Асимилационната антибългарска политика на Русия спрямо потомствените българи не е от вчера, но се оказва, че днес тя е по-зловеща по мащабите на отрицанието на българския етнически елемент в пределите на Русия отколкото в края на 19 век.
Това е видно от сайта Булгар Иле, в които се говори за отказа на съвременните руски власти да признаят на конкретен човек да се регистрира като българин. “Отстрелват” го с административни средства.
Да сте чували някога някой български политик да е поставял въпроса за българите в Русия? Не сте чували, защото няма такъв. Но е време да си поговорим на тази тема с нашите “освободители”, които обичат да “освобождават” свои сънародници дори и тогава, когато никой с нищо не ги притиска- както в Крим миналата година.
Обърнете внимание на последното изречение в публикуваната тук страница от сайта, поддържан от човек с фамилията Ваисов (Сардар). Това е наследник на Ваисови, които вече втори век се борят за правата на българите в Русия, която “изобретява” т.н. татарска нация о, претопявайки по ленински 1 300 000 българи, на които и днес се отказва правото да се наричат така.
Иначе тукашните патриотари се скъсват да се кълнат в любов към 200 000 етнически българи в Украйна най-вече, когато някои от тях отказват да постъпят на военна служба насред войната на Украйна с руските наемници. Но кога българската държава ще повдигне най-сетне въпроса за националното угнетяване на българите, принуждавани да се наричат с обидната за тях дума”татари”?
Обърнете внимание също и на термина “татаристи”- това се порусначените българи, еквивалент на българските русофили, срещу които и днес българските патриоти водят неравна борба за национално самоопределение, потискана от Русия с помощта на Петата колона на колаборационистите сред местното население.
Ето преписката и коментара в сайта ( в превод на Васил Костадинов за ivo.bg):
“В съответствие с поръчението на Администрацията на Президента на Руската Федерация от 02.04.04 № A26-04-98465 по повод Вашето обръщение към президента на Руската Федерация В.В. Путин от 02.08.04, Управлението по преброяване на населението и демографска статистика на Държавния комитет по статистика на Русия съобщава следното.
В Общоруското преброяване от 2002 г. стриктно е спазена разпоредбата на член 26 (параграф 1) от Конституцията на Руската федерация, гарантираща правото на всеки човек да се определя и посочва националната си принадлежност. По време на преброяването отговорите на населението на въпроса „Каква е вашата националност?”, преброителите записваха дословно думите на анкетираните.
За автоматичната обработка на получените от населението отговори относно въпросите за националната принадлежност и владеенето на езици, от Госкомстат на Русия беше обявен конкурс за разработване на Списъка на националностите и етнически групи и тяхното самоопределяне. Този конкурс беше спечелен от Института по етнология и антропология на РАН, който подготви указания Списък. В този Списък отсъства названието „българин”. В тази връзка лицата, наричащи себе си българи, влязоха в групата други националности и лица, неточно посочили национална принадлежност. След обработка на материалите Общоруското преброяване на населението от 2002г. (но не по-рано от 2005г.) всички наименования, включени в тази група ще бъдат систематизирани и преброени.
Коментар:
“Това писмо разобличава твърденията на татаристите, че българите са били в списъка на народите на Русия, подготвен за преброяването през 2002 година.
Според твърденията на татаристите, българското движение съществува заради предполагаемата подкрепа на някои органи, като КГБ, ФСБ, и така нататък. Според този документ е ясно, че това е пълна лъжа.
По време на преброяването на населението през 2002г., става ясно, че българите, по прищявка на Института по етнология и антропология на РАН, дори не са включени в Списъка на народите на Русия.
В сравнение с преброяването от 1989 г., когато е бил регистриран български народ, ние с горчивина отбелязваме, че „демократизацията” на нашето общество се е свлякла до нивото от 1930-те години.
