Колегата блогър Ангел Грънчаров е нарекъл “Некролога на Путин” съобщението на Агенция Франс Прес за решимостта на Саудитска Арабия да продължи интензивния добив на петрол дори и цената му да падне до 20 долара за барел.
Министр нефти Саудовской Аравии Али аль-Наими. © Фото – Agence France Presse
Саудовская Аравия считает своим приоритетом не повышение цен на нефть, а сохранение доли на рынке. Поэтому арабское государство не сократит добычу углеводородного сырья даже если его мировая цена опустится до 20 долларов за баррель. Более того: в оправданности такой политики удалось убедить партнеров по ОПЕК. Об этом сегодня, 22 декабря, заявил министр нефти Саудовской Аравии Али аль-Наими, передает британское издание The Financial Times.
Как отметил саудовский чиновник, королевство готово не только сохранить добычу нефти на прежнем уровне, но даже и нарастить ее. Это, по словам министра, может произойти, если на рынке появится какой-либо новый клиент, нуждающийся в крупных партиях такого сырья…
… При этом Али аль-Наими назвал “не имеющими никаких оснований” различные теории заговора, которыми в России пытаются объяснить катастрофическое для нее снижение цен на нефть. Саудовская Аравия, сохраняя свою долю на мировом рынке, действует исключительно из прагматичных экономических соображений. Напомним, что о теории заговора несколько месяцев назад говорил президент России Владимир Путин, пытаясь объяснить причины возникшего в его стране экономического кризиса.”
Като един истински русообвилен българин не съм съгласен ( да се отнема правото на руския народ да напише този некролог).
Правата и свободите на народите, като правото им сами да удавят в сълзите на разочарованието си виновника за националната им катастрофа, трябва да се уважават.
Предлагам друг почит- компромисно да наречем новината “присъда на последна инстанция”, “предложение за епитафия” или “покана за разплата”.
Ето и няколко предложения за вестникарски заглавия:
“Путин се спъва на високи токчета от ниските цени”
“Който цени вдига, от ценова херния умира”
“Южен ток ток за трона на Путин”
Това което цялата шайка от съветски диктатори, като се почне от Ленин, та до Горбачов, не можа да постигне, Вовата Путин сега се справи с лекота. Украйна се отказва от неутралитета си и се насочва към членство в НАТО. Преди СССР имаше граници с една натовска държава, Турция. Сега Русия граничи с четири държави членки на НАТО, без Турция. Путин нема да миряса докато не направи половината свят членове на НАТО.
Thomas L. Friedman
Игра на топчета
NYTimes
За разлика от Обама, Путин беше „това, което наричаме лидер”…Ако да водиш страната си до икономическа разруха е форма на ръководство. От месеци беше очевидно, че Путин се бори с пазара, със закона на Моор, с Майката природа и човешката природа въобщe.
Той залага почти цялата икономика на нефта и газа, които могат да се използват само в дългосрочен план с риск от разрушителни климатични промени; той подцени степента до която технологичните иновации , които са позволили на Америка да произвежда повече нефт, газ, възобновяема енергия и по-голяма ефективност, едновременно, които помагат да се подкопаят суровинните цени , той си говореше сам на себе си като вярваше, че украинците изгониха своите лидери само, защото C.I.A. им казва да направят това – а не поради вечния стремеж на човека да осигури по-добро бъдеще за децата си; и той недооцени факта колко интегрирана и зависима от глобалните пазари е Русия и колко силно с течение на времето ще я засегнат санкциите, както и колко ще го наранят и него самият.
Нека да не омаловажаваме думите: Владимир Путин е измамник и убиец. Той създаде измамната представа за своята сила и силата на Русия и се влюби в нея , а сега отрезнява. Би ли могъл той сега да се разгневи с нещо милитаристично , за да отвлече вниманието на народа и да го насочи към по-лъскави обекти? Да, той би могъл, но след това той ще наруши друго правило на геополитиката: „Първото правило на дупките” – когато си попаднал в една дупка, престани да копаеш.
Казвам това без чувство за удовлетвореност. Казвам то с чувство на дълбоко съжаление. Аз бях против разширението на НАТО и едностранното прекъсване на договора за Анти-балистичните ракети, когато Русия беше слаба. Аз исках – и все още искам – да видя Америка като партньор на Русия във възпирането на глобалния безпорядък, защото на много места в света ние не можем да бъдем ефективни без помощта на Русия. Уви, ние разширихме НАТО – и в международен плав помогнахме за създаването на политически условия в Русия, за процъфтяването на политиката на Путин, която се основава на ксенофобия и несправедливост.
Но Путин също сглупи. В главата му се въртеше цена на нефта от по 110 $ за барел. Той си мислеше, че всичко зависи само от него, от неговите решения, от икономиката, която той и неговите приятели са изградили на основата на някои руски геополитически представи от историята. На практика, той възлага всичко върху извличането нефт и газ, а не върху използването на потенциала народа и на неговите таланти. Той пришпори цените нагоре, а сега те го влачат надолу.
При всичко това, Путин лъжеше света и заблуждаваше себе си. Неговата грандиозна лъжа беше, че свалянето на корумпираното управление на Виктор Янукович в Киев от народа е заговор на Запада, чиято цел е да бъде вкарана Украйна в НАТО. Във въображаемия свят на Путин, никой няма разузнаване – освен КГБ. За него е немислимо, че има критична маса от украинци, които гледат към Полша и завиждат на това колко добре са нещата там след като те са се освободили от орбитата на Кремъл и са се присъединили към ЕС – че те може би си казват: „И ние искаме това” и за да го получат те са излезли на улицата, за да свалят съюзниците на Путин в Киев, търсейки по-малко корумпирано и по-прозрачно, демократично управление.
