// Сервират ни обилна соцпропаганда с изтекъл срок на гадност

В БЕСЕДКАТА

Сервират ни обилна соцпропаганда с изтекъл срок на гадност

Запазих си нарочно един коментар за деня, в който по презумпция се очаква да бъда мразен по-малко. Рождество Христово е. Предполага се, че нивото на мразостерона в най-агресивната му форма е в най-ниската си точка поради характерното за този празник смирение в рамките на християнската традиция, приета и по нашите земи.

 

По празниците не стават телевизионни чудеса. Въртят ни чудесата, произведени в чудното ни минало. Лесно, бързо и вкусно за всяка мързелива телевизия, която иска да се хареса на масите, насядали край масите.

 

Това е нещо като бързо хранене с носталгия от конвейра на соцпропагандата, прокарвана волно или не от тази несметна по количество залежала продукция, щедро финансира от онзи „строй”, белязан от мисълта на Ленин за киното като най-важното изкуство (за възпитаване на масите).

 

Ако има по-сигурен начин в България да бъдеш намразен от избора да оспориш езика на омразата срещу чернокожите ни съотечественици, това е да отрониш кривата дума по отношение на захаросаните соцфилми.

 

Населението ги обожава- обича да му показват алтернативата на ужасите на демокрацията с цялата й сложнотия и противоречивост. Телевизиите знаят това и нямат нищо против да бъдат обожавани. Не е само БНТ, която с всяко идване на БСП на власт вади от архивите „На всеки километър” и го навира отново и отново в домовете на и без това дебалансираните от криволиците на прекалената днешна слободия българи. Друго си е да припомниш ( почти документално), че имаше ред, дисциплина, йерархия, чистота и Държава, която да се грижи да не мислиш за друго, освен за битовите си проблемчета.

 

Това, че старите филми подклаждат в домашно котле въздишките по чистичкото, подреденото, нискоконфликтното, разграфеното и предсказуемото минало на Н.В. Държавата, поставена на пиедестал върху главата на негово нищожество Човека, май на никого не му идва на ум сред умниците, определящи тази „редакционна политика”. А и да му идва на ум- ако народът иска това, защо да не му го дадат? Особено щом се кльопа ( повече от турски сериал) и носи рекламна кльопачка!

 

Нацистката пропаганда в Германия има не просто постижения в киното, а направо гениални успехи в документалното кино със знаменитите акценти на черно-бялото снимане от онова време (например около олимпиадата в Берлин в разгара на хитлеризма). Само че на никой в демократичния свят не му идва на ум да подхожда към това наследство безкритично, давайки си сметка, че и в днешно време ще се намерят мнозина възхитени от „техническата” страна на въпроса зрители.

 

Мръсният националсоциализъм загуби войната през 1945 година, докато социализмът в чистия му съветски вариант я загуби много по-късно и безкръвно, поради което се смята едва ли не вече за добър вкус да бъде възкресяван и (поне косвено ) възхваляван- при това не само под формата на хипертрофираната истина за антифашизма на комунизма.

 

Ако „На всеки километър” е все пак разпознаваема чугунена пропаганда на ръба на гротеската ( „Другари, аз предлагам да нападнем”, напъва се непрекъснато в кадър един от инфантилно изглеждащите герои), то не така просто стои въпросът с много, много други филми от онова време, които не са правени непременно с чисто пропагандна цел и мисъл. Но ефектът от тях днес е далеч по-маслен за огъня на носталгията по сигурното, добро старо минало, в който те се изливат.

 

Творците, създали някогашните соцфилми, не са обект на този упрек с днешна дата. С по-малки или по-ортодоксални отклонения от тогавашния канон да не се напуска рамката на допустимата критичност , те просто са го следвали. Не е имало друг начин произведението им да види бял свят в тъмен салон

 

И не думите- изречените, недоизказаните или премълчаните, са главното в тази безкритичност.

