На 15 януари в ivo.bg, читателите имаха възможност да се запознаят с първата част на свидетелството на руския анализатор Александър Ситин за дейността на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), поверен на кагебисткия генерал Леонид Решетников, дългогодишен ръководител на руския шпионаж срещу България.
Ето и продължението на публикацията “Ето КОЙ командва петата колона в България”.
Механизмът за приемане на външнополитическите решения на Кремъл. Анатомия на провала
14/01/2015
Част 2
ТАМАРА ГУЗЕНКОВА, ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР НА РИСИ
Ако през пролетта и лятото на изминалата година, говорих за криза на режима, сега вече може да се говори за преминаването на кризата в цялостна системна фаза, с възможност за подхлъзване в катастрофа.
В основата на този процес е веригата от грешни и фатални решения, взети от страна на режима, особено в областта на външната политика.
По темата: Бандитите са безродници. Автономна република “Лукс”, от убийства към погроми
През 2013 г. окончателно се формира мрежата от проруски украински експерти. Ще назова само името на „най-печения” – Р.Ищенко. На тези „експерти” за техните “анализи” бяха платени значителни за украинските и руските стандарти хонорари. За да не „се излагат украинските другари”, и за да не плащат допълнителни данъци върху заплатите на чужди граждани, договорите се правеха с подставени лица.
Със средствата за заплащане на проруските експерти Т.Гузенкова се разпореждаше на практика еднолично. Като се има предвид изключителният й авторитаризъм и фантастичната й алчност, е ясно, че се пишеше точно това, което тя изискваше.
Качеството на тези произведения, независимо от тяхната аналитична значимост, беше под всякаква критика. Аз и по-специално моят приятел, който се занимаваше с украинските въпроси, неведнъж трябваше да ги редактираме по отношение на стилови и граматични правила, а така също и по информативна достоверност, като дори се налагаше да задраскваме най-очевидните абсурди.
Това гнездо на стършели се притесни, когато през есента на 2013г. Янукович, изпитвайки натиск от Европейски ориентираната част на украинското общество, започна да маневрира между европейските и евроазиатските интеграционни проекти.
Всички „експертни” сили и пари бяха хвърлени за доказване на тезата, че европейският път е пагубен за Украйна, както в икономически, така и в културно-духовен и религиозен (как пък без него!) смисъл.
Доколкото Литва през втората половина на 2013 г. председателстваше ЕС и беше организатор на срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс, трябваше спешно да пиша записки за пост-съветските аспекти на нейната външна политика. Много внимателните препоръки за целесъобразността на режима на Янукович да се предостави известна свобода на действие, винаги се редактираше от ръководството.
По време на “търговската война” между Русия и Украйна в навечерието на срещата на върха във Вилнюс към президентската администрация се изпращаха бележки и коментари, в които се твърдеше, че украинският народ още от времето на Переславската рада е неизменно привързан към Русия, че „малките западните тенденции” са маловажни и провокирани от една шепа хора от „профашистката” Западна Украйна – териториите, които са били част от Австро-Унгарската империя, притежаващи различен социално-културен код.
Огромната част от украинците пази паметта за общата история, Великата Отечествена Война, мечтае за съживяване на общата Империя/ Съветския съюз. Всичко, което някак си свидетелстваше за обратното се приписваше на дейността на НПО, финансирани от Държавния департамент на САЩ, Брюксел, Варшава и Вилнюс.
В докладите, написани или редактирани от Т.Гузенкова, имаше призиви за максимален натиск върху Янукович чрез енергиен и търговски шантаж, да се откаже от подписването на предварителните споразумения във Вилнюс и гарантиране на евразийската интеграция на Украйна.
Трудно е да се каже със сигурност дали тези доклади формираха концепцията на Кремъл за Украйна, или само я укрепиха, вписвайки се в системата от априорно взети решения. Очевидно е почти пълното съвпадение на материалите на РИСИ и реалните стъпки на руското ръководство в областта на външната политика. Разбира се, никой от ръководството на института не само не предвиждаше Майдан, но уверяваше себе си и своите възложители в принципната невъзможност за такъв сценарий.
Известно е, че е изкуство в анализа, както и в дипломацията, да се предскаже хода на събитията, а после да се обясни защо е станало точно обратното. При руските анализатори има две универсални, никога не подвеждащи, макар и несъответстващи едно на друго обяснения – търсенето на фашисти и интригите на Държавния департамент / ЦРУ / световното задкулисие.
