В суматохата на дните ( и нощите), когато довършвах последните страници от новата си книга, нямах време и сили да реагирам на някои “особености” на иначе най-после потеклия от екрана на БНТ дебат, обявен като сблъсък на мненията между “русофили” и “русофоби”. Самата формулировка е подвеждаща, защото възприема по дефиниция пропагандното клише на русофилите, че който не е с тях е “русофоб”.
Личеше си, че водещият Андрей Захариев, един рядко ерудиран академичен човек, допуснат до екран у нас в такава роля, беше в небрано лозе. Мога да се обзаложа, че не той е подбирал събеседниците…
Въпреки замисъла на онези, които са дозирали ( чрез внушението за “независимостта” на едно от подставените лица в разговора) опасността да се чуят прекалено много неудобни истини за Петата колона в България, все пак зрителите, в огромното си мнозинство, са чули за първи път много “еретични” факти за антибългарската роля на русофилството.
Авторът на тези редове например установява чрез реакциите на собствените си изяви по темата, че в гъстата мъгла на наслояваните с десетилетия пропаганди лъжи за “освободителната” роля на Русия започва да пробива лъч на смътна смесица от любопитство и гордост по отношение на алтернативната, българската, а не русофилската гледна точка. Без да е статистически представително, това добронамерено любопитство се изсипва вече дни наред от непознати хора, които изразяват възторга си от откритието, че всъщност българите са се освободили и от Русия, а не само от Турция, и че главната заслуга за българската свобода, включително като измерение на тежестта на дадените български жертви, е чисто българска.
Такава гледна точка вашият автор успя да изговори в рамките на броени минути в един диспут на самия 3 март по Нова телевизия. Отзвукът от застъпването на тази теза,честно казано, е зашеметяващо положителен и показва каква е алтернативата на болния проруски фалшив “патриотизъм”, който може да бъде изметен в ъгъла на извънпарламентарното слугуване на Кремъл, стига да може истината да стигне чрез медиите до критична маса безкритично отнасящи се към митовете българи.
Като компенсация за пропуснатия от автора коментар за предаването на БНТ, в което все пак беше открехната вратата за истината за двойните руски окупатори, ivo.bg предлага една ретроспекция, публикувана в сайта Vevesti. Авторът се присъединява към въпросите, зададени в конентара и пита: поради что поканените да защитават русофилската гледна точка се срамят да си признаят това и се прикриват с мазни усмивки на презрение към онези части от разговора в студиото, в които се говорят неприятни за техните господари истини?
За „независимостта“ на един политолог или за (не)очакваните корени на русофилството
В навечерието на тазгодишния Трети март БНТ излъчи (на запис?!?) своето предаване „История.БГ“, което обикновено сблъсква, но на живо, различни гледни точки на трима водещи учени и един просветен лаик (най-често журналист или писател) по важни и интересни проблеми на българската история. Този път темата беше за изворите на русофилството и русофобството у нас .
На пръв поглед – похвално. Изглежда като че ли националната телевизия дава в навечерието на празника възможност да се разчистят митологемите, с които е обрасла проблематиката на нашето Освобождение. В предаването обаче веднага направиха впечатление някои особености на българската свобода на словото.
Освен нетрадиционното излъчване на запис на токшоу, утвърдило се именно като предаване на живо, БНТ изненада и с формата на поканените за обсъждането гости. Историците бяха редуцирани до доц. Лъчезар Стоянов и доц. Стефан Дечев (все пак и двамата – уважавани специалисти, съответно от НБУ и ЮЗУ), а до просветения (видно от текстовете му в портал „Култура“) по темата журналист и философ Тони Николов бяха поставени Панко Анчев – „литературоведът-публицист, историк и философ, определил филията и фобията като политически чувства към други държави, присъщи преди всичко на малките нации“, и д-р Владимир Брезоев – „независимият изследовател на културното и професионално управление на държавата, с интереси във философията на политиката за обединение и утвърждаването на индивида в общността“ (според анонсите за тях в предаването).
Зад променения формат и под излъчването на запис на „История.Бг“ обаче се крият някои особености на свободата на словото за русофилията и русофобията по български, които трябва да се разкрият поне малко. И ако Панко Анчев е с ясни позиции, доколкото е известен като бивш директор на съществувалото през социализма книгоиздателство „Георги Бакалов“ и автор на книги за руската и българската литература като „Руският разум“ и „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“, то другият събеседник, „независимият политолог“ Владимир Брезоев, трябваше да ни убеди, че не иска аудиторията да разбере „-фил“ ли е „-фоб“ ли е, и че е компетентен с титлата си на „д-р“.
Ала „независимият“ политолог, д-р Брезоев, е защитил „дисертация“ във Висшата школа на ЦК на ВЛКСМ през 1989 г. в Москва на тема „Идейната убеденост на кадрите на ДКМС като фактор за повишаване ефективността на тяхната работа с младежта“. „ДКМС“ означава Димитровски комунистически младежки съюз и през 1989 г. кадрите му са активно и ефективно ангажирани по младежка линия, например, с т.нар. „Възродителен процес“ и с противодействие на крехките, неформални дисидентски групи… Ето и линк към това четиво, защитено като „дисертация“ не в университет, а в подобната на българското АОНСУ „Висша школа на Централния комитет на Всесъюзния Ленински комунистически съюз на младежите“:
http://old.rsl.ru/table.jsp?f=21&t=3&v0=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B8+%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0&f=1009&t=1&v1=&f=4&t=2&v2=&f=21&t=3&v3=&f=1016&t=3&v4=&f=1016&t=3&v5=&cc=a1&i=821&s=2&ss=-4&ce=4
Интересно как е представен обаче независимият доктор Брезоев в интервю във в. „Новинар“ – „Дълги години е бил парламентарен експерт на левицата“, но дисертацията му тук е наречена просто „Идейната убеденост в контекста на възпитанието“…:
Доколко това е докторска дисертация по философия и дали тя може да си сменя името през годините, тук не се наемаме да обсъждаме. Но за зрителите на БНТ, които я издържат с данъците си, трябва да стане ясно защо се променя успешният формат на актуално публицистично предаване и как в него попадат, може би неканени, гости, прикриващи своята истинска „идейна убеденост“. Продуцентът и водещият на „История.Бг“ от 2 март ни дължат тези отговори
Гледах предаването. И на мен ми направи впечатление смяната на формата. Очаквах да се появи най-тежката артилерия на историческата наука у нас акад. Георги Марков /забравих му агентурното име към ДС/ и проф. Андрей Пантев. Последния се яви “на запис” в “Нощен хоризонт”, изтъквайки безкористността на нашите освободители, забравяйки репарациите, които е трябвало да изплащаме за ОКУПАЦИЯТА, както е написано черно на бяло.Стигна и до неблагодарността българска, защото селяните искали пари, за да свършат някоя полезна работа на руската войска. Питам се, докога такива псевдо учени и то от СУ ще обучават българските студенти?
Доброто нещо тук е споменаването на Андрей Захариев. Нямах идея за него. За мой срам, имам осъзната непрязън към академичната общност, и рядко ровя там с оптимизъм. Но пък и имам огромен респект към неколцина нейни представители у нас. Това, че има нови достойни хора е чудесна новина!
(А пък Панко и Владко да продължават да си адаптират cv-тата, може и да се еманципират от себе си – поне на една ръка разстояние)
Щом един мой приятел-историк с ляв уклон призна, че през руско-турската война 1877-8 е имало директива опълчението да бъде ограничавано лека-полека ще си кажат всичко.
Огромна е ролята на този блог в неспирната му будителска-просветителска роля. Няма как, нито да отрекат фактите, нито да ги неглижират. Факти които като лавина заливат публичното пространство.
Да се по-н-тя. “Процесь пошьол” и спиране няма.
След боя при Добрич през 1916 г. генерал Иван Колев докладва на генерал Стефан Тошев, че български селяни чули думите на руски командир: „Мьi думали, что болгарьi не будут стрелять в нас. Между тем они бросаются как собаки проклятые – десять человек атакуют сорок наших…”
Паметни са думите на генерал Колев на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:
“Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!
http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Колев_(генерал)
Простаци ще обучават децата ни докато
не се гласува закон за ЛУСТРАЦИЯ!!!
Да не би германският кайзер да е направил нещо за добруването и възхода на българската държава? Руската армия ,през 1-вата световна война громи германските нашественици и техните сателити,включително България ,но за това е виновен продаващият по това време мразещият българите,Фердинанд Кобургота,най – голямата беда за България.Проклет да е !