Кисинджър срещу Кисинджър в опорните точки на Путин за Украйна

На 6 март 2014 г. във „Вашингтон пост” беше публикувана статия на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, която безброй пъти беше употребявана избирателно по стара болшевишка традиция като западен аргумент в подкрепа на самия болшевизъм- в случая, прероден от Путин в Украйна.

 

Цитирам как:

Руската хибридна информационна пропагандаторка е легитимен телевизионен събеседник у нас

Иво Инджев

февруари 9, 2015

Шаренкова, която на 26.12. 2014 г. беше цитирана от руския в. „Комсомолская правда” да заплашва агресивно с шамари президента Плевнелиев заради любимата й Русия, отново се появи в ролята на миротворец от екрана на БНТ. Похвали Меркел като „желязна” на конференцията по сигурността в Мюнхен ( не се била поддала на американски провокации за въоръжаване на Украйна). По стара съветска традиция тя избирателно употреби един западен авторитет, позовавайки се на миролюбивите препоръки на Кисинджър.”

Ето статията на Кисинджър, преведена от БТА, която се превърна в една от основните опорни точки на путинофилите у нас чрез избирателно цитиране на фрагменти от нея с позоваване на американски „съюзник”.

“В публичните дискусии за Украйна се говори само за конфронтация. Но знаем ли накъде вървим? В живота си съм видял четири войни, започнати с голям ентусиазъм и обществена подкрепа, и за нито една от тях не знаехме как да я завършим, а от три в крайна сметка се оттеглихме едностранно. Тестът в политиката е как една война завършва, а не как започва.

Прекалено често украинският проблем се представя като премерване на силите: дали Украйна ще се присъедини към Изтока, или към Запада. Но за да оцелее и да преуспява, Украйна не трябва да бъде преден пост на никоя от двете страни срещу другата, а да функционира като мост между тях.

Русия трябва да приеме, че ако се опитва да наложи на Украйна статут на сателит, с което отново да премести руските граници, това би обрекло Москва на исторически повтарящи се самоизтощителни цикли от реципрочни сблъсъци с Европа и със САЩ.

Западът, от своя страна, трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде чужда страна. Руската история е започнала от т.нар. Киевска Рус. Руската православна религия е тръгнала оттам ( а преди това- от България- бел. ivo.bg). Украйна е била част от Русия в продължение на векове, а техните истории са взаимосвързани още преди това. Някои от най-важните битки за свободата на Русия, започвайки с Полтавската битка от 1709 г., са се водили на украинска земя. Черноморският флот, с помощта на който Москва утвърждава влиянието си в Средиземноморието, е базиран въз основа на дългосрочен договор за аренда в пристанището на Севастопол в Крим. Дори такива прочути руски дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски твърдят, че Украйна е неотделима част от руската история и дори от самата Русия.

Европейският съюз пък трябва да признае, че бюрократичната му мудност и подчиняването на стратегическия елемент на вътрешната политика при договарянето на отношенията на Украйна с Европа, допринесе преговорите да се превърнат в криза. Външната политика е изкуството да се определят приоритети.

Решаващият елемент са самите украинци. Те живеят в страна със сложна история и многоезична структура. Западната й част бе присъединена към Съветския съюз през 1939 г., когато Сталин и Хитлер си поделиха плячката. Крим пък, чието население е на 60 на сто руско, стана част от Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов, украинец по рождение, го подари на Украйна по повод честването на 300 г. от споразумението между Русия и казаците. Западната част е предимно католическа, източната – предимно руско-православна. Западната говори украински, а източната – предимно руски. Всеки опит на едната част на Украйна да доминира над другата – както се случва сега – води в крайна сметка към гражданска война и разцепване. Ако разглеждаме Украйна като елемент от конфронтацията между Изтока и Запада, тогава всички перспективи за създаването на международна система за сътрудничество, включваща Русия и Запада – и по-конкретно Русия и Европа – ще бъдат разрушени за десетилетия.

