Равнопо(д)ставеност в отношенията ни с Русия

Поводът за разсъжденията в този текст по темата за липсата на реципрочност в отношенията ни с Русия, която третира България като своя бивша колония, все още зависима от някогашната метрополия, е намерението на руски законодател да инициира закон, чрез който да се забрани на чужденци да участват в протестни прояви в Русия.

 

Намерението да се забрани на чужденци да присъстват на митинги и шествия в Русия, разгласено от „Новая газета”, е внесено като законодателна инициатива в руската Държавна Дума от депутата от управляващата партия „Единна Русия“ Евгений Фьодоров. Според него мярката щяла да укрепва обществения ред и ще предотврати провокации при провеждането на масови акции.

 

Това се случва броени дни, след двама руски депутати участваха в митинг и шествие на руската Пета колона, предвождана от руските шовинисти от партия „Атака”. Двамата депутати дори бяха доведени в българския парламент като гости на „Атака”, която се присвоява статут на някакъв руски анклав в българската държавност, за който правилата не важат.

 

Абсурдът официални представители на руските власти да участват тук на партийно сборище, при това от толкова креслив и агресивен тип, какъвто познаваме от сборищата на „Атака”, предизвика поне един протест. Депутатът Методи Андреев написа писмо до външния министър Даниел Митов , оформено като актуален въпрос, на който министърът е длъжен да отговори по закон.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО

МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ

РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОДИН ДАНИЕЛ МИТОВ

ВЪПРОС

от

Методи Андреев

народен представител от ПГ на ПП ГЕРБ

На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям въпрос

ОТНОСНО: Присъствието на депутатите от Държавната Дума на Русия Анатолий Карпов и Роман Худяков на митинг-шествието на ПП АТАКА, организирано по случай Националния празник Трети март.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На Националния ни празник Трети март ПП АТАКА организира митинг-шествие, на което бяха издигнати антинатовски и антиевропейски лозунги. Освен това пред Президенството множеството поиска оставката на Президента Росен Плевнелиев заради неговата позиция в подкрепа на политиката на ЕС и САЩ за санкции против Русия във връзка с агресията й в Украйна. Нещо повече водачът на митинга Волен Сидеров си позволи на Националния ни празник да обиди Държавния глава, като каза дословно следното: ,,Плевнелиев може да е портиер, но не и президент. Той е слуга на чужди господари.”. Многократно по пътя си към площад ,,Св. Александър Невски” множеството скандираше ,,Оставка” и ,,Мафия” за българското Правителство и Президент. Така пред очите на всички български граждани Националният ни празник беше политизиран и осквернен от ПП АТАКА, чиято политика многократно и в България и в Европа е определяна като ксенофобска и крайно националистическа. Но господин министър, всичко това многократно се е случвало в държавата ни и ние някак си сме свикнали с подобни прояви. Сега обаче на това поредно политизиране и оскверняване на Националния ни празник присъстваха и официални представители на друга държава. Това бяха депутатите от Държавната Дума на Русия Анатолий Карпов и Роман Худяков. Първият е член на фракцията на управляващата партия ,,Единна Русия”, а вторият на фракцията на Либерал-демократическата партия на Владимир Жириновски. Тези официални представители на Държавната Дума бяха поканени от водачът на ПП АТАКА и като такива присъстваха доброволно и съзнателно на една политическа проява насочена против нашата евроатлантическа ориентация. Проява, на която обиждаха законно избрания ни президент и правителство. Нещо повече, двамата руски политици се бяха наредили в първата редица на шествието, буквално зад гърба на неговия предводител – небългарският националист Волен Сидеров. Когато шествието стигна до крайната си точка на площад ,,Св. Александър Невски” руските политици прочетоха обръщения към българския народ от председателя на Държавната Дума Сергей Наришкин и от Владимир Жириновски.

Господин министър, не е ли редно след като упоменатите официални представители на Държавната Дума на Русия са се отзовали на поканата на г-н Сидеров и са посетили страната ни в деня на нейния Национален празник, те да се включат в честванията, организирани от официалните български власти? Не е ли редно, ако тези руски политици са дошли в столицата ни да почетат паметта на хилядите руски войници, загинали по бойните полета на Руско-турската война от 1877-1878 г., те да присъстват там където се провеждат официалните чествания послучай 3-ти март и в памет на всички загинали за освобождението на България от турско робство? За съжаление това не се случи. Напротив тези официални представители на държавата Русия предпочетоха да уважат с присъствието си мероприятието на една ксенофобска, крайно националистическа и антиевропейска политическа сила. По този начин те акцентираха на действителната цел на тяхното посещение, а именно да покажат подкрепата си за цялостната политика на ПП АТАКА. Така на нашия Национален празник тези руски политици съзнателно участваха в неговото политизиране и оскверняване и по този начин накърниха нашия държавен суверенитет и достойнство! А представяте ли си г-н министър как щяха да реагират официалните руски власти, ако нашият вицепремиер г-н Ивайло Калфин, който на 3-ти март беше на официално посещение в Москва, беше отишъл да се поклони пред паметта на убития Борис Немцов? За съжаление той не направи това и пропусна възможността да покаже съпричастността си на православен християнин към мъката на близките на г-н Немцов и да изрази своето и на Българското правителство принципно отношение към подобни терористични актове и към техните вдъхновители. Всъщност осъзнаваме ли колко е накърнено нашето национално самочувствие, ако въобще го има, от безпардонната политическа демонстрация на незачитане на националните ни ценности от страна на тези руски политици . И как биха реагирали техните лидери и властите на Русия, ако на Националния им празник на 12 юни официални представители на Българския парламент присъстват на опозиционен митинг, където се твърди, че г-н Путин става за портиер, но не и за президент!

Господин министър, нека си спомним, че само преди няколко седмици пълномощникът на руското министерство на външните работи по въпросите на човешките права, демокрацията и върховенството на закона г-н Константин Долгов заяви, че очаква от българските власти да не разрешат провеждането на т.н. Луков марш, защото бил ксенофобска и неонацистка проява. Нещо повече, по същия повод руското посолство в София изпрати до Вашето министерство протестна нота. Сега обаче за присъствието на официални представители на Държавната Дума на митинг-шествието на АТАКА, което може да бъде наречено Сидеров марш, официалните руски власти мълчат. Може би те не забелязват обезпокоителните прилики между Луков марш и Сидеров марш. Може би смятат, че АТАКА и провежданите от нея политически мероприятия не са с ксенофобска и национал-социалистическа насоченост. Може би затова не виждат нищо обезпокоително в присъствието на господата Карпов и Худяков на Сидеровия марш на 3-ти март. Именно поради тази причина аз бях единственият български народен представител, който не стана прав в знак на уважение към тези руски политици при посещението им на 4 март в Народното събрание. И това го направих не защото не уважавам техния личен избор да предпочетат митинга на АТАКА пред официалните държавни тържества послучай 3-ти март, а защото по този начин те участваха и станаха съпричастни в оскверняването на нашия национален празник.

Господин министър, ето и моя актуален въпрос: Не смятате ли, че е редно в знак на протест да отправите протестна нота до посланика на Русия в България за това, че официални представители на Държавната Дума на Русия участват на политическа проява на една ксенофобска и крайно националистическа партия и по този начин стават съпричастни към оскверняването и политизирането на Националния ни празник?

Моля на поставения от мен въпрос да получа писмен отговор.

София, 12 март 2015 г.                                                                         С уважение: …………………………..

                                                                                                                                      н. пр.Методи Андреев

 

Темата обаче е много по-широка от конкретния казус защото повдига въпроса за реципрочността в отношенията с Русия. Няма друга държава, която редовно да размахва пръст или да ни сочи с пръст като „виновни” за какво ли не: ту не им пазим паметниците с колониалната символика; ту им спираме „Южен поток”; ту пък друго нещо. Върхът на тази враждебност дойде с обновяването на руската военна доктрина в края на 2014 г., според която България е смятана за противник ( нищо подобно спрямо Русия няма в доктрината на НАТО). Запитан от репортери да потвърди изречените по този повод закани от страна на руски депутат, че България може да се окаже военна цел за Русия, руският посланик в София Юрий Исаков не отрече, че има такава вероятност с „формулировката”, че не гледал на кафе- т.е. ,че това е възможно.

 

 

И как отвръщаше досега България?

 

Срамната история с автоцензурата на документа „Визия 2020” в частта, в която изрично се споменаваше руската хибридна информационна война в България, приключи с нещо като капитулация чрез изявлението на служебния премиер Георги Близнашки от 31 август, според което не можело „една велика сила да се определя бланкетно като враждебна на България”.

 

Още по срамно е също това, че тази позиция беше оповестена след телефонен разговор на назначения от президента Плевнелиев премиер Близнашки с лидера на ГЕРБ Борисов, който към онази дата нямаше никакви правомощия да влияе върху българската политика, а беше само един от много състезатели в предизборната кампания. И до днес, вече повече от половин година по-късно, нито един репортер не попита Борисов ( или Близнашки) на какво основание единият заповядва, а другият изпълнява подобно „нещо”.

 

Ако някой се съмнява в достоверността на факта, че тъкмо Борисов се е обадил на Близнашки, доколкото източникът на тази информация е само ivo.bg, ето друга отправна точка за задаване на въпроси към Борисов. Ден преди капитулацията на Близнашки Борисов казва следното пред Дарик радио ( 30 август 2014 г.):

 

“Аз съветвам служебното правителство да се ограничи върху провеждането на предсрочните избори и да остави на тези политически партии, които народът изпрати в парламента, да взимат решения за стратегията 2020 година. Нека се съсредоточат да направят честни и добри избори, а не като евроизборите.

 

Считам, че Русия не е заплаха за България.

