// Ето КОЙ командва руската пета колона в България

В БЕСЕДКАТА

Ето КОЙ командва руската пета колона в България

Читателите на ivo.bg имат рядката възможност да надникнат във вътрешния кръг на руското разузнаване и пропагандно-идеологическата му дейност, предопределяща политиката на Кремъл. Това става възможно благодарение на разкритията на Александър Ситин ( Александр Сытин), бивш служител в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Начело на този инструмент на руското разузнаване през 2009 г. е назначен от Путин бившият генерал от КГБ Леонид Решетников, ръководил и преди руския шпионаж срещу България, който авторът на тези редове нарича тук и в книгата си “Течна дружба”( 2011 г.) “Министър по българските въпроси” в правителството на Русия.

Решетников, висш правоверен кагебист, легендиран днес като православен фундаменталист, е пряк началник на българските русофилски организации, които редовно инспектира тук ( или привиква на отчет в Москва). Образът му на нещо като нов руски губернатор на България, подобен на генерал Каулбарс от края на 19-ти век, нарисуван от Александър Ситин, е ценен принос към изясняване на скритата от българската публичност картина за механизмите и човешкия фактор, през които се прокарва руското влияние в България днес.

Ето първата част от материала на Александър Ситин, публикуван вчера в сайта АРГУМЕНТ.

 

Превод:ВАСИЛ КОСТАДИНОВ

Механизмът за приемане на външнополитическите решения на Кремъл. Анатомия на провала
14/01/2015

Ако през пролетта и лятото на изминалата година, говорих за криза на режима, сега вече може да се говори за преминаването на кризата в цялостна системна фаза, с възможност за подхлъзване в катастрофа.
В основата на този процес е веригата от грешни и фатални решения, взети от страна на режима, особено в областта на външната политика.
Държава, която отказва да храни своите политически анализатори, рано или късно ще трябва да храни чужди.
А.Куртов – главен редактор на списание “Проблеми на Националнаta стратегия”, водещ експерт на РИСИ(Руски институт за стратегически изследвания)

