// Живот след смъртта ( на СССР)

В БЕСЕДКАТА

Живот след смъртта ( на СССР)

Олег Панфилов е руски журналист, тормозен от властите в Русия заради критичната му позиция срещу режима на Путин. Емигрира в Грузия, където продължава да работи като телевизионен водещ и коментатор в един от каналите, излъчващи на руски език.

Освен това Олег Панфилов е първият руснак, който се присъедини към българската неправителствена организация за Демонтиране на паметника на съветската армия в София. Член е на Обществения съвета на нашата организация и участва в една от демонстрациите ни тук, посещавайки София заедно с телевизионен екип от Грузия.

Статията му, преведена и публикувана в блога на Павел Николов, е поредният му принос в разбиването на митовете за съветското минало и помага на някои лутащи с в търсене на отговори с днешна дата хора да си обяснят “странностите” на постсъветската действителност.

Статията е полезно лекарство за българи, боледуващи от синдрома на посткомунистическата тревожна дезинформираност на индивидите, неспособни да се справят с предизвикателството да осмислят предимствата на свободата пред живота в клетката от бодлива тел.

Но най-ценното на тази статия е във факта, че тя хвърля светлина върху най-тъмната, най-грозната страна да днешната руска имперска политика на възкресяване на СССР , употребявайки за целта православната църква като заместител на комунистическата партия в качеството й на обединител на народа.

Мислех да пиша за българските измерения на този синдром, провокиран от коледните поклони на ТВ7 към руския поп Филип Василцев- същият, който гони от руския храм в София български богомолци и поради това беше принуден тихомълком да напусне България през пролетта на 2013 г ( едни от малкото, ако не и единствения достоен акт на отиващото си тогавашно българско правителство). Василцев , също така тихомълком ( както и един от най-висшите представители на Руската православна църква, нещо като министър на външните работи на РПЦ, наскоро беше в София на държано в тайна посещение, в рамките на което се е срещал с.. Георги Първанов) е отново на поста си тук, обгрижван от сервилни български медии.

Какво ли готвят руските православни началници, щом заговорничат с видни представители на петата колона в България и предприемат медийни офанзиви от типа на споменатата в една обедняла напоследък местна телевизия?

Олег Панфилов е обяснил проблема с употребата на православието в посткомунистическа Русия толкова добре, колкото моя милост не бих могъл. Това е важно и за България, която по своя стародавна традиция руската църква се опитва да обяздва на православния хиподрум.

понеделник, декември 29, 2014

Руско-съветското религиозно митотворчество

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод: Павел Николов (с бележки в текста за по-младите хора, на които някои абревиатури може и да са непознати)

Постсъветското пространство живее двоен, че и троен живот. Няколко поколения хора са се родили по времето на Сталин, Хрушчов и Брежнев, а това означава, че част от възрастта им е била свързана с това равнище на живот, което установяваха КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз – бел. прев.) и другите партийно-стопанствени органи. Животът беше разпределен по точки за всички. Партията знаеш кой трябва и къде трябва да учи, на коя националност ще ѝ трябват бъдещи инженери и лекари, къде те ще работят по „разпределение“, каква „заплата“ ще получават и кога ще им бъде разрешено да станат партийни членове. Животът на съветския човек се регулираше от партийните комитети, районните комитети, градските и областните комитети, които на свой ред се ръководеха от ЦК (Централния комитет на Комунистическата партия – бел. прев.). Надзорът се осъществяваше от КГБ (Комитета за държавна сигурност; репресивен орган на Комунистическата партия – бел. прев.) и от многобройни негови помощници – пионерите (младите приятели на милицията) и комсомолците (чрез оперативните комсомолски отряди), а също така от дружинниците и тайните осведомители. За 74 години израсна поколение от послушни хора, за които разпадането на СССР (Съюза на съветските социалистически републики; комунистическа империя, просъществувала от 1922 до 1991 година – бел. прев.) се превърна в лична трагедия – те останаха без насочващата роля на ЦК на КПСС.

