|
 Милен Радев
http://de-zorata.de
По традиция днес в Берлин на официална церемония в Бундестага се почита паметта на милионите загинали в Холокоста – национално-социалистическия терор срещу евреите в Европа.
В навечерието на церемонията в мемориалния комплекс на концентрационния лагер Бухенвалд избухна скандал.
Директорът Книге гръмогласно се възпротиви на намеренията на новата партия AfD – Алтернатива за Германия (демагогска „дясно-консервативно-патриотично-антиевропейска-проруска“ организация, експлозивно набрала популярност) да положи венец с надпис в памет на жертвите и на нац-социализма, и на съветския комунизъм.
Веднага след поемането на стария концлагер от съветската военна администрация през 1945 г. Бухенвалд се превръща пак в лагер на смъртта, в който са изтребени хиляди виновни (активни нац-социалисти) и невинни (просто германци, но и много чужденци, произволно тероризирани от СМЕРШ и НКВД).
Директорът Книге и веднага след него големите медии възмутено осъдиха намерението на партията AfD, защото било опит „да се приравнят двата режима – националсоциализма и сталинизма“. За Книге и за политкоректния политически и медиен елит в Германия това продължава да е един от седемте смъртни гряха на съвременното човечество.
След силен натиск във федералната провинция Тюрингия (управлявана от няколко месеца от партията на бившите гедеренски комунисти, т.н. „Левица“), където се намира Бухенвалд, AfD замени надписа на венеца с „В безмълвна печал“. Този ход предизвика нови атаки от ляво, като директорът Книге заяви, че никога досега в Германия не се била случвала такава гавра с жертвите, факт, който го изпълвал с „ням ужас“.
AfD се радва на новата безплатна рекламна кампания и демагогски дава повод дебатът за това дали бива да се сравняват (сравняване не означава приравняване!) двата тоталитарни режима на ХХ век пак да се върне на изходните си позиции от 80-те години.
Днес AfD все пак вероятно ще поднесе своя венец в Бухенвалд, въпреки че „Левицата“ и всякакви „антифашистки“ организации обещават да се противопоставят на т.н. „опит за релативиране на престъпленията на национал-социализма“.
Всъщност въпросът отдавна е решен.
И то не от късни политкоректни или носталгични по годините на двата страшни режима днешни хапльовци и медийни герои.
Решен е благодарение на свидетелствата и преценките на достоверни очевидци, мъченици последователно и на нац-социалистическия и на комунистическия терор.
 Маргарете Бубер-Нойман става комунистка през 20-те години в Германия. Съпругът й Хайнц Нойман е водещ деец на Компартията, двамата активно се борят срещу надигащия се нацизъм. След идването на власт на Хитлер те емигрират в СССР, след това участват в гражданската война в Испания.
По време на чистките в края на 30-те години Хайнц Нойман е арестуван в Москва както повечето ръководители на западноевропейските компартии и разстрелян.
След дълги изтезания като “фашистка шпионка” съпругата му е пратена в болшевишки концлагер в Караганда. Когато Сталин и Хитлер сключват през август 1939 своя пакт за дружба и сътрудничество Маргарете споделя съдбата на много от германските обитатели на ГУЛАГ – в знак на братска дружба НКВД ги предава на Гестапо.По чудо тя доживява края на войната в лагера Равенсбрюк. Buber-Neumann2
Излекувана веднъж завинаги от своите комунистически илюзии Маргарете Бубер-Нойман разказва за преживяванията си в двата рая на трудещите се в книгата “Под два диктатора: затворничка на Сталин и Хитлер” през 1949 година. Естествено тази публикация както и активната й антикомунистическа позиция я превръщат в обект на клевети и враждебна пропаганда от левите сили в цяла Западна Европа.
Незабравимо остава нейното свидетелско показание в Париж по делото на Виктор Кравченко срещу списанието на ФКП „Летр франсез“ през същата 1949 г. На този признат за исторически процес срещу съветската комунистическа система тя подробно, спокойно, с безжалостна точност потвърждава фактите в книгата на Кравченко „Аз избрах свободата“ и така допринася съществено за съдебното решение в полза на антикомунистическия автор.
 Не намирам нищо по-подходящо за днешната годишнина, особено на фона на несекващия срамен и недостоен за жертвите и на двата режима спор, от следните думи на Маргарете Бубер-Нойман.
В своите спомени тя пише за паниката, която обхваща жените в лагера Равенсбрюк през пролетта на 1945, когато Вермахтът и лагерната охрана се оттеглят хаотично пред настъпващата Червена армия.
