно господство. Защото ние сме богове на земята, ние сме децата и внуците на боговете на земята. На нас се кланяха народи и държави”…
Изборът е прост: ако човечеството не е съгласно да бъде кастово разделено и „евразийско”, тогава е по-добре да гори в ядрен пъкъл. Преди това, изглеждаше, че това са книжни, романтични празнословия. Междувременно главният теоретик на евразийството, професор в Академията на Генералния щаб, отдавна инструктира в този дух своите „студенти”. Така ядрените оръжия и възпаленото съзнание на психаря могат да се съединят и наистина да превърнат света в радиоактивен прах.
Връзката между екзистенциализма и злобата е дълбоко залегнала и отразена при Достоевски. Ето как започват „Записки от подземието”: „Аз съм болен човек…Аз съм зъл човек. Противен съм. Не, аз не искам да се лекувам от злобата. Това, най-вероятно, няма да разберете, … Знам по-добре от всеки друг, че с всичко това само на себе си ще навредя и на никой друг. И все пак, ако аз не се лекувам,това е от злоба.”.
Подземният човек не иска да се лекува, защото всяко разумно, рационално, конструктивно действие предизвиква у него отвращение, гняв и обида. Ако говорим за един болен обществен организъм, то той се противопоставя на всякакво лечение, защото злобата му го поддържа жизнеспособен. Да се стреми към връщане към живота, за жизнена икономика, стабилна държава, умен парламент, свободни избори – това е да се признае за победен. Е, ако аз умирам, смъртта е правилна. „Да пропадне земята или да не пия чай? Ще кажа само – да пропада , аз винаги ще пия чай.”. Подземният човек е наясно, че и той самият, с чайника и чашата си, ще пропадне заедно със земята, но предпочита пиенето на чай пред спасението на света.
Пари в огъня
Тази година имаше кратка пауза между празничното закриването на Олимпиадата (23 февруари) и обявяването на референдума в Крим (27 февруари). Само за четири дни се пренасочи вектора на руската история. За това изведнъж започнаха да говорят моите студенти в курса по Достоевски. „Това е невероятно! – Каза Марк. – Толкова много пари са инвестирани в олимпийските игри. Толкова години се готвихме да се покажем пред света. Постигнахме толкова много. И изведнъж – с един замах прахосахме целият морален и политически капитал, с който можехме да живеем в продължение на много години. Изплашихме всички, отблъснахме ги.”.
Струваше ми се, че от тези идеи могат да бъдат извлечени педагогически ползи. Аз попитах: „Това не ви ли напомня с нещо на Достоевски?”.
Марк бързо съобрази: „Настася Филиповна! Хвърля сто хиляди рубли в огъня. За какво? Гордостта и е такава. За нищо не съжалява. Кураж преди всичко.”.
После се включи студентката Анна: „Това е като Грушенка. Толкова добра,толкова нагиздена – да се влюбиш в нея! И тя казва, че в един момент всичко ще захвърли, ще проси по улиците. Тази истерия, като при Настася ли е?”.
Замислих се. Повечето експерти са съгласни, че печелейки Крим, Русия губи много повече . Губи Украйна. Губи инвестиции, доверие, икономическа стабилност. Губи своето място в световната общност. Потенциално губи и себе си, създавайки прецедент, по който от нея ще се отделят територии, жадуващи суверенитет. За какво е тази неизгодна размяна?
Може печалбата да не е в придобиването на Крим, а във величието на своеволието, което се измерва с величието на загубите?
Защо Настася хвърля цяло състояние в огъня? Защо се отказва от аристократичния си кръг, от княз Мишкин с неговата възвишена любов и милион и половина? Наистина ли в името на дивака Рогожин? Не и е нужен Рогожин – иска да се покаже, да отхвърли всички условности, да прекрачи всички граници.
Не трябва да печелиш, а да губиш – с показен жест да запратиш в лицето на света всичко постигнато, включително олимпийската слава – тури му пепел.
… Не, икономисти и политолози тук няма да помогнат,трябва ни Достоевски.
