През днешния ден на автора на тези редове да му се случиха два улични вербални сблъсъка с агресивни русофили в центъра на София. Но това е вече банално за читателите на ivo.bg. А и да приемем, че се случва на принципа на случайността и по „вина” на автора на тези редове ( опониращ епизодично от телевизионния екран на фашизоидното русофилство), който е разпознаваем като враг на Петата колона от страна нейни редови наемници.
Новото от тази вечер, 9 март 2015 г. , е, че прокремълските фашизоиди вече действат в България по сигнал за организирано нападение. Контрите са нахлули на лекция на политолога Огнян Минчев в София, организирана от неправителствената организация „Форум българка”.
Загърнати с руското знаме и декорирани с „георгиевска лентичка” 5-6 провокатора са се опитали да осуетят лекцията на политолога, посветена на руската политика. Присъстващите са оказали отпор, но до физически сблъсък не се е стигнало. Лекцията все пак се е състояла въпреки натрапниците.
По този повод е добре да се знае как в София се повтарят събития, чиито корени са в Москва. С тази разлика, че в София полицията не се е намесила и не е извела провокаторите…
След “опълченците”, вече и “братушки” безчинстват в крак с руския шовинизъм
Иво Инджев ⋅ януари 19, 2015
В Русия се кове актуализиран термин за фашизоид: „братушка” (още една умилителна аналогия за българската русофилска аудитория, възприела московската пропагандна терминология за сепаратистите в Украйна като „опълченци”).
„Братушките” са шпицкомандите на властта, групирани в проекта „Антимайдан”, които нападат ( каква аналогия с кафявите в Германия!) противници на официалната линия в Москва.
„Братушки” са нахлули в московско кафене, в което на лекция на Леонид Волков се събрали опозиционери. С викове „Няма да има Майдан”, обозначени с георгиевски лентички шовинисти настояли събранието да бъде разгонено.
Накрая, преди да се стигне до ръкопашен бой, полицията все пак се е намесила, извела агресорите, но перспективата никак не е „розова”, пише руският политолог Евгений Симонов в свой коментар, озаглавен: ЗЛОБНОТО ОЗЪБВАНЕ НА ” АНТИМАЙДАНА”.
Злобный оскал “Антимайдана”
автор Евгений Симонов политолог
Власть перешла к жестким мерам. Вчера в московском кафе “Бобры и утки” произошел конфликт между сторонниками движения “Антимайдан” и представителями оппозиции. Последние собрались на встречу-лекцию с Леонидом Волковым.
“Братушки” (так их вроде называют) с георгиевскими ленточками ворвались в помещение и сорвали это мероприятие с криком “Майдан не пройдет”. Затем настойчиво попросили всех уйти. Те не согласились. В итоге дискуссия начала доходить до рукоприкладства с обоих сторон. Однако подъехавшая полиция забрала агрессоров.
Что же получается? Проект “Антимайдан” выполняет свои цели – запугивает противников существующего политического курса. Напомню, что 15 января было объявлено о его создании. Байкер “Хирург” тогда прямым текстом говорил, что они будут использовать силу.
То есть расклад у нас такой. Имеем агрессивных патриотов, которые готовы по команде “фас” (или “майдан”) бросаться на людей. Данный инструмент власти уже идет дальше клейма “агент Госдепа” или “национал-предатель”. Теперь носители этого клейма подвергаются прямой опасности.
Самое любопытное, что это действо (особенно на фоне антиукраинской риторики в федеральных СМИ) будет подаваться в яркой патриотической обертке. Запугивание оппозиции будет презентовано, как необходимость противостоянию Майдану.
Я не берусь прогнозировать, к чему это может привести, но тенденция не самая радужная.