Доколкото „задкулисието”, както и да го търсиш не го намираш и за него не се знае нищо освен факта, че съществува. Именно тези обяснения са в основата на оценките за Десния сектор (фашизма) и на националното възраждане в Украйна, за което Майдана (световното задкулисие) беше само началото.
По темата: Путин очевидно сгреши с Украйна
Паралелно към АП вървяха доклади за това как народът на Крим иска да се присъедини към Руската федерация, как се опасява от украинизация, забраната на руският език и изместване на Православието от Унианството. Очевидно е, че резултатите от кримския референдум са предопределени от значителния процент пенсионери, чиито пенсии в случай на присъединяване към Русия в абсолютно изражение изведнъж ще нараснат няколко пъти, а също прекалено големите, дори и по руските стандарти, заплати на военните от Черноморския флот.
Ясно е, че всяко алтернативно движение (кримските татари) или съпротива на украинските силови структури ще се блокират лесно от войниците, дислоцирани в Севастопол в базата на Черноморския флот. Това, което четете в момента, не е мой анализ post factum, а представяне на общия тон, без преувеличение на огромен брой документи изпращани от дълбините на РИСИ към всички държавни инстанции на Русия в навечерието на анексията на Крим. Т.Гузенкова заяви, че Центърът се вдига на бойна нога и “производителността” трябва да се увеличи до максимум.
От силната преумора и нея, и колектива ги спасяваше само фактът, че наборът от идеи си оставаше един и същ. Трябваше само да отпечатват имената на получателите в бланките на придружителните писма. Доколкото работата в Русия се оценява не по ефективността й, а по „пролятата пот” и изработените човекочасове, акциите на Т.Гузенкова, както в очите на директора, така и във висшето ръководство, се вдигнаха до небето.
Докато „експертите негри” подготвяха документи, тя се появяваше по телевизията и в Съвета на федерацията, АП и Обществената палата, СВР, Генералния щаб и фонд „Горчаков” – където само тя липсваше през първото и в началото на второто тримесечие на 2014 г. Заедно с количествените показатели нарастваше и авторитетът на РИСИ.
Анексията на Крим, демонстративното „единодушие” на референдума, самопровъзгласяването на ДНР/ЛНР, началото на АТО и майските събития в Одеса – всичко изглежда говореше за експертната състоятелност на Института. Беше организирано набиране на средства за подпомагане на борещия се Донбас. В РИСИ намери убежище избягалият от Украйна Владимир Рогов.
Е.Попов, сътрудник на Института, който въпреки пълната му некомпетентност директорът държеше на работа заради православно-националистическите му възгледи, разгърна в Ростов на Дон широк спектър от дейности, в помощ на „донецките въстаници и борци против фашизма, сражаващи се и умиращи за руския свят”. Институтът, макар в дълбока тайна, взе непосредствено участие в проектите Славянска гвардия, Руски сектор и Руски вектор.
През пролетта тонът на изпращаните материали ставаше все по-войнствен и пропаганден. Аналитичният компонент с усилията на Т.Гузенкова и поддържащия я Л.Решетников, беше доведен почти до нула. За сметка на това изпращаха десетки материали за необходимостта от формиране на проруски нелегални организации, изпращане на подривни групи, подготовка за щурм на юг по посока Мариупол – Николаев – Одеса и създаването на Велика Новорусия, включваща Приднестровието, което подобно на Крим, е длъжно да се присъедини към Русия.
Но нито дума не беше написана за възможността за съпротива от Украйна, мобилизацията на армиятай и доброволчески групи, както и за възможните санкции и техните последици. Реакцията на САЩ и страните от Европа в НАТО дори не бяха обсъждани. В края на октомври чест гост на мероприятията на Института стана Гиркин (Стрелков), когото Л.Решетников многократно наричаше личен приятел.
По начина, по който проектът „Новорусия”, все повече демонстрираше несъстоятелност и липса на контрол, а от Кремъл започнаха да идват сигнали за нежелание за пълномащабна война с Украйна и за щурм през Мариупол към Приднестровието, което беше сакрално желание за ръководството на РИСИ, стана очевидна експертната вина на Института в процеса на вземане(формиране) на решенията, които доведоха Русия до сериозна икономическа и международна кризи.
По темата: Проектът “Новорусия” не е закрит, неизбежна ли е открита война между Русия и Украйна?