Много от затворничките познават методите на НКВД. Да бъдат „освободени“ от съветски части означава за тях връщане в ГУЛАГ и смъртна опасност.
Заедно с други жени Маргарете бяга, успява да си проправи път на Югозапад и да се доближи до предния фронт на американската армия:
„… Пред нас стояха мълчаливо, подредени в неравна редица американски войници. Приближихме се до най-близкия от тях. Имаше кръгло, червендалесто, приветливо лице и ни гледаше с любопитство. На развален английски, с трескави думи му обясних какво означават шарените нашивки върху мизерната ни лагерна униформа и какво ни очаква ако попаднем в ръцете на руснаците… „Окей, сестро“, промълви той „Минавайте насам!“ И с гостоприемен жест ни покани да минем зад тях. Тъй прекрасно подредени четири думи не бях чувала никога през живота си…“
Вечна памет на жертвите!
|
вечна им памет
—————————————-За всичките злини, които се случват на българите днес, са виновни подлите, долните, презряните, мерзките, гнусните злодеи, московските учители от отряда на Кремълската червена мафия. Тази клика от професионални узорпатори, крадци и убийци, по свой образ и подобие програмираха и създадоха българската комунистическа кървава шайка БКП-БСП, сборище на извратени подлеци – предатели на България, клика от обучени в Москва палачи – кръвопийци.
Вие, млади хора, ще дочакате окончателното сгромолясване на Русия – Империята на Злото !
Ослушайте се !
Вече трещят шевовете на останалата половина от залепената с кръв злокобна руска империя.
Помиришете !
От към Русия се носи на талази миризма на леш !
Ще потекат червени реки от кръвта на избитите от руснаците милиони човеци – мъченици.
Душите на жертвите и днес витаят над комунистическа Русия и чакат деня на Възмездието !
Властелина от КГБ-ФСБ – Путин, направи голямо добро на човечеството, обедини хората от целия свят в омразата им към червените рnaуски порочни мутри и този път Съдбата няма да отложи Гибелта на неизмеримото Зло – Русия !
В деня на кончината на хищника Русия, ще чуем камбаните на Радостта !
Бог ще Въздаде Правда на Русия според делата и !
Проклети да сте комунисти !!!
Руснак-бивш политически затворник в “ГУЛАГ” – Соловетския манастир, каза:
– “Комунистите ме затвориха 27 ГОДИНИ в “Соловки”.
Вземаха ми и птиците и водката…”
– “В “Соловки” бяхме хора без присъди, защото нямаше за какво да ни осъдят…”
Карта на лагерите на Гулаг , която е съществувала 1923-1967, въз основа на данни от правата на човека общество “Мемориал”
Малко се говори в публичното пространство за сходството и приликите на 2-та човеконенавистни режима на 20-и век – социалнационализма и комунизма, Двете страни на една и съща монета.
Не се изучава в учебните програми – в напите училища изобщо не се засяга времето на комунизма или когато се споменава е с лъжи и фалшификация на фактите. Това трябва неуморно да се изобличава публично и да се изнасят истинските факти.
Комунизма е затрил значително повече човешки същества от побратима си фашизма/нащионалсоциализма. Това също не се акцентира достатъчно. Ужаса от съветските концлагери не отстъпва по нищо на нацистките!
Вечна им памет!
Извън темата. Изглежда, че някои отговорни фактори следят изкъсо блога на г-н Инджев.
Столичният общински съвет да именува улица в София на името на българския антикомунист Илия Минев, предлагат председателят на Парламентарната група на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов, народният представител Методи Андреев и депутати от ГЕРБ-София. Предложението до СОС е по повод Деня на почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари, съобщава пресцентърът на ГЕРБ.„Илия Стоянов Минев е български антикомунист, патриот и дисидент. По време на комунистическия режим лежи 33 години в затвори и концлагери, от които 1 860 дни в карцер, а 460 дни живее в гладна стачка. През 1988 г. Минев създава Независимото дружество за защита правата на човека. Издател е и на в-к „Свободно слово”. Обявен е за почетен гражданин на град Септември. През 2000 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина” – I степен”, обяснява партийният пресцентър.
Комунистът е генетично увреден индивид.Присъщи са му качества считани от нормалните хора за невероятни! Това са ИЗРОДИ винаги готови да крадат, да грабят,да мамят,да лъжат,да убиват!!
ДА СЕ ПОСТАВЯТ ИЗВЪН ЗАКОНА!