За да сплоти руския народ на своя страна и за да оправдае мръсното заграбване на Крим и интервенцията в Украйна, които включват индиректно участие в свалянето на малайзийския цивилен аеролайнер Путин представя това като заговор на C.I.A. и НАТО. Истината е, че Путин не се страхура от инвазия на НАТО в Украйна. Това никога не е поставяно на карта. Той се страхува от инвазия на ЕС. Той не иска Украйна да се присъедини към Европейския митнически съюз, да приеме неговите анти-корупционни правила и правила за прозрачност и да започне изграждането на успешна икономика на европейски принципи, която всеки ден ще стои като контрастен пример и критика на непрозрачността и клептокрацията, изградени от Путин и неговата газова и нефтена клика в Русия.
Неговата голяма заблуда се основава на представата за света от 19 век, в който Русия винаги на границите си ще има някакви „сфери на влияние”. Но сферите на влияние не са като някакви дипломи от Московския университет, които са в сила завинаги. Днес сферите на влияние трябва да бъдат спечелвани и подновявани. Защото днес, благодарение на технологиите осъзналите силата си граждани могат да артикулират и да се организират, за да поставят много по-ефективно своите искания. Това са днешните „хора с влияние” и те се проявяваха от площадите на Тахрир и Таксим до Майдан в Киев. Украйна е може би първото бойно поле в историята, където хората с влияние се събраха на площада срещу мислителят от времето на „сферите на влияние”. Аз все още вярвам във възможностите на народа.
Пропадането на Русия е лошо за руснаците, но това не означава, че то е добро за нас. Когато светът постига това взаимосвързано и взаимозависимо, вие получавате една обратна стратегия: вашите приятели , чрез лошо икономическо управление (виж Гърция) могат да ви навредят по-бързо, отколкото това могат да направят враговете ви. И пропадането на съперниците ви (виж Русия и Китай) може да бъде по-опасно за вас, отколкото тяхното издигане. Ако Русия, която обхваща девет часови зони навлезе в рецесия и със своите по-ниски приходи от нефт не може да плаща на кредиторите си – всичко това ще предизвика бъркотия и неустойки към западните банки – с което този разпад ще се почувства глобално.
Уоран Бафет наблюдава по време на икономическата криза през 2008 г. , че „ когато настъпи отливът – едва тогава виждаме кой е плувал без бански. Е, петролният отлив настъпи и стана ясно, че Путин е плувал гол”-. Като прави това, той днес заплашва най-много Русия – но не само Русия. Триумфиращата, захранвана с нефт Русия, яхнала голямата петро-вълна е опасна, но победената, разгневена, и постоянно обедняваща Русия е не по-малко опасна. Така че независимо от казаното по-горе , аз бих предпочел да видя Запада да си сътрудничи с Путин, да намали санкциите към Русия, но само в случай, че Путин е готов да покаже, че той не краде топчетата от играта, че за места като Украйна той е част от решението, а не е част от проблема.
Е,сега е историческия момента Дарья Асламова в тандем с Мамонтов, Аркадий Викторович да заченат филма “Россия умирает тихо!”
Предлагам в лентата да монтират някой и друг кадър и за братска Венесуелья,чийто бюджет е разчетен при цена 120$ за барел!
При цена 20$ венецуелците хептен ше закъсат за тоалетна хартия и може да прибегнат до употребата на некои широколистни дървесни видове! 🙁
Не съм сигурен дали ще видим цифри близки до 20$ на петрола,но ако все пак се случи тази случка …”тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам “Дано-о-о!”.
Еееех,малко се рзмечтах,ама то знае ли се!?
@тъпанарко,
Във Венецуела все пак не пасат трева, и са мислили и за лошия сценарий:
“Венецуела представи бюджет, разчетен при петрол на цена 60 долара за барел”
http://www.dnevnik.bg/biznes/2014/10/22/2404588_venecuela_predstavi_bjudjet_razcheten_pri_petrol_na/
В Русия също са обсъждали варианта за тази цена на петрола, но великият икономист Путин се е “изходил” по въпроса:
“Владимир Путин коментира, че при спад на цената до 80 долара за барел световната икономика ще претърпи крах. ”
Все пак, може и да познае частично….в смисъл, по отношение на руската икономика, като част от световната…
Колкото до България, падането на петрола ще удари и българския бюджет, тъй като драстично ще спаднат приходите от ДДС, но се надявам стимулът за икономиката от по-ниските цени на горивата да доведе до по-голям растеж, и така да се компенсират намалелите бюджетни приходи.
Нова трагедия с български деца около Коледа /жертвите на катастрофа при Девин/. Дали с дарителската кампания – “Българската Коледа” не се измества, по някакъв начин сакралността на празника Рождество Христово?
Не би ли могло да се промени името и датата на кампанията примерно за 31.декември.
Да си спомним “Индиго”, река “Лим”…
П.С. Навремето когато в Полша се появи “Солидарност” в България /замислено като контра удар кък понятието/ по предприятията задължаваха работниците да си купуват пощенска марка от 5 и 10 лева на която пишеше “ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ”. Това беше опит за обсебване и принизяване на думата “Солидарност”/ която се беше превърнала в парола/. Така и Коледа си е Коледа – Рождество Господне, защо трябва да е Българска. Нека Българската Православна Църква вземе отношение по инициативата на Гоце. Нека богословите решат дали името и датата на кампанията да останат непроменени.
По Коледа стават чудеса!
Весели празници г-н Инджев. Бъдете жив и здрав.
“Саудовская Аравия” трябва спешно да бъде включена в състава на Евразийския съюз!:-)