Неонашисткият коминтерн

Сивите събират кафявите
В навечерието на годишнината от победата Санкт Петербург ще бъде домакин на среща на националисти и неонацисти от цяла Европа

 

В неделя, 22 март, в Санкт Петербург в „Холидей Ин” (добил популярност, след като през декември 2014г бе обявен за „миниран” за да провали телемоста с Михаил Ходорковски) ще се проведе „Международен руски консервативен форум”.

Де-факто форума организира петербургския клон на партия „Родина”, но де-юре организатор е „Руски национален културен център – Народен дом”, наричащ това „мероприятие” – „първи в световната история Форум на национално-ориентираните политически сили на Европа и Русия”.

На интернет страницата си организаторите цитират изказването на Владимир Путин по време на срещата на „Валдайския клуб”: „Напредъкът ни е невъзможен без духовно, културно и национално самоопределение, в противен случай няма да можем да се противопоставим на вътрешните и външните предизвикателства, няма да постигнем успех в глобалната конкуренция”. И призовават всички „да се обединят в името на продължаването на живота на Земята, в името на добрсъвестното и добросъседското партньорство между народите на Европа в борбата за запазване на традиционните ценности на съвременното общество: семейство, духовност и нравственост”.

Списъкът на участниците просто не оставя съмнение, че на тяхната проява, чийто „оргкомитет” оглавява бившия заместник-началник на изборния щаб на партия „Родина” в Санкт Петербург, бивш член на комунистическата партия и бивш съпредседател на клона в Санкт Петербург на обществената организация „Право на оръжие” – Юрий Любомирски, много повече би подхождало името „форум на неонацистите”.

Въз основа на предложения списък на гостите, за участие във форума се готвят представители на единадесет европейски партии – повечето от тях имат репутацията на ултрадесни, дори неонацистки. В същото време, те са стабилно подкрепени от Владимир Путин на международната арена.

Кого ще видим в Санкт Петербург?

Роберто Фиоре (Италия) – основател и лидер на партията „Forza Nuova” („Нова сила”). Крайнодесен политик, националист и католически традиционалист, представител на консервативното направление в неофашизма (макар самият той директно да се позиционира като фашист). В миналото е обвиняван в тероризъм.

Неговата партия подкрепи решително анексията на Крим и одобри политиката на Москва по „украинския въпрос”.

През август 2014 „Нова сила” заедно с такива националистически и антисемитски партии, като френския „Национален фронт” (на този форум, обаче, нейните представители няма да присъстват), унгарската „Йоббик”, белгийската „Фламандски интерес”, полската „Фаланга” и Британската национална партия, участва в Ялта на конференция „Русия, Новорусия, Украйна: глобалните трудности и предизвикателства”, където се възхваляваха бойците на „Новорусия” и категорично се отричаше присъствието на руски войски в Украйна.

Удо Фойгт (Германия) – ултрадесен политик, бивш председател на дясноекстремистката Национал-демократическа партия на Германия, сега – евродепутат. Не крие своите антисемитски и ксенофобски възгледи. Многократно подлаган на административна и наказателна отговорност за противодържавна дейност и други нарушения на закона. Известен с твърденията си за „завишения” брой на жертвите на Холокоста (които, по негово мнение, не са 6 милиона, а 340 хиляди души) и декларациите, че неговата партия се „прекланя пред смелите войници на вермахта: сухопътните сили, Луфтвафе и военноморските сили и вафен-СС, който до последния ден изпълняваха своя дълг”(за последното получи десет месеца затвор, но условно).

Депутатите от Европарламента и гръцки военослужещи в оставка – генерал-лейтенант Елефтериос Синадинос, който преди това е командвал специалните части, както и бившият директор на Военния щаб на Европейския съюз Георгиос Епитидиос – представляват на форума крайно-дясната партия „Хриси Авги” („Χρυσή Αυγή” – „Златна зора”). Партията се определя от пресата като неофашистка и неонацистка, и ненапразно: според нейния устав, „само арийци по кръв и гърци по произход могат да кандидатстват за членство в партията”. Емблемата на партията е леко стилизирана свастика, а членовете и открито се възхищават на Хитлер и използват нацисткия поздрав.

Стивън Якобсен от Швеция представляващ „Партия на шведите”, също смятана в своята страна за неонацистка и национал-социалистическа. През 2008 г. тя е създадена от членове на разпуснатия Национал-социалистически фронт.