Демокрацията в страната ни не може да се издигне дори до нивото на демокрацията на Руската империя от XIX-XX век., защото тогава при преброяването на населението от 1897г. бяха регистрирани 1 милион и 300 хиляди българи”.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Болгар Иле продолжает традицию, заложенную вестником “БОЛГАР ИЛЕ” в 1990 году | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Главная Форумы Гостевая Реклама ПочтаБИ О сайтеБИ | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Главная Форумы Гостевая Реклама ПочтаБИ О сайтеБИ | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| © Выходит с октября 2003 года. Bulgar Ile. Булгарский Инфо-Сайт. Редакционная коллегия и дизайн “Болгар Иле” | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Повече информация за руското иго на българите можете да прочетете в “Течна дружба 3. Руските хибридни войни срещу България и българите през вековете”, която ще бъде представена на 17 април от 18.30 в камерната зала “България” с концерт класическа музика.
Мухаммед Гали Чокрый
Аль Булгари
Выдающийся поэт-патриот
(1826-1889)
Ода Родине*
Эй, братья, слушайте меня-
Те, кто под дланию царя!
Известно ведь яснее дня,
Что имя сей страны – Булгар!
Седьмая часть Земли: она-
И есть Булгарская страна.
Ей кличка “Русия” дана,
Меж тем как имя ей – Булгар!
В том нет ошибки, о друзья:
Россия – есть Булгария
Сибирь, Европа, Азия –
В твоих границах, мой Булгар!
Пределы же страны Булгар
Обширны; это – Бога дар!
Народ ее – и млад и стар
Неисчислим в стране Булгар!
Приверженцы ислама здесь
Живут везде: что град, что весь.
Муслимов и неверных смесь –
Жизнь такова в стране Булгар!
О булгарах пишу я стих,
В Уфе, Самаре много их.
Ну, а Казань среди других
Светлейший град в стране Булгар!
Все сознают, сомненья нет:
Струит Булгар имперский свет!
Казань же – зеркало примет,
И тайну их хранит Булгар!
Градам, селеньям несть числа,
Земля булгар не помнит зла…
Прекрасней розы расцвела
Казань-столица, о Булгар!
Наук сосредоточье – в ней!
Высоких дум стремленье – в ней!
Казань – под всполохом огней
Колосса, что зовут Булгар!
PS
===========================
“Ей кличка “Русия” дана…”
===========================
Повече няма какво да говорим,той човека си го е казал в прав текст!
‘Реформатор: Паметникът с шмайзера до Ленин и Димитров’
http://frognews.bg/news_88525/Reformator-Pametnikat-s-shmaizera-do-Lenin-i-Dimitrov/
========================================
Стани, стани теле балканско
от сън дълбок се събуди,
срещу сюрията казашка
ти българите поведи!
ВТОРАТА, ХРАБРА
И НЕУМИРАЩА
БЪЛГАРИЯ
ХРОНИКА НА ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ
НА ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ
1862 г. – Създадена е първата (след 1552 г.) легална община на волжките българи в Казан начело с Багаутдин Ваисов, наречена “Ваисовка” (по фамилията на ръководителя). След като се отказват от руските си паспорти, в общината влизат и получават общински паспорти, в които пише “зль булгари” (“българ” на арабски), 330 000 волжки българи- мюсюлмани.
1884 г. – Властите в Царска Русия арестуват Б. Ваисов и го хвърлят в Казанската психиатрична болница.
1893-1894 г. – Убиват Б. Ваисов.
1894 г. – Руските власти арестуват новия ръководител на общината на волжките българи Сардар Гайнан Ваисов (1878-1918г.), син на Б. Ваисов, и го изпращат в каторга на остров Сахалин.
90-те години на XIX век – Руските власти депортират в Сибир няколко хиляди волжки българи-ваисовци.
1906 г. – Сардар Ваисов се завръща от Сахалинската каторга. Ръководената от него политическа партия на волжките българи “Фиркаи Наджия” (“Партия на избавлението”), бореща се за възстановяването на Волжката Българска държава, наброява 60 000 членове.
1909 г. – С. Ваисов се среща с великия руски писател Л. Н. Толстой в Ясна Поляна. От тази година Л. Н. Толстой и дъщеря му Татьяна Львовна оказват материална помощ на волжките българи.
