Министър на здравеопазването Петър Москов, който ясно заяви намерението си да забрани на линейки да посещават циганските гета в България и пожъна овациите на българите от всичка партии, съсловия и населени места, вече се чувства достатъчно сигурен на върха на тази лична, невиждана от завръщането на Симеон Сакскобугготски слава, за да си позволи да смени тона и да изрече няколко дни по-късно от екрана на БНТ неща, които трябваше да каже от самото начало, вместо да заплашва цял един етнос с лишаване от здравеопазване.
Иначе казано, презрените правозащитници и либерали, които станаха обект на нападки, иронизиране и маргинализиране ( в медиите например, където въпросните либерали просто отсъстват), в крайна сметка се оказаха прави в неравния спор с монолозите на оркестъра от възторжени певци на правдата, която била изречена от министерската уста ( според аполгетите).
Незнайните, непоказаните либерални гадове промълвиха нейде извън микрофоните и камерите своето „така не може да се говори” и макар да не им дадоха думата никъде, откъдето се лееше разговорът, на практика се оказаха косвено прави, както си видя от оправданията на министъра. Но това го разбират само онези, които разглеждат изригването на страстите под микроскоп с повишената чувствителност на анализа- за масата народ, облъчвана от радостната вест за началото на дългоочакваната битка срещу популацията, циганските банди ( думи на Москов, за които той се извини някак по принцип ,без да ги десакрализира), едва ли има значение смекчаването на министерската ярост.
Митичните правозащитници и либерали „от центъра на София”, обиждани още с опорната точка „грантови” ( термин, изкован от путиновата пропаганда за обозначаване на възразяващи опоненти от неправителствения сектор, подпомаган от Запада), днес не просто се дамгосани като най-големият враг на масово бликналата родолюбива омраза към по-нисшия етнос, но остават и единствен такъв ( ако изключим спекулиращите открай време с нещастието на ромите хитреци от ДПС).
Възможно ли е „за една нощ” една демократична партия или коалиция, като Реформаторския блок, да надскочи своя антипод „Атака” в езика на омразата?
Този въпрос се поражда от декларативната подкрепа за министър Москов от страна на реформаторите чрез специална декларация в парламента, която се опитва да неглижира употребения език на омразата – фатално употребен, според мен, защото няма как да се отрече факта на провокираната вълна от антициганска възбуда в обществото.
Балканската история познава пресен пример за това как югославските комунисти, клели се десетилетия в принципите на самоопределението, автономията, правото на културно различие и интернационализма буквално за една нощ се преродиха в най-върлите националисти в държавата си в противоречие на собствената конституция. За целта беше достатъчно тлеещата омраза, подклаждана години наред преди това от сръбски интелектуалци ( борци срещу някакви си либерали и правозащитници) да бъде канализирана от едно единствено изказване на Свободан Милошевич в Косово.
И какво толкова изрече той, че така преобърна историята, довела до гражданска война, разпад на Югославия и намесата на НАТО накрая?
„Вече никой няма да ви бие”, каза Милошевич на сърбите в Косово и скоро след това настана голям бой, най-кървавият в Европа от Втората световна война насам. Тогава обаче речта му на Косово поле беше посрещната с масов националистически сръбски ентусиазъм. Дори и световно известният югославски дисидент Милован Джилас, изградил десетилетна репутация на разобличител на комунизма, не можа да превъзмогне в себе си болестта на етническата омраза.
Реформаторите може да не са като онези сръбски другари, сменили за една нощ интернационализма с национализма. Но за съжаление направиха крачка назад по критериите на демокрацията, която изисква политическа коректност не заради нечии паркетни претенции в столицата, а (поне) заради правото на хората да разграничат демократа от атакиста и от такива, като Джамбазки, който се похилква над „политическата коректност” в телевизионните си изяви, наричайки „лицемери” липсващите в студиото маргинализирани опоненти.
Такива, като Джамбазки и Сидеров, сега триумфират, че реформаторите са им пристанали, ревнуват дори, че друг осъществява тяхната идея да сплоти народа около омразата срещу циганите. И понеже не им останаха при това положение врагове, извън ДПС, бенефициента на подарения нов коз за сплотяване, евродепутатът Джамбазки, покатерил се до огромната си заплата по гърба на другия популист –Бареков, днес формулира фронтовата ситуация така: не ме е яд на тях ( т.е. на циганите, той вече е снизходителен като представител на победителите!), а на самозваните, лицемерните правозащитници ( саксиени, грантови и т.н.).