Постсъветският човек е странно същество, постоянно търсещо път не толкова за себе си, колкото за околните, желателно за всички. В блогосверата се вижда добре характера на постсъветския човек, който не желае да дискутира и обсъжда, отстояващ своята гледна точка, дори тя да е абсурдна. Ако неговият опонент не разбира доводите му, те често биват повтаряни, но вече придружени с псувни на майка и обиди. Смята се, че по този начин може да се постигне признание, а с псувните на майка – да се укрепи лидерството. Преди в социалистическото общество не беше прието да се псува на майка, макар че – естествено – се псуваше. Сега на смяна на съветското лицемерие дойде постсъветската „откритост“.

Преди 22 години хората се изтръгнаха от състоянието на всеобщ контрол и се потопиха в мнима, неизвестна дотогава свобода. Който можеше – надяна джинси, обу кецове, купи си пачка „Marlboro“ и попадна в доскоро тайна, забранена област. През цялото съветско време хората бяха убеждавани, че те са „най-четящите“ и те накрая повярваха в това. Сега пишат без стеснение за геополитиката, оценяват политиците, знаят практически всичко за НАТО и са научили наизуст всички кътчета на Ню Йорк. Гениалният одесит Михаил Жванецкий е написал за такива хора много отдавна: “Хайде да разсъждаваме за краха и подема на Холивуд, без да сме гледали нито един филм. Да събаряме философи, без да четем произведенията им. Да спорим за вкуса на стридите и кокосовите орехи с тези, които са ги яли. До хрипливост, до бой, усещайки вкуса на храната със слуха си, цвета със зъбите си, аромата с очите си, представяйки си филмите по техните заглавия, живописта по имената на художниците, страните по света според „Клуба на пътешествениците“, а остротата на мненията според христоматиите”.

Жванецкий е писал за съветските хора, които до ден днешен изобщо не са се променили – те все така знаят всичко, обсъждат с удоволствие сплетните, слуховете и това, което им поднася руската пропаганда, възстановила традициите на съветската агитация. Например църковните дела. Всички съветски хора знаеха, че „религията е опиум за народа“. Болшевиките се постараха в това отношение, като от 1917 година разрушаваха, взривяваха, опожаряваха храмове, джамии и синагоги, като разстрелваха свещеници и монаси. През 1914 година на територията на Руската империя, по официални данни, е имало 54 174 православни храма, включително манастирски, учрежденски, гробищни, недействащи и дъщерни, но без да се смятат военните църкви, а също така 25 593 параклиса и 1 025 манастира. През 1987 година в СССР има останали 6 893 православни храма и 15 манастира.

Къде са отишли 47 218 храма и 1 010 манастира? Какво е станало с хилядите джамии и синагоги? И по какъв начин населението на Русия внезапно стана изцяло религиозно, а постсъветските патриарси, някога утвърждавани от ЦК на КПСС, изведнъж заговориха за свобода на вероизповеданията? И защо в дейността на РПЦ (Руската православна църква – бел. прев.) и в проповедите на нейните йереи все повече звучат антизападни и антиевропейски лозунги, много подобни на пропагандата от съветско време? Една от съвременните легенди, който трябва да настрои руснаците срещу Европа, е „безбожието на западния свят“. Нито дума за броя на християнските църкви в Европа, свързани с различни конфесии – католически, протестантски, евангелистки и прочее. Но изкуственото противопоставяне на „православните срещу Запада“, инициатор на което е РПЦ, не се потвърждава от статистиката.

В типично православните страни на Евросъюза броят на църквите е различен от този, който ни представя пропагандата. В България има 2 600 енории, около 1 500 свещеници, 120 манастира. В Румъния – 11 000 духовници, 13 000 енории, манастира и скита, 531 монашески общини. В Гърция – 81 митрополии, 105 епископи, 8 857 свещеници, около 8 000 енории, 598 манастира и скита (232 мъжки, 294 женски, 72 скита), 4 087 монаси, 24 726 неенорийски църкви – гробищни, затворнически и така нататък. Тъй като дълго време е била част от идеологическия апарат на КГБ и ЦК на КПСС, РПЦ се е научила да лъже като комунистите.

