Юбилей без гости
Скоро е годишнината от Победата, а чуждестранни гости не искат да идват. Дори гръцкият премиер, единственият ни полуприятел в Европа се кани да посети Москва на 8 април. Може би е сбъркал месеца? Може да го задържим тук за 30 дни за установяване на обстоятелствата и да го освободим след фойерверките? Ким Чен Ун, обаче, ще дойде със сигурност. Това е малкa радост! Надявам се, че за да бъде пълен фарсът – ще дойде с бронирания си влак. Това e малко тъжно.
70-годишнина на Победата e последната голяма дата, на която ще можем да съберем достатъчно живи ветерани и те ще могат да участват в празненствата. Пет години по-късно ще останат единици, а те ще бъдат много, много стари. Но именно този, последен юбилей ще празнуваме сами. Помните ли как на 50-та годишнина при нас дойдоха всички. Как на 60-та годишнина, макар и без много желание, дойдоха почти всички световни лидери и нашите съюзници във войната, въпреки че нямаше балтийци и грузинци, нямаше го Тони Блеър и тържеството изглеждаше повече протоколно, отколкото искрено. Сега, дори и такова няма да бъде. Обяснение за това, разбира се, ще намерят. Ще разказват за преразглеждане на историята, за изкривяване на истината за войната, за опитите да се омаловажи или дори премълчи ролята на Съветския съюз в победата над фашизма. И всичко това няма да е вярно. Няма да дойдат тук по една причина, а тази причина няма нищо с войната и годишнината. Те няма да дойдат конкретно заради Путин.
Да стоят до нашия президент на лидерите на нормалните страни им стана неприятно, неловко, неприлично. И не е правилно с присъствието си да му правят реклама. Тук какво общо има споменът за войната? Защо трябва да се поставя знак за равенство между подвига на съветския народ и милионите жертви, платени за Победата и този, който сега царува в Кремъл? Да не би те да спечелиха войната? У нас в последно време бушува такава патриотарска истерия, такъв стремеж да се защитят подвизите от Втората световна война, сякаш не друг, а депутатите-трепачи и ТВ-проповедниците се вдигаха в атака, загиваха от раните си и работеха в продължение на 12 часа на струговете.
У нас истинските ветерани са масовка, а главни герои станаха тези, които през 1941 г., при звука на фойерверките се разбягаха като пилци. Победата сега е присъдена на всякакви мерзавци и мошеници, възнамеряващи от чуждия подвиг и кръвта на другите да се прославят и саморекламират. Разбира се, обидно им е, че Русия вече е отхвърлена, че не я канят в приличното общество и никой не я посещава. Но ако никой, освен Ким Чен Ун не ни се натиска, можем да потърсим причината в себе си, а не да ни се привижда световна конспирация, разказвайки колко са лоши всички наоколо, освен нас? Тези, които наистина спечелиха тази наистина Велика Победа преди 70 години, направиха милион пъти повече от вас, за да уважават страната ни и да ни благодарят по света. Това уважение стигна за почти 60 години. Това уважение успяхте да го прахосате на вятъра.
Антон Орех
www.echo.msk.ru
Превод за ivo.bg: Васил Костадинов
Лъжата в непобедима, поне в тази статия личи.
НИКОЙ в света НИКОГА не е ОБЯВЯВАЛ и ВОДИЛ НИКАКВА война срещу НИКАКЪВ фашизъм.
И съответно НИКОЙ НИКОГА не е ПОБЕЖДАВАЛ никакъв ФАШИЗЪМ.
Втората Световна война започва не на основата на някакъв ” фашизъм” или “комунизъм”, или ” нацизъм”.
Германия и Съветския Съюз започнаха войната срещу Полша не на основата на своите държавни доктрини ” национал-социализма” и “комунизма”…
Следващата война на Съветския Съюз също не беше на основата на неговия ” комунизъм”. Ето, преди няколко дни се навършиха 76 години от победата на Съветския Съюз срещу Финландия и Русия не отбеляза тази победа. Както и нашите комунисти.
И понеже съветската комунистическа пропаганда обяви Германо-Съветската война за борба срещу ” германския фашизъм”, всички наивници приеха тази лъжа за истина.
Тя се установява само с един безобразно елементарен въпрос:
А кога Съветския Съюз започна борбата срещу “фашизма” на “нацистка Германия, която пък беше съюзник на самия Съветски Съюз.