1918 г. – Партията “Фиркаи Наджия” решава да обяви на 28 март 1918 г. Волго-Българска република.
28 февруари 1918 г. – С. Ваисов и други ръководители на Волго-Българската републиката са убити (от татарски националисти и тайни агенти на болшевишките специални служби), в резултат на което се проваля провъзгласяването на Волго-Българската република.
февруари-март 1920 г. – Започва “Вилната война”, въстание на волжките българи от Казанска и Уфимска губерния срещу опитите на болшевишката власт да създаде на територията на Волжка България “Република Татарстан”. В онзи момент волжките българи наброяват 1 300 000 души, а татарите са 300 000. Въстанието е потушено с невиждани жестокости от чекистите и от Червената армия.
25 юни 1920 г. – По проект на Сталин е обявена Република Татарстан, разположена върху територията на Волжка България.
1923 г. – Сталинското ръководство на СССР забранява общината на волжките българи и партията “Фиркаи Наджия” и изпраща ръководителя на общината и на партията Газизан Ваисов (брат на С. Ваисов) в най-страшната каторга от ГУЛаг – Соловки. Волжките българи стават първият репресиран народ в Съветския съюз.
Средата на 30-те години на XX век – Мидхад Ваисов, син на С. Ваисов, е арестуван и изпратен в концентрационен лагер.
1939 г. – Чекистите зверски пребиват Гайян Заисов (брат на С. Ваисов и ръководител на общината на волжките българи в Полша) и цялото му семейство. Извергите първо изнасилват дъщеря му, а след това я обесват в затворническата килия.
1920-1940 г. – За 20 години чекистите и съветски войски избиват повече от 50 000 активисти на забранената община на волжките българи и членове на семействата им.
1957 г. – Газизан Ваисов е освободен от затвора и умира през 1963 г.
1957-1986 г. – Неуспешни опити на новия ръководител на общината на волжките българи М. Ваисов (освободен от затвора за участието му във Великата Отечествена война) да получи официална реабилитация на общината на волжките българи и на партията “Фиркаи Наджия”.
1968 г. – Безрезултатно обръщение на Ф. X. Нурутдинов към главите на най-големите държави с призив да бъде сложен край на дискриминацията на волжките българи в Русия. Ф. Г.-Х. Нурутдинов е изключен от Казанския университет по искане на КГБ. Година по-късно Нурутдинов, с негласната подкрепа на тогавашния ръководител на Република Татарстан Ф. А. Табеев, успява да продължи образованието си в университета.
1978 г. – Създадено е нелегално ръководство на Казанската община на волжките българи начело с Ф. Нурутдинов.
1979 г. – Кремълското ръководство сваля Ф. А. Табеев (организатор на строителството на КамАз в гр. Набережние Челни) от поста ръководител на Република Татарстан заради съчувствието му към идеята за възраждане на Волжка България. Разгърнатата от съветските власти и от татарските националисти антибългарска кампания довежда Г. В. Юсупов до психическо разстройство, а X. Г. Гимади – до самоубийство. Двамата са най-големите учени с български корен. Властите забраняват на последния оцелял български учен Ф. X. Валеев да живее и работи в родината си.
1986 г. – Умира водачът на волго-българската община в Русия М. С. Ваисов. За нов водач на волго-българското освободително движение е избран Ф. Нурутдинов.
Август 1988 г. – Г. А. Хабибуллин и Ф. Нурутдинов създават Казански клуб на любителите на българската история и култура “Булгар аль-Джадид” (“Нови Болгар”), първата легална организация на общината на волжките българи след 1923 г.
17 септември 1988 г. – Свикан е първият след 1918 г. открит политически митинг на волжките българи от град Казан, състоял се в казанския музей “Г. Тукай”.
24 септември 1988 г. – Първи всеруски митинг на волжките българи на Казанския централен стадион в защита на националнити и гражданските им права. Участват представители на волжките българи от Набережние Челни, Башкортостан, Самара, Москва, С. Петербург, Сибир, от Украйна, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан и Киргизия.