Така е, някакви неназовани , недоубити от възторга на циганомразието лицемери още виреят нейде, но и те ще бъдат смачкани при първа възможност от истинските патриоти- това е посланието му.
С някои персонални изключения от тази картина на маршируващото самодоволство липсват наистина знаково тъкмо тези, които най-много се подиграваха на малцинството българи и роми ( имаше и такива), протестиращо година и половина на емблематичните като внушен символ на разглезения либерализъм жълти павета.
Къде са възмутените другари и другарки да кажат нещо за равенството на хората? Къде са дежурните им интелектуалци, цели 100 на брой, които подписаха писмо под надслов „Слепи водят луди” срещу признаването на Косово само защото бе подкрепено от Запада и оспорено от Русия ( а дали беше в интерес на България- нямаше значение за тях)?
Едно е вярно: някои от нас действително си живеем луксозно, но не защото уж не сме виждали гето, пък си позволяваме да се възмущаваме за някакви си права на някакви си цигани.
Голям лукс е днес да не маршируваш по стъпките на Сидеров и Джамбазки. Да му мислят онези, които ги легализират като пример за подражание и приемат нищетата на етническата омраза като възвишено прозрение на висшата раса.
Нека започнем от очевидното, в което като избирател на РБ (с няколко числа наум!) и предан форумец в блога на Иво някак ми се иска да балансирам двете позиции. Ясно е, че рушветчията със скалпел в ръката е не по-малко отблъскващ типаж от оскотелия обитател на Факултето и подобните му гета. Ясно е, че сред интегралните принципи на класическата десница е сдържаността пред неограничените възможности за “позитивна дискриминация” на всякакви “етно-другости” и “алтернативни идентичности”.В такъв смисъл кретенчета като волэн сыдэрав, джамбазкий, расатэ с крясъците “на сапун!” и пр. просто откраднаха и окарикатуриха нещо, което можеше с по-подходящи думи, такт, практическа визия, с наистина хуманно и коректно отношение към циганите да бъде разпознаваема и приемлива агенда на стандартния дясно консервативен политически стил в България- СДС, ДСБ, РБ. Брутално откровен съм с намека си и за чисто политическата калкулация- по- деликатните теми в идеала ни за дясно партньорство в Германия ги артикулира цивилизовано ХСС- и така крайните неонацисти остават на електорална сухоежбина.
Ясно е, обаче, че всички безсмислени и помпозни “десетилетия на ромското включване”, програми, стратегии, милиони, изливани в хиляди -главно тарикатски- НПО за “ромска интеграция” не дадоха никакъв резултат.
Тогава? Малко аналогии- процентът на свестните, добре общо образовани и до академични степени, работливи, социално интегрирани негри в САЩ от южните “расистки” щати с (най- ниска негърска престъпност!) -като Алабама -Меката на моята хард-републиканска душа!- (от типа на Кондолиза Райс) е много по-голям отколкото сред дрогираните дегенерати- лапачи на социални в Бронкс, Харлем, Бруклин и Ню Джърси. След маниакалните социални програми на демократите -т.е- раздаване на готови пари за интеграция на негрите, което започна от Кенеди, от 91% някога броят на чернокожите деца, които живеят с двамата си родители, днес е само 17%. Но Луизиана вече има черна републиканка за губернатор, Алабама- вице-по реда и сигурността – един достоен чернокож виетнамски ветеран и т.н.Защо ли?- ами там действува задължителният образователен ценз за избирателни права. Така че в тази тежка ситуация десницата може да реши доста неща, разбира се, донякъде като всеки хуманитарен и социален проблем с малки, конкретни, ясно разпознаваеми стъпки, а не с отвеяна социотехника или неприсъща й реторика!
Този иначе много ерудиран човек никога не ми стана напълно ясен като тези и визии, но тук казва верни неща за МОЧА.
http://pressadaily.bg/publication/62948-%E2%80%9E%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%E2%80%9D-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D1%89%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
Ужас! Либералите винаги са виновни в една Ужасна държава движена от разбойници, измамници и грабители на народа си!