GEORGI NIKOLOV
Забелязала съм го отдавна,че блогът се следи от десни лидери и много пъти те имат предвид нашите реакции.Затова е хубаво за добронамерени предложения към тях за да ги използуват в реалната политика.Няма значение от кой е направено,важно е да се изпълни нашата воля.
Д.Савова, мисля, че в този блог се очертава един добрононамерен коректив на дясно-европейската политика у нас.
И както писахте преди няколко теми и аз като Вас бих се прежалил ако ББ бутне МОЧА и му давам гласа си на следващите избори. Както, защото имам и френско гражданство съм готов, ако Оланд устиска за мистралите може да съм самичък в страната но ще Фърля за него на президентските през 2017.
Имам книгата на М. Бубер-Нойман. Много показателен беше въпросът на първата голяма дискусия върху нея в средата на 90-те “Кой е по-лош – Сатаната или Велзевула?”. Там едно ляво мекере пусна текст под заглавие “Нацизъм край тропиците” За Пол Пот се произнесе другарят… Аз с простия си акъл знаех, пък и всяка енциклопедия го пише, че Пол Пот е ортодоксален марксист, член на Френската компартия, сам определил се като “истинският ленинец”, главатар на Камбоджанската компартия, пък то не било тъй. Нацист бил извергът- и толкоз… Направо побеснях, звъних в една чужда редакция, която отразяваше дискусията – писах нещо, пратих го по факс… но не-е-е! Не е коректно, сорри, ю ъндъстън, офтопик е темата, панимаете… Ам`че как, аслъ, да не е, като трябва ясно да се каже, че камбоджанският палач на 3 500 000 души е съпартиец на Сартър, Пикасо и други леви икони? Как да противоречиш на големия му фен ноам чомски (пиши с малки букви този кретен!)
А историята с напълно справедливия надпис “в памет на жертвите и на нац-социализма, и на съветския комунизъм” е прясна илюстрация на нещо, с чието повтаряне омръзнах на себе си, да не говоря за съфорумците и приятелите: че когато нормалната антикомунистическа десница се плаши от сянката си, когато се извинява, че съществува си,когато приема “в името на консенсуса” социалистически и леолиберални агенди, публични жестове и слогани- тогава ведната цъфва някой “несистемен”, който й отнема естествени символични и електорални територии. С това левичарите удрят двоен джакпот. Хем сочат като “фашист”, когото им скимне, хем се запазват целите невинни и в бяло, макар че до гушите са прогизнали от кръв като палачи на цели народи. И то много повече отколкото нацистите,усташите,нилашите, кръстосаните огньове, а за фашистите в точен италиански смисъл изобщо не говоря. 8! 8, бе!! Ами осем! Осем! Solo otto! ОСЕМ!-толкова са екзетутираните със съд и присъда италианци за политически престъпления от кръвожадния фашист Бенито Мусолини . (Северноиталианската Социална Република – Сало е нещо друго, за нея Дучето не носи никаква вина!)
Рядко се включвам, но по тази тема не мога да се въздържа.
Никога няма да преодолея болката по избитите и затворените в лагерите на смъртта и затворите български мъже, жени и младежи от червените убийци. Най-ужасното от всичко е, че те не се разкаяха, не поискаха прошка. И продължават да се гаврят с паметта на жертвите по всякакъв повод. Спомняте ли си грузинския филм “Покаяние”? Появи се малко след разпада на ссср-а. Според мен този филм трябва де се показва постоянно на българите, след като ние не направихме нищо за паметта на нашите жертви. Бих добавила към горното инфо за ИЛИЯ МИНЕВ, че той е политическият затворник, най-дълго престоял в затвор в световен мащаб. И този факт е почти неизвестен както в България, така и по света естествено. И излизайки от затвора, веднага създава Независимото дружество, с което казва на комунистите, че продължава да ги презира.Какъв храбрец само, какъв свободен дух, какъв човек!
Росица,ами нали затова комуниста е комунист,за да не се покае,за да не признае злините,които са вършили комунистите,нали затвоа не дават да падне тъмнина върху памтениците на съветските агресори.Нали и целия народ е на тяхна страна,с малки изключения.
Комунист и покаяние-ама Вие сериозно ли говорите?
Наивността и глупостта е обхванала почти целия народ-нали виждате с какъв трепет някои говорят за някакви “десни лидери”.В тях им е била надеждата.Но такива няма,а дори и да има,те са прикрити комунисти.
Срещу комунистите единствения лек е антикомунизма,а не дясно и ултрадясно дори.