Друга страна на тази лъжа е „единоверието“, под което аз все пак разбирам вярата в Христос. Но ако в резиденцията на патриарха на РПЦ смятат, че „единоверието“ е запазено само за православието, съвсем не е ясно какво става по отношение на Грузия. Исторически двете църкви са създадени в различно време и от различни проповедници: Киевска Рус е кръстена по византийски обряд през Х век, Грузия е приела кръщенето през IV век, православието там са проповядвали свети отци от Кападокия. Различна история, различни начала, различна „възраст“, но РПЦ е била имперска църква, а Грузинската православна църква (ГПЦ) е лишена от автокефалия през 1811 година с императорски указ и мълчаливото съгласие на Светия синод. През 1801 година Руската империя окупира Грузия, а на 21 юни 1811 година Синодът на РПЦ просто сваля патриарх Антоний II от длъжност, както след това правели комунистите. Автокефалията си Грузинската църква приема от Антиохийската православна църква още през 467 година, с други думи – тя е по-стара от Руската с 6 века. Но възрастта се оказва нещо незначително, когато църквата е въвлечена в политиката. Автокефалията на ГПЦ била възстановена едва през 1917 година, а през 1921 година, след втората окупация, вече от Съветска Русия, отново била изгубена.

Ако си направите труда да погледнете в интернет сайта на РПЦ или неофициалните сайтове на различни дейци на РПЦ, едва ли ще намерите разказ за това как след лишаването на ГПЦ от автокефалия е бил практически забранен при обредите грузинския език, който един чиновник от имперската администрация нарекъл „кучешки език“. В тези части на грузинските храмове, които били от VI-XIII век, били замазани фреските и били зографисани нови – според каноните на РПЦ. Примерно така, както сега става с грузинските храмове в Абхазия, при мълчаливото съгласие на Московския патриарх. Също така, както това става на окупираните от руската армия територии на Крим, на части от Донецката и Луганската област.

РПЦ отдавна се е превърнала в партия. В съветско време тя беше част от идеологията на комунистите, заедно с КГБ следеше зорко енориашите и свещениците, съгласувайки назначаването на йерарсите с ЦК на КПСС. Сега изпълнява същата функция при Кремъл. Вярващите, които изпълняват църковните обреди и спазват постите, четящи Евангелието и ходещи на църква поне в неделния ден, продължават да са в Русия само незначителен процент от населението. Но по анкети всички са „православни“. Като преди 30-40 години – „не съм чел Ленин, но съм съгласен с него“. Към „православната партия“ започнаха да се прилепват случайни хора – корупционери и бандити, чиновници и чекисти, които, ако прочетем заповедите, не само че не трябва да бъдат „православни“, но и до храмовете заради греховете си не трябва да се приближават. Но идват, получават опрощение, след което отиват да грешат по-нататък.

Всички са доволни. РПЦ от броя на „вярващите“, Кремъл от сътрудничеството си с РПЦ. Попове благославят оръжия за убиване на хора. Свещеници на полигона стрелят с автомати и гранатомети. „Вярващите“ бойци от „ЛНР“ и „ДНР“ влизат в храмовете с оръжие. Доморасли художници рисуват икони с ликовете на Сталин и Путин, неканонизирани от църквата. Понякога РПЦ прави изявления, които се преценяват като политически, макар че в тях се говори за християнски добродетели.

Трудно е да си представим страна, в която на централния площад лежи мумията на дявола, по чиято воля са убивали свещеници и са разрушавали храмове. Но тази страна съществува – Русия, в която има РПЦ. В страната нараства фашизъм, в който се преплитат национализъм, комунизъм и това, което наричат „православие“. Фашистите ходят на църква, където слушат проповеди за любовта към ближния си, след което излизат на улицата и убиват „ближния си“.