Изкореняването на средата
В историята на страната вече е имало такова екзистенциално предизвикателство към целия свят и законите на цивилизацията. Но тогава, тази фантазия, възбудена „дори до лудост”, беше под формата на псевдорационално и псевдонаучно: материален базис , класова борба, социалистическа революция, диктатура на пролетариата … Отне десетилетия за да се докаже цялата фантасмагория на този проект, зад който стоеше само една упорита воля за власт – да не живееш като всички останали, да отритнеш диктатурата на здравия разум и икономическата логика, като сложиш на тяхно място диктатурата на своеволието. Но халюцинациите от тези закони на „историческия и диалектическия материализъм” бяха толкова правдоподобни, че успяха да пленят почти половината от човечеството по пътя на изграждането на „научния комунизъм”. Тогава все още се вярваше в идеалите на интернационализма, братството, свободата, равенството – и им принасяха големи жертви. Но ставаше все по-ясно, че големият исторически прелом се движи не от идеали, а от злобата и омразата на едните, и от страха и малодушието на другите. Очевидецът на тази епоха Михаил Пришвин пише в своя „Дневник на 1930г.”:
„24 януари. Всеки съвестен човек потръпва при мисълта, която му се налага всекидневно:
най-невероятното престъпление, лъжата, измамата, системното насилие над човешката личност – всичко това, не само може да остане ненаказано, но дори и да бъде лост на историята и на бъдещето.”.
Омразата като лост на историята … При това, по наблюдение на Пришвин, най-лютата омраза предизвикват тези, които от рационална гледна точка са най-полезни за развитието на обществото.
„6 февруари. Кулаци. Дълго не разбирах значението на ожесточеното преследването на „кулаците” и омразата към тях по времето, когато държавната власт, може да се каже, изпепели всичките им постижения. Едва сега ясно разбрах причината за гнева: Те всички са надарени хора и единствените организатори на предишното производството, от което до сега, 12 години по-късно, ние все още живеем.”.
Поставяме на мястото на кулаците „креативната класа” и получаваме точна картина на онази ирационална омраза, която се разпалва от пропагандата срещу сегашната „средна класа”. Не обичат средното в Русия.
Богатите и силните задължително ги уважават, от бедните и слабите какво да вземеш …Вечната омраза на поляризираното общество към всеки центризъм.
Но има огромна разлика. Тогава тази магма от общонародна злоба се канализираше по специално положено за целта русло. Имитираше се научен мироглед, „напредничави идеали” – така злобата се разпалваше в името на висшите цели за освобождение на трудовото човечество и създаването на царство на изобилието. Сега, като цяло вече няма нужда от мотивация – достатъчни са само емоции. Злобата изчиства всички рационални примеси и се насочва към най-близкия, братски народ. Това, наистина е радикален експеримент за постигане на висша злоба: тя приема нов аромат – сладострастие, опиянение от състоянието на ненавист.
От соцбарока към бълбока
В един известен разказ на Достоевски изпаднал в запой герой се скита из гробището и чува разговорите на мъртвите. Съзнанието им не ги напуска изведнъж, а постепенно, в продължение на няколко седмици или месеци, отпуснати им за осмисляне на живота , за разкаяние. Но за тях това е един щастлив момент на пълно освобождение от всички догми на морала.
„Дявол да го вземе, какво пък означава гробът! Всички ние ще разказваме нашите истории на глас и вече няма от какво да се срамуваме … Всичко там горе беше вързано с гнили въжета. Долу въжетата, ще прекараме тези два месеца в най-безсрамната истина!Ще се съблечем и разголим!
– Ще се разголим, ще се разголим! – крещяха всички гласове.”.
Над гробището се надигат смрадливи изпарения – не телесни, защото процесът на гниене е преминал вече върху душите. И в разгара на „празника на мъртвите” се дочува странна и безсмислена дума „бълбок.”.
„Не като глас, а като стон : „Бълбок, бълбок, бълбок!” Какъв само бълбок?”.
Точното значение на тази дума в цялата статия не е ясно , въпреки че тя се нарича точно така – „Бълбок”. Тя дори не е дума, а „лафче”, някакво мрънкане, междуметие – звукът на умиращата, но все още неугаснала душа.
„ Тук например, има накакъв, който почти напълно се е разложил, но веднъж седмично той все още мънка една думичка, безсмислена разбира се, за някакъв бълбок: „Бълбок, бълбок…”
И така, думата „бълбок” може да послужи като символ на настъпилата епоха и да запълни празнината в социално-политическата терминология. Цялата тази журналистика, геополитика, законотворчество, които връхлетяха страната, причинявайки пристъпи на ентусиазъм, е всъщност, точно този „бълбок”. Пукащият се мехур на последното издихание на отиващият си исторически организъм.
