По случая с изчезването на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, превърнат във водеща тема за медиите у нас вече от седмица насам, реших да постъпя като някои бебета: да слушам по-дълго, преди да проговоря членоразделно с натрупания запас от думи.
Поучени от горчивия си опит, ние сме свикнали да вярваме, че по върховете на държавата има предимно злодеи. Ако някой каже добра дума за голям държавен началник, вкупом не му вярваме.
А какво казват всички, които познават Петко Сертов – от съседите му, до журналисти, политици, бизнесмени, ченгета и т.н.?
Цари пълно единодушие в оценката за него. Обобщено казано, той е тих, скромен, почтен, порядъчен. Все в този дух. И нито една крива дума!
Това е забележително позитивно единодушие в царството на завистта и лошотията, в което живеем. Но сама по себе си, ако не бъде разположена в съответния контекст, тази положителна характеристика за Сертов не означава още нищо. Тя по-скоро напълно подхожда на клишетата за кандидатстване в Партията или в Комсомола в НРБ ( „ тих и скромен другар” беше стандартна препоръка , която по времето на съветската перестройка взе да се променя в духа на гласността към „ напорист и инициативен” – това бяха нови, търсени на обществения пазар качества).
Ами ако описанието на Петко Сертов не е плод на обичайното лицемерие в стил „ за изчезналия или добро или нещо”? Ако Сертов наистина е толкова почтен, какъвто го описват близките и познатите му?
В такъв случай изчезването му може да е резултат и от …почтеността му. Може пък най-после някой да е решил да напусне океана от непочтеност, в който се давим и да е потърсил начин да спаси ако не на първо място себе си, то съвестта си и …каквото може от остатъците от почтеност в България.
Чисто теоретично Сертов може да е пожелал да сподели отвращението си от факти за непочтеността в българската политика, в търговията с интереси и данни за корупцията, които знае като един от най-осведомените хора в държавата. В България обаче няма безопасна изповедалня за почтени пазители на смъртоносни тайни от този род.
Сега, въпреки довчерашните заклинания, че това било невъзможно, вече знаем, че Сертов е напуснал България през южната ни европейска врата Гърция, „въоръжен” с международен паспорт. Потвърди го днес вътрешният министър Веселин Вучков.
И така, почтеният доскорошен шеф на контраразузнаването на натовска България, „разкрит” от негови познати като недолюбван в червените среди заради прекаленото му сближаване със Запада, е финтирал всички, включително семейството си ( „ще се върна довечера, казал на съпругата си”), явно печелейки време да изчезне в чужбина, носейки в главата си опасното съкровище за скандали в България, които няма как да оповести тук.
Ами ако почтеният Сертов е решил да направи това някъде, където могат да му гарантират сигурността?
Питам само в случай, че Сертов наистина е толкова почтен, колкото го „обвиняват”. Защото да си почтен в България е ако не диагноза за лудост, то е самоубийствен недостатък, който обаче някой би могъл да поиска да превърне най-после в предимство.
Дали този някой ще се окаже Сертов, който съвсем не е „господин никой”?
Нямам представа дали тази моя хипотеза ще се потвърди ( още повече, че чудеса от този род са малко вероятни), но поне е приятно да си представя колко корумпирани, просмукани от непочтеност, крадци на милиони, търговци на фалшиви обещания в страната ни ще се изпотят само при тази мисъл.
С други думи, като тази история на
Валери Петров, но докъде ще стигне сюжетът?…
Балада за контраадмирала
Започва таз стара,
престара балада с това,
че испанската Велика армада
била потопена и отишла в ада,
тъй както на всяка армада се пада.
Един само контраадмирал оцелял,
върху сала развял панталона си бял.
От юг и от север, от изток
и запад вълните се пенят,
акулите зяпат, а салът се носи,
накъдето поиска.
Йохохоооооо и бутилка “Плиска”!
И тази бутилка не е само рефрен,
тя била налице във сандъка спасен,
ала само със “Плиска”
как той да устиска,
когато земята, до него най-близка,
били трите острова, назовани “Азорски”,
на две хиляди мили,
и не земни, а морски!
И носел се сала със адмирала,
докато последната му надежда умряла,
и помислил си той, луд от жажда
и зной, че ще иде душата му
право в ада, ако не се изповяда.
Карамба! Какво да направи тогава?
И ето го, изповед написал такава:
“Дълго време мълчах и това ми е,
ах, най-големия грях,
но сега ще разкажа
за всяко злодейство
в мадридското адмиралтейство!
1)Дон Кристобал де Саламанка
използува служебна бланка
и вдигнал цял Ескуруал
с адмиралтейски материал.
2)Кавалерът дон Педро дрънка
щедро на едро, а щом питаш го: де си?
– той все е по конгреси.