 

В битката на езоповия език срещу соццензурата имаше епизодични постижения, заради които имаше и отделни спрени от екран филми. Основното, което се пробутва като далекобоен ефект на цензурата и автоцензурата днес е в постигнатия ефект на безоблачното обобщение. Той е в цялостното усещане за една ведра, слънчева, чистичка, добре изгладена и най-вече добруваща в скромни, но достъпна за ВСИЧКИ действителност на щастливия живот. В него няма място за престъпност и крайна нищета, циганите са скрити в гетата ( освен като фон от голи дечица в калта по весел сценарий от селски сюжет), хората се карат на дребно, но никога не роптаят срещу Държавата и Партията.

 

Чудна, жизнерадостна, направо естрадна ( както се наричаше тогава т.н. „лека” музика ) музикална канава придружава кадрите на соцблагополучието, а актьорите…са млади и красиви, а не стари и сбръчкани, каквито са същите днес.

 

На всички, които подскачат сега от яд, когато четат тези редове, повтаряйки мантрата за несъществуващата бедност ( защото във филмите тя не се вижда, нали), трябва да напомня някои нещица.

 

Най-важното от тях е, че огромната част от българите без достъп до високи постове или до материално обогатяване по „втория начин” ( „ до чекмеджето”, както още се казваше тогава) бяха точно толкова бедни, колкото малкият Бойко Борисов с неговите скъсани гуменки, за които той ни уведоми в опит да се подмаже на днешното население за „тежкото” си минало.

 

За всяко „обикновено” дете по онова време един чифт скъсани в края на лятото гуменки беше част от обичайния стандарт, включително и за пишещия тези редове, който никога не се е чувствал нещастен от това. Че имаше много по-висок стандарт другаде, на например на същия континент, ни беше смътно известно, но отчаяно недостъпно като идея, надежда или мечта.

 

Мечтата за западния висок стандарт се сбъдваше за онези с достъп до западните блага. В училището „цар” в класа беше онзи, който имаше западен, а не съветски магнетофон. Той определяше дали, кога и къде- в чий дом да се състои така жадувания от нас, тогавашните младежи „терен” с танци на загасени лампи ( моя милост се беше изхитрил от рано да се бута в навалицата за привличане на вниманието с китара).

 

Да не обобщавам с лошо, но по принцип притежателите на вълшебни западни неща бяха поначало деца на т.н. висша номенклатура- преди хиляди българи да хукнат по „третия свят” да робуват на българската държава с отчисленията от лекарските и инженерските си заплати заради валутата и Н.В. Кореком, където българите сбъдваха мечтите си за западния лукс не само по Коледа.

 

 

В соцфилмите няма да видите циганските коптори, които в София биваха ограждани с огромни метални тараби покрай трамвайните линии, за да не развалят гледката, която трябваше да бъде „като на кино”. „Като на кино” беше стандартен израз за напудрената лъжа още преди тя да се масовизира и мултиплицира като безплатен сапун за мозъци по домовете на хората в епохата на телевизионната соцпропаганда.

 

Малко след автопреврата от ноември 1989 г. колеги от БТ си направиха шегата на един ведомствен празник в „Клуба на телевизионера” да покажат цензурирани кадри от репортажи, снимани по време на „соца”. Голям смях падна от поредицата беззъби физиономии на смачкани от живота хорица по разни събрания, които се оказаха сред най-забранените компромати за показване по онова време ( други компромати не са били снимани целенасочено- беззъбите трудещи се са попадали случайно в обектива, в „тълпата”).

 

В днешно време БНТ разказва друга история (за себе си): опакова миналото си от времето на НРБ в рамките на кампанията си под надслов „ 55 години БНТ”, украсявана от многобройни хвалебствия на публични лица, мобилизирани за целта със средствата на данъкоплатците с най-различни политически убеждения. Така историята на тази институцията изплува пред очите ни като ( единствената !) успешно реализирана част от соцмантрата за непрестанния възход – без никакво споменаване за вината на телевизионната идеологическа пералня, командвана от зетя на диктатора Живков.

