Bell P-39 Airacobra в Едмънтън преди да бъде доста на СССР.
Американски и съветски пилоти с изтребителя P-39 «Аерокобра», доставяни в СССР по ленд лиза.
Подготовка на британски изтребители «Спитфаъйр», доставяни по ленд лиза на СССР
Mk II «Matilda II», Mk III «Valentine» и Mk IV «Valentine»
M4 «General Sherman» в Червената армия
Студебекери в Иран на път към в СССР.
FAKEOFF.org
Пет основни съветски митa за Втората световна война
Историята на Русия, както впрочем и историята на нейния наследник Съветския съюз – е твърд и непробиваем мит, най-голямото натрупване на многовековни лъжи.
Автор:Михаил Верешчагин – 31-ви март
Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов
Но… както се казва, няма нищо тайно, което не ще стане явно, дойде време да се сринат и съветските митове:
Мит 1: Великата Отечествена Война
Най-голямата битка между Доброто и Злото в История се нарича „Великата Отечествена Война на Съветския Народ срещу Немско-Фашистките Окупатори” и е продължила четири години – от 22.06.1941г. до 9.05.1945г.
Реалността:
Втора Световна Война – под това име знае великата битка останалата част от света – започва на 1.09.1939г. с нападението на армията на Третия райх на Полша и последвалото на 17.09.1939г. нападение на СССР на Полша.
И Втората Световна Война завършва на 2.09.1945г. с капитулацията на Японската империя.
В много страни локалните военни конфликти в рамките на Втората Световна Война имат имена, но никъде, с изключение на Съветския съюз, името на ЧАСТ от войната не подменя името на ЦЯЛАТА война.
Причината, която принуждава съветското ръководство да създаде своя историография по този въпрос, беше фактът, че Съветският съюз де факто участва във Втората Световна Война от 17.09.1939г. на страна на Третия райх, тъй като именно тогава, по предварително споразумение с Германия, напада Полша.
Общата победа червено-кафявите отпразнуват в Брест.
Точно затова началното броене от 22.06.1941г. – момента, в който Съветският съюз е принуден да се бие СРЕЩУ Третия райх, е основополагащо за съветската историография.
Сухопътната война между Съветския съюз и Третия райх в Източна Европа е най-големият, но все пак епизод, т.е. – един от редицата епизоди на глобалния конфликт между Съюзниците, а по-късно – Антихитлеристката коалиция, от една страна, и държавите от Оста – от друга.
При това в само една държава участва във Втората Световна Война от самото и начало до самия и край.
Тази страна е Британската империя, но ако си припомним, може да се каже, че това е в Съветския съюз, който започва войната още с Халхин-гол и Испания.
Мит 2: Комунистите винаги са били срещу нацистите
Съветската Идеология е принципен противник на Фашизма, а Съветския съюз – основен враг на Фашистка Германия. Всички сътрудници на фашистите са наши врагове, всички колаборационисти – предатели.
Реалността:
Братя по оръжие
Съветската идеология става принципен противник на Фашизма основно от 1938г., а напълно – едва от 1941г.
Пропагандата от 1933-1939гг. рисува германския режим и живота в Германия като цяло, като социалната структура и живота в САЩ, Франция или в Британската империя.
В тази страна управлява буржоазията, която е принципно противоположна на истинската народна власт – властта на работниците и селяните.
Сега този факт изглежда удивителен, но поначало фашизма, ако говорим за немски фашизъм, по-правилният термин е „нацизъм”, защото в тесния смисъл на думата „фашизъм” се отнася само за италианската фашистка партия, на никого не се е струвал някакво зло.
Цялата история на световната борба срещу фашизма – това е история на постепенното прозрение и постепенно преминаване към антифашизма на държави, народи и групи.
Дори и Британската империя, която се гордее с най-принципна и последователна антифашистка позиция, дълга изповядва тактика на помиряване.
На 30.09.1938г. в Мюнхен, министър-председателят на Британската империя Невил Чембърлейн и френският премиер Едуар Даладие подписват споразумение с райх-канцлера на Третия райх Адолф Хитлер и италианския премиер Бенито Мусолини, в което де-факто признават правото на германска окупация на част от Чехословакия.
Този факт, известен като „Мюнхенският сговор”, се смята за срамно петно върху репутацията на Великобритания и Франция, които в този момент се опитват да се договорят с Хитлер и да избегнат военен конфликт.
Що се отнася до Съветския съюз, неговото сътрудничество с Германия от 1922г. до 1939г. е изключително мащабно.
До идването на нацистката партия на власт, в Съветския съюз са гледали на Германия като следващия кандидат за социалистическа революция, а след това – като стратегически съюзник в борбата срещу западния капитализъм.
СССР и Германия търгуват интензивно, споделят технологии, активно си сътрудничат във военната и гражданска сфери.
Само в периода 1920-1930гг., в Съветския съюз, има най-малко три основни тренировъчни центъра за подготовка на германски военни кадри и за разработка на военни технологии, безусловно нарушаващи условията на Версайския мирен договор.
В много отношения, в Съветския съюз са поставени основите на желязната машина на Вермахта, завладяла почти цяла Европа и стоварила се върху Съветския съюз 22.06.1941г.
Братя по оръжие
В съответствие с тайния протокол към Договора за ненападение между Третия райх и СССР, по-известен като пакта Молотов-Рибентроп, след началото на Втората Световна Война, Съветския съюз де факто влиза във войната на страната на Третия райх, нахлувайки на 17.09.1939г. в Полша.
На 22.09.1939г. в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия, посветен на подписването на договора за демаркационната линия.
В СССР всички знаеха, че Брест е „Крепост-герой”, но не всички знаеха защо всички други селища отличили се в първите дни на войната са наречени „Град-герой”, а само Брест – „Крепост-герой”.
Отговорът е съвсем банален: жителите на Брест по време на нападението на Третия райх срещу СССР не се проявяват геройски по никакъв начин.
Те не са се смятали за граждани на страната, която току-що е била нападната, защото преди две години са били граждани на Полша, която Съветският съюз разделя с Третия райх, отпразнувайки съвместно това събитие с тържествен парад в Брест.
Съпротива на германското нападение оказва военния гарнизон разположен в близост до Брест – в старата крепост.
Естествено, гарнизонът, се състои изцяло от съветски войски, дошли тук неотдавна.
Ето защо герой е само крепоста, а не града.