Украйна е независима едва от 23 г. Дотогава тя е била под някаква форма на чуждестранно управление от XIV век насам. Не е изненадващо, че нейните лидери не са усвоили изкуството на компромиса, още по-малко на отчитане на историческата перспектива. Политиката на Украйна след получаването на независимост ясно демонстрира, че коренът на проблема е в опитите на украинските политици от едната или от другата фракция да наложат волята си върху непокорните им части на страната. Това е същността на конфликта между Виктор Янукович и главния му политически противник Юлия Тимошенко. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да споделят властта. Една умна американска политика към Украйна би търсила начин тези две фракции в страната да си сътрудничат. Ние трябва да търсим помирение, а не доминацията на една фракция.

Нито Русия, нито Западът, а още по-малко различните фракции в Украйна, се ръководеха от този принцип. Всеки само усложняваше положението. Русия няма да успее да наложи военно решение, без да се самоизолира във време, когато много от границите й са несигурни. За Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика, а алиби за липса на такава.

Путин трябва да осъзнае, че каквито и да са тежненията му, политика на налагане със сила ще има за резултат нова Студена война. САЩ, от своя страна, трябва да избягват да третират Русия като някаква аномалия, която търпеливо трябва да бъде обучавана на правила за поведение, установени от Вашингтон. Путин е сериозен стратег – по каноните на руската история. Вникването в американските ценности и психология не е силната му страна. Разбирането на руската история и психология пък не е силната страна на американските политици.

Лидерите от всички страни трябва да се върнат към проучването на възможните изходи, а не да се състезават кой е по-велик. Ето как аз виждам един възможен изход, съвместим с ценностите и интересите на сигурността на всички засегнати страни:

  1. Украйна трябва да има правото свободно да избира своите икономически и политически обвързвания, включително с Европа.
  2. Украйна не трябва да влиза в НАТО. Заех тази позиция преди седем години, когато въпросът бе поставен за последен път.
  3. Украйна трябва да има свободата да създава всякакво правителство в съответствие с изразената воля на народа си. Умните украински лидери биха избрали политика на помирение между различните части на страната си. В международен план те трябва да се стремят към позиция, близка до тази на Финландия. Тази страна яростно отстоява независимостта си и сътрудничи със Запада в повечето сфери, като внимателно избягва всякаква институционална враждебност спрямо Русия.
  4. Несъвместимо с правилата на установения световен ред е Русия да анексира Крим. Но трябва да се намери начин отношенията на Крим с Украйна да не бъдат поставени на основа, заредена с толкова напрежение. За тази цел Русия би признала украинския суверенитет над Крим. А Украйна трябва да подсили автономията на Крим чрез избори с присъствието на международни наблюдатели. Този процес би включвал и отстраняване на всякакви неясноти около статута на руския Черноморски флот в Севастопол.

Това са принципи, а не рецепти. Хората, които познават региона, ще разберат, че не всички те ще се харесат на засегнатите страни. Тестът е не абсолютна удовлетвореност, а балансирана неудовлетвореност. Ако не се постигне някакво решение, въз основа на тези или на сходни елементи, плъзгането към конфронтация ще се ускори. Времето за приемането на подобно решение ще настъпи доста скоро.”

Сега, през март 2015 г.,  същият този Хенри Кисинджър дипломатично си посипва главата с пепел. Путинофилите няма да се позоват на неговото мнение.  Кисинджър ревизира онова свое мнение от преди една година („Смятах, че в началото на украинската криза една по-гъвкава политика би могла да предотврати много от бедствията и може би да успее да защити една по-голяма територия от Украйна”).

 

Днес, година по-късно, Кисинджър дава заден ход в частта от своя анализ, в която се опитва през 2014 г. да говори за “баланс” в оценяването на руско-украинската криза . Не очаквайте от нашите путинофили да се позоват на стария брокер на мирни споразумения и разведряване (по отношение на войната във Виетнам и помиряването на САЩ с Китай).

Ето новите препоръки на американската дипломатическа звезда, които със сигурност ще бъдат премълчани от хората с петолъчките, населяващи българската пропаганда.

—————

„НАТО има нужда да развие своята стратегия за бъдещето и трябва да провежда учения, които да бъдат адекватни на стратегията и да прави това, за което е подготвен, съобщи БГНЕС, цитирайки интервю на легендарния американски дипломат.

Коя е стратегическата цел?

Стратегическата цел на НАТО трябва да бъде защитата и отбраната на териториалната цялост на страните-членки, които трябва да развият стратегии и въоръжения, отговарящи на изискванията. Те не е задължително да са под формата на нападение, но трябва да бъдат адекватни на тях. Повечето страни-членки трудно приемат, че Студената война може да се завърне. Мнозинството от тях са намалили капацитета да развият състоятелна стратегия за справяне с голяма атака.

Връщаме ли се към подобие на Студената война

НАТО трябва да развие военен капацитет, който да отговаря на заплахите, които самият Алианс предвижда. Ако те са непоколебими, а трябва да бъдат такива, за руски военни ходове, това означава, че ограниченията за отбрана трябва да бъдат вдигнати. Смятах, че в началото на украинската криза една по-гъвкава политика би могла да предотврати много от бедствията и може би да успее да защити една по-голяма територия от Украйна.

В ситуацията, в която се намираме, мисля, че е важно и Русия, и НАТО сериозно да разгледат дипломатическите възможности. Ако те се провалят, много е вероятно ние да се върнем към условията от Студената война”.

 

Н

15 мнения за “Кисинджър срещу Кисинджър в опорните точки на Путин за Украйна”

  1. Господин Инджев, политиката на Путин в Украйна може да се определи с една дума – мерзост! Но как да наречем тези политици в Европа и САЩ, които търсят оправдание за тази мерзост. Какво обяснение дават на своите народи. Тук изобщо не слагам Бойко Борисов. Мнозинството нормални хора се чувстват все по-изгубени в неуспешните си опити да намират някакво обяснение за това което допускат европейските и американските политици да се случва в Украйна.

  2. Груба аналогия, но измъкнатият от килера (на Шаренкова) Кисинджър някак странно се закачи към видението мадридски агент отпреди три дни, което изпълзя от отчаяните джобове на 113-те (някой каза интелектуалци).
    Другарят на Мао и Сталин отдавна гнуси света с ефервесцентните си мнения. Позоваването му на Солженицин е също в парадигматичната връзка ‘Кисинджър пак повърна и си смени мнението’. Именно агент ‘Бор’ съветва Джералд Форд да не кани Александър Солженицин в Белия дом.
    По повод популярността на Кисинджър се сещам за Нортроп Фрай и една парафраза: “Не четем ‘Макбет’ за да научим историята на Шотландия, а за да разберем как човек се чувства след като е спечелил света и е загубил душата си”.

  3. @ EVERYONE ELSE:
    Изпреварихте ме с мнението си буквално за минути.
    Респект! Позволете ми безрезервно да се присъединя.
    Едва ли би могла да се лансира по-некомпетентна, по-губеща, по опасна с евентуалните последствия и по-съмнителна по отношение на мотивите си конструкция.
    Впрочем, характерната обтекаемост на заеманите от този американски експерт позиции, винаги са будили у мен съмнения.

  4. Интересно ми е дали цитираното интервю е дадено на 5 март. Оттогава, случчайно или да, лилипут.ин не се е весвал публично. На всичкото отгоре отложи и визитата в Астана без обяснение за неопределено време.

  5. Съществуват доста текстове на сериозни автори, които намекват или открито твърдят, че др. Кисинджър е бил (е) агент на КГБ. Агент за влияние срещу голеееми пари.

  6. Благодаря на ULIAN за линка! Потресаващо! Прочетете и втората част – IНШI-2!
    Разбирам всичко(и като съдържание, и като чуство) написано от автора, но за съжаление, е извън възможностите ми да го преведа. А мисля, че е нужно тези текстове да стигнат до повече хора!

  7. Орден от ченгета за ченгета:

    Клуб Z

    Светият Синод на Българската православна църква реши днес единодушно да връчи най-високото църковно отличие – златен орден „Св. Цар Борис-Покръстител” – I степен, на премиера Бойко Борисов.
    ………….Такова отличие е било връчено още на патриарх Максим – 1979 г. и на руските патриарси Пимен – 1974 г., Алексий II – 1998 г. и Кирил – 2012 г. А от политическите лидери – Владимир Путин (2003 г.), Георги Първанов (2003 г.), Симеон Сакскобургготски (2003 г.). Българските политици са наградени за принос към православието и ролята им за преодоляване на разкола в Църквата.

    ……………..

  8. Драги Павел Тинков, за първи път подраних, все догонвам (the really mean GMT) с тежко дишане. Бъдете здрав!

    За анализа в ‘Дневник’, който Емил Димитров сподели: Зарадвах се на добре организираните, адекватни факти и мисли. Но и доц. Дойчев не ни помага да разберем защо Александър Дугин не иска да бъде Швеция (препратката е към реплика на Стив Пейкин, водещ разговора между Фукуяма, Дугин и Кръстев по TVO миналия месец). Според доц. Дойчев “отговорът е много прост – те се противопоставят на ценностите на световната цивилизация, защото тези ценности са противоположни на тиранията, самовластието и диктатурата. Равенството пред закона, правото на самоопределение, правовата държава, свободата за тях наистина са смъртна опасност.”
    Дугин се опитваше да представи антропологически ‘аргументи’ в полза на фундаментални цивилизационни различия, което с право разтревожи всички участници в разговора. Нивото беше: ако телата на другите изгният, ще видим, че те не миришат като нашите, дотолкова ние руснаците сме различни. А китайската миризма, виждате ли, ще е малко по-близка до нашата.
    За мен остава стария парадокс с баналната аналогия между градина и цивилизация: ако, както се твърди – култивирането на градина неминуемо развива усет за плевел, то кое мотивира един градинар да изхвърли градината на бунището?

  9. Къде ти персони от рода на Шаренкова да разбират и цитират коректно авторитетите (не руски)?! Тези безличия, славословещи болшевишката империя нямат капацитет да разберат що е то човешко достойнство, що е свобода, що е права на личността! И правото на хората да избират как да живеят – сами! А не фашиста от Кремъл да им налага евразийските си глупости!

  10. В хибридната си война путинофилите използват всички възможни оръжия и средства.Ето ,че опряха и до Кисинджър.Кисинджър се ползва с името на голям и хитър дипломат.Той решително е допринесъл при президента Никсън САШ да се сближат /относително/ с Китай и да се прекрати Виетнамската война.Краят на Виетнамската война означава предаване на Ю.В. на комунистите от север,които са подкрепени от така наречената международна демократична общност,включваща СССР,Китай и петите колони от цял свят включително и в САЩ.При това южновиетнамските интереси са пренебрегнати,с други думи предадени. Сега ситуацията в Украйна е почти идентична с тази в Виентам тогава.Почти-защото нахлуването север-юг става с модифицирани средства.Сега има опълченци,фиктивни избори,руско езичие.Нахлуването е пълзящо.Тогава в джунглите са били скрити милиони обучени войници,неограничена материална подкрепа и пропаганда. Голямата разлика е,че Украйна фактически е сама,външно и вътрешно отслабена. И ето путинофилите изваждат от цилиндъра Кисинджър с усуканите му и противоречиви дипломатически творения и се опитват да насаждат измислената теза-да се учим от големия политик Кисинджър-т.е.,както навремето той продаде Виетнам,така да се продаде Украйна.С други думи-за да има мир. Дали това ще се случи-съмнявам се, защото ситуацията и времената са други.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.