Досега съветските и руските комунисти не са публикували никакъв план за борба срещу ” Германския фашизъм”. Да се води подобна война-борба без план е просто невъзможно и немислимо.
И човечеството продължава да тъпее.
Победата на Съветския Съюз срещу Германия е победа само във военния смисъл. След тази победа, Съветския Съюз наложи своя окупационен режим в страните, които окупира и по-късно болшевизира.
Към т.нар. Голяма победа -само с тишина, нека болшевиките си празнуват каквото си искат, а хората да не им обръщат внимание.
Към комунистите- с ПРЕЗРЕНИЕ!
Модела “Е-в-разия” на Путин ще остане без Е. Дори световното по футбол е на път да бъде провалено. Всички европейски държави се отказаха от своите колониални претенции и се държат джентълменски. Еволюцията на техните общества следва пътя на съграждането и творчеството, които създават щастие в държавите. В тази светлина, русия изглежда като див дивак, който не може да владее и проумее пагубната сила на своите низки страсти.
Скоро разглеждах учебника по История за 10 клас на изд. “Просвета”. В урока за “Студената война” се казва, че след Втората световна война между съюзниците се поражда напрежение и се изреждат трите пика: Корейската война, Берлинската криза и Карибската криза. До тук добре, но защо се премълчава Планът Маршал, за отпускане на абсолютно безвъзмездна помощ на пострадалите от войната страни. И тази подробност, че той е включвал страните от Източна Европа и СССР.
Сталин категорично отказва помощ от гнилите капиталисти” и забранява на останалите соцстрани да подпишат съгласие за предоставената им помощ от САЩ. Дори е свалил чешкия външен министър от стълбичката на самолета.
П.С.Най-добрата съвременна витрина за сравнение между двете системи е нощната снимка на Корея от космоса.
В Северната тъмно мракобесие в Южна светеща феерия.
9- ти май за пръв път се отбелязва в Съветския съюз през 60- години, ако не се лъжа през 1965 г. До тогава е бил прекалено свеж спомена от войната, който силно се е отличавал от официалната съветска пропаганда.
Към АНТИКОМУНИСТ :
С презрение, но и нащрек…
Факт е, че до 22.061941г. Сталин и Хитлер са съюзници! Двамата – срещу Европа и светът!
Нападението на единия бандит срещу ортака си с цел подялба на плячката едва ли може да се нарече Велика, още по-малко пък освободителна война! Двамата са си лика-прилика – не случайно СССР-то подкрепя брата (си) национал-социалист в борбата му с капитализма?!?
Хитлер е талантлив ученик на Сталин, но и той не може да се хване на малкото му пръстче! Безчовечния терор, който Джугашвили налага в окупираните от него страни и в самото СССР-е е колкосален. Броят на жертвите е несъпоставим в полза на болшевишкия диктатор!
Докога цивилизования свят ще продължава да осъжда нацизма, а ще бъде благосклонен към по-големия пакостник – близнака му комунизма???
Защо и след 70 години не разкрият какъв е планът на Генералният им Щаб с началник армейски генерал Георгий Константинович Жуков.Дали нападението на Германия е било вероломно.
@Антикомунист
Това, което си написал на мен ми харесва а заключението ти поддържам напълно. Бавно и полека и тази историческа манипулация ще умре, тя вече умира – а умира защото не може да убива хората, които мислят.
Жив и здрав и все хубави неща!
C позволението на АНТИКОМУНИСТ добавям като илюстрация към това което е написал малко “свежи”, пресни чак даже топли репортажи от “процъфтяващите освободени територии” от комунистическа русия.
Тези отпреди 70-75 години
http://vlada.io/vostochnaya-prussiya-70-let-v-sostave-rossii/
http://vlada.io/russia-and-russians/
И тези от преди само 5 години от т.нар. “пост”комунистическа (т.е. мутиралата комунистическа) русия.
http://obozrevatel.com/photo/59604-osvobozhdennaya-rossiej-abhaziya-pyat-let-posle-vojnyi.htm
Иначе какво мога да кажа – “това уважение стигнало за почти 60 години” е изключително невярна констатация на автора, тъй като беше всичко друго но никакво уважение. Нещо като смес от уплаха, страх, терор, фобия, лицемерие, колаборационизъм и др. , меркантилност, обикновено предателско интересчийство и заиграване, а в последните години и откровено лигавене от страна на някои среди с русия и върхушката и. Това за “уважението” страна на Запада.