Най-после “братушка” си стана мръсна дума и си дойде на мястото. Цял живот ми е звучала гадно и ето, че е било основателно. Колкото до хулиганстващите рубляши, мисля, въпросът добива значение за националната сигурност и следва да се изведе на политическо ниво. Декларация изискваща изолиране на кремълската пропаганда и преследване на носителите й можем да поискаме от правителството или поне от Реформаторския блок.
Ах, само да ми паднат!!! Смея да кажа, че им е заповядано да са агресивни, тук на собствената ни земя! При един от митингите на русофилите(разбирай атака и комунягите) видях кола с демонстративно развяващо се руско знаме с белгийски номер мисля че.. Погледнах много лошо шофьора, който на задната седалка возеше жена и дете. Тоя моля ви се, ми свирна и започна да ми ръкомаха и да ми търси обяснение… Светна зелено иначе в този момент слизах от колелото, ако ме разбирате…
Кадиров:
“Докато Путин е на власт, ще правя каквото си поискам!”
https://slon.ru/posts/49142
Ами така ще стане, защото прилагаме към тези същества доводи и разумни призиви. Дори помня как пред МОЧА едни госпожи щяха да сплескат от бой дрогирано пенджерато провокаторче-русофилитиче, а г-н Инджев го отърва, вместо да ги остави да свършат тази толкова полезна работа.
Един от класиците на марксизъм-ленинизЪма (D.SAVOVA да ме поправи, ако бъркам) казва, че методът на убеждението не изключва принуждение спрямо индивиди, които отказват да се вслушват в разумни аргументи. Наречете ме екстремист, но е крайно време, след като държава, полиция, правосъдие и президент (чрез отнемане гражданството на подобни елементи) не предприемат нищо, ние, народът, да вземем нещата в свои ръце. Почти всички сме били в армията и можем. Като полежат по няколко месеца в болница да им зарастнат натрошените ръце, крака и ребра, шайкаджиите-“братушки” ще имат и време да помислят кое им е по-скъпо – Русия или собственото здраве и родина.
От това които чета излиза, че само русофилите имат права в България. Всички останали, не. И така до кога и до къде?
От времето на монголските орди насам, в света няма нищо по-гнусно, мръсно и античовшко от руснаците и техните подлоги навсякъде, включително и тези в България!
Дошло е време ООН да обяви Русия за агресор – Путин си призна и официално факта, който цял свят знаеше за анексията на Крим! И може би да я изключи от организацията?!
“С тази разлика, че в София полицията не се е намесила и не е извела провокаторите…”
Простете ми, господин ИНДЖЕВ, но не полицията – МИЛИЦИЯТА.
В същност, по тази причина се оттегли Министърът на МВР – направи плах опит за смяна на милицията с полиция и Баш-милиционерът го отсвири.
АЕРОФЛОТ
Всеки сам определя поведението си и не са необходими класици па били и по марксизъм-ленинизъм,които аз съм изучавала,но нищо не съм научила.
Искам да ви кажа ,че много съм чувствителна към лъжата и двуличието.Мога да споряс хора с различно мнение,но когата те са агресивни аз съм много емоционална и ставам два пъти по агресивна.Една от госрожите пред Моча, за които говорите бях аз.
Последно щях да вляза в *обяснителен режим* с Йоло Денев,който беше два пъти по смачкан от мен ,защото ме нращаше да протестирам пред американското посолство,когато бяхме на протеста против Русия.
г-н Тинков,
Обичам вашите коментари!
Много важно уточнение в случая!
Аз много се надявам и се моля, чистата Божия енергия, да просветли България! Главите на нашите сънародници са всекидневно облъчвани с опашати лъжи. Господин Инджев е доказано честен и неподкупен Българин! Атака срещу него означава атака срещу Истината и Свободата! Това трябва ясно да се разбере! В България Лъжата и Кражбата са си устроили Царство, което може да се събори само с отхвърлянето му като възможно и приемливо а не със преклонение пред него! Този бяс на русофилите показва, колко тежка може да бъде тази Болест! Болест, чиито симптоми са отхвърляне на националните ценности и интереси и замяната им със чужди за народа и държавата.
Фашизмът и неговото разклонение – рашизма:
http://petatakolona.com/fashizmat-spored-rashistite2/
Винаги ми е било противно лигавото “братушки”. Слава Богу и на нея дума и дойде времето да бъде “разконспирирана”.
Истината е, че от 1919г. България е в гражданска война. Учредяването на коминтернационала и превръщането на БРСДП(т.с.) в БКП(тесняци) фактически разделиха дълбоко нацията. На едната страна са платените рубладжии и присъдружните им полезни идиоти, от друга, патриотите. И така, вече близо 100 години. Не го ли осъзнаем в пълният му обем в условията на глобалната хибридна война разгаряна с нарастваща сила от кремъл има да чупим клавиатури и … дотам.
Разбираемо е желанието ни да се опълчим, включително и с физическа сила на наглостта на кремълските агенти рушащи основите на многовековната ни Родина.Още повече, че всякакъв вид съпротива срещу посегателствата върху независимостта и цивилизационния ни избор е легитимна. Но те, петоколонниците и наетите от тях хулигани това искат. Уверявам ви, че няколко пукнати глави или един добър пердах, тях не ги плашат, напротив, точно това е целта им – да пренесат битката от полето на аргументите и правдивата историческа фактология в блатото на улични разпри и оперативни разработки. Защото те само това могат.Далеч повече ги плаши събуденото от грозната руска агресия съзнание, масовото осъзнаване на факта, че срещу страната ни се води хибридна, асиметрична война, провиждането от широк кръг хора, а не само от специалисти, че техните агенти са заели най-висши постове и саботират държавното управление, съдебната система и прокуратурата, банковото дело и икономиката. Такова осъзнаване може да елиминира ефекта и пораженията от хибридната агресия срещу страната ни, а не няколкото шута на някакви си техни боклуци.
А в тази битка най важни са медиите, и пак медиите, и пак медиите и най вече медиите и преди всичко медиите, даже медиите преди реформите, защото чрез медиите петата колона може да обезмисли реформите, както го направи след управлението на Костов!
КЪМ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО РУСОФИЛСТВО И РУСОФОБСТВО
Противно на утвърдените традиции, ще започна това есе с един „апел” (на български – призив). Нека всеки, който се интересува от темата за българското разделение по линията русофилство/русофобство, да се замисли колко много сюжетни линии се преплитат в тази тема – от поетични откровения, кога разтърсващи със своята сила, кога позорно-ибрикчийски, през Украинския конфликт, до показното убийство на Борис Немцов в сърцето на Москва.
От преплитането на тези сюжети трябва да се интересува най-паче онзи, който възнамерява да говори или да пише по въпроса за българското „филство” и „фобство”; независимо дали е слушал последното предаване на Пьотр Волго-Донски , той трябва да прочете в Интернет статията на Иво Инджев „В Москва разстреляха Борис Немцов – политическия антипод на Путин”, а в дискусиите върху тази статия да прочете прекрасните стихове на Андрей Орлов, които по гражданския си гняв и по поетичната си сила едва ли отстъпват на „Смерть поэта” на Лермонтов. А започват така:
Это случилось в Москве сегодня,
не промахнулись стволы подлецов,
в строю российсской небесной сотни
правофланговым – Борис Немцов”.
А сега – по същество. Твърдо съм убеден в изключителната условност на българското „русофилство” и „русофобство”. Със сигурност те са били по-определени в първите десетилетия след Освобождението с развенчаването на мита за добричкия „дядо Иван”, който ще ни избави от робството. В резултат от твърдостта и държавническата мъдрост на хора като Стамболов, от успеха на Съединението, чийто най-яростен враг е Русия, на буреносните победи на младата ни армия в Сръбско-бълтарската война, славянофилските, т.е., великоруските блянове на Аксаковци и Катковци се разсейват яко дим. И колкото повече се разсейват, толкова повече вътре в България се засилва откритото противоборство между „филите” и „фобите”. Но, ако тогава и едните , и другите, са били наясно кого и защо обичат и кого и защо мразят, това съвсем не е така в по-глобален план и в по-ново време. Защото всеки народ включва между изявените си дейци – политически, икономически и културни – най-различни хора. С кои от тях другите народи идентифицират дадения народ и дадената страна е определящо за превеса на „филите” и „фобите” спрямо него – но е очевидно, че ограждането на тези понятия в кавички е неизбежно-необходимо. Ако Русия – това са Пушкин и Лермонтов, Достоевски и Гогол, Чехов и Бунин, Бердяев, Соловьов и Сахаров – кой нормален човек може да не бъде русофил ? Но ако Русия са Сталин и Берия, Молотов, Вишински и Жданов, Брежнев и Путин – кой просветен и демократично-мислещ човек няма да бъде русофоб ? По този начин двете най-отвратителни диктатури на миналия век се свързват с два велики народа и ги стигматизират – това е до голяма степен незаслужено, но съществува обективно като явление и никой не би могъл да го отрече:
„Да се откаже на болшевизма да се счита за един от източниците на русофобията е все едно да се откаже на националсоциализма правото да се счита за една от причините за германофобията” (А. Латинина, „Литературная газета”, 10.10.1990).
Ако това е така, а то несъмнено е именно така, какво следва от него ? Ами отговорът е простичък. Въпреки безспорното твърдение, че всеки народ има управниците, които заслужава, би било крайно несправедливо да стигматизираме който и да е народ заради злодеянията, причинени на другите народи, от страна на кликата, която го управлява, респ. от най-отявлените представители на нейната идеология.
Когато говорим за конфликта русофили/русофоби у нас, задължително трябва да го разглеждаме в контекста на русофилията/русофобията и германофилията/германофобията в европейски и световен мащаб – и тогава ще ни стане ясна огромната разлика между тези явления в съвременния свят. Безусловното и категорично осъждане на националсоциализма в Германия, отварянето на нацистките архиви, а след това – и на тези на ЩАЗИ, лустрацията, безпощадното пресичане на всеки опит за профашистка пропаганда в Германия, доведоха до превръщането на германофобията в обект много повече на историята, отколкото на актуалната политика. Точно обратното се случи с русофобията. След периода, когато изглеждаше, че клането в Катин и безмълвното съучастие в потушаването на Варшавското въстание от Вермахта са останали в миналото, последваха събития, които показаха на човечеството колко измамно е това впечатление: десетилетното управление на страната от полумъртви „лидери”, Брежневският „застой”, Кубинската криза, смазването на Пражката пролет, пълзящата реабилитация на сталинизма, трагедията в Беслан, провалът в Афганистан, „тихият” терор в Чечня, Августовският пуч в Москва, а сега – и наглата агресия срущу Украйна. Не можем да не добавим носенето на портрети на Сталин на всяка (пост)съветска манифестация и превесът на поклониците на Путин спрямо неговите опоненти и противници, които пък биват – системно, последователно и подло – физически унищожавани: от Аслан Махсадов, през Анна Политковская и Александър Литвиненко, до – само преди два дни – Борис Немцов.
През последното десетилетие българското разделение по линията „русофилство/русофобство” се задълбочава пропорционално на нарастващата агресивност на руския нацизъм.Важна роля в това разделение имат някои медийни изяви и творчески „постижения” на уж български поети. Сред първите можем да посочим просташката проболшевишка и проруска пропаганда, с която, под носа на СЕМ, всяка събота Петя Волго-Донски замърсява българския радио-ефир. Що се отнася до поетите, петата колона на Путин в България традиционно сочи Вазов като поет-русофил. Че Вазов е бил русофил – в това едва ли може да има съмнение. Но от русофил до русофил има разлика. За разлика от митрополит Климент, Вазов никога не е призовавал русите да окупират България и не е заставал начело на незаконно превратаджийско правителство. А в творчеството си – той написа „Здравствуйте, братушки !” и „Русия”, но по-късно и при по-други обстоятелства написа и „На руските войни”:
„О, руси, о братя славянски,
Защо сте вий тука, защо сте
Дошли на полята балкански,
Немили, неканени гости ?