Даниел Карлсен (Дания) оглавява неонацистката „Партията на датчаните”, основана от бивши членове на Национал-социалистическото движение на Дания, което, от своя страна, е „дъщерно” на нацистката НСДАП(Националсоциалистическа работническа партия на Германия (на немски: National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP). Радиостанцията на движението е обявена за расистка и забранена през 2004г..

Гонсало Мартин Гарсия (Испания) оглавява отдела по международни отношения на испанската Национал-демократическа партия, която има в страната си аналогична ултра-дясна и националистическа репутация.

Орацио Мария Гиере (Италия) – председател на Европейската Комунитаристка партия „Милениум”, която има за цел да „отвоюва европейския суверенитет от НАТО и да освободи Европа от оковите на политическите и милитаристични цели на САЩ”, и се обявява против „хегемонията на либерализма и еднополюсния свят”.

Синьор Гиере – член на комитета „Движение за Донбас”, категорично подкрепя „бойците на Новорусия” и има за цел да „доведе техния глас до жителите на Европа”. Казва, че „НАТО заплашва Русия и вече е нахлул в Европа”, че „европейския народ вече е в хватката на световната диктатура” и „Новорусия е пример за европейците, които също не възнамеряват да се предават”.

И накрая, най-колоритната фигура – Ник Грифин от „Британската национална партия”, чиято идеология включва расизма, антисемитизма, отричането на Холокоста, забрана на имиграцията и хомофобията.

Сред чуждестранните участници са представители и на други националистически партии: Джим Доусън от британската „Лига на живота”, Лука Бертони от италианската „Ломбардска лига”; Юка Давидсон от „Националната партия на Финландия”; координаторът на белгийската организация „Евро-Рус” и горещ привърженик на „Новорусия” Крис Роман; представители на българската националистическа партия “Атака” и други.

Както и „външния министър” на „ДНР” Александър Кофман.

Руските членове на форума са не по-малко колоритни.

Лидерът на партия „Родина” и депутат от Държавната Дума от „Единна Русия” – Алексей Журавльов (автор на законопроекта за отнемане на родителските права на хората с различна сексуална ориентация, и лишаване на децата на мигрантите, които не могат да докажат, че плащат данъци, правото на свободно предучилищно и средно образование).

Националистът Егор Холмогоров, вярващ, че „войната за Новорусия е национално-освободителна война за обединение на руския народ и заличаване на въображаемите граници”.

Изпълнителният секретар на „Руско обществено движение” и главен редактор на списание „Въпроси на национализма” – Надежда Шалимова.

Сенаторът от Рязанска област, възпитаник на Червенознаменния институт на КГБ на СССР и ветеран от Службата за външно разузнане – Игор Морозов.

Координаторът на „Руско имперско движение” (зовящ „руските мъже за съвместна борба за Новорусия под имперското знаме”) – Станислав Воробьов, твърдящ, че „руската цивилизация, за разлика от варварската западноевропейска, е пряк наследник на древния Рим”.

И други подобни персонажи.

Целта на форума не е тайна – намиране на „съюзници в Европа” за руския режим, които ще „отстояват традиционните ценности, ще прокарват интересите на Русия и ще постигнат отмяна на санкциите”.

Макар същите тези „съюзници” – както в случая с „международните наблюдатели”, които описваха „референдума” в Крим като образец за демокрация, оценяваха като „демократични” изборите за губернатор на Санкт Петербург, на които реално опоненти на Георгий Полтавченко не бяха допуснати, възхваляваха честността на „изборите” в „ДНР” и „ЛНР” – да са представители на същите политически сили.

Същата смес от неонацисти, националисти и антисемити.

Повече от това Кремъл (не преставащ да търси „фашисти” в Украйна, на които се предполага, че геройски се противопоставят мирни трактористи и миньори от Донбас) в Европа няма на какво да разчита.

Послепис: Петербургските антифашисти заявиха, че ще се стремят към отмяна на форума и призоваха гражданите да протестират срещу управлението на хотела, където той трябва да се проведе. Според тях, всички партии, които ще участват във форума, „са обединени от това, че те съдят за хората не от техните действия, а по националност, цвят на кожата, религия, култура, пол и искат да въведат този подход в основата на държавната политика”. Против провеждането на форума, в обръщение към губернатора Георги Полтавченко, се изказа члена на Законодателното събрание Ирина Комолова. Отговор засега няма.

Междувременно, скоро е тържественото честване на 70-годишнината от Победата. Без съмнение – сега е най-подходящото време за събирането на кафявата чума в Града-герой.

 

Борис Вишневски

Новая газета

19.03.2015

Превод за ivo.bg Васил Костадинов