 

Когато неотдавна си позволих да оспоря безкритичния ретропоглед на обществената ни телевизия в наши дни, си заслужих още презрение от някои днешни трудещи се в БНТ- колеги, с които се срещам, вече се правят, че не ме познават!

 

Дори само фактът, че в началото да 90-те години имаше самокритичен разказ в средите на „телевизионните работници”, а днес той е невъзможен и е напълно кастриран, илюстрира тезата ми за поощряването на носталгията и реваншизма, видно от малкия екран с голямото влияние върху общественото съзнание.

 

В соцфилмите може да се насладите на прилични битови условия на живот и нищо по-малко от това. Може фабулата да е някаква критика за отношенията между хората ( обикновено това са „еснафите”, боричкащи се за някакви блага, мръсниците). Дори и някой навъсен авторски поглед към отделен партиен секретар можеше да се долови нейде зад кадър ( макар в края винаги да побеждава Правдата) . Но кадър, показващ тогавашната действителност с цялата бедност на българското соцобщество (приключило на европейската опашка по бедност по статистиките на ООН в края на 1989 г.), няма да видите. Цензурата и автоцензурата следеше фанатично за „обстановката”.

 

Тази „обстановка” днес продават в целофана на „златното кино” от „златния фон на киното” на зрителите – включително на онези, които няма как да знаят истината от първо лице. Картинката е като пощенска картичка от студио с нагласен фон, като от умрял писмо, в което покойникът обяснява колко добре се чувства в гроба по времето, когато ни учеха да бъдем гробокопачи на гнилия капитализъм.

 

Гнилият капитализъм, глупав до отчайваща тъпота в пропагандата на фона лисичия комунистически маниер по замитане на следите, бълваше самокритични филми. Те получаваха специалните овации на българската цензура, която посмъртно не би показала нищо подобно от българската действителност, но канеше пред екраните българите да зяпат колко бедно живеят в Неапол италианците. В епохата на телевизията тези разгромяващи гнилия капитализъм филми бяха придружавани от беседи на мастити критици, които ни подготвяха с похвали за страхотиите на поредното произведение на „неореализма” ( както биваше наричана откровеността за недъзите на обществото в западното левичарско изкуство), избрано да ни осведоми за тежкия живот на Запад.

 

И какво сега, пак ли да има беседи, но с обратен знак?

 

Никой не ме пита и съвети не давам. Но знам, че безнаказаната пропаганда е подъл начин за печелене на идеологически симпатии към интелектуалната продукция с доказано изтекъл срок на гадност. Режимът, който караше творците да му служат ( подкупвайки послушните и наказвайки непокорните) е заклеймен със закон в днешна България. Но това не пречи консервите на консервирания комунизъм да ни бъдат пробутвани отново и отново като годна храна на трапезата на осъвременената пропаганда втора употреба.

 

Справка: сниманият през 50-те години на миналия век филм за опълченците на Шипка, сервиран и днес за безкритична консумация, който завършва с пъплещи съветски танкове по билото на „Стара планина” ( с устно обещание пак да ни „освобождават”), населявана по онова време все още от недоубити българи от въоръжената съпротива на Горяните срещу комунизма.

 

Горяните са избити междувременно до крак, неоплакани, забравени и нефилмирани. Но плачът по комунизма и времето, белязано от веригите на съветските танкове, се оказва не просто легитимна, но направо задължителна част от днешното телевизионно шоу, което ни бомбардира с програмираната програмна политика на свършените факти.

Discussion

22 коментара for “Сервират ни обилна соцпропаганда с изтекъл срок на гадност”

  1. ” Победителите не ги съдят” – Защо свастиката и пентаграмът имат различна съдба? Пентаграмът е убил в пъти повече човеци, най-малкото, защото властва повече време.

    Г-н Инджев, Честито Рождество!
    На Вас, Вашето семейство и Вашите приятели желая много здраве, вяра, сила и мъдрост!

