Клати ли се доверието на НАТО в София?
25.12.2014
През последните няколко месеца се появиха сериозни пукнатини в традиционно здравите ни отношения с НАТО. От непоклатимо верни съюзници се превърнахме в колебливи партньори, които дори не си плащат редовно членския внос.
Това за членския внос не е майтап, а самата истина. Съобщи я служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов, който се натъкна на сериозни пробойни в бюджета за отбрана на държавата. Как да заделяме повече пари за реанимиране на батальона във Враца, като все още не сме се издължили към НАТО, обяви Шаламанов. По-късно обеща да си платим вноските на части.
Големият проблем обаче дойде от разминаването във вижданията на президента Плевнелиев и премиера Борисов за размера на военния бюджет за следващата година. Върховният главнокомандващ настоя за изпълнение на ангажимента, който пое на срещата на върха на НАТО в Уелс парите за отбрана да започнат плавно увеличение като през 2020 г. достигнат 1,5% от БВП. За да стане това обаче нарастването трябва да започне още следващата година. А на практиката се получи обратното. Средствата за отбрана не само че не се повече, но са дори по-малко от сумите, заделени за тази година. По неофициални данни парите за армията за следващата 2015-а са едва 1,1% от БВП.
На фона на тези смущаващи разчети леко успокоение лъха от уверенията на новия военен министър Николай Ненчев, че ще намери начин поне да запази нивото от тази година. Единият вариант е актуализация на бюджета в бъдеще време, която я стане, я не. Зависи какво ще кажат премиерът и министърът на финансите. Другата надежда е в евентуалните собствени приходи на министерството от продажби на имоти с отпаднала необходимост и излишна военна техника. Тази песен обаче я пяха доста предшественици на новия министър. Най-опитният от тях Аню Ангелов дори се заричаше да изчисти докрай ведомството от стари казарми и ненужни терени, но така и не успя.
Ненчев побърза да направи уговорката, че разчита на разбиране от страна на кабинета, който по принцип прибира голяма част от парите, спечелени от продажби на имоти и техника, собственост на МО. Борисов не направи такава отстъпка по време на предишния си мандат, когато нямаше такава дупка в бюджета, когато КТБ все още си бе в цветущо здраве, та сега ли?
Така че на министъра ще му се наложи да търси пари за отбрана от другаде! Например по линия на НАТО и ЕС. Крайно време е САЩ да вдигнат годишната миза от 10 млн. долара по програмата ФМФ! А защо Пентагонът не прежали една ескадрила изтребители Ф-16 от онези – чисто нови, но консервирани веднага, след като са слезли от конвейра, които прашасват по авиобази в Аризона.
Наскоро американски генерал реагира с усмивка на тази идея и съвсем сериозно каза: “За да получите нещо, първо трябва да си го поискате!”. Според него откак сме верен член на НАТО нито веднъж високопоставен представител на България не е отправял подобни искания към САЩ. През пролетта например Вашингтон подари на Гърция 400 съвременни бронирани машини. Подарил е, защото комшиите са си поискали.
Променената среда за сигурност в региона е достатъчно основание за подобно искане към Запада. От североизток вее хлад заради войната в Украйна и все по-често нахлуващите до морската ни граница руски разузнавателни самолети. От юг пък ни нападат вълните от бежанци, а отблясъците на войната, разпалена от Ислямска държава, достигат не само до циганския квартал в Пазарджик.
Поне засега НАТО запазва дипломатично мълчание, влизайки ни съучастнически в положението. Това обаче няма да продължи дълго. В един светъл ден партньорите ни от пакта с право ще повдигнат въпроса откъде-накъде те ще заделят милиарди за общата отбрана, а ние ще минаваме метър. Ами тогава?! “
Публикувам този коледен сигнал на Любомир Денов от в. „ 24 часа” с уговорката, че написаното от него е…абсолютно вярно. То разбива на пух и прах „активното мероприятие” на руско-българската лъжлива следа, която се опитва да заблуди руснаците, българите и света, че едва ли не България се е превърнала в обратното на онова, за което алармира колегата в статията си.
Не друг, а самият полковник от КГБ Владимир Путин , издигнал се до президент на Русия, поведе активното мероприятие, посочвайки за заблуда на западния враг от Анкара проруската България като виновник за собствения му провал с „Южен поток”. Верните поданици на Путин тук подеха указанието и се завайкаха театрално как най-голямото прегрешение на България са опитите й да противоречи на Русия и че в това отношение 2014 година била направо ужасна ( за нас).
На власт в България е човекът, който отново и отново се обявява против санкциите на Запада срещу Русия. Бойко Борисов декларира лоялността си към Русия като послушно декламира декларираната на езика на петата колона опорната точка на Кремъл за вековната дружба и дори мина отвъд констатациите за миналото с обещания със заклинания, че тази българска зависимост щяла да пребъде. Каза го за пореден път предколедно.