Съветско-руската религиозна митология е чудовищно преплитане на неграмотност и бездуховност, което е необходимо на властите, за да контролират хората, които не познават нито марксизма-ленинизма, нито Библията, нито още повече основите на пазарната икономика и демокрацията. Постсъветските хора и досега са убедени, че християнството е някак си близко до онази диктатура от съветско-комунистически вид, в която са живели през последните почти сто години. В Русия си измислиха свое „православие“, свое „християнство“ и пропагандата постоянно убеждава населението, че християните французи или християните италианци не са истински. Манипулацията с християнството има стари традиции, като се започне от Петър Първи, който създал държавната църква и поставил себе си да я ръководи. Гуляйджията и многоженецът станал олицетворение на руското православие. Манипулациите продължили и в СССР. Във филма на Сергей Айзенщайн „Александър Невски“ звучи фраза, която и досега повечето хора възприемат като изречена от победителя в митическия бой на Чудското езеро: „Който дойде с меч при нас, от меч ще загине“. Нямало как съветското кино през 30-те години да цитира Евангелието от Матей: „Тогава Исус му каза: върни меча на мястото му, защото който меч извади, от меч ще загине“. Сценаристът Петър Павленко, след като откраднал цитата от Евангелието, прибавил и пропагандно продължение: „На това се е крепяла и ще се крепи руската земя!“ В Евангелието това изречение със сигурност не го е имало.

Манипулациите с религията нямат никакво отношение към вярата. Хората толкова често бъркат състоянието на църквата с вярата, че официалния брой на „православните“ в Русия – 73 процента – предизвиква учудване. Но това са тези 73 процента, които доскоро са били комунисти, комсомолци и пионери. Религията се превърна в партия, а вярата започнаха да я манипулират: не може истинският вярващ да е съпричастен с Путин в убийствата на единоверци, да му позволява с измислени предлози да завзема част от „едноверните“ Грузия и Украйна. Манипулациите и безсрамната пропаганда на насилие убиват религията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Discussion

24 коментара for “Живот след смъртта ( на СССР)”

  1. Иво,

    Не може да не се набие на очи страшната прилика на подмяната на всичко ценно в Русия и България.
    Ето: “Религията се превърна в партия, а вярата започнаха да я манипулират: не може истинският вярващ да е съпричастен с Путин в убийствата на единоверци, да му позволява с измислени предлози да завзема част от „едноверните“ Грузия и Украйна. Манипулациите и безсрамната пропаганда на насилие убиват религията.”

    А в Бълагрия?
    Може ли шайка насилници, участвала пряко в чудовищно посегателство над основни човешките права и свободи, каквото е отнемането на името и мачиния език, да сформира партия за “права и свободи”?
    Може ли шайка милионери, забогатяли с ограбването на публичен ресурс да бъде гръбнака на “социална партия”?
    Може ли лице с манатлитета (а според данни на САЩ и миналото) на бандит, израсъл в обожанието на СеСеСеРето, да създаде партия за “европейско” и za “развитие”?

    Манипулациите и безсрамната пропаганда на гореизброените убиват демокрацията и самата държавност в България.

    Posted by arthur | декември 29, 2014, 14:23
  2. Преди около месец попитах по телефона на живо в тв. предаването на Божидар Димитров “Памет Българска” да разкаже за преименуването през 1915г. на църквата Ал.Невски на Св.Св. Кирил и Методий. И, професорът от тв. трибуната си каза че няма НИКАКВИ ИСТОРИЧЕСКИ данни да е съществувал такъв княз, и че не знае защо не са оставили името на Светите Братя след преименуването. А през 1920г. го връщат…. Хареса ми отговора! И Аз така мисля! Дори и Иван Вазов горещо подкрепя преименуването през 1915г. Аз отдавна зачеквам тази тема…., -вярващ съм. Също и в един форум преди години повдигнах този въпрос и модераторите ме блокираха…. Чикисти някакви…, 🙂 .
    Но има Бог и ще въздаде Правда! Слава на Бога!