 

Руските пазари са изключително важни за нашата икономика, за нашето селско стопанство и нашите културно-исторически връзки, които имаме с Русия, изобщо не дават възможност за подобни коментари. Ние, като една малка страна, която търси инвестиции и търси реализация на своите възможности, за съжаление една година напред няма да бъде разрешен износът на месо. Туризмът също е важен, той заема много важна част в нашата икономика и парите в хазната идват от туристическия бранш. Заплахата за България идва от политическата нестабилност”

 

 

Въпросът за липсата на реципрочност в отношенията с Русия, която си е присвоила правото да гълчи и кълне български граждани за изразяването на позиция спрямо съветското колониално наследство, се откроява особено релефно от присъединяването на български официални лица към московските формулировки. Министърът на културата Вежди Рашидов не веднъж е определял като „вандалски” проявите на българското свободомислие, които през януари тази година бяха оправдани от българската прокуратура като форма на гражданска позиция, изразявана върху съветския монумент в центъра на София.

 

Впрочем, клаузата за взаимно опазване на паметници, вмъкната в договора с Русия от август 1992 г., е хитроумно, но унизително за България предпоставяне на неравнопоставеността ни. Защото колко са българските паметници в Русия ( и с какво те могат да подразнят патриотизма на Русия), сравнени с онези 1500 руско-съветски паметника на българска територия, с които се похвали на 3 март в руския радиоефир вицепремиерът Калфин?! „Взаимното” пазене всъщност означава да бъдат охранявани топонимите на съветската окупация в България- в Русия просто няма какво да се „пази” ( там наследството на хилядите артефакти от стара Волжка България са систематично унищожавани и непризнати за български от руските и съветските власти).

 

При посещението си в Москва на 3 и 4 март вицепремиерът Ивайло Калфин даде интервю за руската радиостанция „Комерсант”, в която нарече „хулигани” същите тези ( оправдани иначе официално ) български граждани. И няма кой да му потърси сметка за този антибългарски слугинаж.

 

Междувременно най-видните участници в руската информационна война срещу България чрез разпространяване на кремълските пропагандни лъжи Светлана Шаренкова и Димитър Иванов бяха демонстративно наградени в началото на тази година от руския премиер Дмитрий Медведев. Не беше само морално потупване по пагона- подкрепеното беше с награда от 1 милион рубли.

 

И тук възниква конкретният въпрос: защо на Русия да й бъде позволено да се меси в българските дела чрез протестни ноти, награждаване на дейци на своята Пета колона ( най-редовно ордени се раздават и в руското посолство тук), а руските безбройни инструменти за влияние под формата на какви ли не дружества и фондации да се радват на затворените очи на българската държава за онова, което вършат в полза на една толкова „строга мащеха”, каквато е Русия?

 

Не е необходимо да се прави нещо повече от онова, което прилагат като мярка в самата Русия. Там действа закон, по силата на който връзките на неправителствените организации с чужбина са подложени на постоянен натиск. На 21.03.2013 прокурори претърсваха офисите на “Мемориал”, една от най-старите и авторитетни правозащитни организации в Русия. Акцията беше част от поредна голяма кампания срещу стотици неправителствени организации, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Бяха претърсени офиси на близо 2000 организации, каза за Асошиейтед прес Павел Чиков, член на Съвета за правата на човека към президента. Чиков казва, че размахът на кампанията е безпрецедентен, че властите се опитват да открият възможно най-много нарушения. По думите му главната прокуратура миналия месец е наредила да бъдат проверени всички религиозни, политически и обществени НПО, за да се установи дали не нарушават доста общия като формулировки закон за “екстремизма”.

Законът формално е насочен срещу склонните към насилие неонацистки групировки, но бе използван и срещу различни други организации като сциентолозите и телевизионното предаване “Южен парк”, както и за потушаване на инакомислието.

Президентът Владимир Путин отдавна се отнася с подозрение към НПО, особено към тези, които са с чуждо финансиране. Путин ги обвинява, че действат като параван за западни правителства, които се месят във вътрешните работи на Русия, отбелязва АП.

След като през 2012 година Путин отново стана президент, парламентът прокара закон, изискващ всички организации, получаващи пари от чужбина и занимаващи се с политическа дейност, да се регистрират като “чужди агенти”. Самата формулировка напомня за шпиономанията в някогашния Съветски съюз. Министерството на правосъдието обаче заяви, че законът е неприложим.

Съветът по правата на човека казва, че претърсванията биват извършвани от прокурори, агенти на Федералната служба за сигурност, както и от данъчни инспектори и от служители на противопожарната охрана, които нямат нищо общо с прилагането на закона срещу екстремизма. При обиска в “Мемориал” прокурорите са били придружени от данъчни инспектори и от журналисти от близка до Кремъл телевизия. Те са поискали да им бъдат предоставени документи, свързани с всички дейности на правозащитната организация.( Медиапул)

 

Това, което България трябва да направи, ако има политическа воля за това, е да приложи руския подход към руските неправителствени инструменти за влияние, употребявани в интерес на руската враждебност срещу България. Такава воля обаче явно няма и няма да има, докато на власт е един от тези инструменти- един от руските орденоносци ( на името на „Михаил Ломоносов”), Бойко Борисов.