Припомням написаното в Jelef.info от колегата Веселин Желев, свидетел на събитията в Брюксел на 18 декември:
“Бойко Борисов и полякът Доналд Туск, председател на Европейския съвет, са приятели. И Борисов разчита на Туск да го извади от батака “Южен поток” и да вкара България в Шенген. Борисов обича Туск. Но го обича дотук. Оттук нататък започва Русия, за която двамата се различават. И това са принципни различия. Туск смята, че Русия се е превърнала от стратегически партньор в “стратегически проблем” за Европа. Борисов не е съгласен. Според него проблемът не е Русия, а нейният президент, на когото българският премиер подари кученце през 2010 година, когато подписваха за “Южен поток” в София. При това кученце от любимата му порода “каракачанка”, или както официално я наричат “българско овчарско куче”. Никой не знае какво става с Бойковия щенок, този пухкав инструмент на енергийната ни дипломация, в тези трудни геополитически времена. Борисов още обича Русия, но президента й – май вече не. Ето как той обоснова завоя си преди началото на среща на върха на ЕС тази вечер в Брюксел:
“За нас Русия векове наред е била приятел…Не мога да се съглася с такива крайни оценки, когато касаят (русизъм, българският глагол е “засягат” – б.а.) една държава като Русия. Ние сме видели и много добро от нея – с нашето освобождение преди всичко, много руски войници са загинали за нашата свобода…Ако има в момента президент или премиер в Русия, който по една или друга причина в Украйна, в Крим е създал напрежение в Европа, това може да се говори за него, а не за Русия като държава…Руският народ, руската култура са били и много след мене ще бъдат изключително близки на българския народ”.
Повече по темата как Русия води хибридните си войни в България срещу евроатлантическата ориентация на България чрез своите подставени лица, можете да прочетете в следващата ми книга. Представянето се предполага да е на 16 април 2015 година.
Ако присъствам на пресконференция на подполковник Путин, ей така неформално бих го запитал: Дали мрази числото Пи /3.14 /, защото да мразиш Запада е равносилно да мразиш 3,14.
Колко пък да е широка руската душа, щом една тапа я държи на толкова тясно?
rusofob sum i mrazq vsi4ko rusko ,no vse pak … struva mi se 4e po otnoshenie na socialisti4eskia period vse edni i sushti oporni to4ki se pishat.. ne e li imalo nishto hubavo prez tezi 45 god ,ako vsi4ko e bilo tolkova losho ,zashto sega horata se seshtat s nostalgia za tezi vremena ? i zashto naselenieto po tova vreme e imalo polojitelen prirast i e imalo visoka rajdaemost ,za razlika ot sega ? misulta mi e 4e e imalo mnogo minusi i loshi neshta ,no 4ak puk tolkova … imalo e i hubavi neshta ,no za tqh ne se govori ,samo za loshoto se pishe
gornia komentar e za prednata vi publikacia,izvinqvam se
Към yuli:
За да продължа мисълта Ви за наличието на хубави неща ( каквито на сравнителната основа спрямо по-лошите затвори и концлагери) има също в затворите и в концлагерите: най-хубавите неща са се случили в Третия райх:изведнъж работа за всички, включително принудителна за “мързеливите евреи”, масло за хляба, ред, дисциплина, аутобани и нови заводи. Рай(х)! Но за известно време. След което се стига до катастрофа (почти) за всички, хляб без масло, разбити аутобани и бомбардирани заводи.
Без да има война нещо подобно като катастрофа, която наложи радикална смяна на режима, се възпроизведе по-късно и с червения вариант на нацизма, което сред мислещите хора поражда въпроси какво трябва да се направи, за да не се повтори катастрофата. А че на свикналите с купичка супичка, малко , но редовно, в замяна на липсата на свобода зад решетките на соцрая, е по-лесно да не мислят, а да въздишат по купичката със супичката, е факт! Който обаче не ме изпълва нито с уважение спрямо немислещите, нито с угризения по отношение на търсенето на аргументи срещу лъжите им за рая. Защото немислещите и въздишащите по гарантирана купичка в клетката доказано имат лошия навик да налагат лошите си диктаторски навици на мислещите и свободолюбивите, готови да рискуват в името на Човека и правото му сам да определя съдбата си. Благородството на мислещите, които не тикат по затворите и концлагерите несъгласните с тяхното мислене, доказано също,ни най-малко не се оценява от жадуващите отново да се самозаключат в клетката ( където вече са натикали враговете на всеобщото послушание) и да хвърлят на надзирателите ключа с молбата: “хайде сега ни храни, ние ще се отплатим с послушание”.
Не мислите ли?
