Неприятни неща се случиха вчера на представянето на новата ми книга „Течна дружба 3. Хибридните войни на Русия срещу България и българите през вековете”.
Преди всичко от пръв поглед стана ясно, че сме сбъркали помещението. Камерната зала „България” се оказа наистина неадекватна с нейните 200 стандартни места. Само правостоящите, както и надничащите от страничния коридор, и от фоайето, бяха повече. Измамените хора обаче запазиха чувството си за хумор и ми препоръчаха догодина да представя книга в голямата зала „България”, в зала 1 на НДК или в зала „Армеец”. Шегаджии, какво да ги правиш.
НА СНИМКАТА: ИСТОРИКЪТ ЯНКО ГОЧЕВ ПРЕДИ ДА ПРЕДСТАВИ КНИГАТА , ЗА КОЯТО ИМА СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС; ЗАД НЕГО Е ГЕОРГИ ЧУНЧУКОВ, КОЙТО СЕ ГОТВИ ДА ИЗНЕНАДА ЮБИЛЯРА С КОМПЮТЪРНО СРЕДСТВО СРЕЩУ ПРЕДСРОЧНО МАРГИНАЛИЗИРАНЕ
Сякаш този гаф не беше достатъчен, 400 екземпляра, повечето от които подписах предварително, за да намалее чакането на опашката на автографи, се оказаха накрая малко. Кашоните и ръцете ми се оказаха празни – авторът остана без собствена книга. Наложи се днес съпругата ми Росица да купи една от книжарница.
Тя пък (Росица имам на ум), както и нейните колеги певици, с нищо не помогнаха да оредее блъсканицата. От оперните певци се очаква да отпратят публиката , която не е „специализарана” в изслушването на цял концерт класическо пеене. Вместо това задържаха залата препълнена от 18.30 до 20.15 ч. Сред слушателите имаше и възрастни хора, които издържаха това изпитание на крака поради липса на места. Ако беше гръмнал един здравословен съветски марш, залата щеше мигом да се опразни, но те –не, пеят ли пеят европейска класика и мъчат хората да стоят в задушното помещение!
Отгоре на всичко, вместо да ме пощадят и да помислят за моята почивка, от Управителния съвет на гражданската инициатива за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ме изненадаха неприятно с подарък за 60 годишнината. Натрапиха ми нов лаптоп. Накараха най-високият между тях , Георги Чунчуков, да извърши ритуала по връчването на подаръка, да се черви пред поне 400 свидетели ( ако броим надничащите от коридора и фоайето ). Време ми е за пенсия или да мра ( я от старост, я иначе- толкова кандидати има да ме бесят , ако се съди по някои коментари в собствения ми блог!), а тези хора ме подстрекават да работя още (повече).
Ето какво ми написаха в картичка приятели от инициативата:
„ Честит юбилей, приятелю!
Пожелаваме ти да напишеш още много автографи в много нови книги!
С обич,
„вандалите” носещи с гордост званието „Агитката на Инджев”
И вместо да вземат пример от мераклиите да ме бесят анонимни доброжелатели, мои приятели ми подариха скъпарска писалка с надпис “МОЧА ке падне” и взели , че се подписали с имената си Марта, Цанка, Нина Денева, Валя, Косьо, Жени.
В тази нездравословна навалица, защото стана доста напечено, въздухът наистина не стигаше, представител на министерството на отбраната не успя да се добере до сцената и да прочете поздравителния адрес от името на министър Николай Ненчев. И по-добре, защото от руското посолство щяха да чуят следната провокация в мнението за един маргинал, за какъвто справедливо ме определя н.пр. посланикът на Руската Федерация Юрий Исаков, упълномощен от името на бившата ни метрополия все още да определя кой колко струва в България по критериите на Кремъл:
Като спестявам пожеланията за здраве и дълголетие, които вече са достатъчно дръзко предизвикателство към русофилите и техните началници, цитирам останалата част от текста макар така да издавам военна тайна и да вредя да отношенията с великата Русия (за която например премиерът Близнашки забрани да се говори истината като страна, водеща информационна война в България, защото е велика).
Ето основното от поздравителния адрес на министъра:
„Днес по повод представянето на новата Ви книга „Течна дружба 3” бих искал да Ви кажа, че България има вопиюща нужда от хора като Вас. Хора, които умеят да защитават каузи с лични усилия, без партии зад гърба си, без държавни постове и в крайна сметка без да бъдат обгрижвани от държавата.
Знам какви усилия и струва през годините Ви е коствало всичко това. Наясно съм с неизбежните жертви и лишения, които прави всеки един творец, който отстоява сам важни за страната и за българското общество каузи. Знам, че в страната има тъмни сили, които всячески се стараят да обезсмислят всяка лична и благородна битка. Във Вашия случай, обаче, видно е, че те са безпомощни. И това е защото няма нищо по-силно от и по-нерушимо от човешкия дух, от стремежа към свобода на изразяването от увереността, че в крайна сметка служиш на обществото.
Искам да Ви поздравя не само с днешната премиера, но и също така с целия път, изминат от Вас – като директор на БТА, като главен редактор на всекидневника „Демокрация”, като водещ на предаването на БТВ „В десетката” и като журналист на свободна , практика, който има смелостта и куража да поддържа собствена медия.
Както знаете в Българската армия се цени преди всичко патриотизмът, верността към Родината и способността тя да бъда защитавана, ако трябва и със силата на оръжието.