Включително подаваните от РИСИ към АП, респективно и към Президента документи активно са внушавали идеята за:
– Постсъветските държави не са пълноправни субекти на международните отношения. Самият факт за тяхното появяване на политическата карта и по-нататъшното им съществуване е резултат от руските катастрофи през 1917 г. и 1991 г., предизвикани от враговете на Русия, водени от САЩ. Суверенитетът им е временно явление, незаслужаващо сериозно внимание, един вид историческо недоразумение, което подлежи на корекция в рамките на възраждането на империята, както вече бе споменато;
– Западът е слаб, страхлив и алчен за нефт и газ, ще преглътне анексията на Крим и войната в Донбас, както преглътна през 2008 г. военните действия в Абхазия и Южна Осетия;
– Масовите настроения в източна Украйна, включително в Харков и Мариупол, са насочени към обединение с Русия. Подобни експертни оценки свидетелстват, най-малко, за непрофесионализъм, и в най-добрия случай, за желание да провокират действията на Руската федерация в съответствие с желания на някои имперско-съветски групи, надяващи се да намалят или дори унищожат суверенитета на Украйна, Беларус, Казахстан, а вероятно и Молдова (виж т.1.);
– Чрез създаване на алтернативно експертно мнение и подкрепа от специалните служби на Украйна, а сега и на Беларус (тъй като за руските интегратори наред е именно тя), може да се създаде силно проруско движение, което може не само да оказва влияние върху общественото мнение, но и да се промени политиката и ръководството на тези страни в правилната за Русия посока;
– Украйна е квази-държава, а украинците – квази-народ, които не могат да реализират историческата и политическата си роли. Само руснаците са единственият държавоформиращ народ в постсъветското пространство, което означава, че единствената форма на политическо съществуване на това пространство може да бъде Руската империя. Всяка мисъл затова, че вътрешноукраинският, както и руско-украинския конфликти са по същество форма на гражданска война между поддръжници и противници на възраждането на руската имперска държава (СССР), се замиташе под килима.
– Крим перфектно и икономически безболезнено трябваше да влезе в състава на Руската федерация. Не беше пресметнат социалният състав на населението, структурата на бюджета на региона, неговата зависимост от инфраструктурата на Украйна в областта на транспорта, финансите, електро и водоснабдяването. Като цяло – гладко изписано на книга, но забравиха за препятствията, които сега трябва да се прескачат.
– Газовата тояга, заедно с ядреното копче и особената православната духовност, винаги (или поне много дълго време), ще осигуряват място на Русия, позволяващо й успешно да се конкурира за позицията на световен център на силата и да се противопоставя на САЩ . По-специално, за несъстоятелността на шистовата революция като алтернатива на руския монопол в енергетиката, много е писал Ю.Гущенко.
По тема: Русия, газ, петрол и глупаци
Последиците от такива експертно-политически неуспехи са добре познати и анализирани от мен в предишни интернет публикации , особено по отношение на Беларус. Остава само да се добави, че в процеса на уволнение неколкократно ми дадоха да се разбера, че в допълнение към това, че съм представлявал за Т.Гузенкова конкурентна заплаха, говорейки за алтернативни оценки, с нечии глави трябваше да се плати за да се оправдае очевидния провал пред администрацията на президента.
Съкращенията през септември и октомври бяха многобройни, а цялото ръководство на РИСИ е все още по местата си. Може да се заключи, че АП е доволен от принесените жертви. Единственият въпрос е, какви нови експертно-аналитични и пропагандистки подвизи трябва да се очаква от Руския институт за стратегически изследвания през настъпилата 2015г..
Александър Ситин, публикуван на страницата на автора във Facebook
Смерть кацапам!
Лицемерието, арогантността,наглостта на съвременният руско-болшевишки елит или “Где живут дети российской правящей элиты?”
Где живут дети российской правящей элиты? Правильно, на Западе. Который российские патриоты-державники так ругают.
Родители отправляют своих детей жить на запад, покупают там собственность,отправляют туда деньги и даже имеют двойное гражданство…
Все это происходит по простой причине – они презирают Россию, её народ и они давно поставили крест на стране, которой правят, считает Айзен Тайчо, опубликовавший на сайте opentown.org список детей российской власти, живущих на западе практически на постоянной основе.
Про пятый пункт и пятую колонну
Думаем, нашим читателям также будет интересно узнать, где нашли свой уголок дети российской элиты.
1.Семья президента В.Путина
По семье президента известно крайне мало с учетом закрытого образа жизни семьи. Был женат, разведен.
В начале 90-х Путин, вернувшийся в Ленинград,отправил дочек обратно в Германию учиться в престижную немецкую гимназию «Peterschule», (ее филиал есть в Петербурге)
В середине 90-х они вернулись в Россиию и в 1996 году переехали в Москву.
Но и тут дочери не оставили немецкую стезю. Их «Немецкая школа Москвы» и сейчас находится в «посольском городке» на проспекте Вернадского, окольцованная забором с видеокамерами.
В начале 2000-х обе дочери Путина офицально были зарегестрированны как учащиеся Санкт-Петербурского госуниверситета, но там их никто не видел.
Известно что младшая дочь Екатерина живет на постоянной основе в Германии, в Мюнхене. В 2013 году состоялась свадьба Екатерины Путиной и Юн Джун Воном (корейцем) и прошла в одном из отелей Марокко.
Старшая — Мария до событий с крушением Боинга жила в Голландии, в городке Ворсхоотен, недалеко от Гааги. Мария Путина занимала пентхаус на последнем этаже элитного дома в районе KrimwijkHeet общей стоимостью свыше $1 млн. После гибели малазийского Боинга-777 мэр города Хильверсум Питер Броертес призвал депортировать из страны дочь президента РФ
Предположительно Мария вышла замуж за Йоррита Фаассена в 2009 году. Он был менеджером консалтинговой фирмы, работавшей с Газпромом, и находился в командировке в Москве. Парочка познакомилась на вечернем приеме менеджеров Газпрома и Shell. Знакомство с дочерью российского президента оказало позитивное влияние на благосостояние Фаассена. В 2008 году голландец стал вице-президентом “Стройтрансгаза” (дочка “Газпрома”), а уже через год начал приобретать элитную недвижимость в окрестностях Гааги, причем без документов на ипотеку. В связи с тем, что в Нидерландах нарастало «движение сопротивления» дочери главы РФ Владимира Путина, ситуация вокруг путинского пентхауса нагнеталась, поэтому пришлось срочно паковать чемоданы. Дочь Путина Мария тайком под усиленной охраной сбежала из Нидерландов
Дочери Путина нередко бывают в Италии по приглашениям Сильвио Берлускони, с которым Путин дружит семьями.
2. Семья премьер-министра Д.А.Медведева
Медведев женат на Светланне Линник, которая приходится двоюродной сестрой Е.Васильевой, проходящей по делу “Оборонсервиса”.
Сама Васильева – дочь одного из преступных авторитетов Петербурга – Васильева. Президент Дмитрий Медведев в январе 2012 года наградил ее орденом Почета.
Медведев имеет сына Илью. На данный момент он учится в России, но в публичном интервью сказал, что продолжит обучение в Масачусетском университете США.
3. Семья министра иностранных дел С.Лаврова
Единственная дочь министра иностранных дел Сергея Лаврова Екатерина живет и учится в США.
Окончила Колумбийский университет в Нью-Йорке. Ныне Екатерина Винокурова – содиректор российского отделения аукционного дома Christie’s.
4. Семья вице-спикера госдумы С.Железняка
Три дочери вице-спикера ГД Сергея Железняка учатся за границей.
Екатерина – в элитной швейцарской школе (обучение стоит 2,4 млн руб. в год с 6-го по 12-й класс), Анастасия – в Лондоне, в университете (плата за обучение в год – около 630 тыс. руб.).
Самая младшая, Лиза, на данный момент тоже проживает в Лондоне.
Интересно что «патриот-матрос» Железняк задекларировал доход в 3,5 млн рублей и при этом платит 11 млн в год за обучение своих детей в западных универах…
5. Семья вице-спикера Госдумы А.Жукова
Сын – Пётр Жуков обучался в Лондоне и даже загремел там в тюрьму, Жуков-младший участвовал в пьяной драке и получил 14 месяцев тюрьмы.
6. Семья вице-спикера Госдумы Сергея Анденко.
Дочь учится и живёт в Германии.
7. Семья вице-премьера Д.Козака
Старший сын вице-премьера Дмитрия Козака — Алексей уже минимум лет шесть живет за границей и занимается строительным бизнесом. Является совладельцем нескольких иностранных фирм: «Рэд», «Макбрайт» и «Юна». Одновременно он работает и в государственной Группе ВТБ.
Младший брат Алексея Козака, Александр, работает в Credit Suisse.
В этом году власти Германии и США обвинили этот швейцарский банк в том, что он помогает высокопоставленным клиентам уходить от налогов. Идет следствие.
8. Семья депутата госдумы А.Ремезкова от фракции «Единая Россия».