А от страна на източноевропейските страни и народи доскоро това “уважение” се крепеше на грубо наложена пропаганда, брутално изкривяване на исторически факти и укриване на истината и достъпа до нея. Когато те се разклатиха и от “уважението” не остана и следа.
Cега дълбоко“уважаваният” ПУТбул, добре охранен от толерантния Запад му е широко около врата, ръфа огромни лакоми парчета от плътта на другите и презрително и ехидно си ги мляска пред смаяните погледи на всички наоколо, мародерства и се гаври с всички съседи и не само, спира се за почивки за да храносмели плячката с “вината” както си му е редът (неговият, кагебисткият), а парализираните зяпачи се чудят къде ли се е дянал и съчиняват хиляди версии и си разказват вицове. И той се появява в целия си блясък на перфектно, цинично перде, загладил косъма, истински Путаран, да му се не нагледаш и да му се не нарадваш.
Е, третата световна, този път хибридна война е в ход и нейният главен протагонист Путаран няма да се спре – ще продължи нахално да ръфа и да мляска предизвикателно. Докато не му сложат големия намордник на всеобщите (не изборни) санкции и не го напъхат в клетката на тоталното ембарго.
Към антикомунист:
Драги антикомунисте, понеже се възмущаваш в друг коментар, който премахнах заради упорството ти да поучаваш всички ( като и автора) с какви думи и терминология са длъжни да си служат, трябва вече да си разбрал, че не си добре дошъл като самоназначил се законодател на моята реч. Никой не може да ми определя изразните средства. Да изискваш от мен отговори на твоите упорити натяквания защо употребявам някакъв израз, е не просто дразнещо, а опит да ми затвориш устата. Така че, хайде да не си говорим за цензура- опитай да се държиш по същия начин с която и да било медия по света и ще видиш какво е истинска цензура..
Нямах намерение да влизам в този обяснителен режим, но упорството ти се увенча с успех в това отношение , но ще е за последен път.И знай, че разбирам от “намеци”, поради което не се опитвай да ме иронизираш в следващите си коментари, ако обичаш. Не позволявам да ми се налагаш и това е положението. Опитай другаде, щом анонимното четене на лекции по чужди текстове ти доставя такова удоволствие.
Благодаря, г-н Инджев, за отговорът към така обозначилият се “АНТИКОМУНИСТ”! За себе си съм решил да не споря с него и да не му обръщам внимание! Пази се от интервенции и бъди здрав!
Като гледам първата снимка от статията, се сещам да ви попитам приятели. Видяхте ли новите икони в руските църкви, от публикацията във Faktor.bg? Онемях…!!!
Репликата на г-н Инджев към АНТИКОМУНИСТ,очевидно се отнася до друга публикация на последния.С написаното днес от АНТИКОМУНИСТ СЕ СОЛИДАРИЗИРАМ НАПЪЛНО.Одобрението ми предизвиква и публикацията на Росен Йорданов.
В резултат на големи усилия, разправии, пазарлъци и кавги най-после на 8 август 1945 г. се роди Лондонското споразумение. Установява се интернационален военен трибунал да съди „главните военни престъпници” (без дефиниция за туй що е военен престъпник) Със специална харта се определя властта на трибунала и съдебната процедура. По същество това беше частно споразумение между четири суверенни държави да изкарат пред съда заловените поданици на една друга суверенна държава. Няма тук нищо интернационално. Касае се за сбирщина от юридически чиновници, назначени от четири държави според едно частно споразумение между тях. Ако ставаше дума за четири малки страни, да речем, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас и Салвадор, юристите от цял свят щяха да се смеят: колко малко елементите на юриспруденцията се разбират в тая част на света.
Член 6 на хартата създаде две нови престъпления: престъпление против мира, дефинирано като „планиране, подготовка и водене на агресивна война или воина в нарушение на международните договори”. Няма дефиниция на понятието агресивна война, защото ако се даде такава, следва да се осъдят руснаците за нападението им срещу Финландия и Япония. Второто – престъпление против човечеството: нечовешки действия против всякакъв вид цивилно население преди или по време на война и преследване на политически, расови и религиозни основания. Веднага възниква въпрос: а как стои работата с масовата насилствена депортация на 14-милионно германско население за компенсация на поляците? Пристига полякът в германския доми заявява на човека: „От този момент тая къща, този двор и земята наоколо са моя собственост, хайде – мекия!” Човекът сграбчва, каквото може и поема своя мъчителен път в западна посока. (Между впрочем и това е „табу” вече четири десетилетия и на Запад, и на Изток).
