Публикувам мнението на един руски професор, за когото в пристъп на чувство за черен хумор един приятел изрази учудване, че още не разстрелян от режима на Путин. Хубаво е да се види, че в Русия има такива смели хора- нали толкова често в собствената ни история сме се подлагали на руско влияние, ето един пример, достоен за подражание.
За българите, прехласнати от леви позиции по „величието” на „ботоксовото джудже”, както опозиционно настроени руснаци наричат Путин, е полезно да научат ( най-после) , че днешният режим в Кремъл няма нищо общо с левите идеи. ivo.bg
Колаж, специално за ivo.bg ИГНАТИЯ
Професор Андрей Зубов: Русия – това е фашистко – съветски хибрид
Съвременна Русия е хибридно господарство: по същност фашистка, но в обвивка на съветското минало.
Това заяви на осмия Киевски форум за сигурност руският професор Андрей Зубов, съобщава кореспондент на УКРИНФОРМ.
“В Русия имаме хибридна държава. Отвътре е фашистка, но покрита с някаква обвивка от съветското минало”, – каза ученият.
По негово мнение, такава държава “няма положително бъдеще”.
Зубов каза, че по време на режима на Путин се наблюдава “реставрация на съветското минало”. Това се случва по много начини, но не напълно: ако в СССР цареше социалистическа икономика, то сега сега в Русия “на практика почти половината от частна собственост е в ръцете на около 30 частници, а останалата част – в ръцете на държавата”.
“Именно затова сега имаме не социалистическа форма на собственост, а корпоративна държава, национал-корпоративна държава. Тази национал-корпоратива държава много повече прилича не на Съветския съюз, а на фашистка Италия на Мусолини”, – каза той.
Коментирайки конфликта в Донбас, професор Зубов каза, че това не е война между две страни, а борба между два принципа: европейския, хуманистичен и съветския, тоталитарен.
“И цялата борба, която сега виждаме между Украйна и Русия, е в действителност борба между тези два подхода към живота Единият подход – когато в центъра е човекът, и вторият – когато в центъра е нещо друго, а човека – начин за съществуване за някакво по-голямо понятие, абстрактен принцип: държава, нацията, раса”, – каза той.
По мнение на професора, проблемът е, че в бившия Съветски съюз, с изключение на балтийските републики, не е извършен цялостен процес на декомунизация и детоталитаризация.
Украйна тръгна по този път, доказателство за което е Революцията на достойнство.
Лошото е, че мненията на нормално мислещите хора, които не липсват и в Русия не достигат до публичното пространство.
Официалната имперска политика, която следва комплексираното дребно фашистче Путин, натъпкано с ботокс и всевъзможни “подмладяващи” средства и процедури е ясна – империята на злото иска да “оживее” отново.
Русiя ке падне 2015г. !!!!
Да явно все още има хора в Русия от които можем да се учим. То и там винаги е имало разни хора, но е видно че и сега има достойни и нормални. А какво стана с нашият политико-социален и научен “елит” – май е изграден само от мижитурки. 🙁
Покрай този текст, равнището на блога на Иво и на повечето коментатори тук ми хрумна една интересна тема. Това са метафорите за СССР и Русия. Не става дума за общия имидж на една страна в очите на съседи и на останалия свят, а за нещо друго. Ще поясня. Никой не възприема метафорично,да кажем, Дания или Великобритания. Страните са такива, каквито са, управляват се съгласно такива и такива закони, водят такава и такава външна политика. Не е така с Русия и СССР. Там все нещо не може да се каже с ясни и точни термини. Примери с въпроси: Абсолютна монархия ли Русия? О, не- република, ама май… Демокрация ли е? А, бе, да, формално, ама… Терористична държава ли е? Не, как, нали се бори с международния тероризъм, ама… Икономическа сила ли е? Е, като погледнеш потенциал, ама… Културна метрополия ли е? Е, как, разбира се, Чайковски, Достоевски, да, ама.. и т.н.
Историята е стара. Ето например в 1812 г-жа Жермен дьо Стал “в Русия всичко се строи от покрива” (т.е. азиатския разкош на стотина императорски фаворити – и тоталната мизерия на масата, 2-3 хилави реформи отгоре, а под тях… Идва вече ботаническата метафора на бащата на евразийството и националболшевизма Устрялов за СССР като „ряпа, червена отвън, но бяла отвътре”.
Тук е и “Буркина Фасу с ядрени ракети” и др.