Между другото, преди това, през 1939г., поляците отбраняват крепостта Брест от войските на Хитлер и трябва да им се признае – защитават се достойно!
Също така, много малко хора знаят за героичната отбрана на някои градове, като например: Лвов, от нацистките окупатори през септември 1939г.
Отбраната на Лвов не е толкова кървава, но е била много драматична – германците влизат в покрайнините на града, както и по-късно в покрайнините на Москва, още на 12-ти септември, и в продължение на десет дни полските войски ги отблъскват, докато в гръб не пристига Червената армия, и не предлага на гарнизона да предаде града.
Едва на 22.06.1941г., с нападение на Третия райх срещу СССР, започва Вечната Принципиална Вражда на Работниците и Селяните с Фашистите, която толкова добре знаем от съветските учебници.
Както пише по този въпрос Оруел, Океания винаги е воювала Остазия.
Мит 3: Съветския народ в единен порив отбраняваше Отечеството
Съветския народ в единен порив се сражава срещу Немско-Фашистките окупатори, някой – в редовете на Червената армия, някой – в редиците на партизаните, а някой – просто вреди на дребно.
Не се сражават само предателите и прочие колаборационисти.
Реалността:
Нека да започнем с факта, че значителна част от хората, които впоследствие са част от „съветския народ”, по това време най-малко не се идентифицират с него.
Аз вече писах по-горе за Брест, но повечето хора не могат да си представят мащабите на явлението.
В резултат на полската кампания на Червената армия през 1939г., Съветския съюз окупира територия от почти 200000кв.км, включваща Западна Украйна, Западна Беларус, Източна Полша и югозападна Литва.
Общо в района са живели 13 милиона души.
За няколко месеца, съветските власти организират на тези територии „народно волеизявление” и ги присъединяват към съществуващите съветски републики.
През юни-юли 1940г. Червената армия без бой завзевма Бесарабия и Западна Буковина: площ от 50000кв. км, с население от 3776000 души, която от 2.08.1940г. се превъща в Молдавска ССР.
През юни 1940г. Съветският съюз окупира Естония, Латвия и част от Литва, които след проведени „избори” на 21-22 юни се превръщат в съответните съветски републики.
Окупираните от СССР територии в този момент по площ и население, са приблизително равни на страна като Италия.
При това, в окупираните територии, съветските власти извършват масови репресии, прочиствайки ги от неблагонадеждни елементи и класови врагове на работниците и селяните.
Тези елементи са арестувани без съд, вкарвани в затворите, заточвани в Сибир, в екстремни ситуации – разстрелвани.
Най-известни са операциите по депортиране жители на балтийските държави, а именно офанзивата от 1940г., по време на която са изселени около 50000 души.
Както и операция „Прибой” през 1949г., по време на която са депортирани повече от 100000.
Не забравяйте и за масовите екзекуции на полските войници в Катинската гора, Старобелския лагер, в Осташковия лагер и други места, общо 22000 души.
Можем да си представим, че населението на тези територии не е горяло от желание да защитава СССР от никого, дори и от сатаната.
Но дори и в тази част на Съветския съюз, която е била съветската преди 1939г., меко казано, далеч не всички поддържат съветската власт.
В Беларус и Украйна са били силни националистическите настроения, защото в Съветския съюз, така, както и по-рано в Руската империя, на двете страни фактически са предложили да забравят своята култура, заменяйки я напълно с руска.
В допълнение, в Украйна все още е твърде пресен спомена за глада от 1933г..
През 1941г. от глада са минали някакви осем години – това е толкова, колкото ни отделя от Оранжевата революция, и с 5 години повече от напускането на властта от Елцин, така че, през 1941г. ЦЯЛОТО възрастно население на Украйна добре помни – не по разкази, а от собствен опит – най-голямата трагедия, която сполетява страната за цялата и история.
Затова израза „нека бъдат германци, само не съветите – ПО ЛОШО НЯМА ДА СТАНЕ” за украинците не само звучи убедително психологически, но се явява, както виждаме сега, обективна истина.
Ненормалната власт създава не само ненормален живот, но също и масова омраза към такава страна.
Началото на Великата Отечествена Война е сюрреалистичен акт, в който Червената армия най-вече … дори не се оттегля, а по-скоро, бяга, драпа, разпада се на прах.
По-късно, германците ще си спомнят юни-юли 1941г. с думите – напред няма враг, а зад нас няма тил”, защото обоза не е в крак с бързо напредващите навътре в съветска територия, и не срещащи съпротива немски части.
Войниците не искат да се бият, не разбират за какво се сражават, и масово дезертират.
Редките случаи на героизъм в онези дни изглеждат много нереално и сюрреалистично, а масовото бягство на войниците от Червената армия се превръща в лавина.
Книгата на Константин Симонов „Сто денонощия на войната”, посветена на хаоса от първите дни на Великата Отечествена, не излезе в СССР, беше публикувана едва през 1982г. в силно преработен вид, озаглавен „Различни дни от войната”, съобщава, че само с появата на заградителните отряди и наказателните батальони във войските е установена дисциплина, като най-накрая е постигнат „общ порив”, с който съветския народ … и така нататък.
Мит 4: Германец= фашист
Всички германци по време на войната били фашисти, всеки германски войник бил есесовец.
Реалността:
Това не е най-големият проблем, свързан с войната, но чувството ми за справедливост изисква да кажа някоя дума за германците.
Те не заслужават мястото в историята, което днес заемат.
От цялата им велика история и грандиозната по мащаб хилядолетна култура, подарила ни модерната структура на градовете и принципите на търговията, много занаяти и религиозната реформация, значителна част от класическата музика и философия, както и много други неща, днес помним само „Хенде хох” и „Хитлер – капут”.
Германия след падането на „Втория Райх” представлява руините на огромна държава с богати културни, и не по-малко важно, военни традиции.
Вермахта първоначално се създава като организация, лишена от политически цвят, като окраска имат противниците на Вермахта, „щурмовите отряди”, наричани още „щурмоваци” или кафяводрешници”.
След „Нощта на дългите ножове” щурмоваците, както и други немски паравоенни организации, се присъединяват към Вермахта, но те не играят важна роля там.
Почти цялото ръководство на Вермахта остава извън политиката до 1939г., както и голяма част от ръководството е надпартийно до 20.07.1944г.
Когато, след известният опит за убийство на Хитлер, организиран от висши военни противници на нацизма, Хитлер всъщност заставя всички генерали да се присъединят към партията под заплаха от разправа.
По решение на съда за заговора от 20-ти юли са разстреляни един фелдмаршал, 19 генерали, 26 полковници, двама посланици, 7 дипломати на различно ниво, един министър, трима държавни секретари и началника на полицейската служба на Райха, общо 200 души по присъдата и около 5000 без съдебен процес, още около 7000 са арестувани и затворени в концентрационни лагери.
Сред другите загинали са адмирал Канарис, обесен в стоманена яка, и Ромел – оставен в кабинета си със зареден пистолет, той се самоубива.
Сред редовите военни на Вермахта до края на войната членове на НСДАП почти няма: по-често са сред офицерите и броят им не надвишава 5% от общата численост на Вермахта.
“”Партийните” наборници и доброволци се опитват да влязат във Вафен-СС, които от една страна се смятат за по-привилегировани, а от друга – са много по-политизирани, и изпълняват почти всички задачи за прочистване на мирното население, екзекуциите на комисари, евреи и т.н.
Но дори и войските на СС често се съпротвяват на особено канибалските партийни заповеди.
За обикновените германци идването на нацистите на власт е стихийно явление – също като идването на власт в Русия на малочислената и непопулярна болшевишка партия.
Стремежът на германците да се очистят от нацисткото минало след поражението във войната, денацификацията, забраната на националистически политически сили, и т.н., разбира се, заслужава уважение, и служи за пример на други страни преминали през подобни етапи в историята си.
Мит 5: Съветския съюз победи фашистка Германия
Благодарение на усилията само на Съветския съюз войната срещу фашизма беше спечелена.
Реалността:
Да се говори за победа на една СТРАНА над друга СТРАНА в глобалния военен конфликт между големи коалиции от държави, най-общо казано, е некоректно.
Некоректно е не само по терминология, но също така и по човешки.
Да се разпределя „Победата” между тези, които са внесли „ПО-ГОЛЯМ” принос, и тези, които, по наше мнение, са внесли „по-малък” принос, просто е грозно.
Всички коалиционни войници са бойни другари, чийто принос е безценен.
Войниците са загивали по един и същ начин, по суша, по море и във въздуха, и победата им била нужна, както се пее в една популярна песен, „една за всички”.
Както вече писах в частта за Мит номер 1, единствената страна, воювала през цялата война от начало до край, е Британската империя.
Днес, повечето хора при думата „Британия” си представят едноименния остров, но през 1939г. Великобритания е най-голямата от всички съществували някога държави, заемаща една четвърт от сушата, дом на 480 милиона души, почти една четвърт от населението на Земята.
В Британската империя са били самата Британия, също и Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Канада, Индия, в която тогава се включват днешните Индия, Пакистан, Бангладеш, Бирма и Шри Ланка, Гвиана или Британска Гвиана, около една четвърт от африканския континент, а именно вертикална ивица от Египет до Южна Африка плюс на териториите на централното атлантическо крайбрежие и голяма част от Близкия изток: днешните Израел, Йордания, Ирак, Кувейт, Оман, Йемен и Обединените арабски емирства.
Над Британската империя слънцето наистина никога не залязвало.
Икономическата и военна мощ на тази страна значително превъзхожда силите на Третия райх, но фактът, че тя е „разхвърляна” по целия свят, а основните бойни действия са в Европа, значително влошава възможностите на британците в борбата срещу изцяло намиращата се в Европа Германия.
След германския блицкриг в Полша, а след това в страните от Бенелюкс и Франция започва дълга окопна война между германци и британци, провеждана главно по море, и наречена „Битката на Атлантика”.
Тази битка продължава близо 6 години и коства живота на около 100000 души, превръщайки Атлантическия океан в един от основните театри на военните действия.
Други по-големи театри на войната са: Северна Африка, където германските войски се сражават с британските части на сушата;Китай и Югоизточна Азия, където Японската империя се сражава с дълъг списък от страни, ПО-ГОЛЯМА част от които тя завзема, след това – Тихия океан, където Япония и Съединените американски щати от 1941г. до1945г. водят морска война, и, разбира се, „Източния фронт” – сухопътния театър на военните действия в Източна Европа, на който се сражават Третия райх и СССР.
Последният театър е най-значим по обем на военните усилия и брой на жертвите, и най-важен за всички без изключение съюзници.
Ето защо, като се започне от 22.06.1941г., САЩ включват в програмата „ленд-лиз” СССР – прехвърлянето на оръжия, материали и боеприпаси за вюващата страна „по заем”, по който вече доставят оръжия на Великобритания.
Общо на СССР по „ленд-лиз”-а са доставени стоки за 11 милиарда долара или 140 милиарда долара по днешни цени, около 17 и половина милиона тона различни товари.
Това е въоръжение: стрелково оръжие, танкове, взривни вещества, боеприпаси, както и: самолети, локомотиви, автомобили, кораби, машини и оборудване, хранителни продукти, черни и цветни метали, дрехи, материали, химикали и т.н.
По редица направления „ленд-лиз”-а представлява значителна част от общия обем на стоките, използвани в Съветския съюз по време на войната: например, по „ленд-лиз”-а се доставят около една трета от всички експлозиви, използвани от СССР през 1941-1945гг., около 40% мед и 50% алуминий, кобалт, калай, вълна, релси и т.н.
Локомотиви в СССР по „ленд-лиз”-а са доставена в два и половина пъти повече, отколкото са произведени през годините на войната от съветската индустрия, по-голяма част от „Катюшите” е върху шасито на Студебейкър, и почти всички месни консерви, попаднали на фронта, са американско производство.
Между другото, дълга на СССР за „ленд-лиз”-а все още не е погасен, за разлика от всички други страни-участнички!
Що се отнася до официалната съветска пропаганда, тя предпочита всячески да омаловажи значението на американската помощ, дори да я игнорира.
През март 1943 г. посланикът на САЩ в Москва, без да крие възмущението, си позволява недипломатично изявление:
„Руските власти, изглежда, искат да скрият, че получават помощ отвън. Очевидно е, че те искат да убедят своя народ, че Червената армия се бие сама в тази война”.
И по време на конференцията в Ялта през 1945г., Сталин е принуден да признае, че „ленд-лиз”-а е забележителен и най-ползотворния акт на Рузвелт в създаването на антихитлеристката коалиция.
Гражданите на западните страни от все сърце се опитват да използват доставките в СССР за да подкрепят съветските войници, поне с някаква приятна дреболия, с подарък от сърце.
Съветската пропаганда грубо осмива това, тя се опитва да избегне приятелството и взаимното разбирателство между хората в частен аспект – само през държавата, и единствено както реши държавата.
Като в затвора – само в присъствието на надзирател.
Ако не бяха западните страни, Червената армия щеше да влезе в Берлин на коне, ако изобщо влезеше.
До „ленд-лиз”-а цялата Червена армия е теглена от коне.
Въпреки това, официалната гледна точка на СССР за „ленд-лиз”-а се изразява в следните редове:
„Съветският съюз е оставен сам, не е получавал помощ от Запада, особено от САЩ, точно по времето, когато за него е най-трудно, когато се решава въпроса да бъде или да не бъде съветската държава!”
Политическата и гражданска свинщина винаги е била нашата отличителна черта.
Не е изненадващо, когато в кината през 80-те излезе американския филм „Непознатата война”, че мнозина бяха шокирани: АС-ът Покришкин разказа, как през цялата война е летял на американски изтребител „Аерокобра”.
За северните конвои с товари.
За много други неща, които преобърнаха всичко, и поради това не се възприемаше – това не може да бъде, „ние от училище знаем истината”.
Наистина ли?
Фрази като „щяхме да спечелим и без това” или „те щяха да загубят, ако не бяхме ние” са фантастично дилетантство.
Но доколкото разговорът често и целенасочено се води в тази посока, трябва да изразя моето лично мнение:
„От моя гледна точка, без шестте години героични усилия на британците в Битката за Атлантика, без четирите години огромни вливания на американски пари в „ленд-лиз”-а , спасил живота на стотици хиляди съветски граждани, без многото други малки и средни по размер жертви и огнища на съпротива на други страни и народи, за Съветския съюз беше твърде призрачен шанса да спечели войната срещу Третия райх. С висока степен на вероятност, Съветския съюз би загубил”.
Доколкото без съдействието на Англия и САЩ СССР не можеше да води война срещу Германия, то твърденията на съветската пропаганда за икономическата победата на социализма във Великата Отечествена Война и за способността на Съветския съюз сам да победи Германия са мит.
За разлика от Германия, в Съветския съюз набелязаната още в началото на 30-те години цел да се създаде напълно независима икономика, която може да осигури армията с всичко необходимо за водене на съвременна война, така и не беше постигната.
Хитлер и неговите съветници са сгрешили не толкова при определяне на военна и икономическа мощ на СССР, колкото в оценката за способността на съветската икономическа и политическа система да функционира в условия на тежко военно поражение, както и възможностите на съветската икономика ефективно и бързо да използва западните доставки, и възможностите на Обединеното кралство и Съединените щати да извършват такива доставки в необходимото количество и навреме.
„Сега е лесно да се говори, че „ленд-лиз”-а не означава нищо. Той престана да има голямо значение много по-късно. Но през есента на 1941г., ние загубихме всичко, и ако не беше „ленд-лиз”-а, стоеше не само въпроса за оръжия, храна, топли дрехи за армията и друго снабдяване, но и въпроса за това как щеше да завърши всичко”.В.М.Бережков – Как станах преводач на Сталин. Стр.337
И между другото, голяма е била вероятността, след поражението на Съветския съюз, войната все пак да спечелят съюзниците – силата на Британската империя и богатството на САЩ щяха да победят.
Денят на Победата
Днес в цяла Европа празнуват на 8-ми май, с изключение на Съветския съюз, който избра отделна дата за своята собствена война.
За оправдание на този факт, много съветски историци крякат с пяна на уста аргументи приятни за слуха, но истината е много проста – за толкова десетилетия, ние така и не дорасохме за да празнуваме победата с целия свят.
Вече дори бившите врагове отдавна са приятели, но само ние, остатъците на съветската пропаганда, все още не сме в състояние да се помирим … не, не с враговете, а с бившите си съюзници, които ни помогнаха в много трудни времена и рамо до рамо се сражаваха заедно с нас срещу общия враг.
Ние като маргинали се самоизолирахме и празнуваме някаква собствена отделна война, извратена от пропагандистки митове, безочливи лъжи и патриотичен плам.
В нея ние сме ВЕЛИКИ герои, спечели ВЕЛИКА победа във ВЕЛИКА война, но без да я получим.
Нас с тази победа всяка година ни червисват по устните от трибуната на мавзолея тези, които си я присвоиха, и ние ентусиазирано мляскаме с устни – ние сме герои.
Думи на Б.Н.Елцин от изказването в Поклонная гора за 50-ата годишнина от победата:
„В историята на войната все още има неписани и скъсани страници. Много от тях са недописани и до днес”.
“Вестерплате се бори и не се предава!” – Господин Инджев, колко българи знаят за подвига на 200та полски герои, които една седмица се сражават с елитните части на вермахта. В Уикипедията на български език тази информация липсва. А на руски език няма и дума за Вестерплате.
Иво,
моите поздравления и възхита, за тази прекрасна статия!
руското джудже: най-голямото джудже в света.
А извьн шегата: Патьн като пряк наблюдател на битката за Берлин и всякакви уродливи зверства от Червената Орда изпраща телеграма на Рузвелт: “Г-н Президент вече вярвам че не подкрепихме когото трябва” (преди няколко години разсекретиха тази телеграма заедно с други документи от ВСВ; нямам източника но някоя тьрсачка сьс сигурност може да го посочи)
Уважаеми г-н Инджев, дълбок поклон за гражданската Ви доблест и неуморна работа в търсенето на истината.
Г-н Инджев прочетох статията ви,най после някой да пише професионално за тази война-аналитично без патос и емоции,без манипулиране на факти и събития.Българските срамежливи теменужки историци да четат архиви,да пишат,а не да се цупят от екрана,че ги наричали фалшификатори несправедливо.
И от мен – ПОКЛОН!
Към SIMEON
‘руското джудже: най-голямото джудже в света.’
==========================================
Руските часовници-най-бързите часовници в света!
Съветския слон-най-големия слон в света!
Българския слон-по-малък брат на съветския слон!
Съветската,а после и руската армия-най-могъщите армии в галактиката!
Руските алкохолици-най-пияните алкохолици в целия свят!
и т.н.м.
========================================
Не случайно президентът Рейгън е казал за СССР: Империя на Злото!
Браво за статията!!! Да не пропуснем още няколко неща-наказателните отряди на НКВД, да не забравяме и Кръстьо Раковски-племенник на Георги Раковски-разстрелян наскоро след 22ри юни 1944 година. Да кажем нещо и за огромното количество националности-примерно украинци-които водят партизанска война и след 1945 година. Накрая се намери автор, който да каже на прав текст неприятните истини!
Страхотна статия със сериозна фактология!
Имам едно предложение, да направим регистър на русофилските сайтове със зверска цензура, като начало давам два:
news.bg и newsru.bg
Този материал ми направи деня!
През Втората световна война няколко големи като население и територия държави са нападнати вероломно от хитлеристите и съюзниците им от Тристранния пакт:
– Англия. Но тя не допуска сухопътна инвазия. Понася щети от авиацията на немците, създава радари, въздушни заграждения и какво ли още не и удържа.
– САЩ. Губят едно пристанище по време на бомбардировки, отстъпват за кратко и се връщат в настъпление.
– СССР. След като си поделят Полша като шайка престъпници, биват нападнати от ортака си. Немците казват, че използвали тактика Светкавична война и това им позволило да стигнат до околовръстното на съветската столица. Ами нали и срещу англичаните беше същото, съседи са и с тях? Айде, Щатите били далеч и ги достигали само с флот. Просто СССР е бил реално смазан от немската военна машина, не са им останали нито летателни, нито сухопътни транспортни средства. А на някои места не е достигало и лично огнестрелно оръжие. На тоя фон храната е бял кахър стига да не е много продължителен гладът, де (като в някои градове-герои)…
Просто Втората световна война се печели основно от британци и американци. Къде с икономика, къде с техника и въоръжение… Те са реалните освободители и на СССР (доколкото можем да сравняваме по тежест сталинизма и хитлеризма, за да говорим за освобождение на хората там)!
В този ред на мисли искам да попитам кога СССР обявява война на Япония? И дипломатическите отношения с Япония не са ли малко като… с Германия – докато гепим тук-там, ще сме заедно, пък после ще видим?
Bravo IVO; ti si ot malkoto balgari s glava i sarze.
“Руснаци в плен няма. Руският войник се сражава докрай. Предаде ли се той престава да бъде руснак”-Й. В. Сталин
Колко интересно България(!!!) е правила простъпки червеният кръст да дава колети с помощи за пленените руски войници-от Сталин никакъв отговор. Според някой автори смърността сред съветските военнопленници е достигала до 90%(!!!). Сравнение-сред пленените англо-американци 5-7%(става дума за пленени от немците, при пленените от японците била примерно 15%)
Германия обявява официално война на СССР!!
Това е друга лъжа на съветската и после руската пропаганда!
Няма вероломно нападение.
Текста на нотата може да се намери на руски език!
Ето книгата за УЖ вероломното нападени на Германия!
22 июня. Никакой «внезапности» не было!
Как Сталин пропустил удар
Сайт «Военная литература»: militera.lib.ru
Издание: Мелехов А. 22 июня. Никакой «внезапности» не было! Как Сталин пропустил удар. — М.: Яуза-Пресс, 2010.
Книга на сайте: http://militera.lib.ru/research/melehov_a02/index.html
Дополнительная обработка: Hoaxer (hoaxer@mail.ru)
* По-настоящему — Терехов, Андрей Михайлович.
Мелехов А. 22 июня. Никакой «внезапности» не было! Как Сталин пропустил удар. — М.: Яуза-Пресс, 2010. — 256 с. — (Виктор Суворов прав! Новые разоблачения). — Тираж 4000 экз. — ISBN 978-5-995-50397-2
Аннотация издательства: «Внезапно», «вероломно», «без объявления войны» — вот уже 70 лет кремлевская пропаганда повторяет этот сталинский миф, призванный объяснить и оправдать чудовищный разгром Красной Армии летом 1941 года. Новая книга от автора бестселлера «Козырная карта Вождя» не оставляет от этой лжи камня на камне, раз и навсегда доказывая: никакой «внезапности» не было! Сталин заранее знал о скором нападении Гитлера, который к тому же официально объявил войну СССР в полном соответствии с международным правом. А значит, трагедии 22 июня нет и не может быть никаких оправданий! Виктор Суворов не только рекомендовал издательству эту книгу, которая доказывает его открытия и развивает его идеи, но и написал к ней предисловие.
After a visit to the ruined Berlin, Patton wrote to his wife on July 21, 1945 – “Berlin gave me the blues. We have destroyed what could have been a good race, and we are about to replace them with Mongolian savages. And all Europe will be Communist. It’s said that for the first week after they took it (Berlin), all women who ran were shot and those who did not were raped. I could have taken it (instead of the Soviets) had I been allowed.”
След посещение на разрушения Берлин , Патън пише на жена си на 21 Юли 1945 – ” Берлин ме натъжи. Ние унищожихме каквото би могло да бъде един добър народ, и сме на път да го заменим с Монголски диваци. И цяла Европа ще бъде комунистическа. Казват, че през първата седмица, след като го превзеха ( Берлин ), всички жени, които се опитаха да избягат са застреляни, а тези които не избягаха са били изнасилени. Можех да го превзема ( вместо Съветите ) ако ми бе позволено.”
In order to placate Stalin, the 3rd Army was also ordered to a halt as it reached the German border and was prevented from seizing either Berlin or Prague, moves that could have prevented Soviet domination of Eastern Europe after the war.
За да се спечели благоразположението на Сталин , на 3-а армия бе наредено да спре до границата с Германия поради което е била възпрепятствана да превземе Берлин или Прага , действия които са можели да предотвратят съветското господство над Източна Европа след Втората световна война.
източници:
http://www.rense.com/general85/pats.htm
http://www.scrapbookpages.com/Buchenwald/Liberation8.html
http://en.metapedia.org/wiki/George_S._Patton
Като прочетох ‘братя по оръжие’ се сетих за един добре известен по-ранен период от това ‘братство’, когато в резултат на Рампалския договор (1922г.) стартират три секретни учебни центъра – танково училище в Казан, авиационна школа в Липецк и военно-химическа станция край Волск. Германците са имали малобройно, дискретно присъствие в руските школи – не са носели униформи, пътували са с фалшиви паспорти и им е било забранено да споменават реалната причина за пътуванията си. Руснаците са били обучавани в Германия във военна стратегия и запознавани с новостите на немската военна индустрия. Малък е броя на обучаваните: Липецк – не повече от 130 летци за цялото време, в танковото училище са постъпвали 12 човека годишно; но пък са били на изключително ниво – и стратегически и като разбиране до тънкост на последните постижения на военната индустрия. Сталин изведнъж решава да прекъсне военното ‘братство’ (след идването на Хитлер на власт през 1933) и затваря центровете. И двете страни са имали полза от образователната инициатива, но в крайна сметка се оказва, че ползата остава само за германците. Сталин избива през 1937-1938 г. топ ограмотените руснаци, като ги обвинява, че при пътуванията са донасяли на германците и така, германският опит, който руснаците са можели да използват във Втората световна война, си заминава със застреляните руски военни.
Много добра статия! Само, че авторът е попаднал също под въздействие на съветската пропаганда. На 22.06.1941 РККА е далеч по- моторизирана от Вермахта. Артилерията е изцяло механизирана, камиони не липсват и в пехотата. Само танковите и моторизираните дивизии на германците са укомплектовани напълно с камиони, влекачи и БТР-и, пехотата си тегли артилерията с коне, придвижва се пеш, а при късмет на велосипеди. Куриозното е, че руските ГАЗ АА, които са всъщност Форд с кофти пластична операция, проявяват необикновена жизнеспособност сравнение с танковете и другото въоръжение. Само 20 процента са загубите през лятото на 41-ва. Причината- ами лесно се бяга с камион, а минометите и оръдията пречат. По данни на Солонин на база изследване на документи от 41-ва, само 15-20 процента от червената армия оказва реална съпротива. Другите бягат, или се предават. Без ленд- лийза руснаците щяха да загубят. Храната, която изпраща САЩ е била достатъчна да изхрани цялата армия от 22.06. до 09.05-45. При положение, че войниците са гладували доста често, какво крадене е било, не ми се мисли.
Като стана дума,че Хитлер нападнал ортака си,се присетих за Виктор Суворов.
Той детайлно описва,как при изненадващото нападение на нацистите срещу ортака им,се натъкват на складове с гориво,оръжие,боеприпаси и най-важното на ВОЕННИ КАРТИ на Берлин и то много подробни!
Позабравил съм малко,но складовете са били някъде до румънската граница или някъде там в региона.
Ако руснаците са се страхували от хитлеристко нападение защо тези складове не са били зад Урал,където много трудно ще станат такава лесна плячка,пише автора?!
Та,човека много подробно и с факти описва,кой кого…се е канел да напада.
Тая вечер трябва да му прелистя отново книжката,че да опресня малко фактологията.
Оня ден,на един му разправям,така и така,в руските архиви еди какво си пише,а той ми вика,а ти тея архиви гледал ли си ги.
Викам му,Атака е руска партия,той вика значи е братска.
Викам му,ама сидеров ходи по петзвездни капиалистически хотели,то вика това е вражеска пропаганда.
Аз му казвам,ама има и снимки,даваха ги по всички телевизии,а онзи вика това са фотомонтажи.
Най-накрая му викам,ама перхидроленото джудже скача срещу турците,а стана ортак с тях за ужас на избирателите си!
Отговора беше,че това е тактика на Атака и има скрит замисъл.
А бе точно както е писал Солженицин,комуниста винаги има готов отговор и винаги е прав,а всяка крива линия успоредна на Априлската е права линия!
Браво!Чудесна статия.Ето това е истината за ВСВ и трябва да се изучава в училищата.Ще я разпространявам навсякъде където мога.
Другага съветска опашата лъжа е че неграмотната Чебурашка Миша Калашников е констроирал АК! НЕ Е ВЯРНО, това е Шмайзер , изобретен от Ото Шмайзер и след войната пленен и отведен в Русия. Също и чертежите са били и в американците , но не са харесали Ак, защото пукал само и не бил точен… Но, понеже чипоносковците и самовар не могат да СДЬЕЛАТЬ (друга тема е но , всъщност и самовара не е руско изобретение а на Шведите!!!!), та рускише мурзилки се вкопчват в чертежите на Шмайзер и даже както писах го водят в русия да им го доразработва…. Така че Калашников всъщност е Шмайзер. …..
Русiя ке падне 2015г. !!!!
Нека отидат при черните души!!!!
Една забележителна студия, която следва да бъде изучавана в детайли на “Позитано”, в Нов български университет, Библиотекарския институт, Историческия факултет на СУ и ректората на Великотърновския университет (ех, пак се размечтах).
Респект, г-н Инджев!
Ето и 1 линк за отбраната на Вестерплате:
http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Westerplatte
А че таваришчите и камарадите са шайка братя по оръжие доста преди да станат противници, е факт известен на световните историци. Само в РъБъ този факт усърдно и доста успешно е укриван, включително и днес. (Нищо чудно, пред вид такива светила като Андрей Пантев, Искра Баева, “професор” Божидар Димитров и други “историци”)
Напр. майор Ханс Гудериан е отличник на бронетанковата академия “Фрунзе”. Черноморският флагман на СССР “Ташкент” е построен от военната корабостроителница Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven, а като жест таваришчите-“братушки” доставят оръдейните кули на сдвоените 38 cm SK C/34 L/52 оръдия от главния калибър на линейния кораб “Тирпиц”. Цялата 1936 и 1937 г. “специалисти” на Гестапо изучават опита на НКВД по строежа на концлагери, което се въплътява в “Аушвиц” (е, немците изграждат в него и баня, която липсва в съветския оригинал, излишни глезотии за “враговете на народа”). Да не говорим за стотиците тонове редки метали (бор, волфрам, ванадий, молибден, никел, ниобий, хром,титан и пр., без които не може нито една цев. Или за стотиците композиции с дървен материал, жито и въглища, изпращани с личната благословия на “бащата на народите” Джугашвили на “фюрера на нацията” Шикългрубер. Дано повече хора прочетат тази студия и прогледнат (особено младите, надявам се!)
PS Спорната личност на “Кръстьо Раковски” (всъщност Хаим Ракеовър), спомената от един колега съфорумец, няма много общо с главната тема, както и няма много общо със Съби Стойков Попович (назоваващ се и Георги Сава Раковски). Ракеовър сам твърди, че е син на сестра на Раковски, но преки доказателства и документи за това и до днес няма. Прекръщаването на Ракеовър на Раковски твърде много напомня за прекръщаването на Льойба Бронщейн на “Лев Троцки” (акт, съпроводен с открадването на личните документи на граф Троцки; днес на това му се вика “кражба на самоличност” и всички цивилизовани държави го наказват със затвор и конфискация).
Чудесна статия! Благодаря Ви от сърце!… Ех колко провалени часове по история съм имал…. Ето кой високопоставен българин ще отиде в Масква на 9-ти май http://fakti.bg/world/138560-irina-bokova-v-moskva-za-dena-na-pobedata
В началото на миналия век България в съюз с християнски съседи води войни срещу Турция.В един момент по известни причини настъпва разрив и България е принудена да воюва с довчеращните си съюзници.Поради известни граматични правила тази война се именува и е известна като Междусъюзническа.Защо довчеращните съюзници Германия и СССР,след като водят война тя не се именува Междусъюзническа или Германо/немско/–съветска/руска/ война.Нима финландците наричат войната срещу агресора Съветска Русия отечествена?
Да не забравяме и войната на СССР-то, която Сталин започва срещу Финландия през есента и зимата на 1939г. (когато ортака му Хитлер се подготвя да нападне Холандия, Белгия и Люксембург за да заобиколи линията Мажино и да влезе във Франция).
Напада най-бандитски Финландия, както преди месец-два са направили с Полша съвместно с Хитлер, защото тя (Финландия) отказва да подпише “договор за подпомагане” със СССР-то. Такива договори вече са били принудени да “подпишат” балтийските държави Литва, Латвия и Естония и вече имат на териториите си войските на РККА. Финландия обаче отазва и Сталин я напада най-вероломно…
Много информация за началото Втората Световна Война и за самата нея има в излезлите наскоро (2014г.) 2 тома (от общо 5) на професор Пламен С. Цветков “Под сянката на Сталин и Хитлер”.
Болшевишката пропаганда си измисля “история”, защото истината за началото на ВСВ е достатъчно срамна за СССР-то – болшевишката държава начело с “бащата на народите” започват войната на страната на нацистка Германия! Дори фашистка Италия не подкрепя агресията на Хитлер (с когото са идейно близки и имат общи цели) срещу Полша! Но Сталин не само я подкрепя, но и си поделя страната с националсоциялистическия си събрат Хитлер. Поделят си и Европа – балтийските страни стават част от плячката на Сталин като следствие от поделянето на Полша, а на нациста се пада Западна Европа.
Към ТЪПАНАРКО:
Руският болен – най-здравият болен в света!
Браво на Иво да каже истината, която се криеше и за които българите така се страхуваха да кажат, че и сега мълчат. Все още има живи българи, които помнят как великата съветска армия се движеше у нас с американски Студебейкъри и тук там с стари Фордове правени в Русия с калници от нарязана и заварена ламарина. Имаше стари руски самолети които като кацнеха така се друсаха, че не можеха да излетят след това. Войските на НКВД бяха добре охранени, добре облечени и чисти снажни мъже и гърдести рускини. Те ядеха америкаски консерви. За тях са нацвъкани паметници навсякъде из България, без да са се били. Редовните войници бяха с гниди по косите и скъсани униформи. А за хилядите българи, които се биха девет месеца и водеха борбата в южния фронт пълна тишина. Нито руснаци, нито гърци или сърби им казват едно благодаря.
Драги ТЪПАНАРКО,
От поста ти разбрах, че съм по-тъпанар от теб, но пък и ти завиждам защото можеш да прочетеш и останалите книжки на Виктор Суворов-Рязун. На бългаски са преведени 17 негови книжки. Приятно четене!
Поляците бяха ударени от две Антихристки Армии. Едната чумава, другата кървава. Поляците са Божи Народ. Те спряха друга Антихристка Армия на 12 септември 1683, която беше тръгнала към сърцето на Европа. До Виена, Полският крал Ян III Собиески – Слава на Името му , разби кучето Кара Мустафа паша, пратено от османския султан Мехмед IV и обърна в паника и бяг считаната за непобедина Демонска Армия. Затова е тази Адска Омраза към Полския Народ! Легендарна и пълна с Мистерия е и Великата Битка на Закрилника на Варна, Владислав III Ягело – Слава на Името му с адското куче Мурад II на 10 ноември 1444 г. Не случайно Варна устоява Геройски на Тежки Атаки в много по-късни времена срещу турски и руски нашественици. Слава на Полския Народ!!!
Евала Иво! Изключителна статия с много добре подбрани снимки!
…за съжаление виждам, че оня призрак дето бродеше из Европа се е загнездил в трите гънки на мозъка на много българи 😉 Май Мойсей е бил прав като е разхождал евреите из пустинята 40г. та се смени едно поколение и да им изветрее робското самосъзнание…
Не ставайте ортаци с руснаци!
Ей, напоследък всички мнения по всички теми са само крайни.. Всичко е черно-бяло, няма нюанси. Като сме хванали темата за руснаците – само в две разновидности се пише и говори – или са най-великите, или са най-големите диваци или каквото там..
Може да опитаме и малко по-балансирано. Например:
1. Не е вярно, че руснаците не са били моторизирани (както отбелязва и един от коментаторите). Напротив, има данни (и то не само от Резун, който се интересува може да се зарови в нета и да ги намери), че преди 22 юни руската армия има о-г-р-о-м-н-о преимущество в жива сила и техника. Че дори и много се спори защо е било на руснака да прави танк, чиито вериги могат да се свалят и на колела да вдига много висока скорост по пътища, каквито в Русия е нямало. Реално германците смазват руснаците по всички правила на блицкрига;
2. Чак пък да отричаме о-г-р-о-м-н-а-т-а рола на руснака за спечелване на войната е малко прекалено. Както и да го гледаме – те обръщат нещата. По руски, с огромни загуби и пълно пренебрежение на човешкия живот. Колкото е крайно да омаловажаваме ролята на руснаците, толкова и да омаловажаваме ролята на съюзническите сили, от Африка – та през десанта;
3. Трябва много ясно да се знае, че ленд-лийзът има огромна роля за това руснаците да издържат. Има доста данни за това в какво се е изразявал – освен в техниката и в доста други неща от първа необходимост, които “савецката” икономика не е могла да произвежда. Но и да не оспорваме пренастройата на икономиката, така че към края на войната бълва колосално количство въоръжение….което си остава инерция до ден днешен явно.
Та – не е толкова черно-бяло..
Пореден връх на Блога!
Давам пълен списък на книгите на Виктор Суворов посветени на участието на РККА във ВСВ. Спомням си, защото първите глави на митичният вече “Ледоразбивачът” се появиха в началото на 80-те год. на м.в.в издаваният в Париж руски емигрантски седмичник “Руска мисъл” как всички буквално до един историци, спецоце по втората световна война един през друг се надпреварваха бясно и тотално да го отричат. Да, ама не. Години по-късно, лека-полека мнозина дадоха заден ход а и не малко от тях се превърнаха в съмишленици.
Преди това към г-н Васил. Де го видяхте това черно-бяло. Това че, СССР е бил свръхмилитаризран и е имал количествено и качествено превъзходство в някои от родовете войски никой не го отрича. Което обаче не може да се каже в никакъв случай за червенознаменният флот. На практика нито една военна победа. За сметка на потопени безброй граждански и търговски кораби и оттук хиляди загинали цивилни.
Списъкът:
1. Ледоразбивачът
2. Денят “М”
3. Последната република
4. Очищение
5. Сянката на победата
6. Вземам си думите назад
7. Разгромът
Ако има пропуск много моля който знае да ме поправи или допълни.
Днес в родината ни мила
шайка зла гнездо е свила,
банда алчни русофоби,
дето въздуха отрови.
А какво е русофоб,
който пени се до гроб
да скверни вековна дружба
и диваци да обслужва?
Русофобът е комплекс:
иска да му правят чест,
нагъл е, жесток, неук,
на престъпниците внук.
Той се вре и лай навред,
гали Хитлеров портрет,
плюе необятна Рус
плещи, лъже наизуст.
Разпна яростно страната,
плодородна и богата,
и на дъното заби я
в плен на свойта простотия.
Всички знаем – русофоба
на фашисти е подлога:
въшкав, завистлив, продажен,
мисли се за много важен.
Стамболов му е кумира,
гений в уроди намира:
Луков – изявен предател,
Марков – набеден писател
са за него идеали.
Но народът ни едва ли
ще повярва на кретени
от подлец възвеличени.
Русофоби, русофоби,
вий на дявола сте лоби,
но пред истината слаби,
квакащи, нещастни жаби!
Българинът ви презира!
Оставете го на мира,
хитрините си спестете
в напъна си мимолетен!
Ний обичаме Русия,
тя е нашта орисия!
Свързали сме се навеки
по съдбовните пътеки,
че кръвта вода не става!
На Русия – вечна слава,
тя е нашият спасител
от изедник и хулител!
Статията е страхотна не толкова заради поднесените данни, колкото заради последователността на автора за разкриване на истината за комунистическите “дейности”. За мене лично ленд-лиз-ът не ме очудва. Притежавам книгата “Lend-Lease: weapon for victory” (1946), която премина през социализЪма заради червената петолъчка на корицата си. Тъпите ченгета, които правиха обиски вкъщи изпитваха страх да я пипнат дори. Но в нея има огромно количество (документирано) данни за изпратените оръжия, храна, облекла, одеала. Има снимки на танковете, превозвани през Техеран. И още нещо. Парадокс. Когато попаднах в армията през 1961 г., като радист получих слушалки, които се оказаха американски. Едва ли германската армия ги е “оставила” в БГ.
ИВАЙЛО, г-н Инджев отдавна се опитва да прокара тезата си ,че в България няма русофоби, че те са приумица на такива “русофили” ,като теб , за да оправдаят своята продажност към RAZIя. Стамболов е бил даже руски агент, но по някаква “причина” се отказва , и става “русофоб”, според такива ,като теб! ЗАЩО???
И какво общо има тук Г.Марков , който е против ТОТАЛитарният колониализъм в НРБ?
Кога е писал против любимата ти RAZIя, за да го обявяваш за “русофоб”?
П.П. ИВАЙЛО, ти , и твоите гасудари ,които са ти подФърлили това пропаГАДно “стихотворение”, което разпространяваш срещу заРплата ти в пропагадни рубли, не сте “моралните съдници” , които могат да определят КОЙ е ПИСАТЕЛ, и КОЙ е КУМИР! Защото можеш да бъдеш мерило само за собствената си ПРОДАЖНОСТ и НЕсъстоятелност! Взимай си продажните копейки, като ДЪРЖАНКА на своите КГБ-истко-ДС-арски сводници!
Питай и “бащицицата” на вашите “народи” – СТАЛИН, с КОЙ е подписал пакта МОЛОТОВ-Рибентроп, който е поставил началото на Втората световна война, тавариш “антиФАШИСТе”?
НИК БАЙЗЕЛ, большевиките не признават “правата” на военоплениците. Не са страна нито по Хагската , нито по Женевската конвенции ,които определят третирането на военноплениците. Т.е. болшевишките бандити НЕ смятат да спазват никакви правила за военнопленниците! Нито на техните , а още по-малко на чуждите! Априори! По подразбиране още от 1917г.!
П.П. Съветските военнопленници не се третират от Хитлер по никоя от конвенциите , защото Сталин не ги смята за такива. За него те са “предатели”! Каквото и да означава това.
И въпреки всичко от 3 съветски военнопленника оцелява 1, докато от 10 немски военнопленници оцелява всеки пети , или десети. Въпреки тежките условия в германските пленнически концлагери, в тях оцеляват процентно повече съветски войници, отколкото немски в сталинският ГуЛАГ!
Само едно ще кажа:
Фурнаджийска лопата-отнася се за автора.
През 80те съм слушал от неговите уста,да заклеймяват американският импвриализъм и да величаят силата на съветската армия.
Вятърат,задуха в друга посока и днес служим на др.господари.
Жалко,че покойният ми баща,който го познаваше си отиде разочарован от това как хората си променят възгледите за една нощ.
Към Latchezar Zaharieff:
Баща ти е възпитал лъжец. Ако можеш да ми цитираш поне една статия, каквато лъжеш, че съм писал, ще си взема думите назад. “За една нощ” също може да си промени възгледите човек, ако наистина е човек ( а не някакакъв зациклил примат за когото земята не се върти и толкоз) и го сполети нечовешко отношение. Но и това за “едната нощ” е лъжа от страна на една отрепка, каквато явно си.
Не знам някой някога да е отричал значението на „Ленд – лиза“! За да бъде наистина обективен Иво следваше да изследва и факта, като как „приятелските“ държави станаха най-върли врагове?! и ред други факти от международните отношения след 1938 година.Безспорен е обаче фактът, че СССР има само противници, най меко казано.