Нещо скърца в русофилската пропагандна машина

Почти като страничен наблюдател проследих как на тезата на политолога Даниел Смилов за кризата на левицата в България, по обичайния за него агресивен начин, отговаря русофилът от в. „Дума” ( и създател на Обединение русофили в БСП- какво стана с това обединение от миналата година?) Александър Симов.

Казвам „почти страничен”, защото този път обект на персоналното оплюване от страна на комплексирания младок е друг (два пъти дори) по-възрастен от него журналист, а не моя милост.

 

Симов, с присъщата му истерична омраза срещу старите хора (публикувал съм пълните с епитети негови нападки към „реститутки” с не знам какви си ченета и т.н.), громи в своя статия 96 годишния Петко Бочаров за „старческото му умиление” по Роналд Рейгън. И , разбира се, като верен син на партията, който никога по никакъв повод не се е възмутил от червените ескадрони на ДС в средите на БСП, заплюва също Бочаров във връзка с досието му.

 

По каноните на червеното лицемерие, верните до гроб слуги на ДС са достойни ( за премълчаване или похвала), но единиците, дръзнали да се опълчат, подлежат на публично съсичане за същото минало, с което другарите от БСП се гордеят без свян.

 

Само това лицемерие щеше да е достатъчно да запратя текста на русофила в коша. В защитната му пледоария на лявото обаче приглушено звъни един нов нюанс, който може да се долови и при Шаренкова, в нейно интервю тези дни.

 

Не е ново за един русофил да заяви, че да си русофил било „дисидентско” в България. Плюли са си в устата със Сидеров, който се оплаква в Москва на господарите си, че в България имало „вихреща се русофобия”. Смешно е за „дисидентство” да се представя например организирането на 10 000 – 20 000 туристи от цялата страна на годишното русофилско сборище край язовир „Копринка”. Не друг, а главният надзирател на българското русофилство, генералът от КГБ Леонид Решетников, изригна във възторг в едно интервю през януари, че никъде другаде в света няма такъв феномен като Национално движение „Русофили”в България (и като вече съм отбелязвал- наистина е уникално да имаш „национално” движение в прослава на друга нация).

 

Леко необичайно е обаче видни русофили, като Шаренкова, да заявяват ( в интервю за Faktor.bg на 15 март 2015 г.) „аз не съм русофил, а български патриот” ( при което обаче отново защитава основните опорни точки на Путин за Крим и т.н.)! И още: идвало й в повече „веенето на руски знамена” на сборищата на „Атака”.

 

Май някои другари започнаха да се усещат, че състезанието им за колкото се може повече русофилство дава обратни резултати, както се видя от най-новото социологическо проучване, според което българите не горят от желание да стават евразийци по руски образец. Получава се като битката за повече социализъм срещу капитализма, от която не остана камък върху камък от самия социализъм.

 

Ето защо и Симов дава заден ход в текста си, в който се възмущава от вярната констатация на политолога Смилов за несъвместимостта на русофилството с левичарството и се опитва да му опонира с безсилното твърдение, че не ставало дума за друго, а за „друга гледна точка”. Или казано с неговите думи: „Левицата застъпи русофилството не, защото иска да установява тук политическа система като руската, а защото доминацията само на една гледна точка в световната политика, води до системни кризи навсякъде по земното кълбо”.

 

„Адски логично”, няма що. Излиза, че алтернативата на прозападното настроение на българите е дивото капиталистическо битие на Русия, където порциите раздава еднолично един диктатор Ляво, та дрънка ( глупости).

 

Истината е, че русофилството на днешните леви другари и другарки е „дисидентско”, ако не и предателско, спрямо собствените им социалистически корени. Да си прочетат русофобските статии на Карл Маркс ( публикувал съм в „Течна дружба” извадки от тях в оригинал и на немски – за по-просветените русофили) и да си опреснят възгледите с пламенните речи и статии срещу Русия на Димитър Благоев, Георги Кирков и Васил Коларов. Само че тази „друга гледна точка”, алтернативна на днешното послушание пред Путин, никак не им е удобна- от нея никакви рубли не могат да се изкарат.