    Междудругото стахотни карикатури /както винаги/ на Христо Камарницки в коледното “СЕГА” – дядо Коледа-мафиот и Снежанка-Темида с вързани очи 🙂

    Posted by JOHNY | декември 25, 2014, 16:01
  2. Честит празник, господин Инджев!
    Защо ми се струва, че за пръв път чета еретичен анализ, може би и единствен? Та тогава имаше “адепти” на художествената истина, те даваха единствено вярната оценка, те създаваха интелектуалния елит, и той беше изцяло изграден от децата на номенклатурата или послушници. Същите хора отново са на сцената, никога не са слизали оттам. Особено в телевизията и киното. Кой сте вие да оспорвате мнението им – някакъв простосмъртен…И ако някой като Рангел Вълчанов все пак успяваше да се промъкне сред редиците им, то и Езоп можеше да завиди на езика му.Колко хубаво си живеехме, Господи! По този повод се сетих, че децата от улицата изчовърквахме катран между плочките на улицата и тайно дъвчехме, защото дъвките бяха символ на лошия Запад. Жив и здрав да сте, господин Инджев, но се съмнявам дали някой друг ще продължи темата. А, направете си труда и вижте екипа, снимал филма “Дишай” – няма нито един случаен, не можеше и да има – само децата, специалните деца.
    Много ми е интересно дали ще има коментари и какви ще са…

    Posted by Смешник | декември 25, 2014, 17:14
  3. Не може една скопена културна среда да даде плодове – колко ли време занапред? През онова “прекрасно време” Дончо Папазов беше в художествения съвет на “Екран”, мълниеносно се преориентира и присвои времето незнайно за кого, може би и знайно. Човек по-бавно се развежда след изневяра. Ако не сме в кюпа, вероятно би изглеждало много смешно…Нищо не е случайно, по-страшното е, че ще бъде изопачено. Изтерзаното минало отново е под гилотината на същите палачи… Повече няма да пища, ядосан съм, а точно днес не искам да съм лош!!!

    Posted by Смешник | декември 25, 2014, 17:37
  4. Г-н Инджев, ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
    Желая на вас и вашето семейство ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ и ЩАСТИЕ!
    От детство имам приятели кинаджии, на които от години съм заявил, че не гледам кръжочници (български филми).
    Не е вярно това, че сме живеели добре преди 89година. Спомням си перманентното ми лежане под много често дефектиращата Шкода, което вършеха и много мои колеги с други видове соц. коли, липсата на резервни части и на всякакви стоки и услуги, и острата нужда от връзки.
    Ходил съм на екскурзия до ГДР и Унгария за да купя на жена ми зимни ботуши и на сина ми зимно космоновче, защото тук нямаше. В магазините имаше само некачествени стоки.
    Не е вярно, че беше сигурно. Имаше забити кирки в резервоарите на колите и източване на бензин, кражби на чистачки, гуми и цели коли, както и тежки криминални престъпления. Нищо ново, само че тогава липсваше информация.
    И тогава си бяхме бедни.Ако не беше така хората нямаше така неистово да се стремят да работят някъде в Африка, Арабския свят и даже в СССР (Коми или някакви строителни обекти), където плащаха в долари.

    Posted by EVGENI | декември 25, 2014, 18:32
  5. Днес, моткайки се в кухнята, подочух нещо, което направо ме срази. По телевизията предаваха пряко празничната литургия от патриаршеския храм в София. И внимание: измежду всичкото останало, неразбираемо за (почти) никого бръщолевене, чувам следното:
    “Нашего императора Николая Второго…”
    Чий император??? Добре ли са тия попове?
    Ама какво ли да се чудим, след като патриаршеския ни храм е кръстен на руски светец, а не много далеч от там, в центъра на столицата на (уж) независимата ни държавица, се извисява символа на съветската окупация МОЧА…
    Между другото, преди около седмица в някакво ТВ предаване попитаха Фандъкова: “Трябва ли да се премести МОЧА?”, а тя след секунда-две размисъл, отговори: ” Не мога сега да отговоря”.

    Весела Коледа на всички!

