Ще си намери Калфин майстора или Началника не позволява?

 

Поредна западна медия обръща за пореден път внимание върху нещото, което нарекох в книгата си „Течна дружба 2” в отделна глава „Руският шистов блицкриг срещу България”.

Докато водят шумна кампания срещу Русия заради Украйна, САЩ също така оспорват доминиращото положение на Кремъл на друг фронт – енергетиката в Източна Европа, коментира Voice of America, цитиран от агенция Фокус.

България, която е член на НАТО, разчита на Русия за доставката на 85% от необходимия й природен газ, както и за 100% от ядрените й мощности. Така, страната се оказва на фронтовата линия на този сблъсък.

“За Русия енергетиката винаги е била средство за разширяване на геополитическите й приоритети и за защита на финансовите интереси на определени хора”, заяви бившият министър на енергетиката на България Трайчо Трайков.

“Икономическите печалби са на последно място. Достатъчно на брой хора в България дължат услуги на Русия, така че тази политика е успешна”, посочи той.

Наскоро САЩ обещаха да изпратят енергиен пратеник в София, а освен това полагат усилия да помогнат на американска компания да построи в България ядрена електроцентрала. Вашингтон се опитва и да подпомогне и финансирането на нови газопроводи и газови терминали в региона.

По-рано тази година държавният секретар на САЩ Джон Кери посети България, за да разговаря с властите по икономически въпроси. Кери посочи, че е било отделено много време за обсъждане на енергийната сигурност, подчертавайки, че България трябва да намери нови източници.

Ходът на Вашингтон бе направен на фона на подновените обвинения, че Русия е успяла да блокира търсенето на шистов газ в България чрез държавната си компания “Газпром” и с помощта на сенчеста, но добре финансирана кампания, за да защити доминиращата си роля в енергийната сфера в региона.

“Заедно със силния спад на цените на горивата, хидравличното разбиване е най-голямата заплаха за руското финансово и политическо влияние в Европа и за бъдещето на руските данъчни постъпления”, казва Кийт Смит – бивш посланик на САЩ в Литва.

Той и още няколко бивши американски и европейски представители и енергийни експерти казват, че заедно с чуждестранни консултанти в Брюксел руски длъжностни лица са подкрепяли финансово протестите срещу хидравличното разбиване в няколко европейски страни.”

 

Логичният въпрос е, след като американски дипломати, западни медии, бивш български министър на икономиката и енергетиката, и дори един нищо и никакъв български блогър пишат и говорят за шистовия блицкриг ( а нарекох тази война така заради нейната скоротечност в рамките на 6 месеца между юли 2011 и януари 2012 г., довела до мораториума на Борисов върху проучванията за природния газ), то защо българската държава мълчи. КОЙ олицетворява българската държава повече от премиера Бойко Борисов, овластен дотолкова, че можеше в края на август да изисква без никакво институционално основание от служебния премиер Близнашки да цензурира споменаването на руските хибридни войни в България в документ на Министерството на отбраната?

Вместо да потърси сметка на службите, които са „проспали” шистовия блицкриг в полза на чужда държава, той ги защитава. Не дава оставка да падне от главата им в лицето на шефовете на съответните служби. Това звучи съучастнически особено от страна на човека, на когото „шистовите революционери” приложиха същата хватка с бунтовете (под)платени поне частично от същите чужди среди, заинтересовани от дестабилизирането на България.

 

Имам обаче едно предложение към българските журналисти, които имат достъп до високо поставените ни управници. Ясно е, че шефовете на тайните служби се крият удобно срещу неприятни въпроси зад маската на секретността и държавната тайна. В държавата, която пропадна вече на 106 място в световната класация по свобода на словото, далеч зад някои африкански демокрации, не можем да очакваме медиен пробив в крепостите на мълчанието в тайните служби. Но има много просто решение на въпроса, стига да има и „любопитни” репортери и водещи на радио-телевизионни предавания.

 

Колеги, питайте, ако обичате, днешния вицепремиер Ивайло Калфин, поради что се срами да си признае под чия диктовка нахлу в предизборната си кампания за президент, издигнат от БСП през лятото на 2011 г., с нечуваната до онзи момент от невежата по темата публика теза, че най-важното нещо за България е да се бори срещу американците, които искат да ни дупчат родината, за да я отровят в търсене на печалби от шистов газ? Кой му спусна тази задача, изговорена от него като приоритет по онова време? И това ли е същият КОЙ, който за тези заслуги направи Калфин високо поставен ортак на същата тази власт днес, чиито премиер Борисов солидарно атакуваше през 2011 заедно с „шистовите революционери”, един от които се похвали в интервю за Ал. Симов във вестник „Дума”, че след успешната „шистова революция” ще приложат революционната си схема и за свалянето на Борисов?

 

С какво друго Калфин е толкова неустоим за иначе отмъстителния Борисов, че трябваше да стане негов заместник в правителството днес, ако не с протекцията на по-висша инстанция?

В предишния си мандат, когато Борисов се репчеше на всички и за всичко, на няколко пъти сме го чували да се шегува властнически ( а дали пък не си и вярваше?), че над него е само Началника, т.е. Господ. Днес е сменил тактиката, оставяйки други да говорят, каквото им е наредено от негово име, поради което ни кара да тънем в догадки кой всъщност му е Началника, ако не същият, способен да командва дистанционно Петата си колона в България.