Старший сын Ремезкова, Степан, недавно закончил милитер-колледж Вэлли Фордж в Пенсильвании (год обучения стоит 1 млн 295 761 руб.).
Сын депутата обучался по программе для офицеров армии США(!!!). Затем Стёпа поступил в частный университет Хофстра в Хемпстеде, штат Нью-Йорк.
Средний сын депутата, Николай, c 2008 г. учится в Великобритании в частной школе Mалверн Колледж.
А младшая дочь живёт в Вене, где занимается гимнастикой. Маша Ремезкова представляла сборную Австрии на детских соревнованиях в Любляне.
9. Семья депуата В.Фетисова
Дочь Анастасия выросла и выучилась в США. Писать и читать по-русски Настя так и не научилась.
10. Семья главы РЖД В.Якунина
Дети и внуки “главного патриота России”, главы РЖД Владимира Якунина живут за пределами страны – в Англии и Швейцарии.
Сын главы РЖД А.Якунин учился и долгие годы жил в Лондоне, на данный момент работает в России как инвестор британской фирмы.
С 2009 года Якунин-младший возглавляет и является совладельцем зарегистрированной в Великобритании инвесткомпании Venture Investments & Yield Management (VIYM), которая занимается девелоперскими проектами в Петербурге.
Андрей Якунин является собственником московской гостиницы Marriott Courtyard, построенной на территории, прилегающей к Павелецкому вокзалу.
На данный момент постоянно живет в своем доме в Лондоне, купленном в 2007 году за 4,5 миллиона фунтов (225 миллионов рублей) и зарегистрированном на панамский офшор.
Другой сын Якунина Виктор живет в Швейцарии, где также владеет элитной недвижимостью.
Внуки главы РЖД также учатся в престижных учебных заведениях этих стран.
В редакцию обратились представители компании VIYM с письмом, где указывалось на ошибки в материале. Выполняем просьбу и публикуем письмо с опровержениями:
1) «Сын главы РЖД А. Якунин учился и долгие годы жил в Лондоне, на данный момент работает в России как инвестор британской фирмы».
Данная информация не соответствует действительности, т.к. Андрей Якунин не является инвестором, а как партнер-сооснователь представляет компанию VIYM, а также является сотрудником Лондонского офиса и не работает в России. Просим исключить информацию о том, что Андрей Якунин «работает в России как инвестор британской фирмы» как полностью несоответствующую действительности.
2) «С 2009 года Якунин-младший возглавляет и является совладельцем зарегистрированной в Великобритании инвесткомпании Venture Investments & Yield Management (VIYM),которая занимается девелоперскими проектами в Петербурге».
Данная информация также не соответствует действительности и должна быть удалена, т.к. VIYM был со-учрежден партнерами в 2006 году, а не в 2009. А. Якунин не является единоличным главой VIYM. Компания VIYM развивает проекты в Западной и Восточной Европе – вся информация находится в открытом доступе на сайте компании.
3) «Андрей Якунин является собственником московской гостиницы Marriott Courtyard, построенной на территории, прилегающей к Павелецкому вокзалу».
Выделенная информация полностью не соответствует действительности и должна быть удалена, т.к. «московская гостиница Marriott Courtyard» никогда не принадлежала РЖД, не прилегает к территории вокзала и была куплена у компании O1 Properties. Сделка произошла между новым привлеченным пулом инвесторов, к которым VIYM не имеет отношения и не входит в их состав, и структурой O1 Properties в конце июня 2012, что имело непосредственное освещение в прессе.
12. Семья П. Астахова
Старший сын уполномоченного по правам ребёнка Павла Астахова Антон учился в Оксфорде и в Нью-Йоркской экономической школе. Ныне обретается в совете при президенте по модернизации и инновациям на должности заместителя исполнительного директора.
Младший ребёнок родился в Каннах на арендованной вилле.
13. Семья депутата Госдумы от фракции “СР” Е.Мизулиной
У главного борца за традиционные православные ценности есть сын Николай. Сначала Николай учился в Оксфорде, получил дилом и переехал жить на постоянной основе в толерантную Бельгию, где разрешены однополые браки.
Николай является партнером в юридической фирме Mayer Brown, поддерживающей ЛГБТ-сообщество. Эту компанию называют “лучшим местом для трудоустройства ЛГБТ-юристов”.