    Posted by Николай | декември 25, 2014, 18:36
  6. Браво! ИСТИНА от първия до последния ред чета този пост! Жалко е, че няма по-голяма публичност на тези истини, а обществото живее в лъжа, която ние сами си разказваме, за да можем да заспиваме спокойно вечер (поне з някои е така)…

    Posted by Иван Лозев | декември 25, 2014, 19:04
  7. Много,много жалко,че на 25-12-2014г.,25 години след начлото на перестройката(именно перестройката,а не демокрацията)точно по Коледа се налага да си ги припомняме тези соц-мохабети,но още по жалко е,че остават още 15г. до достигане на библейското число 40!
    Но имам смътното чувство,че на Моисей далеч няма да му стигнат заветните четиредест години,ако трябваше да върти в кръг робите в пустинята България! :-[
    Но нека да не бъдем такива песимисти точно по Коледа и да се доверим на банкера Атанас Буров,който казва,че “на всеки 40 години България започва от А-Б, от нулата!”
    Демек както и да го въртим,пак остават едни три петилетки,докато и последната заблудена овца престане да изблейва жалостиво: Ех,к’во хубу беше едно време!

    Posted by тъпанарко | декември 25, 2014, 19:10
  8. Брилянтна статия! Удоволствие е да се чете публицистика от такъв калибър. Поздрави и честито Рождество Христово, г-н Инджев!

    Posted by Ивайло Антонов | декември 25, 2014, 19:11
  9. Dragi Ivo ; CHESTITO ROJDESTVO HRISTOVO.
    Da sme jivi da se borim sreshtu CHERVENATA CHUMA ; koyato ima pochva v BG poradi goliamata PROSTOTIA. nasledstvo ot oshte po-prostata BKP-BSP i neyni filiali kato VMRO; DPS; ataka BBZ i drugi.

    Posted by Misho Kostov | декември 25, 2014, 19:29
  10. Напълно вярно, г-н Инджев.
    Може би ще спомена нещо, което вече е било споменавано, но аз сега го видях, и според мен то е напълно легитимен аргумент за унищожаване или поне за преместване на “пикливия” паметник (МОЧА).

    “Българите – на фронта да се бият, съветските окупатори – в България да избиват”

    “Десетилетия наред българската историография мълчи, че окупационната армия на Сталин – тази същата, на която в цялата страна са вдигнати гигантски паметници “от признателния български народ”, всъщност остава в България, за да подпомага терора на малочислените в тогавашна България комунисти и избиването на съпротивляващите се българи, а вместо съветските войски на бойната линия са изпратени 450 хиляди български войници и офицери да гинат в т.нар. “Отечествена война”.”

    http://www.mediapool.bg/i-naistina-koi-litsa-razstrelyahme-samo-tova-li–news203614.html

    Posted by kk | декември 25, 2014, 19:50
  11. G-n Indjev, VESELA KOLEDA na vas I vsichki samishlenizi, koito post tuk.

    Posted by .500 S&W | декември 25, 2014, 21:35
  12. На Запад има един герой – Супермен, който наказва лошите, спасява заложниците, неотрализира тези, които работят за Края на света. На Изток има един копой – Путермен, който организира терористичните актове, убива заложниците, награждава терористите с ордени и се е научил публично да лъже, без да мига. Къде сте православни, да спрете този Путермен, да превръща
    Лъжата във Вашата норма на 21 век?

    Posted by Фен клуб Иво Инджев | декември 25, 2014, 21:36
  13. Честито Рождество!

    Posted by everyone else | декември 25, 2014, 21:39
  14. vesela koleda na vsichki ..

    Posted by yuli | декември 25, 2014, 22:56
  15. И тази е много здрава статия,но не е за всички,особено за комунистите.

    Атези ,които не Ви поздравяват г-н Инджев доказват,че сте казал истината и квалифицирал “тяхната(държавна) телевизия” съвсем справедливо като комунистическа.Както и цялата държава си е кристално комунистическа,начело с паметниците на съветско-бълграските бандити и окупатори.