Интересен речник би се получил.
Изключително и актуално! “В десетката” да се каже. Защото изглежда, че и България е хибридна. Поне от една година. България, която напук на троловете и рубладжиите никога не е управлявана(за разлика даже от коминтерновска Югославия, управлявана от 1935 до 1939г. от фашисткия радикален съюз на Милан Стоядинович) от фашисти или фашистки политически формации сега се оказва, че е дълбоко навлязала в стадия на икономическия фашизъм в явна комбинация с все по натрапващите ни се от изпълзялата комунистическорусофилска(комунистическото възпитание и идеология са основният катализатор на русофилски чувства у българските рубладжии, те нямат интелект и подготовка, липсва им нужната култура за да не отъждествяват Русия само с Ленин и комунизЪма) реакция доводи и мераци за възраждане на комунистическите порядки.
И докато на второто може да се гледа с известна ирония, то първото ни “влиза” все по надълбоко икономически, социално и от там нравствено. “Вся власт советом!” Да ама, ДА! Кой изпълнява основните инфраструктурни проекти, еднни и същи. Изпълнители на малки и големи обществени поръчки на местната и централната власт, тоже/онагере. Стига се дотам, където местната власт(правилната) командва централната. Икономически! Примери – да. Резултат – трагичен! И ще продължава. Местната власт определя изпълнители на обществени поръчки във ведомства на централната. Ако не искат, няма мъни от Луи XIV ! Е на това а и не само би завидял даже Франко. Кога ли ще дойдат румънците!
Току затворих и какво да видя!?
“Румънската прокуратура думна и премиера Понта”
А в икономически фашизирана България “Гуджо лапа мръвки”! Гуджо, главния от Пловдив.
Ами професорът си е напълно прав. Даже изразните му средства са меки. Русия НИКОГА не е била нормална държава и следователно поддръжниците й са ненормални – като възприятие на това, което се случва в нея. А също така към ненормалните спада ш русофилската част от българското население, което е готово да се кланя до земята на всеки руско-съветски паметник – на Альоша с автомата.
Да. русия е Райха на кагеебиския милиционер Путкин.
Току-що прочетох изключително смешен абзац в статия на Клуб Зет, относно изказването на зам. кметът на СО – Тодор Чобанов, който заявява: “София е единствената столица без паметник на владетел”! А какъв е този на Альошата с шмайзера тогава, питам аз……….
Браво, ве, ultra, много си точно си го казáл! Че тоя си ни е владетела, кой друг, аз само него признавам и неговите хора, р`ийш ли, копеле, затуй нема да го събаряме, нито ше го преместиме нéкъде, дето иска тоа Инджев и онеа, дето дращат при него у блога му! Казáх каква е историата- ние обавааме война на СССР на 5 септември 44-та, альошата влиза, бие ни както мойте от СИК ено време биха и трепáха тоа-оня от конкуренциата и си вдигнáха хората паметника, к`во сеа, нéма се караме с Путин, аре сеа!
Появата на фашизма като тема за размисъл
През 1920 Александър Стамболийски отпечатва книгата си “Политически партии или съсловни организации” в София, в Печатница “Земеделско Знаме”. В нея черно на бяло пише:
“…Политическите партии са изгубили правото си на съществуване. Всяко нещо, което е постигнало целите, в името на които е създадено, престава да бъде полезно, то няма право да тормози, да обременява, да насилва живота… политическите партии са постигнали целите си, те са осъдени да престанат да живеят, като вредни вече, като пакостни за новия живот… Неумолимостта на тази житейска необходимост диктува организирането на нови, съсловни политико-икономически обществени сили. И те ще се създадат само върху развалините, върху труповете на политическите партии. Друго не може да бъде.”
Ще припомня, че тази идея погрешно се приписва на италианския фашизъм – и то две години по-късно – като там единствената разлика е, вместо “съсловни организации” е използвана думата “корпорации”.
Второто общо нещо е създаването на партийна милиция – “Оранжевата гвардия” и “Черноризците”, като първата предшества втората с около три години.
Трето – антимонархизмът и на Стамболийски, и на Мусолини.
Четвърто – използването на непредизвикано насилие срещу политическите опоненти.
И накрая логичен въпрос: какъв е превратът на 9. юни 1923? Фашистки или антифашистки?
Предложението на Стамбо да се тръгне по тази тема ме грабна веднага. Защото истина е, че Русия мобилизира някаква особена концептуална система на всяко едно ниво – от ‘ниските’ до ‘високите’ коментари в списания и вестници- както български, така и чуждестранни; троленето макар по-рядко и то метафорѝ; в политическите, в икономическите анализи… къде ли не се роят метафори за Русия. Някои от тях като ‘мечката’, или пък пространствените метафори около матрьошката са станали класически.
Едва ли метафорите в случая се роят поради реторическо вдъхновение (въпреки, че има и такова развитие в кухнята на политическия анализ). Дали метафорите са продуцирани от концептуално мислене, което познава удоволствието; или са по необходимост налични в аналитична безизходица? Последното, защото се идентифицира нещо, което все се изсипва от категориалните схеми, както Стамбо посочи… не знам.
Но не само ще се получи интересен речник, Стамбо! но и може би ще се оголят моменти като този: метафорическата мобилизация катализира Русия в поддържането на идея за свръхопределеност.
Има връзка и с един от предишните ти коментари, където заговори за мистериозността. Понякога и в сериозни текстове попадам на образа на ‘мистериозната’ Русия, и така поднесена, мистериозността шамаросва аналитичността.
За форума искам да споделя една случка от 1987 година, която най-неочаквано ме срещна не с кой да е друг, а със самия първообраз на най-висшия съветски ръководител, но в по-ранни времена, когато той се подвизаваше в едно малко по-друго амплоа. През 1987 година месец октомври бяхме на организирана екскурзия в ГДР и поради ограничението в левове, които имахме право да носим с нас, някои от екскурзиантите бяха понесли разни предмети, които бяха научили, че могат да бъдат продадени лесно в ГДР и да им се вземат три до пет пъти повече пари, тъй като са забранени за продажба, тоест те са ДИФИЦИТНИ там. Един приятел носеше със себе си цял маслен електрически радиатор, производство на завода в Смядово ако не се лъжа. Той не беше много голям, но все пак тежеше и през цялото време колегата го криеше все някъде по багажните пространства и ние все се майтапехме с него “кво става с радиатора”, “пусни малко радиатора, че ни стана студено” и други такива, а той през цялото време се притесняваше да не го набарат на митническите проверки през границите които преминавахме. Накрая успяхме да дотътрим радиатора в самия Берлин и аз след като напазарувах, се заех да помогна на колегата да хванем кутията от двете страни и да тръгнем по разни битаци с надеждата, че ще успеем да намерим купувач. Уви това се оказа доста трудно, защото първо не знаехме грам немски, второ изглежда че ЩАЗИ пипаше здраво, защото хората се бояха да правят такива сделки, и трето желаещи изглежда почти нямаше, макар че зимата вече чукаше на вратата. Нищо чудно ЩАЗИ да е въвела допълнителни мерки срещу домакинствата за да направи допълнителни икономии на ток, тъй като целия соц лагер по тва време вече беше почнал да се цепи от хронично безпаричие по шевововете. Така три дни в Берлин не можахме да продадем изделието на нашата родна промишленост, едиственото което постигнахме беше цена по-ниска от тази в България от едни цигани, които се опитаха да ни излъжат на един битак. Така оставихме надеждите за следващия град, който беше наред в програмата – Лайпциг. Но и там се натъкнахме на същите трудности, дори бяхме спрени от полицай, който се наложи да излъжем че сме купили етажерка в тази кутия, добре че той не провери. Последната ни надежда и последен град в ГДР беше Дрезден. Първият ден там беше същата суша както в предишните места. Вечерта в пансиона, където спеше нашта група седнахме да пием с едни унгарци и към групата се присъедини и един руснак, който се оказа управител на едното от крилата на пансиона, където спяха разни руснаци – военни в командировка и други такива лица, явно за сметка на братското гедере, без пари като “освободители”. ТОй беше спортен или по-скоро мутренски тип, на който всички викаха “Мальчик”. След като пийнахме стабилно немски шнапс, а после и руска водка Сталичная, въпросния Малчик се натряска и почна да повръща из коридора, което ни накара да го заведем в неговата стая да го сложим да спи. Там бяхме изненадани когато видяхме поне пет подобни електрически радиатори като нашиия който носехме както и доста касетофони, грамофони, транзистори. Само че радиаторите всичките бяха електрически, а нашишя беше и маслен – наскоро произведен по западен лиценз в България. Явно тези радиатори не бяха само за лично ползване затова на другия ден когато таваришча изтрезня, колегата ко попита дали се интересува да купи от нас един подобен маслен радиатор. Ех балгаръй таваришчи, каза човека, я люблю вас и въй сохранили меня вчера, патому что я сейчас пазваню пряма на клиенту – сказал етот мальчик и звънна по телефона в спалнята си, по който поддържаше директна връзка с консулството или каквото и да беше там руско учреждание в Дрезден. Хей, Вова, здравствуй, сматри, я нашьол что та для тебя, что та тъй давно спрашивал. Масльончик, Вова, истинский масльончик! Ние не чухме какво беше отговорено отсреща, но нашиия малчик затвори телефона и радостно обяви – Сам Вова заинтересовался, он сейчас прийдьот, ну давайте масльончика сюда! След като докарахме ценното изделие, бяхме запознати накратко и с лицето, което очаквахме като някой светия да ни посети – много важна особа, кято отговаря за много неща, свърази с живота на пристигащите от ЕСЕСЕР товаришчи от ЦК КАПАЕСЕС и разни чекисти от всякакви рангове, също и много висши военни. Така наречения Вова въртял целия бинес с дефицитни стоки, обмен на западни дойче марки, продажба на битова електроника и разни други битови изделия, които били кът в ГЕДЕРЕТО а също и в ЕСЕСЕР ,където пък всичко било кът. Накрая пристигна и самия Вова. Само че не стана това което очаквахме. В България бяхме купили радиатора за 100 лева и след толкова митарства гледахме за цена поне 300 лева. След като ни изгледа набързо с хитрия си поглед на кагебист, въпросния Вова извади една дебела пачка германски марки от джоба на черния си кожен жак и ни наброи гедерейската равностойност на 150 лева. След тва каза, масльончика оставте звез у Малчика. И больше слов не хачу, если нет бутете пасетить советский военнъй затвор в Германий! Зарадвахме се на лесното си спасение и си дигнахме чуковете, все пак снисходителен беше човекът, вместо да постъпи с нас, както с Пъси Райът по-късно, дори ни даде 150 лева!
Човекът не е средство, а цел. Нещо такова беше казал Кант.
everyone else, великолепният ти коментар на скромното ми хрумване си е кратък концептуален увод към възможната енциклопедия на метафорите.
Разгръщаш на стр. 231, да речем, и виждаш рубрика “Империя на злото” ( Evil empire) — експресивна политическа дефиниция на СССР, използвана за първи път от президента на САЩ Роналд Рейгън в речта му пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, Флорида на 8 март 1983 г.
ОТБЕЛЯЗВАМ-истината за 9 юни- на паметната и светла историческа дата! Но не се сдържам и подхващам дискусията-демократи, радикалдемократи, социалдемократи, либерали -основата на Демократическия сговор…, нещо никак не се връзват с фашизма! Не се връзва с фашизма и парламентът с политическо представителство на сума ти партии, включително и на комунистите. Та прав си напълно- 9 юни и проф. АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ (С ГОЛЕМИ БУКВИ, МНОГО ЯСНО!) спасиха България и от фашизъм, и от комунизъм!
Извинявайте, приятели, Банкянското човекоподобие е започнало да краде мои коментари, коментарът по-горе е на вашия покорен слуга СТАМБО!
Стамбо, след първото достойно въвеждане на стр. 231, започвам да заделям и аз материал настрана.
Изобщо не мислих за литература или жанрове, та не знам защо ми изплува мъглив спомен за описанията на Саша и руската бяла лисица в ‘Орландо’ на Вирджиния Улф. Отворям книгата, за да проверя. Попадам на друго: ‘… Sasha was from Russia, where the sunsets are longer, the dawns less sudden and sentences are often left unfinished from doubt as how to best end them.’
ЛИБЪРТИ: Разсмя ме с глас с историята за масления радиатор. Жив и здрав!
Стамбо,
Наистина 9 юни спасява България от антиконституционната политика на Ал. Стамболийски, целяща създаването на съсловна тоталитарна система на управление. Военният преврат е в защита на Търновската конституция и той успява да запази България свободна за още 21 години /виж Д. Шарланов, “История на комунизма в България”, т.1, стр. 52/.
В архива си имам пощенска картичка до баба ми, в която пише:
“Драга …,
Виж какъв празник донесохме в София. Всички се прегръщат и целуват, веят се знамена, гърмят маршове.
София, 9. юний 1923.”