3)Що се отнася до вагона
със котвите от Аргона,
да бъде питан по въпроса
дон Естебан де Саргоса
(Фернандо от пропуска явно видял го,
когато продал го на частен хидалго).
4)Сеньор Алфонсо Виланеля
излиза всякоя неделя в компания
на разни дами (между които и жена ми).
5)Долорес д’Естремадура пост
заема без матура.
6)Тайни дон Хуан дърдори
по кориди и коридори.
7)Кавалерът Диего е
бетер от него.
8)Тон хасе у дон Хосе.
Тези разкрития аз правя накрая,
защото без критика не мога
да трая и защото в награда
съкровено желая те да идат
във ада, аз да ида във рая.
Винаги бил съм против тази кал!
Винаги бил съм контра-адмирал!
Това знаят го всички.
И най-вече те.
Подпис: (не се чете)”
Това е история далечна,
далечна, просто толкоз далечна,
че изглежда е вечна.
Това е история, морска,
преморска, ама толкова морска
и при все това хорска.
И така сред вълните
полюлявал се салът.
И как постъпил с туй писмо адмиралът?
Той затапил го плътно в шишето
конячно и го хвърлил в морето
бялопенно и мрачно,
през пречки безброй,
дано стигне до бряг за радост
на свой и за ужас на враг!
Йохохооооооо! “Йохохо”,
но тъй станало, че само
след ден се задала фрегата
и той бил спасен. Спасен, но защо ли?
сега той се моли, дано онуй чудо
потъне в морето, ужасно му
е шише за шишето!
Нещастен щастливец,
отново той действа в
мадридските адмиралтейства,
но където да бъде и каквото да става,
все бутилката вижда
как брега наближава!
Страх го раздрусва,
йохохо, още как! Клюмнал му
контраадмиралският флаг!
И прав бил човека,
защото щяло да му изстине местото,
Кристобал ако само усети,
че той пожелал е анкети!
Ами Алфонсо Виланеля,
амче той просто ще го застреля!
А пък дон Хосе, дон Хосе,
той ще си каже:”Аз му пращам
прасе и цяла бъчонка вино
от Малага, а той да долага!”
Леле мале, леле мале
вапцахме я, адмирале!
Адмиралът броди блед посред
призраци безчет, месец свети,
бухал буха, не намира той разтуха,
пък и де да я намира?
Вредом намеци съзира:
Диего на коняк го кани
– той поглъща транквилани.
Хуан за почерк споменава –
него ужас го сковава.
Адмиралът броди блед,
броди вече втор куплет,
вятър свири, куче вие,
месец в облаци се крие.
Най-подир пристига, ето,
на скалата край морето.
Дири своята бутилка.
Ето нещо се кандилка!
Ето нещо там играе! Тя е!
Сакраменто! Тя е!…
Вятър вие с грозен вой.
Скочил във въртопа той.
И скалата опустяла.
Свършил контраадмирала.
Йохохоооооо! Но това не е финала
на тази история зловеща, зловеща,
ама толкоз зловеща,
че за нещо подсеща,
на тази легенда безкрайна,
безкрайна, ама толкоз безкрайна,
че до днеска трайна. Ето,
пристига адмиралът-мъртвец,
бледен, издут, с водораслов венец,
във подморски царски дворец.
Пред порти от бисер, седеф и янтар,
ето, посреща го морският цар.
– Здравей, чужденецо! –
приветства го той –
Що дириш във моя подморски покой?
– Бутилка! – отвръща мъртвецът (мимически).
– От “Плиска”. Със малки бележки критически.
– Царят от радост подскочил чак.
– Ти ли си – викнал той – този смелчак!
Четох аз лично на всеуслишание
твойто критично послание!
Те това е храброст! Те това е кураж!
Смелчаци съм виждал не веднъж и не дваж,
моряци съм виждал и рицари стари,
пирати съм виждал и виждал корсари,
но доблест такава не бях виждал до днес.
За почест и слава във двореца ми влез,
където за твоята смелост призната
ще бъде изпълнена героична кантата!
И плеснал с ръце и веднага
във двора събрал се оркестърът
заедно с хора на цялата
морска фауна и флора.
Огромни акули флигорни надули
двутонни тритони
затръбили с тромбони,
прозрачни бузи издуват медузи,
милиони корали изпълняват хорали,
милиарди раци запяват хвала
и адмирации към адмирала!
Чудесен концерт, но му пречело само,
че се изпълнявал във царство нямо
и че всички немеели,
независимо от туй, че пеели
просто фортисимо.
Мъртвецът почудил се
и изпаднал в печал,
но после се сетил,
че и сам бил мълчал,
че бил и сам като риба
ням през целия свой обществен живот
и кариера в испанския флот,
и че целият тоз симфоничен жар
бил само насмешка на морския цар,
и – Хак ми е! Хак ми е! –
изкряскал той конски
(означаващо “Пада ми се” на староиспански).
И тъй свършва легендата стара,
престара, ама толкова стара,
че да мислим ни кара, и – карамба!
– печално е, че все още е млада
тази контраадмиралска алабалада!
БЪЛГАРИ ПАЗЕТЕ СЕ !
* ГОТВЯТ НИ НОВО РУСКО РОБСТВО ЧРЕЗ НОВИЯ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ПУТИНСКИ ПРОЕКТ “РУСКИ ГАЗОВ ХЪБ ВЪВ ВАРНА” !
* НЕ НА НОВИЯ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ПУТИНСКИ ПРОЕКТ “РУСКИ ГАЗОВ ХЪБ ВЪВ ВАРНА” !
* В БЪЛГАРИЯ СМЕ И ВИ НАБЛЮДАВАМЕ !
* НИЕ БЪЛГАРИТЕ, ЗАГРЯВАМЕ ПО-БАВНО, НО КАТО ЗАГРЕЕМ, ЩЕ ИЗРИТАМЕ И НОВИЯ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ПУТИНСКИ ПРОЕКТ “РУСКИ ГАЗОВ ХЪБ ВЪВ ВАРНА” И НЕГОВИТЕ ИЗОБРЕТАТЕЛИ !
* ВЪН РУСНАЦИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО ТЕ ВИНАГИ СА НИ ДОКАРВАЛИ САМО НЕИЗБРОИМИ ЗЛИНИ !
* НЕ НА “РУСКИ ГАЗОВ ХЪБ ВЪВ ВАРНА” !
* ЩЕ ВЪСТАНЕМ ДАЖЕ И СРЕЩУ ИЗБРАНОТО ОТ НАС ПРАВИТЕЛСТВО, АКО СЛУГУВА НА ПРОРУСКИ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ В РОДИНАТА НИ !
* НЕ НА “РУСКИ ГАЗОВ ХЪБ ВЪВ ВАРНА” !
—————————————-речник:
Хъб (англ) – склад за натрупване, място за събиране, център, станция за съсредоточване на материални ценности
—————————————
/препечатано от Facebook/
Интересното е че хора като г-н П.Сертов рядко правят такива неща. Ако беше някой мошеник дали щеше да бяга? В България разбойниците и мошениците никой не ги гони и те не бягат! Хубаво им е във вълчите им Бърлоги!
А този човек избягал !!!
Държавата се тресе от Обира на Обирите – 2 Милиарда Евро от глупавия български народ и хоп един от посветените в тайните бяга ?! За къде ли е тръгнал ? Дали са заплашили семейството му ако не се разкара от България? Ако беше агент на САЩ щеше да си стои. А дали не е разкрит агент ? Само, че за кой е работил ?!
Не вярвам на тезата че съвестта му е проговорила. Ченгетата нямат съвест. Те са роботи.
Според мен нещата стоят така: на фона на разгарящата се пропагандна (а и не само) атака към България от Русия, хора като Петко Сертов, които определено знаят доста за машинациите във властта и по-точно зависимостите й от енергийния монопол, се чувстват застрашени понеже Запада вече иска да знае всичко и такива като него са най-богатия източник на кирливи ризи. Дълго време Запада беше зарязал стратегически Балканите но сега стана ясно че атаката на Русия ще дойде точно оттам. След “изчезването” на Петко Сертов смятам че България ще бъде следващото бойно поле на “тихия фронт”, иначе за какво ще им трябва език на западняците?
След ужасно режисираното интервю на Диков с Ал. Петров си мисля, че предупредиха Сертов от екрана за нещо.
Защо ли си мисля, че толкова почтен човек като човека, който беше на чело на ДАНС когато слушаха едни журналисти и други лоши хора има един доста вероятен маршрут Гърция, Кипър, Москва.
През последните 25 години от България си тръгнаха:123 765 инженери, 44 654 лекари, 13 543 учители,22 799 медицински сестри…и ЕДНО ченге.
Малка корекция:
“и Карамба! Карамба!
извикал той кански
(което ще рече “Хак ми е!” на староиспански).”
Много ми допада вашата теза, г-н Инджев – наистина оптимистично е да се предполага, че има почтеност и съвест на подобно ниво. Напомня ми на решението на В. Суворов да премине “оттатък”.
А дано , ама надали!
Още със създаването на Г(асударствен)АНСтерският отдел на КГфсБ преди 8 години, започнаха подслушвания на журналисти и злоупотреба с класифицирана информация ,например когато С.С. в “ролята” си на “премиер” “изгуби”(?!?) папки със секретна иформация.
Още повече , че ГАД’s(Гасударствената Агенция на Държавна Сигурност) още не се “отчела” с нито 1(ЕДИН!!!) изпроводен КаГеБист, а се води по “дефиниция” – “КОНТРАразузнавателна”!
Което показва за пореден път равнището на “реформирането” на “бившата” ДС!