ех yuli, yuli – имало е…. ти дали си живял/а в това време, че го твърдиш? кои хора се сещат с “носталгия” за “тези времена”? аз съм живяла по “това” време и изобщо не се сещам с “носталгия” за “него”. време, в което “връзките” бяха всичко. нямаше нужда да можеш, да знаеш, да искаш да правиш нещо. достатъчно бе да имаш “вуйчо” на подходящото място. и сега го има, но почти само в бюджетния сектор. работодател, желаещ да прави наистина бизнес
не може да си позволи да издържа мързеливци и некадърници. отделен въпрос, че голяма част от можещите и енергичните предпочитат да заминат на по-добро място някъде по света, без “постсоциализъм” като тук. имало висока раждаемост – да имаше, циганска такава. българите не искаха дараждат деца и тогава. а по-големия брой население – ами от една отворена клетка жизнеспособните, иновативните, авантюристичните натури ще изчезнат първи. в клетката остават възрастните, страхливите, немощните(очакващи да бъдат обгрижвани), идеалистите, желаещи да променят и тук нещата и държавата да стане цивилизована и да загърби азиатщината.
До yuli ,
Само ще ти цитирам една мисъл на Джеферсън -“ Който предпочита сигурността пред свободата – губи и двете”. Но дори и тази мизерна сигурност при социализма се дължеше на кредитите на западните финансови институции и социализма като система просто фалира.Не забравям и писаното от Г.Марков как много хора в България са страхували да имат деца/вкл. и самия писател/, защото синовете им всеки момент по задължение могат да бъдат изпратени напр. в Чехословакия да убиват връстниците си, или даже деца, или пък самите те да бъдат убити.В Русия и сега е така.Колко загинаха в Украйна , а колко украинци убиха и най-гнусното е, че собствените си войници ги погребват без имена.За коя сигурност говорим тогава?
Жалко, че търпим тази про путинска власт в България на боко, гоце, доган, стинишев, софиянски.До никъде няма да я докараме , което е целта и на Путин – да обясняват , че ЕС не струва нищо, щом България е толкова бедна.Тази бедност се дължи точно на ограбването ни от Русия – било за горива, било за мега скъпи фалирали проекти, но трябва голяма част от българите да го осъзнат, а не да повтарят колко трябвало да сме благодарни на “братушките”, които на практика ни вкарват в пропастта.
Честито Рождество Христово на домакина на блога и на всички,четящи го,спожелания за всичко най–добро! Към Yuli: Аз съм на 73 гогини и всичко,което пише г-н Инджев е абсолютна истина.Освен това,човек се учи от грешките си и, ако сте достатъчно умен,ще разберете за какво става дума.При соца имаше едно проклятие”да ти умрат връзките”-повод за размисъл.Имаше и друг лаф;Човекът е човек когато е човек на голям човек.Имаше и виц”преди девети{IX.1944 год.}пишеше Месарница–ГОШО и вътре пълно с месо,Мога да допълня след девети пише МЕСРНИЦА,а вътре само ГОШО–месо няма.Мога да допълня г–х с още много неща,но и това е достатъчно да Ви наведе на дълбоки размисли,та когато пишете нещо в този Блог,да не предизвиквате четящите тук.Освен това Ви съватвам да попрочетете още,та да понаучите какви бяха реалностите на соца.
YULI,имаше периоди,когато нямаше яйца и лук в магазините,от тогава се научих да ги спестявам в готвенето…А как се купуваше хладилник ,,Мраз”,нафтова отоплителна печка_ със записване и чакане.А след ’85г.-турците бяха “виновни”,че липсваха стоки в магазините,понеже масово емигрираха и “изкупуваха” всичко.А връзките бяха много важни.Не можах да обясня тези”връзки”” на моите внуци.
За всички коментатори. Прочетете книгата на Георги Мишев “Мир на страха ни”. Ужас. Щях да напиша “уникална”, ама е слаба дума. На всички Yuli-вци ще им стане ясно за носталгията и за целия ни живот през Соца.
Честито Рождество Христово и от мен,за всички Вас,от този блог!Както винаги силна и точна статия.А за YULI и по-младите,аналлизът на ASENSI и KILIEVA е точен/да се говори,да се чете и мисли…/.
Към зомбираната и заблудена овца YULI.
Избитите близо 220 000 души за периода на 45 годишния рай,това от хубавите неща ли е!?Ами ако сега избият 220 000 комуниста без съд и присъда,как е!?
По турско време,на който не му е понасяло е могъл да се спаси я в Румъния,а из Европа,я някъде другъде,а по време на комунистическия рай даже и тази възможност беше невъзможна за 99% от народа.И това ли е от благинките на Соца!?
А дето за да отидеш да живееш в друг град се искаше жителство,може би също е една хубавина?!
Ами това,че се чакаше по 20 и кусур години,за да станеш “щастлив” собственик на някое соц возило,което се разваляше още с напускането на склада,сигурно и това е една от готините благини на онова време?!
Да продължавам ли да изреждам?
Няма!
Спирам,че ще блокираме интернет доставчика на г-н Инджев!
Юли е същото комуне,което е живяло в Русия и САЩ,както ни мамеше.
Той не знае,че не е имало никакъв социализъм.Социялизма е просто НЕВЪЗМОЖЕН. Откъде той съди,че е имало социализъм,само той го знае.И такива заблудени като него.
Социализъм не е имало,защото капитализма няма заместник,алтернатива,пък и никога комунистите не са отчитали неговия край.