    Posted by антикомунист | декември 25, 2014, 23:06
  16. Няма да се случи в България културно възраждане докато не се уважи лозунга :”Gloria victis” (сереч “Слава на жертвите”).

    Posted by Alfred Foscolo | декември 25, 2014, 23:17
  17. Честито Рождество Христово на всички.Нали в името на Истината се е родил Божия син.
    Мисля , че все повече хора, осъзнават истината.Социализма фалира като лъжлива система, а сега Русия под още по-лъжливото управление на Путин ще фалира за пореден път.

    Posted by Дари | декември 26, 2014, 01:10
  18. Господин Инджев, аз живея в чужбина от много дълго време и съм изключително щаслив че срещнах човек който задочно ме запозна с вас. Тук накратко искан да споделя с всички вас някои неща от миналото на които бях свидетел преди да напусна комунистическия рай. Синът на генералния секретар на Чилиската комунистяеска партия Луис Корвалан поячина в България и беше погребан там,но баща му отвреме на време идваше да полага цветя на гроба му и се връщаше в Швеция където живееше в изгнание.Другарката Анжела Дейвис идваше в България(понякога водейки и роднините си за сметка на нашия народ),давайки интервю пред нашите журналисти че има вероятност да бъде вкарана в затвора в САЩ, но все пак се връщаше там. Дийн Рейд пееше в социалистическите страни но се връщаше да живее в Италия. Всички те се кълняха че са комунисти но не искаха да останат в коятопи да е било комунистическа държава защото пчелата от меда не бяга както казваше моят дядо.Какво може да се каже за синовете и дъщерите на жищниците Димитър Станишев(Сеггей),Георги Пирински(Георги), Георги Боков(Ирина)и много,много други които не отидоха в Куба,Северна Корея,Китай или Виетнам но се намърдаха на топли места с добра заплата на запад,а пък госпожа(разбирай другарката) Бокова даже се снима с цар Симеон което вероятно ще накара Якорудския крадец на агнета и върл противник на царизма да се обърне в гроба си.Отново искам да ви благодаря за това сте написали и ви желая главно здраве,другото може да се купи.

    Posted by kaтър | декември 26, 2014, 02:02
  19. Извинявам се на всички за правописните грешки които допуснах в горния си коментар. В бъдеще ще внимавам по-вече. Моля ви да ме извините за това.Благодаря

    Posted by kaтър | декември 26, 2014, 02:11
  20. Дребен, но дразнещ и показателен детайл от пропагандата чрез киното: мъжете-актьори във българските филми от “онова време” са с дълги коси. Нещо, което беше забранено на нас-простосмъртните. На входа на училището стоеше директорът и с линийка измерваше дължината на косата на всеки един ученик(предполагам, че е и за самия него е било унизително) , и ако тя е над 2,5см – “отивай да се подстрижеш”, въпреки че “лимитът” беше 3см! И това не се отнасяше само за учениците. Баща ми го спряха на улицата милиционери и му взеха паспорта с условие да си го получи в РУ, когато се яви подстриган! Наложи се от Операта, където беше водещ артист-солист, да му издадат удостоверение, че косата и бакенбардите са свързани с работата му! Това удостоверение той носеше в паспорта си. То, за съжаление, изчезна някъде при преминаването към лични карти. И сега не мога да го покажа на децата си като документ за онова време. Иначе гледат стари филми и – “какво се оплакваш, виж какви коси сте имали”!

    Posted by П.С. | декември 26, 2014, 11:32
  21. Пак казвам: – ако искате да чуете истината, прочетете книгата на Г. Мишев “Мир на страха ни”. Да видите в какви л…а сме живяли. И ако има някаква носталгия, това е по-младоста ни.

    Posted by Георги | декември 27, 2014, 13:42
  22. Не са проблем правописните Ви грешки драги КАТЪР,но ника Ви е неадекватен към сериозен и културен сайт като този.

    Както и на друг коментатор-той пък се е бявил за ДИВАНЕ.

    Живеенето в чужбина не винаги облагородява българина.

    Posted by антикомунист | декември 27, 2014, 14:15

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив