Двойната игра на тандема Борисов-Калфин около тройния шлем на Първанов-Путин

          Освен за „Интерфакс” и за радиостацията на „Комерсант” вицепремиерът Ивайло Калфин е успял да даде в рамките на краткото си посещение в Москва на 3 март и още едно интервю.

Дали българският премиер знае, че заместникът му Калфин въздиша в Москва по енергийните проекти, с чиято кончина той,  Бойко Борисов,  се хвали в случаите, когато иска да (по)каже, че бил опонирал на Кремъл?

Ето още информация по темата за двойната игра на тандема Борисов – Първанов\ Калфин , която се вижда от интервюто, преведено за ivo.bg от Васил Костадинов.

 

Вице-премиерът на България Ивайло Калфин за закриването на „Южен поток”: „Това е загуба за отношенията ни”

Калфин разказа пред „Московский комсомолец” за ефекта от санкциите и за позицията на София за „Турски поток”

 

 

Закриването на проекта “Южен поток” беше загуба за отношенията между Русия и България. Това в интервю за „MK” ​​заяви вицепремиерът на балканската страна Ивайло Калфин в Москва. Заместник-премиерът на българското правителство обясни също и позицията на София за „Турски поток” и разказа дали Европа може да намери алтернатива на руския газ.

– Променили се нещо в руско-българското сътрудничество в енергийния сектор след закриването на проекта „Южен поток”?

– Разбира се, промени се, защото “Южен поток” не е само “Южен поток”. Преди няколко години работихме заедно по създаването на няколко големи проекта, които имаха не само двустранно, но регионално и европейско значение. „Южен поток” беше такъв проект. Имаше и АЕЦ „Белене” и т.н. Сега политически ние нямаме голям проект, който да отговаря на тези условия – да имат регионално и европейско значение за нас, за да го развиваме … Така че аз мисля -прекратяването на “Южен поток” е загуба за отношенията ни.

– Европейските санкции срещу Русия отразиха ли се някак на нашето сътрудничество? Подкрепя ли България тези мерки?

– България често в Европейския съюз изразява свое становище преди да се вземат решения. След това, когато се вземе решение, то в общо. Има държави и лидери, които говорят по различен начин. Ако те изразят мнението си при дискусията за санкциите, тогава ефект ще има. Вие знаете, че в ЕС има консенсусни решения. Както знаете, санкциите срещу Русия са свързани с процесите в източната част на Украйна. За икономическите последици – те са много ясни за нас – това е негативен ефект върху нашата икономика. Надявам се, че всички политически условия ще бъдат изпълнени възможно най-скоро, така че да не говорим повече за санкции.

– Ако се върнем към “Южен поток”, водят ли се все още в България спорове за неговото закриване? Как българите реагираха на закриването на проекта?

– Мисля, че в България по повод „Южен поток” има декларативен консенсус. Има много хора с различни мнения, но като цяло – в България не съществува политическа сила, която е против „Южен поток”. Така че мнението ни е еднозначно.

– В нашата преса много често се тиражира информацията, че за замразяване на проекта от България повлия ЕС. Имало ли е наистина някакъв натиск от Европа?

– Не бих казал. Вярно е, че в рамките на няколко месеца беше намалено темпото на работа там … Освен този период от няколко месеца, когато предишното правителство спря всички процедури, никакви други действия, насочени към спирането на “Южен поток”, не е имало. Проблемът бе в това, че България и другите страни от ЕС поискаха от Европейската комисия да контактува с “Газпром” и Русия, за да се съгласуват всички условия и изисквания на европейското законодателство. Искаше ми се да видя по-голяма активност на бившата Европейската комисия, водена от г-н Барозу. Комисията, навярно, не беше достатъчно активна. Когато предоставихме на Европейската комисия преговорите с “Газпром”, тогава най-вероятно, загубихме тази подкрепа, която имаше проекта.

– Според някои оценки, България е зависима от руския газ около 85%. Планира ли вашата страна да намали зависимостта си от Русия в това отношение, и ако да, как?

– Нека да видим какво ще се случи. Ние имаме доставки от Русия през Украйна в момента. България е транзитна страна. Ако има друго решение от Русия – „Турски поток” или нещо друго – ще видим при какви условия ще стане. Потреблението в България не е толкова голямо. Три и половина най-много – четири милиарда кубически метра годишно (в друго интервю за КомерсантFM – 3-4 милиона). Но за нас беше важен и транзита на руски газ. За българската икономика може да осигурят различни варианти. Контактуваме с всички свои съседи. Сега ЕС прави тръбопроводна мрежа, в Гърция има възможност да се доставя газ. Така че технически е възможно. И още – ние правим сметки, каква ще бъде цената за това. В Черно море също се провеждат допълнителни работи по разработването на нови находища. Така че проблемът не е само в българското потребление … Предполагам, че ще се намерят други източници. За мен големият проблем са доставките на руски газ за Европа. Мисля, че ние трябва да мислим в такъв мащаб …

– Вие казахте за „Турски поток”, че България е готова да разгледа условията на проекта. Според предварителните оценки, колко това е в интерес на вашата страна?

– Разбира се, за нас е по-добре, ако руски газ се доставя директно до европейските страни. Знаете, че ЕС създава енергиен съюз … Когато газът се доставя посредством друга държава, могат да възникнат проблеми. Вторият проблем – не знам как ще се развият споразуменията между Русия и Турция. Преди това имаше много преговори с Турция за „Набуко”, а също и за други проекти. Турция винаги е настоявала, че тя не е транзитна държава, а държава, която купува и продава газ. Ако има допълнителен процент посредници, които доставят руски газ за Европа, мисля, че това е много по-лошо за икономическите условия за доставка. Така че засега все още нищо не е известно. Когато разберем как ще бъде доставян този газ, ще разберем какви допълнителни условия ще постави този посредник, ще бъдат ли те приемливи, а след това ще можем да определим отношението си към него.

– Българския министър-председател Бойко Борисов заяви, че страната ви има желание да размрази проекта „Набуко”. Каква е причината за това и дали в тази идея има перспектива?

– “Набуко”, както знаете, беше голям проект за снабдяване с кавказки, каспийски и арабски газ за Европа. След това проектът се раздели на две части: „Набуко-изток” и „Набуко-Запад”. Сега „Набуко-Изток” вече е „Танап” (TANAP) – проект, който минава през Турция, и продължава като Трансадриатически газопровод (Trans Adriatic Pipeline) през Гърция и Италия, т.е. минава през южната част на Европа. А това, което беше замислено като „Набуко-Запад” – от Турция през България до Австрия – този проект беше готов, проектиран, съгласуван. Всичко беше готово за изграждането на този проект … Мисля, че ако се промени маршрута за доставките на руски газ за Европа, този проект е най-добрият вариант. На практика всички предварителни процедури са приключили. Но това, което ние трябва да обсъдим – това е начина, по който руски газ ще влиза в европейската система. Мисля, че е възможно. Това е идея, която трябва да се разгледа.

– Споменахте създаването от ЕС на единен енергиен пазар. Има ли перспектива тази идея и могат ли да възникнат някои трудности по пътя?

– Това не е нова идея. Тя възникна преди няколко години. Тогава доставките и двустранните споразумения на руската страна с някои държави от ЕС попречиха на това. Имаше различни цени. Тогава Германия нямаше ентусиазъм да изълнява такива общи споразумения. Сега ситуацията се промени. Може би сега ще има възможност. Аз вече казах, че ние работим – и това се финансира от Европейския съюз – относно създаването на българска газова мрежа със своите съседи: Гърция, Сърбия, Румъния … Затова ще е технически възможно да се доставя газ по различни направления до Европа. Вторият етап – създаването на свободен пазар. Вие знаете, че пазара на газ има свои особености … Все пак, аз мисля, че ще останат двустранните дългосрочни договори за доставки за Европа. Кой ще бъде, ще има ли стандартизирани условия или не, това зависи от споразуменията между доставчика и получателя. Но това е въпрос на бъдеще.

– Според вас, може ли Европа да намери заместник на руския газ?

– Сега Русия доставя 40% от потреблението на газ в Европа. Четох различни анализи, които показват, че нуждите се увеличават, ако всичко върви добре, доставките на руски газ ще се увеличат. Така че, най-доброто е да се намерят добри пътища за руските газови доставки. Това е и в руски интерес. Европейският пазар е много отворен, там може да се продава на добра цена. Замяната на руския газ е дългосрочна стратегия. Аз не съм сигурен, че ние трябва да развиваме тази стратегия, така че руски газ да няма в Европа. В бъдеще, ние трябва да се споразумеем за взаимно изгодни условия, да установим начини и средства, за да дългосрочни доставки на газ. Това ще бъде най-доброто. В момента не виждам друга алтернатива.
Игор Суботин

Mk.ru

10.03.2015