Да се заглуши, От Бога дадената Либерте на човека и да се превърне във войник!
Това е техния Блян! А те с малките душички и малките пишлета, да седнат на народния гръб за да се чувстват по-големи и значими.
А всъщносът хора като Иво трябва да бъдат носени на ръце, защото заради хора като него Господ ни търпи!
доста крайна статия
Благодаря ти, Иво! Даваш ни кураж и ни помагаш – на нас, “обикновените маргинали” – да се чувстваме по-малко самотни.
Едно интервю на Теди Москов, с мнението на който съм съгласна открай- докрай
.http://ploshtadslaveikov.com/?p=12903
Към Нина:
Радвам се “да те чуя”, защото след прегръдката на нашите съмишленици с патриотите, вместо патриотите да заприличат на реформатори, се случва обратното и това е доста разочароващо. А още по-тягостно е, че има много хора,които смятат,че да си страната на презряната политическа коректност в приказките (които би трябвало да си мери един министър, особено Министърът на хуманността )е некоректно към лекарите.
Мислех си, че пиша на ясен български език, но се оказа, че нежелаещите да разбират написаното са многобройни, продължавайки да ме уверяват, как не съм разбрал за какво става дума и как от мен се очаква да застана на страната на лекарите- което е подигравка с факта, че съм си там и не съм мърдал, но ми се вменява девиация на ума, за която сам не знам. Аз не съм мръднал, но виждам доста мръднали (от позицията на справедливостта в преценката, че става нещо нередно).
Познавам страхотно много лекари, все прекрасни, образовани хора и не ми е известно някой от тях да е гласувал за Сидеров- това е просто противоестествено.
За такива като мен сега върви линч с упрека ( спестявам от чувство за приличие псувните, заканите какво точно и къде да ми наврат на мен, на покойната ми майка, какво да се случи на съпругата ми и т.н.) , защото съм защитавал циганите и мразел лекарите- някаква смесица от сталинизъм и хитлеризъм в заклеймяването на онези, които всъщност отказват да мразят вкупом евреите и(ли) капиталистите. Линчът се опитват да ми организират в собствения блог, включително като непрекъснато ме призовават да подкрепя лекарите, сякаш съм техен душманин в опита си да не се съглася с расистката мутация, избуяла тези дни. Не че не ни е известна, но точно реформаторите да станат инициатори това да стане кристално ясно ( като през кристална нощ в мек вариант), ми идва в повечко…
С лекарски сапун ( направен ако не от цигани, то от антициганско говорене), никой не би трябвало да си мие ръцете, включително и многобройните самозвани адвокати на лекарите, които всички нормални хора по света и у нас държат на пиедестала на уважението на обществото, заедно с още по-недооценените в България учители, които са лишени и от перспективата на емигрирането- кого да учат в чужбина на български език?! (макар и едните и другите да имат собствен принос към системните проблеми на българското здравеопазване и образование, двете области, в които управниците ни са най-големи длъжници).
Използвам случая да призова желаещите да коментират да не си правят труда да ме преубеждават-тепърва последовател на Сидеров няма да ставам, нито ще предоставям блога за пропаганда на сидеровизма с реформаторско лице под формата на загриженост за лекарите, за които всички нормални хора са загрижени най-малкото от инстинкт за самосъхранение ( кой самоубиец би искал хората с белите престилки да го мразят на операционната маса?) и без да бъдат призовавани специално от онези, на които работата им е да служат на обществото и да решават проблемите, а не да палят фитили на противопоставянето срещу най-маргиналната част от него.
Само се питам кой ще е следващият, който от завист ще повтори феноменалния успех на Москов да се хареса на (почти) всички, които могат да четат и гледат телевизия.
Бас държа, че личният рейтинг на Москов в момента изпреварва дългогодишно граденият рейтинг на майстора на популизма Борисов. На конкретния човек това може да му се услажда ( а и на политическата му сила?), но за надпреварата във въоръжаването с още джепане на етническата омраза,подобна тенденция е пагубна!
Поздравления! – За цивилизованата позиция на автора на статията и също така цивилизованите коментари на участниците във форума.