    Posted by караконджол | декември 29, 2014, 15:27
  3. Иво и колеги, този текст буквално идва в момента,когато се занимавам със сайта по-долу и пряко се свързва с темата. Непременно го вижте и вие, разбира се, с хигиенна предпазна процедура! Сайтът – сссср 2- е наистина рядко нещо дори за руската необятност на абсурда. Става дума за интелектуална и геополитическа мъглявина, която анализира разпада на ссср и пророкува обединението. Особено интересен е разделът “информационно-психологическа война”- инвентаризират се идеите, които са сринали кипучия и магучия. Баа-амаааму-у и идеи, бе че са важни, дума няма, ама няма сред тях такива идеи като комуналка, авоска, очередь,проддефицит, спецснабжение, че да разберем как тия зловещи западни империалисти са ги подхвърлили на съветските хора, за да ги мъчат !…
    Приятно четене!

    http://www.ussr-2.ru

    Posted by Стамбо | декември 29, 2014, 16:15
  4. Каква прилика, все едно О. Панфилов е писал за Б-я.Ее, при нас поне имаше джинси,кецове и ,,Боро”.А в блогосферата всички са всезнаещи и убеждават противниците си чрез обиди.Да не споменавам, как знаят всичко за света на запад от нас,колко тъпи са американците и т.н.А за религията-надали са погледнали Стария и Новия завет,но са,,православно религиозни”.

    Posted by Kilieva | декември 29, 2014, 17:21
  5. Много силен текст!

    Posted by В. Петков | декември 29, 2014, 19:54
  6. Най-лошото е , че църквата подкрепя правителства, оцапали се с кръвта на милиони в Русия и хиляди у нас.Да вярно е , че са се превърнали в инструмент за манипулиране в полза на управляващите.За разлика от църквата в Полша, която е подкрепяла народа и в тежките времена на комунистическо робство и фашистката окупация.Освен това църквата у нас , под ръководството на руската направо приема руски емисари като руския поп Филип Василцев.Защо поп, и то руски, ще се среща с Първанов?Да му дава задачи, за саботирането ни като европейска държава.Джеймс Бонд ряпа да яде.А за личното богатство на руския патриарх да не говорим- живее като Крез.Нито едно действие на тези псевдосвещеници няма нищо общо с християнството.Няма Църква – няма вяра.И у нас е така.

    Posted by Дари | декември 29, 2014, 20:25
  7. Прав сте, Arthur! А Олег Панфилов е чудесен. Чета го редовно и с удоволствие. Той е този, който пусна в обращение словото “ленинопад” във връзка със събарянето на паметниците на Ленин в Украйна. Дано и у нас да се случи това…

    Posted by Рада | декември 29, 2014, 21:23
  8. Положението в момента е шест точки(естествено за другарите)!
    След краткия Нокдаун и частичен Нокаут от началото на 90-те,те се окопитиха от зашеметяването и сега отново са на крака и в отлична спортна форма.
    Даже бих казал,че използвайки анаболите и стимулантите на капитализма са твърде заякнали и показват мускули без да се свенят.Това особено добре си личи в съвременна русия,която за кратко в исторически план време напомпи петролно-газови мускули и след известно снишаване в лявото кише на ринга на световната политика започна да прави бели отново.
    Въпреки лекото круше на международните санкции,руския хулиган се ежи срещу профи спортиста,какъвто е целия западен свят.
    Остава да видим финала!

    Posted by тъпанарко | декември 29, 2014, 22:20
  9. Posted by Да утилизираме МОЧА сега! | декември 29, 2014, 22:50
  10. Според мен руското православие е описано най-добре от Достоевски – руският православен християнин винаги се кръсти преди да отсече главата на ближния с брадвата.

    Posted by Сия | декември 29, 2014, 22:53
  11. Наскоро гледах филм на BBC за разпространението на православието в Русия. За 30 мин. разбираш, че най- големия враг на православието днес е именно неговия ‘спасител’, а именно РПЦ.
    Планът на КГБ успя, превзеха църквата и направиха техни доносници и подчинени, тези които са призвани да служат само на Бог и да помагат на неговите чеда.
    Просто ни трябва време хората да прогледнат .
    Държава, която краде история и символи едва ли можем да наречем велика. Русия иска да се представи днес като продължение на Византия (двуглавия орел на герба), копие на САЩ (големи бизнесмени с големи коли, говорещи само техния език).
    Колко ли могат да държат в слепота и подчинения руския народ?

    Posted by En route | декември 30, 2014, 00:30
  12. Стамбо,
    Благодаря. Ама да влезеш в ussr-2.ru е точно като да си Индиана Джоунс в Храма на Обречените, епизода с 50000-те хлебарки и 30000-те хилицерови, хилоподни, многоножни и прочее членестоноги, мобилизирани от фермата за втрещяване на човека. Та оттам, покрай стената… бавно, бавно стигнах до ей това Мировое Умопомешательство на руския волунтаризъм: http://eot.su/manifest

    Posted by everyone else | декември 30, 2014, 06:30
  13. Олег Панфилов е чудесен! Много силен текс. Коментарите – също! Благодаря!
    Уви, руският, както и българският народ никога няма да прогледнат.

    Posted by ivan konstantinov | декември 30, 2014, 07:57
  14. Тъпанарко
    Отиват си.Този път мисля,че завинаги.Мразени от целият свят.В това число и обикновените руснаци.Вижте даже и в България никой,абсолютно никой не иска да каже добра дума за тях.Освен управниците/мисля,че по дипом.причини/никой не плаче за Южен поток.И най върлите комунисти /освен чакащите крадене на пари/въздъхнаха облекчено.Остава за България големият проблем със закупените от руснаци жилища с кредити.След срива на рублата как ще се изплащат тези кредити.Собственици на тези жилища могат да се окажат руски банки.
    Що се касае до църквата в първите години след 9-ти е превзета от ДС респективно от КГБ и смятам,че никога няма да се оправи.Но това не е страшно.Всеки носи Бог Исус Христос в себе си .Никой не може да му го отнеме.Бях на екзкурзия в Йордания и Израел.В исконите места на християнството.Усетих ,че христянството е дълбоко в мен предадено с гена.Без да съм го изучавала в ранната си възраст.Когато се замисли човек над философията на това учение/а сега има много източници/вижда,че то е ненадминато за човешката същност.Полската църква единствена беше запазила своята автетичност.Затова беше страхът от Папа Йоан Павел Втори.Затова и нашите ченгета се нагърбиха със задачата възложена от Андропов за ликвидиране на Папата.Влязоха в съюз със най екстремистката турска организация Сивите вълци.В Японският хотел им бяха предоставили убежище да се подтготвят за това пъклено дело.Но има Господ.Планът не успя.Отидоха си от тоз свят само няколко българи без вина.

    Posted by d.savova | декември 30, 2014, 10:32
  15. Бабченко
    http://www.echo.msk.ru/blog/ababchenko/1464030-echo/

    Все-таки ничто не характеризует отношение российской власти к России так, как эта история со Спасской башней. Ну, ладно, уже понятно – Кремль они считают своей собственностью. Своим дворцом. Захотели, вырубили Тайнинский сад и устроили там вертолетную площадку. Захотели, перекрыли все входы и выходы на Красную площадь. Захотели, снесли Средние торговые ряды. Захотели, зачистили весь центр во время инаугурации.

    Это все понятно. Захватили страну, распоряжаемся ей, как хотим.