………………………………
И пак не ви мразим, (не крия,
обича ви още народа):
Но любим и свойта свобода,
Стократно по-любим я ния”.
Така че едва ли някой би упрекнал Народния поет за неговото русофилство. Което никак не може да се каже за някои съвременни наши „поети”. Що за поет и що за българин трябва да бъдеш, за да напишеш мерзости като:
„Боже господи !
Матушка мила !
Кажи откъде
си взимаш богатирската сила ?
Упрека да посрещаш с ласка,
удара – с удар,
угрозата – с нахлупена каска ?
………………………………….
Ти трябва революцията да не спираш,
ти трябва блудния син да разбираш,
а за да може
спасеният от твоя солдат да се чумери,
търпение,
спокойствие в сибирски размери.
…………………………………………..
И нека ни хулят !
Нека се пенят !
Такъв е законът на нашите дни:
който на тебе, СССР,
измени,
той на великата правда изменя”.
Орлин Орлинов, „Ода за СССР”.
Или пък:
„Русийо,
предадена отвсякъде,
Русийо,
дай малко да ти понося кръста.
Аз съм разбойникът.
Но не Варава.
Аз съм конекрадецът от долния Дунав,
когото ти непрекъснато освобождаваше.
Дай да ти понося кръста.
Защото скоро ти ще възкръснеш !
А аз
дали ще се събудя ?
Любомир Левчев, „Сън”.
В началото споменах за ибрикчийство, но – ако внимателно прочете още веднъж тези откровения – човек неизбежно ще се помисли, че те се родеят не толкова с поливане с ибрика при интимния тоалет на агата, колкото с добре известното: „Ти ще го целунеш на друго място, аз ще го целуна на още по-друго място !”. Защото и за най-посветените в тайните на поетическите метафори остава непонятно как лирическият герой, с когото авторът се отъждествява, конекрадец от долния Дунав, безкрайно задължен на Русия за това, че непрекъснато го освобождава, ще влезе в ролята на Симон от Кирена (Матей 27:31-34), който е помагал на Спасителя да носи кръста си към Голгота. А пък най-чудовищното е, че за целуването „на още по-друго място” на чужда империя, която все повече се отдалечава и отчуждава от човешката цивилизация, български „поети” получават от български властници високи български държавни отличия: Димитровска награда за 1969 г. за „Ода”-та на Орлин Орлинов и „Стара планина” I степен (2006 г.) за Любомир Левчев. Камо грядеши, Българио ?!
Единственият светъл лъч в тази история е, че след Украинската криза и след вписването на Борис Немцов в мартиролога на руските борци за свобода (като „дяснофлангови”, както го нарече поетът), Русия никога вече няма да е същата. Както, впрочем, и България, с нейните „русофили” и „русофоби”.
Д-р Георги КАРЕВ,
Доктор на медицинските науки
2 март 2015
Много точен коментар на Живко Боев!
Аз искам да споделя, че съм потресен от поведението на нешка робева. Голямата приятелка на ванга се Опозори с подкрепата си за магарето бареков, който се роди като политик с кражбите от КТБ. ванга е една от опорите на русофолството в България но те не знаят за нейната природа. Тя е разкрита от нейния съсед Иван Бобулев – милиционер във Петрич. Неговата история е описана в Ютуб. Той е избран, за да донесе предупреждение за комунистите. Предупреждение, какво ги чака и че делото им е обречено.