„Категорично се потвърждава верността на нашето решение да останем в опозиция, защото новата власт замрази социалните плащания на 14 социални групи, рязко се влоши фискалната позиция на страната, увеличи се правителственият дълг”, заяви по време на заседание на НС на БСП председателят на левицата Михаил Миков, цитиран от OFFnews.
Това е малко, но изпуснато от сърце признание за факта, че ГЕРБ бяха на ръба да управляват заедно с БСП, въпреки клетвите на гербаджийските началници, че уж това било невъзможно ( и заклеймяването на някои от нас, които скромно твърдяхме обратното за техните истински намерения).
Какви тежести са наклонили везните в БСП срещу този вариант не знам, но две неща са известни: че именно Борисов се натискаше за такава коалиция и открито предложи на Миков да оглави Народното събрание, за да го приобщи в тройката на институционално най-важните управници в държавната власт. Освен това в. „Преса” написа, че към зестрата на този брак Борисов е предлагал на червените цели 4 министерства.
Щеше да е интересно да узнаем коя част от баницата е била заделена за столетницата ( дали например енергетиката не е била „на баницата мекото” като примамка с руския корупционен хайвер в нея), но журналистите с достъп на партийните величия упорито не желаят да задават такива неприятни въпроси.
Реформаторите могат да не се съмняват, че са резервен вариант на Борисов, към който той посегна не от „идейни” съображения за съвместимост, а под европейски натиск и най-вече, защото не му остана друго ( тайната подкрепа на ДПС все пак е не бива да се осветява прекалено, както стана тази седмица с гласуването за пенсионното осигуряване).
Премиерът не пропуска случай да пусне отровна стрела при всяко затруднение на реформаторите. Това се видя от типично интригантското му подмятане в „Панорама” по БНТ, когато на въпроса на водещия за оценка на расисткия изблик в Народното събрание саркастично насочи прожектора към двете по-малки партии от коалицията с почти бащинското подмятане по адрес на палавниците: „ нали са си приятели”.
Впрочем Борисов съвсем не е толкова (само)уверен и (само)доволен зад кулисите по въпроса за расистката истерия. Давайки си сметка за отзвука в Брюксел, той е имал разговори „ на висок тон” с министър Москов по темата, но управляващите предпочитат да не изнасят и тази кирлива риза на показ, за да не задръстят пералнята на имиджа си, белязан от усмивки през зъби.
Фактът, че до момента от ЕС все още няма реакция на подстрекателските изявления срещу ромите от страна на управляващите е едно малко чудо на тихата дипломация- без гаранция, че въпросът ще се размине без последици. Сигурно е, че той вече се намира в папката „едно наум”.
Засега „само” от посолството на САЩ дадоха знак на остро несъгласие с расистката тенденция.
Главния прокурор Цацаров също е включен в усмиряването. Имал е лична среща с шефа на патриотите Валери Симеонов, след като той прегази конституцията с небивал досега език на омразата по етнически признак.
Обобщението направи Борисов в негов стил, говорейки от името на други: „ В Брюксел се радват, че имаме стабилно управление”. Как да не му вярваш- просто няма съмнение, че в Брюксел направо си късат дантелите от радост и нареждат: „ох на мама сладкото софийско кабинетче”!
Но чак пък да щипкат по бузките Борисов по повод второто му прохождане като премиер!
Видя се друго от телевизионните кадри- че Борисов налита да целува де що види минаващ край него европейски политик в сградата на ЕС, но удари на камък с британеца Дейвид Камерън. Не че консерваторът „обича” българина по-малко от останалите си колеги в ЕС, но просто британците не си падат никак по публичните мъжки целувки. Борисов е пропуснал да научи тази малка подробност, но до пенсия има време – ще се научи.
Като казах пенсия…, но хайде да оставим тази тема да втаса още малко, че и без това коалиционните партньори я втасаха по въпроса за пенсиите. По-всичко личи, че „силната ръка” на премиера няма да удържи на твърдия ултиматум на онези с малкото проценти на изборите и ГЕРБ ще отстъпят от намерението си да деформират пенсионното осигуряване с претенцията, че го реформират.
Умът ми чак не го поБира,
как Миков толкова обича Бира !
А от това се подразБира,
че доста Бира му се сБира !
Настане сутрин – хайде Бира,
без марката да й подБира !
Към обед преднина наБира,
но трудно вечер се приБира !
Едвам се до креват доБира,
поляга, поза не изБира,
Каква Бира бе Брат 🙂 Направо Боза! 🙂
Изявлението на един от комунистическите лидери, че комунистическата партия и нейната парламентарна група излизат в опозиция е заблуждаващо. То е насочено към наивните българчета, които са мнозинство и цели никой да няма претенции към комунистите. Ето, ние сме в опозиция, никой няма право да пртендира към нас, обърнете се към властта, тя не е комунистическа. Така звучи истинската позиция на комунистическата ” опозиция”.
Ако властта не е комунистическа, първата й стъпка би била да очисти българската територия от сурогатите на съветската и българската комунистическа сган. Но уви, това не става, защото никой от комунистите не разрешава. И всички спят до насита, което никой не иска да отчита, лека нощ българчета заспали, с постелята на съня си всичко сте застлали…..
Също както Тодор Живков след 1986, така и сега Борисов трябва да избира – Изтока или Запада. Тодор Живков тогава избра да се снишава и приземява (вж. по-долу), докато накрая други го “приземиха”. Сега очакваме да видим какво ще реши Борисов. На Тодор Живков кредита му беше 3 години, мисля че на Борисов сега няма да му отпуснат толкова – вече има един почти цял безхаберен мандат зад гърба си и няма да му позволят още толкова загубено време понеже за хората на Запад времето е пари (в политиката това важи дори на квадрат!) а и след случките в Украйна ще настояват за действия и резултати, а не обещания, декларации и клетви.
И Запада вече не вярва на сълзи, не само Москва!
“Приземяване, приземяване, приземяване! Може некои да кажат: “Абе, другарю Живков, партията така ли ще остане, бе? Нема ли партията нещо да направи?” Другари, ние решихме да изчакаме, да видиме… (Неподправен смях в залата – бел.ред.) и най-накрая, ако требва, ше се преустройваме. (Смях.) Нека така да погледаме, да видиме… Така ще се поснишиме да мине тая буря, па след това ша видиме какво да правиме. (Смях.) Но ние чакаме, така че ние ако накрая нещо… ако не мине бурята, тогава ше се преустройваме… Абе, глейте какво – как ще решиш проблема? Може да решава тоя, който има пари, бе! (Вълнение в залата.) Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? (Смях, прерастващ в ръкопляскания.) Ти немаш право да решаваш!” (Продължителни аплодисменти, преливащи в бурни овации.)
Тодор Живков в историческо слово по време на перестройката