Автомобилните задръствания по магистралите в отпускарски сезон са белег на …замогващото се общество. Много коли, много пътуващи, много задръствания.
На входа на София задръствания ставаха и при комунизма. Пропускателната способност на т.н. пътните артерии беше по онова време достатъчно мизерна, за да накара хилядите завръщащи се от родните си селски места софиянци да повръщат семейно по завойчетата при Витиня, пъплейки мъчително към дома в навечерието на новата работна седмица, за да си починат най-сетне от почивката.
Др. Т. Живков, родом от село Правец, нареди магистралата да минава край град Правец. Така витиевата междуселска пътна връзка между София и Витиня временно отпадна като алея на повръщащите завръщащи се.
Времената обаче се менят. Проклетата демокрация нарои автомобилите в България в количества, каквито магистралните визионери от Правец не са си представяли и в най – разюзданите си овчарски сънища. „Магистрално”, припомням, беше термин от речника на късния Т. Живков, който обичаше да пробутва обещания за „магистрални” постижения на социализЪма.
И ето че днес, на 13 април 2015 година, попаднах в магистрално задръстване на магистрала „Хемус” в предверието на ада…на София. Е, преувеличавам малко за ада –само около час шофирах с пешеходна скорост.
Урбанистичната драма на големите градове е родила не малко сюжети, някои от които са превърнати във сценарии и са екранизирани от самия Холивуд ( Майкъл Дъглас изигра запомняща се роля на превъртял чиновник в задръстване, който се превърна в заплаха за обществото, зареден с решимостта да си отмъсти на целия свят).
Но в нашенския случай въпросът е друг: задръстването е резултат от управленското безхаберие на задръстени управници.
На 8 септември 2013 г. на същото място от магистрала „Хемус”, по същото време, имаше същото задръстване. Причината беше същата: стеснение на пътя. Знаци. Строителни дейности. Но на чиновниците не им беше хрумнало да пренасочат трафика така, че на излизане от столицата колите да се движат в едно платно, а на влизане , поради очаквания поток като потоп, да се отворят две платна.
Тогава стана мъничък скандал, задушен в памука на оправданията на Фандъкова. Тя обеща да не се повтаря.
Но днес се повтори. Абсолютно същото се повтори. При по-лоши обстоятелства дори. Защото даже нямаше ремонтни дейности. Имаше „само” забравени знаци, принуждаващи да се движим към фунията, предизвикала огромното задръстване. Което напомня на вица за осъдения на обесване на партийното събрание, който покорно попитал дали да си носи сапуна за въжето или ще му го осигурят по профсъюзна линия.
Жалко наистина…един колега също се оплака тази сутрин от това задръстване. Безмислено хабене на бензин и нерви…(първото е вносно, второто ни е в дефицит и трябва да се пести).
В случая незнам обаче Фандъкова за какво трябва да се оправдава – това като го гледам е при виадукта над с.Елешница, което е първо друга община, а второ за магистралите директна отговорност трябва да носи АПИ. Те са виновните в случая. (естествено това безхаберие е огледало на всичката липса на отговорност в управниците като цяло)