В публикуваното в ivo.bg вчера ( 26 май 2015 г.) питане на общинските съветници Стефан Иванов и Марта Георгиева до кмета на столицата Йорданка Фандъкова относно демонтирането на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) от центъра на София, между другото се казва:
„Вие навярно помните и двете нарочно свикани по този въпрос сесии на СОС през 2011 г., с подписите на голям брой общински съветници. Първата от тях не доведе до резултат поради целенасоченото съвместно напускане на залата от страна на групите на БСП и ГЕРБ, което провали кворума и не можа да се стигне до решение. А при втората ГЕРБ и БСП, отново заедно, вече с гласуване, отхвърлиха проекта за решение, който щеше да доведе до практически действия за демонтиране на паметника (прилагаме справка от поименното гласуване на общинските съветници)”.
Този неизвестен за широката публика епизод заслужава малко повече осветяване, за да стане ясно как ГЕРБ действат заедно с БСП в полза на Петата колона и нейния най-важен символ в България.
На 29.06. 2011 г. 21 общински съветници успяват да съберат подписи за специална сесия, посветена на проблема с монумента. Сред тях има 6 представители на управляващото мнозинство от ГЕРБ. Когато обаче става ясно, че въпреки нежеланието на ръководството на Общинския съвет все пак може да се стигне до обсъждане ( и ГЕРБ ще бъдат изобличени като колаборационисти с Петата колона защото няма нареждане от Бойко Борисов за мерки по демонтирането на монумента), от партията искат прекъсване на сесията за почивка. И така си „почиват”, че повече не се явяват в заседателната зала, проваляйки заседанието заедно с БСП. Провождат единствено съгледвач, който да удостовери, че мисията по провалянето на сесията е изпълнена съвместно с БСП.
На 28.07.2011 г. обаче въпреки това вносителите успяват да предизвикат ново обсъждане и този път се стига до дискусия (ivo.bg разполага с пълния запис ), от която става ясно, че уж големите антикомунисти от ГЕРБ са инструктирани да не обезпокояват доминиращия над София символ на съветската окупация. В резултат на това проектът не просто е бламиран, видно от Протокола за гласуване ( Доклад вх.№ 93-00-258/07.07.2011 г. ), но и е бойкотиран дори от онези няколко съветници от ГЕРБ , които са били съвносители на предложението. Нито един представител на партия ГЕРБ не подкрепя проекта за демонтирането. Изключение прави Ангел Джамбазки от листата на ГЕРБ, който обаче е член на ВМРО.
Записът на т.н. дискусия показва едно: мълчанието на съветниците от ГЕРБ, последвано от единодушно бламиране на проекта за демонтирането на съветския окупационен символ.
Тази „тайна” вече е на разположение на четящите настоящия текст и на избирателите, подвеждани на серия от избори да гласуват за „дясната партия” на Бойко Борисов.
Дълбок Позор!
Не мой така, аре, сеа, Инджев да дразниме Путин! Нали треба да се върнеме на руските пазари! Квото съм казáл на моите съветници тогаа и на Данчето, казáл съм!
Не мойме сеа да събаряме паметника на теа, дето са ни освободили от монархофашизЪма, учѝл съм история, разправáл ми е за тоа Бай Тошо -светла му памет, голéм държавник беше!, а и Божо съм питáл,голéм историк и той казва същото!
Известният скулптор Александър Дяков дава следно тълкувание за това какво точно изразява МОЧА.
Цитирам не съвсем точно: съветския войник е по-висок с една глави от мъжа и жената, което означава, че те са му подчинени, а детенцето в ръцете им, че и със следващото поколение ще е така. Най-високата точка е оръжието, което е гарант за това.
Даа… МОЧА се оказва точен политически лакмус за това кой какъв е в България.
Кой е истински българин – родолюбец и иска премахването му.
Кой е русофил /българин с руско самосъзнание/ и иска запазването му.
И кой е от хермафродит /по Ботев/ от ГЕРБ – на думи с е НАТО и ЕС /защото от там идват парите/, а на практика и по душа – с вражеска Русия. Запазвайки за още известно време паметника на руската армия – поробителка.
Според скромното ми мнение, Бойко Борисов трябва да бъде питан от журналисти при всеки удобен случай защо още МОЧА стои в центъра на София?
Имам лошия пресантиман, че същото ще стане и внесения от ГЕРБ и РБ в Народното събрание Законопроект за отпадане на давността на комунистическите престъпления.
Дано не съм прав!
Към Отбелязвам:
Вашето определение в предишния Ви коментар за русофилите има стойността на дефиниция:
“…русофилите са етнически българи с руско самосъзнание. Които нанесоха неизброими поражения на държавата и народа ни през последния век. Могат да бъдат сравнявани само с еничарите и гъркоманите”.