Клауза 18 на хартата дава право на трибунала да отхвърля като неуместни въпроси и изявления от всякакъв вид, нещо повече – задължава го да отхвърля всяко показание касаещо обстановката, всред която въпросните престъпления са били извършени. По такъв начин обвиняемият е лишен от възможността да изтъкне, че неговите обвинители са вършили неща, в които сега го обвиняват.
Клауза 19 дава указание на трибунала да приема обезателно всяко показание, което той смята, че има доказателствена сила. Вследствие на това по време на процеса трибуналът с готовност приемаше изявления от втора и трета ръка, всякакъв вид слухове и документи, автентичността, на които никой не се опита да докаже. За пръв път в историята на световната юридическа практика простият факт, че някакво твърдение беше направено или предложено имаше вече пълна доказателствена сила.
Световната публика овчедушно и самодоволно прие Лондонското споразумение. Пресата също го прие и не публикува никакво изявено несъгласие. Юристите отлично разбраха фалша, но бяха безсилни срещу овчедушието на масите и пристрастието на пресата. Чу се само един самотен глас на протест. Серж. Съливан се възмути, когато английският Адвокатски съвет излезе с изявление, че било нежелателно английски адвокат да защищава подсъдимите в Нюрнберг. Щом е тъй, възрази Съливан, тогава също така не е желателно английски адвокат и английски съдия да обвинява в Нюрнберг.
Въпреки всичко, право или криво, постигната беше главната цел на съда: впечатление беше създадено пред световното обществено мнение за пълна хармония и съгласие между съдиите; западните – да се докаже вината, руснаците – да се избият западните противници на комунизма.
Хармония, но… янлъш хармония само по време на съдебните заседания. Няколко години по-късно различията като шило в торба излязоха наяве. На 5 май 1949 г. лорд Хенкей заяви, че „Има нещо цинично и възмутително в спектакъла английски, френски и американски съдии да седят наред със свои колеги, представляващи страна, която преди, по време и след процеса извърши половината от престъпленията по календар”. И прав беше лордът – Съветският съюз немного преди това нападна Финландия, завладя и присъедини трите балтийски страни и отне Бесарабия от румънците. И на същия този Съветски съюз беше признато правото да участва в съд срещу лидерите на друга държава, обвинена в агресивна война.
Английските представители в Нюрнберг тъй и не разбраха марксисткото значение на понятието „справедливост”. То е справедливост към пролетарската държава. Няма такова нещо като справедливост към противник на комунизма, това за руснаците е противоречие по дефиниция. Германските подсъдими бяха антикомунисти и като такива обречени на ликвидиране. Дали заслужваха екзекуция за из-вестни деяния беше въпрос без конкретно значение. Типичен е примерът с фон Папен. Руснаците протестираха против освобождаването му – в немарксистка държава той може да е невинен, но за тях несправедливо е антикомунист да се остави на свобода.
По време на Нюрнбергския процес английският съдия Лоуренс изпадна в много тежко положение. Болшевишкият прокурор настоя германците да бъдат обвинени за катинската касапница. Лоуренс знаеше, че това е глупост. Но! Ако германците не са избили полските офицери, тогава следва руснаците да са ги избили. Брех, ами сега! Ако освободиш от отговорност германците, значи осъждаш руснаците. В същото време хартата ограничава трибунала стриктно на „престъпления, извършени в интерес на силите на Оста”. Ако по този начин косвено осъдиш руснаците, Сталин ще сметне това като нарушение на Лондонското споразумение и ще си изтегли хората от Нюрнберг. Ще се стигне до международен скандал и за света ще стане ясно, че единството на съюзниците е само една пропагандна фикция.
По принцип в съдебната практика, когато прокуратурата не успее да докаже вината, обвинението по този пункт отпада. Лоуренс обърна гръб на този принцип и реши да постъпи според изискванията на момента. Четейки присъдата, той просто премълча за катинските обвинения срещу германците. Съдът остави това обвинение да виси във въздуха, като че ли никога не е съществувало.