Във факта, че украинските събития бяха неочаквани за Русия, няма нищо особено. Революциите, особено в съседните страни, винаги се случват неочаквано. Важно е, че тези събития предизвикаха дълбока криза, ако не и бедствие за Русия на Путин. Да опиша конкретните форми, обхвата и продължителността, аз не се наемам, но ако през пролетта и лятото на изминалата година, говорих за криза на режима, сега е възможно да се говори за преминаването на кризата в една цялостна системна фаза с възможност за подхлъзване в катастрофа.
В основата на този процес е веригата от грешни и фатални решения, взети от страна на режима, особено в областта на външната политика.Като се започне с подготовката на срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс през есента на 2013 г., ситуацията се разви по логиката на цугцванга. Тези събития са добре познати, и до известна степен ще се върнем към тях по време на разговора. Но сега не става дума за това.
Въпросът е, как е било възможно да се допусне подобно развитие на събитията, без да се предвиди хода им, както и последствията от тях. Може, разбира се, да се припише на всеобщата лудост, влиянието на медиите, затъпяването и зомбирането. Но докато оставаме в рамките на разумната логика, такива постулати е малко вероятно да ни задоволят.
Във всяка страна, има така наречената експертна политическа среда. Може по всякакъв начин да се отнасят към нея и отделните и членове, но едно трябва да призная – в съвременното общество и политика, тя играе много важна роля. Нейното призвание е не само да следи актуалните събития, да ги анализира, да се занимава с разнообразна и често противоречива информация,но и да я предава на властимащите и приемащите решения.
Експертите са длъжни да предлагат обосновани препоръки,да премислят възможните сценарии за развитие на събитията, постоянно да общуват с чуждестранните си колеги, тъй като в рамките на експертната комуникация, конференциите и размяната на мнения в кулоарите се говорят много неща, които не могат да си позволят дипломати и разузнавачи. Чрез експертната среда политическите сили от различни страни по-лесно информират контрагента за неофициалната гледна точка, неопакована под формата на дипломатически ноти и речи на президенти и министри на външните работи.
Така трябва да бъде. На практика, както винаги, всичко е малко по-различно. В руския контекст във всичко се намесва прословутия човешки фактор. В идеалния случай, експертът трябва да каже и напише това, което мисли. Ако започне да говори и пише това, което искат да чуят от него и използва аналитичните си умения, за да отговаря на гледната точка на “върха”, да “се вписва в тренда”, тогава не е никакъв експерт. Неговата основна функция пропада. Не само това, а и започва да се завърта спирала от лъжи и заблуди – властта чете това, което и харесва и си мисли, не знам доколко искрено, че нейната визия за ситуацията се поддържа от мнението на експертите.
Един от важните експертни обекти е малко извесният Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), в който авторът на тези редове е работил повече от 10 години. Изгубен в дълбините на спалния район между улиците Флотска, Фестивална и Онежка на Москва, този институт до 2009 г. е в състава на Службата за външно разузнаване на Русия (СВР РФ).
Неговата задача беше проучване и анализ на публично достъпна информация за руската външна политика и международни отношения. Всяко залитане в геополитически фантазии, идеологии, свободни трактовки и тълкувания бяха изключени. Само факти, обобщения, изводи в редки случаи, когато е изрично упоменато препоръки, изразени в най-обща форма.
Всичко се промени, когато през пролетта на 2009г. РИСИ бе изваден от СВР на РФ и преформатиран в структура, основател и основен клиент на дейността и стана президентската администрация (АП на РФ). В документите, които определят целите на институцията, се появи добавка – към информационно-аналитичната работа за съответните правителствени органи се добави и идеологическо-пропагандна дейност.
Този изглеждащ дребен факт причини големи последствия. Смени се ръководството на института. За директор бешее назначен пенсионираният генерал-лейтенант от СВР, бивш ръководител на информационно-аналитичния отдел, а преди това ръководил Балканския отдел (България, бивша Югославия, Гърция) – Леонид Решетников.