    Но,все-таки, насколько же надо уйти в свой мир, чтобы уже не только здания – которые стояли столетия до вас и простоят еще столетия после (простоят, простоят) считать своей собственностью, но и живущих в этом городе людей…

    Нет, я понимаю – время не ждет, надо готовится. Рассаживать фсошников, обустраивать снайперские гнезда, вырубать столетние деревья в Александровском саду, которые мешают обзору и перерывают сектора обстрела, и вообще крепить оборону Кремля. Опыт Майдана явно учтен. Я ни капли не сомневаюсь, что и Кремль, и Новоогорево и Горки-9 и что там есть у них еще – сейчас представляют из себя военные укрепрайоны, не уступающие Линии Маннергейма.

    Posted by Georgi Nikolov | декември 30, 2014, 13:44
  16. d.savova
    Чул те Господ!
    Ама като гледам как яко се окопават навсякаде не знам кога ще се състои това “Отиват си.Този път мисля,че завинаги.”
    Но всъщност знае ли се,преди години от много хора съм чувал една и съща фраза- Не мога да повярвам,че комунизма рухна! (поне в онзи си вид)

    Posted by тъпанарко | декември 30, 2014, 15:14
  17. My dear everyone else,

    Благодаря, приятелю и съмишленико! Много ми помогна- а, бе, и аз гледам навсякъде по снимки разни донецките руски бандити (о, пардон!- за 99% от БГ-“медиите” те са “бойци за независимост”) все с това “суть времени” се търкалят, пък то каква била работата…

    Posted by Стамбо | декември 30, 2014, 15:33
  18. Драги Стамбо, не вярвам донецкo-руските бандити да прекарват времето си в четене. Стискат оръжие та времето посинява. Най-вероятно са спрягали тв сериала ‘Суд времени’, с който Сергей Кургинян и бюрото му започват в началото на 2011 кампания за мобилизиране на заспалия руски патриот – по телефона! Щото разбирате как ‘либеральная тусовка всегда крайне энергично поддерживает своих, а вот патриоты гораздо более вялы’. Та с много пропагадни ussr-2.0 напъни в продукцията и баш-майсторска социологическa манипулация на телефонните гласувания след всеки епизод! …. са го докарали до епизода в Храма на Обречените.

    Posted by everyone else | декември 30, 2014, 18:34
  19. Линковете,които са пуснали СТАМБО и everyone else,са едно поредно повърждение,че чекистите не само не са си взели поука,че срещу природните закони не може да се върви,но те твърдо са решили пак да ни вкарат едни стари филми дето вече човечеството ги е гледало!
    Желанието им за реваншизъм и накърненото им национално его(за което сами са си виновни) е толкова силно,че те отново са изпаднали под влиянието на комунистическата ирационалност (Септември ще бъде Май и др. такива шизофрении).
    Тези реваншистки емоции са в резултат на самозабравянето и главозамайването на бившия соц елит и сегашен олигархичен такъв,което е следствие от фантастичното разбогатяване за много кратко време,главно от душманската експлоатация на природните ресурси на тази огромна държава!
    Ако същите тези “ултраси”,които диктуват днешната политика на русия не бъдат озаптени по един или друг начин,то тогава да ви е честит СССР-вторая серия в най-скоро време!

    Posted by тъпанарко | декември 30, 2014, 19:26
  20. Весело посрещане на празниците на нашият любезен домакин и на всички читатели на ivo.bg
    Щастие любов и повече истински усмивки на всички.

    Posted by Trifo | декември 30, 2014, 20:04
  21. До Тъпанарко

    Да, Роберт Конкуест е бил прекалено оптимистичен в ‘The Dragons of Expectation’ от 2005 г. завършвайки главата за Колапса на Нереалността по следния начин: “И така, сега имаме една Русия с хиляди бойни глави и шовинистичен оттeнък. Ние се справихме, светът се е справял с много по-лоша Русия.”
    За съжаление, много повече от просто ‘оттенък’, крайно шовинистичната версия на Русия днес е изключително обезпокояваща.