На 1 октомври 1946 г. съдия Лоуренс прочете присъдата с благоговейна сериозност, целейки да убеди слушателите в правотата си. Главното обвинение беше едно новоизобретено престъпление, състоящо се в планиране и водене на агресивна война. Но що е агресивна война? Ако в това понятие е включено германското нахлуване в Полша, включват ли се също така цяла дузина нахлувалия, извършени от Сталин в съседни нему страни?
Объркано положение, но… на всичко му се намира колая. „Агресивната война Никога не е била и може би никога не ще бъде правилно дефинирана”, цинично за-яви Уитни Р. Харис, американски пом. прокурор в Нюрнберг. И продължава: „Но от това не следва, че една такава неуловима концепция не може да послужи като адекватна юридическа база за криминално обвинение”. Без да обясни каква е тая юридическа база, Нюрнбергският трибунал реши, че в светлината на присъдите, произнесени от държавните глави в Ялта, обвиняемите са безсъмнено виновни във въпросните престъпления, макар че не можеше да каже в какво точно се състоят тези престъпления. Съдът единодушно се съгласи, че каквито и да са, тези престъпления трябва да са много сериозни.
Е добре, а що е „военно престъпление”? Поначало това понятие означава нарушение на неписания кодекс на цивилизованата война, приет от европейските държави във връзка с военните действия между тях в края на 17 век. Преднамереното бомбардиране на противниково цивилно население беше нарушение на този кодекс. Но интересно! Германските генерали в Нюрнберг не бяха обвинени в поголовно бомбардиране на цивилни райони. Защо? Загадка. Няколко години след това главният американски прокурор Роберт Джексън обясни загадката. Разрушението на германските градове от съюзническата авиация било „военна необходимост”, но също така военна необходимост били и нападенията на германската авиация. Повдигането на тези въпроси, продължава наивно Джексън, „би предизвикало контраобвинения, които не биха били полезни за съда”.
Обвиниха гросадмирал Дьониц в неограничена подводна война. Но! Америка започна неограничена подводна война още с влизането си във войната. А британското адмиралтейство издаде заповед на 8 май 1940 г. всички германски кораби в района на Скагерак да се потопяват без предупреждение.
Всичко това показва, че е установен нов принцип в международната юридическа практика: дали даден специфичен акт е престъпление или не зависи от това дали победителите са го вършили. Ако са го вършили, не може да бъде престъпление. Или, с други думи казано, да бъдеш губеща страна във войната е сериозно международно престъпление, което следва да се наказва с цялата строгост на закона.
http://nstribuna.org/nuernberg.htm
Към Михаил Душев:
Познавам лично някои от онези 14 милиона германци, прогонени (например от Бреслау , днес Вроцлав и от Данциг, днес Гданск)- прогонени като деца, заедно с майките им за час-два. Интересното е, че никога не чух да изразяват омраза към поляците, макар и да не твърдя, че си харесват съдбата ( чак пък такива мазохисти!). Само ходеха да наглеждат родните си места като туристи и се връщаха безмълвни…Познавам също лично изнасилени групово от пияни руски войници германки които по онова време са били деца. Тази част от трагедията поне се поразчу малко напоследък покрай съпругата на Хелмут Кол и една храбра възрастна германка, която реши да преодолее срама и унижението, за да сподели истината в книга.
Знам как ще бъда репликиран от русофилите- за германските зверства, но няма да влизам в този разговор кой е бил по-голям звяр. Защото знам, че германските зверства се заклеймени и признати за такива от самите германци, докато за съветските светът просто не знае и това създава в руснаците чувство за безнаказаност и стръв за нови зверства.
Много силни и точни коментари.Благодаря на г-н Михаил Милушев за препратката.Дано я прочетат повече мислещи.
Нищо против срещу антикомунист. Само да не се изживява в чужд блох като натрапен модератор даващ на всичкото отгоре на стопанина непотърсени указания. Балдъзата е от този тип. Както казва баджанака: ” Винаги е готова да обясни всичко и най-вече това от което нищо не разбира”.
Но за днешното му мнение, ръка на сърцето-браво. Ижключително интересен поглед. Чешитски. Именно нетрадиционните виждания ни карат да осмислим отново и отново историята.
Колкото до празнуването на 70-та годишна нещата са толкова динамични, че няма да се изненадам ако довчерашният пудел на лилипут.ин Лукашенко не се фръцне в последмият момент и даде и той заден ход. Има сериозни признаци, че петата колона по инструкции на кремльовци му готви замяна.
При всички положения се очертава един фарс.
На война като на война. Каквото се случва на фронта, едва ли може да се нарече зверство, защото там един срещу друг са изправени въоръжени противници. За зверства бихме говорили, когато се коментира поведението на армия по отношение на цивилното /невъоръжено/ население. На мен лично не ми е известно немската армия да е извършвала точно такива зверства. Германците са преминали през България и натам и на обратно, но у съвременниците не се е запазил нито един негативен спомен. Нещо, което не може да се каже за победоносното настъпление на Съветската армия. Цивилното българско население се е разделило с много голяма част от покъщнината си и с хранителните си запаси, ‘еле пък с ракията си. А на руската пропаганда за нацистки зверства на руска територия изобщо не й вярвам.
Говорил съм с ветерани от ВСВ. Преди атака са им давали по канче спирт – “не е лесно да отиваш на смърт. А отзад сточт сини фуражки и назад няма. След превземането на някое селище, нерегламентирано ни оставяха да правим каквото искаме. Редът идваше след час – два”. Перефразирам. Жена, която е била 8 месеца под окупация във Воронеж (ако не ме лъже паметта) ми разказа, че сред германците имало само един лош – блъснал я когато носела вряла вода и си изгорила крака. Но други я взели, намазали я с някакъв крем (първоначално помислила, че ще инаправят нещо по-лошо) и помогнали да оздравее. Всички обаче си носиха снимки на Сталин и дъщеря му. За тях нямаше Волгоград, а Сталинград и се хвалеха как всеки празник, намалял цените и колко хубаво било това време, само дето нощем ходели едни черни коли и хора изчезвали. И на всички се пълнеха очите и казваха – “Само война да няма. Това е най-страшното нещо”.
Преди 75 години СССР в резултат на война присъедини 11% от територията на Финландия
Няма нужда да четете, дори да занете руски – картинките са красноречиви…
Резултатът:
http://politolog.net/hot/rossiya-vs-finlyandiya-kak-zhivut-finskie-goroda-v-rf-posle-1940-goda/
„Защото знам, че германските зверства се заклеймени и признати за такива от самите германци, докато за съветските светът просто не знае и това създава в руснаците чувство за безнаказаност и стръв за нови зверства.“
Напълно се отъждествявам, принципно, с тази мисъл. За мен именно това е и огромната разлика между напредналите културно и просветени наций и изостаналите атавистични в своето, нека кажем, предстоящо развитие. Първите, след преживяната национална катастрофа, преосмислят не само личната си трагедия, но и своята лична отговорност в нея. Следва т.н. катарзис, в национален мащаб, промяна в психиката и манталитета на нацията, отърсване от страшните рани и последствия и…тръгване отново напред, отначало, към новата си съдба. Когато говорим за мащабите на националния катарзис, то това е може би най-великото, мисля си, човешко преживяване, крайната цел на което е да станем по-добри, по-човечни, като нация, като общество!
Вторите! Какво става с вторите – неразвитите, непросветени, но също изстрадали общонационална катастрофа, нации! Там обикновено личните трагедий се възприемат само и еднствено като лична загуба, лична незаслужена обида от другия, различния, противника, сиреч! Това води до омраза, неподвластна на разума, стигаща до кресчендо не само по отношение на собствената загуба, но и по отношение на самата национална такава. От тук до желанието за отмъщение има само една, единствена крачка и ако обществото не е дорасло само да се самовъзпира, ако няма лидери и личности със съответното духовно позитивно влияние върху огромните човешки маси, идеята за отмъщение се превръща в политическа линия на поведение на тази нация за десетилетия напред. Мисля си, че сме видяли и виждаме, и днес, и едното, и другото.
В този смисъл Иво считам, че си напълно прав и най-искрено се присъединявам, към твоето виждане!