Назначението изглеждаше логично и обосновано. Но … Л.Решетников донесе със себе си не по военному ясна организация на информационно-аналитичната работа, а съвсем различни принципи. Още по време на работата си на Балканите той стана вярващ. Това обикновено е разбираемо за застаряващите и болни хора, но в неговия случай премина в почти клинична форма.
Православието като цяло придава някаква некрофилия и анти-хуманизъм в класическия ренесансов смисъл, проповядвайки приоритет на задгробния живот над земните човешки ценности. При генерала от бившето Първо Главно управление (ПГУ) на КГБ на СССР, комуниста Л.Решетников, това прие крайни форми на увлечение по Белогвардейското движение, Бялата православна идея и духовното и териториално възраждане на Империята.
Неговата фикс-идея е изграждането на Пантеон на избягалите от Крим белогвардейци, разположили се на гръцкия остров Лемнос и на практика измрели на острова от глад и лоши условия за живот. Невинното за стареца-пенсионер увлечение, стана една от предпоставките за голям аналитичен провал.
Постепенно в Института се появиха нови хора, отглеждащи бради и старателно опитващи се да копират вдъхновени от съветските филми типажи като Адютанта на Негово Превъзходителство, с маниери на белогвардейски офицери, открито демонстриращи своята православна религиозност с икони, надвиснали над компютрите си и искрено кръстещи се върху чиния със супа в трапезарията на института.
Тези, които и преди това са работили там, също приеха този маниер, заявявайки в отговор на мои подигравки, че “при предишния режим”, те старателно са крили своите православно- имперски и белогвардейски възгледи. За “изследване” проблемите на Бялото движение и преодоляване на “фалшифицирането на историята на Русия” беше създаден (със средства на АП, т.е. бюджетни пари) Център за хуманитарни изследвания, където всички въпроси се отправяха към запознатите с творчеството на Лев Тихомиров – Михаил Смолин и Петър Мултатули, последният, потомък на готвача на царското семейство, който бил застрелян с него в къщата на инженер Ипатиев през лятото на 1918
Мултатули, поработил в ерата на “Бандитския Петербург” – в началото на 90-те години като оперативен работник в милицията, става експерт по история на царуването на Николай II, виждайки своето призвание в съжививяването на свещената памет на царя-мъченик сред широките маси. Успоредно с това, Института разгърна активна издателска, интернет и телевизионна дейност на православно-монархическа тематика. П.Мултатули стана официален фаворит и автор на речите(спийчрайтър) на директора.
Заедно с Л.Рашетников, М.Смолин, А.Боханов, и К.Малофеев той подписа през ноември 2013г. апел до Президента да впише в Конституцията особената роля на православието. На един от банкетите на института Л.Рашетников каза: Мултатули е светец! Виждам му ореола. Вие няма да го видите, защото сте грешници недостатъчно религиозни, но аз го виждам. Страдащият от тежко бъбречно заболяване Л.Рашетников никога не пие повече от 1-2 чашки , така че традиционното руско тълкуване в този случай е неуместно.
На конференциите, включително и международни, все по-често започнаха да се появяват хора, с църковни одежди, а на банкетите по повод годишнините на Института пееше манастирски или казашки хор и дует балалайки.
Цел на всички институтски кариеристи стана влизането в кръга за възраждането на некропола на остров Лемнос, както и участието в руските дни на остров Лемнос. Това беше доказателство за милостта на директорите и се възприемаше като силна мотивация за лоялност. Загиналите на острова белогвардейци станаха в Института култови фигури.
Начело на Центъра за изследване на проблемите на страните от ОНД, в който по проблемите на балтийските държави (Литва, Латвия, Естония) работеше автора на тези редове беше поставена “водещият украиновед” – Тамара Гузенкова.
За разлика от М.Смолин и П.Мултатули, не прескочили ниво кандидат на историческите науки, Тамара Гузенкова посрещна новото предизвикателство с докторска степен. Зашеметяващата грубост, дебелоочие, енергичност и егоизъм съчетани с патоса на застаряла примадона от треторазряден провинциален театър бяха основата на стратегията и за успех в живота.