В началото на така наречения преход, съгласно европейските правила, започна масова употреба на самоназванието “роми” на този етнос, което имаше за цел да повдигне неговия статус на самоуважение и обществено уважение. Появиха се статии, изясняващи престижното положение на този етнос на занаятчийско съсловие в доиндустриална Европа (“асиганос” на гръцки означава “недосегаем”, което е име на християнска секта), и неговата принудителна деградация и криминализация през следващите векове на индустриализация, когато “ромите” са били възприемани като излишна конкуренция в западащото занаятчийство и са били подлагани на системен геноцид (масови избивания и преследвания, някои от законите за които още не са отменени, тъй като са били забравени в по-нови времена). Резултатът е превръщането на бившите роми от уважавано занаятчийско съсловие в странстващи катуни от цигани-крадци, криещи се първоначално в обширните европейски гори, а след това в гетата на градовете.
Възходът на национализмът в България през последните години, е на път да сложи край на употребата на “социално-конструктивното” име “роми” в българското медийно и интернет-пространство. “Патриоти” и “националисти” с истинско настървение повтарят социално-деструктивното име “цигани” наляво и надясно. Оправдават се с обстоятелството, че и ромите се наричали така помежду си, без да уточняват, че по-цивилизованите от тях го правят в самоироничен смисъл, а по-изостаналите просто нямат нужното равнище за да разберат разликата. Изглежда, обаче, че и на нашите националисти им липсва това равнище. Дано по-културната част от обществото да не се подведе по тях. Резултатът ще е принос към още по-голяма деградация на този етнос.
Не искам да призовавам никого, но Иво Инджев е прав, защото ако циганите се организират по подобие на американците от африкански произход /дори в Европа не е прието да се говори за чернокожи/, какво ще последва тогава.Знаем,че в САЩ , където полицията е с огромен авторитете, не се справи и се намесиха военни части, за да усмирят насилието, заплашващо да се превърне в погром.А тук – какво ще стане?И не е въпрос на страх.А ако някой реши да дестабилизира и без това нестабилната ни политически, икономически и социално държава и използва непремерените думи , които казани от министър стават и държавна политика?Думите на това ниво са власт.А какво означава да се договаряш с цигански вождове – и Рашков беше такъв.С тези които прегазват децата ни за удоволствие , те ли ще пазят линейките.Или с бат Сали – явно и той е някакъв си вожд с частно енерго.Така министъра признава и безсилието на държавата и насилието срещу един етнос не е решение.”Насилието е последното средство на некомпетентния” А.Азимов
“Използвам случая да призова желаещите да коментират да не си правят труда да ме преубеждават-тепърва последовател на Сидеров няма да ставам, нито ще предоставям блога за пропаганда на сидеровизма с реформаторско лице под формата на загриженост за лекарите, за които всички нормални хора са загрижени най-малкото от инстинкт за самосъхранение ( кой самоубиец би искал хората с белите престилки да го мразят на операционната маса?) и без да бъдат призовавани специално от онези, на които работата им е да служат на обществото и да решават проблемите, а не да палят фитили на противопоставянето срещу най-маргиналната част от него.”
Виждам че не сте ми публикували коментара. Ваше лично право. Няма да спра да ви чета, защото в позициите по външна политика споделяме сходни мнения и по моя оценка сте един от качествените журналисти в България.
Доколкото за вътрешните работи, да вярно е че бях афектиран и още съм афектиран от вашата позиция. Родителите ми са лекари и знам много добре някои от големите проблеми в това съсловие. Аз лекар няма да стана, при все че съм бил убеждаван да продължа тяхната професия и знам, че това ще ми докара престиж в обществото и нормално препитание.
Разбирам идеята ви, че това е сидеровизъм, но не смятам че това е така. Също така разбирам позицията ви че не трябва да се използват беззащитните, за да се оправдаваме и за политически цели.
Изводът ми е, че не сте реалист, а идеалист. България още не е дорасла за такова поведение. Това през което минаваме в момента, всички развити страни са го преминали вече. Ние го минаваме сега като развитие.
Казвайки това, се надявам по-скоро аз да съм прав и времето ще докаже това, защото лекарите също са част от този народ и от този исторически етап за България. Никой няма да учи 6 години или колкото е там (тежки предмети), да специализира (тежка специализация), да получава до макс 1000 лв за тежки дежурства (защото не знам дали вие сте работили нощни дежурства, но майка ми и баща ми са имали и знам какво е да се върнат и да легнат да спят, вместо да прекарат време с детето си), за да ходи някъде и да го набият. Това не би трябвало се случи. И отказвам да се случи. Няма да се случи!
Послепис. Разбирам, че е пълно с идиоти, които постоянно драскат глупости. Но това да ме приравните със Сидеров… 😀 Виждате ми тази смотана поща. Пращате ми на е-мейл линк към вашият Фейсбук профил. Аз ви пращам веднага покана за приятелство и ме виждате кой съм.
ПП2 България има само един път! Този на равенството пред закона. България е европейска държава и ще си остане такава! Колкото повече хора има като вас да са коректив на властта, толкова по-добре!
Поздрави, Румен
Проблемите в България са много, наслагани с години и се увеличават. Това е моето впечатление на “външен” наблюдател.
Харесвам една мисъл на Айнщайн –
“Everything Should Be Made as Simple as Possible, But Not Simpler – Всичко трябва да се опростява максимало, но не повече”.
За нормалното функциониране на една държава и добруването на всеки индивид в нея е нужна справедливост. Това се постига сьс що годе справедливо написани закони и тяхното върховенство като дойде време да се спазват. Москов е поредният български политик който пропуска шанса да подчертае тези истини когато съдбата му сервира чудесна възможност за това. С един куршум щеше да убие доста зайци и да направи България по-добра държава защото горните неща трябва да бъдат повтаряни ежедневно в БГ медиите и да бъдат асимилирани от всички в обществото.
Той просто трябваше да поиска закона да бъде приложен с пълна сила срещу побойниците – било то българи или цигани.
Вместо това той се впусна в опасни етнически заигравания които не са от полза на никого.
такова късогледство и емоционалност демонстрирани от министър не е добре.
Какво казваш на всички цигани когато видят линейката придружавана от полицейска кола?
И какъв според теб ще е дългосрочният ефект у тези хора спрямо теб, спрямо държавата?
Бате Бойко преди няколко години направи подобна грешка.
Малко преди закона за забрана на пушенето в обществени места (приет от комунягите) да влезе в сила бате Бойко го отмени временно с приказките че “ние си се знаем и няма да го спазваме”.
Една чудесна възможност да се започне прословутото сменяне на чипа пропиляна обаче от самият лидер на държавата.
Та, нещата в БГ не вървят щото липсва едно просто нещо – справедливост.
Не е справедливо да обречеш милиони пенсионери на скотова мизерия.
Но, те не могат да се бият.
Не разбрах също полицейската кола ще придружава ли линейката в “арийските” райони където също се раздават юмруци?
Дори и благородния гняв е класика във Вашата позиция. Не само журналистическа такава, това е аристократично, в най-добрия смисъл, послание на изстрадан, свободен човешки дух.
Преди няколко дни изразих несъгласие, по-точно непълно съгласие, с позоцията на Иво по повод на изказванията на Москов.
Тогава смятах, че министърът е проявил смелост да посочи наличието на проблем, известен от години, но неглижиран и дори старателни прикриван – беззаконието царящо в някой “махали”(както “коректно” наричат гетата)и ще последва смислен план за справяне със ситемния проблем.
Днес ми е неприятно да призная, че Иво беше прав още тогава.
Неприятно ми е да призная, защото възлагах надежди на Реф.Блок, а той започва все по-силно да разочарова.
Ако някой от РБ иска нещо да “реформира”, то той трябва да се научи първо да дефинира точно истинските проблеми (да поставя диагнози) и после да посочва решения (лечения) базирани на ПРИНЦИПИ. НЕ да повтаря папагалски тъпните, да тъпните, на други “политически сили”!
И сега по същество.
Престъпността в гетата (“махалите”), малка част от която са нападенията над лекарите, НЕ Е ПРОБЛЕМЪТ – тя е СИМПТОМ.
Проблемът е, че пост-колониалната ни държавица е напуснала изцяло тия места и “политиката и” се свежда до регистриране на “културните особености” (високи нива на безработица, неграмостност, престъпност) на обитаващите там.