„Бълбок” – духът на времето, като упадъка в края на XIXв. или авангарда на 1910-1920-те години. Това е дума-вик, звукът на последното безсрамие, когато всичко е позволено, защото смъртта ще отмие всичко. За фонетиката и семантиката на тази тайнствена дума може да напише цял трактат. При Хлебников имаме звукови метафори. При Манделщам неопределими, но изразителни глаголи.При Бродски има мистериозни стихове с думи незначещи нищо.
Достоевски се е гордеел,че е въвел в руския език глагола „да се смъглиш”, т.е. тихомълком да изчезнеш, да се разтвориш в мъглата. Но „бълбок”– днес е по-важна за Русия дума, това е знак за гръмко изчезване, гръмогласно предсмъртно издихание.
Страната замря, всичко вътре в нея продължава само по инерция, а в дълбочина тя е изключително напрегната и озлобена по периферията си. „… Страната е заобиколена от врагове” (Дмитрий Медведев). Това е ненадмитат исторически рекорд: само за няколко месеца най-голямата държава в света, успя да се обгради с врагове – това е проекцията на тоталната омраза. Това, което се възпроизвежда днес в знак на солидарност със „злобата на годината” е точно този „бълбок”. Бълбок-пропаганда, бълбок-журналистика, бълбок-литература, бълбок-метафизика … „Бълбок”-а има много професионални образи и маниери. Бълбок-политикът иска да заграби от съседната страна уж преди окупирани територии и за целта да изпрати милиони в отвъдното, следвайки първата „небесна сотня”. Професорът-бълбок се изразява още по директно, извеждайки формулата: „Убивай, убивай и убивай. Без повече приказки. Като професор, аз мисля така.”.
Пътят, изминат през последния четвърт век може да се обрисува така: от соцбарока – към бълбока. Разликата не е никак малка.
Соцът беше арогантен и груб, но и клепоух и глуповат. В ушите му все още звучеще ехото на добрите увещания и обещания за равенство, братство и светло бъдеще.
Някои исторически, философски, морални абстракции отекваха в подсъзнанието му и му придаваха малко добродушие и спокойствие, дори в ожесточената борба за жизнени интереси. Той не беше готов, така безусловно да „отнема” от другите и да „мачка” своите. Той беше по-спокоен и балансиран, и плътно до 2014г. смяташе, че в живота винаги има втори шанс.
Бълбокът е лишен от илюзии и исторически перспективи. В него остана само едно право, което в „Бесове” Пьотр Верховенски казва на Ставрогин: „В действителност, нашето учение е отрицание на честта, и откровеното право на безчестие още по-лесно увлича руския народ след нас.”. Ставрогин отговаря: „Заради правото на безчестие всички ще се присъединят към нас, никой няма да остане там.”. И бълбокът от това право се възползва безкористно. Незабравима е сцената на парада на военопленниците в Донецк. Сърцераздирателен мъжки вик от тълпата: „На колене! На колене!”. След приведените пленници, преминават водоноски. Репортер изпада във възторг: „Това е върховно! Браво! Браво! След тях дори пътищата се мият , за да не остане мръсотията им по земята ни!”. Страната се изправя на крака, но само когато постави някой друг на колене.
Соцът наивно вярваше, че Вселената майчински трябва да го обича и да се грижи за него, възхищавайки се дори от грубостта му като израз на детинска игривост и спонтанност. Бълбокът – това е разочарован соц, които изведнъж осъзна сиротата си. Вселената никога няма да му даде тази любов, на която той има право.
Бълбокът – агресивно-депресивен соц, не чака нищо добро от света. Затова е готов първи да нокаутира врага – и, разлагайки се в гроба си, заплашва с „бълбокалипсис”…
Разбира се, в ерата на Бълбока не всичко е бълбок. Ако се приложат термините на фонетиката, не само към езика, а и към обществото, то се е дели на три категории: гласни; звучни и глухи съгласни. Звучните съгласни, винаги и за всичко са съгласни с властта, най-силно викат „Ура” и насърчават и другите крещят същото. Те отдават гласа си в подкрепа на всичко, което вече господства и, с което те от сърце са съгласни. Това е „агресивно-послушно мнозинство” (Юрий Афанасиев, 1989). „Глухите съгласни” – тези, които подкрепят властите с мълчание, безразличие и търпение. Това е депресивно-послушно мнозинство.
И накрая, има гласни. И в езика, и в обществото, те са винаги по-малко от съгласните. В тях свободния дух на мисълта и словото не се сблъскат с вътрешни пречки и прегради. В ерата на соца ги наричаха дисиденти, олицетворение на които бяха Сахаров, Солженицин, Синявски … Това CCC – и стотици солидарни с тях хора – придаваха различно звучене на това, което се наричаше „СССР”. Това са хора с мека душа и непреклонен дух. Днес ги наричат „пета колона”, но те най-малко от всички се строяват в колона. Те – писатели, музиканти, художници, журналисти, историци, политици, доброволци – са също и граждани. Едва ли могат да се нарекат „инакомислещи”, доколкото те не се противопоставят на някаква система на мислене, идеология, идеокрация. Те се противопоставят на безсмислието, така че може просто да ги смятаме за мислещи. И те в типично руски стил, хвърлят ръкавица в лицето на епохата на абсурда: сам – срещу огромното мнозинство. Трудно е да се повярва, че ще спечелят. Но много отдавна, първият християнски екзистенциалист Тертулиан е казал: „Вярвам, защото е абсурдно.”.
НАСЛАГВАЙКИ СЪБИТИЯТА В РУСИЯ СЛЕД 2007Г. , ЧОВЕК ДОБИВА УСЕЩАНЕТО,ЧЕ ПРИЛИЧА НА ЕДНА “ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА ” С ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ !!! Основание за това са няколко съвпадения : 1) наличие на тотално икономическо,технологично и техническо изоставане от все по-бърза развиващия се западен свят.Дори Китай вече изпревалва вече някога Втората по мощ световна икономика,”успешно ” класирана сега в 20-те ; 2)В резултат на изоставането следва “самозатваряне” и самовъзвеличаване на базата на някаква “изключителност” като руска душа,ядрено оръжие,огромно наличие на суровини !!! Подобно на “Ислямска държава” , добре че още не режат глави, опозиция и несъгласни са натикани по затвори,в провинция и обществения миманс !!! Този вид поведение по нищо не се различава от поведението у нас на управляващите в НРБ след 1944г.
Статиятя прави разрез на днешното състояние на Русия използвайки заключения и на великия Достоевски.Тя,обаче,не обяснява как така Путин се ползва с одобранието на 80 % на руснаците.Мисля,че да кажем,това мракобесие,е генетично заложено в “необятната и неподлежаща на разбиране руска душа”.Защото в столетната история на Русия,преминала през различни форми на управление:от царизъм през комунизъм,наченки на либерализъм до днешния путинизъм,руснаците в огромното си мнозинство са били изкушавани че Матушка Русия е застрашавана отвън и ,ерго,те трябва да са готови да я защитят ,независимо от начините предлагани от “ГОСУДАРИТЕ”.
Да много добър текст с всички силни и слаби страни на (нещастния!) руски либерализъм като публицистика. Ясно е, че от скандинавски или англосаксонски коментатор такъв развихрен стилов и смислов “барок” не може да очакваме. Тук е и чарът да четем руски съмишленици-мили сте ни, жал ни е за вас, че животът ви минава в тази тюрма, но нито Достоевски, нито Толстой, нито Манделщам не са я променили. Както се казва- останалото е литература. В случая с Русия- ВСИЧКО е литература, освен кроежите на КГБиста в Кремъл, но кой знае…
Аз обаче подхващам вчерашния повод за подмокряне на световното левичарство, антиамериканизма и тероризма + идиотите с американски паспорти и много над средния американски стандарт-олывэры стоуны, майкыль муромцы, щон пэны, ноам чомский, мръсникът джулиан асанж и пр.- сенатския доклад за “изтезанията”. Ама представете си, наистина да се възмутиш до дъното на леволибералната си душица!!! Някой реже глави публично и се хвали с това в Ю-туб, взривява градове,окичва деца с бомби, за да убива невинни хора…пък тези лошите от ЦРУ, вдъхновени от сатаната в человечески образ ДЖОРДЖ БУШ, да разпитват тези мъченици на ислямисткото зверство извън стандартите на Бъкингамския протокол, предвиден за официални визити на короновани особи! “Ужасно, ужасно, разказвате сякаш, като че там сте били!- както е писал един български поет, от когото с лека ръка московските агенти правят пишман терорист… Ама как няма да включат в менюто им омари по португалски и пъдпъдици с трюфели? Как ще разговарят грубо и недипломатично с тях? Как няма да им осигурят 24 часа лежане под климатика?
