Ден на победата на Путин над Русия

В сайта на “Ехото на Москва” е публикувана статия на младия руски журналист Олег Кашин от неговия блог kashin.guru, в която обяснява ( вече и на българските жертви на руската пропаганда – в превод на Васил Костадинов за ivo.bg) основните параметри на отвратителната злоупотреба на днешния руски режим с прочита на историята по отношение на Втората световна война. Освен констатациите, под които може да се подпише всеки зрящ истината руснак или българин, най-важното в тази статия е  прогнозата: един ден руснаците ще потърсят сметка на Путин, че превърна дори и Деня на победата в своя лична, но временна победа. Казва (ви) го един млад руснак!

Съчинение за Деня на Победата

Олег Кашин

8 май 2015

Юни 1941 г., западната граница на Русия, малкo човече в униформа на офицер от гранични войски гледа през бинокъла към настъпващите немски войски.

Ние познаваме малкото човече – това е Владимир Путин. Той хвърля граната по вражески танк близо до Киев. Ето го и в бял маскировъчен халат бяга, стреляйки с автомат, по заснежено поле близо до Москва, а след това, седи зад щурвала на изтребител и сваля вражески самолети някъде до Ленинград. Виждаме Владимир Путин, който пълни в каската си вода от Волга в Сталинград, а ето го и като танкист около Курск – излиза от танка, бърше с ръкав подпухнало лице. Путин управлява подводница на дъното на Балтийско море, и умело изстреляно от него торпедо потапя германски параход до остров Рюген. И накрая, пролетта на 1945г., Берлин – на изпотрошения купол на Райхстага се изкачва умореният Путин с голямо знаме.

Това е Победата.

Мислите, че това не е вярно? Разбира се, вие сте прави, но за вашето мнение на никого не му пука. Това, което в Русия наричат Велика отечествена война, отдавна се е превърнало в лична война на Владимир Путин. Той беше този, който стреля от танка, лети на изтребител, плава на подводница. Убиваха го, но всеки път се оказваше по-силен, и винаги побеждаваше. Между другото, кого?

Формално – Хитлер, но Хитлер може да не го споменаваме, Хитлер отдавна го няма. През 1945г. Владимир Путин победи всички – той победи Обама и Ангела Меркел, и опозицията в Русия, включително Борис Немцов, и международното LGBT движение и Pussy Riot, и Украйна и Грузия, и трите балтийски държави и Полша, и целия свят, защото всички по света – това са врагове на Русия. Русия има само един приятел – самият Путин. И само той е в състояние да победи всички врагове.

Днес малко хора разбират реалната безпрецедентна историческа значимост на Втората световна война за Русия. Седемдесет години от съветската история беше най-бруталната терористична диктатура на болшевишката партия и нейния репресивен апарат. Съветския режим беше нехуманен и лъжлив. Хората лишени от не само повечето от гражданските си права, но често и от основни битови удобства, всеки ден по радиото чуваха от своите вождове, че живеят в най-щастливото и справедливо общество. Двусмислието, несъответствието между реалността и думите, в продължение на десетилетия беше задължително свойство на съветското общество, изолирано от останалата част на света.

И само войната, само четири от седемдесет години са едно удивително изключение от всички правила на съветската история, срив в програмата. Да, войната беше трагедия и катастрофа, но тя също е и истински светъл лъч, дори и за тези, които никога не биха се осмелили да го кажат на глас.

За четири години беше прекъснато и робството, и двусмислието. Довчера – безправен колхозник или строител, за канче супа изграждащ поредния „мегастроеж на комунизма”. Днес – войник, който наистина се сражава с най-голямото световно злото. Довчера партията решаваше вместо теб кое е добро, кое е зло, а днес се биеш на страната на Англия и Америка. Довчера обявяваха за врагове твоите познати, приятели, роднини и съседи, за които през нощта пристигаше колата на тайната милиция, за да те ги отведе в Гулаг, а днес твоят враг не е измислен, а съвсем реален чуждоземен нашественик, носещ на земята ти смърт и разрушение. Вчера ти беше винтче в огромен нечовешки механизъм, а днес – личност, от избора на която зависи във всеки един момент и собствената ти съдба и съдбата на страната, а дори и на човечеството.

Четирите години война на съветския фронт, парадоксално, но станаха четири години на максимални за съветския режим истина, свобода и справедливост. Войната отне живота на милиони, но също така беше единственият светъл лъч за десетките милиони хора в безпросветното им съществуване. И в следвоенните години, съветската гледна точка за света беше пълна с лъжи и недомлъвки, палачите бяха считани за герои, честните хора за врагове, и само споменът за войната, когато врагът беше враг, а честните хора – честни хора, беше най-човечният и следователно най-важният исторически епизод. Отношението към войната като към особен период от историята – това е най-важният елемент от националната идентичност на всички бивши съветски граждани. Падането на комунизма през 1991г., разрушило всички съветски ценности, не оказа влияние върху стойността тази война, нещо повече – доколкото постсъветска Русия никога не успя да създаде собствена национална митология, то митологията за войната остана единствената общоприета и безспорна общоруска духовна ценност.

И когато Путин дойде на власт, създавайки своя личен режим, не можеше да не разчита на военния мит. Митът за твърдия, но справедлив лидер се опираше на мита за войната и за засилване на режима на Путин се срастваше с него. Русия – това е Путин. Русия – това е победата през 1945 година. От тези две уравнения получаваме равенството – Путин вече е и победата през 1945 година.

Обявеният за 9 май парад в Москва не е парад в памет на жертвите и героите от войната, това е парад на лоялността към Путин и неговото господарство. Георгиевската черно-оранжева лента, формално символизираща паметта – това сега също е знак за лоялност. С тази лента в Украйна се бият проруските сепаратисти, за тях е важно да се чувстват наследници на войниците от Втората световна, противопоставящи се не на съвременна Украйна, а именно на злото от 1941-1945гг., с което са воювали техните дядовци. Западната версия за войната, било то Холокоста, или разделението на Европа, или дори изчисленията на Тюринг, позволили да се разшифрова „Енигма” – всичко това дразни съвременна Русия, която е съгласна да смята за врагове от 1945г. тези, които за врагове днес смята руската държава – и Украйна, и Грузия, и Америка.

Историческият експеримент на Владимир Путин унищожи паметта, заменяйки я с утилитарна политическа конструкция. Тази конструкция е краткотрайна, тя ще завърши с края на властта на Владимир Путин, и тогава руското общество ще трябва отново да формулира отношението си към Втората световна война.

Но сега за това никой не мисли. Путин излиза от танка, избърсва подутото си лице, Владимир Путин лети на изтребител, Владимир Путин вдига знаме над Берлин. В тази война, на която сега се покланя Русия, победител е само един – Владимир Путин.