Дъщеря на пропил се офицер от запаса на съветските въоръжени сили, след като прекарва детството си и младостта си във военно градче някъде близо до Виница или Полтава, Т.Гузенкова улавя шанса след брак с известния съветския антрополог, специалист по унгро-финските народи В.Пименов. В Института по етнология при РАН под крилото му, тя има повече от 10 години стаж, защитава кандидатска дисертация и публикува няколко работи по етнология на чувашите.
През 1998 г. (според други източници през 1999 г.) идва в РИСИ. Тогавашният директор Е.Кожокин, когото тя познава от Московския университет, се изпълва със съчувствие към бедната “хохлушка” и я наема да работи в Института по украинските въпроси. По това време освен владеенето на украински език, Т.Гузенкова не притежава никакви познания по темата. Захвърляйки чувашите, тя достатъчно бързо научава няколко десетки стереотипни политолого-пропагандистки фрази, които в комбинация с безпардонна грубост и нахалство a la човекоядката Елочка и осигуриха определено признание.
Заради тази грубост и по-късно проявилата се злоба и отмъстителност, околните просто я презираха и понякога се страхуваха да общуват с нея. В нейното съзнание това се възприемаше като проява на мекотела интелигентност, която тя презираше от все сърце.
Докторската и дисертация на тема “Върховната Рада – 1991-2001. Историческо развитие на модерния парламентаризъм в Украйна” защитава с големи трудности. Само с усилията и връзките на Е.Кожекин успява да се добере до защита, след повторно явяване пред ВАК – това е безпрецедентно рядко, особено в хуманитарните науки.
Оприличавайки се на човекоядката Елочка не само по отношение на усвояването на политологическата фразеология, но и в частта за “сляпата война за титлата кралица на модата с дъщерята на милионера Вандербилт”, Т.Гузенкова влезе в подобна война с Ю. Тимошенко. Написа книга за нея, която освен политическа пасквил по друг начин не може да се нарече.
Комбинацията от историческо невежество, руско-съветската арогантност и претенциите за властелини на думите и “производители на политически смисъл” за властимащите, изиграха на ръководството на РИСИ жестока шега. Украинският читател ще се разбере добре фразата – Л.Решетников и Т.Гузенкова станаха в руската експертна общност олицетворение на най-лошите черти на режима на Янукович.
Православният разузнавач, възпитаник на университета в Харков и невежата, капризна, истерична, но с огромна енергия дама в постбалзакова възраст съставиха неразделен тандем, в ума на който няма място за разбирането на факта засъществуването на украинската държава.
Тази двойка, с подкрепата на зависими и подчинени научни сътрудници-експерти, не можеше да дрънка нищо друго освен – “Никаква Украйна – Само Малорусия”, “Украинската държавност – това е блъф и провалена държава”, “резултат от престъпното унищожаване от болшевиките на Руската империя”, “украинскиият език е създаден изкуствено от австрийците и поляците с цел унищожаване на руското единство”, “консолидация на бившия Съветски съюз, въз основа на териториалното и духовно възраждане …” и т.н. По същество те въплъщават екстремно антиукраинство, същността на което е не да съществуват в Украйна руската културна среда и правото за използването на руския език, а в това, че не е имало нищо украинско, с изключение, може би на Лвовска и Тернополска области.
Тази позиция се съчетаваше с екстремни, силно емоционални антизападни настроения. В основата им стои идеята, че европейската и руската цивилизации са с противоположни исторически мисии: европейската поставя в центъра на системата си човешките ценности, а руската – Бог. Допълнителна емоционална окраска на тази теза придава крайният антисемитизма и хомофобията.
Понякога изглежда, че анти-западните настроения, не на последно място са продиктувани от съображения за мъжкото сексуално самосъхранение и женската ревност. Според изявление на Л.Решетников по време на конференция, народите на Ирак, в близкото минало на Сърбия и сега ДНР/ЛНР се сражават и умират за да не живеят по хомосексуалните (израза е смекчен) западни стандарти и шаблони.
До началото на третия мандат на президентството на Путин в Института напълно се оформи православно-имперски блок на Л.Решетников, Т.Гузенкова и М.Смолин. Беше разгърнато информационн-пропагандистко обезпечение за реализацията на проект за евразийска интеграция. Управление на Института го използваше като своя собствена марка. Беше създаден Евразийски форум на РИСИ с периодични скъпи международни конференции. Надигаха се Украинските събития.