Към Стамбо:
Не са един и двама, ще пускаме факсове/ имейли и занапред. 2005 Дик Дърбин (Дем) не направи ли скандална новина като се произнесе за Гитмо и сравни американското отношение към затворниците с това на нацистите, Гулаг, Пол Пот и общо взето омешави безогледно всичко в една ‘демократична’ салата. Моментално му скочиха, включително и някои от демократите. По-късно се извини под сурдинка, но звучеше като мижаво упражнение по прагматика на езика.
За мълчанието за жертвите на комунизма са си виновни руснаците.Милиони измират в лагерите от Беломорканал,Соловки,Колима,Източен Сибир.Някъде да се направи помен за тези хора.Всяко второ руско семейство е дало минимум двама души кръвен данък на комунизма.Била съм като обикновен специалист над 20 пъти в цялата СССР.Срещала съм се с много хора,чиито семейства са пострадали.Когато се заговори на тази тема,лицата се изпъват и хората мълчат като неми.Никаква съпричастност.Никаква вина,че не почитат мъртвите.
Каква разлика с евреите.Когато Веспасиан Флавии ги прогонва от Иерусалим и сменя името с Елия Капитолина,момчето Йосиф осиновено от Флавии написва *История на евреиските въстания*.Евреите са пръснати по света,но крепостта *Масада*помни последните битки на зилотите с римляните.Римската империя изчезва.Евреите са пръснати и гонени,но и до днес те оцеляват и се държат като едно цяло.Така се оцелява и се кара светът да ги почета.
Суворов казва: комунистите са идиоти и престъпници!
Драги everyone else, прав си- но, непостижим суперидиот в това огношение беше посланикът на Дж.Картър в ООН Янг, който изчисли, че….в САЩ политическсите затворници са…повече, отколкото в СССР и целия източен блок. Не стига това, ами идиотът искаше и санкции за собствената си страна под аплодисментите на най- големите световни изроди-галерията им през 1979 беше много колоритна.
Ако още не си попаднал на тази убийствена книга, моля те, непременно я намери и я прочети! Аз я имам, донесоха ми я оттам, където си ти. 16 $ струва, но е направо безценна.
Philip Short. Pol Pot: Anatomy of a Nightmare, 2006
Стамбо! Благодаря за споменаването на книгата. Не знаех за нея. Има я в библиотеката и вече натиснах ‘place hold’. 🙂
Нямат умиране комунистите. Все никнат от някъде като отровни гъби. Винаги са дърпали човечеството назад. Ако има един начин и в средновековието ще ни върнат! Паразити. Комуниста си е паразит, независимо каква му е нацията.
В по-ново време комунетата, преди това “наци”тата (и пак комунетата), още по-рано – колонизаторите, инвизицията… За съжаление терорът явно си е част човешката природа, или поне неин етап на развитие(надявам се).
Несправедливо е някак си германците да трябва да си носят вината во веки веков за нацизма, а комунетата – не. Особено имайки предвид трайността и машаба на зулумите на вторите.
Ако наистина уважаваме Илия Минев, трябва да уважаваме и неговото мнение.
А той е казал че СДС не е Съюз на демократичните сили, а Съюз на Държавна сигурност.
Мисля, че е бил прав и няма какво повече да се каже. Така, че тези които скачат за Костов нека обяснят, защо Костов не е уважил бай Илия.
Ето и малко повече:
…………………………………………………………………………..
“В края на 1996 година близки съратници на Илия Минев обръщат внимание на Иван Костов да го приобщи към новото СДС. Кой пък беше този, вдигнал недоумяващо рамене Командира. Накратко го представили, но Костов смръщил вежди и видимо дал да се разбере, че няма нужда от него.
Съжалявам,че не се включи в СДС, признава, но пак след смъртта му, първият председател на демократичното обединение Желю Желев. Премълчава обаче, че Илия Минев не е бил допуснат дори да мине покрай сградата на „Раковски”134. Този изтощен от защитата на своята кауза за правата на човека вече възрастен човек не е допуснат на нито един митинг на опозицията след 10 ноември 1989 година да говори. С изключение на една публична проява в Пазарджик, където успява да се докопа до микрофона, но бива прекъснат от Георги Спасов – говорител по онова време на НКС на СДС.”
…………………………………………………………………………..
Показателен за нашето изродено общество е факта, че Илия Минев е изоставен. Нашия Герой, Нашия Мандела е изоставен!!!
Така изоставихме и своята свобода и човешки ценности и сега се намираме в блатото на мизерията, милиционерщината и русофилията.