Борисов пак се шегува- този път не за войната, “обявена” от България на СССР

   Вместо мото, в началото на текста припомням един стар виц по нов повод: един пияница се възмутил, че на вратата пише „жени”, но се почувствал измамен, защото вътре имало на практика само клозет.

 

В Украйна си имат женска организация „Фемен”, която с голи гърди се бори за феменистичната си кауза. У нас си имаме феномена на женското поклонение пред мачизма на Борисов. Нещо да преувеличавам или да си измислям?

Борисов си има и такъв фен(ом)ен клуб, който бе свикан да изрази възхищението си от него онзи ден. Де що види дама, готова да му позволи, той я прегръща покровителствено и се снима с нея ( само една директорка на гимназия в Габрово се прочу с това, че му оказа публична съпротива). В този любвеобилен стил премина форумът, който с нищо нова нямаше да се запомни, ако Борисов не се беше изпуснал да се изяви като петел на бунище и да заяви, че може да се напъне и да сложи жена за следващ президент. Така се изрази буквално.

 

Би трябвало да тържествувам като автор, който самотно коментира премълчаваната в българската публичност тема за разрива между Борисов и президента Плевнелиев. Сега получих потвърждение за тезата си от самия Борисов, т.е. от първа ръка, от „силната ръка” в управлението.

 

Но този път ме изпревариха други коментатори, включително близки до ГЕРБ политолози, които „прогледнаха” и се почувстваха принудени да напуснат сервилното си мълчание по темата. Избързаха ( защото май са ги сгълчали вече) да признаят, че за първи път Борисов се произнася по такъв начин срещу Плевнелиев, елиминирайки на практика хипотезата той да повтори мандата си.

Точка на този разговор побърза да сложи не друг, а най-влиятелната жена в екипа на Борисов.

 

За политическото бащинство на най-успешния популистки проект в България, представян за десен, има както навалица от претенции, така и продължаваща неяснота- точно както и в живота може да се случи с бащинството.

 

Според колегата Иван Бакалов, който написа биографична книга за Бойко Борисов ( за разлика от моя милост, съсредоточил се само върху премиерския му мандат в „Премиер на РъБъ
2013 г.), скокът на Борисов от побойническия застрахователен бизнес в началото на 90-те години в политиката се дължи на Иван Абаджиев, тъст на Цветелина Борисова, приятелката на Бойко Борисов, който „открадва жената на сина му”( както се изразява Бакалов).

 

Абаджиев беше бивш кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП и шеф на комсомола, изпаднал в „посланическа немилост” в края на управлението на БКП, което обаче го прави в началото на 90-те години по-скоро влиятелен „реформатор” зад кулисите на БСП и като такъв за първи път предлага на партийно събрание в центъра на София Бойко Борисов като подходяща партийна кандидатура на предстоящите избори.

 

По-нататък, вече по „царско време”, пак според Бакалов (а и не само според него), политологът Иван Кръстев е помогнал доста в „опаковането” на политическия проект ГЕРБ, но самият Кръстев духовито отрича да е баща не нещо, чиято майка не познава.

Междувременно официален осиновител на Борисов в политиката стана Симеон Сакскобургготски, а между кандидатите за бащинска слава на това отроче на късната ( ако не и закъсалата ) ни демокрация от началото на хилядолетието се нареждат също така похотливците Бриго Аспарухов и Георги Първанов( единият го бил довел, другият го прелъстил, след което си (о)станаха т(р)айни дружки в политиката като бизнес и в бизнеса като политика до ден днешен). Дори младенецът Николай Бареков си приписа такова бащинство в момент, когато беше напълно полудял ( или оглупял- изберете сами) на ветровития връх на корпоративната пирамида от пачки, от който успя да скочи в европейския парламент.