Бих добавил, че да си русофил означава преди всичко да си невеж българин ( освен ако не си от малцината отлично осведомени русофили, които си оправдават руската инвестиция със съзнателно дезинформиране в полза на вражеска държава).
Oще по-лошо е,че тихомълком правят някакви неясни промени в конституцията,без много много дебати и някак си скришом от очите на народа!
После ще кажат: а,ама ние вече ремонтирахме Конституцията!
И айде отидоха така още 25 години!
Извинявайте говорим за невежество. А това не са ли камъни в градинката на Образованието ?? И как Българите да станат грамотни след като Министър Председателя се хвали, че е чел “Винету” ??
Архивите говорят!
Извадки от протокола от заседание на
КОМИСИЯ ПО ПРЕГЛЕЖДАНЕ ИЗВЪРШЕНАТА ТВОРЧЕСКА РАБОТА ОТ АВТОРСКИЯ КОЛЕКТИВ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ, 11.ІІ.1954 г.
(Слагам най-отгоре изказването на Искра Панова, което дава най-неопровержимите доказателства за незащитимостта на ПСА като паметник на жертви или като “културна или историческа ценност”, както и за натиска, упражняван върху творците – посмей да не предадеш интимността на съветския войник и българския работник!
Запазен е правописът на оригинала.)
ИСКРА ПАНОВА: …Това не е паметник в Берлин или другади! Тук, у нас, паметника трябва да носи спецификата на нашето отношение към Съветски съюз, към нашата история в момента, в който го строим, трябва да има ведрина, младост, дружба, любов, въсторг – всичкото това требва да го има в него. Това са неща качествено различни от другите съветски паметници издигнати за благодарност към Съветската армия…
Защото нашите отношения качествено са различни. Съветската армия освободи много народи. Нашият народ го освободи по некакъв друг начин. Ние имаме отношение към тях. Ето защо паметникът трябва да бъде паметник на дружбата, паметник на младостта, ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА (курсивът мой, НД); този паметник трябва да излъчва много оптимизъм, много младост, много сила трябва да има в него. Ето, това нещо трябва да се постараем колективно да го постигнем. Ако е имало вдъхновение, което тук не личи, наново ли да се потърси, ново вдъхновение да се намери, но обезателно след всичките тези търсения извършени до сега, наново да почнат и наново да видим състоянието, силата на освободителната Съветска армия в онзи върховен момент, радостта и надеждите, които възбуди и онова творчество, за което ние пак на нея требва да благодарим. И повече идея и радост требва да има в него. прекрасни образи требва да има. Просто да се запечатат и за нас самите и за целия наш народ. какво беше тогава, какво бехме ние, какво сме сега ние със Съветския съюз. Требва другарите да се вдъхноват: поезия ли ще четат, песни народни ли ще слушат, но требва да се вдъхновят.
ДЕНЮ ЧОКАНОВ: Ние имахме първоначално идеята да дадем тази площадка (посочва я), но изхождайки от съображението за един поглед, ние стигнахме до заключение, с оглед характера на нашия паметник, че той не е гробница, а е един тържествен паметник, един паметник, който във всички свои решения, и в своето генерално решение трябва да изразява един възход, една тържественост, ние стигнахме до заключението, казвам, че трябва да открием подходът към паметника.
И в изпълнение на една основна препоръка, дадена още на времето от Журито, ние решихме да потърсим друго, подходящо място за централния релеф, който имаме тук (посочва го) и който изразява посрещането на Съветската армия от страна на българския народ.
ХРИСТО МАРХОЛЕВ: …тези композиции (посочва ги) малко да се приближат към цетъра на паметника, като тук (посочва мястото) останат пет колони и отсреща пет, всичко десет, както изясни др. Вълканов, и в тия десет колони ние трябва да отразим ударите на Съветската армия от Сталинград до нас, до Берлин; тези десет главни удари на Съветската армия беха решителни, за да дойдем до победата, до Берлин и освобождението на поробените народи…
ВАСИЛ ГАЧЕВ: И мене ми се струва, че ако бъде много подчертано, то няма да има тая интимност, тази задушевност, и тази връзка между руския войник и работника. На това нещо обърна много сериозно внимание др. Альошин. Войникът беше много раздалечен. Трябваше да се почувства, че е по-напред, но трябваше да се почувства и че е покровител и интимен другар, с който ние можем да вървим наравно.
Източник:
https://decommunization.files.wordpress.com/2013/05/psa4.pdf
А дали ще дойде и времето на конника пред Народното сбрание, който следи какви ги вършат в сградата с надписа, чийто е смисъл изключва русофилството.
Може би, ако има повече граждани като г-н Инджев.
Първо поздравление за Банкянско човекоподобие, с глас се смях на поста му.