 

По темата: “Православният комунизъм” във фашистка Русия: кой стои зад Путин
*****

Корените на сегашния руско-украински конфликт са в непоследователната и страхлива политика на Янукович. Руските власти “инвестирали в кампанията” много пари, възприемаха украинският президент като васал или наместник, който е длължен да прави всичко, което му нареди Кремъл.
“Царуването” на Янукович е златна ера за Л.Решетников, Т.Гузенкова и М.Смолин и покорните им експерти. След като на чаша чай с погнуса се изказах за Янукович, за който се твърди, че е крал шапки в младежките си години, цял хор от млади хора ми възрази с популярната мъдрост на Т.Гузенкова: “Янукович, разбира се е кучи син, но той си е наш кучи син”. Личен триумф на Т.Гузенкова стана ареста на Юлия Тимошенко. Сега могат да парадират с донесените от украинските командировки рокли, с гордост осъзнавайки, че на Тимошенко не и трябва нищо друго освен затворнически дрехи и болничен халат …

 

 

 

Discussion

8 коментара for “Ето КОЙ командва руската пета колона в България”

  1. Какво им става на БТВ ?

    Една тежка русофилия ги е налегнала напоследък:
    То не бяха Руснаците в България -1, Руснаците в България-2, то не бяха новогодишни концерти и любими филми… Вчера пък акцентът на новините им беше “Руската нова годна в село Казашка”, отразена с кичозно, разлигавено “съпреживяване” на празника на казаците и казачките , облечени като руски матроьошки, които играят и пеят руски пляски, предвождани от пиян акордеонист , неуспешно опитващ да възпроизведе “Разцветали яблани и груши”.

    Днес цяла сутрин интервюират ” силно възмутени” от мерките за сигурност граждани, които по маршрута на Джон Кери не можели да излязат на балконите си ,за да си вземат зелето, трушийката и ракийката 🙂 Каква наглост от страна на Джон Кери да се разхожда свободно по жълтите павета, където е стъпвал Путин!

    Чува се, че БТВ била в много тежко финансово състояние, даже миноритарният собственик Красимир Гергов , за когото телевизията била нещо като “Плод зеленчук”, търсел инвеститори. Сигурно вече е намерил! Явно ТВ “Алфа” , ТВ “СКОТ” и ЕВРОКОМ не им стигат на българските руснаци и една утвърдена телевизия с национален обхват като БТВ чудесно би им свършила работа.
    Интересно ще има ли някаква реакция на тази ТВ метаморфоза от писетата в ДАНС, МВР , НРС и т.н.?

    Posted by mdl | януари 15, 2015, 12:01
  2. Хубаво е споменатия генерал-губернатор направление Задунайска губерния, както и вся остальная русофилистичная сволочь да коментират падежа на обезщетението на Русия кьм компанията ЮКОС и Михаил Ходорковски.
    Ще плаща ли Путин или не? Не става вьпрос само за сумата (50 МИЛИАРДА долара)за цьфналата и вьрзала т.нар.руска икономика,а все пак е и вьпрос на принцип:Истинските мьже трябва да плащат дьлговете си, иначе какви мьже са?!

    Posted by Simeon | януари 15, 2015, 12:20
  3. За мислещия човек е ясно, че империята е яхната от болни мозъци. Проблем е, че така нареченият “народ” иска подобни “герои”. Не случайно на върха на вълната са субекти като Борисов, Путин и подобни чучела и затова “гласуват” за тях.
    По-странното е, че нормалните хора, умните и мислещи индивиди позовляват на подобни недоразумения да им се “разхождат” по главите?!?

    Posted by Boreto | януари 15, 2015, 13:36
  4. Еб..си Пияна Руска Свиня!!! Решетников ?! Колко вярно!

    Posted by диване | януари 15, 2015, 13:56
  5. Спомням си една година, когато Путин беше в България и трябваше да посети паметника на Шипка, блокираха за всички останали достъпа до паметника, бяха спрели даже движението през Шипченския проход, но нямаше такива протести против Путин и путинолюбците!

    Posted by димитър | януари 15, 2015, 15:49
  6. Откъде ги копат подобни изроди. И нямат свършване.
    ДГД!

    Posted by Georgi Nikolov | януари 15, 2015, 17:04
  7. “Националната” и всички останали толкова РУСКИ, че чак съветски, телевизии, се надпреварват да се изРУСяват. Но от много изРУСяване окапва косата. Та всичките ТЕ са заприличали на дърти оплешивяли от изРУСяване уРУСпии.
    Отврат…

    Posted by Любен | януари 15, 2015, 18:25
  8. Боже, колко гротестно, абсурдно и пошло!!!
    Опази Божке, и това ми бил водещият сенилен руски офицер на нашата Пета колона??? Какво падение,какъв резил!Това сигурно е някакво кошмарно и изродско некадърно фентази с привкус на дърт соц-реализъм. Някакъв духовено опустошителен Гулаг….Колко унизително и сатанински, ехидно-присмехулно е всичко това.
    Ах, devil, Тая дърта напомадена, сбабичосана к..ва Шаранкова ,това нищожество, придаващо си вид, що не си го вземеш, да не мърси света

    Posted by хайде холан... | януари 15, 2015, 23:40

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив