Руският балет няма нужда от специална реклама и изкуствено напомпани суперлативи- това е едно от европейските изкуства, които най-добре са се развили на руска почва. Ако попитате когото и да било у нас и по света да каже какъв е руският балет, заслужено ще ви отговори нещо от рода на „прекрасен, велик, отличен…”.
Но на държавата, която не може да се похвали днес с добър образ пред света, а напротив, отблъсква все повече културните хора в демократичния свят, не й стига това. Тя се опитва да превърне дори своя балет в нещо като пропагандно оръжие.
Ето защо балетът в епохата на император Путин е „имперски”- да знаят всички, че не е просто някакъв си балет!
Това си е проблем на руската имперска комплексарщина ( и не бързайте да сравнявате с държави, в които монархическата традиция не е прекъсвана с разстрел на царското семейство и заличавана 70 годни с тоталитарен терор) .
Как обаче ви „звучи” присламчването на българските медийки към имиджа на руския имперски балет? Те спонсори ли са на Н.В Имперския балет или- по логиката на това кой е велик- са бенефициенти на някакви ползи от това присламчване!
По – простичко да попитам: плащат ли си за честта или им плащат да бъдат част от представянето на имперската изява?
Това не става ясно от разпространявания в София огромен билборд с реклама за предстояща изява на руския имперски балет, под който са подписани 11 български медии- 8 вестника, два сайта и един телевизионен канал.
Но и това е, ще кажат възмутените ( от моя милост) критици „нормална практика”: нарича се „медийно партньорство” ( каквото и да значи това да си партнираш с балета на държавата, която влага огромни средства за поддръжка на своята културна фасада и едва ли има нужда от туземната ни подкрепа в това начинание).
Ок. Мога и да се съглася с такова простодушно обяснение за механизмите, по които петата колона е мобилизирана да марширува в руския имперски парад в България.
Обаче прави впечатление и друго: че не всеки концерт, в който има нещо руско, се радва на подобен спонсорски или медийно партньорски ентусиазъм. За концерта с песни на Владимир Висоцки, възприеман в самия СССР и в НРБ навремето като алтернативен герой на съветското културно лигавене, няма нито един български спонсор- за кагебистката фирма „Жокер медия” и „Фондация Евразия” да не говорим!
„Жокер медия”, която е неофициалния регулатор на българско-руските културни връзки от наднационално ниво ( с истеричен акцент върху поканите към съветски (без)полезни изкопаеми , като Йосиф Козбон, представя само „правилни” посланици на днешната руска култура. Като Олег Газманов, например, чийто рекламен плакат „краси” трафопостовете в София близо полови година преди концерта му ( и поради явно съветофобските природни стихии вече трудно се чете поканата му към столичани).
А че Газманов е „правилен”, се вижда ясно: концертът му е организиран пак от „Жокер Медия” и Фондация Евразия, а под името му са се подписали абсолютно същите български медии. Както и в случая с имперския балет, те си вървят в пакет под плаката, с който Газманов се рекламира за българската публика чрез надписа „Сделан в СССР”.
Специално за носталгиците по съветския комунизъм на плаката на Газманов има и графично изображение, което едва ли говори нещо на днешните младежи: една стилизирана петолъчка, човече без глава ( а вместо нея има надпис СССР), което се слагаше върху стоки, определяни по съветските стандарти СССР за „качествени”.
Той и Висоцки беше „сделан в СССР”, но адептите на съветска-българската дружба явно не ни го препоръчват поради отрицателното му отношение към „съветската действителност”.
Опитвам се да си представя нещо като Германски имперски оркестър и германски имперски знак за качество ( при това истинско, за разлика от съветското, макар и нацистко ) от времето на разпадналия се райх на рекламен афиш за културно събитие в днешна европейска София, но фантазията явно ми е бедна. Поради което се връщам в действителността. Тя е такава, каквато я виждате от приложените към този текст снимки.
Забележка: въпросните скромни откъм качество любителски снимки на автора са направени само в един софийски квартал в радиус около няма и километър помежду им.Т.е. става дума за една малка разходка сред възможностите за музикален живот, които се рекламират в софийския център- “Малка нощна мурзилка” (“мурзилка” се утвърди като руски младежки жаргон за обозначаване на наемниците на официалната пропаганда в интернет в днешна Русия).
Ами ако се огледаме из цяла България, в която вече е обичайна практика пред църкви и параклиси да се монтират билбордове с покани към местното население да се събира на русофилския събор край язовир Копринка ( на разноски на организаторите, което е всъщност главното кюспе в зарибяването на пилигримите на съветофилството у нас, „избухнало” като уж спонтанно движение на бившите български дървосекачи в съветската република Коми)?
какво значи мурзилка ?
Какво значи МОНИ?
До Мони, четете и се забавлявайте
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/04/25/2288038_kakvo_e_murzilka_ili_oshte_vednuj_za_ruskiia_internet/
Руската информационно-културна война срещу България не секва. Преди няколко дни случайно се загледах в програмата на Канал 1 на БНТ, където според надписа беше обозначено само “Концерт”. След няколко минути разбрах, че е запис от концерта на популярния руски хор “Турецки”. Всъщност не е точно хор в истинския смисъл на думата, а модерен вокално-артистичен състав, с добри певци, актьори и музиканти, с чудесни имитатори, пародисти и импровизатори, великолепни подражатели на АББА, “Куин” и други знаменитости. Но… В един момент съветските другари не могат да се удържат от изкушението и пускат дебелашки шегички срещу Европейския съюз, иронизират избора на България да бъде част от европейското цивилизационно пространство, повтарят, че “нашата дружба е стара като света”, а пък Европа да си… Все едно са били на един и същ инструктаж заедно с Р. Петков, Р. Овч., Гоце и други национални предатели. С грубата намеса на политиката в песните и в конферанса другарите от Масква за кой ли път изсипаха каца катран върху лъжичката с мед висока музикална класа.
Мерси. Никога няма да си купя билет за техен концерт.
Много често сме говорили за това, в което дори ние (българите, де!) с нашата бездънна и безгранична любов към Русия не се оказваме сами, поне в някои аспекти. Още в прочутата си книга за Русия и руснаците Астолф дьо Кюстин описва феномена. А той е в оптиката, фокуса, блендата, апарата, както го наречете, който самата Русия измамнически натрапва и налага на света за собственото си възприемане. В него изкуството и литературата играят първостепенна роля, не по-малка от илюзионисткия номер с Потьомкиновите села. Примерите са безброй- ето един, покрай гръмовната подготовка за честването на „победата над фашизма”. Как да се сетиш за ГУЛАГ, за Гладомора, за Катин или за хилядите варварски изнасилени германки, като гледаш например „Летят жерави” , „Съдбата на човека” и „Бащата на войника” ? Няма никаква комунистическа идеология, бе, драги западни наивници , ето, виждате какъв мирен, щастлив живот на обикновените съветски хора прекъсна нападението на Хитлер! Не ви ли трогва тази драма? „Мисля, че американската публика трябва да слуша Шостакович, кой не му разрешава да пътува, а…”- тръсва лулата онзи, много добре пресмятайки, защо точно сега му е притрябвал Шостакович. Почва се оттук, към края на 40-те-50-те години, и Путин се е вкопчил точно в тази сталинова и хрушчова линия. Няма „победа над фашизма”, има поредната и окончателна победа на един чудовищен режим над собствения му народ. И тази победа вече е постигната не само с терор и глад, но и с това – същият народ да приеме палачите си за национални спасители, за държавници -пазители на патриотичната традиция, за православни християни, противници на моралната поквара и строители на една култура, в която вече може да се появяват кръстове, имперски символи и т.н. ,… докато стигнем и до Имперския балет, с който Империята ощастливява Задунайската си губерния.
Нищо, Иво – съдбата на придворните на “хилядолетния райх” на Хитлер ще застигне и тези нещастни български роби, които пълзят пред путинистичния райх.
Искам да напомня, че от лятото на 2014 г. на Олег Газманов е забранено да влиза в Латвия. Като страна от шенгенското пространство латвийската забрана се отнася за всички шенгенски страни, в това число струва ми се и за България.