А иначе по темата, нищо изненадващо.Предполагам същото би станало, ако изобщо последва ново заседание по темата.Явно русофилския вот е много по-голям отколкото ние си мислим, щом и уж гражданите за европейско развитие се борят със зъби и нокти за него, пък макар и да рискуват да се дискредитират с действията си.
Добре е, че най-после изнасяте в публичното пространство данните за тези 2 заседания, г-н Инджев. Белки обезумелият матрял, който още твърдо вярва в “антикомунизма” на Рапона от Банкя, ма-а-алко се освести (не съм оптимист, ама знае ли човек. Па и боят по джоба може да помогне за просветлението.)
За особено късопаметните трябва постоянно да се припомня епизодът, в който бившият пожарникар и генерал от милицията напусна същата тази милиция, за да си запази партийния билет. Какъв антикомунист, какви 5 рубли?
А за русофилите – има една тънка граница, като онази между “червените бабички” и “червените мобифони”. Първите са русофили поради невежество, тъпота и мързел да се ограмотят. А вторите са МНОГО добре платени, назначени за капиталисти и прекрасно си дават сметка какво вършат. Както казва п.икаещият във фонтаните др. Румен Петков, “ние сме с Русия, останалите да си е.бат ма.йката”.
Останалите сме всичките ние с вас, драги съфорумци.
какво друго да очакваме от ГЕРБ една от многото московски креатури…
Макар не по темата, попаднах на един интересен текст и искам да го споделя.Текстът е от книгата на Светослав Елдъров “Православието на война” /част от 13 и 14 стр/
Действително, ако се игнорират военните и политическите цели на войната и се погледне през очите на православието и славянофилство-то, ще се установи, че Руско-турската война наистина е облечена в оде-янието на освободителна християнска война. Това най-добре проличава при официалното обявяване на войната на 12 април 1877 г. Ритуалът се провежда в Кишинев на плаца пред казармите на 53-ти Волински полк в присъствието на император Александър П. Когато барабанчиците подават сигнала „за молитва”, всички снемат шапките си и изслуш¬ват с „благоговейно мълчание” манифеста за обявяването на войната, прочетен от Кишиневския митрополит Павел. В него се говори за угнетено християнско население, но не и за българи. След молебена за победата на руското оръжие и многолетствието за руския цар, митрополит Павел благославя и поръсва войската със светена вода, а после държи слово, в което говори за „поробените наши братя по вяра и кръв”, за „угнетените християнски народи”, за „Христовия кръст”. Българите не са назовани от него с националното си име, както не се споменават и в заповедта на главнокомандващия по случай обявяването на войната -там също се говори само за християни и християнска вяра, но не и за българи и за България.Друго не би могло и да бъде, тъй като освен в средите на славянофил-ската интелигенция, българите и България тогава не са така популярни сред руската общественост, както впоследствие е прието да се мисли. За преобладаващото мнозинство от руснаците войната е християнски дълг към поробените от исляма балкански славяни, без да навлизат надълбоко в етническите и езиковите им разграничения. В своя „Дневник на писателя” Фьодор Достоевски е уловил и пресъздал по неповторим начин религиозния ентусиазъм, обладал през пролетта на 1877 г. цяла Русия. Дори гениалният писател, чието око прониква дълбоко в руското сърце, не е забелязал, чул или разбрал нещо за България и българите. За него, а следователно и за руския народ, на чиято душа той е всепризнат говорител, войната е нещо вътрешно потребно, жизнено необходимо на Русия, нова обновителна стъпка, изкупление и спасение: „Тази война е нужна и на са¬мите нас; не само за „братята славяни”, измъчени от турците, се подигаме ние, а и за собственото си спасение; войната ще освежи въздуха, който дишаме и в който се задъхваме, седейки в немощта на разтлението и в духовна теснота… Не, нам е необходима война и победа. С войната и победата ще дойде новото слово, и ще се започне новият живот, а не само мъртвешката бъбривост, както по-преди – какво ти по-преди, както досега, господа.” За Достоевски, а следователно и за руския народ, Русия има мисия, тя не заграбва и не присъединява чуждото насила, а освобождава и слива по силата на братството и любовта: „Попитайте народа, попитайте войника: за какво се подигат те, за какво отиват на война – и всички ще ви кажат като един човек, че отиват, за да служат на Христа и да освободят угнетените братя, и нито един от тях не ще замисли заграбване.”
Хипотезата, че руската армия и руската общественост възприемат войната само като освобождение на България и българите, е немислима, тъй като би ограничила и принизила тяхната жертва в собствените им очи. Както свидетелства подпоручик Стефан Кисов, офицер от руската армия и командир на рота в Българското опълчение, по това време неговите колеги имат само скромни или никакви познания за българите. Дори националното ни име тогава още не е утвърдено в речника на руските офицери, които предпочитат да употребяват „болгарци” вместо „болгари”, а названието „братушки” за тях има по-скоро ироничен отенък.8 Ако през 1877-1878 г. руският народ и руската армия действително имат съзнанието за освободителна мисия, то тя носи изцяло религиозен, а не национален характер.
Демонтирането на МОЧА е национален приоритет ,а не партиен!Всеки който не го подкрепя е национален предател!Няма никакви извинения и компромиси по този въпрос!Не може в свободна България,в европейската столица София над главите на хората да стърчи руски войник с автомат!Ако беше американски войник пак щях да искам демонтирането!
Blagodaria,4e prodaljavate da /rasabli4ate tcaria/.4akame,detentceto da opovesti golotata my!
ГЕРБ е другото лице на БК(С)П.
Мноо се развълнувáх днес, много лента резáх, затоа пуснáх ено линче,
http://www.mediapool.bg/borisov-napravih-mu-na-svetlin-rusev-muzei-news234620.html
да видите какво правиме, нéма само да говориме, глейте какви картини има и от Панчо Владигеров, че аз нали съм член на художниците, глеам “Чобанин” от Злати Бояджиев, познах го, ма там некъв ми вика “Господин премиер, но това е огледалото”! Глейте коментарите, там нéкъв писáл за Светлин, дето е най-големия художник, както най-големия историк е Божо, пък най-големия писател е Антон Дончев! Всичкото го изгради Бай Тошо, демокрацията само го разруши, само едно ценно нещо се създаде у културата – “Бела роза”, аз затоа я зех като химн на партията!
Уважаеми г-н Инджев,
Ще се позволя да споделя с Вас и форумците-съмишленици защо в момента не можем да се обърнем към Съда в България с иск за справедливост, иск за премахването на МОЧА.
Както е известно, през 1991 г. Христо Данов /внук на Христо Г. Данов/, тогава Министър на МВР от Правителството на Димитър Попов, уволни 20 000 офицери от ДС. И какво стана с тези хора? Повечето от тях се насочиха към правосъдната система. Въз основа на ученото в школата в Симеоново плюс “държани” по 3-4 изпита им бяха издадени юридически дипломи и те масово станаха адвокати, нотариуси, съдии и прокурори.
Затова е в това окаяно положение Правосъдната ни система. Затова от както сме член на ЕС /2007/, от там през месец, през два, ни повтарят: “Реформирайте си правосъдието!” Как да я реформират офицерите от ДС, клели се във вярност на СССР?
Затова – според мен – Реформата в Съдебната система трябва да започне с Лустрация. Хора, завършили Школата на КДС в Симеоново, както и щатни, нещатни служители, сътрудници и доносници на ДС, нямат място в нея!
🙂 🙂 Чобанинът, огледалото и банкянското човекоподобие са в такава парадигмална връзка, че първата ми работа тази сутрин беше да сваля шапка на коментара!
Нито един паметник на съветските окупатопри ням да бъде докоснат дори,докато комунистическата власт не бъде свалена.
…”СЪВПАДЕНИЕ”…!?
Както там, така и тук,
по Партийната “програма”
Руския башибозук
“внедри”… и стана Мама
неопазена мома
и попаднала женица,
в Болшевишката тъма :
от войнишката…глутница !
С “подходящи” имена
във тогавашното време,
от поробена Страна:
трябваше да ги…приеме !?
За “капак” на зъл Позор
даже…паметник оставят,
в Лагери или Затвор
потърпевши…”благославят” !!
Копелетата растат
в “подходяща” обстановка,
рогоносците кълнат:
болшевишката…”масовка” !
Днес…наоколо “един”
все натрапчиво се шматка :
дразни ме, а стар Слугин
със “хуйня”-та се…закачка ??
-Писна ми и Докога
ще живея, във поквара !?
Със Съветските “рога”
да изхвърлим…таз “попара” !!!
13:53 / 28.05.15 / София / Дразнен
Към отбелязвам: БЪЛГАРИН русофил не може да има, но може да има български мутанти. Естествено е, защото “Стадо без мърша не може”. Това обаче не е проблем за ДОБРИЯ ОВЧАР, защото той знае как да постъпи и защити стадото си. Да използваме опита му!
Естествено е,че те са сестрински партии.Едните-БКП(БСП) са десарското крило на партията-майка,другите образуват милиционерското крило.Получава се нещо сходно като при “въстанието” на свинаря Ивайло-дава се възможност и на свинаря да управлява,но да се запази феодалния строй.В случая мафията направлява този процес-милиционерите също да се облажат,за да се поддържа “конкуренцията” с цел запазване на статуквото,т.е. властта на олигархията.Някои определят това милиционерско крило като тодорживкото крило-кръгът “Правешка баница”.Може и та ка да е.И едната,и другата баница са замесени от едно тесто.