Вашият патриотизъм е идеята, че европейска България трябва бъде независима и предпазена от евразийски попълзновения, а Вашето оръжие е словото. Най-силното и могъщото оръжие, което човечеството е създало за всички времена.
Още веднъж моите поздравление и успех във Вашата мисия!”
Подпис: Николай Ненчев ( без печат – веднага си личи пристрастието към Запада, където личният подпис се цени повече от печата на ведомството).
Н.Пр. посланикът на Украйна Микола Балтаджи, като видя неуспеха на представителя на министерството на отбраната да прочете това пред публиката, се нареди на опашката за автографи и ми връчи личното си поздравление, в което изразява убеждението в моите „лични качества, богатия професионален и жизнен опит, демократичен поглед и смела гражданска позиция” , които „ и занапред ще се използват за по-нататъшното развитие на гражданското общество в България”.
Фактът, че всичко това не се чу от сцената, реших да компенсирам с уважително споменаване в залата на поне един високопоставен представител във властта, президент ( 2001- 2012 ) и настоящ коалиционен партньор в правителство чрез своята партия АБВ. Благодарих искрено на Георги Първанов като инструмент на съдбата, без чийто президентски натиск вероятно нямаше да напусна БТВ и да напиша 7 книги.
За да не бъда обвинен в черногледство чрез споменаването само на негативите и да отдам дължимото на хубавите събития през вчерашния важен за мен ден, ще спомена как започна и завърши тържеството. Малко преди него ми беше съобщено от мой близък, който се бе наел да организира течна почерпка, че спонсорът работи с руснаци и поради това се отмята от поетия ангажимент. Така в последния момент обещаните 30 кашона вино и 100 малки бутилки минерална се оказаха мираж – загадъчната душа на руските фокусници твори чудеса ( от простащина)! Гостите си останаха на сухо само с „Течна дружба 3” благодарение на решаващата намеса на братския руски фактор.
Още по-убедително приключи нощта след представянето, когато в софийско заведение здравеняк – интелектуалец ( видно от червената му тениска с надпис „К.Р ЗА ЛЕВСКИ”), се опита с храбро запалена пред лицето ми цигара настойчиво да ми търси сметка за „онова, което правя” на лош руски език. Така установих, че успявам в усилията си, щом съм им толкова „страшен”. Отвърнах му, че живеем в свободна страна, в която всеки охранител може да стане премиер и затова ще потърся съдействието на охраната (макар тя да се правеше, че не вижда поведението и цигарата му), ако продължава да ме радва с братската си руска любов. На което, вече на чист български, въпросният ми се подигра напълно основателно с препоръката да се огледам и да видя колко много са неговите подобия, захапали цигари напук на закона, който забранява това.
Може би трябваше да звънна лично на главния охранител на републиката и да го попитам дали законите наистина важат в поверената му държава и понеже явно не важат – да взема закона в свои ръце. Още повече, че доста ме засърбяха!
Работата по извеждането на брадатия интелектуалец свърши мой приятел, който не успя да изтръгне от него име ( защо ли нашенците от агитката на Путин обикновено се срамуват от името си?), но все пак събра следната информация: син на професор(ка) по медицина, уважаващ Сталин и Путин, мразещ Тодор Живков (!) и русофил. На 41 години. Който го разпознае, може да допише справката, ако смята това за важно…
От поведението на този бранител на широката, но ранима руска душа ( мачкана бруталното ми слово в личния ми блог), получих удовлетворение досущ както от теснотата на камерната зала България” и недостига на книги за всички онези около 500-600 ( ако не и повече) читатели, пожелали лична среща с мен. И лошите и добрите новини от деня показаха, че съм на прав път.
В заключение: фактът, че една неправителствена организация ( не е спомената по-горе) е поискала от Министерският съвет да ме предложи за награждаване от президента във връзка с 60 годишния ми юбилей, но идеята е срещнала мълчалив отказ ( поне с такава информация разполагам за момента), нкак не ме учудва,у а и не ме разочарова. Явно много съм “разочаровал” един властник, който не търпи критика, но не съм разочаровал съмишлениците си, които ме наградиха по много, много по-ценен за мен начин.
СТРАХОТНИ НОВИНИ!!!!
Вчера лекарят ми забрани да пия алкохол заради кръвното, но няма как да не вдигна наздравица! Всички тези хора в залата ми дават кураж и надежда за България!
Благодаря!
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!!! Всичко НАЙ-хубаво! При такава интелигентна и многобройна публика/бях/,на такива михлюзи като гореупоменатия, изобщо не си струва да се обръща внимание!
Поздравления за поредния успех!
Г-н Инджев, Благодаря ви за чудесният, самоироничен текст. Сестра ми която представляваше фамилията ни снощи на събитието също се “оплака”, че не сте проявили далновидност в избора на залата.
Изключително приятно съм изненадан от нестандартното, искрено и сърдечно приветствие на г-н Министърът на Отбраната Николай Ненчев. На всичкото отгоре, Той показва много вярно тълкуване и прочит на живота и творчеството Ви.
Пожелавам Ви, както е и досега и за в бъдеще в което ни най-малко не се съмнявам да продължавате да нямате нито един “фен” като описаният изрод с червената фАнелка с надписа кзл. Едно по своему Признание, че пътят който неотклонно следвате, без да се оглеждате “по всички азимути”, не цепейки басма никому е избраният от Вас на Истината и Достойнството.
п.с. Между другото, онзи ден, на шега, на майтап, Ви “предупредих”, че Течна дружба 3 ще свърши още в залата. Но, дет се казва, бял кахър. Това да са Ви проблемите.
Поздравления за успеха на новата Ви гнига, Г-н Инджев, на пук на гнилата, смръдлива и жалка руска душа!
ПАВЛЕ (ТИНКОВ) и другите приятели от форума!
Хубаво беше вчера вечерта, наистина, страхотни новини, както обобщава нашият everyone else (пази здравето!)
Добавям и тази, че скъпият ни автор и юбиляр ми каза, че сте там, и аз бях, но така и се разминахме.
Което пък свидетелства, за необходимост от много по-голяма зала на следващата премиера на книга на Иво- тогава ще включим в сценария и рецитал-поздравления от съфорумците в блога, а после – и отдавна предлаганото от мен парти на никовете!
Бъдете живи и здрави!
Моля,споделяйте масово това видео!
https://youtu.be/-KPjdMJzcs0
Поздравления и благопожелания г-н Инджев!
За съжаление се прибрах в България днес и нямах възможност да съм свидетел на описаните гафове, но планирам утре да отида до книжарницата.
Преди време бях ви подхвърлил идеята, че вашите книги е добре да се разпространяват и електронно.
Много хора, които не живеят в България не биха имали нищо против да платят за да притежават електронното издание и е много по- удобно да имаш книгата на таблета си. Също така, колкото и да се оплакваме от новото младо поколение, то все повече е склонно да чете от таблет, а вашите книги са жизнено необходими за тях за да разберат истината.
Като изключа последните няколко абзаца, целият текст предизвика усмивка от радост за така протеклото събитие. По обективни причини не присъствах на представянето на книгата Ви, но пък днес наваксах с покупката й. Надявам се, че скоро ще я представите и във Варна! Успех и много голям тираж!
Честито!
вчера в София, а после и в другите градове! Нали?
Еййй,лоша работа,тц,тц,тц!
Т’ва при толкова русофили и при толкова русофилски организации и организацийки,как може да се допусне такова антирусофилско сборище като снощното в камерната зала ‘България’,направо ума ми не го побира!
Значи,другарки и другари,какъв е генералния извод?!
Генералният извод,е че генерално куца финансовия мениджмънт на рублите на товарищ путин,с които генерално се зажабват българските генерали.
Моля незабавно да се вземат генерални мерки рублите да се използват по предназначение,защото както е видно от снощната генерална сбирщина от антируски настроени маргинали,излиза че финансовите средства от масква отиват за хотелите и спа центровете на генералите,а другарките и другарите само им правят бибитки.
А това е недопустимо!!!
Ееех,къде е сега генералисимус сталин да ви покаже как се пилеят партийни пари ей така за няма нищо!!!
Затова българските другарки,другари и генерали,да се стягат и с помощта на финансовите инжекции от руските другари да направят така,че на представянето на”Течна Дружба-3003″ да присъства само автора,който от нямане какво да прави,да ходи из залата като улав и с една палка да бие мухите!
Поздравления за поредната успешна премиера, г-н Инджев, както и за чудесния юбилей.
За мое огромно съжаление не успях да присъствам този път.
Как мога да се снабдя с новата книга с положен върху нея автограф, разбира се?
Бих се радвал изключително много ако мога да получа един екземпляр по куриер с наложен платеж?
Честит юбилей и успешна нова книга Г-н Инджев!Пожелавам Ви здраве и непримиримост!
Поздрави и от мен за успешното представяне!
Запазвам си правото за автограф по комшийски в Голям Извор.
господ здраве да Ви дава Иво!
Г-н Николов
На третата снимка с бежовото яке в гръб е сестра ви,където аз и бях запазила място при мои приятелки.Аз бях на друго място.
Празненството беше много елегантно .
Съпругата на г-н Инджев и нейни колежки ни изнесоха много изискан концерт.Купихме си и книгата,която в момента с удоволствие чета.Срещнах много хора,които не бях очаквала.
Поздравявам г-н Инджев за начина по ,които ни направи съпричастни в празнуването на юбилея.Със сестра ви се разпознахме лесни,но нямаше време за повече разговори.
Радвам се за Вас, и се радвам за нас, БЪЛГАРИТЕ!
Честит Ви ВАШИЯТ Празник!
Дай, Боже!!!
Г-жо Д. Савова, благодаря Ви, че успяхте да уредите с “връзка” сестра ми в залата. Тя сподели, че освен “теснотията” всичко наистина е било много стилно. Изрично подчерта очарованието на г-жа Инджева и миловидноста на щерките им. Всичко има значение.
До нови срещи!
Честито и от мене! Очакваме Ви в Пловдив!!!
Много се радвам на вашият нарастващ успех,уважаеми г-н Инджев,дано да дойде ден в който нама да има достаъчно голяма зала в България в която да представите следващата си творба.Благодаря че ви има
Честито!
Благородо завиждам на всички, които са имали възможност да присъстват на този празник на Истината и Достойнството! Надявам се, че скоро ще представите книгата и в Бургас! Успех и здраве на Вас и цялото Ви семейство!
Честито!
г-н Инджев,
Лукашенко е направил страхотен подарък за рожденния ви ден 🙂
http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/04/18/2515523_lukashenko_niama_da_prisustva_na_parada_na_pobedata_v/
Прогнозите ви се сбъднаха.
Крепко здраве!
Започна се второто Възраждане на България.Дай Боже.
Благодаря г-н Инджев.
Честит юбилей, Иво!
Сърдечно Ви желая здраве и късмет. И да продължавате да защитавате България със същата енергия, с която го правите вече толкова години. Респект и поклон!!!
Великолепно пожелание и от страна на министър Ненчев. Много приятно съм изненадан от този човек.
Когато си дойда в България следващия път, ще си купя тази книга на всяка цена.
Искам да Ви обърна внимание и на един друг “гаф”, който нищо чудно и да е нарочен. Исках да гледам интервюто Ви от 16.04 в “Здравей България” на novatv.bg За съжаление обаче краткото интервю с вас (част 5) е грешно линкната и се пуска предишната част с Иван Иванов. Ако човек иска да Ви гледа се налага да пусне цялото предаване и да превърта търсейки точното място, което е в известна степен по-времеемко. Това мен разбира се не ме спря, но има може би хора на които няма да им се занимава.
G-n Injev, pozdravlenia za porednata kniga, za chudesnoto predstaviane, sajaliavam samo , che nemojach da bada chast ot tova valnuvashto sabitie, no sam shtastliva che imam knigata, jelaia mnogo shtastie i popaten viatar.
Честито 60 години! Както е казал поетът, вече си ” на попрището жизнено в средата”. Желая ти здраве, желание за борба и океан от любов! Радвам се, че си се убедил,че има хора които те уважават и обичат и такива ,които те мразят. Това показва ,че си личност, а не безличност. Майната им на криваците и леваците, продължавай да ни отваряш очите , окуражаваш и водиш! Гордея се ,че те познавам и уважавам!
Беше прекрасен пролетен ден – ден-начало, ден-юбилей, ден-венец на едно достойно дело,ден-победа, ден-празних за душата!
Видях много старци /като мен/ – хора, носещи белезите нанесени от почти вековната червена чума, но видях и много млади хора! Видях разчувствани, просълзени очи, видях и греещи, окрилени от надеждата лица – не видях омраза, не видях изкривени от злоба лица!
Впечатлената ми съпруга установи, че в живота си никога не е срещала на едно място толкова много интелигентни лица /за себе си нямам претенции/.
Имаше хора от Пловдив, от Плевен и Ихтиман …
Няколко пъти обходих /по моему всички/, в опит да се запозная /на живо/ със СТАМБО и колежката САВОВА, но не успях. Вероятно защото уважаемият домакин греши или от скромност определя твърде занижено броя на присъствалите! Защото хора с грейнали усмивки, хора-оживено споделящи мисли и чувства, хора-протягащи се на пръсти да доловят отзвук от възторжената реакция на добралите се до залата щастливци, в определен момент освен фоайето и страничните коридори бяха изпълнили и част от тротоара и улицата пред сградата!
Обикалях и питах: “Дали не са сред вас блогърите СТАМБО и госпожа САВОВА? Помогнете ми да се свържа с тях!” Сигурно по някое време съм прекалил – хората ме посрещаха с усмивка: “Нас вече ни питахте. Ние също питаме /заради Вас/ и ако ги открием, ще помогнем да се свържете.”
Уви и този път пропуснах възможността да се запозная с приятелите си “на живо”!
Давам си сметка, че събитието трябваше да се осъществи в зала, за да може юбилярът да ни “почерпи” с прекрасния концерт, организиран от чаровната му съпруга.
И въпреки всичко – убеден съм, че за за тези наши празници НЯМА ПО-ПОДХОДЯЩО МЯСТО ОТ ПРОСТРАНСТВОТО ПРЕД М О Ч А !Още повече, че убеден съм, представянето на следващата “Течна дружба”, няма да може да побере присъстващите и в зала “Армеец”. Казано на шега, другият вариант е за тогава уважаемият домакин да организира транспорта на желаещите до капището на Бузлуджа – там мястото също е подходящо!
🙂
Стамбо Стамбо! Здравето под контрол: една чаша вино, вместо повече.
За партито на никовете: мога да дойда само ако е през лятото. Миналото лято бях на линия. И нали разбираш, че няма как да разчитаме на Иво за (цитат твой) ‘обслужването на социални събития и честни партита’. С голямото си непрактично сърце ще вземе да наеме някоя руска фирма и ще се окажем без едната чаша. Нека поемем отговорност за елиминирането на руската концепция за ‘кетъринг’.
btw: Опитах се да разпозная сестрата на Георги Николов, но виждам само петно. Живот и здраве като се видим на живо.
пп: Писмото на министър Ненчев ме изненада изключително приятно. Благодарност! Давам си сметка, че не знам достатъчно за него.
Поздравления за новата книга, обезателно ще си я купя!
https://stoppwar.wordpress.com/
Поздрави и за юбилея, и за чудесното представяне на новата Ви книга.
Г-н Инджев, струва ми се, че малко подценявате собствената си популярност. Известен сте ( за ужас на русофилите-българофоби ), фактор сте в обществения живот, а следователно сте и влиятелен ( в добрия смисъл на думата ) поради това, че изключително много хора Ви вярват и споделят идеите и мислите Ви.
В духа на тези разсъждения най-настойчиво Ви моля да се замислите за по-широко представяне на Вашата книга из по-големите градове на страната!
Господин Инджев,
Благодаря Ви, че упорито като китайска капка пробихте стената от мълчание и изкривена истина.
Дано следващите “течни дружби” бъдат мемоари за отминала епоха.
С безкрайно уважение.
Виктория Кьосовска
Г-н Инджев,
поздравления за успеха при представянето и за всичко, което правите за България.
Ще си позволя, влизайки в самоироничния Ви тон, да Ви отправя дружеска критика за “хибридния гаф” с избора на залата. Заради този Ви гаф, сега съм без книга с автограф. Велики Преслав е доста далечко от София за да дойда лично, затова заръчах на сина си, който е студент в УАСГ, да присъства на събитието. Отишло момчето, но като видяло “навалицата”, се отказало. Младежка му работа, дето се вика “да го убиеш, малко му е”.
Здраве да е. С автограф или без автограф, книгата Ви ще си я купя.
Във връзка със статията Ви “За руските камери в центъра на София-експертно”, “борецът” по руска заръка с престъпниците, опозоряващи МОЧА, началникът на I-во РПУ в София – Даниел Пашов е назначен за директор на ОД на МВР във Варна. Да му пожелаем успех и в борбата с престъпността във Варна.
“Началникът на Първо РПУ в столицата Даниел Пашов е новият директор на варненската полиция” –
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/04/17/2514535_nachalnikut_na_purvo_rpu_v_stolicata_daniel_pashov_e/
Поздравления за РОДОЛЮБИЕТО, СВОБОДАТА, Истината и Достойнството Ви г-н Инджев!
Г-н Тинков,колега,
Съжалявам,че не се видяхме.Аз носех едно бяло цвете,което високо пазмахвах заради сестрата на г-н Николов. Успях с нея да се свържа без да я познавам,само по телефон.Мисля,че Стамбо бе в дясно три реда преди мен ,но ми беше неудобно да викам името му.А следващият път както казва Стамбо ще си уредим среща на никовете на определено място.
Нямате престава колко хора мои познати ви благославят и вас и Стамбо и други коментатори от блога.
Бъдете здрав и вие и семейството ви.
ДО СЛЕДВАЩИ СРЕЩИ.
Към choss:
За това, че камерната зала “България” се оказа малка ( в пъти) с нейните стандартни 205 места ( и две-три дузини столове май бяха извадени заради моята маса за автографи), вината е изцяло моя. Не само заради моята “скандалност” ( нали така ме определят интервюиращите колеги, за които е скандално да говориш срещу руската политика и нейните местни слуги), но и заради притеснението да предложа на издателството голямата зала- въпрос на наем, който се опасявах, че може да се окаже извън евентуалния лимит и това да провали идеята. Ето защо заложих на по-сигурния вариант в моето предложение. Сега вече знаем, че е било грешка и много хора дори не са влезли във фоайето-аз също мразя големите опашки и ги разбирам.Опитах се да облекча положението като разписах предварително около 350 екземпляра от книгата и предложих от микрофона желаещите да допишат нещо , например името си,да дойдат с подготвено листче ( имаше подготвени празни) – за да си спестим изясняването на изписването на имена и фамилии в условията на концерта, както и да ускорим процеса, за да не висят хората на опашката. Обаче повечето желаещи явно предпочитаха личния устен контакт , което не мога да откажа никому. Така че опашката продължи до около 20.15 ч.,т.е. през целия концерт.Така и не разбрах, че книгите са свършили, макар че се досетих, защото започнаха да идват хора с книги, които не бях разписал и ми стана ясно, че са отворили “резервния” последен кашон. Кой да повярва предварително, че цели 400 броя ще се продадат мигновено при положение, че средният тираж на една книга в България ( по официални статистики от преди година-две, поне такава е моята информация) е по-малко от 500 екземпляра. Рядко книгите се преиздават поради допълнително търсене.А тук 400 изчезнаха за час-два и мнозина, както и аз, си тръгнахме без свое копие. Това означава , че дошлите на събитието са били доста повече от 500- в много случаи бяха пристигнали семейства от двама и повече души.
Честит двоен празник Иво, шейсет годишен юбилей и поредно представяне на новата ти книга – поредна победа на родолюбието над комунистическата съветско-руска тъма, забулваща страната ни от десетилетия насам. Зловеща тъма, от която, за съжаление не само не можем да се отървем, но като че ли след кратък проблясък затъваме отново и отново.
Стоейки на опашката за книгата ти във фоайето на зала България, да стисна ръката ти в залата се оказа невъзможно, в главата ми се прокраднаха следните мисли:
Защо няма повече, като този достоен човек, жертващ своя комфорт и този на семейството си, за повече от жертван комфорт не смея дори да помисля, като един Прометей със светлината си, да посочва пътя на заблудените.
Защо няма повече,в това число сложих и себе си, нормални люде, които виждайки, на къде отива страната им, да застанат като бариера, срещу онези, които от години, брутално, без капка свян манипулират обществото ни, в името на своите безкрайни облаги. онези, които са готови да продадат съвестта и Родината си, защитавайки чужди имперски интереси отвъд Дунава, онези които с “големите си шлемове”, са готови да затрият дори и страната си.
Онези, които не намериха за нужно, да се извинят на сънародниците си за зверствата извършвани от техните предшественици в името на чужди, завоевателни интереси. Онези, които с безпрецедентна наглост, не счетоха за нужно да преклонят глава пред жертвите от Беляне и Скравена, пред убитите от храма Света Неделя в центъра на София.
Заслепени от комунизма безумци, готови с гърдите си да бранят солдата с автомата, издигнат високо с ботуша си да тъпче и самите тях, но правещи всичко, което е по силите им да не бъде възстановен монумента на бойците загинали в името на това, сега да съществуват и те.
Докато всичките тези безродници не отидат на мястото си в бунището на историята, между другото термин измислен от самите тях, не ще настъпи мир в изстрадалата ни татковина и не ще имаме право да кажем: “Ние сме Българи, достойни за нашето Европейско семейство”.
Бъди благосоловен Иво, пази се, нужен си на всички нас
Дими
Аз мисля, че присъстващите в залата и коридора хора са категоричната оценка за качествата на домакина на този блог. Продължавайте в същия дух, България има нужда от хора като Вас 😉
Честит юбилей, приятелю! Беше много готино.
Към Дими Гачев:
Приятелю, обикновено не отговарям на похвалите ( с което вероятно правя лошо впечатление на “надменен”), защото с подобен тип отговори е почти невъзможно да се спази мярката между дължимата любезност и подаването на топката на онези, които ме нападат като “нарцис”. Хем да съм любезен в отговора, хем пък и да съм сдържан, за да не изглеждам прехласнат от себе си- как да стане?
Впрочем троловете, като правило, оспорват самия факт, че има хора, като теб.Че сте много. Най-редовно ме обвиняват, че си измислям сам коментарите…Предполагам, че и в случая с представянето на книгата им се привижда, че съм ви платил да се размножите като публика.За да “компенсират”, често пъти ми изпращат от отчаяние едно и също обвинение в много екземпляри.
На теб обаче искам да благодаря за този коментар, защото се познаваме (от)лично и ти би могъл да ми кажеш всичко насаме. Но си предпочел да го направиш публично и с името си.
Мнозина, включително сред добронамерените хора, си мислят, че като кажат добра дума за никого, им пада реномето ( като “подмазвачи” , “използвачи” или нещо друго странно- странно, защото не плащам дивиденти за комплименти).
Например е голяма рядкост някой да признае някому, че с поведението си при комунизма е проявил смелост с някаква постъпка. Абсурд! Как да признаеш подобно нещо другиму, ако сам не си направил такава (по)стъпка- някак си излиза, че си бил нещо по-малко…
Удивително е, че след 26 години Стойко Стоянов от Faktor.bg стана първият присъствал на моята реч в зала 11 на НДК през април 1989 г., в която поисках оставката на Тодор Живков, който сам споменава за нея. С него не сме се познавали тогава. Аз дори не знаех, че е бил и той в НДК, поради което ме изненада с въпроса си към мен в интервюто, което направи в сайта си на рождения ми ден. При толкова много обругаване на миналото ми, как пък никой досега не се реши да спомене онзи случай- а имаше стотици присъстващи, огромната част от които са живи и здрави( защото бяхме “млада творческа интелигенция” събрани там). И нямам отговор- поне не такъв, който да не е обиден в своето обобщение. Не желая да обиждам по колективен признак. Все пак между тези ( онези) хора и до днес имам приятели, на които нямам право да търся сметка ( никой не ми е длъжен, нали) защо не са ме защитили през цялото това време, когато разни новородени антикомунисти ме заклеймяват заради миналото ми, което предъвкват хиляди пъти , добавяйки и небивалици в “биографията” ми. На която и измислица да отговоря с факти, изпадам в оправдателен режим- те това искат.
Истината е единственото справедливо решение. Скрили са я.
Знам с абсолютна сигурност за доноси срещу мен ( за въпросната реч, за вицове, за приказване срещу “възродителния процес”, за подкрепа на арестувания през януари 1989 г. поет Петър Манолов, за настояването ми младите журналисти да декларираме солидарност с със смазания младежки бунт в Пекин на 4 юни 1989 г., за присъединяването ми към подписката на Екогласност пред “Кристал” в София, за участието ми в първата и последна демонстрация срещу режима в София на 3 ноември 1989 г. и т.н.), но са направили всичко възможно тези доноси да не изплуват, за да не ми правят услугата да бъда видян от друга, положителна с днешна дата светлина. Погрижили са се за наказание да оставят само калта за мен в архивите, на която да се позовават и леви, и десни ( или поне претендиращи да са различни в това отношение) мои ругатели. При това меродавният за всички мои преследвачи източник са офицерите от ДС- каквото са казали и написали, се приема за абсолютна истина, а моите думи нямат значение. Някои “големи” ( в собствените им очи), самоназначили се за морални съдници днешни антикомунисти всъщност безпрекословно вярват на ДС. Позовават се на преценките на офицерите и раздуват мнението им за техните подопечни ( като цяло- дребни риби сред хищниците в системата). Офицерите вече четвърт век се радват на пълна анонимност, а клеймото “агент” е обилно разлято върху публични личности, ако са застанали на страната на демокрацията. Поради което са бичувани с камшика на греха, който е бил в ръцете на същите доволни днес и обикновено проспериращи материално , измъкнали се от публичния линч офицери.
Когато споменавам тази страна на въпроса “олеквам” в очите на онези, които само това чакат- да ме накарат да се оправдавам отново и отново пред някакъв анонимен трибунал от страхливци, които няма с какво да ми отвърнат, освен все със същото джепане от оплювки.
Така че, Дими, благодаря ти за публичната подкрепа.
Честит юбилей, г-н Инджев!
Поздравления за новата книга! И тази ще мине през доста ръце.
Най-сърдечни поздравления за Вас г-Инджев и за успеха на представянето на новата Ви книга! Вече я имам, за съжаление без автограф. Тя ще е първия учебник по история на сина ми!
Поздравления, г-н Инджев! Най-добрите уроци, които родителите дават на децата си са с личен пример. Вашите със сигурност са случили!
Пожелавам Ви здраве и успех, Г-н Инджев! С българи като Вас има надежда да съхраним националната си идентичност и спасим държавността си.
Има един лаф, употребеявам го от има-няма 40 години и не знам авторството му. Понякога, човещинка, се блазня от мисълта, че е мой. Та, той е: “Няма пълно щастие”. Това по повод белите кахъри по недостатъчният капацитет на залата.
Според сестра ми Пенка, тя отдавна не се е чувствала толкова честита и то сред стотици съмишленици. Колцина в наше време могат да го направят. Питам аз и отговор не чакам. Нещо повече. Пенка ми разказа за гостуване на г-н Инджев в изчислтелният център в Пловдив където тя е работила до “избухване на демокрацията”. И сега във връзка с представянето на Течна дружба 3 си спомни, че и тогава, по “такова беше времето” Вие сте били не само сладкодумен разказвач но и нито за миг не е проличала някаква идеологическа подкваса на споделените факти, случки, размисли и т.н. Е, това не могат никога да Ви го простят вечните нагаждачи. Бог да ги съди!
А Вас, Бог да Ви пази!
Честит юбилей!Честито и за новия творчески успех!Нека Музата не Ви напуска и да последват още и още!Желая Ви здраве,много здраве и пак здраве!
Към Кръстев:
Децата ми са най-голямата ми награда- големите в Германия и тези тук, малките, които по сто пъти на ден ( почти без преувеличение) ми заявяват декларативно своята любов ( може да е нескромно, но това е класическо потвърждение на правилото “каквото повикало, такова се обадило” в положителния смисъл на думата). Пожелавам го всекиму, дори и на враговете си ( веднъж и аз да се проявя като класически християнин, нали). И в най-смелите си мечти не съм си представял такава всекидневна, денонощна награда в живота си – при това я получавам в контекста на битието, което ми позволява да се възползвам напълно от свободата си да я “консумирам”. Ето защо се чувствам абсолютно неуязвим пред безсилната злоба на злобеещите по повод обществените ми изяви. Те не могат да си представят как съм брониран срещу тях чрез личния си живот. Могат да ме поядосат малко, но не и да ми попречат, да ме извадят от релси, както безславно се опитват да направят!
Малце досаждам но се включвам с линк към интервюто на г-н Инджев пред сайта faktor. Заслужава си. В тази връзка имам идея-предложение. г-н Инджев като стопанин на Блога сам решава. Няма да е никак лошо ако тук препечатва изявите си по други медии. Все пак името на Блога е ivo.bg
Когато става въпрос за телевизии, просто само един линк е достатъчен. За статии и интервюта 1:1.
Ето в горното интервю аз дето не изпускам нищо по темата открих за себе си маса нови неща. Както писа преди време от сполучливо, по-сполучливо един съмишленик, да ме извини, забравих името(ника)П: “чете ми се бе, хора, чете ми се”.
http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/43128-ivo-indzhev-balgarskite-zemi-vinagi-sa-bili-voenen-platzdarm-za-ruskite-varvari-i-osvoboditeli.html
Пиша тук – не защото имам нещо значимо или интересно да кажа. Обикновено написвам нещо дребно, но всъщност казвам друго, и то е: Тук съм, в съпричастност към всичко. Крада от времето за задълженията си в друга страна, за което не изпитвам никакви угризения. С Вас съм Иво, и с всички честни и умни хора с воля и кураж, които срещам отново тук.
Всичко добро и още успехи! Хората могат и с малко, но без надежда никак.
Уважаеми г-н Инджев,
Уважаеми приятели съмишленици,
За мен беше истински празник да присъствам в зала „България“ на 17 април по две причини – да се запозная лично с автора и да получа подписаната от него „Течна дружба 3“ заедно с моите малки внуци Петър и Кирил. Те бяха от малцината деца, които почти изслушаха целия концерт и проявиха истинско любопитство към книгата, давайки се явно сметка за нейната важност и заради моето специално идване от Бургас, за да я получа лично с подписа на автора й. И защото тя стана повод да разбере четвъртокласника смисъла на един от въпросите в училищен тест(за през ваканцията!) по повод на Съединението 1885 г. Най-съм доволен от факта, че детето бързо забрави направените му внушения за този паметен ден в стила на идеолгизираната пропаганда.
За това книгата следва да се превърне в мотора на училищната реформа. За да не учат повече децата ни изкривената от пропагандни клишета българска история. От всички нас обаче, които четем просветители като Иво Инджев, това да се случи зависи в много голяма степен. Нека помогнем повече хора и особено младите да учат истинската, а не подправената по комунистически образец история.
Аз вече направих първата стъпка: http://www.gramofona.com/analizi/techna-drujba-3-kak-da-mislim-svobodno?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=04.2015
Г-н Инджев,
Поздравления за успешното представяне на новата ви книга, макар и с малко закъснение. Четейки отзивите в блога ви, можете да сте сигурен, че сте на прав път. Та блогът ви се превръща в един от най-четените, а, в това вече съм абсолютно сигурен, най-коментирания.
Скъпа госпожо Савова, скъпи Павле,
Трогнахте ме, наистина! Г-жо Савова- не съм бил там, където посочвате- бях правостоящ до вратата, близо до масата, където Иво -хайде да вляза в стила на пародията)- разнасяше неуморно и собственоръчно идеологическата отрова на яростния антисъветизъм, пещерния антикомунизъм и злостната русофобия, докато в инфектирания с упадъчна англосаксонщина репертоар на певиците дълбоко ме възмути отсъствието на най-скъпите на сърцето ми класически сесесерски вокални шедьоври като “Песня веселых ребят”, “День победы”, “Подмосковные вечера”, “Малая земля” и др.,да не говорим за любЭ и йосыф кобзон!
Жив и здрав да сте, г-н Инджев!
Свалям Ви шапка, господин Инджев, за всичко направено от Вас, и се радвам, че това праветелства няма да Ви награде! Обратното бе било обезпокояващо! А относно “МОЧА ке падне” – се(игурен съм втова! Мисля, че ще се случи много по-рано, отколкото очакваме! Бъдете здрав, Вие и цялото Ви прекрасно семейство!
Здравейте, г-н Инжев,
Има ли възможност да си купя новата ви книга в електронен вариант? За тези от нас, които са в чужбина, това е доста улесняващо. Влязох в няколко сайта за продажба на книги и не видях да я има в друг вариант, освен книжен. Ако няма, ще трябва да активизирам семейните връзки, да ми я купят и през лятото, живот и здраве, да си я взема от България.
Сърдечни поздрави!
Честит 60 годишен юбилей. Благодарности за ежедневните статии. Поздравления за седмата книга.
Пожелавам ви здраве и успех в нелеката задача на будител и лечител на приспаното и поболяно българско общество.
Честит 60-годишен юбилей, уважаеми г-н Инджев!
Па макар и на патерици – не една ами четири… Пожелавам Ви от все сърце крепко здраве, дълъг живот и непресъхваща жизнерадост и енергия за разобличаването на хибридните “хватки” на “освободителката ни”!
Честитя Ви и излизането на новата Ви книга – дано успея и аз да се вредя да я поръчам. Наистина, както писаха преди мен някои коментирали, няма да е лошо да се помисли за вариант за разпространение на книгите Ви по електронен път. Сигурен съм, че така те биха стигна ли и до много повече млади хора – те наистина предпочитат най-вече електронния формат.
И накрая – пожелавам ви пълен успех при всички следващи Ваши начинания!
Трудно е да бъдеш малкото, бяло островче “ЯН” в тъмния океан на “ИН”. Вашите статии са образец за модерно писане, защото освен базкомпромисната истина, съдържат и майтапчийски контрапункт, свеж и непосредствен, роден от вашия голям талант. Честит юбилей!!!
Здраве и радост в семейството!!!
Todor Uzunov | април 19, 2015, 21:45
Пожелавам ви здраве и успех в нелеката задача на будител и лечител на приспаното и поболяно българско общество.
И аз!
Между другото освен Паисиевата история, днес вече ние, БЪЛГАРИТЕ, си имаме Инджевата история,
БУДИТЕЛЮ!
ЖИВ И ЗДРАВ!!!
Г-н Инджев, честита годишнина и нова книга! Бъдете жив и здрав за радост на близките ви и наша радост.
Ако позволите, изключително ме зарадвахте като казахте, че любовта, която имате в семейството ви прави “неуязвим” и напълно свободен, точно така е, любовта дава свобода и сила, а когато имаш и Божията любов, чувството е още по-голямо – пълна свобода, спокойствие, липса на страх и самота, пълнота. И ми се струва, че Бог не ни е изоставил, щом имаме Вас.
Малко филмче с представянето на книгата на господин Инджев – https://youtu.be/470xLqLIDLU
Честит юбилей ! Успех на книгата Ви !
1. Смятате ли , че Вълчан войвода е платил на руския цар да дойдат да се бият с турците ?
2. Като няма училище за политици , кои хора трябва да стигнат до управлението на една държава?
3. Ако бяхте президент на България щяхте ли да присъствате на парада на 9 май , ако вместо танкове и Катюши, деца от целия свят показваха Единство , Творчество и Красота ?
Сърдечно Ви пожелавам много здраве и енергия в просветителското дело, с което сте се заел! А срещата Ви с въпросния здравеняк-интелектуалец потвърждава нуждата от ограмотяване относно това, че “хората”, които милеят за моча, ревностно пазят всякакви съветски символи – петолъчки, сърпове, чукове и т.н. Всички подобни треперят да не би да се премести монумента и да не би да бъде закрит натрапения в България по съветски образец “спортен клуб” цска. Но аз мисля, че има надежда за проглеждане у тях, защото в голямото си мнозинство те го правят неосъзнато и просто за да не изглеждат като “бояджии”. Продължаваме смело напред! Струва ми се, че по-близо до мечтата не сме били. Поздрав!
Здравейте г-н Инджев,
Не можах да дойда на представянето на книгата, защото бях в чужбина, на отдавна планирана и платена екскурзия. Ако можех, бих я отменил, за да дойда на събитието. Много жалко. Както и да е, радвам се, че е минало добре.
Бъдете здрав! Поздрави,
Георги Петров