 

Вицепремиерът Румяна Бъчварова, майката на Борисов в политическото му (пре)раждане, макар и да не може да се мери с горепосочените красавци по политическо потекло, дълго стоеше в сянка. Най-напред му шеташе и готвеше в политическия кабинет в столичното кметство, след това продължи да прави същото в правителството при първия му управленски мандат, а сега вече и буквално го отменя в задачата да управлява, която британският посланик Джонатан Алън ( с английско чувство хумор, предполагам), определи в едно неделно телевизионно интервю като „трудна”.

 

Познавам Румяна Бъчварова като събеседник от времето, когато ми се разрешаваше да работя в една телевизия- тогава бях „важен” за нея и все още ми казваше „добър ден” и „довиждане” дори извън студиото.

Т.н. „меки и диалогични” жени в ГЕРБ, с които Борисов обича да парадира като меката сила на политическия му таран, не бива да ви заблуждават. Аз например се бях заблудил, че шефката на финансовата комисия в това Народно събрание Менда Стоянова е възпитана, каквато изглежда на телевизора. Обаче явно съм сбъркал. Опитах два пъти ясно и високо да я поздравя в тясното пространство на гримьорната на „Нова телевизия”. Смених „добро утро” с „добър ден” за всеки случай, да не би да съм сбъркал нещо, но и двата пъти получих в упор злобен, втренчен, мълчалив отказ от отговор.

И ето, че както се полага на всяка майка, дойде време Румяна Бъчварова да скастри „сина си”, когато е кривнал по женска линия – при това за първи път публично. Коригира го за изказването му, че трябвало да се напъва и да сложи жена за президент- не го бил казал насериозно.

В знак на синовно смирение днес Борисов си посипа главата с пепелта на изгорените си думи за напъна и за жената, която трябва да смени Плевнелиев.

На среща на бизнеса с правителството в хотел „Шератон“ премиерът изигра днес следната сценка:

„Какво друго да кажа в зала, пълна с жени? Вече много внимателно ще подбирам думите си и ще внимавам какво казвам”, заяви с присъщата му лекота в отмятането от поредния гаф Бойко Борисов.

“Ама какво искал да каже, ама дали това не е срещу президента Плевнелиев, ама коя ще е сега..? Единствената цел на това да се дискутира това кой ще е президент, е да се даде един кратък живот на това правителство и да се чудят дали не се играят някакви игри. Какво аз съм мислел да кажа..? Аз само се шегувах, просто ей така… В една аудитория със жени какво да им кажеш?”, продължи да се шегува той.

 

Отбелязал съм и друга шега на Бойко Борисов на същото място ( може да се види в архива на ivo.bg от юни 2012 г.).

 

На международна конференция в столичния „Шератон” в началото на юни 2012 г. премиерът Борисов също се отклони от написания текст и веднага се получи „шега”: обяви война на СССР от името на царство България със задна дата. В желанието си да направи откритието, колко лошо нещо е войната и самокритично да изтъкне лошия български опит, той размени местата на историческите факти . За целта декларира, че България навремето е декларирала война на СССР и поради това заслужено сме си изяли шамарите.

 

Ами като види наедно място толкова много политици ( от България и от чужбина), които хората смятат често за глупаци, какво друго да каже, освен една голяма глупост? Нали за това го преизбираме толкова пъти, защото е човек от народа и да плещи глупости му е присъщо като на всеки обикновен, народен човек!

 

Само „Дневник” се осмели тогава няколко дни по-късно да го цитира за шамарите, които заслужено сме си били отнесли ( под формата на 45 години заслужен съветски колониализъм), но му спести гафа с непознаването на историята на собствената му страна, която набеди , че обявила война на СССР съвсем убедено, а не като грешка на езика.

 

И днес Борисов и компания смеят да твърдят отново и отново, че никога не били контролирали медиите? Само онази „шега” да му бяха извадили на показ, отдавна да беше престанал да се подиграва с всички.

Ако ставаше дума само за лошото домашно възпитание на един политиндивид с много бащи, да му берат те срама. Но, мамка му,  срамът е общонационален.