Аз лично очаквах и очаквам от РБ да посочват системните проблеми и принципните решения!
Не да се превръщат в копия на “охранителя”, за когото “европейското развитие” се изразява в строеж на магистрали, дупене пред Путин и ПОПУЛИЗЪМ, ПОПУЛИЗЪМ….ПОПУЛИЗЪМ!
Ако имаше как да се обърна към РБ, бих им заявил следното:
Нормалните българи НЯМАМЕ нужда от още “борисовчета” и немуподобни.
Имаме нужда от качествени промени, от изчезване на неграмотността, от налагане на законност на цялата територия, от умножаване на инвестициите, от равен достъп до качествено медицинско обслужване и т.н.
Рзпалването на допълнителна омраза към циганите НЯМА да доведе до нито едно от горните! Само много тъп индивид може да си мисли обратното!
РБ – стига популизъм!
Ако България беше нормално функционираща държва, бих се съгласил че министърът не може да си позволи такива изказвания. За съжаление България е държава в която проблемите на повечето хора не са от особен интерес на управляващите и в повечето случаи не са ясно поставени в публичното пространство. По тази причина, изказването на Петър Москов показва на всички хора и институции къде е проблема и в каква посока трябва да се работи за да се реши. Остава само всички замесени и заинтересовани да си вземат поука и да работят за решаването му. Тоест държавата да въведе ред и законност навсякъде в България (включително и в ромските махали), лекарите да започнат да третират хората като хора и хората да покажат уважение към тези, които идват да им помагат и да спазват законите.
Докато губим време в диалог за или против изказването на Москов, проблемите продължават да се задълбочават.
Овациите след гръмването на министерското шампанско с вкус на линейки, роми и доктори ми припомниха ‘непопулярните есета’ на Бертранд Ръсел:
‘In America everybody is of the opinion that he has no social superiors, since all men are equal, but he does not admit that he has no social inferiors, for, from the time of Jefferson onward, the doctrine that all men are equal applies only upwards, not downwards.’
Преди време г-н Тинков също спомена въвеждане на образователен ценз при гласуване и виждам основание!
Една от задръжките ми е, че познавам повече просветени хора без дипломи отколкото непросветени хора с дипломи. Но вероятно опитът ми е непредставителен и логиката индуктивна. Знам, че сигурно правят нещо смислено в тези пусти университети…
Драги everyone else,
допълвам цитата от Ръсел с много популярен от Дж. Оруел.
“All animals are equal, but some animals are more equal than others.”
Онзи ден имаше добра статия на Юлия Латинина по темата расови вълнения, постнах я в блога.
Като говорим за расови вълнения и атакисти; имаше в ‘Икономист’ от 12 декември една кратка статия за езика на национализма, озаглавена ‘Mind your tongue’. Не особено разсъдлив текст, но посочващ ‘призрака на изключително тесногръдия национализъм’, който броди из Европа. Като че ли има широкогръд национализъм!
По време на изборите за европейски парламент бях в Швеция. Голяма част от шведите се смутиха от резулата и имаше хора, протестиращи по улиците. Заговорих един от тях и взехме да сравнявахме изборните резултати из Европа. Господинът каза: ‘Като гледам, България е добре’.
Хоп, изплуваха ми билбордовете с изюдените лица на атакиста сидеров в слънчогледовите ниви по магистралата Пловдив – Бургас.
Иво, поздравявам те за всичко, което пишеш по темата за расизма в България и конкретно този случай. Голямо удовлетворение е да имаме такъв журналист. Благодаря ти, че пишейки изразяваш и моето мнение.
Приятно е човек да прочете подобна статия. Оказа се, че дори последователите на реформаторския блок имат някаква квазирелигиозна обвързаност по отношение на партията. По-правилно е да се сочат грешките и да се преодолява онова, което е очевидно зло. Браво, господин Инджев! Може да не ви е съвсем приятно непознати да ви ласкаят, но аз ще си го позволя, защото наистина съм възхитен. Да се отстоява доброто на всяка цена без партийни симпатии и без самозаблудата за съществуването на някакви морални доайени, на които безусловно да се подчиняваме е удивително. Браво!