Непонятно, как Елена Мизулина, председатель Комитета ГД по вопросам семьи, женщин и детей, оставила в такой гей-опасности родного сына. Наверное все о народе радела, а о сыне забыла…
14. Н.Валуев, депутат Госдумы от фракции “Единая Россия”
Жена с детьми живет в Санкт-Петербурге. Говорят, что летом перебираются в Испанию. Живут они переменно также в Германии.
15. Семья А.Якунина, депутата Госдумы от фракции от КПРФ
Глава Солнечногорского района, член КПРФ Александр Якунин в предвыборных листовках рассказывал о своей семье:
“Дочка учится в школе, жена – успешный экономист, сын – студент института физкультуры. Мол, любим собираться вместе на чаепитие…”
В буклетах, однако, не указано, где проживает семья Якуниных. Между тем в соцсетях супруга чиновника Юлия своим местом жительства назвала Ниццу.
Сын Михаил пишет, что живёт в Онтарио. Дочка живёт с мамой и указывает своим основным языком английский.
Кстати, на Лазурном Берегу нашлась вилла и у нижегородского мэра Олега Сорокина. Точнее, у его жены
16. Семья А.Воронцова, члена Госдумы КПРФ.
Дочь коммуниста Воронцова Анна проживает в Италии. Туда она переехала из Германии, где также училась. Сейчас учится в Миланском университете.
Сам Воронцов с пеной у рта клеймит Запад, а между делом платит сотни тысяч евро за обучение дочки в Милане
17. Семья Елены Раховой, депутата Госдумы от фракции «Единая Россия»
У единоросса Елены Раховой, прославившейся тем, что ленинградцев, проживших менее 120 дней в блокаде, назвала “недоблокадниками”, дочь живет в США.
Полина Рахова окончила факультет международных отношений СПбГУ, после уехала в Нью-Йорк.
18. Семья Б.Грызлова,члена Совбеза.
Дочь экс-спикера ГД,одного из основателей партии “Единая Россия”,а ныне члена Совбеза Бориса Грызлова Евгения живёт в Таллине. И даже недавно получила эстонское гражданство.
19. Семья А.Фурсенко.
Бывший министр образования Андрей Фурсенко, который продавил в стране систему ЕГЕ, долгое время скрывал от общественности, что его дети тоже обучались за границей.
Сегодня его сын Александр живёт на постоянной основе в США.
20. Семья В.Никонова (внука Молотова),президента фонда «Политика».
Сын Алексей – гражданин США. А где у нас засветился сей господин? Правльно, в Антимагнитском акте, в защиту закона о запрете на усыновлении детей американскими гражданами.
Автор приводит еще небольшой список других чиновников имеющих собственность и семьи за границей.
Санкции США против России. Кто попал в черный список?
На деле количество детей и внуков живущих на западе идёт на тысячи, если не на десятки тысяч, считает Айзен Тайчо. В списке он собрал наиболее одиозных «патриотов» и «врагов Запада», которые держат свои семьи в “логове врага”.
“Их дети учатся, живут и работают на Западе, их более ничего не связывает с Россией. Такой путь для них выбрали их родители. Их родители – президент, премьер, его заместители, министры, депутаты и т.д. Они презирают Россию и её народ, видят будущее своих детей и своё на Западе, где у них есть все, чтобы встретить старость.
С такой лицемерной властью у России нет будущего”, – уверен автор.
Великолепен анализ на “анализите” на РИСИ. А междувременно защото каквото и да пишем накрая въпросът винаги допира ако не до пари, до много пари ето и част от цената която лилипут.ин плаща за безумията си.
http://www.gazeta.ru/business/2015/01/17/6378581.shtml
Нов “шедьовър” на руската пропаганда- нови опорни точки. Очаквам ревностните русофили в България да ги грабнат и пораздухат:
Кто и почему расстрелял «Шарли Эбдо»
Наш спецкор Дарья Асламова – о причинах трагедии, которая произошла во Франции
“Вся спецоперация по расстрелу сотрудников журнала «Шарли Эбдо» – типичный «фальшфлаг», – убежденно говорит писатель и журналист Жан-Мишель Верноше. («Фальшивый флаг» – тайная операция, проводимая с целью убедить публику в том, что операцию осуществили другие организации или государства. Своеобразный обман общественного зрения вроде циркового трюка. Кролик, вынутый из пустой шляпы фокусника. Правда, уже мертвый кролик. Типичный «фальшфлаг» – расстрел «небесной сотни» на Майдане неизвестными снайперами или сбитый малайзийский Боинг над Украиной. – Д..А.)
Пълният текст (на Руски):
http://www.kp.ru/daily/26330.7/3213277/