Руска каша за турски поток

„Турски гамбит”: колко рискува „Газпром” с новия газопровод

 

„Газпром” се готви да започне работа по изграждането на газопровода „Турски поток”, но междуправителствено споразумение за проекта все още няма. РБК изследва перспективите за поредния мащабен строеж

 

 

Изграждането на морската част на газопровода „Турски поток” ще започне през юни, обяви миналата седмица „Газпром”. Но гигантът рискува много, смятат експерти: работата започва без междуправителствено споразумение, руския газ в Турция ще се конкурира с газ от Азербайджан, при това Европа никак не иска „Турски поток”.

 

Основният проблем е така и неподписаното междуправителствено споразумение за проекта, смята директорът на турския Институт за енергийните пазари и политика EPPEN – Волкан Йоздемир. Русия и Турция „все още не са достигнали етапа на стартиране на проекта”, потвърди за Интерфакс турския посланик в Москва Юмит Ярдъм. Според него, сега дори не може да се прецени времето на завършване на проекта. „ Ще бъде погрешно да се обявява дата за пуск на проекта конкретно 2016 г. или 2017 г.”, – отбелязва посланикът.

 

Но “Газпром” не се съмнява, че проектът ще се реализира. „Всички разговори за това, че „Турски поток” няма да се случи са спекулации”, – уверява източник на РБК в компанията.

 

Пари в тръба

 

„Газпром” обяви идеята за „Турски поток” след провала на друг мащабен проект в юго-източната част на Европа – газопровода „Южен поток” (той рухна под натиска на Европейския съюз). Когато през януари руската компания обяви изграждането на „Турски поток”, капацитета на четирите му разклонения се оценяваще на 63 милиарда кубически метра газ годишно. Тогава стана известно, че полагането на тръбопровода по дъното на морето „Газпром” ще трябва да извърши сам, докато в Турция газопреносните мощности ще бъдат под контрола на съвместно предприятие.

 

Стойността за полагане на тръбите по дъното на Черно море за „Турски поток” не е официално оповестена, но е почти същата като разходите за аналогичните дейности за предшественика – „Син поток”. Те се оценяват на 17 милиарда евро. Засега инвеститор за тази сума не е обявен. Представителят на „Газпром” отказа коментар.

 

Сега „Газпром” просто прехвърля вече наетата техника за „Южен поток” към подводния участък на новия газопровод, заяви старши анализаторът в „Уралсиб” Алексей Кокин.

„Но половината от „Южен поток” трябваще да бъде финансирана от партньорите на „Газпром” за този проект, при това газопровода е планиранин при други цени на петрола и друга икономическа ситуация”, – уточнява той.

 

Успоредно с това, „Газпром” планира да изгради два газопровода до Китай. Има подписан договор само за „Силата на Сибир”, но неговата цена се оценява на 60-70 милиарда долара. Най-вероятно, в случая с „Турски поток”, “Газпром” за начало ще се ограничи с „минимална конфигурация”, полагайки само един клон за около 16 милиарда кубически метра, предполага Кокин. И, вероятно, това ще бъде единствената тръба, предназначена за нуждите на Турция, но да я запълни изцяло компанията ще може след не по-малко от пет години, казва експертът.

 

Сега руският газ стига до Турция през Трансбалканския газопровод, който минава през Украйна, Румъния и България. Капацитетът му е до 14 милиарда кубически метра. Другият газопровод, който свързва двете страни вече пряко е „Син поток”. Неговият капацитет – 16 милиарда кубически метра. Общо през 2014 г. Турция внесе 47,6 милиарда кубически метра. През тази година страната възнамерява да закупи около 30 милиарда кубически метра руски газ.

 

Европейският фактор

 

Ограниченият газов пазар на Турция означава, че „Газпром” ще трябва да търси други купувачи. Очевидните кандидати за това са балканските страни и страните от Южна и Централна Европа, към които беше ориентиран проваленият „Южен поток”. Но свързването на европейската газопреносна система към „Турски поток” няма да бъде възможно без съгласието на Европейската комисия, и това може да се окаже непреодолима пречка за „Газпром”.

 

Вицепрезидетът на Европейската комисия по въпросите на енергетиката Марош Шевчович през март заяви, че решението да се изгради „Турски поток” трябва да се вземе, като се вземе предвид мнението на ЕС(с което в „Газпром” не са съгласни). Тази пролет Европейската комисия обяви началото на поредната реформа на енергетиката на ЕС. Ако тя се реализира, Европейската комисия, по-специално, ще има право на предварително запознаване с договорите за газ на държавите-членки на ЕС с трети страни. Регулаторът настоява за по-широки правомощия, дори и да участва в одобряването на тези договори. За закупуване на руски газ през „Турски поток” европейски вносители ще трябва да направят промени в действащите договори с „Газпром” или да сключат в нови. В допълнение, потребителите от ЕС ще трябва да изградят нова инфраструктура за внос на газ.

 

Европейските потребители на „Газпром” вече са се сблъсквали с необходимостта от промяна на приемната точка на руския газ, когато стартираше „Северен поток”. Източник, близък до „Газпром”, каза за РБК, че тогава концерна лесно се е споразумял за нов пункт за доставка на газа към 2011 г.. Неговите партньори – Wintershall, E.ON SE, NV Nederlandse Gasunie, GDF Suez – бяха включени в акционерите на компанията Nord Stream AG, контролираща газопровода. Намирането на европейски партньори за „Турски поток” за „Газпром” засега е невъзможно.

 

Бойкот на Украйна

 

„Газпром” може да се опита да постави ЕС в безнадеждна ситуация. През януари президентът на компанията Алексей Милер заяви, че доставките по „Турски поток” ще заменят украинския транзит. През април Милер уточни: договора за транзит на газ през Украйна няма да бъде подновен след 2019 г.. Според топ-мениджъра, прекратяването на доставките през Украйна, няма да остави друг избор на европейските компании, освен да се свържат с „Турски поток”.

 

„Газпром” сериозно смята да се откаже от използването на украинските транзитни възможности за доставка на газ за Европа, каза за РБК през май източник в руския газов гигант. „Най-много от това решение ще загубят Eustream и Словакия [EUstream – словашки газов оператор, който транзитира газ от Украйна]” – каза той.

 

Европейците са имали подобна ситуация по време на стартирането през 2011-2012 гг. на Северен поток”. Тогава „Газпром” успя да промени споразумението, убеждавайки купувачите да се споразумеят за нова приемна точка. Източникът, близък до „Газпром”, потвърждава, че в случая със „Северен поток” преговорите с купувачите са били лесни и те бързо са се споразумели за нова точка за получаване на газ.

 

Въпреки това, най-вероятна изглежда трансформацията на „Турски поток” в газопровод за снабдяване на Турция, предполага анализатора Валери Нестеров от Сбербанк CIB.

„Първата тръба с капацитет от 16 милиарда кубически метра. ще бъде положена за нуждите на Турция. С нейна помощ „Газпром” ще замени доставките по Трансбалканския газопровод, който ще бъде изключен”,- казва експертът. С това е съгласен и Йоздемир от EPPEN. „Вероятно, първото разклонение на газопровода ще бъде изградено,докато все още перспективите за довършването му до границата с ЕС са минимални”, – поясни той за РБК.

Трансанадолска конкуренция

 

Но дори и на турския пазар „Турският поток” ще бъде принуден да се конкурира с други мащабни проекти. Анкара възнамерява да съчетае TAP (Trans Adriatic Pipeline) с TANAP

(Trans-Anatolian Pipeline). Източникът на газ за тях ще бъде Азербайджан. Капацитетът на TANAP ще бъде 16 милиарда кубически метра годишно, на TAP – 10 милиарда кубически метра. Строителството на TAP трябва да започне през 2016 г., а строителството на TANAP вече започна през март тази година. Засега турските власти подчертават, че и двата проекта не заплашват „Турски поток”.

 

И двата газопровода, TAP и TANAP, са част от Южния газов коридор – енергийна инициатива на ЕС, насочена за „повишаване на енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки за Европейския съюз”. TANAP, който ще минава през Турция, ще служи като междинно звено за TAP, който следва да бъде удължен до южната част на Италия. С тези два газопровода ЕС се надява да получи достъп до газовите ресурси на Каспийско море.

 

TAP и TANAP

 

TAP е собственост на консорциум от петролни компании. BP, SOCAR(Азърбайджан) и Statoil контролират по 20%, белгийската Fluxys – 19%, други 16% са собственост на испанската Enagas, а 5% на Swiss Axpo. Основният акционер на TANAP, който притежава 58% от акциите на газопровода е SOCAR. BP контролира 12%, а турската Botas – 30%.

 

Трудна дипломация

 

“Газпром” започва да работи върху „Турски поток” едностранно, дори и без правно обвързващо споразумение с Анкара и без турски еколицензи.

 

„Като цяло, получването на екологични разрешителни изисква координация на няколко министерства и ведомства, за което се изисква време” – обясни за РБК съветник в турското посолство в Москва. Според него, проектът все още е „на много ранен етап”. Преговорите между Русия и Турция дипломатът нарече „предварителни”. Министерството на природните ресурси и градоустройство на Турция не отговори на запитване на РБК. „Газпром” отказа да коментира ситуацията с получаване на разрешения.

 

„Турция не показва ясни стремежи за бързото приемане на окончателно решение за изграждането на „Турски поток” и подписването на споразумението. Но Анкара и по-рано имаше сдържана положителна нагласа: твърде много е заложено на карта – защото не става дума само за отношенията с Русия, но и с Европа и Съединените щати, чиито интереси са тясно преплетени около въпроса за международната търговия с енергийни ресурси”, – каза за РБК ръководителят на турския сектор на Центъра за изследване на Близкия и Средния Изток в Института за източни изследвания на Руската академия на науките Наталия Улченко.

 

В допълнение към негативното отношение на Брюксел и Вашингтон, ситуацията се усложнява от скорошната твърда реторика на президентите на Русия и Турция по негазови въпроси. В края на април, руският президент Владимир Путин, в речта си на възпоменателните събития по повод на масовите убийства на арменци в Османската империя от 1915 г., използва термина „геноцид”. Това предизвика остра реакция от страна на Анкара. Турският лидер Реджеп Тайип Ердоган посъветва Русия „да обясни действията си в Украйна и Крим”. „Реториката на Москва може да се отрази негативно върху преговорите за газа”, – допуска Улченко.

 

Ако „Турски поток” не бъде построен, страната ще загуби половината от газа и за нея това ще бъде катастрофа, настоява източник в „Газпром”.

 

„В Турция се страхуват, че страната се превръща в енергиен транзитьор на Русия, докато последната не прави отстъпки. За успеха на проекта трябва взаимно разбиране на страните, а това сега отсъства”, – каза Йоздемир.

 

Именно Анкара политолозите наричат ​​победител в скритата интрига с изграждането на „Турски поток”. „Без собствени енергоресурси, но благодарение на умелото използване на географското местоположение и околната среда, Турция успя да се превърне в лидер на евразийския транзит”, – казва доцентът от Пятигорския държавен лингвистичен университет, експерт към Руския съвет по външни работи Максим Сучков. Турция събира трите основни маршрута за доставка на енергия за Европа – от Централна Азия, Близкия изток и сега, най-вероятно, и от Русия, каза още експертът.

 

Александр Ратников, Александра Галактионова, Людмила Подобедова

rbc.ru

Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов

25.05.2015 г.