Господин Инджев, ще ви бъда благодарен, ако проследите развитието на този казус.
Po-skoro az sum kitaec otkolkoto mediite v BG sa bulgarski. Te sa si chisto ruski prikriti kato bulgarski. Tova mislia che e iasno veche i za vsiako hlape.
@ULIAN
Може и да е ясно на всяко хлапе, но не е ясно на всяко бабе. Там е работата.
Не знам от какъв хал сред подписаните под ИМперския АФИш е името на едно от любимите ми списания GLAMOUR, което получавам в пощенската си кутия на моята тиха и китна американска уличка пред двукатната ми къща с изглед към Атлантическия океан и скайлан на Майами Бийч, но веднага сядам да напиша имейл до американското издателство на GLAMOUR, за да ги попитам знаят ли нещо за СВОЕВОЛИЯТА НА своето бългрско отроче, което не стига, че е наполовина и повече тънко от истинския ГЛЕЙМЪР, който излиза всеки месец под над 300 страници, ами се подписва и на ПУТИН под балерините, което никога не биха си позволили от изданието тука поради хигенни причини, разбира се! Айде другите там Стандарт и прочие ги знаем какво предстадвляват, обаче GLAMOUR България издъниха имиджа на списаинето с години напред!
Единствения начин да се отървем от руската болшевишко-фашистка напаст е любителите й на родна почва да отидат на място в империята и да й се насладят до насита в цялата й прелест. Да употребяват “руската” култура с пълни шепи до все по-пълното задоволяване на потребностите си!
А Висоцки си е наш! Висоцки е класика на болотние песни! Висоцки е отрицанието на болшевиката “култура”. Не случайно си го убиха властниците на тогавашната съветско-фашистка империя.
“Въпреки че повдигнатия въпрос е сериозен, наличието на думата ” задкулисие” обезсмисля статията.
Когато някой говори за някаква според него налична категория, той трябва да я посочи и покаже местонахождението. Нейни лидери, представители, документи, прояви и пр.
” Задкулисие” и точка, нищо повече. Къде толкоз скрито се е скрило това потайно “Задкулисие”.
Хем го има и хем никой не знае къде е.” /Posted by антикомунист | януари 18, 2015, 16:02/.
Задкулисие има, това е общоизвестно, този факт обикновено отричат точно тези, които са най-осведомени за него. Затова следващата информация е за неосведомените: главните седалища на задкулисието са Библиотекарският институт и Боянските сараи. С това мисля, че отговарям и на въпроса за лицата, принадлежти към този кръг. (Извинявам се за оф-топика, но вече едва смогвам да чета всичко в този блог, в същото време се чувствам длъжен(а) да дам информация на всеки, който търси).
Този плакат, за разлика от официалната кремълска пропаганда, съдържа откровенията, че Русия е империя, а Путин империалист.
“Жокер медия” не беше ли официалният представител на съветската/руска мафия в областта на културата, който “дон” Йосиф Давидович от време на време идва лично да проконтролира дали се труди достатъчно усърдно и предано? А таваришч Ованес Мелик-Пашаев, който я управлява, не беше ли крадецът, който открадна ферибота Оряхово-Бекет, нещо го съдиха, нещо го глобяваха, нещо врещя по русофилистичните и милиционерските издания, че го репресират на лична основа, накрая всичко се замаза и размаза, и той отново културтрегерства на бял кон? Пълна подигравка…
Русофилията е идолопоклонничество /следователно- Смъртен грях /!
Кой смее да твърди, че нашите медии не се развиват? Ето – навремето “Работническо дело” громеше империализма, а днес вече наследникът му “Дума” подкрепя имперския балет!
Нещо малко в добавка към поста на СИМПАТИЗАНТ/КА НА ДСБ по-горе:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2014/12/06/2433071_vreme_i_razvitie_v_dans/?ref=miniurl
До кога на тоя дебил ще му се дава трибуна. Тоя не разбра ли, че в колония България няма никога да го заобичат