Иванова, с мизерни изключения, всички които са били под немска окупация с носталгия си спомнят за времето когато населеното им място е било в т.н. прифронтова зона. Във въпросната прифронтова зона която е била в дълбочина 50-60км непосрествено от линията на фронта са действали вонновременни правила, чието прилагане е било възложено на съответните части на вермахта. Ред и дисциплина, грижа за осигуряване в рамките на възможностите на най-насъщните потребностите на цивилното население. Естествено имало е идиоти и то във време когато всеки ден може да ти е последен. То, къде ли ги няма. До тук, добре. После обаче ония с малиновите униформи от ведомството на Розенберг взели насериозно човеконенавистите постановки на фюрера за славянският тор и за руснаците-подчовеци са накарали скоро хората в окупираните територии да “тъгуват” за времето на бащицата.
А за зверствата на червената армия започнали далеч преди навлизането в пределите на Германия свидетелства бол откъде ли не. Има дори руски филми посветени на темата.
Иван, това което показваш с линк е покъртително! Картинката на руските градове поразително прилича на българските. Бърлоги, които нямат нищо общо с Европейската цивилизация.
Очаквам Дивата на операта Юнеско да маха елегантно с ръка в близост до Ким Чен Ун.
Към Ranger: След “наций” спрях да чета…
Гледам кой как отказва повече или по-малко дипломатично, както и кой кога е участвал в този парад. И случайно попаднах на нещо, което ме втрещи. Каква е тази мизерия наречена ‘пламен пасков’????? http://www.pravda.ru/world/europe/balkans/18-03-2015/1252888-paskov-0/
Според писанията на Маркс и Ленин, революцията възниква в резултат на война.Сталин бил истински марксист ленинец и заел по въпросите на войната и мира принципна позиция: щом социалдемократите с техния пацифизъм отвличат пролетариата от революцията/и от войните ,които пораждат революция/ значи трябва да се обяви безмилостна война на социалдемократите……
Спрямо онези, които искат реванш и война, например спрямо германските фашисти, позицията на Сталин е също толкова проста и принципна:те трябва да бъдат подкрепяни. Нека фашистите унищожат пацифистите и социалдемократите,нека фашистите започнат нова световна войнате.
И Сталин подкрепя фашистите…..
Това са извадки от книгата на Виктор Суворов – Ледоразивачът. Много интересна книга.
@ranger
Добър анализ! За съжаление ние сме от вторите поради същата пропагандна машина, която пречи и на руснаците да се учат от историята си.
Много показателен е коментара на г-н Душев, който разобличава комунистическата пропаганда във връзка с Нюрнбергския процес. За голямо съжаление частично в тази пропаганда взеха участие Съединените Щати , Великобритания и Франция.
Британците изглежда изиграха най-долна роля , наред с руснаците.
Бих се опитал да не се съглася с г-н Душев по отношение за квалификацията на една война по отношение на дадена държава.
Възможно е никой никога да не е давал дефиниция, вкл. юридическа на ” агресивна война”, но това не е нужно, тъй като елементарната житейска логика прави това.
Ако някой нападне другиго, той е нападателя( агресора,насилника), а нападнатия ако се съпротивлява се квалифицира като жертва( обект) на нападение. Тази логика е приета в правото като основа за разследване, обвинение и осъждане. Тази логика се наблюдава в спорта и в други съревнования, игри и др.
В случая с Втората Световна Война, несъмнено агресорите(основните) са Германия и Съветския Съюз, това не може да бъде оспорвано нито по политически, нито по военно-оперативен и стратегически признак. Нито по морален(хуманен). Много голяма разлика има кой ще изстреля първия куршум срещу някого.
Съществено повдигане на въпроса за несправесливостта г-н Душев посочва неосъждането на Съветския Съюз като агресор срещу Полша,Финландия,Литва ,Латвия,Естония, Румъния,Иран,България и Япония.
От всчките тези насилия, войни, анексии и др., само по отношение на Германия Съветския Съюз не е агресор. Но от поне ШЕСТ ВОЙНИ,които Съв. Съюз води, общия агресивен облик на тази държава не може да бъде променен. Съвсем случайно , дори превантивно Германия напада Съюза, в противен случай тя е щяла да бъде нападната. Има и планове на съветския ГЩаб. Има планове за война и срещу Турция и Румъния от 1940г.
Страшен парадокс, убийствен дори. Щатите застават на страната на тази държава, която по тяхно настояване е изключена от Лигата на нациите(14 дек.1939г.). Причината е съветската агресия срещу Финландия, започнала на 30 ноември с.г. Никой разумен и честен човек не може да допусне, че американците са забравили за тази първа Съветско-Финландска война.