“Борците” за правата на терористите да насочат енергиите си към това, което става в затворите и концлагерите на Куба, Китай, Северна Корея.
Не искам да съм зловещ пророк, но-ако така върви- ще дойде ден, когато Демократическата партия в САЩ, която пропада в лявата канавка от доста години, ще е толкова системна партия спрямо ценностите на АМЕРИКА, колкото, горе-долу атака. Най- почетното “гости” на пигиподобния изрод и пръв хейтър на АМЕРИКА майкыль мур на конгреса им в ложата при Картър е все едно на конгрес на СДС да цъфне под бурни овации петр вольгын!
Не зная дали е вярно, но Е.Дайнов пише днес, че в “четири области на Русия от 1 декември е въведена „пилотно” купонна система за снабдяване с храна”.
Май пак се актуализира незабравимият диалог от МАЙСТОРА И МАРГАРИТА на М. Булгаков.
– Значи, няма Бог! Чудна работа, у вас, за каквото и да попиташ, все го няма…
Мисля че следната мисьл принадлежеше на Клаузевиц:
“Никога не правете нищо Против или С Русия, в отговор ще получите някоя невероятня глупост”
Търсере разликата между Евразия и Ислямска държава
Елитният кремълски диверсант Игор Стрелков, бащата на “Доганската” НР предвещава за лилипуткин московски Майдан защото и на него МУ спряха рублокранчето. Пусто да остане и фактите са с него.
„Руският мир“ не се защитава с преговори, а с танкове, оръдия и насилие. Тези неща, струват пари, много пари. Световни политолози и икономисти твърдят, че Русия ускорено се приближава до 1990 г. – годината на разпада на СССР. „Миролюбивото“ джудже-диктатор загуби паричките си. Затова и неосъществената му СССР-2 се разпада:
Евразийският съюз умря преди официално да се роди: Руснаците крадат хранителите стоки преминаващи транзитно за Казахстан
Властите в Беларус възстановиха митническия контрол по руско-беларуската граница.
Те бяха премахнати при създаването на Митническия съюз на 1 юли 2011г., в който членува още и Казахстан и руснаците силно лобираха да привлекат Украйна по времето на президента Виктор Янукович.
На 30 ноември регулаторът Росселхознадзор забрани транзита за Казахстан и други държави без преглед на товара на руски пунктове. Спрян беше и вносът от редица беларуски месокомбината и птицекланици.
Официалният мотив е откриването на бактерии, вируси и антибитоци в месото, но реалният е, че стоки, пътуващи към Казахстан, “изчезваха” някъде по руските пътища, посочва РБК.
Президентът Александър Лукашенко се разгневи и обвини Москва в нарушаване на договореностите. “Русия започна да се държи неприлично, тръгна да нарушава всички наши договорености по Митническия съюз. И нека не ми се обиждат в Руската федерация, но там с половин век са изостанали от Беларус по отношение безопасността на стоките”, каза той, имайки предвид запазването за храните в страната му на ГОСТ – държавният стандарт на СССР.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/12/08/2434471_belarus_vuzstanovi_mitnicheskiia_kontrol_po_granicata/
Най-вероятно това има предвид Рей Бредбъри, пишейки: “Всяко село има своя луд, свой бездомник и своя пияница.”
Неведоми са пътищата ти, Господи, но велика е твоята промисъл! Може би след лявата пандемия на миналия век ще последва закономерен колапс и пространството, засегнато от “червената чума” ще се свие до санитарни размери,съхранявайки се като неизбежно-необходим жалон на злото, до което човечеството не бива да се докосва /въпреки изкушението/?!
Реално погледнато 50-100 милиона от 7 милиарда популация представляват пренебрежимите 0,75 – 1,50 процента! Не се чудете, господин МАДЖАРОВ, необратимо увреденият генофонд може би предопределя жертвата.
Ами сега- май и Южен поток 2 се отлага Задават се трудни времена за Путин http://www.dnevnik.bg/evropa/2014/12/10/2435934_turciia_obiavi_za_prioriteten_gazoviia_proekt_na_es/
Текстът е прекрасна илюстрация на “руската душа” – наследствена лудост, наследствен алкохолизъм, наследствен сифилис и наследствен комплекс за величие. Дали светът осъзнава опасността от павианите, носещи ядрени сопи?
2014 – повратна
2015 – преврат-на
‘Съществувам, следователно разумът няма шанс’.
Никак не е учудващо изключително закъснялото (акуширано) раждане на руската наука: векове след западноевропейската, която отдавна е преминала през смени на парадигмите. Въпреки, че предпоставки за възникване на наука в Русия е имало, твърдят историците.
Петър I вероятно в отчаян жест e отрязал брадите, за да мислят главите.
🙂
бълбокът е ферментирал достатъчно,
ама кой ще кихне в края на разказа?
Г-н Инджев, правите дълбок и проникновен анализ на уникалната и неповторима руска душевност в изконната й същност преди, и – в смутните “революционни и постреволюционни” времена на съветска хегемония. Това е сложен и не особено разбираем, дълъг и мъчителен период на “ВОСР” и последиците от нея, който вероятно ще остане по-скоро мистичен, отколкото разбран период от историята на …”лявото човечество”.
руснаците – ВЕЧНО в собствените си очи са: най-умните, най-образованите, най-онеправданите от неруснаците, най-хуманните, най-силните, най-великите, най-неразбраните (от другите), най-славяните и най-православните, най-миролюбивите, най, най и най….. , иначе и самите себе си не могат да разберат казвайки ‘россия умом не понят’
Към Irina:
Нямам заслуга, освен като “доставчик” на този текст.
Точно написано-да сложно,но вярно.Благодаря Ви г-н Инджев,а също и на Стамбо за неговият коментар. Поздрави на всички-тук!
Г-н ТИНКОВ, вие вероятно много добре знете на какво се дължи ” лявата пандемия ” на “червената чума”?!?
Едва ли е само на “великите леви идеи”, които са “запленили” “най-прогресивната” част от човечествеото?!?
Зад всичко стои “държавната издръжка” на “лявата пандемия” от “най-одържавената” “държава” в света – СССР!
Ако нямаше деньги от коминтерна и КГфсБ, “левите идеи” щяха да си останат само демагогия, макар и “осъществени” в “релността” на СССР!
Заради подобни статии чета ivo.bg.
Благодаря Ви г-н Инджев, че сте от категорията на Гласните!
Тази злоба за която се говори отдавна е поникнала и в България. Сеят я най-верните русофили и комунисти. Нещастни създания с малко ум но много злоба и много жажда за имане. Когато умират от тях се чува само бълбок. За душите им има специално място в блатото на ада.
Към ДО ПАВЕЛ ТИНКОВ:
Безспорно – парите са изиграли и играят важна роля, но повече като средство /за мотивация на полезните идиоти/. Убеден съм обаче, че подбудите и движещата сила са съставени от няколко компоненти, носещи ирационален характер. Тях имах предвид, когато писах за предопределеност. Мошениците, разпространили заразата са знаели това /спомнете си “…и има ли той почва у нас”/.
Г-н ТИНКОВ, не “ирационален характер”, единствено користна безхарактерност и всякакъв вид баджинащина!
Благодаря ти, Иво и високо оценявам “доставянето” на тази статия.
Нямам претенции да съм психолог, още по-малко народопсихолог. Но от всичко, което съм чел в творбите на големите руски класици и съветски дисиденти трайното ми усещане е за един неразрушим комплекс за малоценност, който постепенно и съзнателно преминава в комплекс за величие на тази сравнително млада нация.От своето съществуване тя не познава състоянието на свобода на индивида. Винаги е следвала волята на Батюшка помещик, цар, диктатор!
Когато постоянно споменаваме твърдението че 80% от руснаците подкрепят Путин, трябва да си задаваме въпроса “От къде взимаме данните за това твърдение?”.
Аз не вярвам на каквито и да е социологически проучвания в страни като България и Русия.