Януари 1989 г. – Извършено е преброяване на населението в СССР. По нареждане на властите преброителите отказват да записват волжките българи като такива и ги пишат “руснаци” и “татари”. Преброител-татарин заплашва члена на волго-българската община Раушание Галеева: “Ако не се съгласите да Ви запиша като татарка, ще дойдат хора, които ще изгорят Вашата къща заедно с Вашия парализиран мъж!”…
2 юли 1989 г. – Общината на волжките българи открива паметник на С. Ваиссв в Казан. Скулптор е ръководителят на Киевската община на волжките българи Т. Абдуллин.
Април 1990 г. – Излиза първи брой на вестник “Булгар иле” (“България”) на общината на волжките българи с тираж 40 000. Създадена е организацията Български национален конгрес.
9 юни 1990 г. – Открит е Първият джиен (събор) на представителите на волго-българските организации в Казан.
1993 г. – Враговете на българския народ убиват Г. А. Хабибуллин, виден деец на волго-българското движение и директор на Казанския музей «Т. Тукай”. Преди това убийците изнасилват малолетната му дъщеря и тя загубва ума си. Убийците и насилниците остават ненаказани, както палачите на Багаутдин, Сардар и Гайян Ваисови. Поради ожесточени преследвания от страна на властите редица организации на общината на волжките българи принудително прекъсват легалната си дейност.
25 юни 1994 г. – Открит е Вторият джиен на представителите на волго-българските организации в Казан.
1994 г. – Главата на Казанската община на волжките българи X. Г. Габдрахманов спечелва двугодишно съдебно дело за правото официално да се нарича българин и получава паспорт със записана националност болгар (на руски “булгар”). Генералната прокуратура на Русия по молба на Татарстан отменя справедливото решение на съда, но X. Г. Габдрахманов отказва да върне паспорта със свидната дума “булгар”.
1994 г. – Оренбургският издателски център на общината на волжките българи и редакцията на в. “Болгар иле” публикуват първи и втори том на сборниика на волго-български летописи “Джагфар тарихи”. Веднага “неизвестни лица” напълно разрушават издателския център, като лишават волжките българи от единствената възможност да печатат книгите си.
Юли 1995 г. – В Казахстан, в подножието на величествената планина Кан Тенгри (Царят на Вселената-Тангра) е свикана среща на ръководителите на общините на дунавските и волжките българи от различни държави. Някога от тази планина хунорските предци на българите са тръгнали да завладяват Европа.
Декември 1995 г. – Властите на «демократична» Република Татарстан забраняват първия след 1917 г. учебник по история на волжките българи “Родинознание” на Ф. Нурутдинов.
1995-1996 г. – Татарските националисти и печат тормозят видния учен-българовед, академик на АН на Татарстан М. 3. Закиев.
1997 г. – Свикан е Световният конгрес на волжките българи в Казан.
1997 г. – Извършено е поредното политическо убийство срещу Равил Шарипов, издател на летописите „Джагфар Тарихи” в Оренбург.
1999 г. – В Казан е регистрирана Българската община.
2000 г. – Върховният съд на Русия (РФ) отхвърля съдебния иск на Българския национален конгрес в лицето на неговия председател Гусман Халилов за промяна на името “Татарстан” с “България”.
август 2002г. – Свикан е Третият Световен конгрес на казанските татари (казанските българи), на който пристигат представители от Република България. В една от сесиите участва президентът на Русия Владимир Путин.
/от книгата “Геноцидът срещу българите”/
Уважаеми господин Инджев,
Благодаря Ви,че изследвате този толкова важен и толкова старателно укриван (от предателите) национален проблем. Българите в Русия не са някакви татари или някакви азиатци. Те са наша плът и наша кръв. Равнодушието към тяхната трагична и величава съдба е равносилно на предателство.
Преди 19 години в Западна Украйна, на полигона “Яворив” недалеч от Лвов, участвах в едно от последните учения по програмата “Партньорство за мир”, където присъстваха и руски военни наблюдатели. Тогава, по времето на Елцин, руското правителство може би искрено заявяваше, че желае да развива равноправни и дружески отношения с НАТО и със страните от бившия Варш. договор. Вечер след походите и стрелбите сядахме на чаша водка с украинци, поляци, руснаци, американци и германци. Помня един полковник от Главния щаб на Сухопътните войски на Русия с фамилия Джангиров, който твърдеше, че е от Казан, по паспорт е татарин, но не криеше искрените си симпатии към нас. Човекът беше мюсюлманин, пиеше съвсем малко, но след първата чаша се разплакваше и тръгваше да ни прегръща. Хлипаше като малко дете и стенеше: “Братлета, братленца мой български!…” Мислехме, че не може да държи на пиене и сълзите му бликат от пиянско умиление. За което още ме е срам. Бях вече подполковник от Генералния щаб, а не съм могъл и да допусна, че този “татарин” е син на братския народ от Волжка България. За което също се срамувам.
После разбрах, че такива като Джангиров не са могли да станат офицери или дори да завършат висше образование, ако при преброяванията не са се писали “татари” или “руснаци”. Преди раздялата събрахме и дадохме на Джангиров повече сувенири. Човекът така се трогна, че и ние се просълзихме.
След 10 години научих повече за геноцида на руско-съветско-рашисткия империализъм срещу българите от Волжка България.
Дано полковник Джангиров да е жив и здрав! Би трябвало да е на 72-75 години. Прости ми, че не те познах, чернокоси братко!
SHIBANO I TAPASHKO BALKANSKO PLEME – tova sa dneshite Balgari ili te sa prosto MANGASARI i TURSKI PODLOGI
Путин должен быть повешен
Чтобы выход был успешен,
Вариантов кот наплакал:
Путин должен быть повешен
Или же посажен на кол.
Кто там вякнет: “Не замешан!”,
Кто поверит этим трелям?
Путин должен быть повешен,
В крайнем случае – расстрелян.
Плач по жертвам безутешен,
Не решить проблему мирно,
Путин должен быть повешен,
Слать в Гаагу – слишком жирно.
Тем, кто был настолько грешен,
Ад да будет уготован!
Путин должен быть повешен
Или даже четвертован.
Но покуда мрак кромешен
И глумлив оскал на харе…
Путин должен быть повешен!
Никакой пощады твари!
27.02.2015
Питам се, ще ли доживея денят когато поне един журналист ще се осмели да поиска коментар за съдбата на сънародниците ни в раззия от болен лидеров.
Сега на вашето благосклонно внимание седмичната порция от най-популярните вицове в Украйна и околностите.
http://censor.net.ua/news/330403/luchshie_anekdoty_nedeli_ot_tsenzornet
G-n Injev, chakam s nerarpenie poslednata vi kniga.Blagodarenie na Vas, napredvam po predmeta ” Istoria na Balgaria”, pa makar i v naprednala vazrast. Blagodaria Vi.
Вече съм го писала в този блог.През 70 год.,като млад специалист бях на обучение в Нефтихим гр.Казан.Готвачката,която ни готвеше каза-*ние сме българи,тук ни викат татари,но сме българи*.Сигурно не всички имат такова изострено чувство за родова принадлежност и ние сме длъжни да установим контакт с тези,които го имат.Вероятно такива са и Кримските татари.
Но нашите мерзавци Сидеров,Маринов,Симов,Ташева-подлогите на Путин забравят ,че са българи.Татарите в Крим са ги гледали като врагове,а не като еднородци.Това ,че са с друга религия няма никакво значение.
Бях на екскурзия в Кападокия Турция в Анадола.И там чухме хора,които говореха странен/старинен/ български език.Оказа се ,че са от Беломорска Тракия-помаци,които след Лозанската конференция 1925 год са преселени и заменени с гърци живеещи по тези места.Но това е друга тема.Екскурзовод ни беше известният проф.П.Павлов.Често участвува в тел .предавания за история на религиите.
Време беше да се зачекне тази тема и в този блог. Може и да греша, но след “Геноцидът и холокостът срещу българите” на Георги Войнов и няколко книги на Пламен Ананиев от издателство “Огледало” Вие сте третият български журналист, който се осмелява да повдигне крайчето на завесата над това чудовищно престъпление на “братушките-освободители” от “висшата раса с културно-цивилизационна мисия в целия свят” (повече за “висшата раса” – тук: https://www.google.com/search?q=%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B6&biw=1200&bih=604&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=kvoWVYykMYrnUojig9AM&ved=0CCMQsAQ)
Чест и почитания, г-н Инджев!
Питам се само премиерът Борисов и назначеният от него шеф на Агенцията за българите в чужбина “юрист” Борис Вангелов какво ще кажат по въпроса. Питам се и отговор не чакам…
Не помня коя година беше, но при всички случаи преди 89-а. Запознах се с жена от Казан с фамилно име Валеева, красиво лице, сини очи и светла къдрава коса. Каза ми, че баща й е драматург и един от радетелите за признаването им за българи. Тя също е писател и ми подари нейна книга. За съжаление книгата е у дома в България и сега не мога да изровя нищо повече от паметта си. Безкрайни благодарности, Иво, че хвърли светлина върху тази безценна, изконно българска тема.
Извън темата – чета, че НАП е запорирал дяловете в новозакупените от LIC33 компании. Все е нещо! Кондуктор проверява билетче малко след като влакът дерайлира. Търсим изпражнение от мишка по време на земетресение.
И един колега основателно се възмути по-рано, лукавото ‘1 евро’ още пързаля публичното съзнание.
КГБ са майстори :
http://kryaker.dwg.ru/?p=16191
Чудя се как добре руснаците са усвоили древния римски постулат “разделяй и владей”, след като Рим не се е простирал до Русия? Въпреки, че руските историци май се опитват и това да докажат..
Респект и благодарност, че осветлявате тази тема, г-н Инджев!
Молба към съмишлениците тук: не бихме ли могли да разпространяваме информацията и фактите около това престъпление срешу българите, поне във форума на “Дневник” и “Mediapool”.
Потресена съм от изнесените факти!Чувствувам се предателски ограбена от образованието,което съм получила в училище.Още по-лошо е,че и днес продължават със заблудите.За това ,г-н Инджев и Вие приятели от блога,пишете пишете.Трябва да се знае истината!Ще се радвам да се видя с вас на 17 април.До скоро!
За 200 години БГ загуби близо 3 000 000 данъкоплатци, 1 300 000 тогава, 1897г., и още толкова/ако не и повече/ от 1997г, насам. Тези хора вече са “граждани” на други данъчни агенции, претопени, или икономически “оковани”. Това са фактите!!! Вината е в БГ правителите!
Почти в никой паспорт вече не се изписва понятието “националност”, включително и в българският. Така правят всички!
НО в БГ, в разговорите си все още се делим, на българи, цигани, арменци, евреи, и т.н. А всички по принцип са български граждани, а въпросът Wnere are You from?? е излишен!
Има доста комични ситуации когато го задаваш:
/https://www.youtube.com/watch?v=crAv5ttax2I/
Европа е длъжна вече да въведе така нареченото европейско гражданство, ако иска да пребъде в бъдещето!
Като прочетох написаното от D.Savova “викат ни татари, но сме българи” имах дежа-вю. Същото тук в Германия ми каза за себе си една моя състудентка от гр. Казан, родена през 1977г.
Бих допълнила-къде са децата на д-р Васил Кочев Караконовски?Този българин,деятел на Московския славянски комитет,русофил,на чието име има улици в цяла България се жени в Солун за дъщерята на български преселници,Мария.Те имат деца-Наташа,починала в Цариград,дъщеря Вера,дъщеря Олга и син Александър.След смъртта на баща им през 1905г.те се преселват в Санкт Петербург и след 1918г.следите им се губят!Къде се губят и как се отплащат руснаците на верните си българи?Българските историци да потърсят къде се губят следите им,както и тези на сина на ген.Радко Димитриев и много други”русофили”?Та да бъдат обеца на ухото на настоящите русофили!