Многото иронии, които г-н Душев изразява към тези държави и процеса в Нюрнберг са напълно уместни и справедливи.
Най-силната страна от коментара на г-н Душев е че той дълбоко разнищва юридическата несъстоятелност на процеса в Нюрнберг. Налице са негови мисли и цитати на други хора, които логически довеждат до категоричен цинизъм в този процес.
Всички съдии са убедени, че ВСВ започва след Договора за ненападение между Германия и Съветския Съюз, подписан само една седмица преди началото на войната.
Но договора не е подписан само от Министъра на Външните работи на Германия Йоаким Фон Рибентроп.
Валидността на подписа му е напълно еднаква с тази на Председателя на НКИД на СССР Вячеслав Молотов. Рибентроп го обесиха ” принципните и честните” съдии, а на Молотов не му обърнаха никакво внимание. Справедливост?- НУЛЕВА!
Би могло в историческите среди у нас, които не са подвластни на ортодоксалната комунистическа и днешна руска пропаганда да се започне исторически анализ на ВСВ , но съобразен с юридическа оценка на събитията. Такава, каквато прилага г-н Душев.
Предлагам на г-н Инджев и на всички читатели и коментатори да се открие една постоянна тема-дискусия с основен въпрос:
КОГА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ Е ЗАПОЧНАЛ БОРБА СРЕЩУ ГЕРМАНСКИЯ ФАШИЗЪМ?
След като Съветския Съюз и днешна Русия твърди, Съветскиа Съюз е победил “германския фашизъм”, това означава, че има край, акт на тази борба. Нека да приемем че това е датата на Капитулацията на Германия на 8 май 1945г.
Редно и закономерно е да се зададе и въпроса , а коя е датата, на която Съветския Съюз започва тази борба?
Може да се обърнем и с въпрос към посолството на Русия за да получим официален отговор от руските власти. Все пак всеки период в историята има начало, продължителност и край.
” Края” го знаем, а началото все още никой не го казва. Тайна, така ли?
Тази дискусия да бъде посветена на предтщстоящите пропагнадни маневри на Русия по повод 70-годишнината от края на Германо-Съветската война.
Убеден съм, че нашия сайт ще допринесе за откриването на тази дата.
P.S. Такава дата няма!
Иво, ако нямаш нищо против, добави и обещанието, че всички читатели на твоя сайт ще участваме в празненствата по повод на края на тази война, ако руснаците посочат тази дата. Дори може да отидем в Москва на екскурзия.
Прекрасна статия на г-н Антон Орех!
Като изключим обичайните дежурни подмени на исторически факти, целящи да скрият, че СССР се е готвел за същата (дори много по-мащабна) агресивна война срещу Европа с цел въоръжено насаждане на социализЪма, написването й е проява на висока гражданска смелост в Путландия.
Където за много по-дребни неща човек може не просто да бъде бит или пребит от нашисти-патриоти с гергиевски лентички, а направо застрелян.
Тезата на АНТИКОМУНИСТ е подробно разработена (с купища неоспорими факти, данни, цифри, държавни документи и прочее) от съветският офицер в ГРУ Василий Резун (Виктор Суворов) в книгата му “Ледоразбивачът”.
Лично аз се надявам не просто на бойкот на тази 70-годишнина. Надявам се да доживея светът да прозре от какво е бил спасен в резултат на “вероломното нападение на “фашистка” Германия над СССР” поради съперничеството на двете фюрерчета Шикългрубер и Джугашвили да нагълтат по-голяма порция от този същия свят.
Демокрациите на Франция, Великобритания, Холандия или Дания със сигурност знаят, че Хитлер на практика ги спаси от един неописуем ГУЛАГ, пред чиито зверсства Аушвиц и Треблинка щяха да изглеждат като пионерски лагери. Остава само да го признаят, дано го доживея, въпреки че дали нещо е престъпление или триумф, се определя от победителите, които пишат историята.
Благодарности и уважения на г-н Инджев и г-н Костадинов за публикацията!
Интересно, обаче напълно възможно операция Буря да е измислица на англичаните. Руската армия не е била толкова добре подготвена за настъпление, както се видя и от резултатите. Ако Сталин е имал такова намерение, то най-умно би било да се почака, докато противниците се омаломощят и тогава да се удари.