    Posted by everyone else | декември 30, 2014, 20:49
  22. D.SAVOVA,

    Руските другарки и другари, които си закупиха жилища у нас, го направиха с преференциални кредити, отпуснати с 5-годишен гратисен период. Да уточня ли още, че това не са кои да е руски другарки и другари, а дребен и среден административен ешелон (не карат “Бентли”, но и не ходят пеша). Доста от тях побързаха да направят следната банкова гимнастика – рефинансираха руските си заеми чрез български такива, с българска лихва от 8-10%, вместо руската такава от 28-30%. Кой и защо в “българската” банкова система даде ОК за подобно масово рефинансиране, е тема на друг, съвсем отделен разговор. Така че, ако сега северните красавци и красавици не могат да изплащат ипотечните си кредити към “българските” банки, имотите им ще станат собственост на “български” банки, съвсем законно. Кой в крайна сметка ще плати масрафа, още не е ясно, но по принцип главният заподозрян винаги е храбрият РъБъ матрял, който подобно на прекрасните руски люде разбира от всичко, особено от политика, икономика и футбол.

    Posted by Чукотка | декември 31, 2014, 03:30
  23. Налага се малка, но съществена корекция в текста на г-н Панфилов.
    Той говори за някакво ” социалистическо общество”. Тази ирационална фраза е аналогична с ” народна република”.
    Никога не е имало ” социалистическо общество”, защото никога не е имало социализъм. А социализъм не е имало, защото е невъзможно да има такова нещо. Затова никой никога не е отчитал крайно построяване на “социализма”. Идиотизма на комунизма е лесно установим. На основата на ” социалистическото производство” се е формирало ” социалистческо общество” , дори и ” социалистически реализъм, още повече ” социалистчески спорт, изкуство, наука и мн. др.”
    Ако действително е имало ” социалистическо общество” по време на комунистическата диктатура, какво е обществото след тази диктатура и самото ” социалистическо общество”?

    Не върви да се каже- капиталистическо, буржоазно, експлоататорско, кулисно(задкулисно), олигархическо и пр. общество.

    Никой не е строил и преобразувал( ъпгрейдвал) дадено общество от един вид в друг.
    Отделно от тази логика , всеки изискан човек знае, че в режим на диктатура не е възможно да има абсолютно никакъв вид общество. Самата диктатура го изисква това статукво. Кой ще налага диктатура със стотици ограничения и забрани в живота на хората, за да има действително общество.

    Както винаги съм прибягвал до моите ” любими ” идиотизми за МОЧА и неговите десетки събратя по цялата територия на страната, изключително е цинично някой да смята, че е имало общество, което е лягало и ставало половин век с тези сурогати. И продължава нашия дребничък народец да заспива и се събужда всеки един ден с МОЧА, когото нито едно скитащо куче дори не иска да намоча. Но българския народ е нарамил робския хомот и е непоклатим антипод на всеки един културен и достоен народ.

    Днес съвсем дисциплинирано и отговорно се очаква същия сън да обземе този народ и отново утре да се събуди като пън.

    А догодина ще последва същия сън, но още по-тъмен. Защо ли-защото цял половин век народеца насила беше държан на комунистчески припек. А изминалия свободен четвърт век , народа самостоятелно, демократично и убедително се държи за МОЧИ и АЛЬОШИ, не искайки да се изхлузи от комунистческите си галоши.

    И малкото достойни българи, които го умоляваха да стори това се убедиха, че народа не иска и сурогатите на неговите агресори и убийци към себе си притиска.

    Поне в следващата петилетка нито един МОЧА няма да го отнесе някоя вагонетка.

    Не трима, трийсет и трима премиери да се изредят за една година,комунистическата пропаганда е непобедима. Днешните православни комунисти са много по-зли и нагли -истински спортисти!

    Posted by антикомунист | декември 31, 2014, 08:11
  24. Тест

    Posted by Захари Антонов | юли 23, 2016, 14:53

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив