Привлекателният американски демократичен мазохизъм

Светът се тресе от  възмущение по повод американски разкрития за американски антихуманни практики в разследването на врагове на Америка. Подчертавам: американците, за пореден път, си „причиняват” този вътрешен контрол пред целия свят, но най-вече го правят заради собствения народ, пред когото политиците се смятат длъжни да се отчитат.

 

Ние знаем отдавна, че в Америка има много лоши хора, овластени да се грижат за сигурността, но превишаващи правата си. Едни други американци ни го казват- наричат се опозиционери, правозащитници или журналисти. Най-често всички те вкупом биват обвинявани от по-консервативната част на обществото ( в същата онази Америка), че прекаляват с либералните си критики рушат доверието в американската демокрация в страната и в света.

 

Либералите и консерваторите, ( като Роналд Рейгън, на когото лично дължите възможността сега да четете този текст в нашата вече доста по-свободна страна) се дебнат, но и се допълват.

 

В резултат на всичко това американската мечта обраства с нови и нови стотици милиони желаещи граждани на други държави да я постигнат.

 

За сравнение: руската евразийска мечта обраства с нови и нови стотици квадратни километра анексирани територии, а стремящите се да емигрират в Русия хора са единствено бивши светски поданици от разорените след сгромолясването на съветската империя азиатски колонии- тези нещастници от периферията на империята просто нямат друг избор.

 

Интересното е, че за американската привлекателност най-много допринасят именно скандалите около слабостите на американската демокрация. Обикновено ги вдигат либералните кръгове. Но вместо да разклатят американската привлекателност, те заздравяват доверието, че в Америка това наистина е възможно, а не е някакъв лицемерен водевил на позволената критика.

 

В скоби казано, поради лични причини , които ще обясня малко по-долу в текста, избирам да дам пример с „Ню Йорк таймс”.

 

Именно в този вестник, смятан ако не за най-влиятелния в света, то определено за първи претендент за това място ( по признание на мнозина, включително на конкуренцията), се появи тези дни най-яростната , най-разгромяващата критика срещу практиките на ЦРУ да прилага мъчения срещу заловени терористи- практики, разкрити от доклад на американска сенатска комисия. Съответно статията е преведена на десетки езици и обикаля с цитати нашия глобално възмутен от ЦРУ свят.

 

Това, да попитам без никаква ирония и съмнение в мотивацията на американския вестник, достатъчно ли е като предисловие за укрепване на доверието на четящите тези редове към „Ню Йорк таймс”?

 

Питам, защото екип на „Ню Йорк таймс” беше наскоро в България. Бях му домакин за час и половина, което измерено в „медийно време” е доста. Казах в дългия ни разговор неща, които читателите на ivo.bg познават добре. Просто спазих принципа си да говоря абсолютно едно и също в своите политически анализи без разлика от аудиторията. Дали ще пиша някому електронно писмо, ще сглобявам статия за ivo.bg или ще водя разговор с чужди дипломати, ще коментирам нещо от телевизионния екран, по телефона (смешно ми е да си представя да съм подслушван по тази причина!) или на улицата, провокиран от непознати, спазвам желязното си правило да не се нагаждам подмазвачески към събеседника и аудиторията.

 

Очаквам с интерес, дори и да не бъда цитиран, да прочета какво ще напишат от „Ню Йорк таймс” по темата, която ги интересуваше толкова много, че си бяха направили труда да потърсят моето мнение- не по телефона ( както и друг път ми се е случвало като техен коментатор), а лично.

 

Дано на онези в България, които сега препечатват „Ню Йорк таймс” по повод лошите практики на ЦРУ , изразявайки своето доверие към този колос на вестникарския либерализъм, да им бъде също толкова меродавно да научат през същия вторичен източник някои неща, за които пиша и говоря от години, но никога, никога, никога не биват цитирани от български политици и медии (ако изключим ехото в интернет).

 

А междувременно се опитвам да си представя какво ли си мисли някой Иван Иванич за руския еквивалент на ЦРУ, руската Дума като разследващ орган, за бълващия верноподаническа пропаганда официоз „Российская газета” или за онези снимки от мазетата за изтезания, публикувани в най-новата книга на Виктор Суворов „Крахът”.

 

Суворов е прави точно това, което върши сенатската комисия в САЩ и „Ню Йорк таймс”- опонира най-либерално на насилието, зверствата и безумията на системата в своята родина. Родината му обаче го е осъдила на смърт заради дързостта му на опонент и разобличител. Неговите разследвания са забранени в Русия, а той е принуден да се крие в чужбина.

 

Под една от снимките, за които споменах, пише лаконично, че сред инструментите, използвани за мъчения от съветските другари, е пилата. Използвана е за пилене на зъбите на жертвите в подземията- практика , за която споменава и Солженицин в „Архипелаг ГУЛАГ”. Ако не греша по памет, ставаше дума за едра пила, т.н. рашпила ( не знам дали не идва от „рашън”, щом е нещо едро). Съветските другари не си играят на дребно.

 

Едно от обясненията за бързо побеляващите коси на разпитваните от съветските специалисти затворници е честото им закопаване живи в ковчег и съответно разкопаване в последния момент- докато не си признаят всичко, което искат от тях.

 

Но да не се отклонявам от темата- тя не се концентрира ( поне в този текст) върху добре известният факт, че съветските зверства и многомилионните им жертви сред собствения народ са несравнимо повече от нещастията на чуждите терористи, измъчвани от ЦРУ. Друго е „интересно”- че и снимките, за които говоря, нямаше да ги има, ако зависеше от съветските другари, днешните руски господа(ри). Снимките са изложени на показ в Унгария, където съветският колониализъм беше победен все пак, но не и в родината на държавно практикувания тероризъм срещу собствения и поробените народи, прикриван с мълчанието на архивите от днешната руска държава.

 

Апропо, сред плячката на съветските окупатори безнадеждно пребивават и българските архиви, които и днес се пазят като строго секретна тайна в държавата, която не иска да се знае как и от кого конкретно България е превърната от горда страна, чиито народ се е опълчил дори на освободителите си в името на българската свобода само 7 години след руско-турската война, в безволев парцал за забърсване на следите от съветските колониални практики.

 

Как беше постигнато това тук ли? Ами така, с изпилване на зъбите, които се опитват да гризат петата колона и чрез ритуално погребване на нейните критици, оставени да си пищят безпомощно някъде във виртуалното пространство, откъдето гласовете им най-много да възбудят злорадството на някой трол.

 

 

 

 

15 мнения за “Привлекателният американски демократичен мазохизъм”

  1. Много силно написано, г-н Инджев! Точно това е перспективата от която трябва да се разглежда разликата между Русия и САЩ, чиято разлика, на някои хора все още не им е ясна. Също, надявам се да сложите линка към New York Times в блога ви, когато статията им излезе. Благодаря за чудесния Ви блог който чета всеки ден и от който също научавам неща които би трябвало да съм знаел много отдавна като например Българска история !!

  2. “Дали ще пиша някому електронно писмо, ще сглобявам статия за ivo.bg или ще водя разговор с чужди дипломати, ще коментирам нещо от телевизионния екран, по телефона (смешно ми е да си представя да съм подслушван по тази причина!) или на улицата, провокиран от непознати, спазвам желязното си правило да не се нагаждам подмазвачески към събеседника и аудиторията.”
    Абсолютно! Мой приятел който се срещна с г-н Инджев “служебно” през пролетта на 2013 потвърди на 2 пъти, че е 1:1 с този когато познаваме от телевизията и блога. Година по-късно сам се убедих. Невероятно покритие между публична Личност и конкретно неофициално излъчване.
    По повод бързото побеляване на косите на жертвите на съветската репресивна машина само да добавя. И нашата още в деня на учредяване на НМ, 10.9.1944 не е падала по-долу. Единият ми вуйчо заради прегрешението да бъде член на СБЛ му устройват “фалшив” разстрел. Фалшив, само защото се обявява за племенник на министъра на ВР Антон Югов и отърва куршума. Косата му на мига е побеляла.
    Колкото до статията, очаквам с нетърпение тролските “опорни точки”. Изключително съдържателна с факти и аргументи които удрят със силата на парен чук.

  3. Понеже автора на този блог спомена Виктор Суворов, бих желал да препоръчам на широката публика едно интервю (на руски език) на Суворов от 5 части публикувано на

    https://www.youtube.com/watch?v=Q1_DI8LnBPM&list=PL78239255447A445C

    В това интервю във втората част към 40та минута Суворов казва че дължи това че е жив днес изцяло на Георги Марков.
    По време на интервюто България е спомената още няколко пъти като в някои от тях са изречени доста нелицеприятни подробности от задкулисието в управлението на България по времето на Живков.
    Мисля че всеки които се интересува от история би могъл да научи много подробности за втората световна война и студената война от Суворов. Лично за мен Книгите му “Аквариум” и “Ледоразбивача” са изключително ценни източници. Има ги налични в най-популярната безплатна интернет библиотека за проявилите интерес.

  4. Г-н Инджев, това, че сте праволинеен и не се колебаете да отстоявате своето мнение, е отдавна известно.
    Впечатлихте ме с това, че не се поколебахте да бъдете себе си и, знаейки че никак, ама никак няма да получите 100% одобрение даже и от четящите и пишещите в блога Ви, да изразите и защитите позицията си по отношение на изказванията на г-н Москов.
    Да, и самият аз по отношение на темата с проблемите с циганския етнос в някои отношения имам мнение по-различно от Вашето (вярвайте ми, съвсем не съм расист) Възхищавам Ви се обаче, че бяхте изключително толерантен и позволихте чрез коментарите да се чуят и други мнения, да стане културна дискусия. В края на краищата, нали в спора се ражда истината! Естествено, нормално беше да не допуснете расистките изцепки…
    Волтер е казал “Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш!”
    Чърчил също казва нещо подобно: “Не съм съгласен с Вашето мнение, но ще се боря с всички сили, за да можете свободно да го споделяте!”
    Мисълта ми е, че тъпите червени чугунени глави не могат да осмислят всичко това, и на всякаква критика за действията им, отвръщат едно и също – “Ама вие в САЩ защо биете негрите?”
    В страна, в която критикуващите, неудобните и непослушните ги убиват или принуждават да емигрират, тръгнали да дават акъл по демокрация…. А бе, я си…..( бииииииип….мамата! )

  5. Има една отличителна разлика между жестокостите на комунистите и прилаганите от мнозина други. Няма режим като комунистическия, който така последователно и в такива мащаби да избива своя народ. Това при комунистите е някаква патология. Вероятно, защото омразата не е придобита, вследствие на причинена злина, а защото се внушава и възпитава.

  6. Към SteveN:

    Ако се опитвате иронизирате факта, че не позволих да бъде организирана кампания по солидаризиране с езика на расовата омраза, мога само да потвърдя: да , не съм толерантен към този език. Както не съм толерантен към педофилията, главорезството и т.н.
    Но най-вече не съм толерантен към това да говорим за едно ( например за езика на омразата), а да се опитват да ме подкарват с остена да призная колко лошо е да се бият лекарите, от което излиза, че самият аз защитавам побойниците или нещо подобно.
    На онези, които не разбират или се правят, че не разбират това, не мога да гарантирам платформа за подобна подигравка.
    За съжаление това се отнася за всички без разлика от заслугите им да сме били съмишленици по други въпроси. Не съм съдник никому, но знам също,че в съда владеенето на 8 езика не е смекчаващо вината обстоятелство в случай на убийство.
    А който се е обидил- има много места, на които с радост биха приели оплакването му от моята нетолерантност.

  7. Вчера писах по темата “изтезанията, ах!” и няма какво да добава към анализа на Иво,освен за кой ли път да помоля Всевишния, бързо да спаси САЩ от проклятието да бъдат управлявани от некадърници като Барак Хусеин и голямата част от партията-типове с извратени представи за света и политиката, хора,които мразят Америка и ценностите, които я правят АМЕРИКА!
    Пред българите в САЩ стои патриотичната задача-НИТО ЕДИН ГЛАС ЗА ДЕМОКРАТ!- от каунтито и губернатора до сената и президентсиките избори! Ако,разбира се, не искат да се върнат един ден в страна, поделена братски между Путин и Ислямска държава!
    А като е за Путин, да ви разкажа, какво гледах и слушах снощи по една от путинските телевизии (то других уже, как вам известно, нет)И тъй, воден от принципа на медийния плурализъм или странен мазохизъм попаднах на руско “дискусионно студио” по темата Украйна-Русия, нещо като РЕФЕРЕНДУМ. Водеше предаването един як получленоразделен бойлер, сразу выдно- “цивилен журналист”. А участниците, участниците— какво разнообразие на мнения! Един иска Путин да обяви война на Украйна, друг-да я анексира, трети възхвалява хуманизма му, че още не го е направил, четвърти призовава към единство на цяла Русия зад великия си вожд, пети казва, че такава държава Украйна няма.. Ама ще кажете, все пак дискусия е, другата “украинската” гледна точка, нали панимаете… Как да я няма, има я! Освен прилична украинска журналистка, която буквално беше освиркана, изолирана и изобщо не и се позволи да говори – най-вече от “водещия”!- имаше и 2-3 представени като украинци. Единият приветства “освобождаването на Крим”, но другият беше върхът. Той се разплака, че в “Донецката” република нямало мляко за майките и дечицата… но виновато за это е … НАТО, ЕС и… украинските министри-фашисти, които вместо да осигурят млякото (как, като путинските банди стрелят срещу войски на легитимна власт, бе, деда про-путя?! … карали своите служители …да се татуират с нацистки свастики и емблемите на ОУН- СТЕПАН БАНДЕРА (пиша патриота, воювал срещу Сталин и Хитлер го с големи букви, много ясно!) На тази опашата измишльотина едва ли вярва и самото путинайкинско плямпало,но…
    И тук буквално ми стана страшно от експорта към света на тоталното безумие, което владее “елитите” и властниците една, все пак, огромна страна с геополитическо значение.

  8. Пак на Виктор Суворов-браво на този смел човек и блестящ политически писател!- дължим сведението, че машинката за изтръгване на нокти е подарена от технически много по-прецизните гестаповци на касапите от НКВД през годините на братското им сътрудничество- 1939/40. Също той в ОЧИЩЕНИЕ пише за символичното нанасяне на Гестапо в сградата на НКВД в Киев. И още по-символично- при оттеглянето си германците я оставят в отлично състояние, докато разрушават всичко наоколо. Това се казва грижа за колегите!

  9. Г-н Инджев, извинявам се, ако сте схванали написаното от мен като иронизиране…
    Напротив, исках да кажа, че самият аз не бих бил толкова толерантен към мнения, различни от моето ( ако съм твърдо убеден в него, разбира се! ).
    Колкото до расизма, абсолютно съм съгласен, че хората се раждат еднакви, и обратните твърдения ни отвеждат към едни мрачни времена, които се надявам никога да не се повторят!

  10. Горешо препоръчвам този изключителен консерватевен американски интелектуалец, съветник на РОНАЛД РЕЙГЪН, от индийски произход. Книгите му са безпощаден погром над средите на Барак Хусеин. От доста години препроитам една от тях- за ужасите на мултикулти терора, който американската левица упражнява в университетите и масмедиите, сред които левичарско- чиф..(о, пардон, това го задрасквам, не е политкоректно!) , NYT за чугуни, бетони и кютюци като мен поне в някои свои периоди (1975-1979) например, е бил софт-вариант на ПРАВДА,СОВЕТСКАЯ БЕЛАРУСь, РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО, ЖЕНМИН ЖИБАО и РОНДОМ СИМУН взети съвкупно!

    http://en.wikipedia.org/wiki/Dinesh_D%27Souza

  11. Аз, пък, очаквах с нетърпение тази статия от Иво Инджев. Нали се познаваме от доста време, очаквах тази реакция на последните разкрития от един “американски агент”. Благодаря, Иво, за анализа! Прекрасно е в нашата страна да общуваш с такива единомислещи. Дано има повече “американски агенти”, като теб, срещу хилядите руски агенти! Що за журналисти могат да бъдат хора, като Димитър Цонев (Пъпеша), който тази вечер не стига, че беше поканил за коментар Волен Сидеров, но и безкритично го остави да сипе от националния ефир гнусни манипулации и лъжи от позицията на руски пропагандист(не си позволих да слушам интервюто му с Росен Петров)?!?

  12. Няма какво да добавя повече към коментарите.Моето семейство също е пострадало от комунистическите репресии непосредствено след 9-ти септември.Ето защо отново се прекланям към г-н Инджев и написаното от него.Поздрави и успех!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.